Б. Киров

Както се казва, всички пътища водят към Марин. Първо, той е бил най-наясно, че Левски вече не е онзи пълновластен лидер на ВРО, какъвто е бил преди събранието в Букурещ. Станал е просто един функционер с пълномощно от големия шеф в Букурещ, каквото пълномощно е имал и Общия, а после и изпратеният уж да въдворява мир Фердинанд, пак от големия шеф. Като пиша "големия шеф", той е наистина Големия Шеф, в новия устав председателят е поставен като монарх, той може сам да отлъчва и приобщава нови членове в управителното тяло и той самолично избира това управително тяло, Уставът по същество превръща БРЦК в монархия. Марин е бил умно момче и веднага е схванал промяната в Букурещ. Той се връща преди Левски в Ловеч и осведомява останалата част от затвореното общество каква е новата ситуация. Второ, Марин е пипкал достатъчно много комитетски средства, прикриван от Драсов и с участието на Пъшков /Драсов и Пъшков са много близки/ и не може да ги върне. А Левски си ги иска. Наказанието е смърт. Коя злина е по-голяма, турската полиция и съд или тайната полиция. Според мен, а и според Марин очевидно, тайната полиция е по-голямата злина, тя убива, а с османската власт можеш да се споразумееш. Трето, което може би е най-същественото, Марин чува и вижда всичко на събранието в Букурещ и му става ясно, че до края на годината може да има въстание, ще се внасят стотици и хиляди пушки, работата става дебела, тоест смъртно опасна, не само в личностен план, но и за цялата рода и за целия Ловеч. Така че Марин е Номер едно за мен. Но тъй като, както и Вие отбелязахте, е бил такъв характер, че не прави нищо сам, се скрива зад широките гърбове на поп Лукан и Димитър Пъшков, те са "мачовци" и могат да му дадат кураж, който той няма достатъчно. Пъшков нали пише на Драсов през 1898 "па много си страшлив, кръстниче", по повод, че не му е доверил какво си е говорил с Княза, може пак да е изпуснал някоя далавера... Но нямаме доказателства черно на бяло. Четох, че ловешките полицейски архиви от османско време са изгорели след 1880 при преместването на Окръжния съд, пак случайно.

По-горе бяхте задали въпрос защо Анастас Попхинов точно в началото на август пише онова прочуто писъмце „Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“ Според мен към тази дата Левски е бил напълно изолиран, всички са се обърнали срещу него, затова Попхинов си позволява такава дързост. Каравелов, Данаил Попов, Общи, дейците от Ловеч, Панайот Хитов и Филип Тотю, всички до един се обединяват, че Левски своеволства и трябва да бъде ограничен в това. Попхинов е уцелил момента и той действително "клъцва Левски в челото", подбуждайки Общия да прави пълни разкрития след Арабаконак. Общи е бил елементарен човек, който никога нямаше сам да се сети за тактиката "издавай всичко", потвърждава го опитът му за самоубийство след ареста, в османските документи е фиксиран. Попхинов е онзи, който подема кампанията за издаване на всичко и всички. Но интересното в този случай е синхронът между тази кампания да се издава колкото може повече и писмото на Каравелов с нареждане до Левски да се освободят със сила задържаните по обира, ако се докаже, че той не е криминално дело, а политически акт. Второто преписано по "подходящ начин" писмо на Каравелов. Съвпаденията са поне три, а аз вярвам, че може да има най-много две случайни съвпадения, третото не е случайно, това от личен опит.

Да, и аз така ги виждам нещата, действали са по "вишегласие" както им пише на 12 декември Апостола, но дотогава все още не е допускал, че във вишегласието влизат Сиркови, Латинеца и Николчо. Има обаче някои белези, които показват, че вече е усещал капана - начинът му на пристигане по тъмно и дегизиран като турчин, предупреждението му на никой да не казват, че е в Ловеч, неспокойствието му после в хана на Латинеца, влизането и излизането и питането "ти никога ли не си бил в Търново?"... Разбрал е със сигурност според мен кои са го предали в Къкрина още по пътя за Търново, не е проговорил и дума на Латинеца... В София пред комисията завоалирано казва на Латинеца "аз знам, че ти ме предаде", когато казва на комисията, че при обира на Денчо са били трима в арнаутски дрехи... Латинеца обаче се прави, че никога не го е срещал. Интересно ми е как е живял с това през следващите години. Въпросът е кой е направил първия ход да даде списъка на комитета в Ловеч и останалите сведения?

Историята се разказва едва ли не снизходително - не е попаднал този архив в турски ръце, какво толкова, като е занесен в сръбското консулство. Според мен от трън та на глог. Все едно сърбите са ни първи приятели и там е бил в добри ръце. А кой тръгва да окупира български земи до София през 1885? Май че бяха сърбите, тези наши братя. Според тях цялата софийска област, Врачанско и Монтанско са исконни сръбски земи, населени с исконно сръбско население, шопите са побългарени сърби. Общи действа точно в този регион и го отцепва от ВРО на Левски и няма нищо случайно в това. Общи е негов прякор, с който искал да каже, че е "общ" за българи и сърби, общото е повече сръбско, турците го наричат в протоколите Димитър Сърбина и Димитър Македонеца. Ама кучето скача според тоягата... ние сами сме си виновни.

Това не го бях видял. Отпада обаче като вариант за информацията в донесението на Хамди. Заради хронологията. Каравелов напуска Букурещ за Белград след 20 ноември. Докладът на Хамди е датиран 28 септември, като информацията в него започва за периода от началото на юли. В началото на юли, през август и през целия септемри на 1872 Каравелов не е обезпокояван от никой в Букурещ, че да му се налага да бяга в Белград и да прави сделка със сърбите. Ако е имало въобще такава сделка за архива, тя е станала след 2 ноември, защото на 2 той пише писмо до Левски да вдига въстание от Букурещ /"това беше руска работа" по думите на Греков/, ерго информацията в доклада на Хамди е дошла по друг път.

Това предателство в Ловеч е като един заплетен възел, но ние тръгнахме да го разплитаме от началото - доноса до Хамди - а според мен трябва да започнем от края, залавянето на Апостола в Къкрина. За мен е безспорно, че потерята там е отишла насочена от конкретен човек, а не на късмет. Левски можеше да е поне на няколко други места, в Горно Павликене, в няколко хана преди този на Христо Латинеца, и най-сетне в някоя къща, а не в хан. Но потерята "сурдисва" по тъмно и чака два часа търпеливо да развидели, преди да започне да действа. Трябва Юсеин Бошнак да е бил последния абдал, да мръзне часове в мрака, без да претърси други възможни места. Ама човекът не е бил, вижда се как залавя Левски, с простреляна ръка не го изпуска. Така, приемам за безспорен факт предателство за Къкрина. Писах по-горе - Латинеца и Сирков. Коригирахте ме, че можело и жените им и Николчо. Добре, разширяваме този кръг от двама до петима. Това е краят, от който трябва да започнем да разплитаме предателството, тези пет лица. От тях ще стигнем и до началото, но без тях е почти невъзможно.

Каналът на Христо Иванов е бил през братовчедите, но Левски сам е определял в последния момент детайлите: „Сутринта като станахме от сън, ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Левски казва на Сирков сутринта преди да тръгнат за Търново, че ще мине през Къкрина "за да се позаличат следите му". Това е точно, вместо да минава през Къкрина е можел да мине през по-близо отстоящото от пътя Горно Павликене, където също е имало хан и комитет, прави отклонение от няколко километра. Николчо не е разбрал, Сирков го праща "да се приготви", сигурно да си извади тескере, а през това време двамата с Левски пришиват архива в самара на коня му, Николчо даже не знае за архива. Латинеца трябва да е тръгнал още сутринта. Да, може да е казал на жена си, но ако й е казал "нощес Дякона ще преспи в ханчето", значи случайно Левски го е посочил за член на тайната полиция, в Наредата изрично споделянето със съпруги е забранено под заплаха за смъртно наказание. Същото важи и за Сирков - според думите му било е само между него, Латинеца и Левски, при това Левски им го съобщава рано сутринта, преди да тръгне Латинеца. Ако е имало теч на тази информация към жените и Николчо Цвятков, то този теч не е бил от небрежност, а съзнателен и това означава, че са действали като организирана група за залавянето на Левски. Ако не е имало теч на въпросната информация, означава само едно - или Никола Сирков или Христо Латинеца /или и двамата съгласувано/ са казали на потерята къде точно е в тази нощ Левски. За поведението на Латинеца в тази декемврийска утрин съм писал подробно. Сирков умира твърде бързо и при подозрителни обстоятелства.

Това и мен ме впечатли извънредно много. Каравелов напуска Букурещ след 20 ноември и спешно се изнася в Белград, връща се чак на следващата година след обесването на Левски и започва да издава в. "Независимост", но твърде скоро го изоставя и решава да застане на просветителски и еволюционистки позиции. Тоест връща се там, откъдето тръгва като "революционер", първата му оферта за вестник е била направена от българската диаспора в Одеса, преди да издава "Свобода" тези добре поставени материално нотабили му предлагали да издава еволюционистки вестник под името "Отечество"... Сложна работа е политиката.

Сигурен съм, че когато им е замирисало на кръв и барут, цялата компания еснафи - Марин, Пъшков, Драсов и останалите - са се изплашили до смърт. Едно е да играеш с бутафорни саби на сцената на самодеен театър, друго е да излезеш лице в лице срещу аскер. Тогава някъде са взели колективното решение да се отърват от Левски и цялата тази работа, в която той ги е забъркал. Но трябва да подхождаме към темата от твърдата база на фактите. Факт е, че потерята отива в Къкрина и то точно в ханчето на Латинеца с твърдото знание, че там ще нощува Левски. Факт е, че физическа възможност да знаят това в деня на залавянето му са имали само двама души - Никола Сирков и Христо Цонев Латинеца.

Дали Каравелов ги е искал, или са пренесени по нареждане на Левски, ние не знаем. Възможно е Левски да е бил уверен, че ще бъде избран за председател на БРЦК, имал е всички шансове за мнозинство от вътрешните комитети в България. В такъв случай е логично по негово искане да са били пренесени протоколите. По аналогия с протокола от събранието в Букурещ, в края на всеки протокол би следвало да се поставят подписите на присъствалите на събранието. При това подписите се поставят без йерархия, кой председател, кой подпредседател, просто всички присъствали слагат подпис. Някъде в мемоарите прочетох, че предварителното събрание за нов БРЦК през 1874 е било проведено в печатницата на Каравелов, а не в неговия дом. Печатницата е най-логичното място за съхраняване на архив, не дом на човек. В печатницата могат да се складират големи обеми хартия, да се внасят такива и изнасят без да събудят никакво подозрение в полиция или шпиони. Всеки ден в една печатница се внасят и изнасят пакети с хартия, така че е много вероятно там да е бил и целия архив, а не в дома на Каравелов. И сега, кой е бил главният уредник на печатницата на Любен Каравелов по време на събранието в Букурещ. Киро Тулешков, една одиозна, според мен личност с меко казано склонност да фантазира, а на обикновен език, да лъже. Има не без основателни подозрения сред емиграцията, че именно той е продал архива или част от него, това го отбелязвам само мимоходом, защото ми е направило впечатление, не съм се задълбочавал в историята. Нито в биографията му. За протоколите от региона на Общи - там Тодор Пеев е представлявал на събранието в Букурещ 11 комитета, името му стои на първо място в протокола. Пеев по-късно е фаворит на Каравелов, той се намърдва в ЦК на БРЦК на мястото на обесения Левски, става един от шестимата членове. Неговата история с шпионската му мисия след Арабаконак намирисва отдалече, изпращат го турците с още двама придружители и пари чак през октомври, след обира, как е успял да ги убеди, че точно той е техния човек бог знае. Каравелов го приема веднага с отворени обятия и никакви въпроси и писмото да освобождават заловените, ако са политически, а не криминално възприемани от комисията е по внушение на Тодор Пеев. Това обяснява и идиотската тактика на Общия и Анастас да разкриват всичко, те си мислят, че като се изкарат политически революционери, ще се спасят от присъди, но някой преди това им е казал да държат такава линия.

Наречени са главатари, но дефакто не са били. Нахвърляни са на случаен принцип, с изключение на четири имена - Тодор Пеев, Христо Иванов, Васил Йонков и Анастас Попхинов - останалите петима са хвърлени на случаен принцип. Примерно Цочо Спасов Шипковенски и Иван Стойков Казанджиев от Троян са само двама от двадесетината членове на Троянския комитет, същата работа и с другите, нито един от петимата не е председател /главатар/. Този, който ги е посочил е бил ориентиран само за лицата, които са били известни в Ловеч и това са четиримата по-горе. Човекът е имал инцидентни контакти с останалите петима, без да знае тяхната функция в комитетите им, в техните комитети председатели са били други хора. Няма никакви лица от Сливен и Стара Загора, даже не са споменати тези комитети, а там Левски е основавал комитети, които са били активни. Стара Загора и Сливен после са определени от него за окръжни центрове, но липсват въобще в списъка. Изредените селища, без Габрово, Търново и Плевен, са в обсега на Ловеч, единствено Видраре отива към Софийско. Ловеч и вилаета на Общи плюс Анастас от Плевен и Христо Иванов, дотам са му се простирали познанията. Не е бил куриер, защото куриерите са кореспондирали с председателите, по устав са предавали писмата на тях. И едно важно уточнение - Тодор Пеев и Васил Йонков Гложенеца са присъствали на събранието в Букурещ, подписите им стоят в протокола. При тях единствено няма грешка, че са "главатари" от района на Общия, всички други са хвърлени напосоки. Анастас и Христо Иванов са идвали в Ловеч и са присъствали на събранията на комитета, двамата са били познати в Ловеч. И още нещо, над което си заслужава да помислим - ако протоколите от заседанията на комитета в Ловеч са били в Букурещ по това време, не е задължително да търсим издайника в Ловеч, в протоколите, според мен, са вписвали присъстващите на събранията. Същото важи и за протоколите от региона, в който е действал Общи.

Да се посмеем заедно със Захари Стоянов, смехът пречиства: "Тая нощ дойдоха при нас много селяни из околността, между които бяха и двама войводи от с. Хаинето, дядо Никола Веранчето и Иван Сетирелията, дошли нарочно за споразумение. Тия бяха въоръжени от краката до главата и така самоуверено говореха за приготовленията в своите села, щото две минути маене беше напусто. - Числото на моите момчета сега засега - казваше дядо Никола с достойнството си на войвода, без да погледне даже наоколо си - възлиза на 700 души. В това число влизат и 80 души турци, мои подчинени хора, готови да грабнат пушките на първи позив. Аз мисля, че с тая смесена дружина ще да можа да завзема Хаинския боаз, щом стане въстанието. Неговият другар Сетирелията, който не снемаше ръката си от своя бялочиренен нож, при все че в стаята нямаше нито турци, нито други някои неприятели, потвърдяваше думите на първия с клюмванието на главата си. - Що нещо поганска вяра съм изклал - продължаваше тоя последният, - но никога не можаха да ме усетят, защото знаех как да постъпя. Щом убиех някого, затрупвах го със сухи дърва и малко барутец на челото му, който запалвах - пламваше тялото като кибритена клечка. Всички присъствующи, най-много любопитният Стамболов, зяпаха в устата на страшния разказвач, който лъжеше безобразно. - А ти, дядо Никола, до колко души има да си заклал? - попита Михал Жеков. - Господ ги знае, синко! Мъчно е да се преброят - отговори той след няколкоминутно мълчание. Това е обща характеристика на всички лъжевойводи в по-новите времена. Тия никога не са се одушевлявали от патриотически вдъхновения, както това е било с младите работници. Наистина, че тия са излязвали няколко пъти по Балкана, като например Тотювото и Панайотово минувание в 1867 г., но това беше тогава, когато турците гледаха на българските чети като на разбойници и целта им още не беше определена. По-после обаче, когато нуждата от войводи започна да се усеща от година на година повече, поведението на тия някогашни юнаци беше неудовлетворително, ако не и скандальозно. По време на Заарското въстание много момчета се събраха из румънските градове, които нямаше кой да поведе.Когато предложили на хвърковатия войвода да развее байряка, той противопоставил условия, че преди да изтегли саблята, трябвало да му отпусне комитетът една значителна сума пари, с която да гарантира своето семейство, в случай, че ще падне на бойното поле. Нашите войводи бяха станали цели барони. Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!”

Той е бил на редовна месечна издръжка от сръбското правителство, проф. Иван Стоянов от Търновския университет беше публикувал документ с точния размер на тази издръжка, която въобще не може да се нарече "скромна", същото е валидно и за другия член на БРЦК - Панайот Хитов. Хитов по време на Старозагорското въстание поискал от комитета в Букурещ 250 златни лири, за да влезе от Сърбия с чета, взел ги и избягал в Белград, купил си лозови пръчки и засадил голямо лозе там, това ни го съобщава З.Стоянов в "Записките".

Да, права сте, от гледна точка на моята хипотеза, казано е прекалено много - насочено е вниманието към каналите за внасяне на оръжие и тяхното блокиране по митниците, а това не е било в интерес на Русия. Русия след Кримската война е търсела реванш за загубата и годините след 1870 са били преценени като подходящо време за такъв реванш от руския държавен елит. Славянофилството е идеология, създадена и развивана на държавно ниво, целяща образуване на голяма славянска федерация на Балканите, сателитна на Руската империя. Граф Игнатиев е един от главните идеолози на тази идея, той е бил и прагматик, работещ за нейното реализиране. По-късно Сталин изтупва от прахта същата идея и съветва Тито и Димитров да формират такава федерация, историята винаги се повтаря в някаква форма... Но приказките за трите пристанища, през които ще минава оръжието, ни най-малко не обслужват идеята за въстание в българските земи, което би могло да въвлече като повод руската армия във война. Излишно са казани и записани в доклада на Хамди с оглед на хипотезата, че предателят е вършел предполагаема работа за Азиатския департамент, занимаващ се с българите. Отхвърляме такава хипотеза.

Да обсъдим една хипотеза, за която досега не сме писали. Провалът в Ловеч да не е бил организиран само на местно ниво, а да е бил операция на чужда държава. Тази държава, не е Османската империя, няма да я назовавам, да е целяла не въобще да няма въстание, а да няма въстание, организирано от Васил Левски и ВРО, които е схващала като пречка за осъществяване на своите планове на Балканите и по-специално излазът й на Проливите през Босфора. В такъв случай, тази държава с цялата мощ на своята дипломация и тайни служби да е разглеждала Левски и неговата организация като проводник на интереси на враждебни на нея империи, кавито са били Великобритания и Австро Унгария. В този случай на хипотеза ще използвам отново метода на бъдеще време в миналото, който използвах по-горе за Старозагорското въстание. Отиваме в годините на управлението на Стефан Стамболов, неговия диктаторски режим, който безпощадно смазва русофилските бунтове и партии и насочва държавния кораб на България във водите на Австро-Унгария с налагането избора на Фердинанд Сакскобурготски. България отказва офертата на Русия за строеж на северна железница, която би осигурила бързо прехвърляне на руски войски на Балканите в посока Цариград и приема офертата да изгради със средствата на българската хазна линията на Барон-Хирш, свързваща я с Централна Европа през Сърбия. България се ориентира в този период към френски и германски капитали и тази й ориентация в крайна сметка я праща в лагера на Германия в Първата световна война, а не в този на Антантата. България остава в тази сфера чак до Втората световна война, която е Втора национална катастрофа, след злополучната за нея Балканска и Първа световна война. И да се върнем пак към нашата история и хипотеза с провала на цялата ВРО и ликвидирането на нейния лидер, който тръгва, не бива да забравяме това от една прозападно ориентирана масонска организация, какъвто е бил ТБЦК на Касабов, чийто емисар е бил Васил Левски.

В историята няма бъдеще време, но понякога е продуктивен метод да се върнат събития в миналото с различна хронология и да се съпоставят в тези рамки бъдеще и минало. Ако приложим този подход към събитията от края на 1872 и Старозагорското въстание в началото на септември 1875, ще открием интересни паралели. За главен апостол на Старозагорското въстание е определен 21-годишният Стефан Стамболов, който идва в Стара Загора, за да организира въстанието като представител на Търновския революционен комитет. Именно Търновския революционен комитет след гибелта на Апостола става централен за България. Левски дава пълномощие на Христо Иванов Големия за апостол в Търновския комитет и това става непосредствено след връщането му от Букурещ. Стамболов обаче не организира въстанието в Търново, а прави това в Стара Загора. Старозагорският комитет през 1872 ноември е първият, който изпраща писмо до Каравелов с отказ да вдигне въстание с мотив, че не са достатъчно подготвени. Какво се е случило за 3 години, че през септември 1875 старозагорци вече са толкова подготвени, че искат въстанието да се центрира в техния регион, и пратеника на новия БРЦК, Стефан Стамболов, отива да го вдига там, а не в родното му и познато Търново? Нищо не се е променило за тези три години. В града Стара Загора зорлем се събира една четица от няколко десетки души, и чакат извън града да дойдат селяните. Селяните - около 800 души от околните села - наистина се появяват с шишанета и старомодни пищови, но не откриват четицата на Стамболов и двете групи се разминават. Стамболов чува, че един от членовете на комитета в града е арестуван и издал поименно цялата му градска чета, дава им нареждане да се спасяват поедиинично и сам си проправя път към Влашко, където в крайна сметка пристига, за да основе комитета в Гюргево, организирал Априлското въстание. Сценарият на т.н. Старозагорско въстание, което Захари Стоянов описва с много хумор и сарказъм като участник в него, щеше да бъде сценарият на Каравеловото въстание през 1872, ако Левски се бе повел по акъла на теоретика от Букурещ.

Намирате ли логика в подредбата на тези деветима от другите комитети? Освен Попхинов и Христо Иванов, доколкото си спомням останалите там са от региона на Общи, фигурира и Тодор Пеев, а той по-късно е изпратен от полицията като неин агент във Влашко и се хвали, че на неговата сватба е дал идеята на Общи как да стане обира. Но Общи го няма в списъка... Убийствата са изредени изчерпателно и излизат и такива, за които до този документ не се знаеше. И онзи детайл за Денчо - "влезли за да го убият". Тук се сещам за противоречието в двата мемоара на Пъшков, отначало пред Параскев Стоянов казва, че са гласували колективно за обира, после в Спомените си твърди, че Левски е извършил обира самоволно. Второто обаче противоречи на здравия разум, как, ако го е извършил самоволно, ще накара толкова много хора от комитета да вземат участие - Лукан Цачев му носи пушката, Димо Драсов му предоставя къщата си, Марин Поплуканов приютява Вутьо Ветов, Величка укрива парите, дрехите и пушката. Абсурдно е да са сътрудничели насила, някак си излиза, че в по-късните му спомени Пъшков лъже. А с каква цел? Единственият, който е можел да знае, че Общи е новият фаворит на Каравелов, е бил Марин, който е присъствал на четирите заседания на събранието в Букурещ. Той е чул и решението за вдигане на въстание, събирането на пари ударно чрез терор, разговорите за внасяне на оръжие през границата в детайли. Левски там закупува втората си пушка от един оръжеен магазин, собственост на французин, с който обсъжда големи доставки и цени и споделя това с останалите членове. Марин, както е известно, идва поне две седмици преди Левски в Ловеч и е имал достатъчно време да сподели всичко чуто и видяно в Букурещ с останалите. В началото го бях изключил от заподозрените за доноса по простата причина, че получава доживотна присъда, но докато Общи и Попхинов не го посочват в София никой не го търси за нищо.

Това е най-същественият въпрос. Каравелов е имал идея за славянска федерация под управлението на Милан Обренович, в която да влизат българските земи. Тази идея е била подкрепена от богатите българи в Одеса. Левски е поддържал контакти с тях, чрез Кишелски. Писмото от Кишелски, което се опитва да чете Попхинов през лятото на 1871 едва ли е съдържало тривиални неща, за да бъде шифровано. Ставало е въпрос за хиляди пушки от руските военни арсенали, там другото лице за контакт е бил Филип Тотю. Левски е бил категорично против идеята за сръбско-българска държава. Но е направил компромис на събранието, другата страна също е направила крачка назад - в централния комитет от шестима, трима са славянофили, другите трима са западно ориентирани български националисти, вече ги изброих поименно. Левски идва след събранието в България с особени пълномощия, гарантиращи му запазването на пълен контрол във ВРО. И веднага след обира в Арабаконак трябва да му е станало ясно, че вече няма такова пълномощие и контрол. Общи прави каквото си иска при това с пълномощно. Изпращат и Фердинанд от Букурещ със същото пълномощно като на Левски. Тодор Пеев и той иска пълномощно за Македония. Де факто Левски е понижен от главнокомандващ в по-нисък чин, равнопоставен с Общи и Фердинанд. Каравелов и компания му организират вътрешен преврат. Левски се опитва да отвърне на този удар и създава пет нови революционни окръзи, които контролира пряко: Голямоизворски (септември 1872) Пазарджишки (октомври 1872) Старозагорски (ноември 1872) Сливенски (ноември 1872) Ловешки (декември 1872) Голямоизворския е избран само и единствено да бъде елиминиран Общи, Ловечкия е деградиран до един от петте, вече не е център. Левски зачерква ролята на ловчанлии като Привременно правителство. Когато Каравелов пише писмото на Левски да вдига незабавно въстание, Левски кара комитетите на новите окръзи да напишат под негова диктовка писмо с отказ. В писмото му от 12 декември до ловчанлии той определя срока за вдигане на въстание на една година напред, тоест за зимата на 1873-74. И им съобщава, че отива в Букурещ да съгласува това с другите членове на комитета. По същото време Каравелов не е вече в Букурещ.

Убийствата са мотив, това е вярно, но какво мотивира убийствата. Решението на Каравелов да вдига незабавно въстание. Левски е предвиждал много по-дълга подготовка за набиране на средства за оръжие преди събранието на БРЦК през май. В писмата му се говори за събиране на данък десятък от всеки член на комитет, а такива са били повече от 10 000 /на първи "призив"/, минумум толкова качествени винтовки са били необходими за успех на въстание. Каравелов натиска за незабавно въстание и оттам идва и нареждането да "възпретнат ръкави" в Българско и да наложат поголовен терор. Очаквало се е въстание в Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия да воюва с Турция, затова в писмото на Каравалов от 2 ноември се говори за "хиляди юнаци", които щели да подкрепят въстанието. Нищо такова реално е нямало. Левски слага спирачка на тези преждевременни планове. Ето Мотив, според мен.

Да, имаме съгласие, но не виждам в това мотив. Да си довърша фразата от предишния пост: ... останалото... "Кажи му всичко ти, за всички ужаси и злодеяния… Останалото е мълчание." Хамлет, Пето действие, Втора сцена

Мисля, че казахме почти всичко, останалото е...

Тук можем да навлезем в дълбоки води на социология и психология на възрожденския градски еснаф. Най-добрият познавач на тази материя е Иван Хаджийски, оставил ни златни страници за психологията и бита на еснафа, след преки негови наблюдения и проучвания в родния Троян. Всички тези хора от ловечкия комитет принадлежат към градския еснаф, те са или занаятчии, или търговци или предприемачи. Левски също произхожда от тази прислойка на възрожденското ни общество, неговият баща е бил разорен и фалирал от непочтени съдружници еснаф-занаятчия, станал гарант на заем, който съдружниците му не изплатили и така го съсипали. Човекът се е притеснил извънредно много и е починал млад, Левски остава сирак, доколкото си спомням на 14-годишна възраст, той е бил мъжът в семейството, отговорният. Интересно е какво казва пред комисията, когато го питат за настроенията сред народа - селяните са готови за въоръжен бунт, гражданите се дърпали, имат какво да губят. И още, че нашите българи искат свободата, но някой друг да им я поднесе на тепсия. Пъшков е бил осем пъти депутат след Освобождението, той май е рекордьор в този спорт и досега, Драсов е бил областен управител из цяла България, Марин депутат и областен управител, кмет... Всичките са осребрили свободата. Момчешка, момчешка, колко да са били момчешка, най-млад е бил Драсов, на 24 години, когато тръгва за Писек, другите са му били батковци. На тази възраст мъжът вече е поемал отговорност за семейство, занаят и обществени задължения. Драсов между другото се записва в гимназия, не в университет, прави опит да продължи образованието си във Виена, несполучлив, отива в Прага, но е е спорно дали е завършил гимназия там. Оплаквал се от чехите в писмата му. През 1874 го засмукват политическите борби във Влашко сред емиграцията между стари и млади, там отива заедно с Панайот Хитов и по-късно се присъединява към Ботев и Стамболов, с които дружно изритват Каравелов от новия БРЦК. Старозагорското въстание е недозрелия плод на тези вътрешнопартийни борби. Ботев е подлъган да влезе с четата си в България и намира смъртта си по всичко изглежда от български куршум, едно от главните действащи лица в неговата драма е Обретенов. Авантюрата на Общи им обърква сметките, иначе всички щяха да се измъкнат сухи от провала в Ловеч, включително Марин и Пъшков. А капанът с комитетските пари в Ловеч е щял да задейства и без провала на акцията в Арабаконак, Левски щеше да влезе да търси тези пари, независимо от случващото се в софийско и пак щяха да стигнат до Къкрина.

Кога се е състоял този семеен съвет, според Вас? Все си мисля, че това е било някъде около нападението над къщата на Денчо. Левски се връща от Букурещ на 1 юли и веднага, около 5 юли, пише писмо до Каравелов, в което има фраза: "Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Става въпрос за убийството на дякон Паисий. Според свидетелства, решението за това убийство е взето с колективно одобрение от Конвента в Ловеч, Драсов носи писмото на Левски до Общи. Това е станало преди 21 юли, когато е убийството на дякона. При това дякона е натопен, има разписка за 5 лири, които той е дарил на комитета, тях ги похарчил някой си Марин от Орханийско за лични нужди, същият Марин фигурира в списъка на Хамди, Общи му ги опростил. Каккто и да е, съзаклятниците гласуват единодушно за убийството на Паисий, против е бил само поп Кръстьо. Между 21 юли и 14 август имаме три седмици. Ако Пъшков казва истината в Спомените си, а мисля, че там казва истината, защото сам ги е писал не под натиска на целесъобразност какво да каже при анкета, то за това мероприятие вече "комисионерите" са били колективно против искането на Левски и той го е извършил на своя глава. Да, обаче е замесил много хора от комитета - Димо Драсов му дава достъп до къщата си, Вутьо спи в къщата на Марин /Много важен факт!/, Лукан Цачев носи пушката на Левски, която е била скрита у Величкини, Латинеца участва пряко или косвено в нападението, най-малко е разковавал дъските и набивал колове в двора на Димо, абе всичките тези са "вътре" до ушите като съучастници в убийство. После ходят да прибират дрехите на Левски и Вутьо и пак крият пушката му. Ами Латинеца, "трима души в арнаутски дрехи", да не би да не е бил въоръжен, ако е имал пушка, тя е била другата пушка на Левски, укривана при Никола Сирков, значи и тези са замесени до ушите. Драсов и Иванчо Колев междувременно са гласували с краката си против обира. Този обир и убийство са водораздел, според мен. Някъде преди обира е взето решение да натопят Левски и то това решение е било колективно, не на един човек, както си мислехме в началото. Донесението е плод на колективно творчество, в него много внимателно са балансирани интересите както на братовчедите от Къкрина, така и на Поплукановите, така и на тези, които вече са духнали - Иванчо Колев и Иван Драсов, ергените. Тези двамата въобще не фигурират в списъка, та може те да са били лицата за контакт с каймакамина, иначе как са получили тескеретата точно след убийството на Паисий, че на Иванчо и пари му дали властите. Иначе вижте донесението - братовчедите от Къкрина са мъгляво донесени, единият е Никола, ама кой Никола, Христо Иванов е пратен Габрово, върви го търси, единствено Латинеца свети, Поплуканови са представени като безлична група начело с поп Лукан, а цялата работа е представена като дело на Левски, който скоро се появил от Влашко и подвел тези хубави хора в Ловеч. Личното ми мнение е, че започването на терора върху богати ловчанлии е прелял чашата на търпението им. Всичките тези хора от комитета там са били еснафи до мозъка на костите си, и посегателството върху техни заможни съграждани са възприели като посегателство върху тях самите. Пъшков в спомените си се хвали, че е събирал десятъка от две села - Микре и забравих другото - ами той си е бил пар екселанс чорбаджия, получил бил кредит от швейцарска банка и т.н. И изведнъж Левски им излиза ребром - ще убия Памукчията, един от вас, вече не става въпрос за някакъв дякон, наместник на омразния им Иларион, а за един от тях.

Вие ме убедихте, че е бил, някак си все не ми искаше да го допусна до съзнанието си. Но да отиде две седмици преди залавянето на Апостола при него, да му занесе онова писмо с интригите, да вземе обратно неговото писмо и да не му каже, че къщата им е наблюдавана, а напротив, да остави у Левски впечатление, че там е сигурно... Или трябва да е бил феноменално тъп, или... да е бил част от заверата. Не вярвам, че е бил толкова тъп, че да му повери Левски ролята на главен разпределител, другото е. Пъшков е бил около 58-годишен, когато пише това писмо, и бил далече от деменция, той в същото писмо помни до стотинка какво е дал за "цярът" на кръстника си: Това "платно за обвивка 30 ст. и такса изпращане 85 ст" направо ме разби, поне можеше да направи един жест към бойния си другар и кръстник и да му ги изпрати гратис, ама не...

В разследването на Кацев-Бурски имаше нещо за прогонен бивш зет, който знаел много за предателството и казвал, че го е страх за живота му от Марин... сега не ми е под ръка текста. Вижте Пъшков как е оставил автограф на гузната съвест: "Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо." Казал си е всичко, завалията - вървели са към турските бесилки през 1870-1871, на следващата година 1872 са се отървали от заплахата, през 1872 вече не са били заплашени от "турските бесилки", там са пратили друг.