Б. Киров

Да включа тук и отговорите на ИИ на зададени от мен въпроси по темата: Kirov Би ли могло да съществува симбиоза между мецанато-клиентски модел на управление и функционална демокрация? ChatGPT Симбиозата между мецанато-клиентския модел на управление и функционална демокрация е сложна тема, защото тези два подхода по принцип се основават на различни принципи и предпоставки. Взаимоотношения: Мецанато-клиентският модел често включва лоялност и взаимни облаги, които могат да доведат до неформални връзки и зависимости, докато истинската демокрация предполага разграничаване на властите, прозрачност и отчетност. В условия на клиентелизъм, решението на политическите въпроси може да се основава на лични отношения, а не на принципи на справедливост или обществен интерес. Прозрачност и отчетност: Функционалната демокрация изисква ясно определени правила, механизми за контрол и инструменти за отчетност, които позволяват обществеността да следи действията на властите. В клиентелистки модели, тези механизми често отсъстват, което може да доведе до корупция и злоупотреби. Социална справедливост: Демокрацията цели да осигури равенство и включване на различни социални групи в процеса на вземане на решения. Клиентелизмът, обаче, може да подхранва неравенства, тъй като определени групи получават привилегии и предимства в замяна на политика на лоялност. Възможности за симбиоза: Въпреки тези предизвикателства, в някои контексти може да съществува симбиоза между тези модели. Например, в ситуации, където клиентелизмът предоставя на несигурни или маргинализирани групи достъп до ресурси и защита, което от своя страна може да осигури политическа стабилност. В такива случаи, местните лидери могат да играят роля в представителството на аутсайдери и в малките местни възможности за демократично участие. Практически примери: В исторически контексти, в които демокрацията е била минимално развита или нестабилна, мецанато-клиентският модел може да се е проявявал като начин за участие в политическия процес, дори ако това участие не е било напълно демократично. Въпреки това, за дългосрочна устойчива демокрация е важно да се преодолеят клиентелистките практики и да се укрепят институциите на цивилното общество. В заключение, макар и възможна, симбиозата между мецанато-клиентския модел и функционалната демокрация е предизвикателна и зависи от множество фактори, включително исторически контекст, политическа култура и социална структура. За достигане на устойчива демокрация, обаче, е необходимо да се минимизират неформалните и клиентелистки отношения. Kirov Дали един двукамарен парламент в България, където едната камара е от мажоритарни представителина гражданското общество, а другата от партийни представители няма да бъде добро решение за тази симбиоза? ChatGPT Предложението за двукамарен парламент в България, където едната камара е съставена от мажоритарно избрани представители на гражданското общество, а другата от партийни представители, наистина може да предложи интересни възможности за подобряване на политическата система и насърчаване на баланса между клиентелизма и функционалната демокрация. Нека разгледаме неговите потенциални предимства и предизвикателства: Потенциални предимства По-добро представителство: Мажоритарната система за избор на представители на гражданското общество може да осигури по-добро представителство на различни социални групи, интереси и нужди, които не винаги са адекватно застъпени от партиите. Това би могло да доведе до по-обосновани и разнообразни решения, отразяващи интересите на по-широк спектър от населението. Укрепване на гражданското общество: Включването на представители от гражданското общество в парламента може да насърчи активното участие на НПО и граждански инициативи. Това би могло да генерира по-голяма ангажираност от страна на гражданите и да усили демократичните практики. Контрол и баланс: Двукамарната система може да осигури механизми за контрол и баланс между партийните политики и нуждите на гражданите. Мажоритарната камара би могла да контролира политиките на партийната камара и да се увери, че те не пренебрегват обществени ползи. Намаляване на клиентелизма: Чрез активното участие на представители на гражданското общество, основните политически практики (включително клиентелизма) могат да бъдат поставени под контрол. Критиките и предложенията на мажоритарните представители могат да усилят отчетността на партиите. Потенциални предизвикателства Политическа фрагментираност: Добавянето на мажоритарна камара може да доведе до политическа фрагментация, особено ако различни интересни групи в гражданското общество имат противоположни позиции. Координацията и постигането на консенсус между двете камари може да станат предизвикателство. Конфликти между камарите: Има риск от конфликти между двете камари относно законодателството и политика, което може да забави процесите на взимане на решения. Необходимостта от предаване на законодателни инициативи между камарите може да забави процедури и да доведе до неоптимални резултати. Професионализъм и опит: Представителите на гражданското общество, избирани мажоритарно, може да нямат необходимия опит или знания за управление на сложни политически и икономически въпроси, както и за функционирането на законодателния процес. Липса на легитимност: Възможно е, че мажоритарно избраната камара да бъде възприемана като по-малко легитимна от партията, особено в контексти, в които партийната система остава доминираща. Заключение Възможността за внедряване на двукамарен парламент с мажоритарна камара, съставена от представители на гражданското общество, предлага перспективи за подобряване на демократичните практики в България. Обаче, за да бъде успешен такъв модел, е необходимо да се изградят ясни правила и механизми, които да осигурят ефективност, прозрачност и отчетност. Задълбочен анализ на възможностите и предизвикателствата е важен, за да се вземе информирано решение относно прилагането на подобна структура. Kirov В такава състема на двукамарен парламент коя е по-добрата опция за долна и горна камара и как биха функционирали съгласувано тези две камари, особено по въпроса за избор и контрол върху правителството, изпълнителната власт. ChatGPT В система с двукамарен парламент, в която се предвиждат две различни по състав камари – мажоритарно избрана камара от представители на гражданското общество и партийна камара – важно е да се обмисли не само форматът, но и механизмите на тяхното функциониране и взаимодействие, особено относно контрола и взаимоотношението с изпълнителната власт. Потенциална структура на камарите Долна камара (Партийна камара): Съставена от представители, избрани по партийни листи или мажоритарно на избирателни райони. По-голямо внимание към партиите и техните платформи, което осигурява политическа стабилност и представителство на различни идеологии. Отговорна за инициативите по законодателство, свързано с управление, бюджет и важни политики. Горна камара (Камара на гражданското общество): Съставена от мажоритарно избрани представители, които не са свързани с политически партии, а по-скоро с различни социални, икономически или експертни групи. Фокусирана в предоставянето на независими експертни преценки, контекстуализиране на законодателството и представяне на интересите на различни социални групи. Може да включва представители на НПО, местни лидери и активисти. Функциониране и взаимодействие 1. Законодателен процес Инициатива: Законодателните инициативи могат да идват от долната камара, след което да бъдат разглеждани от горната камара. Горната камара може да предлага изменения на предложенията, вземайки предвид обществените нужди. Одобрение: За окончателно приемане на законите се изисква одобрение и от двете камари, което насърчава консенсус и колективна отговорност. 2. Контрол над изпълнителната власт Избор на правителството: Долна камара може да има основната роля при избора на правителството, но горната камара може да предостави мнение и одобрение за ключови министри или за важни назначения, увеличавайки прозрачността и контрола. Проверка и баланси: И двете камари трябва да имат правомощия да инициират разследвания и да искат отчетност от правителството, което ще осигури по-задълбочен контрол. 3. Сътрудничество и комуникация Регулярни заседания: Предвидени срещи между двете камари, където могат да обсъждат важни въпроси и да се запознават с инициативи и предложения. Специализирани комисии: Изграждане на комисии, в които представители от двете камари могат да работят заедно по конкретни въпроси, за да осигурят по-добро разбиране и координация. 4. Обратна връзка с гражданите Отчетност: Включване на механизми за обратна връзка от гражданите, за да могат представителите в горната камара да разберат по-добре мнението и нуждите на обществото и да ги предадат на долната камара. Общуване с НПО: Работата с неправителствени организации и граждански инициативи за привлечение на експертиза и информация. Заключение Предложената структура на двукамарен парламент с такава диференциация по състав може да осигури по-добро представителство и контрол над правителството. С правилно дефинирани функции и механизми за взаимодействие, двете камари могат да функционират взаимодопълващо, насърчавайки прозрачността и отчетността в управлението. Нашата цел би била не само да се осигури политика, основана на интересите на гражданите, но и да се изградят устойчиви институционални практики, които укрепват демокрацията.

Нямам снизходително отношение. Трябва да поясните някои термини, които използвате, защото те имат различно значение в различен контекст. На първо място обяснете, моля, какво разбирате под "мецанато-клиентски модел". В икономиката това е отношение между фирми и клиенти; очевидно не го използвате в този контекст, а в политическия му аспект. В момента системата в този му политически аспект е "мецанатско-клиентски модел" - при Борисов беше изчистен от досадни подробности, бащицата решава коя фирма ще получи държавна поръчка и колко и кой; Ахмед Доган беше още по-прям с "аз разпределям парите в обръчите от фирми." Имате мецанат, имате клиенти. Правото и разделението на властите в този модел нямат никакво практическо значение, институциите още по-малко, имаме джуджета, които са посредници между мецаната и клиентите. Ако имате това предвид, задачата е нерешима: как ще търсите демокрация, функционална демокрация, в симбиоза с такъв модел? Те са органично несъвместими. Поставили сте грешно условие, ще получите грешно решение, сам си го гарантирате. Ако имате нещо друго предвид, разгърнете някакво обяснение какво разбирате под "мецанатско-клиентски модел".

Мисля, че е така, защото губят големите пазари на империята. Българските гайтанджии и производители на шаяк например са произвеждали почти 90 процента от необходимото за армията, а тя е била стотици хиляди; до Копривщица има една местност "Сълзливите камъни", където жените и децата на търговците и производителите на вълна и шаяк са изпращали мъжете, които са ходели до Цариград да си продават стоката. Бащата на Левски е бил гайтанджия, разорен от нелоялни съдружници, взели кредит с негово поръчителство... Бях пуснал тук една тема за Аврам Чальовски, типичен нов капиталист след Освобождението, удивителен човек, започнал от овчарче и станал най-големия производител на захар и шоколадови изделия в Царство България. Наричали са го "българския Форд" и "кралят на шоколада", след смъртта си завещава 500 000 златни лева за благотворителност, сега има голяма негова сбирка от дърворезби /поръчвал ги е на тревненски майстори/ в Трявна. Тези хора са изтрити от паметта на новите поколения след девети септември 1944, някои от тях като Буров са ликвидирани и физически, а те са много добър еталон за това как човек може да бъде богат и едновременно с това човечен и демократичен, при това богат със способности, а не с далавера.

Ако трябва да сме обективни, трябва да се признае, че винаги, включително и през 19-ти век е съществувал онзи мецанато-клиентски модел, за който пише колегата. През 19-ти век са наричали обикновено тези хора "чорбаджии" /чорбари демек, стоят до казана с чорбата/ и те са били една каста между османската администрация и рум-миллет /раята/. Тези хора, прилично богати, но не толкова колкото крупните търговци и производители, са събирали султанските данъци и са заделяли процент за себе си; с една дума султанът е бил мецанат, а те негови клиенти. Подобна прислойка в църковните среди е събирала данъци за гръцката Патриаршия от миряните. Но тази каста винаги е била възприемана като паразитна и е обирала ненавистта от страна на повечето българи /"чорбаджии-изедници" пише Ботев за тях/. Какво става с тази социална прислойка след Освобождението: нищо. Те се разтварят в другите социални слоеве и изчезват, някои от тях отиват в политиката, други западат финансово, но не те са гръбнака на новата класа от капиталисти, а хора като Атанас Буров и някои предприемчиви фабриканти, забогатели бързо в новата държава от предприемачество. Старите търговски фамилии, крупните търговци от Одеса и Цариград, както и онези във Виена, в общи линии западат и не играят важна роля в държавата.

Затова и се опитвам да му кажа на колегата, че при сбъркано условие в задачата, ще получи грешно решение, гарантирано, но той упорито ме /се самоубеждава/, че не е така. От опит не боли, само се научават някои неща. По лесния и по трудния начин. Именно, българската демократичност е изградена отдолу нагоре по времето на Възраждането през 19-ти век, достатъчно е да погледнете някой типично възрожденски град като Копривщица, например: училището, църквите са строени със спомоществования, хората са събирали грош по грош, за да ги построят с общи усилия, даскалът и попът са се издържали от събрани по същия начин пари, еснафът /тази опошлена днес дума/ е постигал всичко задружно и напълно демократично и т.н. Какъв мецанато-клиентски модел какви пет лева?

Не е коректно, според мен, да го обсъждаме, без той да участва в това. Само да отбележа, че маркера "Балканската война" той не го споменава във въпросното интервю, а някъде другаде и винаги съм се питал защо. Вероятно прави връзка между Съединението, провъзгласяването на Фердинанд за цар и авантюрата му в Балканската война, като ги разглежда като поредица от актове на независима национална воля, но това са мои предположения. Точно така, изглежда неуместна. Което е нонсенс, защото целият 19-век до Руско-Турската война протича в борба за национална независимост, преди да се създаде българската държава. Тук с еднаква тежест, според мен, е борбата за независима българска църква като елемент от бъдещата българската национална държава и революционната борба, целяща същата цел за независима национална държава. Войната е катализатор, но не двигател на крайния акт. Ботев, Каравелов, Левски и много други са идеолози на българската национална държава, те имат ясна визия за нейното устройство и това е документирано в богатото им писмено наследство, което е достъпно за всеки, който се интересува от него. Естествено е, че те са под силното влияние на Просвещението и Френската буржоазна революция и се опитват да адаптират тези идеи върху българска почва, при това успешно. Левски пише за чиста и свята република през 1869, когато в Европа републиките се броят на пръстите на едната ръка, а в Америка започва гражданската война между робовладелския Юг и републиканския Север. Да връщаш българите ментално в 17-ти и 18-ти век на султанската Отоманска империя, прескачайки 19-ти век на либерална Млада България е все едно да си заровиш главата в пясъка, но да искаш да видиш слънцето.

Напълно безсмислено е, съгласен съм. Парадоксът в тезата на колегата Сторен е следният: - от една страна в неговото изложение на 5-те възможности, той дава "решение", цитирам го: "Демокрация - Имам в предвид функционална демокрация, а не сегашния бутафорен модел. Може да бъда обвинен в наивност но мисля, че има добри възможности за установяването на демокрация в България. Исторически погледнато демокрациите винаги са произлизали от олигархии. Тоест сегашната среда е много подходяща. Малкото население на България също опростява и улеснява нещата. В крайна сметка сложността от организационна гледна точка е сходна с тази на един по-голям европейски или американски град. Очаквам имперския център да реагира негативно доколкото те имат нужда от контрол върху понятието за пропагандни цели. Един пример за истинска функционална демокрация би поставил на изпитание много от сегашните пропагандни постановки. Въпреки това мисля, че има условия да се направят премерени стъпки в тази посока. " Функционална демокрация, ще рече пълно разделяне на властите с възможност за взаимен контрол и баланс, като антитеза, според него, на сега съществуващата парламентарна република, която, пак според него, е взаимствана форма отвън, неподходяща за нашия народен характер. - от друга страна обаче, според него, корупцията е нещо органично присъщо на българския манталитет и тя не е проблем, защото българите са си такива, те са останали незасегнати от големите либерални идеи на 18 век /дълбоко непознаване на българската история, 19-ти век е изцяло под влиянието на тези идеи в България/ и корупцията не е "аномалия", а национална характеристика произтичаща от силно адаптивния меценатско-клентелски социален модел който напълно оформя националния манталитет" /цитат/ "? Не съм алхимик, за да продължавам този безсмислен диалог с уважавания колега, успех на темата му пожелавам.

Да, успях някак, слушал съм и други негови интервюта и изяви, той си цикли на тази тема, без да дава никакви решения. Тезата му в общи линии е "с България като суверенна държава е приключено след Балканската война и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар." Според мен, професорът е ерудиран, но прекалено много комбинира чужди идеи.

Много дипломатично от ваша страна. Но темата си е ваша. Така до никъде няма да стигнете, гарантирано, защото не е вярно.

Досега четири пъти се повтаря един и същи модел и той не е протестен вот, а точно тази електорална група, която иска да премахне модела на институциализираната корупция /заложен впрочем още с Великото народно събрание, но това е друга тема/: Първо: 2001 година идва /докаран от Мадрид вече знаем от кои/ Царя и помита сини и червени /уж леви и десни/: 1. Национално движение „Симеон Втори“ 1 952 513 42,74% 2. ОДС 830 338 18,18% 3. Коалиция за България 783 372 17,15% 4. ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма) 340 395 7,45% Второ: 2009 идва с шапка борсалино и кожен шлифер Бойко Борисов и помита "тройната коалиция, либерали и леви/: ГЕРБ 1 678 641 — 39,72 процента Трето: Идва Слави Трифонов с "Има такъв народ" и печели с малко, но достатъчно за коалиция: Партията на Слави Трифонов печели 24.08% от вота, а тази на Бойко Борисов - 23.51%. Трета политическа сила остават БСП с 13.39 на сто от вота на избирателите. Следват ги "Демократична България" с 12.64%. Пети са ДПС с 10.71%, а „Изправи се! Мутри вън!" е с 5.01%. Четвърто: Идват Продължаваме промяната, само няколко месеца след Слави: Всички тези гласове които са се преливали към НДСВ, ГЕРБ, ИТН и ПП идват от средната класа, която е търсила изход. Това не е протестен вот, а вот на надежда. И четирите пъти лидерите предават четата. Последните два избора, обаче, ГЕРБ вече се укрепил здраво в държавата и държи константен вот, близо до първото място. Която е и ситуацията днес.

Според мен е възможно, но средната класа /тук пак може да се спори какво е тя/ не е намерила свой лидер. Всички дребни и средни бизнеси, а хората от тази класа са електорално мнозинство, поне 800 000 /Влади Горанов ги нарече "маргинали"/ са отвратени от институализираната корупция, която им пречи да работят и да се развиват. Популистите от Величие се обърнаха към тази електорална група и затова взеха много гласове от българите в Западна Европа и САЩ, те си дадоха труда да отидат при тези хора и да говорят с тях. В мнозинството си гласувалите за тях наши сънародници в чужбина бяха хора с някакъв малък бизнес, който е бил съсипан от държавен рекет и чиновническо изнудване. В България такива хора са стотици хиляди, но са разединени. Копоративните лидери на партии, защото партиите у нас са корпорации за източване на обществен ресурс, умишлено разделят хората на русофили, русофоби, или на турбопатриоти и етнически малцинства, насъскват ги едни срещу други, за да разбият този вот. Затова набъбва и държавната администрация, държавният чиновник винаги ще е зависим от началника си, който е партийна номенклатура. И така си върви играта вече 35 години, сменят само аватарите.

Може ли да обосновете защо не е. Аз не съм специалист по екология, затова чета неща, които са написали специалисти, например: http://space.bas.bg/SES/archive/SES 2014_DOKLADI/4_Ecoclogy/7_Hristova.pdf Това е доклад на двама учени от БАН от 2014 г., в които те аргументирано обясняват какво означава залесяването конкретно за България. Какво в техния анализ не е вярно?

Моите усещания нямат никаква връзка с анализ, който вие се опитвате да предложите в горния си пост. Ще започна с това: Това може да се случи, но не като цел, а като средство да се излезе от безизходица, както и сам твърдите. Но моментът за това беше, когато Радев излезе с вдигнат юмрук и каза "мутри вън!" и този момент беше изпуснат от него. Според мен това е така, защото всички политически анализатори упорито си затварят очите за "слона в стаята", а той се нарича институализирана корупция, не каква да е, а закрепена със закони и институции. Опитът на новата формация ПП да промени нещо в механизма на тази машина завърши с пълен провал, те бяха интегрирани в нея и погълнати успешно. Може би корените на това явление се крият в генезиса на Прехода. Вие сам определихте някъде, че комунистическата номенклатура се е трансформирала от класа на обществени мениджъри в класа от собственици. И виждате бъдеще в тази класа, или каста, както искате я наречете. Но това, че на някой е дадена собственост въобще не означава, че той е способен да я управлява и увеличава с предприемачество. Там е генезиса на олигархията, която за разлика от западната олигархия, е непродуктивна и единственият спорт, който се практикува от тази каста или елит е да се краде обществен ресурс. Докато тази система на корупция не бъде разбита до основи, а това става със седебната власт и силите на държавата, нещата няма да мръднат към какъвто и да е прогрес, независимо дали формата е президентска република, монархия или парламентарна република. В Италия е имало подобна криза през 90-те и е изчистена от операция "Чисти ръце", като ръцете са били прокурорски. Нито една от старите партии не е оцеляла, поне във вида от преди това.

Тезата на колегата не съвпада с тази на Христов, всъщност цитатите от Христов са силно съкратени и деформирани с това съкращаване, цялото му интервю е преди 1 ден тук по някакъв ютубърски канал "Всичко БГ": https://www.youtube.com/watch?v=YIirA5Ua8TY Доколкото виждам в предпоследния пост на Storen са развити негови виждания, за които Христов не казва нищо в интервюто си. Без да съм адвокат на колегата пиша това, като най-общото ми мнение за вариантите, които той разглежда е, че са прекалено абстрактни, без да отчитат реалностите в България.

Китай си осигури евтин руски газ за един век напред, договора за Сибирския газопровод беше подписан с извиване на ръце, китайците платиха тръбата и си купиха за 70 години на евтина цена руски газ от нея, докато не си занулят разходите, тогава Путин, както и сега, беше на зор. Спомням си че Си го прие на по-висок стол и го гледаше отгоре надолу, точно както Хинки и дучето във "Великия Диктатор" на Чаплин, само дето Путин нямаше механизъм да си повдига столчето

Нямам никаква идея, защото не съм търсил информация по този въпрос. Мога само да правя предположения без стойност. Има логика в това, което пишете за китайското производство на стомана на територията на Северна Корея, защото официално С.Корея консумира годишно около 10 млн. тона въглища, а с кг. въглища енергия приблизително се изработва кг. стомана, и щом Китай внася, а не изнася въглища от С.Корея, значи енергията от тези въглища отива в някакво производство за Китай, тъй като реално Северна Корея няма необходимост от внос на въглища, тя има предостатъчно за собствените си нужди.

Цитирам по памет, може да дам и линк, официално Северна Корея произвежда под 1 млн.т. стомана, Южна Корея над 70 млн. тона, като около 50 консумира, все пак те са в топ производители на коли. Северна Корея може да произвежда стомана за Китай в китайски предприятия вътре в страната и да не отчита това като севернокорейско производство. Запасите на Северна Корея от въглища са над 600 млн. тона или за още 62 години и е на 35-то място в света, България, между другото се нарежда пред нея по този показател, ние сме на 24-то място с три пъти по-големи запаси от въглища от Северна Корея и те биха ни стигнали за около 100 години при сегашната консумация. https://www.worldometers.info/coal/coal-reserves-by-country/#north-korea

Не знам какво е съотношението залесяване-изсичане у нас, но ми се струва, че изсичането е в пъти повече от залесяването. Тази пролет пътувах от София към Бургас и от Стара Загора натам, особено около Сливен само голи чукари, грозна картина. Сещам се че Сливен е бил града на войводите, тези войводи сега няма къде да се крият, защото не само гори, дръвче не е останало в Балкана.

При цялата тази зелена истерия не чувам някой сериозно да обсъжда като контрамярка на количествата изхвърлен диоксит от производствата залесяването. Както е известно, растенията преработват въглеродния двуокис в кислород, но планове за залесяване на практика няма, или пък премии за залесяване.

Заинтригувахте ме с това, но официалните данни не потвърждават Северна Корея да е голям производител на стомана. Южна Корея обаче е, тя произвежда сравнимо количество с това на САЩ, Русия и половината от това на ЕС, при това плаща 6 долара за тон карбон и внася достатъчно въглища за производството на тази стомана. Северна Корея е джудже в производството на стомана, а и на въглища, според данните. Китай произвежда около 50 процента от стоманата в света. Може би искате да кажете, че Северна Корея има големи запаси от въглища, което е факт.

Китай и досега е инвестирал много, сега не си спомням точно, има един сайт "Тракер на китайските инвестиции по региони", бях извадил линка в темата ми за китайските инвестиции, Турция поглъща съществен дял от китайски инвестиции. Доколкото си спомням, най-голям дял в инфраструктурата - скоростни железници и пристанища, поне няколко пристанища, включително в Истанбул са дадени на китайска концесия с опция за разширяване и модернизация, каквото е и Пирея в Гърция /него го взеха по време на кризата/, имат такива и в Италия. Нас обаче ни заобикалят за такива проекти, пътя минава от Гърция през Северна Македония към централна и Западна Европа.

Май е такъв казуса, доколкото четох и други източници.

Турците са изпреварили ЕС с няколко месеца и са въвели 40 процента вносно мито за китайски автомобили още през юни т.г. https://www.voanews.com/a/turkey-imposes-40-tariff-on-vehicle-imports-from-china/7648198.html като се приема, че са 40 процента или не по-малко от 7000 щатски долара за автомобил. Въобще турците от десетилетия си следват протекционистична политика, когато бях преди години там, не видях разнообразие от марки електроника и бяла техника по магазините, обясниха ми, че няколко големи холдинга държат този пазар и така налагат високи цени. Сега може да са се променили нещата, не съм ходил скоро, а телевизора ми е Тошиба, произведен в Турция. Реното ми също беше турско производство.

Засега тарифите са само за електроавтомобили, затова не съм смятал други компоненти, освен стомана, алуминий и енергия, но вътре има и литиеви батерии, компютри, чипове, електроника и т.н. Мотивът е "нелоялна конкуренция на субсидирана индустрия", но е факт, че китайската индустрия за литиеви батерии е много по-развита от тази на всички останали, общо взето 70 процента се държи от Китай и 30 процента си разпределят останалите. Естествено, че като си развил по рано мощности за преработка на литий /а това е много замърсяващо, затова другите не искаха да си цапат ръцете с него, докато не се разпаднаха веригите за снабдяване/ ще държиш и контролния дял от пазара и ще имаш монопол. Само че такива производства не се развиват за година-две, трябва време. Тук: https://www.bangkokpost.com/business/motoring/2877691/european-union-eu-to-impose-tariffs-up-to-45-on-electric-vehicles-from-china са обяснени накратко нещата, като се пише, че китайските автопроизводители едва ли ще бъдат чак толкова засегнати от тези тарифи, защото ЕС е между 1-3 процента от продажбите им, тоест те си имат други пазари. Интересното е, че Мерцедес, Фолксваген, БМВ и други немски производители протестират срещу тези тарифи, защото се оказва, че една трета от техните коли се продават в Китай и сега се опасяват, че ще станат жертва на ответни санкции.

Така е, очевидно, но на ДПС му трябваха само няколко гласа, за да направи коалиция с ГЕРБ, и щеше да си ги набави или от някоя от малките партии /спрягаха ИТН/ или от удобно разпадналите се Величие. И точно в този момент Доган изтегли килимчето изпод краката на Пеевски и Борисов. Впрочем Борисов ми изглеждаше някак облекчен от този развой. ДПС и лично "феномена" си управляваше и по време на сглобката, приказките за мазното кафе не бяха напразни. Те събитията си се развиваха бързо и по онова време.