Б. Киров

Засега тарифите са само за електроавтомобили, затова не съм смятал други компоненти, освен стомана, алуминий и енергия, но вътре има и литиеви батерии, компютри, чипове, електроника и т.н. Мотивът е "нелоялна конкуренция на субсидирана индустрия", но е факт, че китайската индустрия за литиеви батерии е много по-развита от тази на всички останали, общо взето 70 процента се държи от Китай и 30 процента си разпределят останалите. Естествено, че като си развил по рано мощности за преработка на литий /а това е много замърсяващо, затова другите не искаха да си цапат ръцете с него, докато не се разпаднаха веригите за снабдяване/ ще държиш и контролния дял от пазара и ще имаш монопол. Само че такива производства не се развиват за година-две, трябва време. Тук: https://www.bangkokpost.com/business/motoring/2877691/european-union-eu-to-impose-tariffs-up-to-45-on-electric-vehicles-from-china са обяснени накратко нещата, като се пише, че китайските автопроизводители едва ли ще бъдат чак толкова засегнати от тези тарифи, защото ЕС е между 1-3 процента от продажбите им, тоест те си имат други пазари. Интересното е, че Мерцедес, Фолксваген, БМВ и други немски производители протестират срещу тези тарифи, защото се оказва, че една трета от техните коли се продават в Китай и сега се опасяват, че ще станат жертва на ответни санкции.

Така е, очевидно, но на ДПС му трябваха само няколко гласа, за да направи коалиция с ГЕРБ, и щеше да си ги набави или от някоя от малките партии /спрягаха ИТН/ или от удобно разпадналите се Величие. И точно в този момент Доган изтегли килимчето изпод краката на Пеевски и Борисов. Впрочем Борисов ми изглеждаше някак облекчен от този развой. ДПС и лично "феномена" си управляваше и по време на сглобката, приказките за мазното кафе не бяха напразни. Те събитията си се развиваха бързо и по онова време.

Хронологично Доган дръпна спусъка на разцеплението. Ако тази му реакция е била предвидима, кое го е накарало на направи това, след като при назначението на Пеевски го провъзгласи за "феномен" и си траеше по време на "сглобката"?

Според мен не е, защото има и фактора Турция, който е труден за предвиждане в настоящата ситуация.

Да, продължава, но таблицата е подвеждаща, защото през 2020 Великобритания излезе от ЕС и износът на ЕС към нея вече е като към външна страна, а износът на автомобили към Великобритания е около 20 процента от целия износ на ЕС на автомобили. Забавно е да сравним един среднотежък автомобил примерно 1.8 тона, произведен в ЕС и в Китай: What percentage of steel is used in cars? 65 percent имаме около 1 тон стомана Material production generates CO2 emissions of an average 1.65 kg CO2/kg for steel значи в този автомобил влиза 1.65 тона карбон от стоманата имаме в него и 250 кг. алуминий 16.1 kg CO2/kg for aluminum production. значи над 4 тона карбон или общо около 6 тона, които за европейския производител струват 600 евро, за китайския 60, дотук сме 540 евро в полза на китаеца имаме и електроенергия: The total energy consumed to produce a vehicle was calculated as 62 GJ (41.8 MJ/kg of vehicle). 1 gj – 278 kwh The average price in the EU — a weighted average using the most recent (second half of 2023) data for natural gas customer prices for household consumers — was €0.1125 per KWh. Средната цена на KWh обаче за китаеца е 0.06, защото си бичи от електроцентрали на въглища и атомни, освен другото оттук за производство на един автомобил европееца дава за ток 2070 евро, китаеца около 1000 Имаме и пластмаса, която вдига цената на европейския производител с още 100 евро Имаме заплата на китайски работник 1000 евро на месец, на европейски 3000-4000 евро, колата средно се изработва за 30 часа, да кажем една работна седмица, ето още около 800 до 1000 евро по-малки разходи за китаеца Ако сумираме - въглеродни емисии и енергия - 1650 евро аванс за китайската кола, работна сила още 800 или общо около 2500 евро Затова слагаме 40 процента вносно мито на китаеца - при 20 000 евро неговата кола ще стане 28 000 на европейския пазар и решаваме проблема.

Само да отбележа факта, че не става въпрос за джапанки, а за автомобили, което е основния износ на Германия и той върви надолу: Говорим за 30 процента спад от 2018 година до днес, автомобилната промишленост е основно перо за положителния външнотърговски баланс на Германия, беше, Фолксваген започват да закриват фабрики в самата Германия, много германски производства се изнасят в САЩ или Китай главно заради цената на електроенергията. Примерът с цената на джапанките от 2 или 10 евро, които са по-качествени от китайските евтинджоси от 1 евро, не е релевантен, естествено, че ако качествените са 2 евро, много повече хора ще ги предпочетат пред некачествените от 1 евро, но при 5 или 10 евро цена вече няма да е така, има граници на цената, при която един клиент вече е готов да се откаже, независимо дали е автомобил или джапанки.

Ако беше с планове за изнасяне на стопанската дейност в космоса, ЕС щеше да развива паралелно с това космическа дейност, но такава развиват САЩ и Китай, които са замърсители номер 1 и номер 2, а средната цена на тон карбон и в двете тези държави е 3 пъти по-ниска от необходимата за цел 2050. Много по-прозаично е, според мен, силното зелено лоби в Брюксел плаща добре на силното бюрократично лоби в Брюксел да налага рестриктивни зелени политики, така и двете лобита са щастливи и задоволени.

Единствено ЕС като икономическа общност още сега е над нивата на цената на карбоновите емисии за тон, които се изискват от поставената цел 2050 с нулеви парникови емисии: https://www.visualcapitalist.com/sp/visualized-the-price-of-carbon-around-the-world-in-2024/ Големите замърсители, първите 6 държави, които обхващат над 55 процента от всички парникови емисии, включително Китай /33 процента/, САЩ, Индия и Русия, Япония и Индонезия плащат далече по-ниско от тези цени, а и не бързат да повишават своите такси: https://www.worldometers.info/co2-emissions/co2-emissions-by-country/#google_vignette В Китай средната цена е около 12 долара, в Индонезия, която е на 6-то място - 1 долар, за Русия не намерих данни, но вероятно също по 1 долар, колкото и Украйна. Теоретично от карбонови данъци сега трябва да се събират над 2 трлн. долара годишно, но реалността е съвсем различна. Както е известно, няма стъклен похлупак или някаква китайска стена, която да спира парниковите газове от Китай в атмосферата, така че слагайки по-високи цени на собствените си енергийни мощности, ЕС сам се прострелва и то не в краката, а в главата на конкуретноспособността си. Цената на енергията влиза във всяка промишлена стока и услуга, а тази цена не може да се компенсира с налагане на мита, както се процедира например с китайската стомана. Защо го правят бюрократите от Брюксел за мен донякъде е загадка, обяснявам си го с лобизъм.

Доста отворено за различни интерпретации определение, което може да варира по отношение на икономиката в противоположности, например: В първия случай вляво имаме хармонично застъпване на трите сфери, като компромиса с другите две отнема приблизително половината ръст на икономиката Подобно е съотношението и в схемата с трите колони, като там, според мен компромисът дори е по-малък, примерно 33 процента Горе вдясно обаче икономиката е погълната от другите два кръга и фигурата дава теоретична възможност не само за никакъв ръст, а за пълен регрес до нула, връщаме се там, откъдето сме тръгнали, в пещерната ера. Аз също, но все пак трябва да се отчете, че толкова обтекаемо определение дава възможност и за други гледни точки и е въпрос на избор и адаптация на една от тях. Ако разглеждаме третата екстремна версия, това наистина е случая с неизбежен спад на икономическия растеж, тръгване в отрицателна посока на растеж и последвало намаляване на населението, Малтус би намерил пълно потвърждение на теорията си при такъв сценарии; другите два варианта обаче включват много възможности за растеж на икономиката при равновесие със социалното благосъстояние и опазване на околната среда.

Може ли да се даде определение на "устойчива икономика" и "устойчиво развитие", за да изясним понятията в този разговор?

Може би, защото в последните десетилетия възраждат учението на Конфуций и го официализират, всичките им културни центрове по света носят името на Конфуций. Цялото му учение е изградено върху патернализма /отношение на баща към децата му/ на владетеля към управляваните. Това, според мен, отваря път за нещо по-различно от колективен император, и във всички случай е по-различно от учението на марксизма за управляващата класа и партия, но ще видим.

Ами колега, общо взето описвате системата, която работи в Китай днес: Задругата е ЦК на Китайската комунистическа партия, а локалните й подразделения и комитети са централизацията по места. Този модел засега работи относително успешно в икономиката, но лично според мен, в него има няколко големи проблеми. Първият е в централизираната "задруга", ако там някой реши, че е повече равен от другите, пръв сред равни, което вече изглежда се случва, решенията почти със сигурност ще започнат да стават грешни, защото няма опозиция, градивна опозиция, а развитието на този процес вече сме го виждали в СССР и другите социалистически държави, някъде е гротеска като в Северна Корея или Румъния на Чаушеску. Вторият проблем е, че като елиминирате парите и пазара /нали за това става дума/ всички стопански решения ще се решават от волята на някакви можещи и знаещи хора, но на света поне засега не съществуват безпристрастни хора, и тази планираща група рано или късно ще създаде привилегии за самата себе си и обслужващите я кръгове, като упражнява диктатура върху управляваните. Този процес винаги и навсякъде е един и същ, без изключения, в исторически план. Има и редица други проблеми в системата, която описвате, но тези двата, според мен, са решаващи.

Много добро попадение, точно така е. Цялата тази дейност на централизирано планиране обаче тормози пазара и го изкривява, води до така наречения крони капитализъм, заради който хората стигат до убеждението, че капитализмът е порочна икономическа система. Подобен период в Америка е имало в началото на миналия век, когато обаче правителството успява да разбие монополите, най-характерния пример е с империята на Рокфелер за нефт, но това се случва и в сферата на производство на стомана, и в банкирането, и в железниците. Следствието е бурен икономически възход на САЩ, които излизат от ВСВ като абсолютен индустриален лидер с 50 процента от целокупното световно производство.

В САЩ първите четири банки държат около 40 процента от пазара на банкирането, но не това е същественото, а общата рамка в която се дават кредитите, която вече се задава от политиките. След като имаш въглеродни емисионни данъци и затваряне на газопроводи, естествено банката или няма да даде кредит на въглищна централа или фирма за добив на нефт и газ или ще им го даде при много тежки условия. Да, това се "планира" от политиците и законодателите с участието на медиите, но всички тези политики минават през финансиране, чиято обща рамка се планира от ФЕД.

Никъде не съизмервам тези власти, говоря как се създават нови пари при количествени облекчения. Освен това не говоря за властта на ФЕД, а на комерсиалните банки, които раздават кредити, ФЕД не се занимава с кредити и търговско банкиране. В интерес на истината, освен количествени облекчения, ФЕД провежда и цикли на количествени затягания, като повишава лихвените проценти и изтегля пари по обратния на описания по-горе път.

Пиша как функционера системата на ФЕД, защото основната резервна валута е американския долар, сега около 60 процента, и по-голямата част от разплащанията се извършват в долари. Че Централните банки в повечето случаи са независими от правителствата си /в Китай е точно обратното/ е очевидно, въпросът е дали правителствата са независими от централните банки, след като са техни длъжници.

Има различно законодателно устроени централни банки, тази на Федералния резерв, с някои поправки, още се движи от учредителния закон от 1913. Тя е конгломерат от частна корпорация и държавно федерално управление, доста сложна хибридна конструкция. Дванадесетте й регионални клона избират управителните си тела от търговските банки, които са акционери, но в Борда за управление на целия ФЕД влизат 7 избрани от Президента управители и представляват обществения интерес. Решенията за лихвените проценти и затягането или разхлабването на паричната политика се вземат от Федералният комитет за отворен пазар (FOMC), където вече участват седмината членове на Борда плюс 12-те управители на регионалните клонове, но право на глас имат само седмината управители на Борда и петима от регионалните управители, като това на Ню Йорк е с най-голяма тежест, защото съответно акционерното участие на този клон е най-тежко, то е почти колкото на останалите 11 взети заедно. Как Фед създава кредит за комерсиалните банки, процесът е доста сложен, но опростено ето как: The Fed creates money by purchasing securities on the open market and adding the corresponding funds to the bank reserves of commercial banks. ФЕД създава парите от изкупуване на държавни ценни книжа, тоест държавен дълг, на отворения пазар. После в зависимост от изкупения държавен дълг, създава съответното количество пари /виртуално/, които отиват в комерсиалните банки. Те от своя страна въз основа на тези пари създават кредит, и то не едно към едно за всеки получен нов долар, а едно към 10, тъй като задължителните им провизии са между 10-12 процента. На кой и при какви условия ще се раздават тези кредити решават комерсиалните банки, съобразявайки се с рестрикциите и правилата на регулаторите. Дали е малка или голяма властта на тези търговски банки, които създават кредит, аз не се наемам да определям.

А какво се случва, ако ти deaf отидеш в изборната секция и гласуваш от името на Младенов, след което в изборната секция се появи самият Младенов? Или пък другата хипотеза, че не се появи, решил е да не гласува?

Така е, дебатирали сме го. Пряко централно планиране естествено няма, но има централно планиране в кредитирането, осъществявано от Централните банки. В мандата на ФЕД официално е записано "да осигурява ценова стабилност /таргетирана инфлация 2 процента/ и заетост на трудовия пазар". Централните банки са кредитори от последна инстанция, тоест те създават кредит, а както добре е известно кредитът за един е дълг за друг. И както е свидетелствал пред Конгреса още през 1912 Дж.П. Морган "кредитът е доказателство за банкирането, но не самите пари", дословно.

Дойдохме си на думата. Сега остава да идентифицираме планиращия, плановика. В системата на "реалния социализъм" имаше Планов комитет, който определяше дори колко чифта обувки и гащи трябва да се произведат годишно, месечно и дневно, всеки работник имаше "норматив", и "те ни лъжеха, че ни плащат, ние ги лъжехме, че работим." Плановият комитет се оглавяваше от висш партиен фунционер, назначен от Политбюро. Ясно и прозрачно, партийната номенклатура планираше. Сега кой планира, кой е Комитетът по планиране и кой го назначава? Аз имам отговор.

Само да допълня, че някои от плановете за SDR са точно за това, което искаше да направи изпреварващо Зукърбърг с Либра, постепенно тя да стане световна резервна валута, идеята на Кейнс от Бретън Уудс за неутрална резервна валута либор /либор - Либра, Зуки май е плагиатствал/, с която да се изравняват дисбалансите в търговията, базирана на кошница от валути плюс злато. Китайците от години настояват за същото.

Аз си спомням, че ни предупредихте, но и досега не мога да разбера как се е задействала тази система. Нещо по-конкретно?

Това за Либра е интересен въпрос, и аз съм си го задавал. Краткият ми отговор е, защото проектът на Зукърбърг в първоначалния си вид беше прекалено амбициозен, той искаше да създаде дублираща версия на валутата Специални Права на Тираж /SDR/ на МВФ, но във вид на електронна стабилна монета за търговия на дребно, за разлика от валутата на МВФ, която е само междудържавна. Фейсбук щеше да се превърне в кредитор от последна инстанция за разлика от Биткойн, която е децентрализирана и лимитирана. Коя централна банка в света би приела тази конкуренция, най-малко ФЕД. Нито една криптовалута не си е поставяла толкова висока цел. Либра трябваше да е базирана в Швейцария и подкрепена от кошница от основни фиатни валути, а не само от долар. Тук има разгърнато обяснение на причините: https://inbitcoinwetrust.substack.com/p/facebook-in-the-cryptocurrency-world а в безплатна версия и малко синтезиран вид го има и тук, четвърта или пета статия отгоре надолу с автор Sylvain Saurel https://www.quora.com/Why-did-the-Libra-Stablecoin-fail

Не знам кой, може да е Гугъл, може и да е банката Х, ако е сериозна и отговорна институция. Проблемът на Гугъл да бъде банка е, че Гугъл с нищо не гарантира спестяванията и парите на клиентите си, докато банката поне теоретично го прави, макар и частични провизии от 10-15 процента, което също е изкривяване на пазара на пари и перверзия, но така са решили законодателите, така са го направили. Преди да се въведе тази недомислица за частична гаранция е имало разделение на търговски и на банки за спестявания, като първите са били свободни да дават кредити на рискови играчи, понасяйки цялата тежест на риска, докато вторите са се занимавали само с частно кредитиране и са гарантирали 100 процента парите на вложителите си спестители. Това е отменено по времето на Бил Клинтън и постепенно банките са получавали все по-големи свободи, което доведе и до ипотечната криза. И в други теми съм писал за този закон от времето на Фр.Д. Рузвелт, разделящ банките на две големи групи, както и затова, че и досега са внесени редица законопроекти за връщането му под някаква нова форма, но уви, безрезултатно. За сметка на това са изникнали като гъби разни кредитни институции, по-скоро псевдо банки без регулация, които раздават пари и създават планини от така наречени дериватни инструменти, това започва от началото на 70-те години, когато Никсън отменя връзката между долара и златото и днес е дух пуснат от бутилка.

Понеже втори път го пишеш, първия си премълчах и помислих, че е лапсус, би ли ми обяснил, моля, как могат технологичните компании да поемат роля на банки в потребителското финансиране на ипотеки? Честно казано досега по-екзотична идея не бях срещал по отношение на ипотечното финансиране. Че някои банки трябваше да бъдат оставени да фалират през 2008 съм напълно на едно мнение с теб. Инфлацията на която берем и ще берем плодовете в следващите десетилетия беше причинена от оставянето на тези банки да не фалират, от "количествените улеснения", които им се наляха тогава и продължават да им се наливат, оправдавайки поговорката, че апетитът идва с яденето.