Б. Киров

Идеята на Каравелов е била винаги за Балканска федерация със Сърбия и Черна гора, той е последователен в това. При това на общославянска основа, за това лежи в Австро-унгарска тъмница при убийството на прозападния Обренович. Австро-Унгария е една от Великите сили в Европа по онова време, тя също е имала своите имперски амбиции да се разпростре и на Балканите. Точно по времето на Левски се изгражда барон-Хиршовата железница, най-амбициозния инфраструктурен проект по онова време, имащ идеята да свърже Ориента /Цариград/ със Запада /Париж/. И точно по времето на Левски османското правителство отнема лиценза на барон Хирш, чиито капитали са базирани предимно в Париж. И точно по същото време за главен управител на българската част от тази железница е назначен Теофан Райнов, стар конспиративен другар на Левски, който преди това е бил провален като агент на прословутия разузнавателен отдел в османската полиция, работещ срещу емигрантите във Влашко и Сърбия. Не е случайно, че Левски търси оръжие в Белгия, държава много близо в политиката си до Франция по онова време, и че може да води преговори за безплатна доставка на големи количества оръжие от тази държава, с опция да се плати след основаването на българска държава. Както и не е случайно, че възприемаме белгийската конституция като основа за Търновската и търсим Фердинанд в Австро-Унгария, дворецът му във Виена е разкошен, между другото. И съвсем не е случайно, че до Голямата депресия в България доминират френските капитали и банки. Пиша всичко това не защото съм специалист в тези взаимоотношения, а защото са видни и с просто невъоръжено око на не специалист. И съжалявам, че професионалните български историци не забелязват и с въоръжено око тези взаимозависимости, или от някакви вътрешни спирачки на автоцензура не работят в тази посока.

Прегледах пак показанията на Общи пред софийската комисия, там той споменава и за второто събрание, вече в къщата на Марин, когато се е събрал "съвет" на който са присъствали и Попхинов и Левски и този съвет решил да се даде пълномощно на Общи от Ловеч до София, а на А.Кънчев от Ловеч до Русе, да обикалят и основават комитети, подписали им и пълномощни, това трябва да е било преди самоубийството на Кънчев в Русе. Общи е много точен, той казва "съвет от 18 души", но кои са присъствали не уточнява, той наистина, според мен, не е познавал повече от 5-6 души от Ловеч. Когато описва как го е водил със себе си Левски, видно е че Апостола демонстративно и безапелационно го е игнорирал, почти никъде не го допуска до събрания, праща го да спи по разни ханове, а не в тайни къщи, държи го изолиран още от началото. Сега тези 18 души от Ловеч кои са били и бил ли е между тях Латинеца, няма кой да ни каже. Латинеца, противно на повечето битуващи в литературата мнения, според мен е бил доста откъснат от комитетските дела. Стаски беше развил убедително тезата, че ханчето в Къкрина няма нищо общо с комитетски пари и дела, просто Латинеца си го е наел с негови пари и си е гледал частния интерес. Самият Латинец в показанията си казва, че преди това ханче е държал кръчма около Ловеч и с това се е занимавал, Левски пък при неговите показания казва, че го познавал бегло и за последно го бил виждал в тази кръчма край Ловеч, на което Латинеца категорично отрича въобще да е виждал някога Левски с думите "нека си твърди, не го познавам". Защо не е споменат Общи в този доклад, моята хипотеза е, че Латинеца, ако е автор на сведенията в него, не е знаел нищо за него, но нямам никакъв начин да я докажа, а не виждам и как може да се отрече. Какви са насрещните аргументи, че Латинеца е бил в течение на всички комитетски дела и за ролята на Общи. Като доверено лице на братовчедите си Сирков и Х.Иванов е изпълнявал техни нареждания, но дали се е занимавал с някаква друга комитетска дейност - дали има някакви доказателства за и против? Много видно е несъответствието в стандарта на разпитващите в комисията, когато му правят /на Латинеца/ очна ставка с Левски - те приемат за чиста монета неговите думи, че няма нищо общо с комитета, че е така доказва, че малко след това е освободен и са му върнати парите. Или между Софийската комисия, Хамди паша и Великия Везир не е имало никаква координация на информацията, за да е вписан Латинеца като член на комита в Ловеч и да го пуснат без повече въпроси, или зад кулисите на официалните разпити е имало и други, където Вутьо изведнъж онемява за участието на Латинеца в обира.

Не е въпрос, според мен, какво той е искал или не, името му е било сложено в списъка, независимо от неговото желание. Нали си спомняте, че този който е дал информацията така извърта нещата, че все едно комитетът е съставен към началото на юни 1872 /фразата преди 2.5-3 месеца, точно съвпада с връщането на ловечкия делегат от Букурещ, Марин Поплуканов, някъде през юни, Левски се връща в България на 1 юли/. Тоест доносникът е искал да каже, че и той членува в Ловечкия комитет /не е могъл да отрече това при хипотеза Латинеца, хванали са го на местопрестъплението/, но оттогава, преди това комитет не е имало, Левски го основал. Така естествено омаловажава и своята вина, прехвърляйки я върху Левски, така правят и по другите комитети, провалени заради Общи, всички охкат как Левски ги заплашвал, някъде и с убийство, ако не станат членове на комитета. Каравелов и Хитов са просръбски тандем, единият е на сръбска държавна пенсия /Хитов/, другият е купил печатницата си /еквивалент на влиятелна телевизия днес/ благодарение на заем от сръбското правителство, осигурен му по линия на жена му Ната. Но за конкретния списък едва ли са имали някакъв пръст, тъй като той е съставен от човек на терена на Ловеч, а и двамата са им били къси ръцете да стигат до ловченските дела, за безпомощността на Каравелов говорят двете дописки за предателите на Левски, каквото са му подхвърлили от Ловеч, това е публикувал, той не е познавал живота вътре в града.

3000 гроша са 30 златни турски лири, по тогавашния стандарт 1 златна лира е имала 6.61 гр чисто злато, тоест имаме около 200 гр. злато у Латинеца, което по днешни цени от 88 евра за 1 гр злато е точно 17 600 евра или около 33 000 лева; изключено е, според мен, това да е бил оборота на Латинеца от обяд когато той пристига в ханчето до вечерта, когато го затваря, колко да са яли и пили съселяните му от Къкрина. И да не забравяме, че той е този /по думите на Николчо/, който представя Левски като "Христо, дядо Иванов син" пред един от селяните, на когото Христо Иванов е бил кръстник. Ако не е умишлено, този анонс за личността на Левски е идиотски в тази ситуация, колко да е било селото, където всеки познава всеки, та да представи Левски като "дядо Иванов син" и то на съселянин, на когото Големия е бил кръстник. + Много е съществено дова допълнение. Затова Мария Сиркова така се оплита в спомените си, в пълно противоречие с първия й мъж Никола Сирков, Сирков казва "Левски първите му думи бяха на никого да не казвате, че съм тук", жена му развива разказ как Левски я пратил да извести Величка, че намесва и жената на Латинеца, която й асистирала в известяването, направо махленска история, много тайно... Участвали са всички, по мое мнение, като са държали настрани Сирков, който после се вайка кой може да го е издал. Ами този, който му е помогнал с отровата да си отиде по-късно. Аз лично си представям нещата така: Димо и баща му са пуснати веднага на следния ден, като при първия оглед се вижда, че и те са замесени, оградата разкована, в двора им забити колове откъм турския хан, в другия двор намерен патрон от пушка, която не е на въоръжение в османската империя... а тези двамата освободени веднага. Някой от тях е изплюл камъчето с името на Латинеца, той единствен е от Ловеч, те не са познавали Вутьо, а Левски се е изпарил яко дим. Димо и баща му обаче нямат тези познания за комитети извън Ловеч и за оръжието, които са демонстрирани в донесението на Хамди, някой е поел щафетата. Оттам Латинеца става известен на ловечката полиция и каймакамин. За участие в обир с убийство са можели да го обесят по бързата процедура. И е пропял веднага. Защото почти веднага започват обиски у Марин /дето хвърлил тефтерите в заода и се препарирал от страх/, у Величкини и у Сиркови /Сиркова свидетелства, че Величка я предупредила/; е, откъде още на следния ден или след няколко дни турските власти знаят точно къде да правят обиски, ако някой не им е посочил точно местата, където се крие Левски, а те са били 4 къщи в Ловеч, като тази на Сирков е била "най-тайната". Кой може да знае "най-тайната" къща на Левски в Ловеч? И откъде още на 15 август 1872? Защо и Вутьо и Левски мълчат за Латинеца. Според мен Вутьо мълчи, защото е сключил сделка, живот срещу скалъпени показания, целящи да качат на бесилото Левски. Левски мълчи, защото е бил Левски, той предпазва Латинеца от смъртно наказание или каторга, не е допускал "предателство истинно", пази другаря си Латинеца, но все пак казва пред комисията, че комитетът го известил за "трима в арнаутски дрехи" нападнали къщата на Денчо, това го има записано черно на бяло в протоколите. Само да допълня, защо властта прикрива Латинеца. Защото са имали за него големи планове, да стигнат до Левски, което се и случва. Защо да го горят, след като той е изпълнил своята част от сделката.

Защото издайникът е от Ловеч, от комитета, /"вашенец" както пише за издайника Д.Попов на Ив.Драсов през 1873/, а в комитета такава партия на Общи няма, ако Пъшков и Марин в началото са го подкрепяли и са изиграли тази роля, то какво са получили като награда - доживотна каторга. Драсов е подкрепял Левски, поп Кръстьо е бил против убийството на Паисий, осъществено от Общи. В Ловеч е нямало троянски коне на Общи. Такива са били Анастас от Плевен и даскал Тодор Пеев от Етрополе, но в Ловеч, не. Търсете най-простото обяснение, то обикновено е най-точно. Латинеца го е чакало въжето заедно с Общи и Левски за участие в убийство. Вутьо е минал тънко с присъда от 7 години, защото е сътрудничел и скрива участието на Латинеца, като приписва злодейско убийство на "детето" на Левски, това е единствената причина да бъде осъден на смърт Левски по тогавашното османско законодателство. От главата на Латинеца и косъм не пада, той има още по-голяма заслуга в по-късните събития, организирани от "братовчедското каре" /Големия, Сирков, Николчо и той самият/, неговата роля там е ключова. Затова му връщат взетите от него лични 3000 гроша в ханчето. Вие носите ли винаги в джоба си 30 000 лева в брой, добра сума е била и за времето си и сега.

Поплуканов и Пъшков отиват на доживотна каторга. Каквито и уговорки да са правили, ако ги е имало, доживотната каторга си е била доживотна, никой не е знаел, че след няколко години ще има война, нито им е било гарантирано оцеляването по пътя и в самата каторга, затова ги изключвам. Поп Кръстьо е имал капацитет да напише такъв донос, но защо после да го арестуват и измъчват, а да не си го държат в качеството му на таен доносник. Защо не е добавил и Общи, който е познавал добре от събранието в лозето на Шишков. Защо не е посочил с точното му име Сирков, и защо е пратил Христо Иванов в Габрово, като много добре е знаел къде е председател на комитета Големия. И той отпада. Иван Драсов ми беше фаворит като капацитет, но и при него важат същите неточности, които изброих за поп Кръстьо. За мен той отпадна, когато уточних датата на издаването на тескерето му - 8 август, седмица преди убийството на слугата. Откъде Драсов да предполага, че този обир ще завърши така злополучно с убийството на Стойчо, който е бил и негов слуга. Дори да не е предупредил слугата, нали Левски е познавал младежа, как Драсов да нагласи такъв фатален завършек. И най-вече, той предварително си е подготвил заминаването в Писек, уговорил си е поне месец напред отиването и издръжката там, там са учели още четирима младежи като него от Ловеч, ерго заминаването на Драсов не е свързано с фаталния обир у Денчо Халача, отпада негов мотив да доносничи, той е заминал /издадено му е тескере/ преди случката. Не е Драсов. По-горе ми сложихте "благодаря" за обосновката ми за Латинеца, тази обосновка си остава в сила. Преди не го бях включил в моя "къс списък" заради съмнението ми, че той не е бил участник в обира, бях пропуснал свидетелството на Димо Драсов. С участието му в обира и мистериозното му изчезване от това участие, направо замитане, той за мен е неоспорим източник на сведенията в донесението на Хамди. Тук не коментирам неговото поведение при залавянето на Левски в Къкрина, за това съм писал по-напред в темата, минаването му покрай заптиетата блокирали ханчето е свръхестествено, а не вярвам в свръхестествени неща.

Няма разлика, "иглянката" е и винтовка, пушка със заден затвор, откъдето стрелецът вкарва готов патрон, ударният механизъм завършва с прецизен и заострен ударник, възпламеняващ капсулата в средата на патрона, заради този ударник ги наричат "иглянки", а винтовки заради винтовидния спираловиден нарез в цевта на оръжието, който придава въртеливо движение на куршума и прави полета му стабилен на дълго разстояние, по-точно попадението. Старите нарезни пушки са се зараждали отпред на дулото, откъдето се натъпквал зарядът и куршумът, това е отнемало много повече време и усилие за стрелеца, докато винтовките със задно зареждане са можели да изстрелят до 10 куршума за минута, тези с предно зареждане 2-3. https://en.wikipedia.org/wiki/M1870_Belgian_Comblain

Защото Общи е познавал 5-6 души по имена от комитета в Ловеч и толкова са го познавали него. Информаторът на Хамди не го е познавал.

В ръцете на Вутьо е била белгийската пушка на Левски, защото именно тя се дематериализира/изчезва от скривалището на Величка и по-късно Д.Попов точно за тази пушка пише, че Марин си я присвоил. Роднините на Величка я вземат заедно с дрехите и я отнасят у дома й, П.Стоянов достатъчно подробно е описал как е станало. А за да бъде в ръцете на Вутьо е можела да стреля, според мен, не я е държал само като детска играчка без патрони. Левски пише да му изпратят за нея 1000 патрона, но нали не си представяте, че е дал 5-6 лири за нея, за да я купи без нито един патрон и да не я изпробва /той в писмото си до Каравелов пише, че я е пробвал/, то човек обувки не си купува без да ги пробва, камо ли лично оръжие... 6 лири навремето са стойност на 10 000 лева днес. Другата е Ремингтъна у Сиркови, за нея никога не е ставало въпрос, че е без патрони, тя също е изчезнала безследно.

Няма никакъв начин на практика с външно наблюдение или слухтене по кръчми и кафенета да бъде направен този списък на Хамди от 22 души и няма никакъв шанс с разузнавателни средства в него да бъде вмъкнато лицето Добри Механджията погрешно. Дори в 70-те години на 20-ти век при наличие на модерни средства за разузнаване, ФБР вмъква Дони Браско /Джоузеф Пистоне/ като подставено лице в мафията, за да извлича оттам информация. Без човек в комитета в Ловеч тази информация не може да бъде доставена с никакви други "разузнавателни средства". Според мен, разбира се. Но ви оставям с колежката да си бистрите, за мен нещата са ясни, който може да чете това което съм написал преди, ще разбере.

За пушките, и двете пушки на Левски са били налични в Ловеч, едната система Ремингтън, другата Комблен: "Захари Стоянов пише, че пушката на Левски и “кавалерийска”. Никола Станчев я нарича “хубава френска пушка”, поп Минчо Кънчев я определа като “къса мартинка”, за Минко Марковски е “новосистемна иглянка”... от белгийска фирма. ,Данаил Попов доставя иглянка за Апостола “от най-усъвършестваната система”,проф д-р. Параскев Стоянов назовава системите “Комблен” и “Ремингтън”. Самият Васил Левски в едно от писмата си от 31 юли 1872г., най-подробно описва патроните на едната пушка , купена в Букурещ. С такива патрони по това време са стреляли системите “Уинчестър” и “Ветерли”. В оръжейните си сметки Апостола отбелязва покупката на пет пушки и един револвер. Само две от пушките са от модерните системи-иглянки и са купени съответно за 540 и 774 гроша. В лист за сметки от времето на пребиваването на Левски в Букурещ-май-юни 1872г., в който са отразени всичките му харчове, срещу цената “540 гроша” е записано:”пушка отзад дето се пълни, без куршуми”. Този запис потвърждава, че пушката е от модерните системи, които се пълнят отзад, за разлика от по-старите системи пълнещи се през дулото. Доказателство, че точно тази е иглянката, доставена от Данаил Попов, има на гърба на една коректура от печатницата на Каравелов в Букурещ. Там Левски е написал собственоръчно: Плащам на Данаила 540 гроша за пушката”. Относно качествата на тази пушка Левски се произнася в писмото си до Любен Каравелов от 25-31 юли 1872г.: “Вземах и другата иглинячка пушка от Данаил Попов, която ми се видя твърде здрава и много добра на биене( войнишка с тесак)”. За разлика от втората иглянка на Апостола, за която ще стане дума по-нататък, “Комблен” е запазена и след Освобождениято, но и до днес не знаем къде се намира. Къде да я потърсим? Параскев Ив. Стоянов пише”.....”Комблен” се е запазила у Величкини(Величка Хашинова) и сега е у марин Луканов, който ще я даде за ловчанският музей”. След Освобождението Данаил Попов продължава да живее в Турну Мъгурели. Той също узнава, макар и по-други пътища и при други обстоятелства, че пушката на Левски се намира у Марин попЛуканов-факт, който дълбоко го възмущава. На 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от цеността на такава Една реликва”. https://forum.boinaslava.net/forum/оръжие-и-военна-техника/армейско-въоръжение/хладно-оръжие-и-снаряжение/1107- Права сте, че Левски не държи никаква пушка, когато излиза, видно е от писмото му. Не би могъл и с пушка в едната ръка и нож в другата да се бори със слугата, нито да тършува из сандъците за парите на Денчо. Вутьо какво разказва в София: Тоест Левски му връчил пушката си, неговата, на Левски. Именно това е белгийският Комблен-1870, който после е отнесена от роднините на Величкини в нейното скривалище и Марин си е присвоил, вероятно заедно с комитетските пари. Другата "иглянка" Ремингтън е била в скривалището на Сиркови, които са съседи на Латинеца, и е повече от вероятно Латинеца да е бил въоръжен с нея, докато е участвал в обира, но той не излиза на улицата, предполагам се е измъкнал тихо през разкованата ограда обратно в къщата на Димо, където се е преоблякъл и вече спокойно е излязъл на улицата. Нито Левски нито Вутьо споменават Латинеца при този обир, но Димо Драсов го казва в прав текст на П.Стоянов през 1901: "Те бяха трима, Левски Латинеца и Вуто." "Падналият куршум" вероятно е патрон, защото никъде не съм чел да е имало стрелба в тази акция.

Пандура също е изпълнявал функцията на куриер, мисля и че в статията на Гербов за него това беше отбелязано. + Общия е сложен там от сценаристите като пушката на Чехов, която виси безсмислено на стената в първо действие на драмата, но непременно трябва да гръмне до края на спектакъла. Законите на драматургията са такива. Разцеплението и раздорите във ВРО са били вече неуправляеми още от началото на август. Ако не беше Общи, щеше да е Попхинов, ако не беше Попхинов, щеше да е Пеев /този се самоназначава за Македония/, лидер до лидера.

Имате предвид преди 04.08.1872, най -вероятно да, защото Левски идва в Ловеч на 3 август 1872 и стои там до 14, когато е приключението в къщата на Денчо Халача. Когато идва на 3 август пише няколко писма същия ден. По това време Иван Драсов още е в Ловеч и изпълнява функцията на писар, защото в негово писмо датирано 2 август 1872 и адресирано но Д.Попов се казва: „Потрудете се дано се пренесеше [оръжието] с варкаджиите, за които ни казва В. Левский, че били и те в работа, защото инак не можат ги пренесе всичките.“ Доколкото си спомням решението за влизането в дома на Халача е взето от комитета по вишегласие преди идването на Левски, а Левски сам поема инициативата да е водач на обира. И пак си идваме на думата, че са били трима - Вутьо, Левски и Латинеца, Димо Драсов на 57-годишна възраст не може да е бил толкова изкукал, че да не помни кой е влязъл в къщата му и кой се е преобличал с арнаутски дрехи. И Вутьо и Левски мълчат като риби пред комисията в София за Латинеца, единствено Левски казва, че не е бил и не знае нищо за този обир, но когато отишъл в хана, дошли при него комитетски хора и му съобщили, че обирджиите били трима. п.с. Сега се сещам, че има и писмо от Христо Иванов до Обретенов в Русе, датирано между 1-13 август, с което Големия уведомява Обретенов, че е упълномощен /от Левски/ да работи в Търновско. Вероятно с това се лигитимира и като получател на въпросната пушка, която Левски си купува от Д.Попов, тя е белгийска, модел Комблен-1870, предназначена за белгийската кавалерия. Тук, ако ви интересува, има много данни за оръжията на Апостола: https://forum.boinaslava.net/forum/оръжие-и-военна-техника/армейско-въоръжение/хладно-оръжие-и-снаряжение/1107- Значи пушката е получена от Габрово в Ловеч в интервала 3-13 август 1872, може би това забавя самия обир с 11 дни. Левски е бил с американския Ремингтън, Вутьо с белгийската пушка, латинеца вероятно е охранявал до оградата в Димовата къща с револвер, откъдето се е измъкнал незабелязано, не му се е наложило да минава през улицата пълна с народ.

В манастир около Габрово, сега не си спомням кой точно, е била укритата пушка на Левски, внесена през Русе чрез канала на Обретенов, това става преди донесението на Хамди, но след завръщането на Левски от Букурещ, значи между юли и октомври 1872. Доколкото си спомням Христо Иванов Големия е имал грижата да я вземе оттам и да я достави до Ловеч. Ако това е същата белгийска пушка, с която Левски влиза в къщата на Денчо, значи тя е била вече в Ловеч преди 10 август. Освен това, за да се разбере защо е посочен Големия в Габрово, важно е да се види кога Левски му издава пълномощно, което обхваща няколко окръга, включително Габрово. Също кой е бил куриерът донесъл пушката в Ловеч от Габрово. Въпросната пушка остава в тайника в къщата на Величка Хашнова, и после изчезва. Има писмо на Д.Попов след Освобождението, в което той нарича Марин Поплуканов"народен злодей", защото си е присвоил тази пушка.

Това е начинът, а има ли желание, има и начин И един финален въпрос от мен към участниците в този диалог - как си обяснявате отсъствието на Димитър Общи от този списък на Хамди?

Според мен не е било възможно, ако приемем поне част от казаното от Пъшков пред Д.Страшимиров за истина, че неговата кръчма /не е хан, а кръчма/ била любимо място за турските заптиета и чиновници в Ловеч, как комитета да си прави събрания там? Нали затова са наемали ханове и кафенета като това на Марин и Латинеца.

"в Габрово – Христо Иван от Ловеч" - не е лесно да намерите Христо Иванов от Ловеч в Габрово, след като Ловеч е бил 20 000 жители и според мен е имало поне десетина Христо Ивановци там, а на всичко отгоре визираният Христо Иванов от Ловеч е живеел в момента в Търново, а не в Габрово; това е информация от типа "хем е тука хем го няма". "Никола" и нищо повече в официално донесения, кой Никола??, в Ловеч по онова време е имало поне 50 мъже с името "Никола", това че съставителите са сложили в скоби Никола Сирков/Халача, си е тяхна презумпция, в хипер-супер-официалното донесение на валията до Великия Везир си пише само "Никола", Никола от Ловеч - пак е "хем е там хем го няма" Тия двамата са братовчеди, все пак, ако презумпцията е, че сведено-дознателят е Латинеца Да видим как са посочени другите от Ловеч: "членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/" - не можеш да го сбъркаш, в местната управа едва ли е имало мнозина христовци; Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/, : поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/ - всичките са си посочени персонално, "хем са там хем ги има" Има само още един посочен като Мирко /Миро Павлов/, но все пак Миро не е толкова често срещано име като Никола. Списъкът с външните не е толкова изчерпателен, освен грешно посоченият в Габрово Христо Иванов, останалите седем са инцидентно подхвърлени, вероятно с тях е имал контакт доносникът, попският син Анастас от Плевен си е направо закован, също и даскал Тодор Пейо / този се самоубива след Освобождението, а след обира в Арабаконак местните полицейски власти го командироват като техен шпионин във Влашко и даже му плащат разноските за пътя до там, той е и член на БРЦК и от подкрепящите Каравелов при гласуването за избор на председател, след избора на Каравелов и разприте на Левски с Общи, Пеев играе партия с Общи и дори се хвали, че той му дал идеята за обира, докато Общи му бил гост на сватбата/ Някои от външните обаче дори не са формално председатели, а двама са посочени със селските им прозвища "Пато във Видраре" и "Марин Пуйо /пуяка/ от Тетевен, който е един от 51-та члена на комитета там, но далече не е бил председател, просто ханджия, с който вероятно информаторът е имал вземане-даване, даже без да му узнае фамилията.

Затова написах, че не мога да напиша конкретно име, докато нямам неоспорими доказателства, а такива са първостепенни източници като донесението на Хамди паша. В него е видно от пръв поглед, че издайникът от Ловеч не е образован и грамотен човек от начина, по който е съобщил имената, това е от източника. Другото, което също е видно, че този човек е имал широк поглед върху комитетите, не само комитета в Ловеч, всичките му 21 конкретни имена, 13 от Ловеч и 8 от другите комитети, макар и неграмотно изказани с разговорни прякори, са точни, няма нито една грешка, с изключение на Добри Механджията, който после е разигран в гамбита с дописките. За дописките мисля, че не е бил сам, имал е и ортаци, които са свършили и черната работа с отстраняването на Сирков, а и с очернянето на попа, което започва много по-рано, приблизително съвпада с датирането на донесението, да си спомним, че историята с Левски който хвърлял писма през портите и ходел с мотика из лозята е разказана в началото на ноември на търновския куриер, тогава в турски ръце попада и препис от писмото, после е сагата с подхвърляните писма от попа и тя се развива пак из лозята, но очевиден неин автор е Величка. Всъщност консенсус за заминаването на Драсов вече е установен за датата 8 август, тогава му е издадено тескерето в Ловеч, мога да ви посоча исторически труд, където това е обосновано. А това е седмица преди обира и убийството. Драсов е част от неколцина ловечки младежи, спонсорирани от богати ловчанлии, заминали да учат в Писек, между тях е и неговият съгражданин и приятел Васил Радославов, бъдещ министър-председател, който заминава на 1 август. Драсов си договаря своята издръжка в Австро-Унгария /тогава Писек е част от тази държава/ със своя роднина, мъжът на сестра му, който му обещава 1000 гроша годишно, това е документирано в негови писма. Е, парите не са му стигали и по-късно му помага със средства... Панайот Хитов, но това е друга тема. Убийството на Паисий е на 21 юли, това на слугата на 14 август, значи имаме три седмици и нещо между двете събития. Кога е вземано колективно решение за обира, лично аз нямам данни, как е гласувано там също. Относно Латинеца, той не е бил кой да е, член е на тайната полиция, упълномощена от Левски с пълна власт и под прекия контрол на братовчед му Христо Книговезеца. Латинеца е и стар комитаджия, познат на Левски от Легията, тоест много доверено лице с опит. Дали е имал достатъчно широк поглед, за да даде толкова пълна и точна информация, според мен, да, в качеството му на член на тайната полиция, той е участвал в редица акции и това му е позволявало да контактува и с комитетски лица извън Ловеч. Както се вижда групите за акция са били формирани в последния момент, като в тях са участвали и местни лица, съвместно с членове на тайната полиция, включително и куриери, какъвто е бил Вутьо. Данните за вноса на карабините през трите околии може също да е бил в полезрението му, тъй като вносът на револверите пак е извършван по същите канали, а Латинеца е бил високо в йерархията на комитета като член на тайната полиция и доверено лице на Христо Иванов, револверите са идвали при Марин, но някой ги е раздавал на верните хора в Ловеч и другите комитети. Все пак всичко е в първоизточниците, а те са османските документи и писмата на Левски. Слава богу, че започнаха да се публикуват нови османски документи, в противен случай щяхме да се въртим в безконечен кръг.

Малък Добри Койнов и Добри Механджията /и аз мислех отначало, че са едно и също лице/, според мен са различни хора. Добри Койнов също е имал механа, но по професия и бил бакърджия/медникар и външно е приличал на Левски, затова Николчо твърди, че е заверил тескере за Търново на Левски на негово име. Един вид Николчо Бакърджията има сходен бизнес и занаят с Малък Добри и двамата ще ходят до Търново за бакър. Тескерето е нещо като пътен лист, така че лицето на което е, трябва да отговаря и по външност на другото, ако се ползва от друг човек. Левски е бил сравнително младолик, описан е като 25-годишен на полицейската снимка, така че вероятно и Малък Добри е бил горе-долу на същата възраст. Добри Механджията е бил явно по-възрастен човек, за да му викат дядо Добре; освен това фамилията му установена от Страшимиров не е Койнов, защото Страшимиров цитира дъщеря му с друга фамилия, сега съм я забравил и пише, че е дошъл от Панагюрище в Ловеч /откъдето е и Пано Бонжура/, а това може да се провери в архивите. Дали е възможно издайникът от Ловеч да ги обърка, по принцип всичко е възможно, но, според мен, малко вероятно, никой не е викал популярно на Малък Добри "Добри Механджията", те по това са ги различавали - единият е Малък, другия, по-възрастният е "Добре Механджията", някъде и "дядо Добре Механджията"; освен това основното занятие на Малък Добри е било бакърджийството, иначе как Николчо да му вади тескере. Само да отбележа тук, че както са дадени хората с прякори в донесението, то очевидно не е правено от много писмовен или литературен човек /което ме опровергава донякъде за Драсов или поп Кръстьо/, правено е на ниво полуграмотен индивид, тип Латинеца. Така са изписани имената, "Марин Пуйо"...

Ами аз най-напред писах, че този е сложен там като "жертвен козел" и то от информатора; чак после написах, че може и полицията да го е вписала, но първото ми предположение е, че информаторът го е казал съвсем умишлено. Драсов пише, че ловчанлии "макар и не членове на комитета" са му писали /това не е една жена каза, а определени хора, които са му пратили писмено сведение с имената на Добри и Пано/, оттам отива във вестника на Каравелов; като не е хванало дикиш с Добри и Пано; Величка и компания пращат на Каравелов втората дописка с "жертвен козел" поп Кръстьо и този път ехото е подето като дирижиран хор - Захари Стоянов, Иван Вазов, Страшимиров и всички знайни и незнайни историци та до наши дни. Пак да уточня, за да няма недоразумения: 1. Първото появяване на това лице Добри Механджията като комитетски деец е в донесението на Хамди - 28 септември 1872. 2. Второто споменаване на това име вече в качеството му на предател на Левски е от ловчанлии, писали до Иван Драсов, доколкото си спомням писмото му до Попов беше датирано април или май 1873. 3. Оттам през Д.Попов до Каравелов и публикуването му мисля че беше през юни 1873. После почват всичките небивалици и спомени, Кацев-Бурски, Страшимиров /разпитвали източника на истината от крайна инстанция Пъшков/, та до нас; факт е, че такава личност е съществувала, доколкото прочетох в писаниците на един от тълкувателите, загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война. Малко след публикуването на първата дописка от "ловчанлии макар и не членове на комитета" Сирков съвсем случайно точно навреме скоропостижно "се споминал", та Каравелов да публикува втората си дописка пак от будни граждани в Ловеч /според мен са същите, които скалъпяват и първата дописка/. Дописката с името на поп Кръстьо като единствен предател на Левски излиза през август или септември 1873., но Сирков не е между живите да я оспорва, имайки предвид какво е казал на Матей Преображенски за поп Кръстьо няколко месеца преди да "се сюрдиса".

Мисля, че става въпрос за Марин Братанов, член на комитета в Тетевен и ханджия по занятие. Синът му, Братан Маринов Братанов /р.1853/ е бил един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание: https://bg.wikipedia.org/wiki/Баньо_Маринов

Христо Иванов Крачулов-Големия е син е на Иван Крачула от Къкрина. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца, Сава. Бащата на Латинеца, Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо Иванов Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков, който е доведен брат на Големия. За Гечо Сирков пише в спомените си Христо Иванов – Големия, като споменава, че Гечо му е лелин син, вероятно друга леля, не Сава, която е била втора жена на бащата на Никола Сирков. Гечо Сирков е бил бил по-младият от двамата братя. Следователно Никола Сирков също е братовчед на Латинеца, както и на останалите трима. С една дума имаме група от четирима братовчеди, ако броим и Христо Иванов, който се е предоверил на родата си от Къкрина.

"Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали." Така го е записал Параскев Стоянов през 1901, когато Димо е бил на 57 години. Обирът е бил на 14 август, тримата /Латинеца, Левски и Вуто/ се преобличат в неговата къща. Къде е стоял Латинеца, пазел е отвън, според мен, той е единственият от Ловеч, Левски и Вуто са външни. Преди обира са разковали дъските на оградата между двете къщи, за да минат по-бързо, това е направено предварително, а не когато са влизали, също така за забили колове откъм хана, пак предварително, за това са имали грижа членовете на комитета, не е правено от тримата. Наблюдавала е от къщата си Величка и единият от Лукановите, те са били отговорни да предупредят Левски и Вуто за идването на слугата. Слугата е бил връстник на Иван Драсов и бивш негов слуга. Левски нееднократно е посещавал къщата на Иван Драсов и са се познавали със слугата. Предварително са казали на Левски /членовете на комитета, вероятно Драсов/, че слугата е предупреден, но се оказва, че не е бил, щом се е развикал. В къщата на Димо Драсов са влезли от тази на Марин, Вуто свидетелства в София, че са преспали в Мариновата къща с Левски. Провалът на тази акция е пълен и то не по вина на Левски. Лично за мен най-странното е, че Латинеца не е бил арестуван, а Сирков е продължил да го използва като връзка с Левски, когато го изпраща в Къкрина да отвори хана. Латинеца фигурира в донесението на Хамди от 28 септември.

Братовчед му е бил арестуван за един ден и освободен, както сам свидетелства пред П.Стоянов, цитирах го по-горе. Ако чакате да ви посоча едно име, няма да го направя, защото нямам никакъв документален източник да го докажа. Написах много по-напред в темата, в диалога ни, каква е моята хипотеза, но не мога нито да я отрека, нито да я докажа. Толкова по въпроса за "вашенеца" /както е писал на Драсов, Д.Павлов/ от мен.

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там. По устава на БРЦК /Червената книжка, отпечатана уж в Женева, а в действителност в печатницата на Каравелов в Букурещ, този Устав не е идентичен с Наредата, писана в по-голямата й част от Левски/ единствено упълномощено лице от БРЦК има право да уведомява частните комитети за решенията на БРЦК: Глава II Устройство на комитетското управление Чл.2 Местопребиваването на централният комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде, – затова и всеки член, дето и да бъде, може да представлява целият централен комитет, само ако той има в ръцете си пълномощно писмо. Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи. Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките. Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя. Има нещо друго, за което съм писал или по-напред в тази тема или в другите ми теми за Левски в този форум. Левски вероятно се е надявал да бъде избран за председател на БРЦК на събранието в началото на май 1872, но привържениците на Каравелов надделяват като брой гласове, и тогава е имало процедурни хватки. Все пак, Левски успява да прокара няколко текста в Устава /не Наредата/, които са му позволявали да поиска и да получи от ново събрание на БРЦК председателското място, а именно: Глава III Правителство Чл.2 Първото лице на централният комитет ще да се избира по вишегласие от опълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централният комитет. Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице. Глава IV Длъжностите на правителството и на всеки революционен работник вобще Чл.З Председателите на централният и на частните комитети имат право да свикват извънредни събрания, когато и да стане нужно. Според мен, тръгвайки от Ловеч с целия архив към Букурещ, той е щял да се възползва от тези текстове и да поиска смяната на Каравелов, мисля така, защото преди това Левски реорганизира и окрупнява цялата структура на частните комитети, така че, това да му позволи свикването на такава комисия от вътрешните частни комитети, за която пише в чл.3 Трета глава, а именно: Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице. Моментът е бил повече от подходящ: Каравелов дава необмислено прибързано нареждане за въстание, след което изоставя целия архив и панически бяга в Белград. Всъщност Левски нямаше да го завари в Букурещ, ако бе успял да стигне там.