Б. Киров

В писмото от Д.Попов очевидно има пълно несъответствие, защото Величка и Яна не са били вдовици, а Йорданка е починала преди това. Други сестри Марин не е известно да е имал. Единствената вдовица укривателка на Левски по онова време, когато е писано писмото, е била Мария Сиркова, но тя пък не е сестра на Марин Поплуканов. Остава малката възможност Попов да се е заблудил, че Хашнова е вдовица, ама... едва ли.

Поп Лукан е имал още две дъщери, освен Величка: "Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков-Мария Кочова. От брака си има десет деца, от които три умрели и седем живи: Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка." Яна или Йорданка, трябва да е била.

"Сред документите е открит протокол от разпитите на заловените, датиран от 1 ноември – вероятно първият документиран разпит, разказа дирикторът на музея „Васил Левски“ в Карлово Дора Чаушева. От архивната единица става ясно, че турската власт е разполагала с широка агентурна мрежа, била е наясно с комитетската организация, знаела е много за Левски и Ловешкия комитет и дълго преди Арабаконашкия обир е следила дейността на комитите. Сред документите са открити още писма от Каравелов до Левски, които са прихванати още преди да стигнат до него. Има докладни от Мазхар Паша, изпратени от София до Цариград, кореспонденция с дунавския валия, който дава информация как се държат заловените пред комисията. Открити са доказателства, че Димитър Общи е направил опит за самоубийство. Става ясно, че първоначално са произнесени четири смъртни присъди, но са изпълнени само две – на Левски и Димитър Общи. Останалите са били заточени по затвори в Мала Азия. Сред документите има описания на личните вещи на обвиняемите." https://mc.government.bg/newsn.php?n=7088&i=1

Не мога да твърдя подобно нещо, но Общия още от самото начало започва да провежда такава линия на пълно разкритие на организацията като политическа. Имайки предвид, че е бил прост човек, едва ли му е хрумнало самостоятелно такава стратегия. Някъде бях чел, че последните му думи, преди да го обесят били: "Ах, те ме измамиха..." Остава да гадаем кои са били "те", ако споменът е достоверен. Доколкото си спомням, в един от ново откритите османски документи е записано, че Общия е правил опит за самоубийство непосредствено след арестуването му, после обаче става извънредно словоохотлив.

Тук на първо място се сещам за Теофан Райнов, за който Левски в свое писмо от същата година до Каравелов съобщава, че ще бъде назначен за управител на Барон-Хиршовата железница в България; Райнов е връстник на Левски и двамата са от Карлово, и двамата са учили в едно училище и се познават много добре по линия на ТБЦК, който си е масонска организация, чиито емисар се явява Левски в първите си две обиколки. За него /за Левски/ по-късно Иван Касабов ще напише "той беше най-способният ми агент". Комитетът е съвместно дело между румънското правителство и българската емиграция и неговото основаване зад гърба на Раковски е повод за разрива между Раковски и Касабов. По начало, доколкото съм чел за тях, идеята е била не самостоятелна българска държава, а дуалистична държава с Турция, те са имали силни връзки по линията на ложата Али Коч с младотурците, чиито интерес е бил да заменят султанското управление с по-модерно проевропейско такова. Техен доайен е бил валията на Русе, Мидхат паша, който по-късно участва в преврат срещу Султана и е умъртвен в затвора през 1883. Именно Мидхат паша издейства стипендия за Ангел Кънчев за Чехия. Теофан Райнов е изключителна личност, той е двоен агент на турското контраразузнаване и на българската емиграция и връзката му с Левски винаги е била топла. Нямам конкретни извори и документи, само предполагам, че е бил един от основните източници на информация от кухнята на османската полицейска машина за Левски.

Да, ама така е щяла да бъде напълно сигурна, че тефтерът ще бъде унищожен, а ако попът й каже, че го е изгорил, а всъщност я излъже и после го извади? Има логика да го види в ръцете си, пък после да решава какво ще прави с него. 100 процента контрол.

Така де, второто писмо на Каравелов го намира в Стара Загора, за което Христо Иванов пише, че му го е отнесъл там Матей Преображенски. Обаче при отнасянето на първото писмо, някъде в самото начало на ноември, пак според Христо Иванов, ловченлии казали на куриера, че Левски ходел из лозята и подхвърлял по портите писма. Кои ще да са тези ловченлии? Между другото, това е едно от писмата, заловени от османската полиция, за което докладва валията в края на ноември, иззето по подходящ начин и върнато в ръцете на приносителя му, другото е писмото на Каравелов за освобождаването на заловените при обира в Арабаконак, с уточнението, да се освободят, ако се докаже, че са политически мотивирани, ако са приемани само като разбойници, да не се освобождават. това донякъде обяснява тактиката на Общи да разказва всичко подробно и да изтъква, че действията им са политически.

Вероятно е така, но интригата с подхвърляните писма се разгаря след като попът очевидно е отказал да й даде тефтера с дарителите, от който се виждат липсващите суми, а тези дарители са били и потенциални свидетели, че такива суми са постъпили. За това споменава и Христо Иванов в мемоарите си, цитирани от Гербов тук, по повод на тефтера той пише, че е "на сигурно място", а цялата работа му изглеждала като измама /че Левски обикалял лозята с мотика и подхвърлял писма да си иска тефтера/, това е фиксирано малко след първи ноември, после в другото писмо, което е изчезнало и е писано от името на комитета до Левски, попът е набеден за подхвърляч на писма с искане за тефтера, като уж словата в писмата били "удурдисани" с подписа на Левски. Тефтерът та тефтерът, уж Левски нареждал в писмата всичко друго да се изгори, само тефтерът да се остави.

В писмото от 12 декември Левски пише за председателя, че и по-рано му писал /по-рано от началото на октомври/, но това може да е било между юли и края на септември, да му отчете /председателя на Левски/ парите, но онзи му отговорил "че ги употребил за малко за свои нужди". Писал съм за това и по-напред в темата, че през лятото на същата 1872 в Ловеч е документирано голямо наводнение, което отнася целия Покрит мост, а там е бил дюкяна на Гечо Хашната, съпруг на Величка. Според мен парите са били поне 3 пъти повече от 15 000 гроша, дори само от горницата от продажби на револвери, което е било малко преди и малко след Общото събрание в Букурещ през май. През юли с.г. в писмо до Каравелов Левски обсъжда изпращането на поп Кръстьо с негов словослагател и с осем-десет хиляди гроша в Румъния, за да издава там вестник, Гербов твърдеше, че това означава 8-10 000, аз не съм убеден, в оригинала е написно осем-десет, което би могло да означава и 80 000. Левски се връща в България на 1 юли с.г., обирът у Халача е на 14 август, след това комитетът в Ловеч спира да функционира, говорим за пари събрани за около месец и половина след връщането му от Букурещ от продажба на револвери и обири, и евентуално преди събранието от продажба на револвери: Марин се връща около месец по-рано от събранието в Букурещ. По-напред в темата бях изровил родословното дърво на Величка Хашнова, от което, ако е вярно изведено от авторите, се вижда, че тя по майчина линия е роднина с поп Кръстьо. Защо го е намразила така люто, само тя знае /знаела е/.

"... Уловен край Лович и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василия Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. А чудното е, дето тия, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват че, тия, а не велика Русия, са извършили делото, и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“. ......Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и, той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като се обещавахте да пожертвувате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1 – 2 фр. и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте, и пушки, и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още се не освободило едно място, или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите Руси и правихте съвещание за, кой какъв пост ще замести в управлението, като се превземе това, или онова място. Сега назлъ, назлъ се гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак, как сте ги придобили, но, кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко струвате и доколко сте извършили. ....При тези явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам, ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят че, коги да е правото ще излезе налице, дозволяват си още да говорят тук-там /между простите хора разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си/ че, у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но, то се види, тия като виждат че, прилича да излезе наопъко, не се решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят." „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски.“ от Требника на поп Кръстьо, 1879 https://svobodniarhivi.com/documents/требник-на-поп-кръстю-тотев-никифоров/

След Освобождението те като поборници даже са имали интерес да изтъкват заслугите на Марин като председател, според мен Пъшков през 1925 затова така категорично твърди, че Марин винаги си е бил председател /той пък е бил подпредседател/. Големи заслуги, големи постове - областен управител, депутат и т.н., цялата кохорта поборници от движението на "младите" са видни политици от партията на Стамболов, всички те са изтъкнати личности с тежест след освобождението. Поп Кръстьо е не само русофил /другата партия/, ами и привърженик на идеите на социализма, в къщата му висят портрети на Либкнехт и Херцен, от противниковата партия, на всичко отгоре критикува терора на Левски, с една дума удобна боксова круша като политически опонент. Тук е уместно да се отбележи, че всички "млади" са последователи на Мацини, те са мацинисти, термините "млади" и "апостоли" са въведени най-напред от Мацини, Драсов даже превежда една биография на Мацини, докато учи като гимназист в Писек /Чехия/, но не успява да я издаде като книга. Левски също тръгва от ТБЦК, чиито идеи са вдъхновени от Мацини.

Заради въпроса на Иван Драсов към Марин, зададен в писмо до него, когато Марин вече е в Диарбекир, писано през 1874, цитира го Ник от интервюто с Иван Лалов, дългогодишен директор на музея в Ловеч: "Марине, къде са парите на комитета, които ти оставих през 1872, когато напуснах Ловеч?", цитирам по памет, може да се види точно в писмото. Драсов е написал това писмо до Марин, защото на събрание на нов БРЦК през 1874 са му задали въпрос за тези пари и той е трябвало да отговори на този въпрос.

Ама какво друго да каже Величка Хашнова, това е нейния шанс да "запази лице". И пак да питам за "подхвърляните писма", как може поп Кръстьо у когото е тефтерът с кочана с билетите от дарителите на пари /там са били заведени по номера, другата половина от квитанцията е оставала у човека/ да подхвърля писма, с които да си иска от себе си същия тефтер. И как това съвпада със същата история, но вече в ролята на подхвърляч на писма на самия Левски, разказана на търновския куриер от "ловчане" в спомените на Христо Иванов. Автор на всички тези интриги е Величка, според мен, и както се вижда историята с тях започва още преди 1 ноември, това от спомените на Големия. Крадецът вика "Дръжте крадеца!", а крадецът е председателят, ето защо опорната точка на Величка и нейния кръг е "поп Кръстьо председател", само те твърдят това, дори Пъшков и Сирков категорична го отричат.

Тогава остава една-единствена възможност, според мен, нито Левски да се "е подвел" за писмото от 7 октомври, че е писано от Марин Поплуканов, нито двамата експерти графолози да са се "подвели", след първата експертна проверка на почерка, поискана от Унджиев, и писмото от 7 октомври да е писано от Марин. На въпроса за "катарзиса" а ла Пеевски у Марин възможно е да има външни обстоятелства, които са го предизвикали, не само вътрешни, например, да му е обяснено от полицията, че те знаят, неговата роля в комитета и какво го очаква като присъда. Трябва тук да се каже, че това се е случило преди Общи да бъде арестуван. Както и да въртим ребуса, при всички случаи Левски пише за злоупотребени комитетски суми от Марин Поплуканов като председател на комитета в Ловеч, а не злоупотребени суми от поп Кръстьо. Това е безспорно за мен, защото в периода преди 7 октомври са събирани такива суми от частните комитети и са превеждани в централния, а поп Кръстьо в качеството му на касиер на частния ловченски комитета е имал достъп само до парите събирани като членски внос от частния комитет, но не от останалите. Това е документирано от много показания на други частни комитети, чиито председатели са отчитали сумите директно на Марин Поплуканов от продажбата на револвери /показанията на Вутьо Ветов например, но и не само той/. Димитър Общи очертава и обема на тези суми от продавани револвери на членовете: Продаваните револвери са били най-малко 250 по 3 турски лири, купувани по по-малко от една, а само това прави една сума от 500-600 турски лири, което е поне 50 000 гроша. Къде са изчезнали тези суми, имало е и големи суми от обири и насилствено искане на пари, понякога десетки лири от един човек, за това влизат и в къщата на Халача. Парите от продажба на револвери вероятно секват след убийството на слугата, тоест към средата на август, когато Поплуканов и Пъшков абдикират от функциите си на председател и подпредседател, а Иван Драсов изчезва от Ловеч. Самият Драсов по-късно пише "аз бях всичко в комитета, аз пишех писмата, аз приемах парите", макар че него го представят със скромната длъжност "секретар", която не съществува в Устава, там има 1. Председател 2. Подпредседател и 3. Касиер, избирани по вишегласие от всички останали членове на комитета.

Левски, както Гербов пише, според мен, може да се е подвел наистина, че първото писмо е написано от Марин, затова пише "а мнението на председателя ви", защото наистина другият вариант Грую да е претърпял катарзис а ла Пеевски в рамките на 20 дни е абсурден. При това точно по това време Левски сменя псевдонимите на комитета и от Муратооглу става Алилаа Селевли, в интерес на коректността Гербов е отбелязал това и пише, че "по времето на Марин комитета се казвал Муратооглу". Но писмото е подписано с новия псевдоним. Аз също не изключвам попа да е писал писмото от 7 октомври, не съм го изключил и при спора ми с Гербов. Защото ситуацията след убиийството на слугата наистина е била разпад на комитета, всички са се криели като мишки, а както се вижда от донесението на Хамди, полицията ги е знаела и поименно. Все пак между 7 октомври и 12 декември, когато е писано второто писмо, Левски е имал много канали за допълнително изясняване на ситуацията, визирам най-вече срещата му с отец Давид, който е разпитал поп Кръстьо. Според мен говорейки за "председателя ви" в последното му писмо от 12-ти Левски има само и единствено предвид Марин Поплуканов, за това са категорични и Пъшков, и Никола Сирков, а за Сирков специално не виждам никакъв мотив да лъже по този въпрос.

Има и четвърто обяснение и г-н Гербов го е дал на същата 22 стр. от тази тема, ще го цитирам: "Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя." Точен ли е цитатът Ви, г-н Гербов, ако да, защо шикалкавите така и какво целите с това. Значи, според Гербов, Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли, но това е псевдоним на комитета в Ловеч, а не псевдоним на председателя, псевдонимът на председателя си е Грую /Марин Поплуканов, за който Левски съобщава на Каравелов на 16 септември, "Виждаш ли работа от страхопъзльовци! "/ После Гербов на същата 22 стр. пише: "Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..." Е, дойдохме си на думата - Левски отговаря на писмото на комитета В Алилаа Селевли от 7 октомври на 12 декември и се обръща пак към комитета В Алилаа Селевли, но пише че парите внесени от други частни комитети, подчинени на централния Ловечки, са у председателя. Председател и на 7 октомври и на 12 декември на комитета в Ловеч си е бил Марин Поплуканов, макар че на практика е спрял да изпълнява тази функция веднага след случая с убийството на слугата. Едно не ми е съвсем ясно, защо г-н Гербов така упорито защитава тезата, че председател е бил поп Кръстьо, като много добре знае, че не е бил. Впрочем предполагам.

Мисля, че предостатъчно се изписа /досега/ в тази тема и лично аз на този етап няма какво да добавя като стойност към нея, но само в заключение ще отбележа, че ако се фиксираме прекалено много в детайлите, макар че те са важни, рискуваме да останем слепи за по-голямата картина. А тя е свързана със сблъсък на няколко велики сили по онова време около казуса за независима българска държава и в частност Левски, като възможен неин бъдещ лидер. Тук трябва да се имат предвид най-вече интересите на Русия, Австро-Унгария, Великобритания и разбира се на първо място Османската империя в нейния критичен етап на разпад, имам предвид младотурското движение, което окончателно взема превес с Ататюрк. Всички тези външни сили и фактори също имат огромно влияние върху драмата със залавянето и екзекуцията на Васил Левски. Без да се отчитат тези фактори рискуваме да изпаднем, което в голяма част от темата се случва, в битово дребнотемие и късогледство. Но това си е индивидуално упражнение за всеки един, извън прекия кръг на темата е, макар че има голямо гравитационно привличане върху всичко коментирано в нея.

Така е, и се оказва, сега видно от новите османски документи, че са били интуитивно прави, все пак, добрата полицейска работа по цял свят се базира на добра информация, а добра информация може да се получи от компетентни информатори, компетентните информатори на полицията са предатели за организациите, срещу които работи полицията.

Нямам идея дали са научили, но имайте предвид, че след Освобождението целият политически климат вече е съвършено друг, започва ожесточен партизанлък между "леберали" и "консерватори" /"Ти либерал ли си или консерва, както се изразява Бай Ганьо на Алеко/ и това поставя вече бивши съратници и поборници за национално освобождение от двете страни на барикадата - а Пъшков, Поплуканов и Драсов, заедно със Стамболов и Христо Иванов Големия са от едната страна, всички те са активни политически дейци от партията на Стамболов. Това, според мен, е оказвало моделиращо влияние и върху спомените им за поборничеството преди Освобождението. Така че нищо ново под Слънцето.

Оказва се, че първият дописник на Каравелов, за който Стаски смяташе за най-вероятен Сирков, не е той, а Иван Драсов, това става ясно от едно писмо на Драсов до Данаил Попов. Да припомня, в тази първа дописка като предатели на Левски се сочат Добре Механджията /посочен като член на комитета в донесението на Хамди/ и Пано Бонжура "отявлен чапкънин", а само се споменава, че е "замесен и един поп", но без явни доказателства за него. Втората дописка сочи единствено поп Кръстьо като предател.

И пак остава неизяснен въпроса кога Николчо Цвятков е успял да си завери тескерето за Търново, както и тескерето на Малък Добри Койнов, за което той лично пише, че Левски го бил погълнал, за да не го открият у него. Според мен, това може да е станало само в същия ден, когато са тръгнали към Къкрина, ако приемем за чиста монета спомените на Николчо.

Сега като го чета, според мен, става дума само за две писма. Първото е от 7 октомври, в което цитира какво му е писал председателя, то е запазено. Това писмо е получено от Левски преди да дойде писмото от комитета, видно е от отговора на писмото му от комитета, че той е наясно за ареста на Марин Поплуканов и Пъшков. Второто е писмо от комитета, в което те му съобщават за подхвърлените писма, поради което пише, че се страхува да влезе в града им. Това писмо е изчезнало, няма го в архивите и можем да съдим за него само по писмото на Левски от 12-ти, но то е писано непосредствено преди той да им отговори на 12-ти. Вероятно Сирков му го е донесъл. Левски нарежда в писмото си всички комитетски пари и документи да се пренесат у Сиркови, както и негова поща вече да не се приема и праща от комитета, а Сирков да приема и изпраща. Поп Кръстьо след това писмо предава парите на частния комитет /които той като касиер е събирал/ и архива, който е бил у него. Очевидно парите у Марин, който вече е арестуван, не са били предадени от Величка, скривалище е имало в нейната къща. Няма ги и подхвърляните писма, Сиркова твърди, че Левски е искал да ги види, но те са изчезнали. Гербов да ме поправи, ако бъркам, но мисля че З.Стоянов последен прибира тези изчезнали писма /това от комитета и /може би/ подхвърляните писма/; в статията постната от Гербов се твърдеше, че такива подхвърляни писма няма, но Левски пише за тях, позовавайки се на последното писмо на комитета /като не пише от кой е подписано, а говори в множествено число/. Левски говори за подхвърляните писма като за "писани от вас" и вижда в тях "предателство истинно или предателство от страх", уж задраскано от него впоследствие, пак според статията постната от Гербов, а според мен, задраскано впоследствие от авторите на подхвърлените писма, толкова са можели, толкова са направили. Да подписваш друг човек и да пишеш от негово име си е сериозно престъпление, според мен, особено когато искаш отчетен документ за сериозни суми, какъвто е бил тефтерът за дарителите. /Това към Ресавски по повод, че присвояването на пари не било предателство автоматично/

То и сега си е такъв манталитета - общите пари са ничий, което по дефолт означава "мои". Затова сме на това дередже, и ще лъжем до последно. Но важното е, че го правят под портрета на Левски над главите им.

Как стигна до това заключение, след като Сирков казва много ясно, че е изпратил Латинеца в Къкрина, за да "се видят" с Левски. Отворил хана, "за да се видят", приема го в хана, говори на някакъв съселянин, че Левски е Христо Иванов Големия, обаче не знае дали Левски ще минава през ханчето. Хайде бакалъм

Левски идва да си вземе архива и парите, за да отиде на ново общо събрание в Букурещ, което трябва да определи кога и как да се вдигне въстание в Българско. Писал го е много ясно в писмото си от 12 декември, само трябва да се чете докрай: "Според устава работата е: докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. [Ето защо] решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всички местни к-тети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкто се приготвят, с тях ще поръчаме… оръжие… и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Додината няма да прехвръли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени, отложих го за найкой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц. к-т и дадем по-добър ред на това въстание."