Б. Киров

Според мен, Андрей е прав донякъде, и това е, че да отбелязваш като празник смъртта на някого, означава формално логично, че изпитваш някаква радост или по-точно злорадост от смъртта на този човек - "няма човек, няма проблем"; на годишнина от смърт се прави панихида, и толкоз, то е за успокоение на душата му; чества се годишнина от раждане и хората това празнуват. Какво да празнуваш обесването на някой, какво празнично има в това. А за казионния характер и политизирането на всички тези "чествания" Андрей е абсолютно прав - там излизат всякакви политици или нереализирани интелектуалци от всички цветове и оперения, пъчат се с кухи слова, изпълняват се втръснали до смърт ритуали с приклякане и заря, носят се венци от името на това или онова величие, и всичко това е лишено от най-елементарно човешко чувство. Така се е стандартизирало и шаблонизирало, че вече е втръснало. Левски няма нужда от всичко това. Нито пък ние.

Когато стрелят по теб от две посоки, обикновено не оставаш жив. Доказателство за това е самият Левски - по него "стрелят" от три посоки, а след смъртта му продължават да го бесят. Недейте и Вие, няма да се прославите с това.

Много са, трябва да напишем няколко тома за тях, Дорис, но не заслужават.

Левски никога не е бил отчаян от нас, защото е един от нас.

Хубави новини, да се чуват повече такива! Когато завърших този факултет, в него нямаше нищо такова, даже на практика нямаше нищо.

Затова се опитах да постна още в началото нещо за идеологията и геополитическите възгледи на Сорос, които са свързани с Фабианското общество в Англия, но бях лекомислено изтрит, поради което този диспут просто губи дълбочина и става плосък.

като бяхме на бригада с трудоваци (строителни войски), сутрин старите им кучета се забавляваха да бият новобранците с празни бутилки по главата - как да не изглеждат като със синдром на Даун.

Човекът и българинът Владимир Димитров-Майстора Тук ви предлагам една тема, която е красива и може да ни обедини – картините и живота на един изключителен българин и творец, Владимир Димитров-Майстора. Майстора е преди всичко голям българин и човек, невероятно скромен и отдаден на призванието си, той никога не се изкушава да се кланя на силните на деня или да използва таланта си за да го продава. Този човек, който без проблем може да бъде световен гражданин, близо 30 години живее в село Шишковци и през по-голямата част от това време се издържа единствено от една учителска заплата – такъв е договорът му с министерство на културата, да рисува и да предава всичко на държавата, срещу годишна издръжка от една учителска заплата. Познавате ли наш съвременник, който би подписал такъв договор, ако има талант, съизмерим с този на Владимир Димитров-Майстора? За него се разказват какви ли не анекдоти и легенди, много от които обаче са истина – един от най-много впечатлилите ме е как на Софийската гара видял някакъв дрипав просяк със скъсани обувки, настигнал го с думите „Чакай, Майсторе (той така се обръщал към повечето хора)!”, свалил си обувките и ги разменил с този на бедняка, след което се качил на влака и си заминал за село Шишковци. Ако знаете нещо интересно за този изключителен човек, моля да го споделите. В прикачен ПДФ файл съм събрал някои от репродукциите на Майстора, наслаждавайте им се. Кратка биография на Майстора Владимир Димитров Поппетров, наричан Майстора, е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други. След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села – Шишковци, Дивля, Раждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ maistora.pdf

Прав си, под пълен "контрол" е - между 2014 и 2015 е почти 100 процента. Помним Виденовата зима. Exchange rates: Russian rubles (RUB) per US dollar - 61.27 (2015 est.) 38.38 (2014 est.) 38.38 (2013 est.) 30.84 (2012 est.) 29.38 (2011 est.)

Романе, до някъде приемам този аргумент за „ялова спекулация”, защото в него е изключена Украйна (една от нарушаващите споразуменията страни), но както се знае, Украйна не е напълно контролирана от Запада, така че – донякъде. Но какво ще кажеш за спекулативният икономически анализ на Дж.Сорос за състоянието на руската икономика – и те ли са „ялова спекулация” без основание? Все пак този човек си изкарва „хляба” с икономика, и добър хляб си е заработил, както се вижда от цифрата на активите му. „Режимът на Путин е изправен пред банкрут през 2017, когато е голямата част от външните плащания по външния дълг, и полинтическото напрежение ще избухне по-рано от това. Популярността на Путин, която остава висока, е изградена върху социален договор, изискващ от държавата да предоставя финансова стабилност и бавно но сигурно да повишава жизнения стандарт. Санкциите на Запада, съчетани с рязкото падане цените на петрола, ще ускорят рухването на режима и по двата показателя. Руският бюджетен дефицит скочи до 7 процента от БВП, и на правителството ще му се наложи да го съкрати до 3 процента, ако иска да избегне спираловидна и безконтролна инфлация. Руските социални фондове пресъхват от пари и ще трябва да се слеят с държавните инфраструктурни фондове за да останат платежоспособни. Тези и други развития ще окажат негативно влияние върху качеството на живота и съответно върху мнението на избирателите, преди парламентарните избори в края на годината. Най-ефективният начин режимът на Путин да избегне колабирането си е да предизвика преди това да се случи колапс на ЕС.”

Сорос може да е всякакъв, според Орбан, но без съмнение е добър познавач на хора. Ето как оценява действията на Путин в Сирия: „Путин е умел тактик, но не е стратег. Затова не е за вярване, че той е направил интервенцията си в Сирия, защото е целял да утежни бежанския проблем в Европа. Всъщност неговата интервенция е стратегическа слепота, защото го въвлече в конфликт с Турския президент Реджеп Ердоган – нещо което е в ущърб на интересите на двамата. Но щом Путин съзря възможност да ускори дeзинтеграцията на ЕС, той сграбчи тази възможност. Той прикрива това си действие, като го обвива с фрази за сътрудничество срещу общия враг, ИДИЛ. Той използва същия подход в Украйна като подписа Минското споразумение, но пропусна да изпълнява неговите клаузи.” Сорос е безпощаден анализатор, и дали приемаме или не неговите твърдения, и какви интереси стоят зад тях, доводите му са последователни, логични и адекватни.

Това е христоматиен пример за избирателно и селективно цитиране и резюмиране, с цел извеждане на внушение: След като напишеш в едно резюме "Меркел може да го спре с една дума (емигрантския поток)", но пропуснеш цялото изказване на Орбан по натам в резюмето си: Меркел не е левичар, а именно тя отвори вратите. "Игра на власт. Меркел е зависима от съюзниците си социалисти. Тя е на власт с техните парламентарни гласове. Но вие сте прав, Меркел е ключът. Ако тя утре каже, "стига толкова, германия се преълни, няма да приемаме повече чужденци и вълната ще изчезне. Но меркел няма мнозинство в германския парламент. И играта на изнудване от страна на германските социалдемократи по отношение на меркал е брутална. Социалдемократите отказват тя да направи това изявление, отказват въвеждането на граничен контрол, отказват дори елементарни неща като създаването на транзитни зони." в което вече се прави много важното уточняване, че меркел няма мнозинство и е изнудвана от коалиционните си партньори, вече манипулираш, за да изведеш бомбастичния си извод накрая, че единствено Вишеградската четворка се борела с титанични усилия да спре ислямската инвазия, изоставена от основния си партньор Германия на произвола - селективно цитиране. Меркел също се опитва да прави, каквото е по възможностите й, скоро въведе квоти, но нали трябва да изпълниш със съдържание заглавието "всички срещу европа", разбирам те.

Повече от странно, даже абсурдно звучат, и двете твърдения и са много трудни за доказване и аргументиране. Цитирам от интервюто на Орбан, за да се аргументирам с думите на самия Орбан: Все още ли сте оптимист относно принадлежността на Унгария към ЕС? ... За Унгария ситуацията е различна от тази за Швейцария. В Швейцария нямат никакво съмнение, че са в Европейския континент. Дали са член или не на ЕС, те са европейска страна. Но ние сме на изток, на историческата граница на континента. Ако ние не сме в ЕС, ние бързо ще се озовем в същата ситуация, в която е Украйна. Исторически погледнато, Украйна също би трябвало да е в ЕС. Но дали тя наистина принадлежи на Европа в този момент? Ако Украйна все още е това неопределено място в зоната на здрача между два свята, то Унгария принадлежи към ЕС. Въпрос за нашата идентичност е. Ако Унгария беше разположена между Швейцария и Австрия, не бих отгонворил лесно на този въпрос. Само че това място вече е заето. (смехове) Вишеградската четворка включва 4 държави – Полша, Чехия, Унгария и Словакия – това са най-застрашените страни от руска военна инвазия. Самият Орбан нарича Украйна в момента страна в „зоната на здрача” между два свята; Полша винаги е имала противоречия и конфликти с Русия, Чехия помни своята Пражка пролет и танковете на Варшавския договор в Прага, Унгария съветските танкове в Будапеща; миналата година в разгара на украинската криза Путин небрежно подхвърли фразата, че руските танкове за броени часове могат да стигнат до Варшава; страните от Четворката даже създадоха обединена военна част от 3000 души за защита и взаимопомощ (от кой?). И след всички тези реалности, и толкова ясното изказване на Орбан, който в прав текст твърди, че и да му се ще, няма друг избор, поради близостта му с Русия, да не принадлежи към ЕС, направо е абсурдно и нелогично да се твърди, че точно страните от Вишеградската четворка ще поискат да се отделят от ЕС, а пък Русия била единственият защитник на Европа и европейските интереси. Интересно ми е как би могло аргументирано да се обоснове едно такова смело изказано твърдение? Полша, Чехия, Словакия и Унгария ще станат част от Евроазийският проект на Русия ли?

Е, не, Южняк, пак сме там, където бяхме: ти искаш в научен форум да говорим по една много комплицирана тема много просто; ако не виждаш ясната връзка в изтрития от теб текст и поставаната тема, сори, проблемът не е мой. Разбира се, че мога да пиша супеконкретно, но ще бъде плоско и тъпо, така че без мен в тази тема окончателно.

".... На 24 октомври 1883 г. в Лондон група от 17 богати социалисти се събрали, за да дискутират принципите на бъдещата организация „Братство за нов живот”, основана върху идеите на учения Томас Дейвидсън. ..." Привет, Киров, още веднъж да те помоля да ограничиш спама в темата и да си изливаш душата на някое по-подоходящо място. Мисля, че до тук написа около 10 постинга и 20 хиляди знака без никаква връзка с интервюто на Орбан. Имаш ли нещо против да поуспокоиш малко топката, че ми поомръзна да ти трия спама?

май няма да дочакам Южняк да преведе всичко, и продължавам по темата: В този сблъсък между мнението на Сорос и това на Орбан, много е важно да се позиционират двете фигури, които говорят. Бях атакуван от Южняк, че спамя, защото твърдя, че никой не е назначавал Джордж Сорос за „говорител” на световния западен елит, който той предпочита да нарича „дийп стейт” (държава в сянка), а аз се опитах да нарека КБС (корпоративен банков суперелит); добре, приемам неговата дефиниция и така вече сме на едно мнение, че такъв елит има; оттук натам, кой е назначил Сорос за говорител на този суперелит? Ами кой е назначил Дон Корлеоне за Кръстник? Или кой е лицензирал Коза Ностра? Същият, който е назначил или упълномощил Сорос за говорител на този суперелит в сянка; с една дума никой, Сорос се е „самоназначил”, а суперелитът се е самоупълномощил да бъде такъв, нали затова се съгласяваме с Южняк, че е „в сянка” Нека сега да бъда малко по-конкретен какво казва Орбан още в началото на интервюто, водено тъй умело от разпитващия го журналист, цитирам: Честните и свободни разговори вече не са част от нормите на европейските елити - всичко е регулирано, политкоректно и съобразено с новите политически норми. Който не се съобразява с либералната политкоректност е набързо изолиран и обезвреждан. Левите в европа са много по обиграни и ловки в играта на политкоректност от народните партии... ...поради "политическата коректност, европа се превърна в своеобразен кралски двор, където всеки трябва да се държи според установените церемонии и стриктно да ги спазва... ...I'm not brave enough to speak publicly about it with certainty. But one can not help but imagine that behind it is a kind of master plan. Whose master plan? This is the most difficult question. For this purpose we need to identify some left writings that have been published in recent years and which dealt with the future of the European Union, with society and with a possible European superstate. I read these articles and essays just anew, and it occurs to me that some authors called for a diminishing role of the nation state. Between the individual and the supranational superstate need it less and less a nation-state, and it is a new relationship necessary. The European Left and radical American Democrats have concocted a theory for this new world. It would be too superficial to say that this is the motive behind the migration; but it is undoubtedly linked to the migrant issue. Превеждам на разбираем човешки език: Орбан ни казва – Левите в Европа действат по стриктно установен „мастер план”, който цели западането на националните държави и подмяната им с една суперцентализирана наднационална държава Европа. Това е казано съвъсем недвусмислено. При това левите са наложили такава степен на „политкоректност”, че всеки политик, обявил се срещу тази тяхна линия изпада в ситуация на ретроград и реакционер. И казва още нещо суперважно Европейските Леви работят по този „мастерплан” координирано от години с американските демократи”, те формират заедно един Нов Свят. Няма начин да говорим по натам за позициите на Орбан и онези на Сорос, ако не осветлим по-ясно каква е визията за този Нов Свят, и какъв е генезисът на цялата идея. Ако се прецени, че това е спам, наистина няма смисъл да коментирам на парче като в преглед на сутрешната преса в българска телевизия.

Нищо не защитавам, опитвам се да анализирам. Никога не бих предполагал какво мисли да каже или направи някой мой опонент, само бих анализирал и това е всичко в което вярвам и се опитвам да правя.

Южняк, с цялото ми уважение към теб и аналитичните ти способности, ще ти отговоря така: какво искаме да постигнем с тази тема (тя си е твоя, разбира се); да изобличим в пропаганден стил идеите и реториката на Сорос, или обективно да изследваме нещата, като това неминуемо включва и по-широк контекст? Ако е първото, просто не е моята тема; ако е второто, моля те, остави ме да си развия моето виждане. като казах "кръчмарски аргументи" във вече изтритият пост, имах предвид как приключи темата ми за Русия, която накрая се превърна в точно този тип разговор и Роман я затвори заради това. напълно съм съгласен, че съдбата на Европа, в която сме и ние, е заложена на карта.

Добро утро. Киров, въздържай се от спам, моля. Постингът ти прилича на произволен набор от думи ("Изобщо правилата в тази "игра" са много по-сложни от тези при играта шах, защото всяка от страните може да използва една и съща фигура и то едновременно с другата"), квалификациите ти ("политизират по кръчмарски начин") са неприемливи за добрия тон, а изявленията ти ("Сорос е важен говорител на КБС (Корпоративен Банков Суперелит) и неговата идеология ") са необосновани не могат да бъдат защитени с доказателства - кой го е назначил за говорител? Има ли такава организация, КБС? - не, няма, поради което няма и "говорител". Темата тук е кризата в европейската общност. Ако кризата е политическа, значи темата е политическа. Но ако не е, темата също не е. Политическа ли е кризата в Европа? Ако смяташ, че Отворено общество или Сорос са причина за кризата в европа, си добре дошъл да го споделиш. Ако смяташ, че не са - също. Приветствам всеки постинг по отношение на ролята на Отворено Общество в настоящата криза. Но ако ще ни запознаваш с правилата и устава на "Отворено Общество" - моля отвори отделна тема и ни запознай. Преди да продължиш, ще ти предложа да отговориш на въпроса, който КГ125 ти зададе: - "Как точно Орбан подкопава европейските ценности?" - твърдение на Сорос, което присъства в постинга ти. Отговори, моля. (съгласен със Сорос, несъгласен със Сорос - каквото искаш. Но се обоснови, моля.)

Не знам, не съм се интересувал никога от военна кариера, и всичко това не ми е ясно; на времето, когато се уволних, просто хвърлих един голям камък върху вратата на портала, за да забравя, и се изнесохме на бегом поне километър от онова място, чак тогава спряхме да тичаме, за да не ни върнат обратно, смятай какви хубави спомени са.

Е, тук Ник почти ме беше убедил че е така, и донякъде има резон, защото както всичко е корумпирано и крадливо, няма начин и тук в тази работа да не се случи нещо такова; аз затова тогава му писах че по принцип, като идея съм, но не сега, в тази ситуация на държавата; а иначе дето пишеш, за който го влече платено, да де, ама там сключваш договор и трябва да стоиш голям срок време, пък като влезеш вътре и да не ти харесва, няма излизане, а за това, което обсъждаме няма да е повече от 2-3 месеца; но явно няма да стане, пък и кой знае как ще го направят, ако въобще. Иначе още в началото им казах, че в Швейцария е така, доколкото знам ги взимат мъжете за по няколко месеца, и всеки си държи оръжието в къщи, ама де е Швейцария, де сме ние...

Сър, имам чувство, че сме пуснали някаква безкрайна грамофонна плоча да се повтаря безкрай: не знам вече за кой път се повтаря - става въпрос за ДОБРОВОЛНО записване на младежи да се обучават за резервисти ДОБРОВОЛНО, и то след обсъждане на този проектозакон и т.н - не става въпрос някой да мобилизира хората насила или да увеличава армията; вече има над 100 поста, и все това се върти - едните си повтарят тяхното, другите тяхното; изясни се че и темата е малко подвеждащо формулирана с това "задължително", всичко се изясни, и пак някакви абсолютно безмислени спорове. Казвам ти откровено, и аз лично не обичам военщина, фатмаци, киртаци, фуражки и т.н. Говорим че не всички сме еднакви, може и да има хора да ги влече - къде е драмата?

Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити) По този начин поставена темата, според мен, би изглеждала приблизително така: Европа като шахматно поле върху което се разиграва съперничество между Русия и САЩ и фигури (по-силни или по-слаби) в ръцете на двамата играчи. Още в самото начало изключвам европейските политици в настоящия момент като самостоятелни играчи, те очевидно нямат този потенциал в този момент и биха могли да са фигури в ръцете на единият от двамата противници; кои са другите им фигури - горе-долу Южняк ги е изброил - ИДИЛ, Израел, бежанците, Турция (пропусната), уахабити, сунити, шиити (Иран, пропусната), Сирия на Асад (пропусната), опозиционни негови фракции (пропуснати), сигурно пропускам и други важни фигури, допълнете Естествено, основните играчи движат фигурите си посредством своите елити (суперелити); това е руския (чиито "цар" в настоящия момент е Путин) и съответно американския, който Южняк нарича "дийп стейт", но за мен по точното е Корпоративен Банков Суперелит (КБС), чиито видим "цар" естествено е американския Президент; нарочно опростявам. В Европа в момента американският КБС притежава много силна "лява ръка" в лицето на левите партии, за които говори и Орбан, и значително по-слаба за момента "дясна ръка" в лицето на по-независимите десни партии; руският суперелит не притежава две такива "ръце", той би могъл частично да разчита на отделни десни политици от рода на Орбан и да се опитва да ги консолидира, което и прави; пуснат е и "часовник" и Сорос ясно определя времето на "играта" - 2017 г., когато руският "цар" трябва да бъде матиран. Ваш ход...

като първи анонс към темата, след като по неизвестни за мен причини ми бе изтрит предишния пост, в който не без основание поздравявах Южняк за добре формулираната от него тема Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити); защото тази формулировка е важна 1. Сама по себе си 2. Не включва нищо друго, освен интервюто на Орбан, но не и това на Сорос, И тъй като да се сравняват позициите на Орбан с тези на Сорос, без да имаме мнението на Сорос е безпредметно, този мой пръв анонс към темата на Южняк включва интервю на Сорос, кореспондиращо с това на Орбан, от 12.02.2016 и малко данни за самия Сорос; и отново припомням молбата на Южняк: "Молба към всички, които биха се обадили в темата. Не спамете. Въздържайте се да казвате неща, които вече знаем. Кажете нещо ново. Не хейтвайте." Putin is No Ally Against ISIS Putin is a bigger threat to Europe’s existence than Isis George Soros 12.02 MUNICH – The leaders of the United States and the European Union are making a grievous error in thinking that President Vladimir Putin’s Russia is a potential ally in the fight against the Islamic State. The evidence contradicts them. Putin’s current aim is to foster the EU’s disintegration, and the best way to do so is to flood the EU with Syrian refugees. Russian planes have been bombing the civilian population in southern Syria forcing them to flee to Jordan and Lebanon. There are now 20,000 Syrian refugees camped out in the desert awaiting admission to Jordan. A smaller number are waiting to enter Lebanon. Both groups are growing. Russia has also launched a large-scale air attack against civilians in northern Syria. This was followed by a ground assault by Syrian President Bashar al-Assad’s army against Aleppo, a city that used to have 2 million inhabitants. The barrel bombs caused 70,000 civilians to flee to Turkey; the ground offensive could uproot many more. The families on the move may not stop in Turkey. German Chancellor Angela Merkel flew to Ankara on February 9 to make last-minute arrangements with the Turkish government to induce the refugees already in Turkey to prolong their stay there. She offered to airlift 200,000-300,000 Syrian refugees annually directly to Europe on the condition that Turkey prevent them from going to Greece and will accept them back if they do so. Putin is a gifted tactician, but not a strategic thinker. There is no reason to believe that he intervened in Syria in order to aggravate the European refugee crisis. Indeed, his intervention was a strategic blunder, because it embroiled him in a conflict with Turkish President Recep Tayyip Erdoğan that has hurt the interests of both. But once Putin saw the opportunity to hasten the EU’s disintegration, he seized it. He has obfuscated his actions by talking of cooperating against a common enemy, ISIS. He has followed a similar approach in Ukraine, signing the Minsk Agreement but failing to carry out its provisions. It is hard to understand why the leaders of both the US and the EU take Putin at his word rather than judging him by his behavior. The only explanation I can find is that democratic politicians seek to reassure their publics by painting a more favorable picture than reality justifies. The fact is that Putin’s Russia and the EU are engaged in a race against time: The question is which one will collapse first. The Putin regime faces bankruptcy in 2017, when a large part of its foreign debt matures, and political turmoil may erupt sooner than that. Putin’s popularity, which remains high, rests on a social compact requiring the government to deliver financial stability and a slowly but steadily rising standard of living. Western sanctions, coupled with the sharp decline in the price of oil, will force the regime to fail on both counts. Russia’s budget deficit is running at 7% of GDP, and the government will have to cut it to 3% in order to prevent inflation from spiraling out of control. Russia’s social security fund is running out of money and has to be merged with the government’s infrastructure fund in order to be replenished. These and other developments will have a negative effect on living standards and opinions of the electorate before the parliamentary election in the fall. The most effective way that Putin’s regime can avoid collapse is by causing the EU to collapse sooner. An EU that is coming apart at the seams will not be able to maintain the sanctions it imposed on Russia following its incursion into Ukraine. On the contrary, Putin will be able to gain considerable economic benefits from dividing Europe and exploiting the connections with commercial interests and anti-European parties that he has carefully cultivated. As matters stand, the EU is set to disintegrate. Ever since the financial crisis of 2008 and the subsequent rescue packages for Greece, the EU has learned how to muddle through one crisis after another. But today it is confronted by five or six crises at the same time, which may prove to be too much. As Merkel correctly foresaw, the migration crisis has the potential to destroy the EU. When a state or association of states is in mortal danger, it is better for its leaders to confront harsh reality than to ignore it. The race for survival pits the EU against Putin’s Russia. ISIS poses a threat to both, but it should not be over-estimated. Attacks mounted by jihadi terrorists, however terrifying, do not compare with the threat emanating from Russia. ISIS (and Al Qaeda before it) has recognized the Achilles’ heel of Western civilization – the fear of death – and learned how to exploit it. By arousing latent Islamophobia in the West and inducing both publics and governments to treat Muslims with suspicion, they hope to convince young Muslims that there is no alternative to terrorism. Once this strategy is understood, there is a simple antidote: Refuse to behave the way your enemies want you to. The threat emanating from Putin’s Russia will be difficult to counter. Failure to recognize it will make the task even more difficult. А тук малко за Сорос: Джордж Сорос (George Soros, на унгарски: Soros György - Дьорд Шорош) е американски финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход. Става известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Неговото богатство е оценено на 8,5 млрд долара от списание Форбс, с което той се нарежда на 80-то място по богатство в света и 24 в САЩ. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез своята фондация „Отворено общество“, е около 5 млрд. долара. Роден е в Унгария през 1930 г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946 г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи философия в London School of Economics. През 1956 г. заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност. Сорос става известен в Черната сряда (16 септември 1992), като спекулира срещу лирата стерлинг. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос е спечелил 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който взриви Английската банка“. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни. Според неоконсерватора Дейвид Хороуиц чрез Институт Отворено общество и мрежата от организации, които той финансира, Сорос не само подпомага Демократическата партия в САЩ чрез т.нар. Сенчеста партия (от англ. Shadow party), но и с група от хора около него активно диктуват дневния ред на партията Поради дейността на фондациите „Отворено общество“, подкрепящи и финансиращи неправителствения сектор, неправителствените организации и свързаните с тях лица често биват наричани иронично „соросоиди“, на които се приписва прокарване на користни интереси в своя или на самия Сорос изгода, както и протекционизъм над „малцинства“ (етнически, сексуални и др.) в ущърб на „мнозинството“. След като през 2011 г. в Сирия избухва гражданска война, както и след настъпилата криза в отношенията на Руската федерация със САЩ и Европейския съюз поради Украинската революция от 2014 г., различни източници посочват Сорос като отговорен за кризата с бежанци от Близкия Изток и Африка, която настъпва в Европа. Финансираните от Отворено общество организации, наричани „соросоиди“ пък, биват обвинявани в участие в този процес. В радиоинтервю на 30 октомври 2015 г. унгарският премиер национал-консерватор Виктор Орбан става едно от малкото официални лица, които публично изказват тези твърдения. Той заявява: „Името му [на Сорос] е вероятно най-силният пример за човек, който подкрепя всяко нещо, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот. Тези активисти, които подкрепят имигрантите, без да знаят стават част от тази международна мрежа за трафик на хора“. На това обвинение Сорос отговаря, че малко по-рано същата година е представил план в шест тоцки за справяне с кризата, а който план „поддържа европейските ценности“, докато „действията на Орбан са тези, които ги подкопават“.

Значи това е то, успешният, но не докрай продължен опит в Израел? Преди време се бях пристрастил да свалям от торенти израелски съвременни игрални филми, има ги с добре преведени субтитри; изгледах поне 20-на от тях, между другото, много са добре. И не видях това в живота на хората, за което ти говориш - конкуренцията си е конкуренция, безработицата - безработица, проблемите са същите както навсякъде в Западния свят, даже някои от тях са много по-остри.