Б. Киров

Биткойн, и повечето други криптовалути, нямат стойност/value; имат разменяемост и делимост, но нямат стойност, следователно не отговарят на трите изисквания да бъдат валута. Златото например притежава и трите. Фиатните валути нямат котва на стойност, зад тях стои единствено доверието към правителството и ЦБ. Дори да бъде пуснат в действие е-долар, вярвам че това ще стане скоро отколкото късно, може би до няколко години, той ще се нуждае от някаква котва на стойност. Впрочем Пауъл скоро заяви, че електронния долар ще функционира редом с хартиени носители и други финансови инструменти, той няма да ги отмени. Проблемът пред американския долар е дългът и той, според мен, може да се реши по два начина - или чрез инфлация и девалвация на долара с ниски лихви; или чрез инфлация компенсирана с високи лихви, за да се запази силата на долара, както е станало след Никсън, времето на Рейгън, когато лихвите достигат до 18 процента годишно. Според мен Фед ще изберат първия начин, ниски лихвени проценти и непрекъснато печат на нови пари. Това е варианта на японската йена от 80 и 90-те години на миналия век и до днес. Проблемът пред този път е, че рано или късно доларът ще загуби силата си на световна резервна валута. И пак стигаме до Нов Бретън Уудс.

Прилича ви обаче не е, чиста статистика е, и то официална: https://tradingeconomics.com/united-states/private-debt-to-gdp Това е частния дълг на американските фирми - 220 процента от БВП за 2020 - 44 трлн. щатски долара Тук са цитирани данни на Фед: https://www.federalreserve.gov/releases/z1/20190606/html/b101h.htm 15 трлн. дълг на домакинствата - ипотеки, заеми и т.н. в личен план. Публичния дълг, федерален и щатски в момента е 27 трлн., сега ще се прибавят още 1.9 този месец Хайде сега сумирайте дълговете - близо 88 трлн. щатски долара Активи - 115 трлн., от които две трети в акции, които са надути балони и ще гръмнат по-скоро рано, отколкото късно. Аз тези цифри ги цитирах още в първия пост, но вие се включвате силно и лекомислено на последния, без дори да посочите откъде цитирате "материалчето" си. То всъщност няма и значение откъде го цитирате, защото е невярно като статистика. Или не броите за дългове обществените и корпоративните дългове? Тях кой ще ги плаща, марсианците ли.

Такава валута съществува и сега, нарича се Специални права на тираж, но не е монетаризирана: https://www.imf.org/external/np/fin/data/rms_sdrv.aspx Приета е официално като резервна валута през 1969, като компромис. На Бретънудската конференция през 1944 британците /Кейнс/ предлагат да се създаде Банкор, обезпечен със златно покритие, който да регулира световната търговия, но тъй като тогава американската икономика произвежда повече от половината БВП на целия свят и САЩ притежават почти цялото злато на Западна Европа, под техен натиск за основна резервна валута е приет щатския долар, също обезпечен със злато - 35 долара за 1 трой унция злато /31 грама/; системата работи до 1970, когато Никсън обявява, че САЩ не са задължени да съобразяват курса на долара със стойността на златото. През 2009 тогавашния китайски президент открито иска долара да не бъде основна резервна валута, а вместо него да бъде приета световна разплащателна валута на Специални права на тираж, наречена Банкор в чест на Кейнс, Русия и Франция го подкрепят. Банкор също трябва да бъде обезпечен със злато. За това става въпрос. И според мен към това се върви, но първо ще има тежък процес на зануляване на дълг чрез инфлация, защото развихрянето на фиатните валути е безпрецедентно. Да, това е бъдещето и сигурно скоро хартиените пари ще изчезнат, но това не променя системата, а само формата - дали единиците ще преминават през блок чейн верига и токени или в банкноти, те трябва да бъдат обезпечени със стойност.

Проблемът и пред двете групи /политиците и олигарсите/ в настоящия момент е общ и този проблем е неплатимият и непосилен дълг, които двете групи в колаборация помежду си са натрупали. Това са данните за САЩ, но в световен мащаб съотношението е същото. Този дълг не може да бъде платен, проблемът с него може да бъде решен единствено като бъде а-нулиран. Затова и двете групи от десетина години развиват в Давос идеята за Голямото Нулиране, това е Нулирането на неплатим дълг. Въпросът е как да стане безболезнено и за двете групи /олигарси и политици/, така че Улицата да не ги потопи в кръв, защото Нулирането ще стане за нейна сметка. Нулирането означава хиперинфлация, която занулява дълга, а това е много болезнено за Улицата. Затова сега мъдреците от Давос и МВФ умуват как да сменят цялата финансова система по възможно най-безболезнения начин, така че едновременно да нулират дълга и да запазят богатството и властта си. Това което виждаме в момента в САЩ е игра с лихвените проценти на дългосрочния дълг - 10-годишни и 30-годишни облигации. Щом балонът на борсите тръгне към спукване, Фед пуска дългосрочен дълг с по-голяма лихва на пазара и това обира напрежението. Тази стратегия ще работи още известно време, може да се разиграе и върху по-малко дългосрочните книжа, например 5-годишен матуритет и 3-годишен, но след това ще стане неефективна и инфлацията ще удари паричната маса в обращение, доларите. И когато това стане... контролът може да бъде изпуснат и отиваме към варианта залети с кръв улици. Затова излишните пари могат да бъдат насочени към гигантски контролирани от правителството икономически проекти какъвто е Новата Зелена сделка. За да стане това обаче, политиците и финансовите олигарси трябва да действат в пълен синхрон и дисциплинирано, за да не бъде пробита системата, а да има плавен преход. В крайна сметка, според мен, цялата сега съществуваща финансова система ще бъде трансформирана по един или друг начин в нова, затова и Кристалина Георгиева говори за "нуждаем се от нов Бретън Уудс", нова система. Аналогията е ясна, вероятно доларът ще бъде заменен от нова световна валута, този път наднационална, нещо като Bancor за който пропонира Кейнс още през 40-те години на миналия век.

Това със Си, Меркел и Путин е добър каламбур, но просто не е вярно - и трите изброени лица са част от статуквото и ще си отидат заедно с него. Според мен. Предлагам ти един друг отговор от личност, която е била в "кухнята" на този крони-капитализъм, той самият е бил и вероятно все още е част от Играта, което не му пречи да вижда как ще свърши тя. Малко е дълго, но за сметка на това вярно, пак според мен: Dying Capitalism & The New Feudalism by Matthew Piepenburg | Dec 14, 2020 С над 20-годишен опит като главен съветник, а по-късно и директор по информационни технологии в еднофамилен офис (J.H. Johnson); като управляващ директор на многомилиарден офис (Massey Quick & Co); и като управляващ директор на мултимениджър хедж фонд (The Ark Fund, LP, специализиран в управлявани фючърси, дълги / къси кредитни сделки и глобална макродинамика), Мат е ръководил разпределението на над 5 милиарда долара инвестиционни активи в пълен набор от портфейли и алтернативни инвестиционни инструменти. Той е ръководил количествената и качествена проверка на стотици различни мениджъри и стратегии на хедж фондове и е разработил уникален опит за най-добрите практики и разнообразни стратегии на водещите световни инвестиционни фондове. Мат е завършил университета Браун, с най-високи отличия (Magna Cum Laude, Phi Beta Kappa). Притежава магистърска степен и юрисконсулт съответно от Харвардския университет и Мичиганския университет. Владеещ френски и немски език (работил е и в Dresdner Bank, Франкфурт), той е автор на множество международни бели книги за макро условия, класове активи и глобални стратегии за управление на риска. Днес, тъй като централните банки, ангажирани с откровения социализъм на Уолстрийт, при които изкуствено репресираните лихви и неограничената QE пряко са облагодетелствали двата най-големи класа активи в Америка, а именно недвижимите имоти и акциите, не можем да отречем причинно-следствените връзки като бенефициенти на такова „настаняване на ликвидност“. Обективен факт е, че 80% от тези активи се притежават от топ 10%. Тази концепция за поддържания от централната банка (и лобиран от Конгреса) капитализъм сама по себе си е оксиморон и изисква честна преоценка (и някои трудни въпроси) относно истинското значение на капитализма. Може ли някоя система, пазар или сектор например, която е пряко и изключително подкрепена от трилиони на създаване на фиатни пари и десетилетия изкуствено репресирани (и неестествено ниски) лихвени проценти по дефиниция да бъде етикетирана като „свободен пазар“, „естествен“ или дори „ капиталистически “? И дали 6 + трилиона щатски долара пари на Фед от 2008 г. наистина са „подкрепяли“ реалната икономика или предимно са се възползвали от рискови пазари на активи като акции на S&P 500 ... или собственици на недвижими имоти и брокери, базирани на комисионни. Подобна инфлация на цените на активите (т.е. балони) във всичко - от технологичните акции до свръхлуксозни недвижимите имоти по крайбрежието не е символ на възхвалявания и естествен „дарвинизъм“ на конкурентния капитализъм на свободния пазар. Вместо това, подобни балони за топ 10% и произтичащото от това неравенство в богатството, което последва за останалата част на страната, са опасни индикатори за един вид постмодерен феодализъм, при който съмнителна група от политици субсидира определено малцинство от бенефициенти и след това нарича резултата „икономически стимул“, тъй като останалата част от страната става по-бедна с всеки изминал ден. Но отново, това капитализъм ли е? Капитализмът, независимо дали е дефиниран от Адам Смит или е практикуван от Гордън Геко, е динамичен спортен контакт с цялото тяло на почти кръвожадно съревнование, играно на равни условия на нови идеи, равни капиталови разходи и индивидуални усилия. В допълнение, истинският капитализъм, такъв, какъвто са познавали нашите бащи, е еднакво проектиран да създаде широк, а не тесен клас победители и просперитет с течение на времето. Предлагат ли горните класации широк клас победители? Капитализмът, разбира се, трябва да възнаграждава лидерите. Но с колко? От 1978 г. компенсацията на изпълнителния директор е нараснала с 940%, докато компенсацията на работниците за същия период е нараснала с 12%. През 1965 г. средното съотношение на изпълнителен директор към средни заплати на служителите е 21: 1, днес е над 320: 1. За Джеф Безос в Amazon съотношението е 1,2 милиона към 1. Такива данни знак ли са за еволюиращ капитализъм или показател за нещо много по-обезпокоително? ЧЕСТНО СЪСТЕЗАНИЕ VS. НАГЛАСЕНА ИГРА За съжаление има други и все по-ясни признаци на фалшифицирани политики (от страна на Фед, Конгрес, SEC или Белия дом), които имат съвсем малко общо с лоялната конкуренция и обезщетенията - ключовите камъни на здравия капитализъм - и много повече с незначена парадигма за фаворизиране - т.е. фалшификат. Днес се появи един вид псевдо-капитализъм, който не е съпричастен към (или от полза за) приемащата държава. Вместо това имаме изкривен модел на капитализъм, чиито предимства и съпричастности са уникално насочени към единична (паразитна?) Група от компании, лица и пазари. За всеки член на Конгреса, например, има поне четири финансови лобисти (от банки и големи технологични компании), които се опитват да повлияят (т.е. закупуват) благоприятни политически решения. Това предполага, че здравословният капитализъм е под влиянието на подкупа, политика и на задкулисни сделки, а не на лоялна конкуренция. Разбира се, всяка система, която по своята същност е нагласена измамнически, по своята същност е погрешна. Когато е фалшифициран, капитализмът е не по-малко позорен. Виждаме тази нагласена игра, която се разиграва в реално време, когато слабото мнозинство отслабва още повече, а силното малцинство става по-силно на един фон, който не е капиталистическото „оцеляване на най-приспособените и силните“, а по-скоро феодално оцеляване на най-добре свързаните. Рекордното неравенство в богатството, както и отворената и срамна връзка между крони икономиката и нарастващия (подкрепен от Фед) пазар на ценни книжа не е добър пример за капитализма, а по-скоро открито доказателство за неговия провал. ТЕСЛА, ЕПЪЛ И АМАЗОН - НОВИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ? Вземете Тесла. Това е визионерска компания, но нейните акции рязко нарастват с прогнози за растеж и исторически ниски разходи по заеми, лесно управлявани от преувеличена инфлация на цените на акциите. През март това беше 4-тата най-ценна автомобилна компания в света, днес тя е най-ценната, струваща повече от Daimler, Toyota и Volkswagen взети заедно. Или Apple. Отне 12 години, за да се получи пазарна капитализация от 1 трилион долара, но само 5 месеца наскоро да достигне 2 трилиона долара. Дали подобни истории за растеж са следствие от справедлив, легитимен и естествен капитализъм на свободния пазар, или са се радвали на несправедливо предимство от политическите джокери? Помислете за Amazon. С нарастващите онлайн продажби, тъй като гражданите са заключени у дома, Amazon нае стотици хиляди служители на складове с минимална заплата, за да доставят кутиите на прага ви. Също така не бива да забравяме, че въпреки годините на безрезултатен баланс и законно избягване на данъци, балонът на цените на акциите на Amazon му позволи буквално да убива, изкормва и погребва малкия бизнес в цялата страна. В същото време, като притежава всички привилегии и се ангажира с антиконкурентно поведение, като дъмпинг на продукти и цени поради своя достъп до евтин капитал (за което никоя друга компания не може да го конкурира), Amazon уби, вместо да изравнява справедливите „условия за игра“ върху които е проектиран да се играе истинският капитализъм. Вместо това имена като Amazon, Tesla и Apple подтикнаха открито прокапиталистическите лидери на мисълта като Скот Гелоуей Scott Galloway да се замислят дали пандемията е създадена или поне кооптирана в полза единствено на първите 10% и спецаилано на топ 1% от тях, докато изпраща останалите 90% надолу. ДВЕ АМЕРИКИ, ЗАНУЛЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ Неотдавнашно проучване на Фондация Робин Худ например разкри, че 32% от хората в Ню Йорк, родното място на Уолстрийт, са принудени да посещават хранителна банка за нуждаещи се от началото на пандемията. Това са повече хора в Empire State, които търсят безплатна храна, отколкото тези, които имат висше образование. Междувременно 1/3 от по-голяма Америка се притеснява че не може да си плаща наема. По чиста математика сега живеем в свят на Дикенс, при който това е „най-доброто от всички времена“ за едно малко малцинство и „най-лошото от времената“ за по-широкото население. Наистина ли е справедливо да съдим истинската Америка като „губеща“ в така нареченото капиталистическо състезание, чиито фалшиви правила и политики гарантираха кои ще бъдат победителите, преди играта дори да започне? Нагласената игра, която се играе точно под носа ни в САЩ, не е капитализъм на свободния пазар, точно както и S&P, който седи на върха на голяма, дебела 7 + трилиона долара въздушна възглавница, със сигурност не е свободен пазар. Естественото откриване на цената, както всички честни ветерани от Уолстрийт знаят, умря преди години. Кимнете на Грийнспан, Бернанке, Йелън и Пауъл. Като член на елита на Уолстрийт, който се е възползвал от такъв антикапиталистически капитализъм, не мога да пренебрегна фактите, за да облекча фалшиво своята съвест. Простата истина е, че настоящите американски пазари, конкуренция и политика нямат нищо общо с лоялната конкуренция и следователно нямат нищо общо с капитализма. НОВИЯТ ФЕОДАЛИЗЪМ Както наскоро забеляза Галоуей, „ние се насочваме към нация, където 3 милиона лордове се обслужват от 350 милиона крепостни селяни“, просто защото политиката на САЩ реши да облагодетелства корпорациите пред населението, тъй като капитализмът „се саморазпада“. Нито тази модерна версия на така наречения капитализъм може да разчита на щедростта на „добрите ангели“ милиардери като Безос или Мъск, за да спаси системата. Моралният характер на надплатените главни изпълнителни директори няма да върне умиращата средна класа в славните й дни. Честно казано, от самите граждани зависи да се информират, а не да се ядосват. Знанието дава по-добри резултати от емоциите. Америка се срива защото гражданите и техните лобирани (подкупени) лидери - червени, сини и лилави - са загубили разсъдъка си и си крещят един на друг, вместо да отворят една книга за икономика, математика, етика, история или антитръст. Днес тълпата получава своето образование чрез туитове и туитване, неинформирани мисли, а не от добро ръководство и знания за проблемите или задълбочено четене на книги. ХЛЯБ И ЦИРК, СТРАХ И РАЗДЕЛЕНИЕ Това, разбира се, прави лесно податливото и зле информираното мнозинство (т.е. най-долните 90%) още по-лесно за измама и манипулиране. Вземащите решения отгоре, от древен Рим до хер Гьобелс, винаги са разбирали и следователно са използвали такова широко разпространено невежество. Накратко, политическите антигерои обслужват зле информирано население със смесен коктейл от: 1) хляб и цирк (от Netflix до сигнализиране за добродетели на знаменитости) или 2) страх (от „социално дистанциране“ до COVID смъртност) дръжте тълпата невежа, разделена и уплашена. Днес повечето граждани на САЩ са слепи за елементарните основи на политиката на Фед, обезценяване на валутата, лобистки трикове, антитръстови принципи или дори вирусни факти. По този начин, докато ехтят погребалните камбани за средната класа и нов финансов феодализъм заменя истинския капитализъм, безумната тълпа няма идея къде да насочи лудостта си освен в конфликти един срещу друг. Такива са симптомите на съвременния феодализъм. Пригответе се за още. Моите американски приятели смятат, че съм прекалено строг по отношение на политиките на САЩ, така че позволете ми да го направя справедливо, като се забавлявам на друго скъпо за мен място Франция (Исторически шаблон на луди) Към края на очевидно сега забравения 18-ти век, французите, много подобно на САЩ днес, изглеждаха доста изискани на повърхността, но гниеха отвътре поради социално разделение и дългове, свързани с продължителни войни, предходен крах на пазара и нарастващи дефицити ... Звучи познато? Е, нека го разделим на еднакво познати фази. Фаза 1: Голям проблем в търсене на чудодейно решение През 1789 г. Франция блестеше отвън, но се счупи отвътре. На този френски фон, както през 2008 г. в Америка, „общо търсене на някакъв кратък път към просперитет“ (т.е. ), за да даде на болната нация малко „стимул“.Френският министър на финансите по това време беше колега на име Некер. За разлика от г-н Бернанке от 2008 г., Некер от 1789 г. различаваше дългосрочните (и фатални) опасности от отпечатването на пари без покритие в икономиката. Некер първоначално обеща да се пребори със съблазнителния призив за прекалено много безплатни пари с класическа оратория в Националното събрание, обявявайки че резултата „може да бъде само катастрофален“, тъй като печатът не е нищо повече от „панацея ... начин за осигуряване на ресурси без плащане на лихва. "Некър се тревожеше, че ще бъде трудно „да се провери свръхемисията“ на фиатните пари и колко „сигурно създава клас развратни спекуланти, най-вредната класа, която една нация може да приюти“. Звучи познато? по-голямата част от американските инвеститори (от WeWork до Tesla) са спекуланти „all-in“, които искат да спечелят късмета си на фондовия пазар, който е пенливо казино според всяка историческа метрика. Но срещу тези в крайна сметка пророчески предупреждения, Марат, „приятел на народа“ и други, съблазниха стадото / тълпите с обещания за „стимулиране“ на икономиката с точното количество френски печат на пари и потискане на лихвените проценти. Звучи познато? Помните ли Полсън? Гайтнер? Бернанке? Те обещаха „точното количество“ на QE „настаняване на ресурси“. Към това време лудостта на тълпите се завръщаше с пълна сила. И така, през 1790 г. Франция направи първото си истинско потапяне в печатане на пари (еквивалент на нашия собствен „QE1“). Разбира се, безплатният френски печат на пари се чувстваше доста добре. Френската хазна от 1790 г. беше разбираемо облекчена, старите дългове бяха изплатени с нови, фалшиви пари, кредитът беше съживен и всички бяха доволни - подобно на пазарите в V-образна форма след 09 в САЩ Фаза 2: От „Спешна мярка“ до пристрастяване Но шумът от печатни пари започна бавно да губи своето въздействие и с течение на времето, френското събрание, пожела още едно „решение“ на френския печат на пари. Звучи познато? Въпреки оригиналните обещания на Марат за затягането на печата, пристрастяването стана твърде примамлива и по този начин беше отпечатан още един кръг пари (истински „QE2“ за времето си). Не всеки смяташе, че това е мъдро. Например Мирабо говори за печатаните пари като „детска градина на тиранията, корупцията и заблудата; истински делириум ... заем за въоръжен грабител ”с неизбежни опасности от инфлация или пукнат дългов балон. Но скоро дори Мирабо се закачи за лекарството за бързи решения. Както по-късно професор Уайт отбелязва през 1912 г.: „течението към хартиените пари стана неустоимо.“ Разбира се, видяхме същия „неустоим“ ток от сградата на Eccles в DC, когато политиката на Fed се превърна от еднократната „спешна мярка“ от 2008 г. в дългосрочно лекарство за нови пари и дълг с ниска ставка в продължение на години и създаване и разширяване на идентичен пазарен балон и клас „развратни спекуланти“, докато американските пазари достигнаха рекордни върхове. Фаза 3: Добрите времена Що се отнася до онези „добри времена“, дори и най-делириумният бик днес не може да отрече връзката между историческия възход на нашия пазар и също толкова историческия ръст на нашата парична маса (Fed Reserve Assets) и безпрецедентните нива на дълга. Фаза 4: Продължавайте фантазията с фантастични „данни“ Урокът по френски също съдържа фалшив комфорт (т.е. лъжи) на експерти, чиято бича риторика държеше стадото небрежно, дори удобно, приковано към скалите. Във Франция от 1790 г. няма Джим Крамер или екипите за управление на частното богатство на Morgan Stanley et al, но имаха още по-талантливи оратори в събранието. Единият, мосю Гюй (който днес би приел MMT) предложи на французите просто да ликвидират целия си държавен дълг, като отпечатат голямо количество пари и решат болката на нацията, „с една единствена операция, грандиозна, проста, великолепна“. Звучи познато? И това бяха думите на „елитни“ и „доверени“ фигури като Талейран и Мирабо - със сигурност не по-малко ярки в IQ от всеки в FOX, CNBC или FOMC. Но както отбелязва Андрю Уайт през 1912 г., интелигентните хора не разбират непременно паричната политика и призоваването на „експерти“, само защото те проявяват смелост и оптимизъм. Фаза 5: Малцинствените гласове на разума бият предупредителните камбани Тогава, както и сега, се чуха самотни гласове на несъгласие, дори раздразнение. Един колега на име Льо Брун атакува цялата схема в Асамблеята, пророчески заяви, че "предложението, вместо да облекчи нацията, ще я развали." Други самотни, но здравомислещи вълци като Boislandry, Du Pont и de Nemours публикуват брошури, предсказващи с преследваща точност „че удвояването на количеството пари просто увеличава цените, изкривява стойностите, алармира капитала, намалява законното предприятие и така намалява реалното, а не спекулативното търсене, че само хората, на които е помогнато, са богатите, които имат големи дългове. “ Заявява се през 1790 г., но не по-малко вярно и през 2021 г. Както ни напомня тази позната графика, единствените реални бенефициенти на нашето напълно пиянско и фалшиво „възстановяване“ от 2009 г. насам са богатите, а не останалата част на Америка. Франция през 1790-те, както САЩ (и ЕС, Япония ...) днес, по този начин беше изцяло ангажирана с политика на дълг и заблуда. Уайт отбеляза, че „по-голямата част от французите сега станаха отчаяни оптимисти, заявявайки, че печатането и дълга е просперитет ... Нацията се опияняваше от фалшива надежда. " Звучи познато? Подобни наблюдения ми напомнят за S&P, за които всеки ръст на DOW, достигащ рекорди за всички времена, и пазар на облигации, който се противопоставя на всички закони на риска (или доходността) поради изкуствената предпазна мрежа на Федералният резерв, който напълно загуби от поглед пазарните сили, смелостта, математиката, смирението и уви: връзката с Историята. Фаза 6: Пренебрегване на реалността и данните Историята ни предупреждава, че настоящата игра не може да продължи вечно; нашите „предпазни мрежи“ са пълни със слаби места. Както и тогава, започнаха да се появяват „обезпокоителни дупки“. Както Уайт отбеляза за онази напоена с дълг и меркантилност Франция, „скоро пазарите бяха преситени и търсенето започна да намалява“. С други думи, мехурчетата се приближаваха към върха им. Никой обаче не искаше да се изправи пред тези факти. Фаза 7: Първите признаци на „Оох“ Без предупреждение френските пазари се дестабилизираха. В годините, след като лесните пари започнаха да губят своя ударен ефект, пазарите започнаха да наблюдават поредица от внезапни и стръмни падания. Звучи познато? Помните ли септември 2015? Декември 2018 г.? Март 2020 г.? Фаза 8: Успокойте паниката с повече фантазия Френското „решение“ тогава? Просто: Печат на повече пари и по-ниски цени ... Звучи познато? Помислете за Пауъл през март 2019 г. или неограничената QE от 2020 г. Подобно на французите от 1793 г., FED отиде на „пълен Монти“ с печатането на парите. Това не свърши добре за французите. Както отбелязва професор Уайт: „От тези лесни пари произлязоха повече спекулации, хазарт и лукс, а оттам и корупция и фалшиви икономически данни (по-горе), които се разраснаха толкова естествено, колкото гъбичките на купчина мръсотия. За първи път се усети в бизнес операциите и пазарите, но скоро започна да се забелязва в законодателния орган и в журналистиката. " Звучи познато? Днес пазарната журналистика е по-малко съобщаване на факти, отколкото амвон за страната на продажбите, граничеща с пропаганда. Във Франция от 1790-те, подобно на днешните САЩ, финансовият феодализъм създава класово разделение, тъй като спекулантите изглеждаха по-богати, а бедните търсеха нещо в чинията. Тъй като пазарите достигнаха нови върхове, паричните резерви на инвеститорите потънаха в мазето. Спестяванията изчезнаха. Звучи познато? Днес нивата на пари в брой на инвеститорите са най-ниски за всички времена, тъй като нашите пазари достигат рекордни нива. Фаза 9: Кръв по улиците ... Но що се отнася до манията във Франция тогава и сегашната мания на американските пазари днес, краят се чувства зловещо подобен. Френският експеримент с печатане на пари падна драматично. Нямаме гилотина през 2021 г., но икономическите глави (и портфейли) ще се търкалят по един или друг метафоричен начин достатъчно скоро. Не ме питайте кога. Никой наистина не знае. Никой. Но приливите и отливите се обръщат в историята ... https://www.goldbroker.com/news/dying-capitalism-new-feudalism-2061

Днес и вчера всички големи стокови борси в САЩ са на червено, губят здраво: Това е NASDAQ Composite. Прави много силно впечатление, не само на мен, че от март 2020 - началото на пандемията - стоковите борси скочиха два пъти. Това не е феномен, а ярък знак на балонизиране от трилионите нови пари, нещата започват да приличат на казино, бързите печалби от 100 процента за година влудяват инвеститорите и лесните пари без лихви ги карат да залагат срещу банката. Но както е известно в едно казино в крайна сметка винаги печели крупието/казиното. Всички се питат не с "какво", а "кога" ще свърши тази игра със зелените пари. И после какво?

Интересно е, че когато Маркс пише "Капиталът" /1867 публикуван/ той винаги се обръща към САЩ като по-добрата алтернатива на капитализма в Западна Европа. Посочва главното предимство на американците в тяхната предприемчивост и високо платения труд на наемните работници, в сравнение с европейските, както и законите им, позволяващи на малкия човек да забогатее от труда и способностите си. По-късно нещата с труда и капитала в САЩ се променят с големите монополи /Рокфелер, Дюпон, Морган, последният е архитектът на банково плутократичния октопод/, но до ПСВ американците енергично и успешно се борят с монополите, прокарват много силно законодателство, което ги раздробява в железниците и нефтения бизнес, тогавашната "зелена революция".

Мисля, че само в някакви много напрегнати и заредени с противоречия исторически моменти, представителите на имащите и нямащите могат и са способни да се обединяват в защита на техните групови интереси, най-често около някаква радикална идеология. Обикновено под многообразието на различните конфликти в различни епохи и географски ширини винаги се крие много остро и вече неразрешимо по друг начин противоречие по отношение на разпределението на богатството - тези, които го притежават не искат да се лишат от него, а другите, които го нямат не могат да се примирят с това и не искат да живеят повече така. В такива моменти на поляризация по разпределение на богатството процъфтяват леви и десни популисти, обединяващи имащите и нямащите по дефолт в леви или десни диктатури. Но има много междинни варианти - десни диктатури, които започват като леви популистки движения - Хитлер и Мусолини, например - единият формира работническа партия и мобилизира като ударен отряд дребното бюргерство /щурмоваците, от които по-късно се отървава грубо/, другият, Дуче, е заклет социалист на младини и си служи с лява фразеология. Брекзит и Тръмп бяха базирани да дойдат и се държат на власт върху разочаровани хора със сини яки и дребни собственици, тоест те се позиционираха като десни, но на практика с олевяла маса от избиратели, а Байдън, макар и подкрепен от радикално леви млади хора и интелектуалци се качи на власт с цензурата наложена над опонента му от най-големите Айти корпорации като Гугъл, Туитър, Фейсбук и Амазон. Ако Байдън проведе политиката на основната си членска маса последователно, той трябва да декапитализира постепенно големите корпорации и банки, да национализира, одържави Фед и да съкрати личното богатство на богатите им собственици поне наполовина и да го разпредели чрез данъци и социални разходи надолу към нямащата маса от 90 процента американци. Не чувам обаче нищо такова в неговите изявления. Затова мисля, че той изразява с лява фразеология дясна политика на най-крупния капитал в САЩ. Това постепенно ще става ясно, както на опонентите му, така и на неговите гласоподаватели. Сега тръмпарите го етикират като "комунист" и "китайския Джо", но скоро ще разберат, че с политиката си той всъщност седи вдясно от тях.

Не съм антрополог и не съм чел достатъчно за този период, но само като хипотеза без претенция да е вярна, според мен, дори при ловците събирачи е съществувал, или би трябвало, инстинкт за териториалност да защитават района, в който временно събират ресурси от друга група номади, поне докато не се преместят в нов район. Мисля че Южняка защитаваше подобна теза в темите на Алвасарейро, но отдавна съм чел тези дискусии там :), може и да греша. Чувството за притежание /грижа/ е закодирано в майчинството - "брани го като орлица" за малкото орле, почти при всички видове, включително човека. Мъжките лъвове убиват малките на другите лъвове в прайда, защото се изживяват като собственици на всички лъвици и малките им... Ако се заровим в половата психология, това чувство е доминиращо и трудно изкоренимо, ревността и цялата художествена литература, особено лириката се занимават с него, но в красивата му форма, защото има и грозна. Разбира се, по пътя на рефлективността тези инстинкти могат да бъдат /почти/ напълно овладени и заглушени от разума, но ключовата дума е "почти".

За мен също е утопия, корпорациите са неотменна част от модерния капитализъм, но и не развивам теза за капитализъм без корпорации. "Развития социализъм", държавата на "развития социализъм" по същество си беше една неделима и монополна корпорация, в която всичко де факто принадлежеше на партийната номенклатура - банките, средствата за производството и цялата собственост, която тази номенклатура-колективен собственик продаваше по определени от нея цени /планов комитет/ на трудещите се. Тезата ми е, че ако се върви по този път на абсолютно концентриране на власт и собственост на богатство в ръцете на корпорациите и банките, нищо чудно в един ден западните демокрации да се събудят в нова форма на добре познатата ни от "развития социализъм" диктатура на нова номенклатура - този път плутократичен елит, съставен от корпоративни босове, банкери и политици, които ги обслужват, които да управляват "планово" абсолютно всичко. Това, според мен, не е невъзможно. Надявам се никога да не се случи. Всъщност тази форма на политическа власт, в която собствеността все пак е частна, а не на колективна на анонимна група /партийната номенклатура/ се нарича фашизъм. Крайният стадий на фашизма /дясно управление/ в Германия след 1938 и непосредствено преди ВСВ обсебва и собствеността и властта на едрия капитал, на този етап партийната номенклатура на Хитлер слага ръка и върху частната собственост и богатство на издигналите го на власт и помогнали му да я задържи едри капиталисти и банкери. Фриц Тисен, например, който помага на Хитлер финансово и политически да вземе властта, заради несъгласие с политиката на Фюрера е хвърлен в концлагер: не ми се ще да го сравнявам с Марк Зъкърбърг, но нищо не се знае, историята обича да се повтаря като водевил

Не знам за писмо на Поплуканов, в което той да се заканва на Левски. Има запазено писмо /записка на хвърчащ лист/ от Анастас Попхинов, брат на Данаил Попов, в което той се заканва на Левски: „Пишеш ми, че съм се събирал с… и съм му разправял някоя си работа. Аз знам с кого хортувам… Но моля ти се недей ми току стъпва на краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш заникога… Мене ме изпратиха… зимъс до тебе нарочно. Аз изпратих до тебе човек, че да се срещнем и да се разговорим. А ти си казал, че нямаш време. И като си се срещнал с братята ми, те са те попитали за мене, а ти си казал, че ме било страх да отида да се срещна с тебе. Ето, че си лъжец… Но ако да беше жив А. /Ангел Кънчев/, то всичко щеше да излезе наяве. Но занапред няма да те оставим така с Д. /Димитър Общи/. Кривото трябва да го поправим… Няма яма пари! Да се стои на едно място по 3-4 месеца и да се яде. Знаете добре, че и пчелите до едно време отдават чест на бръмбарите, а после им изсичат крилете, като видят, че само наготово ищят да ядат. Укоряваш Д./Димитър Общи/, но нямаш ни едно право. Той ти принесе пари, а не ти нему…” Н.Б.II.А., п. 107, № 37б На което писмо Левски му отговаря: "Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномищното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти правѝ по твой кеф. Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лято] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе. Навождаш [споменаваш] ми Ангела [Кънчев], покойния, когото познавам за чист човек и работник, а ти го учернюваш, като [поддържаш] доказваш фактично, че ако той би бил жив, всичко щяло да излезе наяве. Както и за Димитър [Общи], с когото не щели сте да оставите тъй работата занапред. Тук падаш в отговорност да умиеш лицето на покойния с истината, когато мислехме, че не държеше кривото нито минута в себе си, и комуто бях дал пълномощно [да отиде], отдето ме викаха, [за] да каже всичко, щото знае, и като се завърна, няма за много и почина. Да му е лека пръст, защото очевидно е вече тук, че не е имал скрито в себе си нищо. Според писмото ти, както виждам, [Д.Общи] ти се е оплаквал, дето не съм му бил уважавал работата и не съм му давал предница, а ми принасял пари, пък аз стоя по два-три месеца на едно място и ям готови пари! И казваш ми: "Няма яма!" Таквиз частни мръсотии, като говориш от себе си, който няма и право да питаш защо това [е] тъй, или онова инак освен местния к-т, на когото се е писало какво има да прави. Инак ти частно не правиш друго нищо освен интрига, която спира хода на народната работа. Ако си разсъден от оногова, чрез когото си искал да се разбереш с мене за представител – как да стане от Ваша страна, разбери се с него, който казва, че не си дошъл нарочно до мене, а само да се повидиш [с мене]. [Но] и на това не отказах. Когато разговаряхме с пратеника, при нас беше и друг член, който чу, че казах: "Аз ще изляза на моравата, нека дойде." Оттам нататък не зная за приказките Ви. А за представител бях писал на местния Ви комитет да изберат упълномощят и да тръгне по пътя, както бях писал. Както Вам, [така] еднакво бях писал и [на] другите местни к-ти. Сега да прекъсна [да отговарям] на всичките твои бълвочи. Така казвам, защото са [нещо] беззаконно: не са по устава, когото аз почитам за най-свято и съм се заклел да го изпълнявам най-точно. На всичките твои [клевети], изложени в писмото ти, събери от край до край документите и да ги предадеш в местния Ви комитет, че оттам ще се вземат да се преместят на съд. Властта ще разсъди и да ти даде правото. Ако ли пък по твои работи [поради твоите действия] местният Ви к-т е спрял работата си, та няма кой да ги приеме, то [те] нека бъдат готови в тебе, че като се повикаш в часа, трябва да бъдеш готов." Аслан Дервишоглу Кърджала 25.08.1872 "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.47,190–192

Цената на златото май полудя. Или все още е под контрол? Ето мнението на един швейцарски инвеститор /доста крайно, според мен, във всеки случай той е разгневен/: BIDEN’S BANANA REPUBLIC 13 януари 2021 г. От Егон фон Грейерц Основател и управляващ партньор на Matterhorn Asset Management AG (MAM) и GoldSwitzerland, Egon Von Greyerz се присъединява към борда на Goldbroker.com през 2012 г. Egon von Greyerz започва трудовия си живот в Женева като банкер и след това прекарва 17 години като финансов директор и изпълнителен директор Заместник-председател на Dixons Group Plc. От 90-те години на миналия век EvG участва активно във финансови инвестиционни дейности, включително сливания и придобивания и консултации за разпределение на активи за частни семейни фондове. Това доведе до създаването на MAM през 1998 г., компания за управление на активи, основана на принципи за опазване на богатството. EvG прави редовни медийни изяви (CNBC, BBC ...) и говори на инвестиционни конференции по целия свят. EvG прогнозира настоящите настоящи проблеми в световната икономика преди много повече от 10 години. През 2002 г., когато златото беше $ 300 за унция, MAM препоръча на своите инвеститори да вложат 50% от своите инвестиционни активи във физическо злато, съхранявано извън банковата система. Доналд Тръмп е може би най-щастливият кандидат за президент в историята, загубил избори. Още не го осъзнава, тъй като страда от самонанесена рана в последните моменти от президентството си. Нито пък Байдън все още осъзнава какъв късметлия е бил да спечели. Но това скоро ще се промени, тъй като неговото президентство преминава от криза в криза във всички области от парична до фискална до социална и политическа. По време на неговото президентство от САЩ ще остане много малко. Следващите четири години лесно биха могли да бъдат четири години на ада за Байдън (ако той остане в курса през всичките четири години), за САЩ и по този начин за света. Когато Тръмп спечели изборите през ноември 2016 г., аз написах статия на 18 ноември 2016 г., озаглавена „Тръмп ще увеличи експоненциално американския дълг“. В статията прогнозирах, че американският дълг ще се удвои до 2025 г. до 40 трилиона долара и че през януари 2021 г. ще бъде $ 28 трл в края на първите четири години. Е, изненада, изненада, дългът днес е $ 27,77 трлн, което лесно може да бъде закръглено до $ 28 т. Със сигурност не съм гений на прогнозите, нито пък прогнозата беше просто късмет. Не, прилагаше най-добрия метод, който ни е даден, но малцина прилагат или разбират. Този метод се нарича ИСТОРИЯ. Американският дълг се удвояваше средно на всеки 8 години, откакто Рейгън пое властта през 1981 г. Така че, когато Тръмп стана президент през януари 2017 г., той наследи дълг от 20 трлн долара. Тогава е лесно да се прогнозира, че 8 години по-късно дългът ще бъде $ 40 т. Прогнозата за $ 28 трлн за януари 2021 г. е само математическата точка между 20 и 40 т. Дори по-лошо от експлозията на дълга е липсата на данъчни приходи за финансиране на ескалиращия и хроничен бюджетен дефицит. Както показва графиката по-горе, дългът е нараснал 31 пъти от 1981 г., докато данъчните приходи са нараснали само 6 пъти. Сега американската икономика явно отговаря на определението за бананова република. Кратко описание е: „В политологията терминът бананова република описва политически нестабилна държава с икономика, зависима от износа на продукт с ограничени ресурси, като банани или минерали.“ В случая с САЩ продуктът, който изнасят, разбира се са долари, отпечатани от въздуха - чудесен артикул за износ, тъй като предлагането е неограничено. По-нататъшното описание е: „Обикновено една бананова република има общество от изключително стратифицирани социални класи, обикновено голяма обедняла работническа класа и управляваща класова плутокрация, съставена от бизнес, политически и военни елити на това общество.“ Подобно на всички бананови републики, американската икономика и социална структура сега са на път към гибел с практически нулев шанс Biden & Co да обърнат неизбежния ход на събитията. Така че обратно към историята - Историята е това, което ни е формирало и историята не просто се римува, както е казал Марк Твен, но често се повтаря. Дълговата експлозия е друг добър пример. Ако повече хора изучават и разбират историята, те не просто ще осъзнаят изключителната важност на това, което се крие зад нас, но и че историята ще ни научи за това, което се крие пред нас. Но много малко учени и нито един журналист не изучават история. Вместо това сега сме в ера, когато и медиите, и университетите по света искат да изтрият историята и да пренапишат историческите книги. Това ни показва пълната липса на разбиране за най-голямото значение на историята в еволюцията на света. Но това е част от пълния упадък и отричане, които виждаме в края на големите епохи или цикли. Настоящият цикъл, независимо дали е само 300-годишен цикъл или 2000-годишен цикъл, сега приключва. Тези промени очевидно не се случват за една нощ, но първата фаза на есента може да бъде драматична. И тази фаза вероятно ще започне много скоро. И така, какво ще правят Байдън и неговите господари? Ами Байдън вече поиска допълнителна подкрепа за трилиони $. Той също така каза: „Ако не действаме сега, нещата ще се влошат много по-трудно и по-трудно ще се измъкнат от една дупка по-късно.“ Ами винаги сме знаели, че Байдън наистина е имал само един трик в ръкава си - ДА ПЕЧАТИ ПОВЕЧЕ, отколкото всеки президент е правил в историята. Да победиш Тръмп не е трудно, той отпечата само $ 8t за 4 години! Нека само да си припомним, че бяха необходими 200 години (1808-2008), за да се увеличи американският дълг от 65 милиона на 10 трилиона долара. Когато Обама пое поста през януари 2009 г., той наследи 8 трлн долара дълг. Осем години по-късно той предаде на Тръмп летва от 20 т долара. За 8 години Обама отпечата и взе назаем повече пари, отколкото предишните президенти бяха постигнали за 200 години! И така, Байдън ще отпечата ли повече от $ 10 трлн? Определено! Ще го направи ли след 4 години? Най-вероятно! Както прогнозирах в статията си през 2016 г., дългът ще бъде най-малко 40 т $ през януари 2025 г., което е увеличение от 12 т от днес. Но никой не бива да вярва, че Байдън ще спре до $ 40 трлн. Американската икономика вече тече като решето. И проблемите току-що започнаха. Проблемите в полу-парализираната в момента американска икономика ще ескалират бързо и екипът на Байдън ще се опита да запуши всяка дупка на всички нива от минимална заплата до спасяване на големи корпорации. Но за съжаление банановите републики не оцеляват, като печатат безполезни пари. И все пак не трябва да забравяме какво започна най-новата фаза на проблеми в американската икономика. Не беше Covid през февруари 2020 г. Не, това беше просто катализатор. Основното бедствие беше много по-дълбоко. Истинският проблем започна още през август-септември 2019 г. Тогава проблемите във финансовата система станаха остри и ЕЦБ и Фед започнаха да заливат системата с пари. Но не истински пари, разбира се, а просто безполезни хартиени пари, създадени само с натискане на бутон. Между Фед и ЕЦБ малко по-малко от 8 трлн. $ "фалшиви" пари са създадени цифрово от септември 2019 г. Очевидно трябва да се нарекат фалшиви, тъй като никой не е трябвало да извършва каквато и да е работа или да произвежда стоки или услуги срещу тези пари. Наистина е скандално да го наричаме пари, тъй като не се различава от парите за игра на Монопол. Отпечатаните 8 трилиона долара при 15 долара на час (новата минимална заплата на Байдън) се равняват на 60 милиона човекочаса. Но в съвременната парадигма MMT (теория на паричния пазар) не е нужно да работите за парите. Каквото и да е необходимо на света, централните банки и правителствата могат просто да създадат от нищо. Това е докато музиката спре. А Байдън или Харис са вероятните диригенти, които ще ръководят спирането на музиката и цялото сграда ще се срине. Мъдрите очевидно ще намерят стол вече сега, защото когато музиката спре, няма да има свободни столове и целият ад ще се стовари. По това време дългът не ще бъде само в трилиони или 100 трилиона долара. Не, печатането ще е достигнало квадрилиони в щатски долари и евро, тъй като не само най-сриващият се дълг ще трябва да се купува от централните банки, но и деривати, които вероятно възлизат на 2 квадрилиона или повече. Освен това медицинските грижи, социалното осигуряване и нефинансираните пенсии вероятно ще надхвърлят 1 квадрилион долара в световен мащаб и ще допринесат за краха на финансовата система. Може ли да греша. Може би. Един близък приятел ми даде веднъж тениска с надпис: „ВИНАГИ НЕ СЪМ ПРАВ - Но никога не греша“! Подаръкът трябва да е бил фин намек - Хммм И все пак, според моето скромно мнение, не вярвам, че всяко подредено нулиране ще промени неизбежния ход на събитията. Така че, що се отнася до мен, не е АКО, а КОГА. Професионалният живот от над половин век ме научи, че дори най-очевидните събития могат да отнемат повече време, отколкото си мислите. Но тъй като виждам риска в крайност, сега е моментът да се подготвим. За да завършим, нека да разгледаме набързо къде виждам пазари. Знам, че прогнозирането е игра на халба и всъщност не се интересувам от това как пазарите се движат в краткосрочен план повече, отколкото от наблюдателна гледна точка. През следващите няколко години всичко е свързано с икономическо оцеляване и опазване на богатството, а не с притеснения за това къде ще продължи Dow или Dax. През 2020 г. написах и говорих за потенциален Meltup на пазарите преди катастрофа. Последната статия беше наречена „LIFT OFF & COLLAPSE“, публикувана през октомври 2020 г. Е, изтеглянето се случва и Dow нараства с почти 5000 точки оттогава, а Dax 2500 точки. Разтопяването може да се издигне много по-високо, както често се развиват буйни пазари, преди да се сринат. Но поради екстремната база за надценяване по много критерии, пазарът може да се обърне във всеки един момент. Така че дали ще видим връх през следващите няколко седмици или месеци е без значение. Рискът е в посока надолу. Когато пазарите се сринат, това ще бъде дълго и насилствено. Спад в 90% + в реално изражение е вероятно за 2-5 години. Следователно е много по-важно да се запази позицията сега, а не да се вземат последните 10-25%. След като пазарът започне да пада, за повечето инвеститори ще бъде практически невъзможно да се измъкнат. Da Boyz бяха отново в акция в петък, 8-ми в 9:00 ч. Европейско време. По това време златото беше $ 1905 и се понижи с $ 30 с едно движение. Според нашите източници поръчка за продажба на 1,4 милиона унции (43 тона) е преминала през Comex на стойност 2,7 милиарда долара. Това беше най-очевидно една от банките на кюлчета, действаща с BIS (Банка за международни разплащания) в Базел. Никой разумен търговец никога не би изхвърлил 1,4 милиона унции злато наведнъж на неликвиден пазар. Ако го направи, ще бъде уволнен на място. Това беше явна манипулация. Голямата къса позиция на кюлчетата явно изисква по-ниска цена на златото. Този последен ход може да се почувства още по-страшен, тъй като само два дни по-рано златото дойде от 1 960 долара. Но това няма ефект върху дългосрочния възходящ тренд на златото от 1999 г. Виждали сме манипулации и преди и тримесечната диаграма по-долу показва това, което изглежда като манипулация в дългосрочен план. Още през февруари 2019 г. написах статия за Златната линия на Мажино, която се държеше като съпротива срещу злато на 1350 долара от 2013 г. Предвидих също, че линията на Мажино ще бъде прекъсната в рамките на следващите 3 месеца, което се случи. В статията разпитах дали BIS се намесва от 6 години. Разглеждайки тримесечната графика по-долу, това изглежда много вероятно. Между 2013 и 2018 г. най-високите тримесечни затваряния са били пет пъти в рамките на $ 12 един от друг. (2013 - 1327 долара, 2014 - 1327 долара, 2016 - 1315 долара, 2018 - 1325 долара). Едва ли може да е случайно, че златото никога не е имало тримесечно затваряне над $ 1327 между 2013 и 2018 г. и е спряло между $ 1315 и $ 1327 в пет края на тримесечието. Изглежда някаква невидима ръка е била на работа. Когато текущата корекция завърши, което не би трябвало да отнеме твърде дълго, златото ще започне пътуването до много, много по-високи нива. Следващата седмица ще обсъдя защо законът на Грешам ще подкрепя златото, докато преминава към $ 2000. Но въпреки че винаги е интересно да се говори за цената на златото, това наистина е доста безсмислено. Защото трябва да помним, че физическото злато се държи само с цел опазване на богатството. Измерването на стойността му във все по-безполезни фиатни пари служи много малко. Състоянието на света налага държането на злато като животозастраховане. Независимо дали златото достига 2000, 20 000 или 200 трилиона долара, няма нищо общо със стойността на златото, а всичко е свързано с фалирала финансова система и безполезни фиатни валути. https://www.goldbroker.com/news/joe-biden-banana-republic-2115

Левски е познавал добре османското законодателство, защото в показанията си пред Комисията той изтъква точно факта, че прави опит да предотврати въстание, наредено му от ЦК в Букурещ; той последователно твърди, че е възнамерявал да отиде в Цариград и да изложи пред Султана тежкото икономическо положение на българските селяни, да настоява за икономически реформи, намаляване на данъците, ограничаване на западните капитали, съсипващи българските производители. Да му припишат убийството на слугата като деяние въстание е абсолютно невъзможно, защото: - той отрича да е извършил убийството, което прави самото убийство недоказано само с твърденията на един свидетел /дума срещу дума по право не е валидно доказателство/ - второ - убийството, дори и доказано, в случая не може да се гледа като акт на въстание, то е следствие на влизане в чужд дом с цел присвояване на пари с цел подготовка за въстание, ерго пак в параграфа за въстание с максимално наказание каторга, приложено към всички останали дейци - трето, самите обстоятелства на убийството, изопачени от разказа на свидетеля Вутьо, реално са при самозащита, слугата ги атакува застрашавайки живота им, Левски се отбранява; до тези обстоятелства обаче така и не се достига, защото съда приема за чиста монета единствено разказа на свидетеля Ветов Тук обсъждахме и хипотезата, че членовете на Комисията са притежавали самопризнанието на Левски във вид на писмо до Каравелов, но никъде в официалните протоколи на Комисията това не е отразено, следователно то не е валидно доказателство, тъй като не е фиксирано писмено Другите дейци - Пъшков, Поплуканов, Ан. Попхинов - отиват в Диарбекир по обвинение за подготовка за въстание, при това с техни самопризнания, но това е предвиждал тогава закона за такава дейност. Попхинов обширно разказва как са пренасяли през Дунава стотици револвери в Ловеч - и толкова, каторга, револвери има, но въстание няма.

Мисля че вече много пъти сме го коментирали в тази тема. Според мен да се прави "контрапроцес" и да се връщат нещата назад 148 години е нонсенс. Но и тезата на проф. Пламен Митев, че всичко си е било ОК спрямо тогавашното законодателство в Османската империя по отношение на присъдата срещу Васил Левски, според мен, не е вярна. Проф. Митев цитира: чл. чл. 55 и 57, третиращи престъпления срещу държава и предвиждащи смъртна присъда. Чл. 55 например гласи, че „всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жители на Османската империя към въоръжено въстание против султанската държава и неговата замислена цел се осъществи напълно или пък е пристъпил към изпълнението на делото, той се наказва със смърт”. Чл. 57 пък предвижда подобно наказание за „главатарите” и „подбудителите” на действия, насочени срещу държавата. Всички събрани от трите следствени комисии материали, както и набираната чрез турската агентурна мрежа информация, сочат Васил Левски като ръководител на революционната организация в Българско, чиято цел е подготовка на въстание, което трябва да доведе до възстановяване на самостоятелната българска държава. Но ако това е така, по същите членове е трябвало да бъдат наказани и други подсъдими в този процес, които са извършвали същите деяния, а те получават присъда заточение. Защото деянието /въстание/ не е било осъществено нито пък е било започнало да се осъществява. Левски и Общи получават смъртни присъди по обвинения в убийство - Общи на дякон Паисий /с негово самопризнание/; Левски за убийството на слугата в Ловеч. Левски не прави самопризнание и отрича участието си в това убийство. Обвинението е прието за доказано единствено от показанията на неговия съучастник Вутьо Ветов, който Левски дори отрича да познава. Освен това, дори при наличието на убийство, ако то е било извършено при самозащита, присъдата не е трябвало да бъде смърт по тогавашното законодателство. Моето мнение е, че смъртната присъда на Левски е била политически мотивирана, но тъй като законът не е позволявал такава присъда, е била издадена въз основа на недоказано обвинение за убийството на слугата в Ловеч.

"Но тук не става въпрос само за Южна Корея. Без да направи подобни съществени подобрения с Пхенян и да създаде стабилна ситуация на Корейския полуостров, Сеул не може да насочи вниманието си другаде и да започне да запълва регионалната празнина, както американските политици искат. Ако състезанието между САЩ и Китай всъщност е новият „организиращ принцип“ на националната отбранителна стратегия на САЩ, тогава полагането на по-големи усилия в дипломацията със Северна Корея и уреждането на дългогодишния корейски въпрос би спомогнало за по-нататъшната стратегия. Това не е просто мечта на прогресивните кръгове в Сеул. Това също е в интерес на САЩ. Администрацията на Тръмп изглежда смята, че все още е 1946 г., Съединените щати имат половината производствен капацитет в света и могат да отстояват предпочитанията си на зависими съюзници. Не е. Не става. И не може. Съюзниците вече не могат да се считат за добавки към капацитета на САЩ, но трябва да се третират като равноправни партньори в споделено начинание. В крайна сметка COVID-19 ни показва не само, че САЩ се нуждаят от съюзници, но че много от тях са по-способни от Вашингтон да отговорят на нови и възникващи заплахи." https://thediplomat.com/2020/08/the-us-south-korea-alliance-and-the-china-factor/ Това е писано от архитектите на новата стратегия в Индо-Тихоокеанския регион преди падането на Тръмп, да видим какви ще ги сътворят сега, при Обама оплетоха яко конците, ако ще да е Обама-3 жална ни майка. Вчера Байдън си е говорил по телефона 2 часа със Си и все за този регион. Тръмп сглоби нещо като НАТО в Азия - Куад /САЩ, Индия, Япония, Австралия/, Байдън пак говори за този алианс, имаше дълъг и приятелски разговор с Моди. Като гледам от военно отношение в Куад, Австралия е военно джудже в сравнение с Южна Корея, но Ю.Корея, според този автор и доклада, е била незаслужено пренебрегвана с нейната 550 000 армия и стратегическа геополитическа важност. Ясно е, че САЩ вече трудно ще покриват военно целия свят: Трябват им предефинирани съюзи и политики, новия баланс на силата е друг дори отпреди 15 години. Лично съм скептичен към способността на екипа на Джо Байдън да води някаква принципно нова политика от този на Обама-2, защото това са същите хора. дано не съм прав и дано не ни вкарат в приключения като това с Арабската пролет.

Водата отдавна си я плащаме в домовете, всъщност плащаме доставката й. Въздухът също си го плащаме и сега, но не точно въздухът, а неговото изчистване от въглероден двуокис, то това е и идеята на Зелената сделка. Идеята е едновременно благородна и велика като бизнес. Плановете са в името на 0 емисии през 2050 таксите и цените върху емисиите да станат 100 долара на тон, това ще рече при сегашното ниво от 50 млрд. тона виновниците за въглеводороди да плащат 5 трлн. долара годишно /5 процента от световния БВП, значи растежа отива на кино/ ИЛИ да се откажат от замърсяването. Обаче. Прогнозите за потребление на органични изкопаеми горива показват че през 2050 човечеството пак ще си употребява почти толкова органични изкопаеми горива, колкото и днес. Те обаче вече ще са предимно в развиващите се и бедни страни, тъй като, предполага се, богатите, красивите и умните ще са на Зелена енергия дотогава. Значи отговорните пак ще плащат, защото ще потребяват, но те вече ще са бедните, които ще плащат на богатите, които евентуално ще ги цивилизоват да се откажат от парниковите газове. Дотогава, предполага се, богатите ще са развили до такава степен зелените технологии, че ще ги продават на по-недоразвитите мнозинства от Третия свят на прилични цени, по-ниски от данъците им за въглеводороди, за да могат и те да ги изоставят постепенно. Сделка. Само като допълнение: 1. China, with more than 10,065 million tons of CO2 released. 2. United States, with 5,416 million tons of CO2 3. India, with 2,654 million tons of CO2 4. Russia, with 1,711 million tons of CO2 5. Japan, 1,162 million tons of CO2 Това са топ 5 държави в света по замърсяване с CO2 за 2019. Китай е безспорен номер 1, останалите 4 сумарно са колкото него. Всъщност Китай замърсява повече с CO2 от целия останал свят без изброените с цветни линии: При това Китай от 2000 г. досега е увеличил вредните емисии близо 4 пъти, 400 процента, САЩ са ги намалили, въпреки увеличената си консумация и производство на нефт и газ. САЩ имат повече от 80 процента от енергията им на органични изкопаеми горива: Ако направят планираните съкращения до 0 емесии през 2050, както декларират, това ще им струва над 6 трилиона долара, и може би поне 10 млн. работни места в шистовата индустрия. Свързаните с тази индустрия места са още толкова - химия, транспорт и т.н. Сега едва 3 процента от транспорта им е електроавтомобили.

Само с едно допълнение, ако позволиш, в природата съществува териториалност, особено при хищниците, но и при приматите, при лъвовете и горилите, например, много силно изразена. Въз основа на нея се формира и йерархията в прайда или групата, за защита на определена територия, свързана с ресурси. Може би, точно този закодиран еволюционно инстинкт на териториалност лежи в основата на чувството на собственост при хората, който впоследствие е бил социализиран и кодифициран в човешките общества.

Прав си, тези с 4 звезди и нагоре са част от елита. Може би с няколко изключения, защото все пак имаше някаква кадрова въртележка в генералитета след като Тръмп си отиде. Най-забележителното в нея за мен беше повишението на Чарлс Флин, брат на генерал Майкъл Флин, който стана командващ на U.S. Army Pacific, основната сухопътна сила в Югоизточна Азия на американското командване, противостояща на КНА в този регион. Повишението обаче го прати в щаб-квартирата на армията в Хаваи, много далече от Вашингтон, където той оглавяваше службите за мобилизация на резервисти. https://www.theepochtimes.com/lt-gen-charles-flynn-brother-of-michael-flynn-tapped-to-head-u-s-army-pacific_3673697.html

Дългът на някой винаги е актив за друг. В момента, цитирам по памет, федералните и щатските дългове, тоест публичния дълг на САЩ е около 27 трилиона долара, който се притежава съответно във вид на ценни книжа с различен срок на падеж от Фед - 10 трилиона, частни лица, пенсионни фондове, хеджфондове и т.н. в САЩ - около 10 трилиона щатски долара и чужди държави - около 7 трилиона, от които най-големи собственици са Китай и Япония. Както се вижда, американския публичен дълг си е американска собственост в близо 75 процента от него. Освен публичния дълг обаче американските корпорации имат още около 10 трилиона долара корпоративен дълг, а американските физически лица дължат още около 14 трилиона. Дълговите кризи настъпват, когато длъжниците не могат да си изплащат вноските с лихвите по дълга. Американските граждани, както писах и на друго място, притежават активи за около 112 трилиона долара и като се извадят задълженията им като физически лица имат богатство за 98 трилиона долара или повече от една трета от цялото световно богатство. В момента цялата стойност на акциите на американските борси се оценява за около 50 трилиона долара, от която 40 процента е собственост на чужди граждани, които на практика дължат 5 до 15 процента данък върху корпоративните им печалби върху акциите, в зависимост дали дяловите им участия са преки инвестиции /над 10 процента дял/ или непреки инвестиции. Американските фирми бяха освободени от корпоративен данък върху нарастването на цената на акциите им през 2017 година от Тръмп и затова на следващата година те не изплатиха почти никакви печалби на акционерите, а реинвестираха всичко в обратно изкупуване на собствени акции, което наду още повече цената на акциите. Проблемът на хората, които я издигат на пиедестал си е техен, а не на Айн Ранд, това е валидно за всичко - проблемът на производител на нож не е същият, като на този, който използва нож за някакво престъпление, всъщност производителят в този случай няма никакъв проблем със закона и съвестта си.

И аз за това говоря, нали знаете историята с Рубикон - градът Рим е забранявал пресичането на реката с легиони, това се е наказвало като престъпление, Цезар минава Рубикон, влиза в Рим с легионите си и се самопровъзгласява за Пръв Консул, тоест той отвсякъде е престъпник, но победил престъпник.

Цезар все пак е бил гениален военачалник, той е живеел с войниците по време на походи, и за него минаването на Рубикон, според мен, е било далече под прага на голям стрес, той вероятно е гледал смъртта в очите десетки пъти преди тази крачка, така че сравнително лесно я е направил, пък и не го е чакало нищо друго освен позор и заточение, ако не я направи. Тръмп имаше какво да губи и, според мен, не е радикален човек, той не издържа дълго без да мигне, и опонентите му хванаха този момент, оттам нататък им беше сравнително лесно, той вече се беше пречупил. Единствено две фигури в антуража му - Флин и Помпео - бяха способни да минат Рубикон, но той не им позволи. Тръмп сега има огромно влияние сред членската маса на републиканците и успя да съхрани лице пред тях. той представи отстъплението си като негово гордо поражение от измамници, и членската маса в мнозинството вярва на този разказ. По принцип сега ще му е по-лесно като опозиция, защото в това му е силата, затова и медиите на управляващите му дават пълно червено, даже дума не може да каже по тях, но така наливат още повече масло в огъня на страстите на верните му последователи, тоест опонентите му досега не намират верен ход да го дискредитират. Аз затова попитах Евристей в друга тема за императорите-генерали след Галба, военните в САЩ са изключително мощни и подозрително тихи сега.

Ами само като отклонение, през 20-те, 30-те и до идването на Червената армия ние в България имаме много колоритни и интересни фигури на капиталисти, но за съжаление, по идеологически причини, тези хора не са познати на широката общественост и най-вече на младите поколения в България.

Чета различни американски форуми и социални медии - както на леви, така и на хора с десни възгледи. Колкото по-надясно отиват възгледите, като изключвам тук тези с фашистки, които за съжаление са доста - толкова повече виждам споменаване на "Джон Голт", а някои от тези хора искрено го провиждат в Доналд Тръмп и наивно вярват, че той е бил на малка крачка от това да унищожи порочния "крони капитализъм" в целия свят, като е имал и много силни съюзници, предимно от военните среди. Според мен това са техни илюзии, Тръмп беше външен човек за истаблишмънта във Вашингтон, но не и външен човек за игрите в крони капитализма. Той наистина ремонтира донякъде икономиката, но не направи нищо друго съществено. Той не е Джон Голт, нито пък, ако такъв човек съществува, може да бъде опитомен или направен "просветен монарх". По единствената причина, че вероятно ще притежава висок човешки морал, хуманност. Нашето момче Влад Тенев от Робинхуд си е серийно производство техномилиардер, той си играе неговата лична игра добре и вероятно ще оцелее вече като едра риба в групата на милиардерите.

За мен времената на просветените монархии не са нещо добро, защото много малък кръг благородници по наследство /феодали/ притежават цялата собственост и средства за производство и това не се дължи в повечето случаи на техните лични достойнства, а се предава по наследство или по милост на сюзерена. Чак с появата на третото съсловие, предимно в градовете, се ражда нещо добро, и това е капитализма, пак според мен. Доброто е, че всеки е свободен да произвежда и продава, като е собственик, на това, което му принадлежи по силата на неговия ум, труд и способности. В това число и личните му умения, които вече може да продава на пазара на труда. Преходни времена са, съгласен съм, последвани от разпад, понякога кървав, защото класата владетел на всичко по право отказва да предаде доброволно правата си, имало е и своеволие, много кръв и търкулнали се глави под гилотината, излишно понякога, голям терор. Джон Голт, литературният герой на Ранд не е в системата на порочния капитализъм, който тя описва. Порочността на описвания от нея модел много наподобява днешната система - една шайка от едри капиталисти се съюзяват най-напред в корпоративен картел /аз на теб ти на мен/, след което се докопват до политическата власт и след това с помощта на тази власт изграждат световен монопол, който не позволява никаква конкуренция на капиталисти извън техния кръг. Държавата с инсталирани от тях политици обслужва с държавно-преференциални поръчки единствено техните фирми, а те обслужват с държавата своите приятели и съюзници от бизнеса, изисквайки в замяна пълна лоялност. Създават си и кръг от интелектуалци, които величаят този капитализъм като най-великото постижение на човешкия ум, а непокорните тероризират с нови средства за унищожение, като убийствени звукови вълни, лазер, изпепеляващ всичко и т.н. научни открития, всяващи ужас в бунтовниците. Джон Голт е гениален учен и изобретател, който открива източник на безкрайна и чиста енергия /нещо като Никола Тесла/, но отказва да го даде или продаде на управляващата глутница. Нещо повече, той открито им казва, че тяхната система е боклук и ще унищожи живота на Земята. Те го преследват, той се крие и става легенда за Съпротивата. Накрая изградения Нов Свят на шайката монополисти рухва от некачествено управление и некачествено производство: заграбените от тях заводи, фабрики и комуникации произвеждат все по-некачествена продукция, влаковете и корабите им катастрофират, храната не достига. На финала народът се вдига спонтанно на бунт и взривява целият този свят. Джон Голт наблюдава всичко това отстрани, изградил в планините свой алтернативен свят от талантливи хора, който процъфтява. Това е Джон Голт.

Хайде пак да се повторим, апропо, текстът е написан въз основа на линка от https://eu.usatoday.com/in-depth/money/2020/05/12/coronavirushow-u-s-printing-dollars-save-economy-during-crisis-fed/3038117001/ който вече ви давам за втори път Сега - никъде не твърдя, ама никъде, че Фед си печата парите по собствена воля и желание. Да, Фед ги дава като заем на Федералното правителство, чрез Министерството на финансите, което от своя страна отпечатва ценни книжа за този заем. Оттук натам, обаче, Фед създава тези пари за заема, като ги превежда в частна банка, банката изкупва ценните книжа и исканите пари отиват в правителството, което ги взема в дълг И, сега, моля за голямото Ви внимание, частната банка, която вече е получила ценни книжа от Фед, си ги води като актив, тя има право да раздава заеми срещу този актив 9 пъти по-големи от самия актив, защото резерв изискван от закона е 10 процента в трезора й Така частната банка раздава 9 млрд. долара, които не са нейни, срещу активи за 1 млрд. преведени й от Фед /с тези активи всичко си е законно/; когато лихвата е 0, както е в момента, желаещи да получат пари от частната банка бол, заемът е лесен, бърз и ликвиден, той се върти на борсите, надува там балони, купуват се къщи, пазарът е бичи Идва обаче моментът Х, Фед започва да продава ценните си книжа, които е натрупал за 10 трлн. долара в момента, купувачите ги купуват с охота, защото лихвата им на падеж е по-висока от нула, на дългосрочните значително, и защото тези книжа са обезпечени с ипотеки от държавните ипотечни дружества, здрава гаранция за собствениците на държавен американски дълг Да, обаче когато Фед реши да прави това, да си продава дълговите инструменти, той изтегля ликвидността от пазара, парите на пазара стават по-малко, следователно по-скъпи, по-търсени и затова Фед вдига лихвения им процент, той вече ще е 1-2-3 може да стигне до 7-8 процента. Вече всички търсят пари, те са ценна стока, защото носят добра доходност, и започват да продават други неща за парите - акции, къщи и т.н. Тогава се пукат надутите стойностни балони. Пазарът става мечи, всеки иска да продава, няма пари, защото са поскъпнали, стойността на нещата пада, говорим за дългова криза. Големите дългови кризи са циклични, приблизително на 70 години, но не задължително.