Б. Киров

Ще се види в близките няколко дни, ако Токаев се задържи на поста си, то това е негово дело, подкрепено от руските служби. Той твърди, че срещу властта са малки добре организирани банди, но същевременно неговото правителство отключва целия този процес с двойното вдигане на цената, и то изведнъж без дебати.

Факт е, ВВС току що го потвърдиха. Все повече ми прилича на добре организиран преврат. Завземат летището, телевизията и редакциите на медиите, спират интернет. Малките групи от 20-30 души са от атлетични мъже, въоръжени с палки и огнестрелно оръжие и първата им работа е да всеят страх у войници и полицаи, просто ги пребиват. САЩ се въздържат от всякакви изявления, казват само че следят внимателно събитията.

Да, има много външни прилики, но не ви ли се вижда странно поводът за "цветната революция" да е даден от правителството на сега действащият президент Токаев, а протестиращите да скандират "Старецът вън!" за Назарбаев? Всъщност Токаев, който е уж протеже на Назарбаев, е уволнил Назарбаев от поста му шеф на Съвета по сигурност и сам е заел този пост. Ще видим.

Според мен и Русия, и Китай няма да реагират никак на ставащото в Казахстан, Русия вече го заяви. Това си е вътрешно казахстански проблем, предизвикан отчасти от паниката на правителството. За какво става въпрос - досега цената на пропан-бутана за вътрешни потребители е била субсидирана и е била 0.14 щ.долара в казахски пари за литър, от нова година са обявили двойна цена от 0.28 долара, което е предизвикало взрив от протести. После са се паникьосали и от 4 януари са я смъкнали на 0.11 долара, но само за областта в която са протестите, което пък е по-евтино от всички други области, което пък е вдигнало общонационален протест. Само за сравнение у нас цената е 1.40 лева, което е около 0.8 долара, три пъти повече от вдигнатата цена за казахите. При цена от 0.25 долара вече има смисъл производителите на газ да продават на вътрешния пазар, при два пъти по-ниска, правителството трябва да доплаща, тоест движението е било пазарно, но изкара на улицата хиляди хора.

Не, не е. Според мен е на тези, които инициираха споразумението във Версай. Обратното е, фактите от външната търговия го доказват. Погледнете стокооборота межу САЩ и Китай за последните 5 години, погледнете също стокооборота между Китай и ЕС за последните 5 години - Запада купува все повече стоки от Китай, въпреки политиката. Хитлеристката икономика не е нещо константно. Докато Шахт е министър на икономиката, тази икономика се управлява рационално и вдига жизнения стандарт на германците. Смяната на Шахт с назначен партиен гаулайтер бележи прелом, всичко е поставено върху военни релси и парите са пренебрегнати като стойност. В друга тема бях извадил цифри какво става с нарастването на дълга и трансформирането на гражданското производство във военно, особено видно в автомобилната индустрия, водеща за Германия, както и в химическата индустрия. Оттам нататък нещата тръгват като лавина надолу. Поради липсата на реална конкуренция и вътрешен пазар, което не предполага качество на продукцията. Стоките произведени в рамките на СИВ не можеха да издържат на конкуренцията на аналозите им произведени на Запад - Трабант срещу Фолксваген, забравете за пазар на Запад. Плановият комитет на ГДР беше решил веднъж завинаги, че Трабант е народната кола за източния германец и тя трябва да си остане от пресован картон, независимо дали му харесва или не. И да се произвежда от държавно предприятие без конкурент. Същото и за другите стоки. И източният германец бленуваше да прескочи тази Стена.

Да, първият път ми излезе, сега не иска но схванах идеята на автора с последният му въпрос, перифразирам: Какво щеше да се случи с Германия, ако не беше насочила икономиката си към война? Ами, според мен, горе-долу това, което се случи с Япония след войната, като запази икономиката си поставена на военни релси и ръчно управлявана от правителствени бюрократи - щеше да има голям икономически бум. Но само теоретично, защото Япония след войната получава отворени пазари на Запад и в целия свят в рамките на Пакс Американа. Докато Германия на Хитлер имаше пред себе си абсолютно затворени пазари, както за внос, така и за износ. Затова вместо масло правят маргарин. Хитлерова Германия де факто е в икономическа блокада и единствените и партньори, колкото и да е странно на пръв поглед, за суровини са Съветите. Една невидима ръка движи действието. Към война.

Какво доказвате с този линк и "няма нищо вярно"? Ето ще цитирам от цитирания от вас линк: "По отношение на трудещите се, както е по това време и в СССР, НСДАП издига труда в култ. 1 май е обявен за Ден на труда и започва да се празнува официално. Докато в Съветския съюз държавата подчинява отрасловите профсъюзи, превръщайки ги в казионни, нацистката власт просто ги ликвидира и създава като на тяхно място т. н. „Трудов фронт“, в чието разпореждане преминават конфискуваните от профсъюзите имущества, като в него внасят вноски като трудещите се, така и работодателите. „Трудовият фронт“ се грижи за правата на трудещите се и за техния отдих. Субсидиран от държавата, „Трудовият фронт“ се занимава и с инвестиционна дейност, превръща се в корпорация, която владее банки и застрахователни компании, жилищно-строителни кооперативи, туристически агенции и други." "С цел контролиране на инфлацията, нацисткото правителство замразява цените и работните заплати – практика прилагана в Съветския съюз и по-късно в социалистическите страни. Германската марка се стабилизира. Икономиката се съживява допълнително от мащабните поръчки, които се възлагат на военната индустрия. С цел да се осигури задоволяване на потребностите от стоки и от ценна валута, цялата външна търговия и валутните постъпления се поставят под държавен контрол. Едновременно се разработва програма за замяна на вноса, чрез разширяване на вътрешното производство. Недостигът на масло се компенсира, чрез производство на маргарин. На учените и индустриалците е поставена и успешно решена задачата за добиване на синтетичен петрол от въглища." Всичко това и още много, се класифицира само с една дума "автаркия", Хитлер постепенно принуждава всички големи собственици, включително Круп и Тисен, да работят под партиен контрол, а партията е държавата. И войната е неизбежна, защото иначе тази военно-социалистическа икономика щеше да гръмне от вътрешна имплозия.

В "Моята борба" той може да си обяснява всичко /впрочем има предположения, че не е писал сам този пасквил в килията след Бирения пуч/, но на практика национал-социализмът си е социализъм, само че единствено за арийската нация. Ако погледнете реформите му след като идва на власт за справяне с безработицата, даване на пълни права на профсъюзите и организирането им, повишаването заплатите на работниците за сметка на капитала, одържавяване на редица частни предприятия и поставянето на техните собственици под ботуша на държавата, тези неща дефакто са социализъм, социализъм съчетан с истеричен национализъм, пропагандиращ превъзходството на немската нация. Впрочем най-силните конкуренти на Хитлер за политическата власт тогава са били не буржоазните партии, а комунистите начело с Ернст Телман. Те заедно с католическите свещеници са първите клиенти на концлагерите.

Е, има начин - национал социализмът в Германия.

Отново отиваме в ОТ, но ще ви отговоря: Куба и Северна Корея, респективно Кастро и Ким Ир Сен, са съвършено различни казуси. Кастро започва като кубински националист с щурма на казармата Монкада през 1953. затова и САЩ не го възприемат насериозно отначало. Никсън в качеството му на вицепрезидент на Айзенхауер се среща с него след като Кастро идва на власт и му дава висока оценка, те са се надявали да имат за съсед една приятелска Куба, управлявана от Кастро. Ким Ир Сен е изцяло продукт на съветските тайни служби, той е бил офицер от Червената армия в продължение на 26 години, преди да бъде инсталиран на власт в Северна Корея от Сталин. "Съветският съюз обявява война на Япония на 8 август 1945 г. и Червената армия влиза в Пхенян на 24 август 1945 г. Сталин инструктира Лаврентий Берия да препоръча комунистически лидер за окупираните от Съветския съюз територии и Берия се среща с Ким няколко пъти, преди да го препоръча на Сталин. Ким пристига в корейското пристанище Вонсан на 19 септември 1945 г. след 26 години в изгнание. Според Леонид Васин, офицер от съветското МВД, Ким по същество е „създаден от нулата”. От една страна, корейският му беше маргинален в най-добрия случай; той имаше само осем години официално образование, цялото на китайски. Имаше нужда от значителна подготовка, за да прочете реч (която МВД му подготви) на конгрес на комунистическата партия три дни след пристигането му." https://en.wikipedia.org/wiki/Kim_Il-sung Така че сравненията между Куба и Северна Корея са нерелевантни. Прочетохте ли линка, който съм дал към показанията на Кръстьо Раковски? Там Раковски развива тезата на Троцки, че Сталин е предал революцията, като е спрял нейния ход в границите на старата Руска Империя и дефакто е узурпирал ролята на Руския Император за себе си. Раковски нарича това "бонапартизъм".

В тази матрица на национал-комунизъм се вписва и моделът на Сталин. Известно е, че още в началото на ВСВ Сталин се обръща към руския национализъм и православната вяра, търсейки подкрепа за режима, а не след дълго разпуска и Интернационала. Последният акт е доказателство за несъвместимостта на такива национално базирани тоталитарни системи с интернационализъм или глобализъм, рано или късно се стига до непреодолими различия. Много интересни данни за тази борба между националисти-комунисти и интернационалисти-комунисти /или глобалисти/ могат да се открият в протоколите от разпитите на Кръстьо Раковски /племенник на Г.С.Раковски и видна фигура в болшевишкото движение/, записани през 1938: http://mailstar.net/red-symphony.html Прелюбопитно четиво, мисля че някой го издаде и на български, но не знам дали превода е адекватен.

Според наскоро публикуван доклад на консултантската агенция Booz Allen Hamilton, главната непосредствена заплаха е от разбиването на кодовете в сега съществуващото криптиране на данни: "Вероятността Китай да развие способността да разбиване на текущото поколение криптиране с квантови компютри преди 2030 г. е много малка. Все пак, огромната заплаха от съперник, притежаващ способността за бързо дешифриране на всякакви данни, използващи текущото криптиране с публичен ключ генерира висок риск за данни с дълготрайно значение на разузнаването, като биометрични маркери, скрити офицери от разузнаването и самоличност на източника, номер на социално осигуряване и дизайн на оръжия, които могат да бъдат откраднати с очакването, че в крайна сметка те могат да бъдат декриптирани." https://www.quintessencelabs.com/wp-content/uploads/2021/12/chinese-threats-quantum-era.pdf Целият им доклад е публикуван на този линк. И те дават следните препоръки: "Основни препоръки към Стратегически рискови заинтересовани страни: 1. Извършване на моделиране на заплахите, за да се оцени промените в организацията за национален риск, тъй като квантовите изчисления могат да формират противник за оценка на конкретни активи. 2. Разработете организационна стратегия за внедряване на след-квантово криптиране, което може да отнеме десетилетие или повече на определени организации или индустрии за прилагане. 3. Обучете хората си относно квантовите изчисления и поддържайте тяхната осведоменост за развитието, за да предотвратите стратегическа изненада за тази бързо развиваща се, неинтуитивна технология." Накратко, не предвиждат възможност за квантово декриптиране до 2030, но допускат засилена активност от китайска страна за събиране на криптирани големи данни, които да бъдат декриптирани след постигане на способност за това.

Според мен създаването на виртуална реалност чрез изчислителна мощ в облак, към което се стремят и американците, и китайците, в крайна сметка зависи от изчислителната мощ на хардуеъра, а по-точно архитектурата и принцип на работа на чиповете. Затова и двете страни наливат огромни средства в разработването на квантов чип, който, според мнозина капацитети, ще преобърне цялата игра в компютрите и ИИ. Наричат го "квантовото превъзходство" и разбират под това постигане на изчислителна мощ, която теоретично и практически не може да бъде постигната от традиционните полупроводникови чипове опериращи с бинарна система. Която и да е от двете страни, Китай или САЩ, която първа достигне до пълноценен квантов компютър ще има такова превъзходство над другата, каквото е било атомното оръжие. Явно обече засега работата по такъв компютър среща сериозни проблеми, доколкото разбирам от това интервю с аритекта на първия квантов чип на Гугъл, предимно по отношение на точността и грешките: "За премерена перспектива за това колко квантовите изчисления всъщност напредват като област, разговаряхме с Джон Мартинис, професор по физика в Калифорнийския университет в Санта Барбара, и бившият главен архитект на Sycamore на Google. IEEE Spectrum: Изминаха около две години, откакто разкрихте резултатите от Sycamore. През последните няколко седмици видяхме съобщения за 127-кюбитов чип от IBM и 256-кюбитов квантов компютър с неутрален атом от QuEra. Какъв напредък бихте казали, че всъщност е постигнат? Джон Мартинис: Е, ясно е, че всички работят усилено, за да изградят квантов компютър. И е страхотно, че има всички тези системи, върху които хората работят. Има реален напредък. Но ако се върнете към една от точките на експеримента за квантово надмощие – и нещо, за което говоря от няколко години – едно от ключовите изисквания са грешките на изхода. Мисля, че грешките на изхода са много по-важни от броя кюбити в този момент. Хубаво е да покажете, че можете да направите много кюбити, но ако не ги направите достатъчно добре, не е толкова ясно какъв е авансът ви в кюбити. В дългосрочен план, ако искате да направите сложно квантово изчисление, да речем с корекция на грешки, имате нужда от много под 1% грешки на изхода. Така че е чудесно, че хората изграждат по-големи системи, но би било още по-важно да се видят данни за това колко добре работят кюбитите. В това отношение съм впечатлен от групата в Китай, която възпроизведе резултатите от квантовото превъзходство, където те показват, че могат да управляват добре своята система с ниски грешки. IEEE Spectrum: Искам да направя ударение върху „мащаб срещу качество“, защото мисля, че е лесно за хората да разберат, че 127 кюбита са повече кюбити. Джон Мартинис: Да, това е добър напредък, но компютърните компании знаят всичко за системното инженерство, така че трябва също да подобрите надеждността, като правите кюбити с по-ниски грешки. IEEE Spectrum: Знам, че Google, както и групата на Крис Монро, излязоха с резултати за толерантност към грешки тази година. Можете ли да говорите за някой от тези резултати? Джон Мартинис: Мисля, че е добре, че тези експерименти бяха направени. Те са истински напредък в тази област, за да могат да коригират грешки. За съжаление, не съм напълно съгласен да наричаме такива експерименти толерантност към грешки, тъй като това кара човек да мисли, че сте решили корекцията на грешки, но всъщност това е само първата стъпка. В крайна сметка искате да направите корекции на грешки, така че нетната логическа грешка [процент] да е нещо като 10-10 до 10-20, а експериментите, които бяха направени, никъде все още не ви казват, че е възможно." https://spectrum.ieee.org/quantum-computing-google-sycamore АйБиЕм се хвалят, че работят успешно с техните квантови чипове в облак от няколко години и през 2023 ще въведат най-мощният си прототип: https://www.ibm.com/quantum-computing/systems/

Вебер пише цяло изследване за конфуцианството и неговата роля във формирането на китайския национален характер: https://archive.org/details/in.gov.ignca.331/page/n240/mode/2up на този линк е цялата книга в превод на английски, има я и на руски в мрежата. В общи линии, той развива тезата, че конфуцианството е по-скоро етична практика, отколкото религия, и което е най-важното, според него - именно конфуцианството е било най-голямата пречка в Китай да не се развият капиталистически отношения. Впрочем до същия извод стигат и комунистите през 20-ти век и всячески се опитват да изкоренят конфуцианските практики, но вече с мотив, че те са били основната причина за икономическата изостаналост на Китай. Сега конфуцианството има втори Ренесанс в Китай, пряка проява на това са институтите "Конфуций" в целия свят. Ето как отговаря на теорията на Вебер един съвременен китайски социолог: https://vc.bridgew.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1963&context=br_rev

Според мен на китайските лидери не им пука за Капан на Кинделбергер по простата причина, че те не виждат света от западната гледна точка. Сливането на конфуцианство с марксизъм е много характерно за тяхното мислене. Конфуцианството, според Макс Вебер, е идеология и практика на запазване на статуквото. Самият Конфуций е бил висш бюрократ, съветник на един от князете по време на Враждуващите царства, тогава са писани и трактатите на Сун Дзъ, по същество двете визии отразяват един и същ мироглед. Идеалът е да се запази една хлабава федерация, центрирана около върховен владетел, Император. В това виждане светът е многополюсен, като Поднебесната е върховната сила, но нейната цел е не да завладява или управлява сателитите, а да ги остави относително автономни и въртящи се в нейната орбита като подчинени, признаващи превъзходството й. Конфуцианството разчита на просветен елит от бюрократи, а не на визионери или енергични реформатори, както е в западните култури. Допирната точка с марксизма е теорията на Маркс и Енгелс в "Комунистически манифест", които развиват тезата, че преди да отмре държавата като диктатура на пролетариата, тя ще бъде всеобхватна и много силна, така наречения преходен период, фиксиран като перманентен от сталинистите, довел до създаването на огромен номенклатурен апарат, съответстващ на просветените бюрократи в конфуцианството.. Тази идеология донякъде кореспондира с американския изолационизъм, но не и с американската изключителност.

Точно това е сърцевината на китайската стратегия, те индиректно атакуват двете слаби звена, според тях, от четирите американски стълба на американската хегемония: 1. Армията 2. Доларът като световна валута 3. Технологично превъзходство 4. Либерална идеология на индивидуална свобода и върховенство на закона а именно номер 2 и номер 3. Което и да е от тези две критични звена, ако бъде пробито, това ще обърне статуквото. В "Най-дългата телеграма" това е добре осъзнато и артикулирано. Електронният юан и инициативата на Си "произведено в Китай" са атакуващите оръжия на Китай към тези две звена, а защитно-нападателната стратегия на САЩ е първо да запазят и по възможност да укрепят статута на долара /нещо което ще постигнат с финансирането на Зелената сделка и всички нейни финансови инструменти/ и второ - да запазят и увеличат технологичното си превъзходство в областта на Големите данни и ИИ. Статутът на долара и превъзходството във високите технологии също са скачени съдове. Голямото финансиране на новите технологии в САЩ става през стоковата борса, като акциите на техните фирми-първенци дефакто се финансират в долари от инвеститори от целия свят; Китай няма този лост за финансиране на своите фирми, там ще се върви по пътя на централизираното държавно финансиране.

Нищо не е сигурно - догодина е партийния конгрес на ККП, на който трябва да бъде преизбран Си Дзинпин. Някои анализатори обаче допускат 30-40 процента шанс да не бъде преизбран, той има много сериозна вътрешна опозиция. Самият Си си е сложил хоризонт 2035, когато ще бъде на 82 години, Дън Сяопин, който направи Големия завой към пазарна икономика слезе от сцената на 84. След него обаче има неписан регламент партийните и държавни лидери да бъдат сменяни след като навършат 68, сега Си се опитва да пречупи това правило. В момента ситуацията с изкопаемите горива е много интересна. САЩ продължават да са най-големите производители на природен газ и нефт в света и мажат дебело филията на печалбите /тези фирми/ от износ при повишените цени. И САЩ, и Китай, въпреки че са подписали Парижкото споразумение, имат ниски такси върху въглеводородите в диапазон 7-8 щатски долара за тон, при вече около 90 евро съответно в ЕС. Така че трябва да гледаме какво се прави, а не какво се говори.

Донякъде е така, има известно изместване на фактите, но лично за мен в този документ най-интересна е гледната точка на автора му, който се опитва да "влезе в главата", образно казано, на китайските лидери и да мисли с техните категории. Не случайно е озаглавен "Най-дългата телеграма", пряка асоциация с прословутата "дълга телеграма" на Джордж Кенан, която отваря Студената война със Съветите след ВСВ. Решението беше да се укрепят западните институции, за да се направят неуязвими за съветското предизвикателство, докато чакат смекчаването на съветския режим.[22] Новата политика на Кенан за сдържане, по думите на по-късната му статия „X“, беше, че съветският натиск трябваше „да бъде овладян чрез ловко и бдително прилагане на контрасила в серия от постоянно променящи се географски и политически точки“. Кенан твърди, че политиката на Сталин е оформена от комбинация от марксистко-ленинска идеология, която застъпва революцията за победа над капиталистическите сили във външния свят и решимостта на Сталин да използва понятието „капиталистическо обкръжение“, за да легитимира неговото регламентиране на съветското общество, за да може да консолидира политическата си власт. Кенан твърди, че Сталин няма да (и освен това не може) да смекчи предполагаемата съветска решимост да свали западните правителства. По този начин, основният елемент на всяка политика на Съединените щати спрямо Съветския съюз трябва да бъде дългосрочно, търпеливо, но твърдо и бдително ограничаване на руските експанзивни тенденции... ] „Моите мисли за ограничаването“, каза Кенан в интервю за CNN през 1996 г., „разбира се, бяха изкривени от хората, които го разбираха и го преследваха изключително като военна концепция; и мисля, че това, както и всяка друга кауза, доведе до [40-те години на ненужен, страшно скъп и дезориентиран процес на Студената война“. https://en.wikipedia.org/wiki/George_F._Kennan Ако имате време, прочетете го внимателно, покрай многото "вода" в този обширен текст има фиксирани неща, които ще предопределят бъдещото развитие за десетилетия напред.

Едно от последствията е, че Тайван остава японско владение до края на ВСВ. Няма по какво да работя в конкретния казус, а иначе постоянно си работя по логиката, благодаря за съвета. Ти не питаш, задаваш два въпроса в един, като предпоставяш и в двата отговорите, ето дословно първият ти "въпрос": Значи: 1. Ти твърдиш че знаеш какво правят, което е твоя самозаблуда и биас, предубеждение. Не можеш да знаеш, защото ти обясних, че докладите им към Военното минитерство не се публикуват. После разгръщаш обяснения с намеци, че правят пропаганда и дезинформация, което е твоето предубеждение, това не съответства на реалността. 2. Във въпроса ти е включено фалшиво логическо заключение, което наричам "сламен човек" - "защо смяташ, че знаеш какво е направено". Ами аз ясно ти казах, пак ще ти го повторя - не смятам, че знам, по същата причина, поради която и ти не знаеш - защото докладите им към военните не се публикуват, как мога да знам, да не съм Гарабед Шпионина, не съм ги чел. Така че логиката ми в конкретния спор си е напълно в ред. Това "Теб те питам, не се оглеждай. " вече е до първите седем, сори, сам трябва да си помогнеш да запълниш празнините. За "развалените яйца на Си", ами само ти напомням твоето "остроумие" в друга моя тема: Най-напред си ме цитирал, после си пуснал този блестящ афоризъм за Си, Путин и Меркел. Даже имаш и лайкове и благодарности, свят шарен. Бъди здрав и Весела Коледа.

А ти защо смяташ, че аз смятам, че знам какво е направено!? Това твоето сега е нескопосан "сламен човек", влагаш в написаното от мен нещо, което никъде го няма. Знам че си фен на авторитаризма, онези твои прехласвания по нудълите и развалените яйца на Си, но озапти се малко... Па "клакьори+, па "прави текстове", айде по-спокойно, освен това държа да си говорим тук на "вие", въпреки че сигурно ми се сърдиш още за онези западногермански марки, които не ти пратих по пощата, така ли е, сърдит ли сте още за марките?

Това са недоказани спекулации за хиляди ядрени бойни глави, официалната цифра е някъде около 300 и тя се приема при преговорите. Но никой не предполага използване на ядрени бойни глави в локален конфликт в Южнокитайско море, такъв сценарий не се обсъжда.

Да, така е, отчетите им към военното министерство не се публикуват, дори с давност десетки години. Все пак, според мен, те са реномирано име и не могат да си позволят да публикуват глупости, известно изкривяване на изводите да, но не и на данните.

Защо мислите, че са гола вода? 32-ма нобелови лауреати са работили за тях през годините, а бюджетът им е стотици милиони долари за състав от 1700 души, те работят директно за Пентагона, покрай другите изследвания, правят системен анализ на данните. https://en.wikipedia.org/wiki/RAND_Corporation

Мисля че в цитираният документ са отчетени тези тунели с атомни подводници и ракети на остров Хайнан като китайско предимство. Доколкото си спомням контрадействието, което РАНД препоръчват е да се промени досегашната тактика флотските единици на САЩ да се движат в компактни групи и да се премине към много по-разпръснат техен строй, за да са по-малко уязвими и проследими.

Мисля че вече се реализира в търговията между ЕС и Китай, по-специално в добавени данъци заради карбон при внос на китайска стомана и химически торове, произведени с електроенергия от въглища. Зелената сделка е идеалният лост за икономическо въздействие върху Китай: "Авторите препоръчват на американските служители „да изградят коалиция от партньори с единомислие – до голяма степен от индустриализираните държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – за да притиснат Китай да снабдява своите енергийни доставки по-устойчиво“. След това тази коалиция трябва да се стреми да приложи „въглеродно данъчно облагане – данък върху стоки или услуги, съответстващ на техния въглероден отпечатък или емисиите, необходими за тяхното създаване“. Ериксън и Колинс обясняват, че „координирана система би направила въглеродно интензивните китайски стоки по-малко конкурентоспособни и ще намали недостатъците, пред които са изправени производителите в Съединените щати от китайските конкуренти, работещи с въглища." https://www.andrewerickson.com/2021/04/competition-with-china-can-save-the-planet-pressure-not-partnership-will-spur-progress-on-climate-change/ Вярно, в крайна сметка го отнасят потребителите на вносните стоки, цените им растат с добавените такси. Въобще САЩ имат на практика всеобхватна икономическа, политическа и военна стратегия с хоризонт до 2035, публикувана на сайта на Атлантическия съвет тази година: https://www.atlanticcouncil.org/content-series/atlantic-council-strategy-paper-series/the-longer-telegram/ Стратегията е публикувана от "бивш високопоставен правителствен служител с дълбоки познания и опит в работата с Китай", пожелал да остане анонимен, но е с увод на Фредерик Кемпе, настоящият председател на Съвета. Според мен най-вероятно "анонимният" е Х.К., просто няма друг, който е в състояние да направи толкова дълбок анализ. "Единственото най-важно предизвикателство пред Съединените щати и демократичния свят през двадесет и първи век е възходът на все по-авторитарен и агресивен Китай под ръководството на Си Дзинпин. Китай отдавна има интегрирана, оперативна стратегия за работа със Съединените щати. Съединените щати досега не са имали такава стратегия по отношение на Китай. Това е пренебрегване на националната отговорност. Стратегията и политиката на САЩ спрямо Китай трябва да бъдат лазерно фокусирани върху линиите на разлома между Си и неговия вътрешен кръг – насочени към промяна на техните цели и поведение и по този начин на техния стратегически курс. Елитът на комунистическата партия е много по-раздвоен относно лидерството и огромните амбиции на Си, отколкото е широко оценено. Основната цел на стратегията на САЩ трябва да бъде да накара управляващите елити на Китай да заключат, че в най-добрия интерес на Китай е да продължи да действа в рамките на водения от САЩ либерален международен ред, вместо да изгражда съпернически ред, и че това е в най-добрия интерес на Китайската комунистическа партия.. да не се опитват да разширяват границите на Китай или да изнасят политическия си модел извън китайските брегове." И още: ...стратегията на САЩ трябва да се основава на четирите основни стълба на американската мощ: силата на армията на нацията; статутът на щатския долар като световна резервна валута и опора на международната финансова система; глобално технологично лидерство, като се има предвид, че технологията се превърна в основен определящ фактор за бъдещата национална сила; и ценностите на индивидуалната свобода, справедливост и върховенство на закона..."