Б. Киров

Рей Далио написа цяла книга Principles for Dealing with the Changing World Order: Why Nations Succeed and Fail https://www.amazon.com/Changing-World-Order-Nations-Succeed/dp/1982160276 която я има безплатно достъпна на неговия сайт в електронен вид. Той е известен с прокитайската си позиция, която се базира на дългогодишния му опит като инвеститор в Китай, започвайки от 70-те години на миналия век, единственият американец, на когото е позволено да създаде хедж-фонд регистриран в Китай през онези години. живял е години там, изучавал е задълбочено тяхната история и икономика, синът му е учил в китайско училище и т.н. Не съм чел цялата му книга, само няколко глави от нея, но доколкото схващам идеята е, че САЩ са залязващата световна сила, Китай издигащата се. Следователно, въпросната схема е адресирана към дълговия цикъл в САЩ, а не в Китай, според мен. Далио нарече фиатните валути и дългови инструменти "траш", боклук и посъветва инвеститорите да бягат от тях. Дали е прав, времето ще покаже. Все пак, това вече е мое тълкуване, върху въпросната схема имперското развитие на Китай може да бъде позиционирано във втория стадий на възходящата графика, "Дългов балон и голяма пропаст в разликата на богатството", близо до върха, докато това на САЩ е в низходящия тренд след върха "Печат на пари и кредит", следващият стадий е "Революции и войни", след което следват "Дългово и политическо преструктуриране" и "нов световен ред". После всичко започва отначало. но вероятно с нови актьори.

China crosses the Rubicon: a scenario for war over Taiwan Този сценарий първоначално е поръчан и публикуван от Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС "Conflicts to Come: 15 scenarios for 2030", Chaillot Paper no. 161, декември 2020 г. Адмирал Циен Лихуа погледна към небето от палубата на "Шандонг" - най-новия и водещ самолетоносач на Китай. Въпреки че вече се бе разсъмнало, тъмносивият цвят на небето го правеше едва различимо от океана под него. „Някои от моите предци може би са смятали това за лошо предзнаменование" - помисли си той. Но същевременно беше уверен, че това ще бъде един от най-славните дни на Народната република. Военноморските сили на Народноосвободителната армия (НОА) се бяха превърнали в страховита сила. От няколко дни насам ударът от няколкостотин балистични и крилати ракети беше сломил защитния балон над острова. Повечето тайвански пристанища, военновъздушни бази и незащитени комуникационни центрове бяха излезли от строя. Безмилостната атака беше придружена от електромагнитни атаки, които парализираха способността на Тайван да се защитава. Само северната част на Тайпе беше запазена от страх да не бъде случайно бомбардиран Националният дворцов музей, в който се намираха най-ценните китайски исторически артефакти и прехвърлени набързо на острова през 1949 г. Последва масирана кибератака, като бяха прекъснати и подводните кабели. Това не беше стратегическа изненада, а тактическата изненада изчезна в момента, в който първата ракета се приземи на острова. Народноосвободителната армия (НОА) прилагаше своя наръчник, озаглавен "Съвместна кампания за атака на острова". Времето беше дошло и заповедта беше дадена от Пекин. Десантът започна в ранните часове на сутринта. Десетки хиляди високо мотивирани и обучени войници на НОА, заредени с медицински стимуланти и оборудвани с 3D очила, които им дават достъп в реално време до тактическа информация за заобикалящата ги среда, се приземиха на острова. Първата вълна, дебаркира на плажовете на западното крайбрежие, и последвалият дълъг преход през тайванските кални площи бяха кървава касапница както за силите на нападателите, така и за цивилното население на гъсто населеното крайбрежие. Десантните кораби се върнаха в континенталната част, за да докарат свежи войски на НОА. И те продължиха да пристигат, дори когато числеността им бе редуцирана от тайванските мини в пролива и изтощението на бойното поле, тъй като десантните командоси, спуснати с парашути в тила, завзеха други критични отбранителни и логистични точки на острова. Междувременно военноморските сили на НОА спираха всички танкери, пътуващи към Тайван, и кораби, плаващи в Южнокитайско море. Два дни след десанта стана ясно, че островът оказва съпротива както във военно, така и в социално отношение. Но Пекин продължи напред. Планът не беше да окупира Тайван, а да го отслаби достатъчно, така че Тайпе да се предаде. Докато Америка ближеше раните си след пандемията през 2020 г., под ръководството на демократична администрация, Китай ставаше все по-силен и все по-авторитарен. През ноември 2028 г. сенатор Ранд Пол беше избран за президент с платформата "Американско възраждане". Той се стремеше към нова голяма сделка с Китай, основана на идеята за "свободен и отворен Тихи океан". Но Китай усети слабост. Намалявайки агресивната си дипломация от 2020-те години, той започна по-тиха и по-скромна офанзива в региона, основана на интелигентни инвестиции в компании, неправителствени организации и осигуряване на благосклонност на политиците. Най-големият успех за Пекин беше търпеливото изграждане на фактически съюз с Индонезия. В Китай се разгоря дебат какво да се прави с Тайпе. Генералите от НОА настояваха, че се открива възможност. Модернизацията на американската армия беше забавена от бюджетните съкращения през 2020 г., но Пекин може би не можеше да си позволи да чака още едно десетилетие. Особено при нарастващия проблем с набирането на персонал, който въоръжените сили имаха поради драматичния спад на раждаемостта от началото на века. Според тях сега бе моментът Тайван да бъде включен в републиката. Ще го превърнем в друг Хонконг, а след това ще го интегрираме напълно до 2049 г. Американците няма да имат хъс за борба, а някои от съюзниците им, като Тайланд и Филипините, вече са извън тяхната сфера на влияние. Може би е сега или никога. Президентът Ли се колебаеше. Той беше избран само преди една година, след внезапната смърт на Си Дзинпин, и властта му не беше толкова сигурна, колкото тази на предшественика му. Консенсусът беше важен. "Ще изчакаме подходящия момент", каза той. Не им се наложи да чакат дълго. Президентът Пол се беше съгласил да подкрепи някои от кандидатите за Конгреса на изборите през ноември. Една вечер през септември той беше попитан от осакатен ветеран от Великата война в Персийския залив през 2026 г. дали може да поиска от американците да умрат за Тайпе. Тази вечер той се чувстваше изтощен от леко заболяване, което претърпял предишната седмица, и според съобщенията бил зает със семейни проблеми. Макар да не го е осъзнавал, отговорът му е щял да си спечели място в учебниците по история: "Всъщност не съм сигурен, че съдбата на един малък остров е наистина жизненоважен интерес на Съединените щати... Искам да кажа... Разбира се, че Америка ще защитава себе си и съюзниците си от всякаква агресия, но... Какво искам да кажа? Не искам да изпращаме синовете и дъщерите си да се бият в далечни части на света само заради пристъпите на гняв на някой местен президент... Не за това съм избран." Историците констатираха, че тези негови думи могат да останат в историята като еквивалент на речта на държавния секретар Дийн Ачесън от 1950 г., в която той обяснява, че Корейският полуостров не е част от "отбранителния периметър" на САЩ - което се изтълкува като nihil obstat за нахлуване в Юга. Те бяха прави. Решението да се атакува островът беше взето след честването на годишнината на 4 октомври, като се използваха придвижванията на войски, необходими за тазгодишния мащабен парад. Октомври беше и добър месец от гледна точка на времето, с ограничен шанс за силни бури. Пекин не трябваше да се притеснява твърде много за другите участници в региона. Южна Корея беше твърде заета със Севера, а Русия очевидно щеше да запази неутралитет. Най-важният параметър беше отношението на Япония. Тук Китай играеше умело. В края на септември емисари на Пекин тайно отидоха в Токио, за да предложат новаторска сделка: Китайската народна република (КНР) публично ще признае суверенитета на Япония върху островите Сенкаку/Дяоюй, при условие че Токио даде частни гаранции, че няма да се намесва в конфликт за Тайван - и ще забрани използването на територията си за военни цели от която и да е външна сила по време на такъв конфликт. Застаряващата и отслабена Япония, която все още не се беше възстановила от голямото земетресение в Токио през 2027 г., се съгласи. Тъй като азиатските пазари загубиха 25 % от стойността си за по-малко от два дни, Америка се поколеба. В Белия дом президентът Пол беше изправен пред нарастващ натиск да се намеси незабавно, за да възстанови доверието в американските ангажименти и съюзи. Преломният момент настъпи, когато в медиите се появиха снимки на няколко десетки мъртви американци, които са живели в Тайван. Но планиращите в Пентагона бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство от десетилетия насам. Използването на военноморските сили за авангардно разполагане (Forward Deployed Naval Forces - FDNF) в Япония вече беше невъзможно. Затова те решиха да приложат друга стратегия: докато базираните на Гуам и Хаваите сили се устремяваха към зоната на конфликта, американската морска пехота щеше да отвори нов фронт на юг и да се опита да затвори PLAN в Южнокитайско море, както предвиждаше новата доктрина на USMC от 2020 г. Самоходни оръдия и рояци въоръжени дронове започнаха да унищожават кораби на НОА, а морските пехотинци започнаха да "прескачат острови" и да разрушават китайски инфраструктури, изградени на спорните острови. Но това не беше лесна задача. Китай успя да активира компютърни вируси, които бяха имплантирани в американските системи за управление, контрол и комуникация. Междувременно Европа изпадна в паника. Въпреки че беше намалила икономическите и финансовите си връзки с Китай, финансовите ѝ пазари се сринаха почти толкова, колкото азиатските и американските. Тъй като популистките сили твърдяха, че Европа "не трябва да участва в тази битка", Вашингтон оказваше натиск върху Европа да "държи крепостта" на континента и да увеличи военноморското си присъствие в Персийския залив, за да гарантира, че никоя друга държава няма да се възползва от ситуацията. Водена от Обединеното кралство и Франция военноморска оперативна група беше изпратена в проливите Малака и Ломбок, за да гарантира свободата на корабоплаването. Пекин предупреди Лондон и Париж да не се намесват в конфликта, като публично им напомни, че европейската територия е уязвима за неговите междуконтинентални ракети. В отговор Лондон и Париж направиха тържествено съвместно изявление, в което потвърдиха готовността си да "защитават своите национални и европейски жизнени интереси с всички необходими средства". Китай отвърна на удара. Той унищожи двадесет американски сателита в рамките на няколко часа. В понеделник, 29 октомври, ядрено оръжие се взриви в атмосферата над Хаваите, като предизвика хаос в електронните вериги на целия архипелаг. Но Пентагонът беше готов. Според указанията на президента Пол в случай, че се случи такъв сценарий, американските сили започнаха да разгръщат ада за НОА. Базите и силите ѝ на континента бяха методично унищожени, дори с цената на значителни съпътстващи щети. Китайците не бяха очаквали, че войната ще стигне до техните брегове. Въпреки потискането на социалните мрежи ставаше ясно, че населението няма да търпи това. В медиите се умножиха снимките на хиляди опечалени семейства, които оплакват загубата на своите близки. Китайската мечта се беше превърнала в китайски кошмар. Под силния натиск на Конгреса и общественото мнение новоизбраният президент Пол бе принуден да заеме нова позиция спрямо Пекин. "Нямаме друг избор, освен да сдържаме по-нататъшната експанзия на китайската мощ", заяви той в речта си за състоянието на Съюза през 2031 г., "дори ако това означава, че в Азия ще се издигне нова бамбукова завеса". Администрацията на САЩ обяви скъп и болезнен петгодишен план за "независимост от Китай" и прекратяване на достъпа му до американските финансови пазари. Електронната индустрия пострада от войната и трябваше да бъде напълно реорганизирана. Бързо беше създаден американско-европейски финансов конгломерат, който да подпомогне възстановяването на националните производители на компютри, смартфони и полупроводници. Така 2031 г. бележи символичния край на глобализацията. Междувременно Пекин потърси ново стратегическо партньорство с Русия, която търпеливо изчакваше отстрани и сега беше в много по-добра позиция за преговори, отколкото в началото на века. Тайван не беше завладян, но беше значително отслабен. И сега той бе оставен сам на себе си. В Пекин се обсъждаха варианти за това какво да се прави по-нататък. Трябва ли Пекин да предложи "примирие" на Тайпе? Да предложи ново "партньорство" с острова? Дали да направи нов опит през следващата година? Централната военна комисия стигна до консенсус: Пекин ще изчака, но Тайван ще бъде напълно обединен с Китай преди 2049 г. В Китай обаче се разгаряха вълнения. https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/CP_161.pdf

Интересна карта, бихте ли постнал линк откъде е? Като я гледам, базите са разположени по протежение на Северния Морски път: Това е руско-китайски опит да се заобиколи Южния маршрут през Суецкия канал и да се реши китайската Дилема пролива Малака. Понастоящем 75 процента от китайския внос на въглеводороди минава през пролива Малака, а това прави Китай силно уязвим при голям военен или геополитически конфликт. Оттам и напрежението в Южнокитайско море и опитите да се присвоят острови и да се превърнат във военни бази. Оттам и Пакистанския коридор и военните пристанища в Африка, както и строежа на самолетоносачи. Северният морски път покрай бреговете на Русия би решил проблема с внос на горива в случай на война. Само че... има едно голямо НО, той не е сигурен и регулярен. Поне засега. Не се знае колко месеца точно могат да плават танкери с горива по него и дали въобще могат през някои месеци, изискват се и ледоразбивачи, а руските власти си набират солени транспортни такси и технически такси за проверки. Което още не го прави пълноценна алтернатива на Суецкия маршрут. Но със стопяването на ледовете в Арктика, според някои учени още след 2030 този маршрут ще бъде целогодишно отворен. Какъв парадокс - нещастието за едни е щастие за други - глобалното затопляне ще реши логистичен проблем на Китай, но ще създаде военно-логистичен за САЩ. Понастоящем Китай консумира 14 млрд. барела нефт, виждате с какви темпове расте потреблението за последните 10 години, фантастични: Миналата година през Северния морски маршрут са преминали 32 млн. тона карго, ако го конвертираме в барели нефт /защото оттам минава главно течни горива, метали и въглища/, това прави между 3000 и 5000 млн. барела нефт, в зависимост от пропорцията на товарите, или между 20-30 процента от консумацията на Китай. Путин е издал директива през 2018 по Северния морски път да минават по 80 млн. тона годишно до 2024, което, разбира се, няма да се получи, защото не можеш с декрет да управляваш климата /което някои хора упорито отказват да разберат не само в Русия/, но 60-65 млн. е напълно реалистично, защото вижте темповете на увеличение през годините: Руснаците здраво натискат по този маршрут да си продават нефта и газа, а китайците здраво инвестират в него, защото това е тяхната сигурност и шанс да станат Арктическа нация. Така че, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, докъм 2050 Северния морски маршрут ще бъде целогодишно проходим, вероятно и без ледоразбивачи. Някои изчисляват, че ако това стане, този маршрут ще отклони две трети от доставките на нефт минаващи сега през Суецкия канал: А това си е голям залог, който изисква и военни бази за подсигуряване.

Време да се убива е най-лошото време, което човек би искал да види. Надявам се да не го видим, но не съм сигурен, че някаква грешка на политиците и военните от противостоящите си страни няма да го предизвика. Само като реплика към колегата Деф - не е вярно, че ядрената война между СССР и САЩ е била холивудски блъф или трик - по време на Карибската криза възможността виси на косъм, писали сме за това в друга тема, те са са фиксирани нещата с документи и имена на конкретни хора. Ще ви кажа само такъв факт, доскоро влизах в сайт на американски десни интелектуалци, сега е блокиран. Блокираха го след като там един умник сложи тема за разискване как американските военни са провели учение за евентуален конфликт между американската и китайската армия във война за Тайван и учението е завършило с победа за китайците. Лично аз, писах го и по-горе в тази тема, не мисля че Китай пръв ще атакува в Тайван, те са търпеливи и ще изчакат самите тайванци да ги помолят да се присъединят, но нали знаете максимата за пушката в пиесата на Чехов, щом сложите пушка в първо действие на сцената, тя неминуемо трябва да гръмне до края на пиесата. Европейците са опортюнисти, мъдри опортюнисти научени от историята на войните.

Какво гарантира ядреният потенциал на Русия? Нейното оцеляване. Съветската ядрена доктрина беше подкрепена от икономическа сила, което позволяваше на Източния блок да изнася революция зад границите си. Разберете го, нещата в съвременния политически глобален свят се решават от икономиката. Затова е и от ключово значение коя ще бъде световната валута и кой ще спечели енергийната битка.

Русия лишена от периферията си след разпада на СССР няма икономически потенциал да бъде глобална сила, нейният БВП е колкото на Италия, с този потенциал тя може да претендира единствено за регионална сила или/и сателит на Китай в глобалната геополитика.

Само да уточня, Любен Каравелов е лидер на Млада България, радикално революционна организация, поставена под негласен запор от руските окупационни власти след Освобождението, Старите са Добродетелната дружина на русофилите, оглавявани от братя Георгиеви.

Pax Americana е доктрина за американската изключителност провъзгласена за пръв път след Гражданската война през 19-ти век. Тази идея тогава в общи линии маркира цялото Западно полукълбо и специално двете Америки, Северна и Южна, като изключителна зона за влияние на САЩ, изключвайки намесата на Европейски сили във "вътрешния двор" на САЩ, така очертан от Pax Americana. И за това е имало извънредно убедителен аргумент, американският флот, който до ПСВ става по-мощен от този на Великобритания. В общи линии доктрината е за ненамеса извън американската сфера, но и недопускане на намеса в нея. Втората световна война разширява границите на Pax Americana глобално, и за това също си има обективна причина - САЩ произвеждат над 50 процента от световния БВП и имат 80 процента от световното злато, което тогава е световните пари. С падането на Съветския блок изчезна и последния значим глобален външен противник на САЩ, и това беше така някъде до първото десетилетие на 21-ви век. Нещата сега са доста различни. Без постигане на някакъв вид сделка за сфери на влияние, според мен, между Китай и САЩ, вероятно ще влезем в нов кръг на Студена война с няколко конфликтни точки с потенциал за реална "гореща война". Въобще не изключвам такава възможност.

За това че държавната икономика, държавният капитализъм, не е ефективен, нямаме противоречия. Но че го има, имало го е и ще го има е безспорен факт. Той си има и апологети, 99 процента и в този форум. Психически това е обосновано от бягството от лична отговорност или бягството от свободата да вземаш сам решение и да носиш отговорност за последствията от своето решение и избор. Върху това се гради и т.н. Дълбока държава, тя не е единствено конспирация на тесен кръг заинтересовани лица, но се опира върху Стокхолмския синдром изпитван от съдействащо им мнозинство от цялото население. Румен Аврамов нарича този феномен в българската стопанска история "комунален капитализъм", но става въпрос именно за държавния капитализъм, едно и също нещо е.

Има, и това че повтаряте едно ваше убеждение многократно с повод и без повод, не го прави валидно: "Държавният капитализъм е икономическа система, в която държавата извършва бизнес и търговска (т.е. с цел печалба) икономическа дейност и където средствата за производство са национализирани като държавни предприятия (включително процесите на натрупване на капитал, централизирано управление и наемен труд). Дефиницията може също да включва държавното доминиране на корпоративните правителствени агенции (агенции, организирани според практиките на управление на бизнеса) или на публични компании като публично котирани корпорации, в които държавата има контролни дялове.[1] Марксистката литература дефинира държавния капитализъм като социална система, съчетаваща капитализъм със собственост или контрол от страна на държавата. Според тази дефиниция държавна капиталистическа страна е тази, в която правителството контролира икономиката и по същество действа като единна огромна корпорация, извличаща излишната стойност от работната сила, за да я инвестира в по-нататъшно производство.[2] Това наименование се прилага независимо от политическите цели на държавата, дори ако държавата е номинално социалистическа.[3] Много учени са съгласни, че икономиката на Съветския съюз и на страните от Източния блок, моделирани след него, включително маоистки Китай, са държавни капиталистически системи, а някои западни коментатори смятат, че настоящите икономики на Китай и Сингапур също представляват форма на държавен капитализъм. [4][5][6][7][8][9] Държавният капитализъм се използва от различни автори по отношение на частна капиталистическа икономика, контролирана от държава, т.е. частна икономика, която е обект на икономическо планиране и интервенционизъм. Използва се и за описание на контролираните икономики на Великите сили по време на Първата световна война.[10] Като алтернатива, държавният капитализъм може да се отнася до икономическа система, в която средствата за производство са частна собственост, но държавата има значителен контрол върху разпределението на кредитите и инвестициите.[11] Такъв беше случаят със западноевропейските страни по време на следвоенния консенсус и във Франция през периода на дирижизма след Втората световна война.[12] Други примери включват Унгария при Виктор Орбан, Русия при Владимир Путин, Сингапур при Лий Куан Ю[13][14][15][16] и Турция при Реджеп Тайип Ердоган, както и военни диктатури по време на Студената война и фашистки режими като като нацистка Германия.[17][18][19][20] Държавният капитализъм също започна да се използва (понякога взаимозаменяемо с капитализма на държавния монопол) за описание на система, при която държавата се намесва в икономиката, за да защитава и насърчава интересите на големия бизнес. Ноам Чомски, либертариански социалист, прилага термина „държавен капитализъм“ към икономиката на Съединените щати, където големите предприятия, които се считат за „твърде големи, за да фалират“, получават публично финансирани правителствени спасителни помощи, които смекчават поемането на риск от фирмите и подкопават пазара. закони и където частното производство до голяма степен се финансира от държавата за публични разходи, но частните собственици извличат печалбите.[21][22][23] Тази практика се провежда в контраст с идеалите както на социализма, така и на laissez-faire капитализма.[24]" https://en.wikipedia.org/wiki/State_capitalism Буквален гугълски превод /много са усъвършенствали машинния превод бай да уей/ от английската статия в Уики, но темата е засегната поне на още дузина езици, включително български.

От блога на Питър Шиф, вчера: Питър Шиф води спор с марксисткия професор Ричард Улф за раздутия балон на цените на всичко в който се намираме сега или т.н. Boom Bust. Улф просто не може да разбере, че социализмът не е решение на проблемите на Америка. Социализмът е проблем на Америка. Улф върши честна работа по диагностицирането на икономическите проблеми. Той каза, че настоящият пристъп на инфлация е доказателство, че икономическата система на САЩ „наистина не работи много добре“. Той също така призна, че инфлацията се повишава от дълго време благодарение на количеството отпечатани пари спрямо броя на наличните стоки и услуги. Той правилно отбелязва, че повишаването на лихвените проценти за борба с инфлацията би поставило правителството на САЩ и американските потребители в затруднено положение поради огромните нива на дълга. Питър каза, че е съгласен с професора, казвайки, че не смята, че „тази социалистическа икономическа система, която виждаме сега“ работи. Планиране на централното правителство, манипулиране на лихвените проценти, постоянно създаване на инфлация — инфлацията не е от вчера. Ето как правителството спасява пазарите от кризите, които то самото създаде със своите субсидии и изкуствено ниски лихви. И така, сега инфлацията се премества от финансови активи в реални стоки по начин, който правителствената статистика вече не може да скрие, защото действителният темп на покачване на цените вероятно е два пъти по-висок от това, което правителството признава. Питър подчерта, че това не е преходна ситуация. Това е върхът на инфлационен айсберг.” И какво трябва да се направи по въпроса? Изоставете системата, която имаме сега, и се върнете към капитализма на свободния пазар – laissez faire, здрави пари. Това е единственият път обратно към просперитета." Улф твърди, че системата изобщо не е социалистическа. Той посочи повторното назначаване на Джеръм Пауъл за председател на Фед, като нарече Пауъл „ентусиазиран поддръжник на капиталистическата система“. Той също така твърди, че „няма абсолютно нищо в портфолиото на г-н Байдън, което да има нещо общо със социализма“. Той определи призива на Питър за връщане към свободните пазари като „връщане назад“. Питър не му остана длъжен. Ако Байдън беше капиталист, той щеше да се застъпва за по-малко правителство, а не за повече. Той би искал да намали държавните разходи, а не да ги увеличи драстично." Питър също каза, че Пауъл не е част от капитализма. Той е антитезата. Това е планиране на централното правителство. Това е фиксиране на цените на лихвените проценти. Федералният резерв няма нищо общо с капитализма. При капиталистическа система пазарът ще определя лихвените проценти, а не Федералният резерв. И при капитализма щяхме да имаме стабилни пари, а не фиатните пари, които се произвеждат от Федералния резерв. Значи проблемите ви не са с капитализма. Те са с тези социалистически институции, които са създания на правителството." Улф отговори с твърдението, че Америка е имала „частна капиталистическа система“, но тя създаде толкова много проблеми, които не можеше да реши, че трябваше да създаде институциите, от които Питър сега иска да се отърве. Той продължи да характеризира Китай като голяма социалистическа история за успех. Питър посочи очевидното: комунизмът се провали в Китай. Затова го изоставиха. Да, това е комунистическа партия, но всъщност в Китай се случва повече капитализъм на свободния пазар, отколкото в Съединените щати. Това е проблемът. Това е, когато те се отдалечиха от комунизма и прегърнаха частната собственост и печалбата, и отприщи предприемачеството - частният капитализъм процъфтява в Китай, въпреки комунистическото правителство." Питър каза, че това, от което се нуждаем, е повече капитализъм в Америка. Проблемът е, че се движим повече в посоката на политиките, които китайците изоставиха." https://schiffgold.com/interviews/peter-schiff-vs-a-marxist-professor-is-socialism-the-problem-or-the-solution/ Така е, и в уестърните каубоите преди да започнат да се стрелят правят нещо от сорта да обърнат чашата на противника или да се изплюят върху обувките му, никога не започват да се бият първи, дори понякога си лакират боядисания зелен кон от друг по-голям стрелец.

Вече се случва, особено във високите технологии, рестрикциите на САЩ са насочени към сферите на 5-G, модерните чипове, изкуствения интелект. Навремето имаше КОКОМ срещу страните от Варшавския договор, сега в сферата на кибервойната е подготвена подобна нормативна база, управлението на Тръмп положи основата, но това на Байдън следва същата посока. Китай ще трябва да развива собствени стандарти, които да се опитва да наложи в негова сфера на влияние, а това може да се случи в Азия и Африка. Преди около 2 години спорехме с Капитана в този форум, че Япония ще започне да се милитаризира, е оказах се прав, тя започна. Японският военен бюджет се увеличава с 6 млрд. долара, което е над 15 процента, а новият японски премиер казва: "Искането, което все още очаква одобрение от парламента, е рекорд за допълнителен бюджет за отбрана и ще доведе военните разходи на Япония за текущата година до нов връх от над 6,1 трилиона йени (53,2 милиарда долара), което е с 15 процента повече от 2020 г. Комбинираният бюджет за 2021 г. ще бъде малко над 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония, запазвайки обичайния си таван. Кишида каза, че е готов да удвои военните разходи на Япония, за да се справи с влошаващата се среда за сигурност." https://www.aljazeera.com/news/2021/11/27/japan-pm-to-step-up-defence-amid-china-north-korea-threats Япония да удвои!!! Това означава над 120 млрд.долара за военен бюджет. Звучи безумно, но го казва японският премиер. Ако това стане реалност, Азия се превръща в барутен погреб. Комбинирано Япония, Южна Корея и Австралия ще имат по-големи военни разходи от Китай, което означава, че и Китай ще започне да се милитаризира. Процесът тръгна с новите атомни подводници за Австралия, съвсем случайно една американска атомна подводница от същия тип се блъснала в подводен риф около бреговете на Тайван, абе катастрофирала в рифа, въпреки сонарите. Си е казал на Байдън по повод на Тайван "Не се заигравайте с огъня, който си играе с огън се изгаря." на последната им виртуална среща. По-ясно от това не може да бъде. И какво прави Байдън в отговор - обявява бойкот на Зимните Олимпийски игри и кани Тайван на среща на върха на демокрациите през декември. https://www.theguardian.com/world/2021/nov/24/china-accuses-us-of-mistake-after-biden-invites-taiwan-to-democracy-summit Това е безпрецедентно. Досега САЩ се въздържаха да признават Тайван като държава, сега линията е прекрачена. Опитват се да го замажат като уточняват, че тайванската делегация няма да бъде водена от високопоставени официални лица, демек "малко бременна" покана. Русия и Китай няма да имат делегации. Нещата разбира се са двустранни - и Китай и САЩ имат големи вътрешни икономически проблеми, а както е известно, вниманието на местната публика най-лесно се отклонява от празен джоб с външен враг. Това обаче е ходене по-лед, защото инерцията на омразата може да стане неуправляема, така започват големите световни войни, с привидно безобидни конфликти. Може и да успеят, но в крайна сметка може да се окаже че зад кордона е останала по-голямата и силна икономически част от света, в перспектива. Всичко се крепи върху ролята на щатския долар като световна валута, еквивалент на златото в миналото, рухне ли доларът ще се разпадне и Пакс Американа.

Поглеждайки обратно към реалността /икономиката/: Китай е вдигнал външнотърговското си положително салдо, разликата между износ и внос на стоки и услуги,, почти двойно от април тази година и със 100 млрд. долара в сравнение с преди пандемията. Кои са най-големите му партньори за внос и износ: САЩ твърдо заемат първо място /ако изключим сборно ЕС, а не като отделни държави/. Показателно е, че американския внос на китайски стоки нараства рязко, въпреки политическото противопоставяне. Твърде много долари, твърде малко американски стоки, вакуумът се запълва с китайски внос на фона на реториката. Китай внася най-много от: Япония, Южна Корея, САЩ, Австралия, Германия - все страни от новата Ос на Санитарен Кордон. Как ще стане този кордон лично за мен е неясно.

Няма начин "да го няма", защото Щатите го таргетират като основен конкурент, за тях го има. Китай не може да се дематериализира или "сниши" до незабележимост. Освен всичко това, новата линия на Си Дзинпин, заради нея в ККП го провъзгласиха за третия велик лидер наравно с Мао и Дън Сяопин, е за "изправяне в пълен ръст", по същество Пояс и Път е агресивна геополитическа доктрина облечена в дрехите на икономическа експанзия. това събуди САЩ. Часовникът е пуснат.

Практически невъзможно: дори ако едната страна сама се вкара в Капан на Тукидид, другата автоматично вече е вътре, капанът действа двустранно.

Лю Хе, който подписа споразумението с Тръмп, има магистърска степен от Харвард, той е за отворена икономика на Китай, в момента е издигнат за член на Политбюро и няма индикации, че е в немилост пред Си Дзинпин. https://en.wikipedia.org/wiki/Liu_He_(politician) Не мисля че е нещо временно заради Олимпийските игри, ако забелязахте анонсът на Джо Байдън за бойкот на игрите дойде малко неочаквано и веднага след 3-часовия му разговор със Си Дзинпин, нещо в този разговор е провокирало американската реакция. Бяха отворени петролните резерви на САЩ и цената на петрола падна съществено, но тези резерви, натрупани при най-ниската цена на петрола миналата година /40 долара/ са за 1 месец, а после... Китай не отвори неговите петролни резерви. Китай търгува петрол по схемата "петрол-юан-злато". Да, до известна степен , но кръгът Озеро е от бивши съдружници на Путин в кооператив търгуващ с Германия, а кръгът на Си е от партийни другари от поколението родено през 50-те. Формално погледнато, Си и тези хора трябва да отстъпят сега постовете си на нова генерация, неписаното правило е партийните лидери да се оттеглят от постовете си когато навършат 68 години, пределна възраст, но този път, според мен, правилото ще бъде пенсионирано, а не кадрите. Дипломацията на Теди Рузвелт все още работи.

За историята Марк Твен е казал: "Историята никога не се повтаря, но тя се римува." Едва ли преките сравнения с управлението на Сталин са точния начин да разберем случващите се промени в китайската компартия. Много интересен анализ на близкото обкръжение на Си Дзинпин прави Чен Ли, който ръководи китайския отдел на Брукингс: https://www.hoover.org/sites/default/files/research/docs/clm44cl.pdf Най-близките съратници и съмишленици на сегашния силен човек в партията са негови приятели от младежките му години. Всичките му най-доверени хора са от периода, когато Си Дзинпин е бил на 7-годишно заточение в изостанала селска комуна в качеството му на "син на враг". Тези седем години, между 15 и 22, са формирали характерите, възгледите и приятелството между тези хора. Между тях изпъкват имената на Лю Хе, сега вицепремиер и топ икономист с либерални възгледи, и Чен Си, кадровикът на партията. Връзката на Си Дзипин с армията също е много силна, известно от биографията му е, че след като баща му е бил реабилитиран и той е получил възможност за кариерно израстване, неговата кариера започва като личен адютант на тогавашния министър на отбраната. Си Дзипин е сложна личност, а историята, историческия контекст е различен от 30-те години на миналия век, макар че се "римува" с онези години. Сталинизация в смисъл на индустриализация едва ли може да се очаква в Китай по аналогия със СССР от онези години, но цифровизация и масово внедряване на ИИ е на хоризонта, и в киберсферата ще бъде основното противопоставяне със САЩ. Впрочем интересна подробност от биографиите на Си Дзинпин и най-верните му съратници е че всички те са "пето и шесто поколение" лидери, те са от така наречените "принцове", наследници на бащи-революционери и близки до кръга около Мао Дзедун - първото и второ поколение партийни лидери, и почти на всички бащите са били репресирани по време на Културната революция. За Си Дзинпин някои западни биографи твърдят, че унижението на мизерния живот в селската комуна го е направила "по-червен от най-червените".

Борбата за власт в ККП не е просто между личности, тя е принципна. През 2017 Си Дзинпин декларира: “To dismiss the history of the Soviet Union and the Soviet Communist Party, to dismiss Lenin and Stalin, and to dismiss everything else is to engage in historic nihilism, and it confuses our thoughts and undermines the party’s organisations on all levels.” https://gulfnews.com/opinion/op-eds/xi-jinpings-quest-to-revive-stalins-communist-ideology-1.2108615 Според австралийският автор на книгата The Rise and Fall of the House of Bo, Пенгуин букс, Джон Гарнаут, Си Дзинпин се позиционира в историята на ККП като наследник на Йосиф Сталин. Това може и да е пресилено, но не е лишено от достоверност. Дошъл като компромис между различните фракции във висшия ешалон на ККП, Си постепенно концентрира лична власт в ръцете си, която надхвърля традиционната. Сега той си е извоювал статут на един от "тримата големи" в партията - Мао Дзедун, Дън Сяопин и Си Дзинпин - единствено техните постулати са включени в Конституцията на Китай. Си Дзинпин проведе серия от "чистки" във висшия партиен ешалон под знаменател "борба с корупцията" и в резултат бяха отстранени стотици партийни функционери, които, според западни специалисти по Китай, са били пряка или косвена заплаха за неговата лична власт. https://edition.cnn.com/2021/07/25/china/xi-jinping-ccp-100-party-intl-hnk/index.html Ако направим паралел с ранните години в историята на Съветската комунистическа партия, паралелната точка е отстраняването на Троцки, Зиновиев и Каменев от Сталин като преки конкуренти в Политбюро.

Няма начин, тя е неизкоренима като корупцията, при това е заразна, прихваща се при общуване. Ето тук няколко възгледа за природата на глупостта като обществен феномен: Платон в Държавата, част 6-та: "Представи си сега, че с много кораби или с един става следното: капитанът надминава всички в кораба по своя ръст и сила, но е глуховат, вижда само наблизо и малко познава корабното дело изобщо. А моряците спорят помежду си за длъжността кормчия, като всеки един смята, че той именно трябва да застане на кормилото, макар че никога не е изучавал това изкуство и не може да посочи нито своя учител, нито времето, когато се е учил. Освен това дори твърдят, че не е необходимо кормчията да учи това изкуство, и са готови да насекат на късове този, който твърди, че трябва да се учат. Те постоянно се навъртат около капитана и молят, и правят всичко, за да им бъде поверено кормилото. Понякога, когато не им се удаде да го предумат, но други повече от тях успяват, те или избиват тези други, или пък ги изхвърлят от кораба, а благородния капитан правят безсилен чрез мандрагора, опиване или нещо друго, завладяват кораба и почват да използуват всичко, което се намира там; пият и плават така, както е свойствено на такива люде. При това положение те величаят и наричат опитен моряк и умел да управлява кораб само този, който е способен да заграби властта със сила или пък като убеди капитана; а този, който не е такъв, те го ругаят и го наричат негоден за нищо. Те нямат и понятие, че за истинския капитан на кораб е необходимо да разпознава годишните времена и дните, небето и звездите, ветровете и да знае всичко, което е свързано с корабоплаването, ако наистина има намерение да стане добър водач на кораб независимо от желанието на когото и да е. Те са убедени, че за управляването на кораб не са необходими нито умение, нито опитност, нито някакво специално знание на мореплавателното изкуство. При това положение на кораба ти не смяташ ли, че моряците ще нарекат зяпач по звездите, високопарен бърборко и безполезен човек тъкмо този, който в действителност е способен да управлява кораб?" https://chitanka.info/text/44258-dyrzhavata/36#textstart Платон е бил утопист, той вярвал, че "кормчията" на обществения кораб трябва да е просветен философ, който има задълбочени познания за държавата, но, тъй като гръцката демокрация е неподходяща форма на управление на глупаците, той я оприличава с Кораба на Глупаците. После с времето този негов образ е интерпретиран от мнозина, особено през Средновековието, но и до днес: Това е от съвременен американски художник, вижда се кой носи Кораба на Глупаците и кой се забавлява върху него, начело с Главния Глупак. Това е същата интерпретация на великия Йероним Бош.

Гледали сме филма "социалистическа държава" без частна собственост и частен капитал, Китай продължи по-натам като реализира НЕП на Ленин в китайски вариант. Въпросът, според мен, е дали сега президентът Си Дзинпин ще реши да сталинизира икономиката и да я върне към пълно одържавяване, което, пак според мен, ще бъде катастрофа в дългосрочна перспектива за китайската икономика. Втвърдяването на тона към богатите капиталисти е заявка от него в тази посока. Навремето Барак Обама оприличи Си Дзинпин с Мечо Пух /след което всички споменавания и образи на Мечо Пух бяха блокирани в китайския интернет и медии/, но Си Дзинпин си извоюва на партиен форум и после го узакони доживотно президенство, което напомня много за почти синхроннния ход по същото време на един друг лидер в евроазиатска държава. Показателно е, че Си и Путин не отидоха на срещата на 26-те в Глазгоу и това бе отбелязано от Байдън.

Ухан, където започна пандемията, също е от този кръг... Тогава се появиха в някои западни медии информации, че едва ли не, това е бил опит на партийната номенклатура да разклати позициите на генералния секретар Си, но темата заглъхна. Трябва да се има предвид винаги, че колективното ръководство на ККП не означава, че в нейните върхове не протичат борби за власт на различни фракции. Политбюро, върховният орган на ЦК на ККП формално се състои от 25 члена, но реалните решения се вземат от Президиума на Политбюро, който е от 7 души, включително президента Си. От останалите 6-ма, четирима са негови протежета, следователно Си "владее положението" вътре в колективния орган на върха на иглата на властта. http://www.chinadaily.com.cn/china/2012-11/15/content_15933996.htm По отношение на организационната политика на ККП нищо ново в сравнение със Съветското Политбюро - важните решения се вземат от съвсем тесен кръг хора, а в много случаи еднолично от Генералния секретар. Не случайно писах по-горе, че президента Си облече сивата сталинска куртка, той буквално го направи, в последните му вътрешни изяви Си се явява в сива куртка като Мао, само дето е от луксозен плат. Става въпрос за внос на карбамид, който се добива на основата на природен газ или въглища. Според мен от една страна е свързано с вътрешен недостиг на електроенергия на Китай, но от друга с така наричаните "смущения във веригите на снабдяване", което е евфемизъм на опита да се затворят износните пътища на китайските стоки глобално, което вече е геополитика.

Напълно правдоподобно предположение. Вижте доклада на UBS Asset Management - Global от януари 2021, в който общо взето се твърди, че първите 50 строителни предприемача в Китай са в добра кондиция: https://www.ubs.com/global/en/asset-management/insights/china/2021/china-three-red-lines.html Според този доклад първите 5 фирми, между които втора по-големина е Евъргранде, са в превъзходна финансова кондиция и получават рейтинг ВВВ, най-висок, защото не пресичат нито една от трите "червени линии" поставени от Министерството на финансите и ЦБ. Това на практика е бодряшки призив от швейцарската банка към западните инвеститори да си влагат парите в акциите на тези компании. Швейцарците са от гигантите в индустрията с инвестиране на активи, техни конкуренти са американските Блек Рок и Вангард, всъщност UBS Asset Management е номер 3 в индустрията за света, те са системно важна институция. И само десет месеца по-късно - бум! - балонът гръмна, говорим за общи задължения на строителните фирми към китайските банки от над 8 трлн. /!!!/ щатски долара, или близо 30 процента от целия дълг на Китай. Сега, какво ще предприеме ЦБ на Китай и правителството - дали ще отвори печатницата на пари, или ще остави частните предприемачи да фалират и ще ги национализира, предстои да видим, но, според мен, ще измият лошите дългове към външни инвеститори и няма да ги платят в пълен размер, а вероятно ще влязат с държавно участие в тези фирми и ще изтискат като лимони богатите им собственици. Властите вече са предложили на собственика на Евъргранде да плаща от собствените му пари, които до преди година са възлизали на 30 млрд щатски долара, той е един от най-богатите милиардери в Китай.

Комунизмът и християнството са напълно несъвместими, защото основното в комунизма е класовата омраза, едната класа на работниците ще унищожи другата класа на буржоазията. Христос проповядва мир и смирение. Достоевски нарича последователите на комунизма Бесове.

Цифрите им са верни, те ги публикуват въз основа на анкети със стотици хора живеещи на съответното място, и аз имам едно наум, то е заради избора на стоките, които оценяват, защо например цигари малрборо и кока кола, защо джинси и маратонки найк, а не местна марка или друга марка. Изборът на стоките може да е до известна степен изкривен, изпускането на основни стоки и фиксирането в определени от тях цени на стоки. Като цяло обаче са добър ориентир.

Вносните неща са скъпи, скъпи са и месото и млечните продукти. Централно планиране. Дотирани са градския транспорт, телефонните връзки и електроенергията за домакинства, почти два пъти по-евтин ток за домакинствата от България. И преди сме коментирали това, според мен, но и според други наблюдаващи китайската енергийна политика, те ще направят твърде малко от това, което са поели като ангажимент по Парижкото споразумение. Едно говорят друго правят. Ето например заявен и реално планиран капацитет за природен газ: https://sweetcrudereports.com/russia-china-turkey-accounts-for-half-of-global-working-gas-capacity-additions/ Китай заявява официално капацитет 88 млрд. куб. фута, а е планирал 473 млрд. При Русия разминаването е още по-драстично - заявени 179 млрд., планирани 634 млрд. Тези три държави - Русия, Китай и Турция /!!/ са 54 процента от планирания газов капацитет за целия свят за периода 2021-2025. Напук на призивите за Зелена сделка, Ердоган, Путин и Си потриват ръце заради тройно скочилата нагоре цена на природния газ, докато умните са наумуват, лудите ще се налудуват. Освен това, Китай, който и сега е най-големият потребител на въглища, не само че не ги намалява, а отваря 60 нови мини. Не случайно Макрон призова президента Си да поеме твърд ангажимент към Парижкото споразумение. А дано ама надали.