Преди 2 минути, Joro-01 said:

Има такова нещо. Аз се отнасям доста скептично като чуя РАН или "Руски учени откриха..." т.н. Последното беше, че работят върху телепорта, а в крайна сметка се оказа, че правят опити с квантово сдвояване.

Не знам койнабор си, но ако помниш през социализма още имаше екстрасексите Джуна, Кулагина (Нинел Сергеевна), Кашпировски...

Един друг пък титулован, говореше за извънземни...

Онова дето го дадох нали го разбра? Не се усетих, че е  на EN. Нарича се уран-радиев ред. Уран 238 излъчва алфа частица и се превръща в торий 234, той тък след бета разпад (бета частица) дава протактиний 234...

Така до стабилно олово накрая.

 

В същност доколкото разбрах от руската статия за биологичната трансмутация на елементите, това си е чист физически процес на ядрен разпад на изотопи от отпадъците на ядрените реактори. Само че с помоща на стабилни метални елементи с променлива валентност каквото е желязото например, и разни бактерии които не се споменават какви са, но били издръжливи на радиация и активен химизъм. Та в следствие на неутроните от разпада на изотопите от ядрените отпадъци, атомите на стабилните елементи стават нестабилни превръщайки се в изотопи и търпят ядрена трансмутация превръщайки се в по стабилни елементи и това с помоща на бактерии.

Нещо интересно от историята на технологиите 

Преди 11 минути, Joro-01 said:

Чак пък спец..

Ми не го вярвам да стане по биохимичен (химичен) път.

Ако използваш физични методи ще отиде много енергия, златото няма да си струва. Иначе ето - не биохимично:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Decay_chain(4n%2B2%2C_Uranium_series).svg

те руснаците все са по научнотехническите сензации, открили това онова, последно четох и за някакъв квантов двигател създаден от руснак. Абе кой да ти каже колко истина има във всички тези руски сензации. Но и аз мисля че ако е нещо сериозно световните медии ще гръмнат. Но кой знае.

Здравей Жоро, понеже те смятам за спец по технологиите и техните проблеми, кажи си мнението за това http://ari.ru/ari/2016/06/14168/transmutaciya-elementov-dobro-pozhalovat-v-novuyu-eru

превод от руски

ЕПОХАЛНО ОТКРИТИЕ: биохимическа трансмутация на елементите

Разкрита е тайната на алхимията!

Направен е обрат в химията и физиката. Открит е начин за трансмутация на химическите елементи с помощта на биохимията. Двама гениални руски учени - Тамара Сахно и Виктор Курашов – са извършили това откритие.

Биохимическата трансмутация е откритие от епохално значение. И това е вече готова технология, която може веднага да се приложи в промишлени мащаби. Всичко вече е направено.

На 21 юни 2016 г. в Женева се състоя прес конференция за откриването на трансмутацията на химическите елементи по биохимически начин.

Видео 3 минути на руски и английски език за конференцията в Женева:

https://www.youtube.com/watch?v=7JqptxGi-BQ

Пълното видео за прес конференцията в Женева, на руски и английски език:

https://youtu.be/MN0LjXT323s

Откритие и технология от епохално значение

Революция, нова ера в технологията на човечеството

Трансмутация на химически елементи и изотопи по биохимически метод
Трансмутация без ядрени реактори

Метод за трансмутация на материята, който ще измени облика на съвременния свят, както го е изменило използването на електричеството, а може би и по-дълбоко

Резултатите от тази революция ще повлияят на енергетиката, медицината, промишлеността.
Това ще има огромен хуманитарен ефект.
Най-важното, че това е вече готов промишлен метод, с помощта на който за няколко месеца може да се получи промишлено производство.

Трансмутация на елементите – Добре дошли в Новата Епоха!

Формално това се нарича изобретение, но в дадения случай става въпрос за откритие. И тук спокойно може да се каже, че става въпрос за начало на Нова Епоха!

Под “трансмутация” се разбира превръщане на едни химически елементи в други или на едни изотопи на химически елементи в други.

Трансмутация в алхимията е превръщане на един метал в друг, обикновено се разбирало превръщане на неблагородни метали в благородни. Осъществяване на трансмутация била главна цел на алхимията, за постигането на която се извършвало търсене на философския камък. В метафизическия смисъл, касаещ духовната сфера, на преобразуване е подвластен не само материалът, но и личността.

Трансмутация във физиката е превръщане на атомите на едни химически елементи в други, в резултат на радиоактивно разпадане на техните ядра или при ядрени реакции.

При днешните технологии трансмутация се осъществява или при верижна реакция, когато по време на взрив изходният уран-235 се превръща в други елементи, или в ядрени реактори, когато при бомбардировка с неутрони уранът се превръща в други елементи. По този начин изкуствено са били получени плутоний, кюрий, франций, калифорний, америций и пр. – елементи, които или ги няма в природата, или тяхното получаване от природни източници е практически невъзможно.

Те са незаменими в енергетиката, промишлеността, медицината, в космическата техника. Например, Полоний-210 се използва в изотопните батерии за космическите апарати. Грамове полоний могат да дават енергия в киловати дълго време. Луноходите са работили с такива батерии. Руските реактори дават за една година около 9 грама полоний.

Изотопите на америция се използват за измервателна техника и дефектоскопия. Изотопът молибден-99 се използва в медицината за диагностика. Всичките тези елементи и изотопи, получавани в реактори, струват десетки хиляди, стотици хиляди и милиони долари за ЕДИН ГРАМ. Някои елементи и техните изотопи са известни, но е невъзможно да се получи някакво реално количество. Например, актиний-227 увеличава мощността на енергоотдаването на горивните пръти за атомните електроцентрали 10 пъти. Но получените в света обеми на актиний-227 се измерват в милиграми.

Самата трансмутация с помощта на горещи реактори е много скъпа и не е безопасна от екологична гледна точка. Затова в света има дефицит на особено ценни елементи.

Но днес е направен обрат в химията и физиката. Открит е начин за трансмутация на химическите елементи с помощта на биохимията. Двама гениални руски учени - Тамара Сахно и Виктор Курашов – са извършили това откритие.

С помощта на химически реагенти и бактерии, от руда, която съдържа природен уран-238 или торий-232 може да се получи по-голямата част от известните ценни и особено ценни изотопи. Актиний-227, който в света е в количество по-малко от един грам, сега може да се получава в килограми и дори тонове!

Само това ще осигури преврат в световната енергетика, защото ще увеличи КПД на атомните електроцентрали 10 пъти, което окончателно ще приключи въглеродната епоха. Може да се получат килограми Америций и да се направи преврат в промишлената дефектоскопия и в търсенето на полезни изкопаеми. Може да се получи Полоний и спътниците на земята ще получат друго качество на енерговъоръженост.

Виктор и Тамара са извършили 2000 опита и при трансмутация, от изходната суровина - уран, торий, са получавали в това число злато и платина, като странични продукти. (Привет на тези, които държат злато).

Освен това технологията позволява с помощта на бактерии и реагенти да се извършва 100%-на деактивация на ядрените отпадъци. Бактериите преобразуват всичко. Това, което по-рано можеше само да се закопава, създавайки опасност за околната среда, сега може на 100% да се деактивира.

Освен това, в процеса на деактивация при трансмутацията се появяват ценни елементи, включително злато и платина. Както стабилни изотопи, така и радиоактивни. Например, изотопът на радиоактивното злато-198 се използва за лечение в онкологията.

Виктор Курашов и Тамара Сахно са получили за своето изобретение Патент на Руската Федерация през август 2015 года ( Патент  RU 2 563 511 C2 на сайта на Роспатент). Резултатите са проверени от стотици анализи от независими лаборатории с най-съвременни уреди и са потвърдени от авторитетни учени-химици.

Биохимическата трансмутация е откритие от епохално значение. И това е вече готова технология, която може веднага да се приложи в промишлени мащаби. Всичко вече е направено.

 (Вижте и сайта на изобретението на английски език: bt-isotopes.com ) 

Виктор Курашов:

Започнахме да се занимаваме с трансмутация на химически елементи в началото на 1990-те години. Първи резултати получихме през 1998 г. Стотици успешни експерименти направихме през есента на 2013 г.
Получихме патент  на 25 август 2015 г.

ПРОЦЕСЪТ:

Първият компонент на процеса е руда и ядрени отпадъци. 
Вторият компонент са метали с променлива валентност - ванадий, хром,  манган,  желязо,  никел,  олово,  цинк,  кобалт.  Обикновено изолзваме желязо като най-евтиният елемент.
Третият компонент и факто на процеса са бактерии.

Обикновено използваме видове бактерии, които окисляват желязо и сяра. Бактериите работят по метала, издържат на радиацията, адаптирани са към силната соленост на разтвора.

По-нататък рудата и ядрените отпадъци се обработват от бактериите в присъствие на елементи с променлива валентност.

Процесът на трансмутация започва веднага и на етапи върви 2-3 седмици до нужните ни елементи. Но продължава и по-нататък до стабилни елементи, ако не бъде спрян. Ние спираме процеса на определен стадий, като отделяме нужните ни елементи.

Може смело да се твърди, че тезата на материалистическата наука, че е невъзможна трансмутация на едни елементи в други, се оказа погрешна. И древната алхимия в това отношение се оказа по-вярна.

има и видео

http://rmmedia.ru/threads/123834/

Преди 19 часа, Малоум 2 said:

Ядрената сила е също от електромагнитен произход -

Този извод от къде го правиш, или караш само на декларация.

Преди 20 часа, Curiosity said:

Съгласен съм с теб, но за сега тази догма не е успял никой да я опровергае.

Както казваш няма материя във вселената, която да не се движи. Интересно ми е има ли хипотеза какво кара частиците да се движат? И по точно частици като фотоните, глуоните или неутриното. Например колата за да се движи и трябва бензин. Кое е бензина на фотона ?

За догмата това е друга тема, не мисля че не е опровергана, търси в гоглето там има много информация. А относно какво карало туй онуй да се движи, ами нищо, материята е във вечно движение, само се променят посоките и големините на това движение, покоят е частен случай на движение където движението е неразличимо едно от друго, както два цвята примерно бяло са неразличими едно от друго но това не означава че не съществуват като цветове.

1 hour ago, Curiosity said:

Както виждаме частицата не може да се върти около оста си защото това би означавало че, напречната скорост ще бъде по-висока от скоростта на светлината. От тук си правя извод че, ако глуоноте са безмасови и обмена се осъществява със скороста на светлината, то самите кварки ако се движат, то тогава би се нарушил принципа по същия начин като при спина. Така погледнато и аналогията, която правиш с електрона също не е точна. 

Те физиците не знаят какво е спин, не било въртене на частица а тогава какво е ? Първо да си изяснят спина какво е , тогава да смятат може или не може да се върти по бързо от светлината. Нищо не пречи на кварките вътре в адрона да се движат, няма материя във вселената която да не се движи. Пък и това че нищо не можело да се движи с по голяма скорост от тази на светлината, си е научна догма. Частиците не са прости геометрични точки, те имат структура и обем както всичко на този свят, точковите модели на частиците са само удобни математически абстракции и нищо повече.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Казах вече, не един път, че има процеси които ЗА НИКОГО (от никого) не са наблюдаеми! Няма и не може да има експериментална проверка на процес "поглъщане на фотон" от частица. Което означава, че Човек не може да ползва метод: "око да види, ръка да пипне!" неограничено. Познаваме света с мозъкът си, с мислене, с хипотези за същност, с предположени следствия и т. н.

Откъде реши че нещо което не е наблюдавано от никого и никога е такова  сигурно богородица ти го е нашепнала. Ми това не е научен подход а езотерика

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Иначе, по Попър и струнната теория е ненаучна... щото, не можела са се докаже експериментално... Също - и теорията за ГВ е ненаучна и ... т. н., да не навлизаме в грешни критерии за научност- нямат общо с темата.

...

Струната теория миже и тя да е ненаучна, няма факти до сега които да я подкрепят, за в бъдеще може и да стане научна. Обаче ТГВ е научна защото има наблюдаеми факти които я правят верифицуема и фалсифицируема.

Гравитацията е консервативна сила и не може да извършва по голяма работа отколкото е вложена в една механична система.

Тези изобретатели перпетооммоделисти да прочетат това и да си спестят труда и материалите по направата на разни излъгващи перпетоомобилета.

http://phys.tu-sofia.bg/ef/KEE/Lektzii/6 vupros.pdf

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

И виж - при непрестанното образуване новите свойства се придобиват, а не са даденост, както е в Стандартния модел. Тоест - знаем от къде произтичат свойствата на различните частици, а не се надяваме на ... Големия взрив, да ни ги зададе изначално! и ... да чакаме инфлацията да  избистри фона, та да станат "видими" със светлина - ЕМВ)

...

Хубаво де, но непрестанното образуване не е подкрепено със емпирични факти от наблюдение нито пък следва апостериори от някакъв физичен експеримент , изобщо дали пък има такъв проведен и как ще подвърди непрестанното образуване като честотата му е недоловима ? излиза че никой експеримент не е в състояние да потвърди теорията ти и това я прави нефалцифируема нито пък верифицирана, а по правилото на Попър такива теории са ненаучни.

Преди 53 минути, Малоум 2 said:

Ми, ... то няма кварки - не са открити като отделни частици. Тоест - това не е мое откритие, че няма кварки. Има мат.модел с кварки., който  работи с някакво обяснение.

Да тук си прав, засега не са изолирани свободни кварки, защото тяхната сила е подчинена на конфаймънта, колкото по ги отдалечаваш една от друга толкова повече нарастват глюонните сили между тях, нещо като да разтягаш ластик  Така е, според теоретиците разбира се, практиката може да покаже друго за в бъдеще .

Преди 8 часа, Curiosity said:

Не мисля че се движат по орбити, защото иначе трябва да предположим че има нещо в центъра което да ги държи заедно да не се разлетят. Не съм сигурен дали изобщо се движат, защото силното ядрено взаимодействие всъщност се осъществява чрез непрекъснат обмен на глуони. Глуоните са безмасови до колкото знам, което означава че би трябвало обмена да се осъществява със скороста на светлината.

Първо аз не твърдя че кварките се движат вътре в адрона, това го казват от статията която пуснах, също нищо не пречи на кварките да се въртят една около друга и силното взаимодействие причинено от глюоните да ги задържа, иначе самите кварки биха се сляли в едно, защото кулоновите им сили са твърде слаби( кварките имат полуцял дробен заряд) за да се противопоставят на глюонната сила. Електроните в атома се движат макар че обменят виртуални фотони които са преносители на електромагнитизма, така че не виждам пречка за това че кварките обменяйки глюони, не можели да се движат.

Преди 39 минути, Малоум 2 said:

А разпадът е от неутрони! При голяма относителна скорост на "сблъскващи" се неутрони става разпад

Неутроните не се разпадат от сблъсък, те са неустойчиви извън ядрото и се разпадат за броени минути след като са изолирани извън ясрото.

Преди 13 часа, Gravity said:

("Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка.")

Преди 13 часа, Gravity said:

Това от къде е?

Той да каже като изчезнат преди да се появят отново, къде изчезват в небитието ли ?.

Преди 6 часа, Curiosity said:

Нека навлезнем по навътре в квантовия свят .

Описанието на протоните и неутроните в статията ми направи впечатление и ме накара да се замисля.

Първото нещо е с каква скорост точно се движат тези кварки? Със скороста на светлината?

Друго нещо което ми е интересно е как точно се движат? Обикалят в кръг около общ център? Хаотично? Защо не се сблъскват?

Имам още въпроси, но ще изчакам първо отговор на горните.

И аз се питам същото  до сега в стандартният модел не съм чел да се споменава че кварките се движат с главоломна скорост вътре във адроното пространство. Навярно обикалят както електроните около ядрото по дискретни орбити, нямам идея, не знам дали кварките поглъщат фотони подобно на атомите чрез електронните орбитали, но ми се струва че може и да е така защото според ТГ в първите милиардни части от секундата след ГВ не са съществували дори и адрони а само кварк-глюонна плазма при милиони градуси температура . После кварките се обединяват в адрони,когато започва охлаждането на вселената при инфлационният период. Но тези адрони са били много малко, повечето от масата на светлата материя е била под формата на електрони и позитрони, които след пораждането си анихилират и се превръщат отново във фотони. тогава вселената е била в термодинамично равновесие, после като се появява инфлацията и започва разтягането на материята във пространството и времето, плазмата се охлажда и заедно със фотоните от анихилацията на позитрони и електрони продължава и до днес да се охлажда( по точно дължината на вълната на гама фотоните от анихилацията, се увеличава ), като се превръща във микровълновото фоново излъчване.

Преди 3 часа, Curiosity said:

Да се върнем на темата . Тук нещо не ми стана ясно, какво общо има силното ядрено взаимодействие с масата? Нали протоните и неутроните са изградени от кварки, които пък получават масата си от полето на Хигс. Ако извадим кварките от протона или неутрона и ги засилим със скорост равна на тази с която се движат вътре, то според формулата E=mc²  би трябвало да имат същата маса независимо от това че не им влияе силното ядрено взаимодействие.

Друго нещо което, не ми е ясно е от какво е изградено всъщност полето на Хигс? От Хигс бозони ли? Наскоро гледах някъде че всъщност Хигс бозона се е оказал много по лек от очакваното, и според една хипотеза  на една група физици, би трябвало да има не един а 5 Х бозона за да излязат сметките. Беше нещо свързано със суперсиметрията.

Зборът на масите на кварките изграждащи протоните и неутроните, когато не са свързани със силно взаимодействие, е по малък отколкото когато са свързани в адрон (тоест протон или неутрон, ),  не адитивна величина на масата, и това се дължи на масовият дефект, част от масата на адрона се образува от енергията на връзката от силно взаимодействие между 3 кварка, два горни  и един долен за протон, и два долни и един горен за неутрон. Останалата маса на адрона която е по малка, е адитивен збор на масата на 3 те кварка получена от полето на хигс. За полето на хигс и квантът на хигс, хигс бозонът, открит наскоро в ЦЕРН, знам че масата на хигса е много голяма превишаваща тази на адроните, получава се в ускорителите за сметка на енергията на сблъсъка, иначе самото поле на хигс, може да е изградено от кванти без маса, въобще нещата са много спорни, четох че дори се съмнявали в достоверността на откритата частица Х - бозон, била неправилно тълкувана като такава според някои учени от ЦЕРН, но сега не ми се рови в нета за това, ето нещо което намерих на бърза ръка за момента Две стъпки по-близо до хипотетичния свръхтежък бозон

1 hour ago, Curiosity said:

То тогава Теорията на големия взрив, а от там и инфлацията, ОТО и др. също са хипотези, което дирекно ги приравнява с тези на Малоум2 .

При ТГ, ОТО има наблюдаеми факти които са в корелация със споменатите хипотези и затова те вече са станали теории. Друг е въпроса дали тези наблюдаеми факти като червено отместване, микровълнова фонова радиация и т.н, не се дължат на други фактори, например червеното отместване на далечните галактики може да се дължи освен на доплеровият ефект от разширението на галактиките, и от разсейване и намаляване на енергията на фотоните от далечните звезди, поради ефекта на Комптън, когато светлината от далечните звезди преминава през космическата плазма, фотоните отдават част от енергията си на свободните електрони на космическата плазма, и така намаляват енергията си измествайки спектралните линии към червеното. Колкото по отдалечена е звездата толкова нейните фотони търпят "умора" преминавайки през по дебели пластове космическа плазма. Това е един довод за "стационарната вселена", но мисля че не е коректен защото  комптън ефекта се проявява от значително тънки пластове от плазма, и при милионите парсеци разстояние изпълнено със космическа плазма, не знам каква енергия на фотоните ще остане. Пък и микровълновата фонова радиация си остава загадка разгреждана при стационарният модел на вселената.

Преди 3 часа, Curiosity said:

Не защитавам Малоум 2, но има много теории, които не могат да се докажат експериментално, поне в близко бъдеще.

То на това се викат хипотези, чак като се докажат експериментално, в близко или по далечно бъдеще, стават теории.

Малоум 2 това е хипотеза, огромна честота на бягащи пулсации, която не можем да видим и с апарати. Ми откъде следва пак питам, някакъв  експеримент  да кажеш който недвусмисленно говори за това? експериментално потвърден? то най различни модели могат да се измислят, ама дали отговарят на действителността, моделът на геоцентризма работи добре, ама в действителност планетите обикалят около слънцето не и обратно около земята, и това е наблюдаем факт. Дай поне един наблюдаем факт за твоята хипотеза.

"честота на структуриране"- това откъде следва ? или е само белетристично описание на някаква фантазия на гаражен гений ? Най накрая трябва да се сложи демаркационна линия между наука и псевдо - наука, има много непризнати гении но има и гении - шарлатани 

Попаднах на интересна статия, учените се надяват да разкрият тайните на тъмната материя и енергия. Ако се установи че неутриното получава маса от поле подобно на хигсовото поле, това може да обясни произхода на масата на тъмната материя.

Полето на Хигс дава маса на елементарните частици, но повечето от масата във Вселената идва от някъде другаде. На тази загадка е посветена последната статия на изданието на ускорителните лаборатории Fermilab и SLAC Symmetry magazine.

Историята на масата на частиците започва точно след Големия взрив. В първите моменти на Вселената почти всички частици са безмасови и пътуват със скоростта на светлината в една много гореща "първична супа". В един момент по време на този период се появява полето на Хигс, прониква през цялата Вселена и дава маса на елементарните частици.

Когато се включва полето на Хигс, то променя средата, изменяйки начина, по който се държат частиците. Някои от най-честите метафори сравняват полето на Хигс с кално поле или гъст сироп, който забавя частиците - някои повече, други - по-малко - когато преминават през него.

Полето на Хигс може да се представи и като тълпа по време на парти или орда от папараци. Когато известни учени или ВИП-персони преминават през тълпа, хората ги заобикалят и ги забавят, а по-малко познати лица минават през тълпата незабелязани. В тези случаи, популярността е синоним на масата - колкото сте по-популярен, толкова повече си взаимодействате с публиката и толкова сте по-"масивен". 

Теорията как се появява масата на елементарните частици се създадена от Питър Хигс през 1964 г. и съдържа всъщност три компонента, а именно всепроникващото поле на Хигс, бозона на Хигс и механизма на Хигс.

Но защо се появява полето на Хигс? Защо някои частици взаимодействат повече с полето на Хигс от други? Краткият отговор е: Не знаем.

"Намирането на полето на Хигс е само началото, защото имаме още маса въпроси", казва Мат Щраслер (Matt Strassler), теоретичен физик и сътрудник на отдела по физика на университета Харвард.

Силното взаимодействие и ние

Полето на Хигс дава маса на фундаменталните частици - електрони, кварки и други градивни елементи, които не могат да бъдат разделени на по-малки части. Но те все още представляват само една малка част от масата на Вселената.

Останалата част от масата идва от протоните и неутроните, които получават почти цялата си маса от силната ядрена сила. Всяка от тези частици е съставена от три кварка, които се движат с главоломна скорост, свързани помежду си с глуони, частиците, които носят силното взаимодействие. Енергията на това взаимодействие между кварките и глуоните е това, което дава масата на протоните и неутроните по формулата на Айнщайн E=mc² , която приравнява енергия и маса. Това прави от масата таен склад за енергия.

"Когато съберете три кварка заедно, за да се създаде протон, той в крайна сметка съсредоточава огромна енергийна плътност в малка област в пространството", коментира Джон Ладжои (John Lajoie), физик в Университета на Айова.

Протонът се състои от два горни и един долен кварк, а неутронът е от два долни и един горен кварк. Техният сходен състав прави така, че масата, която придобиват от силното взаимодействие, е почти еднаква. Но неутроните са малко по-големи, отколкото протоните - и тази разлика е от решаващо значение. Процесът на разпадането на неутроните в протони е много важен за химията, а по този начин и в биологията. Това е радиоактивният процес на бета разпад.

Разпадът на неутрона изглежда така: n → p + e^- + ν_e 

Ако протоните бяха по-тежки, те щяха да се разпадат в неутрони и Вселената, каквато я познаваме, не би съществувала.

"Както се оказва, долните кварки взаимодействат по-силно с Хигс полето, така че имат малко по-голяма маса", обяснява Андреас Кронфелд (Andreas Kronfeld), теоретичен физик във Fermilab. Ето защо съществува малка разлика между масите на протона и неутрона.

Но какво да кажем за неутриното?

Научихме, че елементарните частици получават масата си от полето на Хигс, но възможно е да има едно изключение: неутриното. Класът частици неутрино имат изключително малки маси (един милион пъти са по-леки от електрона, втората най-лека частица), те са електрически неутрални и рядко взаимодействат с материята.

Учените недоумяват защо неутриното са толкова леки. Теоретиците в момента обмислят няколко възможности.

Проблемът с неутриното е, че физиците знаят общата маса на трите вида, но не и масата на отделните неутрина.

Илюстрация на превръщането на мюонно неутрино в електронно неутриното, а след това пак в мюонно. Източник: Physicsworld.com

Това може да се обясни, ако неутрината са едновременно и собствените си античастици, тоест ако версията на антиматерията при тя е идентична с версията на материята. Такива частици се наричат майорана. Ако физици открият, че това е така, това би означавало, че неутриното получават маса от някъде другаде освен от полето на Хигс.

Неутриното би трябвало да получава маса от подобно на Хигс поле, което е електрически неутрално и обхваща цялата вселена. Това може да бъде същото Хигс поле, което дава маса на останалите елементарни частици, но може и да е някой негов много далечен братовчед. В някои теории, масата на неутриното идва от допълнителен, чисто нов източник, който може би крие отговорите на други мистерии на физиката на елементарните частици.

"Хората се вълнуват от тази възможност, защото това може да се тълкува като доказателство за една чисто нов тип енергия, несвързана с феномена на Хигс", заяви Андре де Говеа (André de Gouvêa), теоретичен физик в Северозападния университет.

Този нов механизъм може също така да бъде свързан с това как получават своята маса все още неоткритите частици на тъмната материя. 

3D карта на мащабното разпределение на тъмната материя, според измервания на слаби гравитационни лещи с космическия телескоп Хъбъл.

"Природата е склонна да бъде икономична, така че е възможно същият нов набор от частици да обяснява всички странни явления, които все още не са обяснени", казва де Говеа.

Ние знаем, че 85% от цялата материя във Вселената не е обиктовената материя от протони, неутрони и други частици, а мистериозната тъмна материя и енергия. Опитите директно да се наблюдава тъмната материя не са успешни до момента, но може би ключът се крие в неутриното.

On 3.06.2016 г. at 12:49, Гагов said:

Точно тук не бих гледал. има сайтове и информация с доказано качество /висок инпакт фактор/, а не някакви съмнителни конспиративни теории публикувани в блогове.

дай да ги видим тези сайтове, аз дадох линк, защото картинката обяснява правдоподобно. Ти като имаш по добро обяснение защо не го дадеш?

Преди 2 часа, Curiosity said:

Здравейте,

Често в последните години се говори за така наречената тъмна енергия, която е причина за разширяването на вселената с постоянно нарастваща скорост. Самото разширение е открито от Едуин Хъбъл, който установил червено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики. Преди време гледах един научнопопулярен филм, в който се обясняваше че независимо от коя галактика наблюдаваме ще установим същото нещо. След време гледах друг филм, в който ставаше дума за сблъсъци между галактики, включително това че нашата галактика ще се сблъска с галактиката Андромеда след няколко милиарда години. Тогава се запитах как е възможно хем всички галактики да се отдалечават една от друга, хем да има сблъсъци? Това на мен ми звучи като парадокс. Интересно ми е какво мислите по въпроса? Чудя се аз ли пропускам нещо или някъде има много сериозна грешка?

Погледни  тук, и ще ти се изяснят нещата,

Точно тук не бих гледал. има сайтове и информация с доказано качество /висок инпакт фактор/, а не някакви съмнителни конспиративни теории публикувани в блогове.

Как изглежда въртенето на планетите при хелиоцентричният и геоцентричният модел.

http://megavselena.bg/kak-izglezhda-vyrteneto-na-slyntseto-okolo-zemyata/

Удивително!, колко сме нищожни спрямо размерността на космоса. Като погледна към луната всяка нощ, ми се струва че като се протегна ще я хвана, а то можело да се наредят всички планети от слънчевата система помежду земята и луната!!!