dora

Проблемът не е в системата, а в корупцията. И липсата на гражданско общество. Липсата на гражданско общество кара хората да се чувстват непредставени, но това не се променя с промяна на конституцията. Променя се с активното им гражданско участие за контрол на политическата система - не веднъж на четири години (с ниска избирателна активност), а всеки път, когато не са съгласни. С висока степен на участие - лично или през граждански дружения, синдикати, неправителствени организации и т.н. Измислено е как се прави, няма причина да откриваме колелото. Не се променя и с национализъм, наионализмът е идейно течение, което върши полезна политическа работа само за създаването на нови държави. След това става токсичен, защото води до поляризация и омраза. Това е като човек да продължава да взема едно лекарство много след като си е решил проблема, за който то е предназначено - ще си увреди органите. Корупцията пък е причината каквато и система да си изберем, тя да не работи, защото в нея не се случва това, за което е предназначена.

Така с мен не се разговаря.

Това откъде следва?

И пак за Швейцария, научният консенсус в последните години е, че политическата система на комбинация от директна и представителна демокрация увеличава поляризацията и възпрепятства процеса на взимане на решения. Цяла книга по въпроса: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/spsr.12234 Афективна поляризация, сравнително изследване по държави: https://www.brown.edu/Research/Shapiro/pdfs/cross-polar.pdf Погледнете референдумите от последните години, твърде често са на кантар - петдестет и малко срещу четиридесет и малко процента, шейсет и малко към тридесет и малко - какво става с едно общество, когато резултатът "за" и "против" е близък, но "за" се приеме? Пар екселанс поляризация, особено когато става дума за политически чувствителни решения - ерго настройване на различните групи в обществото едни срещу други. Не е добре като магическо решение на всички български проблеми да се предлагат решения, които нито са добри, нито са подходящи, нито са решения

Швейцария е конфедерация, триезична (в 19 век дори четириезична), федерална държава (с различни религиозни деноминации, водещи в миналото до религиозни войни) - етнически, езиково и религиозно нехомогенна държава. Колкото ние сме Израел, толкова сме и Швейцария. Също толкова не сме Бахрейн, Бутан или Лесото. Все с различни форми на управление. Или дори Белгия, където политическата система е такава мешавица от различни принципи, че сегиз-тогиз с години не могат да направят правителство. Ето списък с различните форми на управление: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_forms_of_government Не знам откъде, но непрекъснато се водят дълбоко неприложими примери за фундаментално непотвърдими тези. Ами ок, но това е несериозно.

По-добри политици винаги има. Какво е представителна демокрация отдавна е ясно. Пренаписвате установени дефиниции, както ви отърва на теорията, а това е несериозно. "Народна" няма нищо общо с "демокрация", също. Има общо с марксизма-ленинизма и диктатурата на пролетариата. Нито "народна" има нещо общо с национализма, напротив. Марксъзмът е наднационален, той дели хората на класи, не на националности. Затова и претендираше за световна пролетарска революция, която да подмени системата от национални държави. По него причина след падането на комунизма различни националистични движения създадоха нови държави.

Това е химера. Развитието на човешката цивилизация в даден момент е стигнала до идеята за разделение на труда. Никой не може едновременно да бъде лекар, автомонтьор, художник, счетоводител, водопроводчик и авиоинженер. Същото е и с областта на управлението и политиката - има разделение на труда. Едни се занимават с политика, други не. Едни познават законите, други - не. Едни знаят какво означава държавно управление, други - не. Никой не може да изпълнява всички дейности на света едновременно и абсолютно не бива да се занимава с дейности, от които не разбира. По същата логика допускате, че гражданите през цялото време ще се занимават по всеки въпрос изобщо да търсят консенсус и да контролират, всички тия групи от по сто гражданина, дали този, когото са избрали да ги представлява, отговаря на консенсуса. А кога ще работят, спят, ядат, живеят? Това едно на ръка, предполагате, че гражданите са еднакво подготвени непрекъснато да преценяват кой на какво отговаря. Само че не са, това едно на ръка. Дори хората, които се явяват на конкурс за работа, биват подлагани на оценка от професионални рекрутъри. Обикновеният гражданин не е такъв. Другият въпрос е, че дори да изнамерят някой, който да им отговаря на "консенсусак", каквото и да означва това, днес може да отговаря, утре не. Това значи, че всички тези хора денонощно обсъждат помежду си има ли консенсус, няма ли, избраникът отговаря ли на консенсуса, не отговаря ли? Как го вжидате? А какво, ако днес отговаря на консенсуса според 49 избиратели, но не отговаря според 51, а пък утре по друга тема отговаря на консенсуса според 63ма, пък не отговаря споед 37? Хващат се за косите и се избиват ли? Такава система е дълбоко неефективна и ще блокира всяки опит за управление на каквото и да било, преди такъв да се е реализирал. Затова и ви написах примера с референдумите - гражданите са масово некомпетнтни да решават въпросите на управлението и това е нормално. Допътване до гражданите се прави рядко, само по въпроси, които касаят някакви фундаментални неща, като искаме република или искаме монархия. Гражданинът не е компетентен да решава други въпроси. Напр. на въпроса искаме ли АЕЦ или не искаме, никой гражданин, който не е специализиран в енергетиката, икономиката, финансите, екологията и ядреното инженерство, не може да даде валиден, отговорен, смислен отговор. И слава богу, че това не се очаква, защото тогава от допитването до неподготените по теми, от които идея си нямат, биха произлизали катастрофа след катастрофа. Затова и държавите имат политически елит (и държавна администрация с експерти). Който носи отговорноста да взема важните за управлението решения. И избирателен процес, който позволява на избирателите веднъж на някакъв период от време да избират кой да ги представлява. Не някакви стотици хиляди представляващи ги хора, а определен малък брой (иначе системата става неуправляема). Това пак веднъж на определен период от време, за да могат и гражданите да си отговорността за избора си, ако са преценили неправилно и това е довело до значително сговняване на положението. Този период трябва да бъде и достатъчно дълъг, защото иначе управление не е възможно. Представете си, че днес ви назначат за шеф, напишете някаква стратегическа програма какво трябва да се свърши, и утре ви свалят, за да сложат друг, който да напише друга стратегическа програма, след седмица трети - с трета програма и т.н. Ефектът от това е тотално блокиране на управлението, защото никой не може да реализира нищо - а обикновено за това са нужни дори не само 4 години, а цели десетилетия. Сега си по представете това, умножено по тези групи от по сто човека - на седем милиона население това са 70 000 шефа, сменяни през ден, щото днес кефят някого си, утре не го кефят. Добре е всеки да работи това, от което разбира. Това важи и за гражданите, чиято политическа и гражданска култура като цяло не е особено висока, а от тях в описания от вас процес ще се изисква денонощно да поемат отговорност за безкрай елементи в непрекъснато променяща се сложна система от взаимоотношения, от които си нямат кьорава идея. Затова и има политическа система, тествана многократно и оптмално, макар и не идеално, работеща. Ако очаквате, че в политическата теория и история ще се случи някаква чудодейна метаморфоза, няма. Искате да откривате колелото от нулата, мъ да не е кръгло, а квадратно. Ами, добре, но това няма никаква полза. Затова и това, което пишете, е химера.

Има такива теории: https://en.wikipedia.org/wiki/Fertility_and_intelligence Има и изследвания, според които отказът от деца изобщо е обвързан, освен с други неща, с по-високото образоване: https://en.wikipedia.org/wiki/Voluntary_childlessness

Toва какво доказва? Британката ражда 1.6 деца, толкова, колкото и българката: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN?locations=GB Ако акцентът е в това, че тя е от индийски* произход, това пак няма никаква прескриптивна роля, освен ако желаещите драстично увеличение на раждаемостта българи не започнат да се женят примерно за жени от Нигер, там раждат средно по 6,8 деца - с резултат все чистокръвни българчета Тези жени обаче тези средно 6,8 деца ги раждат в Нигер, където живеят в потресаваща бедност (https://www.oxfam.org/en/what-we-do/countries/niger) и без никаква здравна грижа, вкл. по отношение на сексуалното здраве. Никак не е ясно дали на друго място ще раждат също толкова, по-скоро не. С увеличаване на благосъстоянието и подобряване на положението на жените броят деца на жена закномерно спада. Има го и на графиката от Световната банка - висок доход -> малко деца. *В Индия, прочее, фертилността пада, жените от средно 5,9 деца всяка през 1950те сега раждат по 2,2. Най-много деца в Индия се раждат на мюсюлманките. Джаинистките жени раждат дори по-малко, 1,2 деца. https://www.pewforum.org/2021/09/21/religious-composition-of-india/

Подхождате от хипотезата, че подобен консенсус е възможен, защото съществува някакво общо кратно в интересите на хората. Такова обаче няма, по причина, че хората са адаптивни - налага им се да разработват стратегия, съотносима към параметрите на всяка отделна ситуация, а тези стратегии са толкова различни, колкото са и хората. Днес общото кратно по някаква тема е между Пешо и Гошо, утре общото кратно е между Пешо и Евтим, а след пет дни няма никакво общо кратно между който и да било от тримата по която и да било тема. Това защото Пешо, Гошо и Евтим принадлежат едновременно към много групи по всяка своя отделна характеристика (пол, възраст, местоживеене, степен на образованост, икономически статус, семейно положение, лични обстоятелства, изградени във времето възгледи, различни характери, различни потребности и какво ли не още). Някакъв временен консенсус може да има само по дадени въпроси и то само в определен момент от времето, защото ситуациите, на основата на които се извеждат тези въпроси, също непрекъснато се променят. Днес непосредствените проблеми за решаване са едни, утре някои от тях са отпаднали от само себе си, други са се разрешили, трети са се влошили, а четвърти са изникнали от нищото, или като последствие от предишни действия. Без адаптивност дълбаем на едно място и по-скоро влошаваме ситуацията си. Единственият консенсус, постижим в обществата, е решението да живеят заедно сравнително мирно, но това изисква множество компромиси, които няма как да се правят винаги, от всички и в еднаква степен през цялото време. Компромисът винаги е доброволен и временен. Затова търсенето на траен консенсус реално е непостижим процес, изключително трудоемък, ако дори по дадени теми трябва да се проверява непрекъснато, и с потенциала да блокира каквото и да било ефективно управление на каквото и да било, защото все някой някъде би могъл да бъде на въпреки. Това значи реално да няма функционираща държава. Когато, примерно, се говори за референдуми, хората могат едновременно да искат различни неща. Напр. да гласуват на референдум да се понижат данъците, но същевременно да гласуват на референдум да се качат социалните разходи - не може и двете едновременно, ерго това изобщо блокира възможността да се вземе каквото и да било решение. Това и отнема всякаква отговорност от политиците, които са избрани точно за това - да вземат решения, включително и крайно непопулярни, когато се налага. Затова това, което предлагате, е някаква фикция. Човешките системи са самоорганизиращи се; някаква централна регулация е възможна, но тя се състои само във формирането на общи правила, по които да се осъществяват отношенията. Те могат да бъдат неписани (традиционни практики) и писани - закони. От това обаче не следва, че законите няма да се нарушават, само че има регламент, който класифицира дадени действия като законни и други - като незаконни. Нито означава, че "традиционните" практики не се променят. Това реално се случва непрекъснато. Високата тревожност, неспособността да се живее в среда с висока непредвидимост, тласка хората към желание за някакви прости кардинални решения, но такива просто няма. Или ако има, не работят добре във времето. Ако изобщо. Това, което работи във времето, е да приемем, че другият/другите може да не са съгласни с нас (и най-вероятно в значителна част от времето не са), и че в това няма нищо нередно (свобода, право на избор, плурализъм), ако успяваме да поддържаме помежду си що-годе цивилизовани отношения.

Защото традиционните ценности не са относими към общественото развитие днес. Ерго няма как да бъдат приложени на практика, без обществен регрес, без елемент на институционализирано насилие. Социалното инженерство (фашизъм, комунизъм) е такава форма на насилие (вече сме го играли в новата си история, все с катастрофални резултати, от които после с десетилетия не можем да се спасим). Методите на изпълнение на социално инженерство са възможни в тоталитарна държавва. Едва ли искаме пак такава. Затова на мен вайкането, че няма достатъчно деца и призивите за връщане към традиционните ценности (основно идващи от мъже, междру другото, жените отлично знаят, че това прагматично няма как да стане) на мен ми са ми малко смешни - дайте да дадем! Ами, като искате по шест деца, родете ги!

Ако гледаме процесите в последните тридесет години - искаме да живеем в нормална държава, но в нашата шансовете за това не са големи. Затова напускаме.

Израел е държава с висок риск за националната сигурност. Самото й население е създадено от хора, които още носят историческата травма на опита за физическото им унищожение. Едва ли искаме това

Вече написах, много деца се раждат в анклави с население с фундаментални религиозни убеждения, където това не става по избор на жените. Или в ситуация на крайна бедност, където човешкият живот няма значение - животът на жената основно. Религиозният фундаментализъм - християнски, еврейски, мюсюлмански, навсякъде е леко, хм, средновековен. Европейската жена (такава, каквато е днес - работеща, финансово независима, образована на същото ниво като мъжа) няма как да бъде върната в средновековието, колкото и някакво малцинство - основно мъже - да въжделява това заради комплексите си за (национална) непълноценност. Затова и пиша, че носталгиите към средновековието ще си останат това - носталгии. В 21 век нямат никакво място. Ако искат да живеят в свят, където жените са само крави за разплод - готово, има схващания съвсем наблизо, могат да се преместят там и да създадат по шестнадесет деца всеки. Но това пак няма нищо общо с национализма, а с фундаментализма и насилието над жените. Фактът е, че броят деца в едно семейство - и в едно общество - зависи от желанието на жените да ги родят. Доколкото от почти век в Европа жените имат правото сами да решат как да подреждат живота си (а не да започнат с раждаето на деца от 12-годшна възраст), те няма как да бъдат върнати - с никаква идеология изобщо - с един-два века назад. Aко някой иска да види защо в северна Европа се раждат малко повече деца, отколкото в южна, тук има публикация: https://www.weforum.org/agenda/2021/01/children-europe-eu-north-south-divide-childcare-social-policy-children-mothers/ Национализмът не е сред тези причини - причината е възможността да се балансира работата с личния живот, което включва финансовата подкрепа за семействата да отглеждат деца (достъпност до детски градини, ясли, забавачници и егалитарността на обществото - еднакво разпределение на задължението към децата на бащите и майките, което позволява на майките да работят, колкото искат те, а не колкото им се налага, защото мъжете им не искат да участват в отглеждането на деца). Насила деца не се раждат. И пак, въпреки това, броят деца никъде не достига 2 - колкото е необходимо, за да може населението да не застарява.

И тогава не е имало противозачатъчни. Няма как да се върнем с произволен брой векове назад, каквито и носталгии по доброто старо време, когато жените раждали по шестнадесет деца да ни тресат. Деца днес не се раждат по идеологически съображения - раждат се по собствено желание и според преценка на възможностите да се гледат. Там, където мнението на жените има значение, разбира се, защото в съвременния западен свят няма жена, която по своя воля да иска да има шест деца, ако е наред с главата. Съжалявам, че го пиша така, но жените ги е еня какви шансове ще дадат на децата си. Тези, които не ги е еня, или не са способни на рационална преценка, или са в ужасно положение, или в крайна бедност, което в голяма степен е същото, защото тогава не само животът на децата им е без значение, а и техният собствен. Лебенсборн също е от този порядък -жената не е нищо повече от крава за разплод, временен доставчик на генетичен материал. Това в развита демократична държава няма как да стане. Децата, които се раждат в Европа, ще стават по-малко (като процент от населението), а застаряващото население ще расте. Вкл. защото население, което е извън фертилна възраст, не може да създава деца - това ще е устойчива тенденция, щото това нефертилно население става все по-висок процент. И включително защото жените не могат да си позволят да излязат от работната сила, докато са в работна възраст - трябва да създават продукт и да плащат данъци и застраховки. Да не говорим, че няма и никакъв шанс да поискат. Времето на мъжа на работа, а жената в кухнята до печката с две-три мърляви деца в краката й в Европа приключи към средата на 20 век. Децата вероятно ще стават и по-малко, защото това, което се нарича дискриминация по пол в социалните институции (презумпцията, че жените са основните грижещи се за децата, затова по-често отсъстват от работа, не работят на пълен работен ден и се радват на по-ниско заплащане, отколкото мъжете, води до значителна загуба на доход, ерго и на данъци за държавите), ще трябва да се минимизира (източник: https://www.oecd.org/development/gender-development/SIGI_cost_final.pdf). За да се запазва икономическият растеж и да се поддържат социалните системи, все повече жени ще трябва да работят все повече, ерго ще имат все по-малко време за раждане и отглеждане на деца. Затова: The differences between these pyramids highlight the projected developments to take place in the structure of the EU population between 2019 and 2100: the young age population is projected to decrease modestly due to a lower number of births; this narrowing process is known as ‘ageing at the bottom’ (of the population pyramid); the working-age population will shrink considerably between 2019 and 2100, thus further increasing the burden on those of working-age to sustain the dependent population; the elderly population is projected to grow much larger — as shown by the broadening at the top of the pyramid — reflecting the ageing of the EU’s population as a result of lower mortality rates; Повишената миграция на по-младите към определени държави може донякъде да компенсира застаряването в едни страни-членки на ЕС, но ще води до все по-застаряващо население в други - това го виждаме и сега: Migratory patterns — immigration and emigration — also have an impact on population age structures, resulting from either positive net migration (more people arriving in a country than leaving it) or negative net migration (more people leaving a country than arriving). In those EU Member States which are characterised by positive net migration, it is possible that the process of population ageing may be slowed down, as migrant populations are often characterised as having a high share of working-age persons. On the other hand, where there is negative net migration, the ageing process may be accelerated, as those leaving the country may also tend to be relatively young, thereby reducing the number of working-age persons in the population, while also reducing the fertility rate as well. Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=People_in_the_EU_-_population_projections&oldid=497115#A_demographic_future_.E2.80.94_a_greying_population Но няма повече да отплесвам темата, ако никой не иска да продължи по тази нишка

Няма никаква такава връзка в този конкретен случай. Тогава жените не са работили, първо. Офицерите пък са били достатъчно благосъстоятелни, за да издържат жена с три деца, второ. По него време не е имало и противозачатъчни. Жениш се, колкото пъти забременееш, толкова пъти раждаш. В държавите, където все още противозачатъчни не се ползват, ситуацията е сходна, но това няма общо с патриотизма, а с нивото на обществено развитие. Засилена раждаемост в развитите държави има и в анклави с фундаменталистки ценности, напр. крайно христянство, или в региони с изключителна бедност - те не могат да си позволят каквато и да било здравна и социална грижа, какво остава за здравно образование на населението. Ако има връзка между "патриотичния повик" и раждането на деца, можем да ги открием другаде, в нацистка Германия: Lebensborn. Откакто обаче развитостта и производителността на една икономика са по-важни за благосъстоянието й от броя човешки индивиди (да не говорим, че с роботизацията и изкуственият интелект много от тези по-ниско квалифицирани хора ще бъдат по-скоро в тежест на държавите, отколкото в тяхна (демографска) полза, това какво население има една държава е без значение. Важно е как е организирала това население и използва това, което има като човешки ресурс. Ако демографските предвиждания са важни за нещо, то това е за адаптиране на държавите към все по-големите нужди от социални разходи и здравеопазване за все по-възрастното население. Средствата за което трябва да дойдат от някъде - напр. повишаване на производителността, разни други неща., или евентуално внос на работници от държавите с по-младо като демографски профил население, така че грижа нямаме, всъщност. Там, където са по-стари, рано или късно ще дойдат по-младите. Пренаселването пък като цяло вреди на планетата. Така че демографската карта, изигравана по този начин - с призиви за по-висока раждаемост, всъщност става все по-безсмислена. Идеологии, базирани на състоянието на Европа в 19 век, в 21-ви по-скоро са неприложими, да не говорим, че нерядко са направо токсични. в 22-ри век няма да доживеем да видим.

Има далеч по-сериозни катастрофи, вече сме минали през няколко.

Kaк правите тази причинно-следствена връзка? Населението навсякъде в Европа застарява, това е естествен процес - хората живеят по-дълго, след втората световна война има бейби буум, тоест хората, родени тогава, са повече, обществените отношения се променят, защото жените не щат да раждат по пет деца, искат по едно, или могат да родят само едно, защото започват с ражданията късно, но затова има икономически причини - за влизане в икономиката днес се изисква много по-високо образование, отколкото преди 100 години, когато и с образование трети клас човек е имал някаква възможност да бъде нает. Сега трябва висше образование, тоест жените, за да могат изобщо да работят, трябва да раждат около 30тата си или по-висока възраст, а тогава по чисто биологически причини вече има време само за едно дете. За това има достатъчно статистически данни. Друг фактор - децата вече не са икономически актив (не могат да бъдат използвани за труд), а икономически пасив. Издръжката на едно дете е твърде висока - то изисква много повече грижи и много по-дълго образование, отколкото преди сто години, за да може изобщо да се интегрира в обществото в бъдеще, ерго този разход - осигуряване на качествен живот и образование на детето, за много хора е непосилен, ако детето е повече от едно. Национализмът пак няма нищо общо. Причина за допълнителното влошаване при нас е емиграцията - факторите са и икомомически, тоест хората търсят по-добър живот за децата си, и всякакви други - влошаване на здравната система, влошаване на образованието. Има здравна емиграция, има образователна емиграция, защото българските университети не отговарят на изискванията за добро образование и последваща реализация на много млади хора. Когато хората имат възможност да избират къде да живеят, е логично да изберат да живеят там, където средата отговаря по-добре на потребностите им - и национализмът няма нищо общо, въпросът е прагматичен. Искат ли да живеят на място, където държавните институции са нереформирани, недобре действащи, всички системи в държавата работят зле, или на място, където има прозрачно, ефективно управление, върховенство на закона, такива неща, или където животът им би бил предвидим и правата им на неща като образование, здравеопазване, и разни други подобни жизненоважни подробности - гарантирани. За емиграцията също има достатъчно данни. Както и за причините за нея, само че политическата класа не иска да ги приеме за валидни, защото не иска да признае тоталния си провал в управлението на държавата. Национализмът ерго няма нищо общо с демографската криза и не е никакво средство за преодоляването й. Той няма да промени нито застаряването на населението (е, ако ненадейно измрат хората над 60, ще имаме статистически по-младо население, като в Африка, но няма да имаме нищо по-добро от това, което имаме в момента), нито това, че ако искат животът им да не се стече по начин, който не им харесва, хората ще напускат държавата и никаква идеология няма да ги спре. Хаосът в икономиката също няма нищо общо с национализма, а с тежкото комунистическо наследство и с това, че потресаващо много се краде, най-просто казано. Никакви националистически лозунги няма да спрат изтичането на кадри, допотопните процеси на места, лошата организация на работа, лошата производителност на труда, остатъците от направо феодални порядки в някои сектори в провинцията, където заради високата безработица хората са обект на експлоатация. И това не е заради национализма или липсата му, а заради лошо управление - съсредоточаването на икономическите дейности в големите градове и обезкървяване на останаалта част от България. Примерно. И какво ли не още, ако факторите бяха единични, досега да сме поправили забатаченото си положение. Не ми пречи да предложите някаква статистика, която да подкрепя аргументите ви, но не мисля, че такава изобщо съществува, защото твърдението е сбъркано по подразбиране.

Mного малко вероятно, защото това няма значение за желанието за изграждане на национална държава със всичките й атрибути (нация, национални героги, национален език, национални празници), след като тя дефакто съществува. На някои от тях и сега е по-удобно да си извадят български паспорт, за да пътуват в ЕС, но това не означава, че самоидентификацията им е българска, просто личен опортюнизъм. Ако имат тази възможност, защо не. Мисля си, че все се хващаме за сламка, а то такава няма и е крайно време да го разберем. По време на комунизма спортът беше начинът да бием гадните капиталисти, за да види целият свят, че комунизмът е най-великият строй на света и ражда суперспециални хора. Версия на нацизма, но в друга идеологическа обвивка. https://bulgarianhistory.org/sportat-kato-chast-ot-bulgarskata-vunshna-politika/ Никой днес не иска това: https://www.dw.com/bg/машините-за-медали-на-комунизма/a-46254711 https://www.dw.com/bg/дългата-ръка-на-дс-в-спорта/a-18440671 За бога, Иван Славков беше шеф на Българския олимпийски комитет. Защо ли.

Брилянтно!

Завареното положение ги устройва. А ги устройва, защото от ЕС идват немалко пари. Нито манталитетно, нито политически, са проевропейски. Вижте какво направи БСП с Истанбулската конвенция. Ако им прочетете платформите, отвъд напудрената фразеология, ще видите, че разликата между една нормална лява европейска лява партия и БСП са от небето до земята. Вижте заигравките с Русия, отказът да се взема каквато и да било национално-отговорна позиция, когато става за руските интереси у нас. Десните партии - вижте на какво прилича СДС, вижте отрито фашизоидната "Код". Вижте подкрепата за Демократична България - тънката прослойка на градската интелигенция тук-таме - не на фона на изборните резултати, а на фона на цялото население, вкл. негласуващите. Кое му е европейското? За членския състав да не говорим - лустрация не се направи. Същото, каквото имаме в БСП, важи и за националистите, и за ДПС - бившите служби, Държавна сигурност. Коя западноевропейска партия е контролирана от бивши комунистически служби? В България нормални партии от европейски тип още няма. Надявам се да възникнат. Изобщо, гледаме треската в македонското око, а не виждаме гредата в своето. Споменавате малцинства, България е страна по рамковата конвенция за малцинствата от 1999. Какво обаче прави с циганското? Не сме по-добри в нищо. Просто от по-отдавна имаме независима държава.

С мен не се разговаря ад хоминем. Написах нееднокртно, че в момента това е научният консенсус в политологията/изследванията на национализма, както и кои са най-важните представители на този консенсус. Дадох достатъчно много линкове по въпроса. Вие представяте примордиалистката версия (и това го написах - очевидно не защото не я разбирам), но тя като цяло е отречена. По причина (пак я написах), че в изследванияята на национализма се включват социолози, политолози, икономисти, дисциплината стават мултидисиплинарна и инклузивна - представлява не само вижданията на елита, но разглежда процесите във всички обществени слоеве. Спорете с тях, не с мен. Това, че този консус не ви харесва - ами, добре. Ясно е защо - защото подрива българската приказка за Македония в контекста на този разговор. Но това не е по моя вина. Това, което написах, е че вижданията на македонските учени в публикацията в "Дневник" отразяват този научен консенсус в момента. И да ме нападате, и да не ме нападате, това е безотносително към това обстоятелство. Написах и че национализмът, подобно всяка идеология - става токсичен, когато е изпълнил предназначението си: конкретно за него - създаване и консолидиране на нация. Това и по отношение на националсоциализма, това е различно идейно течение, с много висока токсичност. Не виждам защо да пиша едно и също по няколко пъти. Затова точка.

Което е пълен нон сенс. При това много меко казано... Дори започвам да мисля, че Вие въобще не сте запозната с биографията му. Никой не говори за биографията му, а за теорията на обществения договор, народът като суверен. Това не е мое твърдение, това пише в учебниците по политология и национализъм. Доколкото национализмът изисква определен тип взаимоотношения на човека с държавата, народът трябва да е суверен. Иначе индивидът е само поданик на монарх, условно казано, защото без социална мобилносст и каквато и да било връзка с централната държавност е обикновен безимотен роб на своя васал. Когато йерархията на подчинение в една държава е такава, че социална мобилност е невъзможна и обикновеният човек няма никакъв досег с централната власт, национализъм е невъзможен.

Не се смесват, културата на Европа е Просвещението, хуманизмът, etc. Нещо, което сме пропуснали. Колкото ние, толкова и македонците - еднакво сме ги пропуснали. Оттам и културния разлом изток-запад.

Хората с българско самосъзнание са заличени - в мнозинството си - много отдавна. Произходът или липсата на конкретен произход или самосъзнание не е причина за дискриминация. Днес македонският народ е македонски народ, това е положението. Не виждам с какво този народ е по-лош от който и да било друг. За нашия европейски път - това искаше интелектуалният елит, тънката прослойка от хора, която можеше да мисли по-далеч от носа си. Ние -подобно на тях - сме държава с тежко комунистическо наследство, силно е преувеличено да се каже, че сме проевропейски настроени в масата си. Когато говорим за малцинства - с нашите се отнасяме не по-добре, изобщо даже не. Имахме исторически късмет, това е. Ако днес трябваше да бъдем премани, нямаше. Защото днес сме по-далеч от Европа като съюз на ценности, отколкото бяхме дори през 1990те - онова беше някакъв неинформиран като цяло ентусиазъм, защото манталитетната промяна, необходима за членство, не се осъществи. Да отрежем шанса за европейски път на Македония е да обречем проевропейски настроените хора там на бавна смърт. Колкото и тънка да е тази прослойка - нашата изобщо не беше по-дебела. Със заминаването за чужбина на немалка част от този проевропейски елит от 1990те насам дори може да е по-тънка от македонската. (Ние с вас определено сме съмишлеици, колко хора като нас двамата виждате около себе си?). Това от инат да провалиш съмишлениците си - проевропейски настроените хора в Македония, намирам за историческа грешка. Ако са съмишлленици, какво значение има дали са македонци или каквито и да било други? Никакво.