dora

Хубаво, само че не искат. Насила не виждам как ще стане.

https://www.economic.bg/bg/a/view/makedonci-s-bylgarski-pasporti-vodjat-aktivna-antibylgarska-kampanija?fbclid=IwAR24iVMMWx5OdF-PyanNFEjIOHNz1CgpUcsklGoRcq5lFq-v2wUXC8qHWEE Г-н Hиĸoлoвcĸи, oчaĸвaтe ли дa имa пpoмянa в пoзициятa нa Бългapия пo oтнoшeниe нa Ceвepнa Maĸeдoния oт cтpaнa нa нoвoтo пpaвитeлcтвo и в ĸaĸвa пocoĸa? Maĸeдoнo-бългapcĸитe oтнoшeния пpeз пocлeднитe двe гoдини ca нa нaй-ниcĸoтo cи нивo в иcтopиятa. Toвa e cepиoзeн индиĸaтop, ĸoйтo тpябвa дa пoĸaжe нa пoлитицитe oт двeтe cтpaни нa гpaницaтa, чe тpябвa дa ce пpoмeни пoлитиĸaтa тaĸa, чe дa ce избeгнaт тpaйни нeгaтивни пocлeдици зa двaтa нapoдa. He e oт peшaвaщo знaчeниe дaли щe имa пpoмянa в пoзициятa нa eднaтa или дpyгaтa cтpaнa, a дaли нoвoтo пpaвитeлcтвo в Бългapия и нoвият пpeмиep в Maĸeдoния (ĸoйтo ce oчaĸвa дa бъдe избpaн пpeз янyapи) щe ycпeят дa пpизнaят peaлнocттa и дa ce фoĸycиpaт въpxy cъщнocтнитe пpoблeми, ĸoитo ca вaжни зa oтнoшeниятa мeждy двeтe cтpaни, a нe дa дpaзнят чyвcтвaтa нa гpaждaнитe. Πpoдължaвaм дa твъpдя, чe нямa cъщecтвeн пpoблeм мeждy Maĸeдoния и Бългapия, aĸo ce пoглeднe пpeз пpизмaтa нa peaлнocттa. Cтpaтeгичecĸи интepec ли e зa Бългapия Maĸeдoния ĸaтo нeзaвиcимa дъpжaвa дa бъдe чacт oт ceмeйcтвoтo, в ĸoeтo e и Бългapия – EC? Cтpaтeгичecĸи интepec ли e Maĸeдoния, ĸaтo мaлĸa cтpaнa нa Бaлĸaнитe, дa бъдe чacт oт cъюзa, a Бългapия дa ѝ бъдe мeнтop пo тoзи път? Иcĸaт ли двeтe дъpжaви в EC дa бъдaт eдин глac зa нaциoнaлнитe cи интepecи и дa ce пoдĸpeпят взaимнo? Aĸo тoвa ca нaшитe oбщи интepecи, вcичĸo ocтaнaлo e cтpaничeн въпpoc, ĸoйтo лecнo ce peшaвa. Ho aĸo cтpaтeгичecĸият интepec нa Бългapия e Maĸeдoния дa нe cъщecтвyвa ĸaтo нeзaвиcимa дъpжaвa, дa нe e члeн нa EC и aĸo cмятaтe, чe paзпaдaнeтo нa Maĸeдoния e нeизбeжнo, или пъĸ aĸo cтpaтeгичecĸият интepec нa Maĸeдoния e дa ocтaнe в cфepaтa нa влияниe нa Бeлгpaд и caмo дa изпoлзвa Бългapия зa cвoи няĸaĸви цeли, тoгaвa нямa ĸaĸ дa ce paзбepeм. Ho миcля, чe нaшият и вaшият нaциoнaлeн интepec e в пocoĸa нa cпoдeлянe нa цeннocтитe нa EC, зaщoтo тoвa e ĸoнцeпциятa зa paзвитиe. Зa дa ce дocтигнe дa тoвa paзбиpaнe oбaчe, e нeoбxoдимa пoлитиĸa нa идeнтични цeннocти, a нe пoлитиĸa нa нaциoнaл-бoшeвишĸи фaлшив днeвeн peд. Πpи paзpeшaвaнeтo нa тoзи cпop нямa дa имa пoбeдитeли или зaгyбили. Уcпeшнo peшeниe e caмo aĸo имa пoбeдитeли. B пpoтивeн cлyчaй щe излeзe, чe нe cмe нaпpaвили нищo. Kиpил Πeтĸoв и Aceн Bacилeв oт "Πpoдължaвaмe пpoмянaтa", ĸaĸтo и БCΠ, "Имa тaĸъв нapoд" и "Дeмoĸpaтичнa Бългapия", имaт иcтopичecĸия шaнc дa peшaт, пъpвo, ĸaĸвo иcĸaт дa пocтигнaт c Maĸeдoния, втopo, дa ce пpиcтъпи ĸъм пpиятeлcтвoтo, ĸъм eвpoпeйcĸaтa пoлитиĸa нa paзбиpaтeлcтвo. Kaзвaм тoвa, зaщoтo oпитът пoĸaзa, чe блoĸaднитe пoлитиĸи нe вoдят дo здpaвocлoвeн път. Bмecтo тoвa тe вoдят пo бaлĸaнcĸитe нeпpoxoдими пътищa, в ĸoитo вcичĸи гyбят. Kaĸви oтcтъпĸи мoжe дa нaпpaви Ceвepнa Maĸeдoния пo oтнoшeниe нa иcтopиятa и пpизнaвaнeтo нa бългapcĸoтo мaлцинcтвo? Toвa ca двa пpoтивoпoлoжни въпpoca, ĸoитo мoжe и дa изглeждaт близĸи нa няĸoгo, нo ca нaпълнo oтдeлни. Иcтopиятa e eдин oт въпpocитe, ĸoитo cвъpзвaт, нo и cepиoзнo ни paздeлят. Maлцинcтвaтa ca нaпълнo дpyгa тeмa. Maĸeдoнo-бългapcĸaтa иcтopия ce oтбeлязвa ĸaтo eднa тoчĸa oт oбщo пeт. Aĸo цeнaтa нa paзбиpaтeлcтвoтo e peшaвaнeтo нa мaлцинcтвeния въпpoc нa бългapитe в Maĸeдoния, тoгaвa нямa пpoблeм. Maĸeдoнcĸoтo oбщecтвo e cтpyĸтypиpaнo cпopeд тaзи ĸoнцeпция – пpизнaвaнe нa вcичĸи пpaвa нa мaлцинcтвaтa пo вcяĸaĸвa линия. Maĸeдoния имa Koнcтитyция, ĸoятo вĸлючвa мaлцинcтвeнитe eтничecĸи гpyпи ĸaтo дъpжaвнoизгpaждaщa cтpyĸтypa. Зa дa нямa зaблyди в бългapcĸoтo oбщecтвo, бългapcĸoтo мaлцинcтвo в Maĸeдoния ce пpизнaвa и нe ce oтpичa. Moжe и дa нe e зaпиcaнo в Koнcтитyциятa нa cтpaнaтa, тo cъщecтвyвa и нa ниĸoгo нe e зaбpaнeнo дa изpaзи нaциoнaлнaтa cи идeнтичнocт. Дa, в Maĸeдoния нямa гoлямa cимпaтия ĸъм Бългapия, нo дocĸopo пoнe нямaшe cepиoзни вpaжди, дoĸaтo нe ce пoявиxa тeзи ycлoвия мeждy двeтe дъpжaви. Дa, в Maĸeдoния имa cтepeoтипи и мнoгo нeвeжecтвo пo oтнoшeниe нa бългapcĸoтo oбщecтвo, нo нe caмo Maĸeдoния e винoвнa зa тoвa. Haпpoтив, винoвнa e и Бългapия. B ĸpaйнa cмeтĸa и двeтe cтpaни ca винoвни, чe нe изгpaждaт oтнoшeниятa нa близocт, a изгpaждaт oтнoшeния нa paздeлeниe. И вce пaĸ щe бъдe ли вĸлючeнo бългapcĸoтo мaлцинcтвo в Koнcтитyциятa? Bĸлючвaнeтo нa бългapитe в Koнcтитyциятa нa Maĸeдoния e нaй-мaлĸo cпopният въпpoc, нo в Maĸeдoния имa нecигypнocт – ĸaĸвo cлeдвa? Kaĸвo щe ce пpoмeни, aĸo нaпpaвим тoвa? Щe ce пpoмeни ли нeщo в oтнoшeниeтo нa Бългapия ĸъм Maĸeдoния? Ocвeн тoвa нe e яcнo дaли цялaтa бългapcĸa oбщecтвeнocт иcĸa Maĸeдoния дa вĸлючи в Koнcтитyциятa бългapcĸoтo мaлцинcтвo. B Бългapия имa нaциoнaлиcтичecĸa cтpyĸтypa, ĸoятo cмятa, чe тoвa e пoгpeшнo. Bъпpocът e дaли бългapcĸaтa oбщecтвeнocт имa eдиннa пoзиция. И ĸлючoвият въпpoc … зa ĸoe бългapcĸo мaлцинcтвo гoвopим в Maĸeдoния? Зa тeзи, ĸoитo ce чyвcтвaт бългapи и ĸoитo ce oпpeдeлят ĸaтo тaĸивa в пpeбpoявaнeтo? Te ca мeждy тpи и пeт xиляди. Зa тeзи, ĸoитo yчacтвaт в избopния пpoцec в Бългapия, и глacyвaт нa избopитe в Бългapия? Te ca oт 300 дo 600 дyши? Или пъĸ зa тeзи, ĸoитo имaт бългapcĸo гpaждaнcтвo и ĸoитo пo бългapcĸи дaнни ca oĸoлo 120 000? Koe e бългapcĸoтo мaлцинcтвo в Maĸeдoния? He ca ли тeзи 120 xиляди мaĸeдoнци, ĸoитo имaт бългapcĸи пacпopти? Cпopeд мeн бългapcĸoтo мaлцинcтвo в Maĸeдoния e тoвa, ĸoeтo пyбличнo и бeзcпopнo ce caмooпpeдeля ĸaтo тaĸoвa и ĸoeтo дo гoлямa cтeпeн e пpoтив пoлитиĸaтa нa вeтo нa Бългapия cпpямo Maĸeдoния. Изĸлючитeлнo вaжнo e тoвa дa ce paзбepe oт бългapcĸoтo oбщecтвo, зaщoтo тo тpябвa дa изocтaви илюзиятa, чe в Maĸeдoния имa 120 000 peпpecиpaни бългapи. Дa, мoжe дa имa 120 000 мaĸeдoнци c бългapcĸo гpaждaнcтвo, нo нaй-oтгoвopнo твъpдя, чe oт тeзи 120 000 пoнe 100 000 ca нocитeлитe нa aнтибългapcĸaтa ĸaмпaния в Maĸeдoния. Moжe дa звyчи cтpaннo, нo e иcтинa. A в Maĸeдoния имaтe и xopa c бългapcĸo гpaждaнcтвo, ĸoитo пpocтo иcĸaт дoбpocъceдcĸи oтнoшeния c Бългapия. Имa oбaчe и xopa, ĸoитo имaт бългapcĸo гpaждaнcтвo и ca oтишли в Eвpoпa, ĸъдeтo в мecтнитe cиcтeми ce peгиcтpиpaт ĸaтo бългapи (c бългapcĸи пacпopт), и eжeднeвнo paзпpocтpaнявaт aнтибългapcĸa пpoпaгaндa в coциaлнитe мpeжи, oбявявaйĸи зa пpeдaтeли тeзи, ĸoитo иcĸaт дa peшaт пpoблeмитe мeждy двeтe cтpaни. Bъпpocът c paздaвaнeтo нa бългapcĸo гpaждaнcтвo мoжe дa ce ĸaжe, чe бeшe вътpeшeн пpoблeм нa Бългapия, ĸoятo yлecнявaшe пoлyчaвaнeтo мy. Знaм, чe в Бългapия тoвa e тeмa тaбy, нo тoвa e иcтинaтa. Kaĸ тoгaвa щe пocтигнe oбщo paзбиpaнe зa иcтopиятa? Иcтopиятa e мoжe би нaй-тpyднaтa cтpaницa в мaĸeдoнo-бългapcĸитe oтнoшeния. Kъдe e възниĸнaлa гpeшĸaтa? B нepaзбиpaнeтo, чe eднo и cъщo нeщo нямa ĸaĸ дa ce peши бъpзo или лecнo и пoд нaтиcĸ. Toвa e пpoцec, ĸoйтo тpябвa дa пpoтичa пapaлeлнo и в Maĸeдoния, и в Бългapия. Πъpвoтo нeщo, ĸoeтo тpябвa дa ce oпpeдeли, e тepминът oбщa иcтopия. Дa, тaĸaвa иcтopия cъщecтвyвa, нo нe e бългapcĸaтa иcтopия, ĸoятo Maĸeдoния щe пpиeмe зa cвoятa. Toвa e oбщa бългapcĸa и мaĸeдoнcĸa иcтopия, дeфиниpaнa пpeз пpизмaтa нa днeшнoтo paзбиpaнe ĸoe e мaĸeдoнcĸo и ĸoe бългapcĸo. Toвa e мнoгo вaжнo. Ho зa дa ce взeмaт иcтopичecĸи peшeния, oт cъщecтвeнoтo знaчeниe e дa нямa пoлитичecĸa тypбyлeнция. Heĸa ycтaнoвим нopмaлнa cтpyĸтypa нa взaимooтнoшeниятa. Taĸaвa cтpyĸтypa би билa дoбpa зa ĸoнcтpyĸтивeн oбщecтвeн нaтиcĸ въpxy иcтopицитe дa нaмepят oбщ eзиĸ. Aĸo ниe ĸaтo нapoди, ĸaтo дъpжaви, ĸaтo бизнec, ĸaтo мeдии, ĸaтo oбщecтвo имaмe пpиятeлcĸи oтнoшeния, тoгaвa в иcтopиятa щe тъpcим тoвa, ĸoeтo ни cвъpзвa, a нe тoвa, ĸoeтo ни paздeля. Kaĸвo e oтнoшeниeтo нa мaĸeдoнцитe ĸъм Бългapия в мoмeнтa? He знaм ĸaĸ дa oтгoвopя нa тoзи въпpoc, зaщoтo нe знaм ĸaĸвo иcĸaтe дa чyeтe. Aĸo иcĸaтe дa знaeтe иcтинaтa, тoвa e oпиcaнo в eднo изcлeдвaнe, ĸoeтo зaĸлючaвa, чe eзиĸът нa oмpaзaтa в Maĸeдoния ĸъм Бългapия e пpяĸo cлeдcтвиe oт пoлитиĸaтa нa вeтo. Peaлнocттa e в paмĸaтa нa бeзнaдeжднocттa. Toвa oзнaчaвa, чe гoлямa чacт oт oбщecтвoтo в Maĸeдoния нямa дoвepиe в Бългapия, a oгpoмнa чacт oт aнĸeтиpaнитe гpaждaни виждaт Бългapия ĸaтo нaй-гoлямaтa зaплaxa зa oцeлявaнeтo нa нeзaвиcимaтa мaĸeдoнcĸa дъpжaвa. Te възпpиeмaт Бългapия ĸaтo дъpжaвa, ĸoятo e пo-гoлям вpaг oт Гъpция. Toвa e cитyaциятa, чиитo пpичини тpябвa дa ce тъpcят в дeйcтвиятa oтпpeди двe гoдини. Aĸo пpeди пъpвoтo вeтo имaшe нaдeжди, чe Бългapия e нaш пpиятeл, дъpжaвa, ĸoятo пъpвa пpизнa Maĸeдoния и нямa дa нaлoжи вeтo, paзoчapoвaниятa зaпoчнaxa, cлeд ĸaтo вeтoтo бeшe нaлoжeнo. Ceгa пocлeднoтo вeтo бeшe пpиeтo бeзyчacтнo. Cлeдвaщoтo вeтo щe бъдe пocpeщнaтo c oщe пo-гoлямo бeзpaзличиe и cлeд гoдинa Бългapия щe ce възпpиeмa ĸaтo вpaжecĸa дъpжaвa в Maĸeдoния. Hяĸoи щe ĸaжaт, нo виe нямa дa влeзeтe в EC… Дa, мoжe би нe, нo мaĸeдoнcĸaтa oбщecтвeнocт oтдaвнa зaгyби дoвepиe в тoзи пpoцec. Ha Бaлĸaнитe вeчe ce пpaви нoвa пoлитичecĸa ĸapтa нa нoви Oтвopeни Бaлĸaни, a мaĸeдoнцитe глeдaт нa тoвa cъc cимпaтия, ocoбeнo aĸo ĸъм нeя ce пpиcъeдинят Чepнa гopa, Kocoвo и Бocнa. Toгaвa Kopидop 8 нямa дa e вaжeн, Coфия нямa дa e вaжнa зa тяx, линиятa нa влияниe щe бъдe Aтинa, Cĸoпиe, Tиpaнa, Бeлгpaд… Зaтoвa e мнoгo вaжнo пo ĸoй път щe избepeм дa въpвим. Либepaлнaтa, eвpoпeйcĸaтa миcъл e път бeз гpaници, път oт oбщ мaĸeдoнo-бългapcĸи интepec. https://www.economic.bg/bg/a/view/makedonci-s-bylgarski-pasporti-vodjat-aktivna-antibylgarska-kampanija?fbclid=IwAR24iVMMWx5OdF-PyanNFEjIOHNz1CgpUcsklGoRcq5lFq-v2wUXC8qHWEE

СКГ дойде на власт в резултат от същия тип дълбоко неграмотен откъм политическа/гражданска/общественоикономическа култура избор. Алогичен, емоционален, наказателен вот -тези не ни кефят, и понеже изобщо не разбираме каква им е идеята с тия реформи, ама знаем, че тия нещо персонално вече не не ни кефят, дайте да се юрнем да гласуваме за първото морковче, което ни подадат службите, защото хей така. Дори при пътвото си посещение, преди да е изрекъл и дума, СКГ бе приет безрезервно с нещо като истерично обожание, само защото е благоволил да се материализира - нещо между истерията по концертите на Бийтълс и всародното възхищение като от току-що акустирала приказна фея, дето хей сега ще размаха вълшебната пръчка и "незабавно и несимволично" ше се увеличат доходите на българите. Същото юруш на маслините без капка подготвеност да се мисли рационано, да се мисли отговорно, да се мисли политически, имаше при всички избори досега, без значение кого са издигали. Идва някой, яхва аморфното вечно недоволство от абсолютно всичко на българина, и той ей така му подарява короната на властта, без изобщо да си е направил труда да провери за кого гласува, защо, да се запознае с политически платформи, визии, идеи, собствената му - или тази на съратниците му лична и професионална биография. Дори без да знае какво би следвало да търси като качества, за да може избраните да отговарят на длъжостната си характеристика. Вкл. щото не разбира каква е длъжностната характеристика - кво толкова, некфи седят в парламента и лапат депутатски кюфтета, ми тва всеки го може. Това е всичко друго, но не осъзнат, интелигентен избор. Това без поколенческа разлика - по времето на СКГ гласуващите, образовани преди 1989, бяха мнозинство. Но темата е за друго, затова няма да пиша повече по този стринг.

Поради стигмата върху психичните заболявания (вкл. депресията, тревожните разстройства, алкохолизъм, наркомании, други разстройства, разстройства на развитието) в България хората масово не търсят помощ. А процентът на тези разстройства - дори официалният, е тревожен. Хората не са виновни, разбира се. Те са в капана на общество, което е неспособно на емпатия, разбиране към уязвимостта. Отвсякъде си плачем за подробна стратегия за подобряване на психичното здраве.

Съзнателният отказ от търсене на работещи решения. Това е като алкохолизма - човекът не разполага с работеща стратегия как да реши свои върешни проблеми и прибягва до възможно най-вредната, защото тя в най-малка степен изисква от него самия да се промени. Отказваме да променим настоящето си така, че да не се чувстваме зле в него днес, и си избираме за издигане на собственото си самочувствие да си самовнушаваме някави недоказуеми неща със задна дата. Плюс неверие в институциите изобщо, лошо (провалено) образование, неверие в методите и постиженията на официалната наука, пак защото научният подход изисква учене, усилия, доказателства, дългогодишен ежедневен труд, налагане във висококонкурентна международна научна среда - все неща, които са твърде трудоемки за постигането на поставената цел - самотерапия чрез фантасмагории за миналото.

Проблемът не е в системата, а в корупцията. И липсата на гражданско общество. Липсата на гражданско общество кара хората да се чувстват непредставени, но това не се променя с промяна на конституцията. Променя се с активното им гражданско участие за контрол на политическата система - не веднъж на четири години (с ниска избирателна активност), а всеки път, когато не са съгласни. С висока степен на участие - лично или през граждански дружения, синдикати, неправителствени организации и т.н. Измислено е как се прави, няма причина да откриваме колелото. Не се променя и с национализъм, наионализмът е идейно течение, което върши полезна политическа работа само за създаването на нови държави. След това става токсичен, защото води до поляризация и омраза. Това е като човек да продължава да взема едно лекарство много след като си е решил проблема, за който то е предназначено - ще си увреди органите. Корупцията пък е причината каквато и система да си изберем, тя да не работи, защото в нея не се случва това, за което е предназначена.

Така с мен не се разговаря.

Това откъде следва?

И пак за Швейцария, научният консенсус в последните години е, че политическата система на комбинация от директна и представителна демокрация увеличава поляризацията и възпрепятства процеса на взимане на решения. Цяла книга по въпроса: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/spsr.12234 Афективна поляризация, сравнително изследване по държави: https://www.brown.edu/Research/Shapiro/pdfs/cross-polar.pdf Погледнете референдумите от последните години, твърде често са на кантар - петдестет и малко срещу четиридесет и малко процента, шейсет и малко към тридесет и малко - какво става с едно общество, когато резултатът "за" и "против" е близък, но "за" се приеме? Пар екселанс поляризация, особено когато става дума за политически чувствителни решения - ерго настройване на различните групи в обществото едни срещу други. Не е добре като магическо решение на всички български проблеми да се предлагат решения, които нито са добри, нито са подходящи, нито са решения

Швейцария е конфедерация, триезична (в 19 век дори четириезична), федерална държава (с различни религиозни деноминации, водещи в миналото до религиозни войни) - етнически, езиково и религиозно нехомогенна държава. Колкото ние сме Израел, толкова сме и Швейцария. Също толкова не сме Бахрейн, Бутан или Лесото. Все с различни форми на управление. Или дори Белгия, където политическата система е такава мешавица от различни принципи, че сегиз-тогиз с години не могат да направят правителство. Ето списък с различните форми на управление: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_forms_of_government Не знам откъде, но непрекъснато се водят дълбоко неприложими примери за фундаментално непотвърдими тези. Ами ок, но това е несериозно.

По-добри политици винаги има. Какво е представителна демокрация отдавна е ясно. Пренаписвате установени дефиниции, както ви отърва на теорията, а това е несериозно. "Народна" няма нищо общо с "демокрация", също. Има общо с марксизма-ленинизма и диктатурата на пролетариата. Нито "народна" има нещо общо с национализма, напротив. Марксъзмът е наднационален, той дели хората на класи, не на националности. Затова и претендираше за световна пролетарска революция, която да подмени системата от национални държави. По него причина след падането на комунизма различни националистични движения създадоха нови държави.

Това е химера. Развитието на човешката цивилизация в даден момент е стигнала до идеята за разделение на труда. Никой не може едновременно да бъде лекар, автомонтьор, художник, счетоводител, водопроводчик и авиоинженер. Същото е и с областта на управлението и политиката - има разделение на труда. Едни се занимават с политика, други не. Едни познават законите, други - не. Едни знаят какво означава държавно управление, други - не. Никой не може да изпълнява всички дейности на света едновременно и абсолютно не бива да се занимава с дейности, от които не разбира. По същата логика допускате, че гражданите през цялото време ще се занимават по всеки въпрос изобщо да търсят консенсус и да контролират, всички тия групи от по сто гражданина, дали този, когото са избрали да ги представлява, отговаря на консенсуса. А кога ще работят, спят, ядат, живеят? Това едно на ръка, предполагате, че гражданите са еднакво подготвени непрекъснато да преценяват кой на какво отговаря. Само че не са, това едно на ръка. Дори хората, които се явяват на конкурс за работа, биват подлагани на оценка от професионални рекрутъри. Обикновеният гражданин не е такъв. Другият въпрос е, че дори да изнамерят някой, който да им отговаря на "консенсусак", каквото и да означва това, днес може да отговаря, утре не. Това значи, че всички тези хора денонощно обсъждат помежду си има ли консенсус, няма ли, избраникът отговаря ли на консенсуса, не отговаря ли? Как го вжидате? А какво, ако днес отговаря на консенсуса според 49 избиратели, но не отговаря според 51, а пък утре по друга тема отговаря на консенсуса според 63ма, пък не отговаря споед 37? Хващат се за косите и се избиват ли? Такава система е дълбоко неефективна и ще блокира всяки опит за управление на каквото и да било, преди такъв да се е реализирал. Затова и ви написах примера с референдумите - гражданите са масово некомпетнтни да решават въпросите на управлението и това е нормално. Допътване до гражданите се прави рядко, само по въпроси, които касаят някакви фундаментални неща, като искаме република или искаме монархия. Гражданинът не е компетентен да решава други въпроси. Напр. на въпроса искаме ли АЕЦ или не искаме, никой гражданин, който не е специализиран в енергетиката, икономиката, финансите, екологията и ядреното инженерство, не може да даде валиден, отговорен, смислен отговор. И слава богу, че това не се очаква, защото тогава от допитването до неподготените по теми, от които идея си нямат, биха произлизали катастрофа след катастрофа. Затова и държавите имат политически елит (и държавна администрация с експерти). Който носи отговорноста да взема важните за управлението решения. И избирателен процес, който позволява на избирателите веднъж на някакъв период от време да избират кой да ги представлява. Не някакви стотици хиляди представляващи ги хора, а определен малък брой (иначе системата става неуправляема). Това пак веднъж на определен период от време, за да могат и гражданите да си отговорността за избора си, ако са преценили неправилно и това е довело до значително сговняване на положението. Този период трябва да бъде и достатъчно дълъг, защото иначе управление не е възможно. Представете си, че днес ви назначат за шеф, напишете някаква стратегическа програма какво трябва да се свърши, и утре ви свалят, за да сложат друг, който да напише друга стратегическа програма, след седмица трети - с трета програма и т.н. Ефектът от това е тотално блокиране на управлението, защото никой не може да реализира нищо - а обикновено за това са нужни дори не само 4 години, а цели десетилетия. Сега си по представете това, умножено по тези групи от по сто човека - на седем милиона население това са 70 000 шефа, сменяни през ден, щото днес кефят някого си, утре не го кефят. Добре е всеки да работи това, от което разбира. Това важи и за гражданите, чиято политическа и гражданска култура като цяло не е особено висока, а от тях в описания от вас процес ще се изисква денонощно да поемат отговорност за безкрай елементи в непрекъснато променяща се сложна система от взаимоотношения, от които си нямат кьорава идея. Затова и има политическа система, тествана многократно и оптмално, макар и не идеално, работеща. Ако очаквате, че в политическата теория и история ще се случи някаква чудодейна метаморфоза, няма. Искате да откривате колелото от нулата, мъ да не е кръгло, а квадратно. Ами, добре, но това няма никаква полза. Затова и това, което пишете, е химера.

Има такива теории: https://en.wikipedia.org/wiki/Fertility_and_intelligence Има и изследвания, според които отказът от деца изобщо е обвързан, освен с други неща, с по-високото образоване: https://en.wikipedia.org/wiki/Voluntary_childlessness

Toва какво доказва? Британката ражда 1.6 деца, толкова, колкото и българката: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN?locations=GB Ако акцентът е в това, че тя е от индийски* произход, това пак няма никаква прескриптивна роля, освен ако желаещите драстично увеличение на раждаемостта българи не започнат да се женят примерно за жени от Нигер, там раждат средно по 6,8 деца - с резултат все чистокръвни българчета Тези жени обаче тези средно 6,8 деца ги раждат в Нигер, където живеят в потресаваща бедност (https://www.oxfam.org/en/what-we-do/countries/niger) и без никаква здравна грижа, вкл. по отношение на сексуалното здраве. Никак не е ясно дали на друго място ще раждат също толкова, по-скоро не. С увеличаване на благосъстоянието и подобряване на положението на жените броят деца на жена закномерно спада. Има го и на графиката от Световната банка - висок доход -> малко деца. *В Индия, прочее, фертилността пада, жените от средно 5,9 деца всяка през 1950те сега раждат по 2,2. Най-много деца в Индия се раждат на мюсюлманките. Джаинистките жени раждат дори по-малко, 1,2 деца. https://www.pewforum.org/2021/09/21/religious-composition-of-india/

Подхождате от хипотезата, че подобен консенсус е възможен, защото съществува някакво общо кратно в интересите на хората. Такова обаче няма, по причина, че хората са адаптивни - налага им се да разработват стратегия, съотносима към параметрите на всяка отделна ситуация, а тези стратегии са толкова различни, колкото са и хората. Днес общото кратно по някаква тема е между Пешо и Гошо, утре общото кратно е между Пешо и Евтим, а след пет дни няма никакво общо кратно между който и да било от тримата по която и да било тема. Това защото Пешо, Гошо и Евтим принадлежат едновременно към много групи по всяка своя отделна характеристика (пол, възраст, местоживеене, степен на образованост, икономически статус, семейно положение, лични обстоятелства, изградени във времето възгледи, различни характери, различни потребности и какво ли не още). Някакъв временен консенсус може да има само по дадени въпроси и то само в определен момент от времето, защото ситуациите, на основата на които се извеждат тези въпроси, също непрекъснато се променят. Днес непосредствените проблеми за решаване са едни, утре някои от тях са отпаднали от само себе си, други са се разрешили, трети са се влошили, а четвърти са изникнали от нищото, или като последствие от предишни действия. Без адаптивност дълбаем на едно място и по-скоро влошаваме ситуацията си. Единственият консенсус, постижим в обществата, е решението да живеят заедно сравнително мирно, но това изисква множество компромиси, които няма как да се правят винаги, от всички и в еднаква степен през цялото време. Компромисът винаги е доброволен и временен. Затова търсенето на траен консенсус реално е непостижим процес, изключително трудоемък, ако дори по дадени теми трябва да се проверява непрекъснато, и с потенциала да блокира каквото и да било ефективно управление на каквото и да било, защото все някой някъде би могъл да бъде на въпреки. Това значи реално да няма функционираща държава. Когато, примерно, се говори за референдуми, хората могат едновременно да искат различни неща. Напр. да гласуват на референдум да се понижат данъците, но същевременно да гласуват на референдум да се качат социалните разходи - не може и двете едновременно, ерго това изобщо блокира възможността да се вземе каквото и да било решение. Това и отнема всякаква отговорност от политиците, които са избрани точно за това - да вземат решения, включително и крайно непопулярни, когато се налага. Затова това, което предлагате, е някаква фикция. Човешките системи са самоорганизиращи се; някаква централна регулация е възможна, но тя се състои само във формирането на общи правила, по които да се осъществяват отношенията. Те могат да бъдат неписани (традиционни практики) и писани - закони. От това обаче не следва, че законите няма да се нарушават, само че има регламент, който класифицира дадени действия като законни и други - като незаконни. Нито означава, че "традиционните" практики не се променят. Това реално се случва непрекъснато. Високата тревожност, неспособността да се живее в среда с висока непредвидимост, тласка хората към желание за някакви прости кардинални решения, но такива просто няма. Или ако има, не работят добре във времето. Ако изобщо. Това, което работи във времето, е да приемем, че другият/другите може да не са съгласни с нас (и най-вероятно в значителна част от времето не са), и че в това няма нищо нередно (свобода, право на избор, плурализъм), ако успяваме да поддържаме помежду си що-годе цивилизовани отношения.

Защото традиционните ценности не са относими към общественото развитие днес. Ерго няма как да бъдат приложени на практика, без обществен регрес, без елемент на институционализирано насилие. Социалното инженерство (фашизъм, комунизъм) е такава форма на насилие (вече сме го играли в новата си история, все с катастрофални резултати, от които после с десетилетия не можем да се спасим). Методите на изпълнение на социално инженерство са възможни в тоталитарна държавва. Едва ли искаме пак такава. Затова на мен вайкането, че няма достатъчно деца и призивите за връщане към традиционните ценности (основно идващи от мъже, междру другото, жените отлично знаят, че това прагматично няма как да стане) на мен ми са ми малко смешни - дайте да дадем! Ами, като искате по шест деца, родете ги!

Ако гледаме процесите в последните тридесет години - искаме да живеем в нормална държава, но в нашата шансовете за това не са големи. Затова напускаме.

Израел е държава с висок риск за националната сигурност. Самото й население е създадено от хора, които още носят историческата травма на опита за физическото им унищожение. Едва ли искаме това

Вече написах, много деца се раждат в анклави с население с фундаментални религиозни убеждения, където това не става по избор на жените. Или в ситуация на крайна бедност, където човешкият живот няма значение - животът на жената основно. Религиозният фундаментализъм - християнски, еврейски, мюсюлмански, навсякъде е леко, хм, средновековен. Европейската жена (такава, каквато е днес - работеща, финансово независима, образована на същото ниво като мъжа) няма как да бъде върната в средновековието, колкото и някакво малцинство - основно мъже - да въжделява това заради комплексите си за (национална) непълноценност. Затова и пиша, че носталгиите към средновековието ще си останат това - носталгии. В 21 век нямат никакво място. Ако искат да живеят в свят, където жените са само крави за разплод - готово, има схващания съвсем наблизо, могат да се преместят там и да създадат по шестнадесет деца всеки. Но това пак няма нищо общо с национализма, а с фундаментализма и насилието над жените. Фактът е, че броят деца в едно семейство - и в едно общество - зависи от желанието на жените да ги родят. Доколкото от почти век в Европа жените имат правото сами да решат как да подреждат живота си (а не да започнат с раждаето на деца от 12-годшна възраст), те няма как да бъдат върнати - с никаква идеология изобщо - с един-два века назад. Aко някой иска да види защо в северна Европа се раждат малко повече деца, отколкото в южна, тук има публикация: https://www.weforum.org/agenda/2021/01/children-europe-eu-north-south-divide-childcare-social-policy-children-mothers/ Национализмът не е сред тези причини - причината е възможността да се балансира работата с личния живот, което включва финансовата подкрепа за семействата да отглеждат деца (достъпност до детски градини, ясли, забавачници и егалитарността на обществото - еднакво разпределение на задължението към децата на бащите и майките, което позволява на майките да работят, колкото искат те, а не колкото им се налага, защото мъжете им не искат да участват в отглеждането на деца). Насила деца не се раждат. И пак, въпреки това, броят деца никъде не достига 2 - колкото е необходимо, за да може населението да не застарява.

И тогава не е имало противозачатъчни. Няма как да се върнем с произволен брой векове назад, каквито и носталгии по доброто старо време, когато жените раждали по шестнадесет деца да ни тресат. Деца днес не се раждат по идеологически съображения - раждат се по собствено желание и според преценка на възможностите да се гледат. Там, където мнението на жените има значение, разбира се, защото в съвременния западен свят няма жена, която по своя воля да иска да има шест деца, ако е наред с главата. Съжалявам, че го пиша така, но жените ги е еня какви шансове ще дадат на децата си. Тези, които не ги е еня, или не са способни на рационална преценка, или са в ужасно положение, или в крайна бедност, което в голяма степен е същото, защото тогава не само животът на децата им е без значение, а и техният собствен. Лебенсборн също е от този порядък -жената не е нищо повече от крава за разплод, временен доставчик на генетичен материал. Това в развита демократична държава няма как да стане. Децата, които се раждат в Европа, ще стават по-малко (като процент от населението), а застаряващото население ще расте. Вкл. защото население, което е извън фертилна възраст, не може да създава деца - това ще е устойчива тенденция, щото това нефертилно население става все по-висок процент. И включително защото жените не могат да си позволят да излязат от работната сила, докато са в работна възраст - трябва да създават продукт и да плащат данъци и застраховки. Да не говорим, че няма и никакъв шанс да поискат. Времето на мъжа на работа, а жената в кухнята до печката с две-три мърляви деца в краката й в Европа приключи към средата на 20 век. Децата вероятно ще стават и по-малко, защото това, което се нарича дискриминация по пол в социалните институции (презумпцията, че жените са основните грижещи се за децата, затова по-често отсъстват от работа, не работят на пълен работен ден и се радват на по-ниско заплащане, отколкото мъжете, води до значителна загуба на доход, ерго и на данъци за държавите), ще трябва да се минимизира (източник: https://www.oecd.org/development/gender-development/SIGI_cost_final.pdf). За да се запазва икономическият растеж и да се поддържат социалните системи, все повече жени ще трябва да работят все повече, ерго ще имат все по-малко време за раждане и отглеждане на деца. Затова: The differences between these pyramids highlight the projected developments to take place in the structure of the EU population between 2019 and 2100: the young age population is projected to decrease modestly due to a lower number of births; this narrowing process is known as ‘ageing at the bottom’ (of the population pyramid); the working-age population will shrink considerably between 2019 and 2100, thus further increasing the burden on those of working-age to sustain the dependent population; the elderly population is projected to grow much larger — as shown by the broadening at the top of the pyramid — reflecting the ageing of the EU’s population as a result of lower mortality rates; Повишената миграция на по-младите към определени държави може донякъде да компенсира застаряването в едни страни-членки на ЕС, но ще води до все по-застаряващо население в други - това го виждаме и сега: Migratory patterns — immigration and emigration — also have an impact on population age structures, resulting from either positive net migration (more people arriving in a country than leaving it) or negative net migration (more people leaving a country than arriving). In those EU Member States which are characterised by positive net migration, it is possible that the process of population ageing may be slowed down, as migrant populations are often characterised as having a high share of working-age persons. On the other hand, where there is negative net migration, the ageing process may be accelerated, as those leaving the country may also tend to be relatively young, thereby reducing the number of working-age persons in the population, while also reducing the fertility rate as well. Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=People_in_the_EU_-_population_projections&oldid=497115#A_demographic_future_.E2.80.94_a_greying_population Но няма повече да отплесвам темата, ако никой не иска да продължи по тази нишка

Няма никаква такава връзка в този конкретен случай. Тогава жените не са работили, първо. Офицерите пък са били достатъчно благосъстоятелни, за да издържат жена с три деца, второ. По него време не е имало и противозачатъчни. Жениш се, колкото пъти забременееш, толкова пъти раждаш. В държавите, където все още противозачатъчни не се ползват, ситуацията е сходна, но това няма общо с патриотизма, а с нивото на обществено развитие. Засилена раждаемост в развитите държави има и в анклави с фундаменталистки ценности, напр. крайно христянство, или в региони с изключителна бедност - те не могат да си позволят каквато и да било здравна и социална грижа, какво остава за здравно образование на населението. Ако има връзка между "патриотичния повик" и раждането на деца, можем да ги открием другаде, в нацистка Германия: Lebensborn. Откакто обаче развитостта и производителността на една икономика са по-важни за благосъстоянието й от броя човешки индивиди (да не говорим, че с роботизацията и изкуственият интелект много от тези по-ниско квалифицирани хора ще бъдат по-скоро в тежест на държавите, отколкото в тяхна (демографска) полза, това какво население има една държава е без значение. Важно е как е организирала това население и използва това, което има като човешки ресурс. Ако демографските предвиждания са важни за нещо, то това е за адаптиране на държавите към все по-големите нужди от социални разходи и здравеопазване за все по-възрастното население. Средствата за което трябва да дойдат от някъде - напр. повишаване на производителността, разни други неща., или евентуално внос на работници от държавите с по-младо като демографски профил население, така че грижа нямаме, всъщност. Там, където са по-стари, рано или късно ще дойдат по-младите. Пренаселването пък като цяло вреди на планетата. Така че демографската карта, изигравана по този начин - с призиви за по-висока раждаемост, всъщност става все по-безсмислена. Идеологии, базирани на състоянието на Европа в 19 век, в 21-ви по-скоро са неприложими, да не говорим, че нерядко са направо токсични. в 22-ри век няма да доживеем да видим.

Има далеч по-сериозни катастрофи, вече сме минали през няколко.

Kaк правите тази причинно-следствена връзка? Населението навсякъде в Европа застарява, това е естествен процес - хората живеят по-дълго, след втората световна война има бейби буум, тоест хората, родени тогава, са повече, обществените отношения се променят, защото жените не щат да раждат по пет деца, искат по едно, или могат да родят само едно, защото започват с ражданията късно, но затова има икономически причини - за влизане в икономиката днес се изисква много по-високо образование, отколкото преди 100 години, когато и с образование трети клас човек е имал някаква възможност да бъде нает. Сега трябва висше образование, тоест жените, за да могат изобщо да работят, трябва да раждат около 30тата си или по-висока възраст, а тогава по чисто биологически причини вече има време само за едно дете. За това има достатъчно статистически данни. Друг фактор - децата вече не са икономически актив (не могат да бъдат използвани за труд), а икономически пасив. Издръжката на едно дете е твърде висока - то изисква много повече грижи и много по-дълго образование, отколкото преди сто години, за да може изобщо да се интегрира в обществото в бъдеще, ерго този разход - осигуряване на качествен живот и образование на детето, за много хора е непосилен, ако детето е повече от едно. Национализмът пак няма нищо общо. Причина за допълнителното влошаване при нас е емиграцията - факторите са и икомомически, тоест хората търсят по-добър живот за децата си, и всякакви други - влошаване на здравната система, влошаване на образованието. Има здравна емиграция, има образователна емиграция, защото българските университети не отговарят на изискванията за добро образование и последваща реализация на много млади хора. Когато хората имат възможност да избират къде да живеят, е логично да изберат да живеят там, където средата отговаря по-добре на потребностите им - и национализмът няма нищо общо, въпросът е прагматичен. Искат ли да живеят на място, където държавните институции са нереформирани, недобре действащи, всички системи в държавата работят зле, или на място, където има прозрачно, ефективно управление, върховенство на закона, такива неща, или където животът им би бил предвидим и правата им на неща като образование, здравеопазване, и разни други подобни жизненоважни подробности - гарантирани. За емиграцията също има достатъчно данни. Както и за причините за нея, само че политическата класа не иска да ги приеме за валидни, защото не иска да признае тоталния си провал в управлението на държавата. Национализмът ерго няма нищо общо с демографската криза и не е никакво средство за преодоляването й. Той няма да промени нито застаряването на населението (е, ако ненадейно измрат хората над 60, ще имаме статистически по-младо население, като в Африка, но няма да имаме нищо по-добро от това, което имаме в момента), нито това, че ако искат животът им да не се стече по начин, който не им харесва, хората ще напускат държавата и никаква идеология няма да ги спре. Хаосът в икономиката също няма нищо общо с национализма, а с тежкото комунистическо наследство и с това, че потресаващо много се краде, най-просто казано. Никакви националистически лозунги няма да спрат изтичането на кадри, допотопните процеси на места, лошата организация на работа, лошата производителност на труда, остатъците от направо феодални порядки в някои сектори в провинцията, където заради високата безработица хората са обект на експлоатация. И това не е заради национализма или липсата му, а заради лошо управление - съсредоточаването на икономическите дейности в големите градове и обезкървяване на останаалта част от България. Примерно. И какво ли не още, ако факторите бяха единични, досега да сме поправили забатаченото си положение. Не ми пречи да предложите някаква статистика, която да подкрепя аргументите ви, но не мисля, че такава изобщо съществува, защото твърдението е сбъркано по подразбиране.

Mного малко вероятно, защото това няма значение за желанието за изграждане на национална държава със всичките й атрибути (нация, национални героги, национален език, национални празници), след като тя дефакто съществува. На някои от тях и сега е по-удобно да си извадят български паспорт, за да пътуват в ЕС, но това не означава, че самоидентификацията им е българска, просто личен опортюнизъм. Ако имат тази възможност, защо не. Мисля си, че все се хващаме за сламка, а то такава няма и е крайно време да го разберем. По време на комунизма спортът беше начинът да бием гадните капиталисти, за да види целият свят, че комунизмът е най-великият строй на света и ражда суперспециални хора. Версия на нацизма, но в друга идеологическа обвивка. https://bulgarianhistory.org/sportat-kato-chast-ot-bulgarskata-vunshna-politika/ Никой днес не иска това: https://www.dw.com/bg/машините-за-медали-на-комунизма/a-46254711 https://www.dw.com/bg/дългата-ръка-на-дс-в-спорта/a-18440671 За бога, Иван Славков беше шеф на Българския олимпийски комитет. Защо ли.

Брилянтно!