dora

Завареното положение ги устройва. А ги устройва, защото от ЕС идват немалко пари. Нито манталитетно, нито политически, са проевропейски. Вижте какво направи БСП с Истанбулската конвенция. Ако им прочетете платформите, отвъд напудрената фразеология, ще видите, че разликата между една нормална лява европейска лява партия и БСП са от небето до земята. Вижте заигравките с Русия, отказът да се взема каквато и да било национално-отговорна позиция, когато става за руските интереси у нас. Десните партии - вижте на какво прилича СДС, вижте отрито фашизоидната "Код". Вижте подкрепата за Демократична България - тънката прослойка на градската интелигенция тук-таме - не на фона на изборните резултати, а на фона на цялото население, вкл. негласуващите. Кое му е европейското? За членския състав да не говорим - лустрация не се направи. Същото, каквото имаме в БСП, важи и за националистите, и за ДПС - бившите служби, Държавна сигурност. Коя западноевропейска партия е контролирана от бивши комунистически служби? В България нормални партии от европейски тип още няма. Надявам се да възникнат. Изобщо, гледаме треската в македонското око, а не виждаме гредата в своето. Споменавате малцинства, България е страна по рамковата конвенция за малцинствата от 1999. Какво обаче прави с циганското? Не сме по-добри в нищо. Просто от по-отдавна имаме независима държава.

С мен не се разговаря ад хоминем. Написах нееднокртно, че в момента това е научният консенсус в политологията/изследванията на национализма, както и кои са най-важните представители на този консенсус. Дадох достатъчно много линкове по въпроса. Вие представяте примордиалистката версия (и това го написах - очевидно не защото не я разбирам), но тя като цяло е отречена. По причина (пак я написах), че в изследванияята на национализма се включват социолози, политолози, икономисти, дисциплината стават мултидисиплинарна и инклузивна - представлява не само вижданията на елита, но разглежда процесите във всички обществени слоеве. Спорете с тях, не с мен. Това, че този консус не ви харесва - ами, добре. Ясно е защо - защото подрива българската приказка за Македония в контекста на този разговор. Но това не е по моя вина. Това, което написах, е че вижданията на македонските учени в публикацията в "Дневник" отразяват този научен консенсус в момента. И да ме нападате, и да не ме нападате, това е безотносително към това обстоятелство. Написах и че национализмът, подобно всяка идеология - става токсичен, когато е изпълнил предназначението си: конкретно за него - създаване и консолидиране на нация. Това и по отношение на националсоциализма, това е различно идейно течение, с много висока токсичност. Не виждам защо да пиша едно и също по няколко пъти. Затова точка.

Което е пълен нон сенс. При това много меко казано... Дори започвам да мисля, че Вие въобще не сте запозната с биографията му. Никой не говори за биографията му, а за теорията на обществения договор, народът като суверен. Това не е мое твърдение, това пише в учебниците по политология и национализъм. Доколкото национализмът изисква определен тип взаимоотношения на човека с държавата, народът трябва да е суверен. Иначе индивидът е само поданик на монарх, условно казано, защото без социална мобилносст и каквато и да било връзка с централната държавност е обикновен безимотен роб на своя васал. Когато йерархията на подчинение в една държава е такава, че социална мобилност е невъзможна и обикновеният човек няма никакъв досег с централната власт, национализъм е невъзможен.

Не се смесват, културата на Европа е Просвещението, хуманизмът, etc. Нещо, което сме пропуснали. Колкото ние, толкова и македонците - еднакво сме ги пропуснали. Оттам и културния разлом изток-запад.

Хората с българско самосъзнание са заличени - в мнозинството си - много отдавна. Произходът или липсата на конкретен произход или самосъзнание не е причина за дискриминация. Днес македонският народ е македонски народ, това е положението. Не виждам с какво този народ е по-лош от който и да било друг. За нашия европейски път - това искаше интелектуалният елит, тънката прослойка от хора, която можеше да мисли по-далеч от носа си. Ние -подобно на тях - сме държава с тежко комунистическо наследство, силно е преувеличено да се каже, че сме проевропейски настроени в масата си. Когато говорим за малцинства - с нашите се отнасяме не по-добре, изобщо даже не. Имахме исторически късмет, това е. Ако днес трябваше да бъдем премани, нямаше. Защото днес сме по-далеч от Европа като съюз на ценности, отколкото бяхме дори през 1990те - онова беше някакъв неинформиран като цяло ентусиазъм, защото манталитетната промяна, необходима за членство, не се осъществи. Да отрежем шанса за европейски път на Македония е да обречем проевропейски настроените хора там на бавна смърт. Колкото и тънка да е тази прослойка - нашата изобщо не беше по-дебела. Със заминаването за чужбина на немалка част от този проевропейски елит от 1990те насам дори може да е по-тънка от македонската. (Ние с вас определено сме съмишлеици, колко хора като нас двамата виждате около себе си?). Това от инат да провалиш съмишлениците си - проевропейски настроените хора в Македония, намирам за историческа грешка. Ако са съмишлленици, какво значение има дали са македонци или каквито и да било други? Никакво.

По няколко причини. 1. Съседи са. 2. Навсякъде има хора и хора. Никой народ не бива да бъде зачеркван заради управлението си. По себе си следва отлично да знаем какво е да не се асоциираш с политическия си елит. 3. С нищо не сме по-добри. Просто имахме малко повече късмет.

Защото ЕС не е империя, а регионална междуправителствена организация (където членството е доброволно) с елементи на супранационална организация (но част от решенията се взимат централизирано).

Тогава Македония обаче ще трябва да излезе от минишенгена, който гласи със Сърбия и Албания, защото държава на ЕС не може да прилага отворени граници с държави не в ЕС. След приемането си тя автоматично се превръща във външна граница на ЕС и се задължава да я опазва от държавите извън съюза. Затова и казвам, че македонците с тези заигравки се застреляха в крака. Приеха, че няма да бъдат приети в ЕС скоро и почнаха да си правят други планове.

Твърде бавно ще бъдат приети, това ще ги отдалечава от ЕС все повече. Да не говорим, че ЕС си има достатъчно проблеми в момента, по разлома стара Европа/посткомунистическа Европа; в средносрочен план те само ще се задълбочават, според мен. Според мен България и Румъния хванахме последния влак. На западноевропейските лидери ше им е все по-трудно, ако ЕС е съюз на ценности, да обяснят на избирателите си защо приемат в съюза поредните играчи, които не споделят европейските ценности. Старите демокрации твърде оптимистично вярваха, че в дългосрочен план няма да е чак толкова трудно да абсорбират посткомунистическите държави. Оказа се, че изобщо не е така, особено когато те сформират блок на съпротива по ценностни въпроси, считани за червени линии от старите демокрации, и особено трудно става това, когато се добавят и икономически сътресения, водещи до рязко намаляване на солидарността. Рано или късно и германците, и холандците, и французите, ще се откажат да влачат на гърба си държави и общества, с които в културно отношение все по-ясно нямат нищо общо. Геополитиката е важна, но не е гаранция за нищо. Това, че една държава се намира в Европа, не я прави европейска. Ен блок приемането на цели три нови държави, които изобщо не са готови за членство (не че останалите източноеропейски държави бяха) ще промени съотношението на силите в Европа, което старите членки няма как да приемат, по-скоро самите те ще преосмислят лоялността си към идеята за ЕС. Така че си играем с огъня с това вето.

Тези намерения са от октомври миналата година: https://www.mediapool.bg/samo-s-lichna-karta-shte-se-patuva-v-balkanskiya-mini-shengen-news313891.html. Но явно сега се циментираха.

Този развой е логичният резултат от българското вето. Всъщност частично се повтаря турският сценарий. След като членството на Турция в ЕС се затлачи, това я тласна обратно към Азия. Македония, Албания и Сърбия си правят собствено копие на ЕС. Държавите на първо място следват националния си интерес, той им позволява да влизат в каквито съюзи пожелаят; ако не са достатъчно желани в един, ще намерят начин да го компенсират някак си. И докато Турция е регионална сила и съюзи не й трябват, Сърбия, Македония и Албания са твърде малки, за да могат да имат каквато и да било тежест поединично. Стратегически погледнато, това изобщо не е добре - нито за балканите, нито за ЕС. Сърбия, Албания и Македония по този начин заявяват, че могат да бъдат приети само в пакет, а това няма да се случи скоро заради Сърбия. Няма как ЕС да приеме държава, която е отворила границите си към нечленка на ЕС. Македонците се застреляха в крака с този акт, а всъщност ние им го причинихме. Без да искаме, го причинихме и на Албания. С един акт откъснахме балканите от Европа.

Именно!

Шефът на МИА също беше увонен. Няма разлика.

Български политик обиди майките на деца с увреждания. Къде е разликата?

И двете съкровища винаги са били използвани като повод за национална гордост. https://opoznaybulgaria.com/култура/златните-съкровища-на-българия/панагюрското-златно-съкровище-гордо/4205/ https://bulgarianhistory.org/panagiursko-zlatno-sakrovishte-u-nas/ - "панагюрският край".. https://www.academia.edu/41221839/ПАНАГЮРСКО_ЗЛАТНО_СЪКРОВИЩЕ - оттам (скрийншот) по-долу. "неотменим елемент от националната ни идентичност" ("ние, българите, стоим в основата на човешката цивилизация" - юбряяя!). С чужда пита- помен. И къде е разликата?

Ние не правим ли с историята по нашите земи точно същото? Рогозенско съкровище, Панагюрско съкровище... всичките създадени от чистокръвни българи Сигурно вече всички ме виждат като адвокат на дявола в тази тема, но на мен лично ми е интересно да разбера основите на нашето недоволство. Не формалните възражения ("крадете ни историята"), а какво се крие зад тях. Всъщност никой нищо не "краде", хората си пишат националната приказка с малкто, което им е налично. Все пак изборът им не е кой знае колко голям, като се има предвид размерът на държавата им. Французите десет века по-късно не се дърлят с англичаните, че са им "откраднали" трапезните обноски, защото от тях са се научили, че може да се яде и с вилица.

Не съм крила нищо, посочих това, че две тълкувания са възможни, в зависимост от това върху кой аспект от личната му история решат да се фокусирт тези, за които тя е важна. Confirmation bias. Ако някой е тръгнал да търси основания, винаги ще ги намери (https://en.wikipedia.org/wiki/Confirmation_bias) Фактите са едни и същи. Тълкуванията се разминават. Аз лично не виждам в това никаква катастрофа, това не е необичайно. One nation's hero is another nation's terrorist. Според зависи. Нито мисля, че е чак толкова тенденциозно. Да се счита задължително, че това е въпрос на някаква целенасочена атака срещу България е обичайната атрибутивна грешка (своите грешки придаваме на обстоятелствата, чуждите - на лошотията им).

Имах предвид убеждението, че се ползваме с някакви специални права над Македония, за да се опитваме да моделираме вътрешната й политика. Това е пар екселанс намеса в суверенна държава. Такива специални права нямаме, също толкова, колкото нямаме такива върху която и да било друга държава.

Никоя държава - която и да било то - няма право на претенции към друга сувреннна държава. Ако го прави, ще постигне само ресантимент (resentment) (вече го написах). Не защото го написах, а защото така работи identity politics. Представете си, ако Турция считаше, че има по-голямо основание да се намесва в нашите вътрешни работи и да влияе на държавната ни политика от Гърция. Aко се държим като бабаити с претенции за някакви изключителни права върху съсед, получаваме това, което получаваме. Ако искаме подобряване на взаимоотношенията, имаме избора да престанем да се държим като бабаити. Ако искаме този ресантимант да е за поколения напред - то моля, на път сме да го постигнем.

Престъпление срещу личността и самоопределението може да бъде извършвано само срещу жив човек. Вадят се някакви емоциоални аргументи, те нямат абсолютно никаква правна стойност, защото нямат и логика. Към Гоце Делчев никой с днешна дата не е извършвал престъпление, към вас също, с това, че избира или не избира да наблегне на обстоятелството, че Делчев че е роден в Кукуш (вярно), учил е в Солун (също вярно), участник е в македоно-освободителното (а не българоосвободително) движение (вярно), че се е борил за македонска независимост (не за българска) и т.н. Тълкуването на исторически факти не е престъпление, историческата наука по принцип това прави - събира фактите и се опитва да установи между тях някаква причинно-следствена връзка. Иначе нямаше да е история, а хронология. Дали една историография избира да наблегне на българското самосъзнание, а друга - на мястото на раждане и на приноса за конкретни цели, няма никакво значение, особено когато и двете са възможни. Ако не можем да си представим, че нещата могат да нямат ясни граници, това е наш проблем. Хората с висока тревожност искат всичко винаги да е само едно, само както те го искат, и всичко винаги да е еднозначно и ясно. Да, само че в живота обикновено не е така. Добрата адаптивност, необходима за доброто психическо равновесие, личната увереност, нормалното самочувствие, изисква да приемем обстоятелството, че само нещата, които извършваме лично са под наш контрол и да приемем, че повечето други неща не са. Вкл. това кой как щял да тълкува нещо. Това си е негово право. Така става, когато понятия се използват произволно: "престъпление", "фашизъм". Нито има престъпление, нито има фашизъм. На това исках да ви обърна внимание.

Извинявайте, надвам се да не се засегнете, но това са пълни глупости. Мъртъв човек не може да се самоопределя. Всякакви права, каквито е имал - политически, гражански, са се изпарили в момента, в който е престанал да съществува. Ако става дума за Гоце Делчев, той е починал на 4 май 1903. Всякаква възможност да се самоопределя от този миг нататък е изчезнала. Фашизмът е идеология, която няма нищо общо - нито със самоопределението, нито с Гоце Делчев. Фашизмът е крайнодесен, авторитарен ултранационализъм.

Как, и защо изобщо нещо трябва да им режем? Цялата тема, а и изобщо схващанията ни по отношенията ни със съседна държава са пълни с подобен враждебен дискурс: че ние на тях ТРЯБВА да им напрвим нещо си. Откъде накъде?! На основанието на какви наши права върху друга суверенна държава и населението й?! Единственото, което трябва да правим с тях, е да не преставаме да разговаряме. Както подобава на две нормални, цивилизовани суверенни държави. Пак ще го напиша: толкова обичаме Македония, че все искаме нещо да им режем, нещо да им правим, нещо да им променяме, нещо да им се бъркаме, да се държим с тях така, сякаш с нещо са ни длъжни, сякаш по подразбиране са непълноценни, и ако не е на нашата, то ще ги притискаме, тормозим, ще градим стратегии как да ги прецакаме някак си. Нали са с български произход уж? Мразим хора с български произход и все искаме да им правим някакви насилствени според тях неща? :)) Време е да си дадем сметка, че това не е техен проблем. А наш. Любопитно ми е защо не го забелязваме, а се чудим как от девет дерета да носим вода колко сме прави да им режем това или онова, или да определяме вътрешната им политика.

В това, което пишете, няма логика. Първо казвате, че не отчитам какво са щели да кажат мъртвите. Мъртвите нищо не могат да кажат. После казвате, че мъртвите са имали гледна точка, когато са били живи. Това никой не оспорва, но гледната им точка няма никакво отношение към настоящето. Когато са писали, написаното се е отнасало към ситуацията, в която са били в момента на писане. Никой не може да пише съотносимо на ситуация, която не съществува във времето на волеизявлението му, защото се намира в хипотетичното бъдеще, по простата причина, че никой не може с точност да предвиди бъдещето. Дайте някакъв по-логичен аргумент. И посочете къде е фашизмът.

Eстествено, че страните са две. Но това не отменя международното право, разумността, интелигентната дипломация, уважението към другия, прагматичността. Конфликт не се решава с тропане по масата, бабаитлък, извиване на ръце. Той се решава, опростенчески казано, по начина, по който описах: страните се фокусират върху взаимните интереси или областите на съгласие и започват да ги заздравяват, поставят ги в центъра на отношенията си, като през цялото време търсят възможности за разширяване на тези области с внимателна дипломация. НЕ се фокусират върху областите на несъгласие! (В случая областите на несъгласие са "двата разказа".) Стигат до областите на несъгласие едва когато областта на съгласие/съвпадение на интересите е по-голяма, отколкото тази за на несъгласие, за да може дотогава отношенията да са толкова добри и взаимните инвестиции, направени във времето, да са толква високи, че някакъв взаимен компромис да е възможен. Взаимен. Когато едната страна се опитва да наложи условия на другата, тя не я приема за равностоен партньор. Тоест диалог не може да има. Мен не ме интересува какво могат или трябва да направят македонците, защото ги приемам за равностоен партньор и оставям това решение на тях. Мен ме интересува какво можем да направим ние. По горната схема, не по линията на омаловажаване на партньора и ерозиране на доверието, която сме подели., щото по някакви непрагматични, имагинерни съображения искаме да стане на нашето. За мен немалка част от отговорността за това е наша. Не може първо да се бориш за нечий суверенитет наравно със собствените му усилия, да го признаеш безрезервно, да се опитваш да убедиш и други да го признаят, а после да се държиш така, че да не му признаваш правото на пълен суверенитет. Не може цяло десетиетие по всякакви форуми да говориш какъв си защитник на евроинтеграцията на западните балкани, а после да се види, че сам не си си уредил взаимоотнопенията със собствените съседи така, че лаладжийството ти да отговаря на реалното ти поведение. Губиш всякаква кредибилност, ако го правиш.

Първото е донякъде постижимо, но непрактично*, второто обаче не е. Проблем 1: Държавите могат да приемат законодателство срещу езика на омразата, но това е въпрос на собствената им политическа воля, както и на способността им да го прилагат - да го синхронизират с останалото си законодателство, напр. с принципа на свобода на словото, медийното законодателство, конституцията, второ да набележат институции, които ще контролират прилагането му. Може ли примерно държавата да контролира публикации в социалните медии? Като цяло не, освен ако не ангажира службите си да го правят, но за целта трябва да има много сериозна причина. Напр. заплаха за тероризъм, заплахи за националната сигурност. Какво се прави, ако тези публикации са през фалшиви профили? Нищо. Изтриват се, но после пак се появяват. Кои са инкриминираните области? Какви са наказанията за език на омразата? Най-много глоба. Каква е възпиращата роля на глобата? Малка. Да, приемане на законодателство срещу езика на омразата ще е добър политически жест, така е. Но е малко вероятно, че ще свърши някаква реална работа. Проблем 2: Никоя държава не може да налага на никоя държава какъв закон да приеме. Законодателният процес в държавите е доброволен. Дори когато държави подписват и ратифицират различни конвенции, пак няма никакъв механизъм, по който да бъдат принудени да ги изпълняват. Вижте колко държави в света са подписали какви ли не универсални декларации, пък конвенции на ООН, напр за човешките права. Какво правят у дома си, обаче? Като не ги устройва, теглят една майна на конвенциите и си карат според вътрешнополитическия интерес. Знам, че приложението на принципа на суверенитета не ни харесва, когато искаме да натрапим нещо на друга държава. Силно ни харесва обаче, когато не приехме Истанбулската конвенция. Ами, суверенитетът е универсален принцип в международното право, основополагащ за сегашната международна система. Няма държава с частичен суверенитет, защото тогава няма да е държава. Частичен суверенитет имат само автономните области. Има държави, доброволно споделящи части от суверенитета си, защото са част от някаква регионална организация. Но за да могат да споделят каквото и да било, първо трябва да разполагат с пълен суверенитет. Пълният им суверенитет им позволява да влизат в каквито и да било договорни отношения с други държави (автономна област не може да подписва международни договори) и доброволно да се изтеглят от регионалната организация. Има и държави, които изпитват затруднения в това да прилагат на практика суверенитета си, по вътрешни и системни причини (вкл. геополитически - напр. защото са съседи на свръхсила). Но това не означава, че от международно-правна гледна точка те не са суверенни държави, не прави суверенитета им частичен. Македония, макар и малка, не е в това положение. Нито е споделила доброволно суверенитета си с регионална организация (ЕС), нито е автономна област на друга държава. Та нали бидейки първата държава, която я призна, всъщност се борехме за това? За пълния й суверенитет? За да не е частичен (ако остане автономна област на разпадащата се Югославия)? И сега този пълен суверенитет не ни харесва? (Обещах да пиша повече за суверенитета, но нека да остане само това). Тук има още: https://opil.ouplaw.com/view/10.1093/law:epil/9780199231690/law-9780199231690-e1472 ---- *Това със защитата на нашата идентичност го намирам за непрактично. Първо, защото никой не ни застрашава идентичността - как практически става тази "заплаха"? Някой ни пречи на самоидентификацията като българи? Или как по-точно? Второ, защото проблемът е имагинерен. Имагинерните проблеми не подлежат на практически решения. Затова ми се вижда по-подходящо да се съсредоточим върху по-важни и конкретни неща, напр. правата на малцинствата.