dora

По няколко причини. 1. Съседи са. 2. Навсякъде има хора и хора. Никой народ не бива да бъде зачеркван заради управлението си. По себе си следва отлично да знаем какво е да не се асоциираш с политическия си елит. 3. С нищо не сме по-добри. Просто имахме малко повече късмет.

Защото ЕС не е империя, а регионална междуправителствена организация (където членството е доброволно) с елементи на супранационална организация (но част от решенията се взимат централизирано).

Тогава Македония обаче ще трябва да излезе от минишенгена, който гласи със Сърбия и Албания, защото държава на ЕС не може да прилага отворени граници с държави не в ЕС. След приемането си тя автоматично се превръща във външна граница на ЕС и се задължава да я опазва от държавите извън съюза. Затова и казвам, че македонците с тези заигравки се застреляха в крака. Приеха, че няма да бъдат приети в ЕС скоро и почнаха да си правят други планове.

Твърде бавно ще бъдат приети, това ще ги отдалечава от ЕС все повече. Да не говорим, че ЕС си има достатъчно проблеми в момента, по разлома стара Европа/посткомунистическа Европа; в средносрочен план те само ще се задълбочават, според мен. Според мен България и Румъния хванахме последния влак. На западноевропейските лидери ше им е все по-трудно, ако ЕС е съюз на ценности, да обяснят на избирателите си защо приемат в съюза поредните играчи, които не споделят европейските ценности. Старите демокрации твърде оптимистично вярваха, че в дългосрочен план няма да е чак толкова трудно да абсорбират посткомунистическите държави. Оказа се, че изобщо не е така, особено когато те сформират блок на съпротива по ценностни въпроси, считани за червени линии от старите демокрации, и особено трудно става това, когато се добавят и икономически сътресения, водещи до рязко намаляване на солидарността. Рано или късно и германците, и холандците, и французите, ще се откажат да влачат на гърба си държави и общества, с които в културно отношение все по-ясно нямат нищо общо. Геополитиката е важна, но не е гаранция за нищо. Това, че една държава се намира в Европа, не я прави европейска. Ен блок приемането на цели три нови държави, които изобщо не са готови за членство (не че останалите източноеропейски държави бяха) ще промени съотношението на силите в Европа, което старите членки няма как да приемат, по-скоро самите те ще преосмислят лоялността си към идеята за ЕС. Така че си играем с огъня с това вето.

Тези намерения са от октомври миналата година: https://www.mediapool.bg/samo-s-lichna-karta-shte-se-patuva-v-balkanskiya-mini-shengen-news313891.html. Но явно сега се циментираха.

Този развой е логичният резултат от българското вето. Всъщност частично се повтаря турският сценарий. След като членството на Турция в ЕС се затлачи, това я тласна обратно към Азия. Македония, Албания и Сърбия си правят собствено копие на ЕС. Държавите на първо място следват националния си интерес, той им позволява да влизат в каквито съюзи пожелаят; ако не са достатъчно желани в един, ще намерят начин да го компенсират някак си. И докато Турция е регионална сила и съюзи не й трябват, Сърбия, Македония и Албания са твърде малки, за да могат да имат каквато и да било тежест поединично. Стратегически погледнато, това изобщо не е добре - нито за балканите, нито за ЕС. Сърбия, Албания и Македония по този начин заявяват, че могат да бъдат приети само в пакет, а това няма да се случи скоро заради Сърбия. Няма как ЕС да приеме държава, която е отворила границите си към нечленка на ЕС. Македонците се застреляха в крака с този акт, а всъщност ние им го причинихме. Без да искаме, го причинихме и на Албания. С един акт откъснахме балканите от Европа.

Именно!

Шефът на МИА също беше увонен. Няма разлика.

Български политик обиди майките на деца с увреждания. Къде е разликата?

И двете съкровища винаги са били използвани като повод за национална гордост. https://opoznaybulgaria.com/култура/златните-съкровища-на-българия/панагюрското-златно-съкровище-гордо/4205/ https://bulgarianhistory.org/panagiursko-zlatno-sakrovishte-u-nas/ - "панагюрският край".. https://www.academia.edu/41221839/ПАНАГЮРСКО_ЗЛАТНО_СЪКРОВИЩЕ - оттам (скрийншот) по-долу. "неотменим елемент от националната ни идентичност" ("ние, българите, стоим в основата на човешката цивилизация" - юбряяя!). С чужда пита- помен. И къде е разликата?

Ние не правим ли с историята по нашите земи точно същото? Рогозенско съкровище, Панагюрско съкровище... всичките създадени от чистокръвни българи Сигурно вече всички ме виждат като адвокат на дявола в тази тема, но на мен лично ми е интересно да разбера основите на нашето недоволство. Не формалните възражения ("крадете ни историята"), а какво се крие зад тях. Всъщност никой нищо не "краде", хората си пишат националната приказка с малкто, което им е налично. Все пак изборът им не е кой знае колко голям, като се има предвид размерът на държавата им. Французите десет века по-късно не се дърлят с англичаните, че са им "откраднали" трапезните обноски, защото от тях са се научили, че може да се яде и с вилица.

Не съм крила нищо, посочих това, че две тълкувания са възможни, в зависимост от това върху кой аспект от личната му история решат да се фокусирт тези, за които тя е важна. Confirmation bias. Ако някой е тръгнал да търси основания, винаги ще ги намери (https://en.wikipedia.org/wiki/Confirmation_bias) Фактите са едни и същи. Тълкуванията се разминават. Аз лично не виждам в това никаква катастрофа, това не е необичайно. One nation's hero is another nation's terrorist. Според зависи. Нито мисля, че е чак толкова тенденциозно. Да се счита задължително, че това е въпрос на някаква целенасочена атака срещу България е обичайната атрибутивна грешка (своите грешки придаваме на обстоятелствата, чуждите - на лошотията им).

Имах предвид убеждението, че се ползваме с някакви специални права над Македония, за да се опитваме да моделираме вътрешната й политика. Това е пар екселанс намеса в суверенна държава. Такива специални права нямаме, също толкова, колкото нямаме такива върху която и да било друга държава.

Никоя държава - която и да било то - няма право на претенции към друга сувреннна държава. Ако го прави, ще постигне само ресантимент (resentment) (вече го написах). Не защото го написах, а защото така работи identity politics. Представете си, ако Турция считаше, че има по-голямо основание да се намесва в нашите вътрешни работи и да влияе на държавната ни политика от Гърция. Aко се държим като бабаити с претенции за някакви изключителни права върху съсед, получаваме това, което получаваме. Ако искаме подобряване на взаимоотношенията, имаме избора да престанем да се държим като бабаити. Ако искаме този ресантимант да е за поколения напред - то моля, на път сме да го постигнем.

Престъпление срещу личността и самоопределението може да бъде извършвано само срещу жив човек. Вадят се някакви емоциоални аргументи, те нямат абсолютно никаква правна стойност, защото нямат и логика. Към Гоце Делчев никой с днешна дата не е извършвал престъпление, към вас също, с това, че избира или не избира да наблегне на обстоятелството, че Делчев че е роден в Кукуш (вярно), учил е в Солун (също вярно), участник е в македоно-освободителното (а не българоосвободително) движение (вярно), че се е борил за македонска независимост (не за българска) и т.н. Тълкуването на исторически факти не е престъпление, историческата наука по принцип това прави - събира фактите и се опитва да установи между тях някаква причинно-следствена връзка. Иначе нямаше да е история, а хронология. Дали една историография избира да наблегне на българското самосъзнание, а друга - на мястото на раждане и на приноса за конкретни цели, няма никакво значение, особено когато и двете са възможни. Ако не можем да си представим, че нещата могат да нямат ясни граници, това е наш проблем. Хората с висока тревожност искат всичко винаги да е само едно, само както те го искат, и всичко винаги да е еднозначно и ясно. Да, само че в живота обикновено не е така. Добрата адаптивност, необходима за доброто психическо равновесие, личната увереност, нормалното самочувствие, изисква да приемем обстоятелството, че само нещата, които извършваме лично са под наш контрол и да приемем, че повечето други неща не са. Вкл. това кой как щял да тълкува нещо. Това си е негово право. Така става, когато понятия се използват произволно: "престъпление", "фашизъм". Нито има престъпление, нито има фашизъм. На това исках да ви обърна внимание.

Извинявайте, надвам се да не се засегнете, но това са пълни глупости. Мъртъв човек не може да се самоопределя. Всякакви права, каквито е имал - политически, гражански, са се изпарили в момента, в който е престанал да съществува. Ако става дума за Гоце Делчев, той е починал на 4 май 1903. Всякаква възможност да се самоопределя от този миг нататък е изчезнала. Фашизмът е идеология, която няма нищо общо - нито със самоопределението, нито с Гоце Делчев. Фашизмът е крайнодесен, авторитарен ултранационализъм.

Как, и защо изобщо нещо трябва да им режем? Цялата тема, а и изобщо схващанията ни по отношенията ни със съседна държава са пълни с подобен враждебен дискурс: че ние на тях ТРЯБВА да им напрвим нещо си. Откъде накъде?! На основанието на какви наши права върху друга суверенна държава и населението й?! Единственото, което трябва да правим с тях, е да не преставаме да разговаряме. Както подобава на две нормални, цивилизовани суверенни държави. Пак ще го напиша: толкова обичаме Македония, че все искаме нещо да им режем, нещо да им правим, нещо да им променяме, нещо да им се бъркаме, да се държим с тях така, сякаш с нещо са ни длъжни, сякаш по подразбиране са непълноценни, и ако не е на нашата, то ще ги притискаме, тормозим, ще градим стратегии как да ги прецакаме някак си. Нали са с български произход уж? Мразим хора с български произход и все искаме да им правим някакви насилствени според тях неща? :)) Време е да си дадем сметка, че това не е техен проблем. А наш. Любопитно ми е защо не го забелязваме, а се чудим как от девет дерета да носим вода колко сме прави да им режем това или онова, или да определяме вътрешната им политика.

В това, което пишете, няма логика. Първо казвате, че не отчитам какво са щели да кажат мъртвите. Мъртвите нищо не могат да кажат. После казвате, че мъртвите са имали гледна точка, когато са били живи. Това никой не оспорва, но гледната им точка няма никакво отношение към настоящето. Когато са писали, написаното се е отнасало към ситуацията, в която са били в момента на писане. Никой не може да пише съотносимо на ситуация, която не съществува във времето на волеизявлението му, защото се намира в хипотетичното бъдеще, по простата причина, че никой не може с точност да предвиди бъдещето. Дайте някакъв по-логичен аргумент. И посочете къде е фашизмът.

Eстествено, че страните са две. Но това не отменя международното право, разумността, интелигентната дипломация, уважението към другия, прагматичността. Конфликт не се решава с тропане по масата, бабаитлък, извиване на ръце. Той се решава, опростенчески казано, по начина, по който описах: страните се фокусират върху взаимните интереси или областите на съгласие и започват да ги заздравяват, поставят ги в центъра на отношенията си, като през цялото време търсят възможности за разширяване на тези области с внимателна дипломация. НЕ се фокусират върху областите на несъгласие! (В случая областите на несъгласие са "двата разказа".) Стигат до областите на несъгласие едва когато областта на съгласие/съвпадение на интересите е по-голяма, отколкото тази за на несъгласие, за да може дотогава отношенията да са толкова добри и взаимните инвестиции, направени във времето, да са толква високи, че някакъв взаимен компромис да е възможен. Взаимен. Когато едната страна се опитва да наложи условия на другата, тя не я приема за равностоен партньор. Тоест диалог не може да има. Мен не ме интересува какво могат или трябва да направят македонците, защото ги приемам за равностоен партньор и оставям това решение на тях. Мен ме интересува какво можем да направим ние. По горната схема, не по линията на омаловажаване на партньора и ерозиране на доверието, която сме подели., щото по някакви непрагматични, имагинерни съображения искаме да стане на нашето. За мен немалка част от отговорността за това е наша. Не може първо да се бориш за нечий суверенитет наравно със собствените му усилия, да го признаеш безрезервно, да се опитваш да убедиш и други да го признаят, а после да се държиш така, че да не му признаваш правото на пълен суверенитет. Не може цяло десетиетие по всякакви форуми да говориш какъв си защитник на евроинтеграцията на западните балкани, а после да се види, че сам не си си уредил взаимоотнопенията със собствените съседи така, че лаладжийството ти да отговаря на реалното ти поведение. Губиш всякаква кредибилност, ако го правиш.

Първото е донякъде постижимо, но непрактично*, второто обаче не е. Проблем 1: Държавите могат да приемат законодателство срещу езика на омразата, но това е въпрос на собствената им политическа воля, както и на способността им да го прилагат - да го синхронизират с останалото си законодателство, напр. с принципа на свобода на словото, медийното законодателство, конституцията, второ да набележат институции, които ще контролират прилагането му. Може ли примерно държавата да контролира публикации в социалните медии? Като цяло не, освен ако не ангажира службите си да го правят, но за целта трябва да има много сериозна причина. Напр. заплаха за тероризъм, заплахи за националната сигурност. Какво се прави, ако тези публикации са през фалшиви профили? Нищо. Изтриват се, но после пак се появяват. Кои са инкриминираните области? Какви са наказанията за език на омразата? Най-много глоба. Каква е възпиращата роля на глобата? Малка. Да, приемане на законодателство срещу езика на омразата ще е добър политически жест, така е. Но е малко вероятно, че ще свърши някаква реална работа. Проблем 2: Никоя държава не може да налага на никоя държава какъв закон да приеме. Законодателният процес в държавите е доброволен. Дори когато държави подписват и ратифицират различни конвенции, пак няма никакъв механизъм, по който да бъдат принудени да ги изпълняват. Вижте колко държави в света са подписали какви ли не универсални декларации, пък конвенции на ООН, напр за човешките права. Какво правят у дома си, обаче? Като не ги устройва, теглят една майна на конвенциите и си карат според вътрешнополитическия интерес. Знам, че приложението на принципа на суверенитета не ни харесва, когато искаме да натрапим нещо на друга държава. Силно ни харесва обаче, когато не приехме Истанбулската конвенция. Ами, суверенитетът е универсален принцип в международното право, основополагащ за сегашната международна система. Няма държава с частичен суверенитет, защото тогава няма да е държава. Частичен суверенитет имат само автономните области. Има държави, доброволно споделящи части от суверенитета си, защото са част от някаква регионална организация. Но за да могат да споделят каквото и да било, първо трябва да разполагат с пълен суверенитет. Пълният им суверенитет им позволява да влизат в каквито и да било договорни отношения с други държави (автономна област не може да подписва международни договори) и доброволно да се изтеглят от регионалната организация. Има и държави, които изпитват затруднения в това да прилагат на практика суверенитета си, по вътрешни и системни причини (вкл. геополитически - напр. защото са съседи на свръхсила). Но това не означава, че от международно-правна гледна точка те не са суверенни държави, не прави суверенитета им частичен. Македония, макар и малка, не е в това положение. Нито е споделила доброволно суверенитета си с регионална организация (ЕС), нито е автономна област на друга държава. Та нали бидейки първата държава, която я призна, всъщност се борехме за това? За пълния й суверенитет? За да не е частичен (ако остане автономна област на разпадащата се Югославия)? И сега този пълен суверенитет не ни харесва? (Обещах да пиша повече за суверенитета, но нека да остане само това). Тук има още: https://opil.ouplaw.com/view/10.1093/law:epil/9780199231690/law-9780199231690-e1472 ---- *Това със защитата на нашата идентичност го намирам за непрактично. Първо, защото никой не ни застрашава идентичността - как практически става тази "заплаха"? Някой ни пречи на самоидентификацията като българи? Или как по-точно? Второ, защото проблемът е имагинерен. Имагинерните проблеми не подлежат на практически решения. Затова ми се вижда по-подходящо да се съсредоточим върху по-важни и конкретни неща, напр. правата на малцинствата.

Мъртвите нямат гледна точка.

Не е защото Германия е фашистка А защото при създаването на САЩ има много значително германоезично население

Защото е безпредметно и правно невъзможно. Произходът няма международно правно значение. Гражданството има правно и международноправно значение. Напр. всеки натурализиран гражданин на която и да било държава, дори да е първо поколение имигрант, се ползва с всички граждански права в новата си държава, независимо от произхода си. По силата на гражданството си, не на прозхода си. Държавите могат да имат процедура за придобиване или възстановяване на гражданство на основата на произход, но то е само когато човекът изрично поиска такова гражданство, при условие, че не е гражданин по рождение. Държавите нямат никакви правомощия да се бъркат в това как други държави си решават въпросите с гражданството и произхода на собствените си граждани. Защото правомощията на държавите се простират само върху собствените им граждани. Не върху граждани на други държави. Или да го формулирам по-ясно. Държавите имат ексклузивното право да решават кой е техен гражданин и кой не. В момента, в който решат, че някой е техен гражданин (по рождение, по натурализация или по възстановяване на гражданство на основата на произход), този гражданин се ползва с всички граждански права. Дори да е бил натурализиран вчера. Произходът му изгубва всякакво правно значение. Международната система е система от суверенни държави. Общувайки си помежу си, държавите нямат никакво международноправно основание да се намесват отношенията на която и да било държава със собствените й граждани. Произходът е без каквото и да било значение. Държавите не могат да предяввват каквито и да било права върху граждани на други държави. Изключение: има споразумения за сътрудничество в областта на примерно на борбата срещу престъпността. Напр. държави могат по свое желание и по тези договори за сътрудничество да предават свои граждани през Интерпол на други държави, или да ги съдят у дома им за престъпления, извършени другаде. Или на международни съдилища, но и там не е толкова просто. Щото САЩ не позволяват техни граждани, например, да бъдат съдени в международен съд. Държавите признават гражданството на чуждите граждани. В смисъл, човек с паспорт от Гана на летището във Франкфурт се признава за гражданин на Гана без каквито и да било условия.

Българските корени обаче вече са безпредметни. Както и които и да било корени, ако идентичността вече е друга. Това е като Германия да настоява САЩ да признае, че част от населението й е дошло от Германия, защото ако не признае, Германия няма да поддържа приятелски взаимоотношения със САЩ.

Не сме, ако не спираме да им досаждаме за българския им произход. Представете си, че сте американец. Някъде в миналото предците ви са дошли от Европа. Някой би ли ви тормозил да признаете, че пра-пра-пра-баба ви е била примерно германка? Абсурд. На никого няма да му хрумне дори да ви пита каква е била прабаба ви. Представете си, че сте трето или четвърто поколение някакъв имигрант в Германия. Не говорите изобщо езика на баба си или прабаба си, никога не сте я виждали. Не сте ходили в държавата на прабаба си. Културно сте напълно асимилиран. Някой би ли ви тормозил, че не сте точно германец? Немислимо. То и за второто поколение имигранти вече е немислимо, защото е дискриминационно или дори фашизоидно. Защо македонците - не като някакво събирателно, а като индивиди, всеки един от тях поотделно, да не заслужават същото напълно нормално зачитане на неприкосновеността на личността им, каквото се полага по подразбиране на гореизброените?