dora

Не заради нея А заради това дали решим да повярваме, че цяла група хора - и всеки индивид от нея поотделно - е носител на някаква заплаха за групата, към която принадлежим и нас конкретно. Ако кучето на вашия съсед ухапе братовчед ви, вие склонен ли сте да стичате, че от потресаваща кучешка агресия е заплашен човешкият род? Не. На каква (хипотетична) основа решаваме, че понеже някой си прави нещо си, то ние като група - и индивиди - сме обект на (смъртна) опасност. Веднага мога да дам множество примери: идеята, че децата не бива да се бият, е заплаха за българщината. Понеже ние нашите деца си ги бием, а сме българи, значи ако не ги бием, българският народ ще изчезне от картата на света. Значи всеки, който счита, че е важно да се въведат някои разпоредби, които да ограничават колко можем да ги бием тези деца, и колко не е добре да ги бием, е агент на чужди сили, решен да изличи човечеството. Затова протест пред парламента на мига, с лозунги: "Биенето на деца - в основата на човешката цивилизация"! Оставете ни на спокойствие да си бием децата! (Илюстрирам когнитивно изкривяване)

Въпросът е не дали някой е от друго племе, а защо на другото племе се гледа враждебно. Обикновено заради въображаема опасност. Вменяване на другия на (собствените) враждебни намерения. Ако това, което у индивид би било патология (ако вашият съсед ви убие просто така, то той нещо не е наред с главата си), защо считаме, че трибалистичното мислене (само защото се изповядва на основата на групов натиск) не е патологично. Пак опряхме до тревожността и как реагира човек на нея - конструктивно или патологично.

Въпросът обаче не е в това, че човек е склонен по някаква своя характеристика да се причислява в група, а как гледа на групите, в които не принадлежи. И дали основно гледа на взаимоотношенията между хората на основа на една от тези групи. Напр. ние с вас. Вие принадлежите към групата на мъжете, аз - към групата на жените. И двамата обаче принадлежим към групата на българите, към групата на хората с висше образование, към групата на хора, които живеят в град, към групата на хора в еди каква си възраст, в групата на хора с доход над или под еди колко си, в групата на хората които пишат в този форум и примерно в групата на хората, които считат че ("ххх") - все по някоя тема имаме сходимост на мнението. На основата на коя своя принадлежност смятаме да градим идентичността си? Едва ли за вас най-важното на света е че сте мъж и всички, които не са мъже (защото са жени), заслужават само враждебно отношение. Там е патологията. Мизигонията е патология. Същият тип патология (съотносете към която и да било от другите групи, от националността, до възгледите относно нещо си) е аз или вие да мразим хората, които не считат "ххх" като нас двамата. Патология е и да делим хората само по една тяхна характеристика, само по принадлежостта или непринадлежността им в която и да било от тези групи. Патология е взирането изключително и само в различието. Така на едни хора (хуту) дълго им внушавали, че племето с по-големата обиколка на главите, с по-висок ръст и с малко по-различна форма на носа (тутси), с което съжителствали, е по-близко до човешкия род еволюционно (пък те са по-ниско еволюционно и затова не заслужават какъвто и да било обществен престиж). И те накрая тези с по-голямата обиколка на черепите, по-високите, взели, че ги избили. Ей им черепите: Попитани как така ги различавали (ащото тези племена живеят заедно от отдавна, по-високите били скотовъдци, пък по-ниските - фермери, обаче с промяната на условията на живот почнали да се изравняват по външен вид), хутутата отговорили, че не се е налагало да ги различават. Познавали ги по имена, живеели в едно населено място. Просто ги избили. Представете си това на вашата улица. Съседът ви (с когото си живеете отдавна, даже на малко име си говорите) идва и ви убива, просто ей така. След това отива и избива всички, които физически приличат на вас... Ни мъ кефи, че носът ти е еди какъв си, копеуе. Понеже носът, разбира се, е от фундаментално значение и никой с тази форма на носа няма право да живее. Преувеличавам с последното, но то е за да се схване идеята. Идентичността е конструкт. Идея. Нещо, което сами изграждаме за себе си, мисловно. Добре е да не ставаме жертва на собствения си начин на мислене и още по-добре е да не увреждаме други. -- п.с. а, да, който не счита, че "ххх" като нас двамата, е гнусен предател (това като препратка към началния постинг).

Успехи!

Напротив, добре сте ни дошъл (надявам се правилно да тълкувам Езокс като мъжки ник, ако не, поправете ме) Сравнението с ОС донякъде е успешно, според мен. Но и религиите донякъде са морално-етични системи, тоест предполагат индоктринирането на хората в даден морал; не е ясно доколко имат въздържаща роля, в смисъл да пречат на хората да се държат зле, обаче - такова изследване никой не е правил

Туше. Не визирах Стария завет, печелите точка Вижте Матей 5:43-48

Това за да се записват в училището повече ученици?

Напротив, нямам нищо против която и да било персона, не виждам във форума поле за изява или за създаване на някакви по-фамилиарни отношения, при които междуличностните пристрастия биха имали някакво значение. Също толкова коригирам и други потребители. Всеки пуснат тук коментар подлежи на критична оценка - и при интерес води до други коментари, моите също. Никога не ползвам аргументи ад хоминем по същата причина - предпочитам дружелюбното отношение по подразбиране пред враждебното отношение по подразбиране и не оставам с лоши чувства към никого с когото сме спорили, дори доказано да е направил съображенията ми на пух и прах. Пиша само когато виждам смисъл, не за целта на спора. Всички събеседници са еднакво ценни, защото водят читателите до размисъл - независимо дали читателят ще се съгласи с тях или няма.

Моето съображение е, че без количество часове няма натрупване. Това е, пак, като ученето на чужд език или свиренето на инструмент. Трябва да бъде мината определена граница на натрупване на познание (което става със зор), преди да е създадена дори минимална компетентност. Защото е развиване на функциите на мозъка с многократно повторение, което, ако не се прави, важни способности не се развиват. Всички знаем за случаите с "диви" деца, тоест човешки деца, отгледани от животни, които никога не развиват фунционален език. Не защото нещо са генетично сбъркани, а защото от първия си ден не са изложени на възрастни, използващи език. На детето отнема около година да активира необходимите връзки в мозъка си, за да проговори. Ако не му говорите, то няма да го направи. Същото важи с всяко друго умение, което считаме за подразбиращо се, но то изобщо не е. За всяка една от функциите на мозъка, тя няма да се развие, ако не се използва системно - с години. Имаше едни изследвания (не непротиворечиви), че развитостта на държавата има значение за IQ-то на жителите й и че хората в Япония примерно са с по-високо IQ от тези в Африка. Това не се дължи на обстоятелството, че едните са генетично по-умни от другите, а че японските деца от много ранна възраст живеят в среда, която изиква от тях значителни усилия, езикът им е много труден за писане, тоест самата им среда акцентира много силно на развиването на екзекутивни функции - същите тези, които биха им помогнали да решат един IQ тест много по-добре и по-бързо от деца, които живеят в крайна бедност и тези функции няма кой да им ги развие... Което пък възпроизвежда бедността.. ако едни хора нямат възможност да се развиват, те не могат сами да излязат от положението си, това възпроизвежда трагичните им обстоятелства.

Исус има и предпочитания към определени апостоли, нали затова е човек Това е интересна тема, но можем да я прехвърлим другаде

Toва обаче важи за по-високите образователни степени. Училищното образование е задължително, не е по желание. И това е нормално, защото без задължителен елемент децата няма да се научат какво е да се учи, за да могат по-късно да го правят самостоятелно. Тази поддръжка - научаване на децата как да учат, как да събират необходимата им информация от текст, за какво им е необходима, как да я анализират правилно и до какво води този анализ, е т.нар. "learning to learn", нещо, което е отделна "дисциплина", така да се каже - която трябва да се развива у децата между 1 и 3 клас. Свързано е с т.нар. eкзекутивни функции*. Ако едно дете няма добре развити екзекутивни функции (което изобщо не е задължително да е само диагноза - аутизъм, дефицит на вниманието, защото е нещо, което ако бъде пропуснато в ранното развитие на детето, е трудно да се навакса), то не получава никакви ползи от престоя си в училище, просто гледа да избута, без да развие никакви необходими му когнитивни процеси. Ако не са създадени между 1 и 3 клас, то по-нататък материалът продължава да си върви, но всичко минава покрай детето, защото то не е в състояние да го разбира, тоест изоставането му става все по-голямо. Използвайки краткотрайната си памет децата всъщност компенсират това да не им се налага да иползват екзекутивните функции - ерго те остават неразвити. Това е катастрофално в дългосрочен план, защото добре развити екзекутивни функции ще им трябват цял живот. Това, че порасна едно цяло поколение с неразвити екзекутивни функции го виждаме по това, че хората не разбират какво четат във фейсбук, не могат да анализират информацията критично и правят от нея всевъзможни нелогични или изводи. Оттам и поддатливостта им на какви ли не идиотии. Това, откъм данни, се вижда в нивото на функционална неграмотност - каквато и информация да ти бъде подавана, да не знаеш какво да правиш с нея. Папагалският подход, поддържан в нашата образователна система с десетилетия, в крайна сметка води до това. -- https://en.wikipedia.org/wiki/Executive_functions

Това с разпределението от малки е порок на германската система. Нещо като смъртна присъда за децата, които на 11-годишна възраст още не са се ориентирали, и особено за тези, на които им е необходимо повече време да свикнат на училищната система, но това изобщо не означава, че стават само за бачкатори. Това приоритизира момичетата (които са прилежни читанки и си изкарват нужните резултати на тестовете) пред момчетата, които дори до 16-17 годишна възраст вятър ги вее на бяла кобила. На единадесет изкарал еди колко си на теста по математика, значи ставаш само за трудово училище, от което после няма път към университета. Ха, де?! Друг фактор е, че на тази основа учителите несъзнателно дискриминиат децата, чиито родители не са интелектуалци. Значи ако баща ти е стругар и ти не си върхът по математика на 11-годишна възраст, вероятността от теб да излезе нещо, различно от стругар е нулева. Не им дават шанс...

Това е защото им пишат отлични оценки, за да не се занимават с тях. Доколкото с добра краткосрочна памет могат да възпроизведат там нещо си, не се напъват да ги тормозят за повече.

Ползата е най-голяма там, където човек се научава да поддържа прилично ниво и в това, което изобщо не му харсва И поддържа отлично ниво в това, което му харесва

Oбразованието има две функции: информираща и сформираща. Ясно е, че информацията, учена в училище по всички предмети, се забравя, ако не се ползва активно впоследствие. Училището обаче учи децата на това какво е да се полагат усилия. Какво е да се опиташ да правиш нещо, което ти е трудно, или да правиш нещо, което изобщо не ти е интересно. Като възрастни всички знаем, че в ежедневието ни рутинните дейности, които трябва да изпълняваме, отнемат много по-голям процент времето ни от това, което наистина искаме да правим или ни е интересно. Не може само което ни е интересно. Не може и само това, което ни е лесно - иначе всички щяхме да правим само това, което искаме. Ами ако аз искам цял ден да пия кафе и да слушам музика, какви умения за работа ми дава това? Нула. Какви умения да ставам от леглото си, да го оправям, да си плащам сметките, да извършвам стотиците крайно неприятни ми дейности (като да измия чиниите, примерно, или тоалетната вкъщи, пък много важно, че съм с няколко висши образования)? Проблемът е не в това каква е ролята на образователната система, а как са написани учебниците и колко са подготвени учителите да извадят най-доброто от всяко дете, да му помогнат да се развие. Новите технологии и демотивацията (вкл. възрастта) на учителите изобщо да изпълняват това, което е ролята на училището всъщност създават поколение от неграмотни лентяи - хем незнаещи, хем неприучени да полагат никакви усилия. Научихме цели поколения да преписват от уикипедия, вместо да четат книги и сами да се опитат да напишат нещо. Отучихме ги от това, че знанието е труд - ежедневен труд, невинаги приятен. Да не кажа, че приятен само след като човек е постигнал определно ниво, а то е след университета. Да не говорим, че полагането на многогодишни усилия по това, което не можеш, създава ценни невронни връзки. Да оставим следващото поколение да не полага усилия означава да го оставим да не развие мозъка си. Мозък, който ще му трябва цял живот. Никой, който свири на музикален инструмент, например, не е станал Бетовен в момента, в който седне на пианото. Дори за елементарно развиване на някаква техника, която позволява да се свири непрофесионално, се изиксва ежедневно свирене няколко години. Тези усилия - дори да не стане професионален музикант по-късно, показват значителни ползи в множество други сфери - точно защото със свиренето е разработил добра свързаност между множество центрове, отговарящи за различни функции. Не пазете децата от полагане на усилия, напротив. В свят, в който много професии ще отпаднат в бъдещето, защото отраслите ще са роботизирани или ще използват високи технологии, това децата да са адаптивни - да са приучили мозъка си за много неща - ще им е само от ползва. Напр. защото днес може да им е интересно едно, но като възрастни да трябва драстично да се преквалифицират, а за целта им трябва способността да полагат дългортайно съществени, ежедневни усилия. Навикът за което се създава в много ранно детство.

Заставам на страната на фактите - християнството не е религия, в която съществува "ближен" и "неближен". Концепция за "неближен" в християнството няма Не може на основата на невярно твърдение да се построи достоверна хипотеза. Това е като човек да тръгне от предположението, че земята е плоска (невярно) и после да гради хипотези за климата. Просто следвам сходим с научните практики подход и се опитвам да ви предпазя от една от логическите грешки, чийто списък сам пуснахте. Или, понеже Светата инквизиция (която е политическа организация) се е занимавала с това да тормози и убива разни хора, то значи, че причината за това е в цитат от Библията. Реално това какво е правила инквизицията и това какво пише в Библията нямат нищо общо едно с друго. Дори грешките са две, "Погрешна посока" и "позоваване на последствия"

Вече го обосновах. Никъде в библията не пише, че трябва да се горят магьосници. Вие цитирате нещо конкретно от Библията и как разделението е заложено в християнството, но такова нещо от гледна точка на християнството - християнската етика - няма. Точно обратното е. Също както никъде в Корана не пише, че трябва да се правят терористични атентати.

Така работят стереотипите. Te са своеобразни shortcuts.

Построявате тезата си на невярна хипотеза, според християнството всички са ближни, то не дели хората на фидели и инфидели. Напротив, то повелява, че към невярващите християнинът трябва да се отнася със съпричастност и състрадание и да се опита да сподели с тях това, което има. Да сподели с тях богатството си (духовното си богатство), за да не ги оставя от незнание да погинат, да се лишат от вечния живот в Христа. Защото и те са хора като него и заслужават божието благоволение не по-малко. Някои деноминации дори приемат това като задължение - след като на тях им е дадена светлината на вярата, то те са задължени да не оставят другите в мрака - ерго и пасторите, и миряните, които се опитват да конвертират останалите в християнството, например ходейки от врата на врата да разпитват хората те знаят ли какво е Господ и да им раздават брошури с покана да дойдат в еди коя си църква, за да научат. Ако някъде в теологията се използва нещо приблизително скодимо с принципа на бинарни опозиции, това е апофатичното богословие - определянето какво е Бог по това, какво не е. Но това е друга тема. --- https://bg.wikipedia.org/wiki/Апофатична_теология

Не мога да кажа, по мои наблюдения има всякакви хора.

Здравейте и за много години Б. Киров Благодаря за симпатичната история :))

За такъв тип действащи хора има награди Дарвин Или награди за хората, които вследствие нелепите си хрумвания, изпълнени импулсивно на мига, са допринесли за човешката еволюция, като са се отстранили от последващо предаване на гените си посредсредством собствената си, предизвикана от тъпотията си, смърт. Някои са иронични, други са си съвсем истински случаи на монументална импулсивна тъпотия. https://darwinawards.com/rules/ Там пише: The Darwin Awards commemorate individuals who protect our gene pool by making the ultimate sacrifice of their own lives: by eliminating themselves in an extraordinarily idiotic manner, thereby improving our species' chance of long-term survival. In other words, they are cautionary tales about people who kill themselves in really stupid ways, and in doing so, significantly improve the gene pool by eliminating themselves from the human race. Nominees significantly improve the gene pool by eliminating themselves from the human race in an obviously stupid way. They are self-selected examples of the dangers inherent in a lack of common sense, and all human races, cultures, and socioeconomic groups are eligible to compete. Actual winners must meet the following criteria: Reproduction Out of the gene pool: dead or sterile. Excellence Astounding misapplication of judgment. Self-Selection Cause one's own demise. Maturity Capable of sound judgment. Veracity The event must be true.

Toва би означавало, че навсякъде другаде по света, където политическото лидерство е част и от интелектуалния елит, те не могат да вземат решения Не е до лутането или нелутането, а до компетентността/некпмпетентността и желанието да се поема политическа отговорност (нашите хем бягат от отговорност, хем правят глупости) - но няма да продължавам, че се отплесваме...

Tвърде много вярвате на това, което наричате "инстинкт". Историята е пълна с примери на погрешни решения, взети вследствие на логическа грешка, недостатъчна информираност, неотчитане на важен фактор, тунелно мислене, groupthink (да игнорираш тревожните сигнали, че нещата ще се прецакат тотално и да действаш, защото имаш дргуги съображнения) и какво ли не още Вкл. политическата история. Eто ви класически пример за groupthink грешка (катастрофата с Чаленджър също е точно резултат на такава грешка): https://en.wikipedia.org/wiki/Bay_of_Pigs_Invasion

Разбира се, че не е само когнитивно преструктуриране. Лични убеждения е, но въпросът касаеше това доколко вярата помага. Помага определено. Вярващият човек има упование. Нещо, което много уважавам. Уважавам много и силата на духа - това да не се разколебаваш в това смирено да следваш упованието си. Смирението е най-трудното нещо на света