dora

Никакво колебание, казвам същото, което написах многократно. Всеки тук може да ме опровергае, ако предложи някакви научни доказателства. Защото аз се позовавам на такива и ако е необходимо, след всеки пост мога да вадя библиография. Не го правя, за да не затормозявам четящите (за които предпочитам по подразбиране да предполагам, че са умни хора и заслужават да бъдат вземани насериозно) с твърде много линкове. Които, като гледам колко сериозно подхождате, вероятно няма и да отворите, та към момента не мисля, че си заслужава времето да се хабя да ги вадя. Ако някой ги поиска, може. Затова и призовавам вместо да се пишат глупости, да се подхожда отговорно. Опровегайте ме, ако можете. Ако не можете, и да се закачате с мен, или да не се, все едно.

Може да ме опровергае само когато предостави потвърдими научни доказателства от достоверни източници.

Ничии деца на стават хомосексуалисти.

Няма такава мода. Има доста периферен дебат (защото има известно разминаване между специалистите) дали някои практики са медицински оправдани и кога. Но това важи за преценката полза-риск за абсолютно всичко. Ако примерно ви имплантират електрод, който да помага на сърцето ви да бие, този електрод е външно тяло и носи рискове. Напр. да се счупи, да мигрира (да се размести), да бъде приет като външно тяло и имунната ви система да го атакува, да се случи така, че ваши тъкани да бъдат изложени на някоя от съставките, от които е направен електродът и т.н.. Само че когато всички тези рискове са оправдани с оглед на това, че иначе можете да умрете и процентите на нежелани събития спрямо броя имплантирани електроди е нисък в достатъчен брой клинични проучвания в различни популации и множество клиники в света, то оценката полза -риск е в полза на имплантирането на електрода. Същото важи примерно и за прилагането на медицински средства за промяна на пола. Но това е такъв малък процент от хората, че от мухата се прави слон. Хората, които се идентифицират като трансджендър, джендър флуид и т.н. в едно изследване са под 3% от младите хора (и под 1% от цялото население. Какъв процент от тях имат сериозна gender dysphoria, за да е медицински оправдано да се положат на терапия, е неясно, но далеч не всички (друго изследване дава на трансхората едва 0,3% от населението, от което не може също да се заключи колко от тях страдат от тежка дисфория). И тогава преценката не е по-различна: какво предпочитаме, мъртъв/самоубил се и без електрод/без терапия за промяна, или жив и с електрод/с терапия за промяна на пола. Кого касае този разговор? Обикновено тези, които са директно ангажирани: лекари, хирурзи, терапевти, хората с дисфория и евентуални техните родители, които до някаква възраст са тези, които да дадат съгласие. Необходимостта от съгласие и прилагането на дадена или друга техника е въпрос за абсолютно всяка интервенция, вкл. където клиничните проучвания не се приключили или статистиката покрива малък брой хора, проследимостта след някакъв период от време още не се е случила и т.н. Точно същото - полза-риск - би бил дебатът за всички, които по някаква причина се подлагат на лечение, което е нетипично (напр. за редки болести). Или с методи, които още са само експериментални, напр. лечението със стволови клетки за множествена склероза, леченията с нови импланти, леченията за промяна на микробиота и разни други неща, имунотерапията за раковите заболявания и т.н. (последно има пробив в лечението на рака на панкреаса с имунотерапия, примерно). Kaто се казва "мода" или "тенденция" все едно половината, че и повече от младежите някой ги кара да си сменят пола, по същия начин, по който примерно е модерно да се носят тесни джински и широки тениски, да се правят татуировки или да се развъждат бради... Този тип внушения имат конкретен източник, но няма да политизирам.

От това не следва, че те успяват да продължат гените си (тоест че имат деца и по този начин добавят своите гени в общия pool), а че хомосексуализмът възниква спонтанно. Както спонтанно възниква цялото разнообразие в света. Toeст на абсолютно всеки родител може да се роди хомосексуално дете. Няма нито един конкретен ген, който да е свързан със сексуалната ориентация, има твърде много компоненти. От ничий геном не може да се предполага какво ще бъде сексуалното му поведение, ето статия тук: https://www.pbs.org/newshour/science/there-is-no-gay-gene-there-is-no-straight-gene-sexuality-is-just-complex-study-confirms

На вас ако ви е тъжно и самотно,сменяте ли си сексуалната ориентация? Въпросът не е зададен насмешливо или недобронамерено, реших, че ако го задам така, е най-лесно да разберете какво имам предвид, без да пиша поредния дълъг постинг (че напълних темата).

Eто статистика от САЩ, в тази инфографика: https://www.cdc.gov/violenceprevention/communicationresources/infographics/yrbs-lgb-suicide.html Този процент би трябвало повече да тревожи специалистите по Социална медицина, отколкото твърденията, че имало специфични хомосексуални болести.

Това е невъзможно. А пиша за психичните заболявания, защото това е единствената група, където е статистически установено, че е с по-висок процент при хората от LGTBQ, отколкото средно в останалото население. Това за двадесет, сто и т.н. партьора е мит. Представяте си хората с влечение към другия пол като някаква версия на Содом и Гомор. Виждате ли как работят предубежденията, след като дори лекар (ако сте) счита, че хората с влечение към собствения пол са някакви ултрапромискуитетни животни или с нещо са различни от когото и да било. A статистика има, примерно има едно австралийско изследване, според което 50% от мъжете с хомосексуална ориентация имат между 0 и 1 сексуален партньор в предишната година, 30% имат между 1 и 9 партньора изобщо в живота си. Нищо драматично, то и хетеро хората така*. Само че при нас никой не се вторачва в това с колко точно партньора спим, че да го излага като довод, специфичен за някакви заболявания, "характерни" за групата на хетеросексуалните. Ако пък ще ги набеждаваме, че примерно има повишен риск от някои видове рак, то да набедим и пушачите за това, че се разболяват от други видове рак. Но друго е по-важно. Ето ви пътят към затруднения достъп до здравни грижи - ако някой от хората с влечение към собствения си пол чете тук, а това не е невъзможно, и вижда как дори медицинската професия го смята абсолютно неоснователно за някакво отвратително, съешаващо се с всеки, който му попадне животно, че и в някакви учебници било пишело как той имал "специфични" болести, то как би имал доверието когато и да било да отиде на лекар. Ами, няма да отиде, ако ще бъде унижаван, дори имплицитно, заради предубедения по подразбиране подход. И със сигурност няма да иска да отиде, ако чете как хора от медицинската професия искат да му причиняват някакви неща. Хормонална терапия, увреждаща здравето, примерно, или пък да чете как лекари пишат за такива като него по обиден, пейоративен, а понякога откровено агресивен, грозен начин. Още една травма. Какво стана с принципа на медицинската професия "Не вреди"? Какво става с хората, които не отиват на лекар знаем. Умират от предотвратими или възможни за контрол болести. За да влязат после в статистиката като по-болни от другите, които отиват. Все едно сами са си виновни... И на психолог/психиатър няма да отидат, ако той пише за тях, както лекари пишат за тях тук. Това докато обмислят да се самоубият. Затова пак призовавам да се пише отговорно. Ако имате статистика, представете я. Ако имате научна публикация, покажете я. Но не така на ангро. Не го считайте за лична атака, аз винаги пиша добронамерено. А пиша, защото се надявам хората, които четат, да помислят. ----- *Eто ви изследване за броя на сексуалните партньори изобщо, мъже и жени. Макар това да зависи от културата. За да се убедите, че хомосексуалните мъже изобщо не са по-промискуитетни от нехомосексуалните, това е статистика на Центъра за контрол и превенция на заболяванията: https://www.cdc.gov/nchs/nsfg/key_statistics/n-keystat.htm Ето ви тук още една картинка, от друго изследване: https://www.researchgate.net/figure/Median-number-of-opposite-sex-sexual-partners-in-lifetime-by-age-and-sex_fig6_7517094

Какво значи "характерни зз тях"? Депресията, пострравматичното стресово разстройство, суицидната идеация не са характерни за никого, защото могат да сполетят всякакви хора. Ей това е вкарването на внушения, набелязването на някаква група и твърденията, че страдат от някакви неназовани, но характерни само за тях болести. Не знам защо не се разбираме. Ако се сещате за някакви данни, че в конкретната група се срещат някакви здравни проблеми, които не се срещат никъде другаде, напишете какви. Говоренето без конкретика е внушение.

Е кога останахте с впечатление, че разговарям с вас, за да съм нещо наопъки? До после, ще отговоря на постинга за медицинските стандарти по-късно.

Не задължително, защото когато разговаряме добронамерено, може фактологично да не сме съгласни, но като хора да се съгласим. Вижте примерно развоя на този разговор. Ако човек пише искрено и не се чувства атакуван, той може да изложи съображения, които са важни в по-общ план. В случая стигнахме до медицинските стандарти и за това, че лекарите се чувстват притиснати, защото считат, че някой политически им натрапва нещо. Макар да не съм съгласна с някои неща, това е достатъчна причина да продължа по стринга по-късно, когато имам малко повече време.

Медицинските стандарти са изработени, за да може да не се вреди, а да се помага и се основават на идеята, че медицинската наука се основава на доказателства. Не на някакво шаманство аз си правя, квот си знам, пък който иска, да ме съди. С което не казвам нищо конкретно за вас, това не е обвинение. В България има явен проблем с медицинските стандарти, както и политическата и професионална воля такива да бъдат създадени и прилагани, но това е друг въпрос. Или може би същият, зашото ако ги имаше и те отговаряха на световните, с вас нямаше на толкова страници да водим този разговор.

Не е вярно това. Всъщност хората избират други хора заради сходимост. Тоест импонират им много повече хора, които приличат на самите тях, отколкото тези, които не им приличат. Не всичко е съревнование, сътрудничеството също играе еволюционна роля. Статия относно избора на партньор, примерно: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3444291/

Защото за целите на форума е важно потенциално увреждащи други хора твърдения да бъдат опровергавани. Да се пише безотговорно не бива, едно на ръка, а когато се лансират неотговарящи на добрите практики тези, то е добре четящите сега или след време да имат възможност да прочетат и това, което е научно обосновано. За да може, ако искат, да проверят сами. Ако не искат, така да бъде, но поне да имат шанс. Ако не пиша в случая, това значи в научен форум да бъдат оставени без корекция нямащи нищо общо нито с науката, нито с добрите медицински практики, твъдения. Аз не пиша ад хоминем, нямам нищо против човека, винаги и към всички пиша добронамерено и това няма да се промени. Нито имам намерение да влизам в някакви безкрайни дебати. Считам за нужно обаче да го коригирам до момента, в които съм посочила достатъчно аргументи за четящите.

Toва поставя някои въпросителни относно медицинската етика.

Няма такова нещо. Хормонална терапия, точно защото носи неоправдани рискове с дългосрочни последствия, се прилага когато ползата надвишава риска. Напр. при рак на простатата. Не защото някой е хомосексуален. И примерно (също вече отречена практика заради нехуманността й ) - за химическа кастрация в условията на наказателното право.

Хомосексуализмът не е полова дисфория. Половата дисфория е психическо страдание, вследствие несъответствието между биологическия пол и осъзнавания ("Момиче в тяло на момче"). Има примерно нещо общо с body dysmorphic disorder, когато човек изпитва силен психичен дискомфорт от това, че собственото му тяло му изглежда ужасно грозно (макар то изобщо да не е такова), и примерно с анорексията (когато колкото и слаби да са хората, в собствените им представи те са ужасно дебели и грозни. Толкова дебели и грозни, че са способни да се самоубият с глад. Някои от тях развиват такъв ужас от храната, че трябва да бъдат поддържани живи през система). Oт нещо подобно понякога страдат и хората, които си правят много чести пластични операции - защото изпитват такъв силен психически дискомфорт, че примерно тази или онази част от тялото им е ужасна и уродлива (както я виждат самите те, макар това изобщо да не отговаря на истината - това са налудности), че са убедени, че всички, които биха ги видели, биха изпитали дълбока погнуса от тях. И затова по собствената им логика за тях е по-добре да се самоубият, отколкото да са "такива". И анорексията, и половата дисфория, и body dysmorphic disorder са психиатрични страдания и си стоят в DSM. В този смисъл, ако има дебат какво да се прави с този тип психиатрично страдание, то е на основата полза-вреда. Дали да оставим човека толкова да страда, защото си въобразява, че носът му е крив, че да се самоубие, или да му направим тази пластична операция, макар и медицински неоправдана (полза-риск), ако това ще намали психичното му страдание поне временно, за да можем да го закрепим дотолкова, че някаква терапия да е възможна. Или дали на човека, който е толкова потресен от несъответствието между физическия си пол и този, с който той се идентифицира, да се предложи хормонална терапия, за да се намали страданието му, вместо той да бъде оставен да се самоненавижда в степен, в която да се самоубие. Пак полза-риск. Но това са само много малък брой случаи. Хората с влечение към своя си пол нямат абсолютно нищо против собственото си тяло, нито пък имат полова дисфория. Те просто предпочитат като сексуални партньори хора от собствения си пол и това не е психиатрично заболяване. Това пояснение достатъчно ли е?

Хомосексуализмът не е прихично разстройство от петдесет години, защото е свален от медицинския стандарт за психиатричните заболявания още тогава. Но няма да го пиша повече Вижте https://www.psychiatry.org/psychiatrists/practice/dsm

Хомосексуализмът не е свързан с различна хормонална картина. Имах предвид хормоналните терапии за конферсия от един биологически пол в друг. Там е дебатът. Половата дисфория си е съвсем легитимно страдание. Няма консенсус обаче какво да се прави с него. Някой ден такъв консенсус ще се появи, просто защото ще има достатъчно данни, по които да се вземат някакви статистически информирани (за съотношението полза-вреда) медицински решения.

Проблемът е в търсенето на причинно-следствена връзка там, където я няма, или тя не е такава. Честотата не е причинно-следствена връзка. Например честотата на посттравматично разстройство у ветераните е над 40 процента. Това значи ли, че хората, които отиват в армията и биват изпращани във военни конфликти са сбъркани? Не. Те развиват посттравматично разстройство ВСЛЕДСТВИЕ това, че са били изпратени на фронта. Тоест честотата, с които това им се случва, не е причината то да им се случва. Същото е и с хомосексуализма. Това, че човек е хомосексуален, не е причина статистически по-често в тази група да има депресивни симптоми. Причина е хроничният стрес. Хроничният стрес повишава вероятността от развитие на депресия у всяка друга група, но заради като цяло по-честите травматични събития точно у хората с влечение към обратния пол (защото тях ги бият, унижават, присмиват им се, изключват ги, гонят ги от домовете им дори най-близките им) е логично. Не е обаче задължително, ако никой не гио бие, не ги унижава, не им се присмива и тн.) Разбирате ли какво имам предвид?

Всъщност това е една от сферите, в които също може да се навреди много повече. В момента има такъв дебат за използването на хормонална терапия за промяна на пола в тийнейджърска възраст, доколко то е морално и медицински оправдано във всички случаи, в които се прилага. Дали не е по-добре например да се изчака известно време, докато човекът е способен да разбере какво означава от медицинска гледна точка цял живот да пие хормони. В някои случаи ползата може да надвишава риска, напр. когато половата дисфория причинява такова психично страдание, че човекът най-вероятно ще се самоубие, тоест тези две-три години изчакване няма да ги дочака. Но в други случаи, с оглед на сериозността на интервенцията, е възможно да е по-разумно от медицинска гледна точка да се изчака. Всеки случай сам за себе си, макар този тип дискусии обикновено много да вдигат градуса (Добавка: това не е за хората със хомосексуална ориентация, а за трансджендър, промяна на пола. Или това не е за хората с влечение към собствения пол, а тези с дълбока травма, че биологичният им пол не отговаря на този, с който човек се идентифицира).

Toва всъщност води само до мимикрия, туширане на поведението. Мимикрията може да е обществено приемлива, но вреди на самия човек, напр. влошава психичното му здраве. За пример пак ще дам нещо друго, аутизма. Дълги години се считаше, че аутизъм има само при момчетата, просто защото те не се стараят да мимикрират и заради това, че не тушират свързаните с него поведения, рано или късно биват диагностицирани. Днес знаем, че всъщност е еднакво разпространен и у двата пола, просто по-високата степен на agreeableness (сговорчивост) на момичетата ги кара максимално дълго да прикриват свързаните с аутизма поведения, за да се впишат в очакванията за правилно и неправилно поведение. Момчетата пък, заради по-голямата си импулсивност, просто го проявяват. Ефектът е, че при момичетата аутизмът се диагностицира едва когато те са толкова травмирани от постоянното преструване, че са развили други психологически или психиатрични симптоми - анорексия, депресия. Друга пък терапия за аутизма - поведенческа (Applied Behavioural Analysis, целта й е да се научат хората с аутизъм на "желано" поведение и да се отучат от "нежеланото") пък точно защото ги кара да се преструват, че нямат аутизъм, се оказва далеч по-вредна, когато се прилага в класическата си форма, от никаквата терапия, защото води до посттравматичен стрес и развиване на много по-сериозни проблеми с психичното здраве, тежки коморбидности. Какъв е смисълът да се опитваме да "поправим" човека, ако след това ще трябва да го "поправяме" от много по-тежките проблеми, които с опитите за поправка сме му причинили... Това е и една от причините тези терапии за потискането на поведенческата симптоматика с насилването на човека да я прикрива днес да са, като цяло, все повече отречени. Когнитивно-поведенческа за терапия се прилага когато човекът в някаква степен е опасен сам за себе си. По същата причина е медицински отречено терапевтирането на хомосексуализма. Oсвен че е премахнат от психиатричния стандарт като заболяване или разстройство. Оставям настрани морално-етичния въпрос искаме ли да увреждаме психиката на едни хора, само и само да ни се впишат в представите за редно и нередно в сфера, която всъщност не ни касае (сексуалния им живот). Въпросът е и на основен медицински принцип: не вреди (тук знам, че говоря на вашия език). Ползата от всяка интервенция се преценява от гледна точка на допустимостта на рисковете, или поне това е добрата медицинска практика. Това важи и за психиатрията, Полза от психиатрично или психологическо терапевтиране на влечението към собствения пол в медицински смисъл няма. Защото на човека нищо медицински нередно няма да му се случи от това, че прави секс с партньор от същия пол. Нито при спазване на обичайните практики за опазване от сексуално преносими болести нещо нередно в медицински смисъл ще се случи на партньора му. Това прави интервенцията безпредметна.

И ето още, ще се опитам да "говоря" на вашия "език", за да разберете какво имам предвид. С аналогия: диференциална диагноза. Имате симптом - кашлица. Можете по подразбиране да решите, че човекът има кистозна фиброза, което е генетично. Или можете на принципа на доказателствата (а медицината е наука на доказателствата) да проверите коя от всички възможни причини предизвиква симптома. Патогени, тютюнопушене и т.н. Фиброза не е изключена, обаче колко от кашлящите я имат? Същото е с психичните заболявания. Имате човек, който страда от посттравматично стресово разстройство или депресия. От това следва ли, че той е генетично сбъркан? Ами, не, защото като цяло този тип психични оплаквания нямат генетична основа (oсвен примерно някаква мутация на гените, свързани с трансмисията на моноаминните невромедиатори, обаче тогава говорим за други неща, примерно MDD, шизофрения, тежки тревожни разстройства. Хроничният стрес е много по-значим предиктор*) Тук по подразбиране се решава, че след като човек е хомосексуален, той е генетично сбъркан и затова психичните разстройства са коморбидност. Или поне такова заключение си вадя от изложените съображения. Това евентуално по аналогия примерно с дадена генетична мутация, която води и до гастроинтестинални симптоми, и до психиатрични симптоми, каквито понякога има, ето пример за такава публикация, показваща сходимост: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10391890/ Само че такава генетична мутация, която едновременно да причинява хомосексуализъм и примерно посттравматично разстройство или депресия няма. Няма нито едно такова изследване, за което се сещам. Ако намерите, пуснете го тук. От което следва, че коморбидност между едното и другото няма или за нея към момента няма никакви доказателства. Значи причинно-следствената връзка е друга и аз я посочих - когато някой е обект на постоянно насилие, социално отхвърляне (вкл от най-близките - семейството) и тормоз, това влошава психичното му здраве без оглед на това дали е хомосексуален или не. И за това вече има колкото искате доказателства. *https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6065213/ И някои изключвания. Вродена адренална хиперплазия (рядко генетично заболяване), може в утробата да маскулинизира мозъка на момиче, но може и да не го. Синдромът на андрогренна нечувствителност (също рядко генерично заболяване) у хора с хикс и игрек хромозома, може да доведе до развитие на женски полови органи или до феминизиране на мъжкия мозък. Обаче това е толкова рядко, че изобщо не може да се говори за някаква доказана връзка между хомосексуализма и генетичните увреждания. Това е и причината на хомосексуализма да не се гледа като на увреждане, а като на вариант, естествено разнообразие. Хора всякакви.

Къде някой твърди, че половете са социален продукт?

Това не е вярно. Хората с различна сексуална ориентация са напълно способни да произведат биологични деца. Едно на ръка. Биологичната им функционалност е запазена. Второ, бъркате транссексуалните хора (gender dysphoria) с хомосексуалните. Или, не бъркате (извинявам се), но ги поставяте някак в една категория, а те не са. Няма никъде установена генетична връзка или коморбидност между сексуалната ориентация и прихичните заболявания. Хомосексуализмът е свален от DSM (Diagnostic and statistical manual) - който е световният психиатричен стандарт - още преди петдесет години. Ако познатият ви психиатър не е запознат с медицинските стандарти, това говори по-скоро за неговата подготвеност. Не е рядкост в медицината да се прилагат отдавна отречени или забранени практики, както и да се изхожда от отдавна опровергани от науката постулати, но това би следвало да са по-скоро изключения. Надявам се да са. И веднага ви давам пример за нещо твкова. На аутизма в България нерядко се гледа като на заболяване, вкл. сред родителите. Той обаче е разстройство на развитието - отново - според световно признатия стандарт за психичните заболявания. Просто в България понякога се работи със стари класификации.