dora

Означава, че първо четете, после пълните форумното пространство с безсмислен чат.

Там се говори за генетика. Прочели сте друг път.

Чакам списък с точните диагностични параметри, по които се определя психопатията.

Сериозни промени във функционирането има при Паркинсон. При Алцймер. След инсулт. Хората с Паркинсон психопати ли са? Koя част на "кората"? Почвам силно да се съмнявам в медицинското ви образование. Което е ок, стига да не го ползвахте като параван за твърде необичайните си възгледи.

Даден е линк към публикация, който ще отговори на въпроса ви. Още в постинга, който сте се заинатили да цитирате превратно.

Чета внимателно, това не са диагностичните критерии за психопатология.

Избройте симптомите за психопатия.

Как разбрахте, че нямат? Еволюцията вкючва и принципа на състезателност, и принципа на сътрудничество, защото само със състезателност да сме се самоизбили. Вижте примера с боноботата. Чета темата и оставам с впечатлението, че непрекъснато се говори от някаква свръхчовешка гледна точка. Никой от нас не може да прозре смисъла на еволюцията, както не може да прозре всички сили, които играят роля във всички процеси в природата. Ако знаехме, защо ни е наука?

Eто пак, хвърляте някакво твърдение, все едно то е чиста истина. Няма достатъчно доказателства, че при ембрионите, децата или възрастните има хормонални отклонения, които да водят до хомосексуалност. Все търсите патология, каквато не е доказана. Ту ще са генетични причини, ту ще са хормонални, ту ще са психиатрични, само и само да не се приеме, че хомосексуалността е част от природното разнообразие, което значи, че тя играе някаква роля. Каква - неясно, но можем да погледнем примерно боноботата за хипотеза - намаляване на конфликтите между мъжкарите (при нас) и женските бонобота (които са по-войнственият пол при тях), да речем, това също е еволюционен механизъм (да не се избиваме едни други). Причината: окситоцинът. Хормонът, който създава връзката между майката и бебето (за да може женските при всички бозайници да не изоставят или изяждат децата си), прави кърменето приятно и раждането по-малко болезнено. Окситоцинът, който позволява социалното свързване дори сред мъжкарите (статия по-долу) и намалява конфликтите. Или ограничаване на разрастването на популацията. Или кой знае какво, хипотези много, нито една обаче универсално доказана за абсолютно всички случаи. Затова говорим за мултифакторен анализ. Точно както и няма нито един ген, "уличен" в това, че предизвиква хомосексуализъм; от което следва, че това не е генетичен проблем, колкото и цялото разнообразие на света, което позволява хората да са в различни окраски, да имат различни способности, дори различни предпочитания какво ядат, не е генетичен проблем. Защото не е "проблем". Защо не е проблем, е ясно. Биологически, хомосексуалните хора са напълно способни да произведат поколение, стига да искат. Някои от тях искат, напр. чрез сурогатност. Други не искат, но при хетеросексуалните е същото. Между другото, при социалните животни (каквито са и хората), оцеляването не е въпрос само на предаването на собствените гени и произвеждане на собствени деца. То е в опазването на общите за цялата група деца. Вижте слониците. От което следва, че хомосексуализмъът (или липсата на собствени деца) по никакъв начин не влияе на оцеляването на вида. Индивидите могат да си съдействат в отглеждането на всички деца (причината, поради която хората се привързват и към несвои деца, където "bonding" се случва по същия начин, както при биологичните родители - с физически контакт - прегръщане, люлеене, галене - окситоцин: https://mcpress.mayoclinic.org/pregnancy/adoption-bonding-with-your-child-or-baby/). Не е и проблем, защото не е психично отклонение. Хомосексуалните хора не са опасни нито за себе си, нито за околните и като цяло нямат никакви проблеми във функционалността. Имат различно предпочитание с кой пол да спят. Аз имам предпочитание да не обичам спанак. Е и? Сигурно нещо в микробиотата ми го прави непредпочитан като вкус. Пък и това вероятно е генетика. Някой дискриминира ли ме защото не ям спанак? На никого не би му и хрумнало да се занимава с това. Хормонални отклонения има всеки човек в живота си. Вашият тестостерон започва да пада с течение на времето, което си е хормонално отклонение отвсякъде. Това кара ли ви да си смените сексуалната ориентация? Моят естроген прави същото, но ефектът от това е горещи вълни, по-чупливи кости, изтъняваща коса и евентуално някой неестетичен косъм на горната устна. Още не съм в тази фаза, но това е бъдещето за всички ни, които я доживеем. Относно естествеността и неестествеността, боноботата са маймуни, които живеят в общества и практикуват нещо, което се нарича взаимно генитално триене; целта, като цяло, е туширане на конфликтите. Ето видео на това как изглежда то: Окситоцин при женските бонобота: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018506X19301503 Окситоцин при мъжките шимпанета: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0018506X18301247

Знам, но това не ме притеснява. Ще се полигондрят-полигондрят и ще спрат. В горен постинг се споменаваше гаусовото разпределение. Ето картинка за гаусовото разпределение и интелигентността. Хората, които се занимават с наука или имат способността да разбират научните принципи, не са толкова много. Тоест, докато правото на достъп до форума е сравнително свободно, само малка част от писанията тук ще имат смисъл, който отговаря на профила на форума. Тогава въпросът е има ли смисъл да се пише изобщо, и според мен има, доколкото тук четат повече хора, отколкото пишат, привлечени точно от името "Форум наука". Вижте примерно появата на нови потребители - те обикновено идват, за да попитат нещо. Това значи, че отсяват важното от маловажното, и чв важното остава. Вижте и броя прегледи на тази тема за толкова ограничен период от време. Значи всичко е наред.

Kъсмет на човека и семейството му. Дано всичко е наред.

Невярно. Фактически е констатирано, че за вашето твърдение няма никакви доказателства. Което е кодирано в документацията и на Световната здравна организация (която е глобална), и в стандарта, който се прилага и в България. Написах ви и кой е той. Сега, ако ще продължаваме до безкрай, може, но тогава никой няма да ви прочете. Защото тази тема ще е станала толкова огромна, че ще бъде невъзможна за четене. Затова до нужда да се намеся по нещо, по което си заслужава писането, прекратявам стринга.

На въпроса вече е отговорено. Ако не искате да проверите, преди да ме питате, то може на още двеста страници да ме питате за нещо, на което вече е отговорено другаде. Но не е добра идея. Ако ще си играете на инат с мен, пак добре, обаче ползата е никаква. Нито за вас, нито за четящите. Затова оставям този стринг така.

Oтивате на сайта на Американската психиатрична асоциация, който пуснах още с един от първите си постинги в тази тема, сваляте си DSM стандарта за психиатричните болести и си отговате на всички въпроси. Още в първите си постинги съм описала какво е в последното издание на DSM и какво не е. Ако не разбирате какво четете, не мога да ви помогна. Всичко, за което ме питате хиляда пъти, за да се намирате на приказка, с идеята, че това е супер оригинално, вече се намира в мой по-ранен постинг. Или ОК, ето, улеснявам ви, последното издание на DSM се намира тук: https://www.psychiatry.org/psychiatrists/practice/dsm

Тогава не сте избрали правилния форум.

Taзи дефиниция откъде я взехте? Понеже говорехме, най-общо, че медицинският консенсус се дължи на доказателства и след това се кодифицира като официални препоръки в зависимост от достатъчността на доказателствата, ето ви пример, вкл. относно психичните разстройства/заболявания, това е последната актуализация на насоките на Световната здравна организация относно начините на лечение на включените в публикацията заболявания/разстройства. Там можете да видите точно как става това. Зад всяка възможна препоръка пише какво е нивото на доказателствата: https://iris.who.int/bitstream/handle/10665/374250/9789240084278-eng.pdf?sequence=1 Линкът съдържа PDF, aко не ви се отваря, може да бъде свален и оттук: https://www.who.int/publications/i/item/9789240084278 Това в случай, че решите да смените стратегията на спор заради единия спор и да прочетете някой от линковете, които пуснах.

Tази дефиниция откъде е? Медицинският консенсус се състои в това, което описах. Събиране на достатъчно емпирични данни посредством добре структурирани проучвания (за изследване на точната променлива, а не на нещо друго), които да могат чрез взаимна верификация да доведат учените до някакви валидни към даден момент заключения. Медицинският консенсус не е с нищо по-различен от научния. Ако не сте съгласен с медицинския консенсус, че хомосексуалността не е психично заболяване, направете множество научни изследвания сред достатъчен брой хора от различни възрасти, в различни държави, като изолирате всички confounding variables, за да стигнете до обратното заключение, нямам нищо против.

Aми ето пак, според вас Но не и според медицинския консенсус. Иначе това не е единственото разминаване, може би знаете за ето това разминаване, но от акушеро-гинекологията. Маневра на Кристелер се нарича описана през 19 век техника за натискане на корема на бременната по време на раждане. Само че тази практика е отречена заради риска и за майката и за бебето, за майката - от разкъсвания, преждевременно отлепване/разкъсване на плацентата, чупене на кости, за бебето - разни неща като мозъчна травма и т.н. Да, в 19 век не са знаели по-добре. Но тази техника преди време уби родилка в българска болница, а може би и не само една. Щото явно се практикува, обаче понеже никой не ще тези неща да ги документира, дори не знаем колко често. Защо не ги документира е ясно. Защо ви пиша всичко това: защото някак непрекъснато в тази тема ми се налага да напомням основното правило на медицината изобщо: "не вреди". Това е причината изобщо практиката да се подчинява на консенсуса, а не на "всеки си преценя".

Защото ми губите времето, без до този момент нито веднъж да сте ми дали причина да помисля, че има смисъл да свърша вашата работа вместо вас. А тя е да четете ВНИМАТЕЛНО, преди да пишете.

Хайде да вземете да ме прочетете от самото начало, вместо да ме питате хиляда пъти за нещо, на което съм отговорила многократно. Докато не го направите и не зададете въпрос, който показва, че сте ме прочели, не виждам смисъл да пълним тази тема с постинги.

Научният консенсус се основава на принципа, че медицината е наука за доказателствата. Понеже ползвах кардиологията по-горе, то ето. Има научен консенсус, че за хората, чиито аритмии не могат да бъдат овладяни по друг начин (напр. медикаментозен) може да се обсъди имплантирането на ICD (имплантируем кардиовертер-дефибрилатор). Това лечение крие рискове, но се счита, че при определени групи пациенти ползите надвишават рисковете. Как се счита? Защото аз съм решила да го напиша във форум? Не. Защото това към момента е научният консенсус. Който се основава на множество клинични и постклинични проучвания с множество подобни устройства, имплантирани в множество държави и клиники на достатъчен брой пациенти, проследявани във времето (напр. непосредствено след имплантацията, три месеца след имплантацията, шест месеца след имплантация, след година, след три и пет години, или както там е структурирано съответното научно изследване). Това изследване обикновено се публикува, така че да се ползва от цялата медицинска и научна общност. Това предполага, че други изследователи могат да решат да го повторят в техните клиники/при други обстоятелства/за друг тип пациенти и т.н., променяйки даден параметър/променлива), за да видят дали могат да го верифицират. Когато има достатъчна верификация, това се нарича научен консенсус. Той важи, докато не се натрупат достатъчно доказателства, че нещо не е така, както се е считало. Научен консенсус, че хомосексуализмът не е психично заболяване съществува от преди петдесет години. До този момент (петдесет години по-късно) не са натрупани доказателства, които да опровергаят научния консенсус. Ако имате такива, извадете ги, ще бъде интересно не само на мен, ами на световната научна общност да научи за това (ако световната научна общност чете в този форум, за което се съмнявам). Ако този факт (че хомосексуализмът не е психично забляване, не е заболяване изобщо и че хомосексуалните хора не се отличават физиологично, психиатрично, хормонално и изобщо и по какъвто и да било друг медицински начин от вас и мен) още не е достигнал до (общопрактикуващите или други) медицински специалисти в България (или примерно в Иран), това не е поблем на научния консенсус. А на нивото на подготвеност на медицинските кадри. Което, не само в тази сфера, е проблем, структурен, което значи, че не е по вина на лекарите, а по вина на това как е организирана зравната система и долколко и в България се практикува медицина, основана на доказателствата (тоест на научния консенсус) и световните медицински стандарти (които пък са разработени на основа на научния консенсус). А тя не се. Един от аспектите на отдавна отлаганата здравна реформа е и в това, само че няма никаква политическа воля това да се промени. Така добре ли е?

И това написах многократно: позоваявам се на научния консенсус. Сега се върнете и ме прочетете от самото начало, защото няма смисъл да претакаме едно и също зеле на двеста страници. За мен не е пробем да отделя още няколко часа, за да опровергавам това или онова твърдение тук, но темата става нечетима, така че от вас зависи още колко ще продължаваме.

Къде прочетохте да твърдя това?

Аз не целя да разубедя никого. Не е въпросът дали ще спечеля този или онзи спор, а неверни или определено токсични твърдения да не остават без корекция с оглед на четящите. Това е публичен форум, написаното тук остава.

Само че от самото начало говорим за това, че имаме трета (или поне повече от една друга) променлива. И че причинно-следствена връзка не може да се претендира там, където такава не е доказана. Само че не виждам защо трябваше да продължаваме всичко това на над 10 страници.