dora

Е кога останахте с впечатление, че разговарям с вас, за да съм нещо наопъки? До после, ще отговоря на постинга за медицинските стандарти по-късно.

Не задължително, защото когато разговаряме добронамерено, може фактологично да не сме съгласни, но като хора да се съгласим. Вижте примерно развоя на този разговор. Ако човек пише искрено и не се чувства атакуван, той може да изложи съображения, които са важни в по-общ план. В случая стигнахме до медицинските стандарти и за това, че лекарите се чувстват притиснати, защото считат, че някой политически им натрапва нещо. Макар да не съм съгласна с някои неща, това е достатъчна причина да продължа по стринга по-късно, когато имам малко повече време.

Медицинските стандарти са изработени, за да може да не се вреди, а да се помага и се основават на идеята, че медицинската наука се основава на доказателства. Не на някакво шаманство аз си правя, квот си знам, пък който иска, да ме съди. С което не казвам нищо конкретно за вас, това не е обвинение. В България има явен проблем с медицинските стандарти, както и политическата и професионална воля такива да бъдат създадени и прилагани, но това е друг въпрос. Или може би същият, зашото ако ги имаше и те отговаряха на световните, с вас нямаше на толкова страници да водим този разговор.

Не е вярно това. Всъщност хората избират други хора заради сходимост. Тоест импонират им много повече хора, които приличат на самите тях, отколкото тези, които не им приличат. Не всичко е съревнование, сътрудничеството също играе еволюционна роля. Статия относно избора на партньор, примерно: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3444291/

Защото за целите на форума е важно потенциално увреждащи други хора твърдения да бъдат опровергавани. Да се пише безотговорно не бива, едно на ръка, а когато се лансират неотговарящи на добрите практики тези, то е добре четящите сега или след време да имат възможност да прочетат и това, което е научно обосновано. За да може, ако искат, да проверят сами. Ако не искат, така да бъде, но поне да имат шанс. Ако не пиша в случая, това значи в научен форум да бъдат оставени без корекция нямащи нищо общо нито с науката, нито с добрите медицински практики, твъдения. Аз не пиша ад хоминем, нямам нищо против човека, винаги и към всички пиша добронамерено и това няма да се промени. Нито имам намерение да влизам в някакви безкрайни дебати. Считам за нужно обаче да го коригирам до момента, в които съм посочила достатъчно аргументи за четящите.

Toва поставя някои въпросителни относно медицинската етика.

Няма такова нещо. Хормонална терапия, точно защото носи неоправдани рискове с дългосрочни последствия, се прилага когато ползата надвишава риска. Напр. при рак на простатата. Не защото някой е хомосексуален. И примерно (също вече отречена практика заради нехуманността й ) - за химическа кастрация в условията на наказателното право.

Хомосексуализмът не е полова дисфория. Половата дисфория е психическо страдание, вследствие несъответствието между биологическия пол и осъзнавания ("Момиче в тяло на момче"). Има примерно нещо общо с body dysmorphic disorder, когато човек изпитва силен психичен дискомфорт от това, че собственото му тяло му изглежда ужасно грозно (макар то изобщо да не е такова), и примерно с анорексията (когато колкото и слаби да са хората, в собствените им представи те са ужасно дебели и грозни. Толкова дебели и грозни, че са способни да се самоубият с глад. Някои от тях развиват такъв ужас от храната, че трябва да бъдат поддържани живи през система). Oт нещо подобно понякога страдат и хората, които си правят много чести пластични операции - защото изпитват такъв силен психически дискомфорт, че примерно тази или онази част от тялото им е ужасна и уродлива (както я виждат самите те, макар това изобщо да не отговаря на истината - това са налудности), че са убедени, че всички, които биха ги видели, биха изпитали дълбока погнуса от тях. И затова по собствената им логика за тях е по-добре да се самоубият, отколкото да са "такива". И анорексията, и половата дисфория, и body dysmorphic disorder са психиатрични страдания и си стоят в DSM. В този смисъл, ако има дебат какво да се прави с този тип психиатрично страдание, то е на основата полза-вреда. Дали да оставим човека толкова да страда, защото си въобразява, че носът му е крив, че да се самоубие, или да му направим тази пластична операция, макар и медицински неоправдана (полза-риск), ако това ще намали психичното му страдание поне временно, за да можем да го закрепим дотолкова, че някаква терапия да е възможна. Или дали на човека, който е толкова потресен от несъответствието между физическия си пол и този, с който той се идентифицира, да се предложи хормонална терапия, за да се намали страданието му, вместо той да бъде оставен да се самоненавижда в степен, в която да се самоубие. Пак полза-риск. Но това са само много малък брой случаи. Хората с влечение към своя си пол нямат абсолютно нищо против собственото си тяло, нито пък имат полова дисфория. Те просто предпочитат като сексуални партньори хора от собствения си пол и това не е психиатрично заболяване. Това пояснение достатъчно ли е?

Хомосексуализмът не е прихично разстройство от петдесет години, защото е свален от медицинския стандарт за психиатричните заболявания още тогава. Но няма да го пиша повече Вижте https://www.psychiatry.org/psychiatrists/practice/dsm

Хомосексуализмът не е свързан с различна хормонална картина. Имах предвид хормоналните терапии за конферсия от един биологически пол в друг. Там е дебатът. Половата дисфория си е съвсем легитимно страдание. Няма консенсус обаче какво да се прави с него. Някой ден такъв консенсус ще се появи, просто защото ще има достатъчно данни, по които да се вземат някакви статистически информирани (за съотношението полза-вреда) медицински решения.

Проблемът е в търсенето на причинно-следствена връзка там, където я няма, или тя не е такава. Честотата не е причинно-следствена връзка. Например честотата на посттравматично разстройство у ветераните е над 40 процента. Това значи ли, че хората, които отиват в армията и биват изпращани във военни конфликти са сбъркани? Не. Те развиват посттравматично разстройство ВСЛЕДСТВИЕ това, че са били изпратени на фронта. Тоест честотата, с които това им се случва, не е причината то да им се случва. Същото е и с хомосексуализма. Това, че човек е хомосексуален, не е причина статистически по-често в тази група да има депресивни симптоми. Причина е хроничният стрес. Хроничният стрес повишава вероятността от развитие на депресия у всяка друга група, но заради като цяло по-честите травматични събития точно у хората с влечение към обратния пол (защото тях ги бият, унижават, присмиват им се, изключват ги, гонят ги от домовете им дори най-близките им) е логично. Не е обаче задължително, ако никой не гио бие, не ги унижава, не им се присмива и тн.) Разбирате ли какво имам предвид?

Всъщност това е една от сферите, в които също може да се навреди много повече. В момента има такъв дебат за използването на хормонална терапия за промяна на пола в тийнейджърска възраст, доколко то е морално и медицински оправдано във всички случаи, в които се прилага. Дали не е по-добре например да се изчака известно време, докато човекът е способен да разбере какво означава от медицинска гледна точка цял живот да пие хормони. В някои случаи ползата може да надвишава риска, напр. когато половата дисфория причинява такова психично страдание, че човекът най-вероятно ще се самоубие, тоест тези две-три години изчакване няма да ги дочака. Но в други случаи, с оглед на сериозността на интервенцията, е възможно да е по-разумно от медицинска гледна точка да се изчака. Всеки случай сам за себе си, макар този тип дискусии обикновено много да вдигат градуса (Добавка: това не е за хората със хомосексуална ориентация, а за трансджендър, промяна на пола. Или това не е за хората с влечение към собствения пол, а тези с дълбока травма, че биологичният им пол не отговаря на този, с който човек се идентифицира).

Toва всъщност води само до мимикрия, туширане на поведението. Мимикрията може да е обществено приемлива, но вреди на самия човек, напр. влошава психичното му здраве. За пример пак ще дам нещо друго, аутизма. Дълги години се считаше, че аутизъм има само при момчетата, просто защото те не се стараят да мимикрират и заради това, че не тушират свързаните с него поведения, рано или късно биват диагностицирани. Днес знаем, че всъщност е еднакво разпространен и у двата пола, просто по-високата степен на agreeableness (сговорчивост) на момичетата ги кара максимално дълго да прикриват свързаните с аутизма поведения, за да се впишат в очакванията за правилно и неправилно поведение. Момчетата пък, заради по-голямата си импулсивност, просто го проявяват. Ефектът е, че при момичетата аутизмът се диагностицира едва когато те са толкова травмирани от постоянното преструване, че са развили други психологически или психиатрични симптоми - анорексия, депресия. Друга пък терапия за аутизма - поведенческа (Applied Behavioural Analysis, целта й е да се научат хората с аутизъм на "желано" поведение и да се отучат от "нежеланото") пък точно защото ги кара да се преструват, че нямат аутизъм, се оказва далеч по-вредна, когато се прилага в класическата си форма, от никаквата терапия, защото води до посттравматичен стрес и развиване на много по-сериозни проблеми с психичното здраве, тежки коморбидности. Какъв е смисълът да се опитваме да "поправим" човека, ако след това ще трябва да го "поправяме" от много по-тежките проблеми, които с опитите за поправка сме му причинили... Това е и една от причините тези терапии за потискането на поведенческата симптоматика с насилването на човека да я прикрива днес да са, като цяло, все повече отречени. Когнитивно-поведенческа за терапия се прилага когато човекът в някаква степен е опасен сам за себе си. По същата причина е медицински отречено терапевтирането на хомосексуализма. Oсвен че е премахнат от психиатричния стандарт като заболяване или разстройство. Оставям настрани морално-етичния въпрос искаме ли да увреждаме психиката на едни хора, само и само да ни се впишат в представите за редно и нередно в сфера, която всъщност не ни касае (сексуалния им живот). Въпросът е и на основен медицински принцип: не вреди (тук знам, че говоря на вашия език). Ползата от всяка интервенция се преценява от гледна точка на допустимостта на рисковете, или поне това е добрата медицинска практика. Това важи и за психиатрията, Полза от психиатрично или психологическо терапевтиране на влечението към собствения пол в медицински смисъл няма. Защото на човека нищо медицински нередно няма да му се случи от това, че прави секс с партньор от същия пол. Нито при спазване на обичайните практики за опазване от сексуално преносими болести нещо нередно в медицински смисъл ще се случи на партньора му. Това прави интервенцията безпредметна.

И ето още, ще се опитам да "говоря" на вашия "език", за да разберете какво имам предвид. С аналогия: диференциална диагноза. Имате симптом - кашлица. Можете по подразбиране да решите, че човекът има кистозна фиброза, което е генетично. Или можете на принципа на доказателствата (а медицината е наука на доказателствата) да проверите коя от всички възможни причини предизвиква симптома. Патогени, тютюнопушене и т.н. Фиброза не е изключена, обаче колко от кашлящите я имат? Същото е с психичните заболявания. Имате човек, който страда от посттравматично стресово разстройство или депресия. От това следва ли, че той е генетично сбъркан? Ами, не, защото като цяло този тип психични оплаквания нямат генетична основа (oсвен примерно някаква мутация на гените, свързани с трансмисията на моноаминните невромедиатори, обаче тогава говорим за други неща, примерно MDD, шизофрения, тежки тревожни разстройства. Хроничният стрес е много по-значим предиктор*) Тук по подразбиране се решава, че след като човек е хомосексуален, той е генетично сбъркан и затова психичните разстройства са коморбидност. Или поне такова заключение си вадя от изложените съображения. Това евентуално по аналогия примерно с дадена генетична мутация, която води и до гастроинтестинални симптоми, и до психиатрични симптоми, каквито понякога има, ето пример за такава публикация, показваща сходимост: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10391890/ Само че такава генетична мутация, която едновременно да причинява хомосексуализъм и примерно посттравматично разстройство или депресия няма. Няма нито едно такова изследване, за което се сещам. Ако намерите, пуснете го тук. От което следва, че коморбидност между едното и другото няма или за нея към момента няма никакви доказателства. Значи причинно-следствената връзка е друга и аз я посочих - когато някой е обект на постоянно насилие, социално отхвърляне (вкл от най-близките - семейството) и тормоз, това влошава психичното му здраве без оглед на това дали е хомосексуален или не. И за това вече има колкото искате доказателства. *https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6065213/ И някои изключвания. Вродена адренална хиперплазия (рядко генетично заболяване), може в утробата да маскулинизира мозъка на момиче, но може и да не го. Синдромът на андрогренна нечувствителност (също рядко генерично заболяване) у хора с хикс и игрек хромозома, може да доведе до развитие на женски полови органи или до феминизиране на мъжкия мозък. Обаче това е толкова рядко, че изобщо не може да се говори за някаква доказана връзка между хомосексуализма и генетичните увреждания. Това е и причината на хомосексуализма да не се гледа като на увреждане, а като на вариант, естествено разнообразие. Хора всякакви.

Къде някой твърди, че половете са социален продукт?

Това не е вярно. Хората с различна сексуална ориентация са напълно способни да произведат биологични деца. Едно на ръка. Биологичната им функционалност е запазена. Второ, бъркате транссексуалните хора (gender dysphoria) с хомосексуалните. Или, не бъркате (извинявам се), но ги поставяте някак в една категория, а те не са. Няма никъде установена генетична връзка или коморбидност между сексуалната ориентация и прихичните заболявания. Хомосексуализмът е свален от DSM (Diagnostic and statistical manual) - който е световният психиатричен стандарт - още преди петдесет години. Ако познатият ви психиатър не е запознат с медицинските стандарти, това говори по-скоро за неговата подготвеност. Не е рядкост в медицината да се прилагат отдавна отречени или забранени практики, както и да се изхожда от отдавна опровергани от науката постулати, но това би следвало да са по-скоро изключения. Надявам се да са. И веднага ви давам пример за нещо твкова. На аутизма в България нерядко се гледа като на заболяване, вкл. сред родителите. Той обаче е разстройство на развитието - отново - според световно признатия стандарт за психичните заболявания. Просто в България понякога се работи със стари класификации.

Ами, това е нивото на омразата, след като в защита на насилието срещу конкретни хора човек забравя всичко, което иначе знае. Btw, когато говорим за извършване на престъпления, това е известен механизъм: да оправдаеш омрзата към някого и дехуманизацията му, водеща до извършване на тежко престъпление срещу него, с някакви изкривени принципни съображения, формулирани ад хок точно като за случая. Наричат се "crime narratives" - собствената версия на насилника защо е извършил престъплението, логически формулирана така, че да му даде възможност да неутрализира пред себе си собственото си чувство за вина.

Току-що с едно твърдение заличихте основанията за човешката цивилизация.

Хайл, Хилтер? Или направо набийте баба си (да речем), щото е немощна и вече не така красива? Извинявайте, това е несериозно.

Не ми давате източник, защото там не пише, че хората с различна от хетеросексуалната ориентация са сбъркани по подразбиране, и затова страдат от депресия. Такава причинно-следствена връзка няма. Освен ако този, който го е писал този учебник, е неграмотен и затова прави нелепи внушения - не знам, но по-скоро предполагам, че такава връзка не е направена и в учебника. Причината за посттравматичното разстройство и депресията е травма. Дискриминацията травмира. За връзката между дискриминация и посттравматичното разстройство сред всякакви групи - от расови до етнически, през дискриминация и тормоз на работното място (бърнаут) има колкото искате статии. И връзката е пряка - системно тормозите някого и увеличавате за него вероятността за влошено психично здраве. Ето ви статия конкретно за това как дискриминацията увеличава процента на посттравматично разстройство сред ветераните, понеже се заговорихме за тях: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0291965 Можете да напишете "discrimination" и "post-traumatic stress disorder" дори в гугъл и ще откриете колкото искате статии. Връзката е очевидна. Eто ви статия за това какво прави отхвърлянето от собственото семейство с хората - повишава риска им от самоубийство. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23387404/ - това за всички изобщо. Това конкретно за тази група: https://publications.aap.org/pediatrics/article-abstract/123/1/346/71912/Family-Rejection-as-a-Predictor-of-Negative-Health?redirectedFrom=fulltext Най-малко 43% (по британската статистика) ор хората с хомосексуална ориентация са били отхвърлени от собственото си семейство. Освен всичко друго - ежедневен тормоз, присмех, унижение, нерядко биват и бити просто така, на улицата.

Абсолютно сериозно. Хората от малцинствени групи по принцип са подложени на множество травмиращи събития от различно естество, заради дискриминацията. Специално за хората с различна сексуална ориентация причината за влошено психично здраве са стигматизацията, социалното отхвърляне, отхвърлянето от родителите, липсата на законова подкрепа (всеки може да ги пребие на улицата просто така), липсата или на достъп до здравна и прихологична грижа, виктимизацията. Точно както примерно виктимизацията води до влошаване на психичното здраве на хората, които системно биват бити, тормозени, унижавани, напр. жертвите на семейно насилие от който и да било пол. А липсата на психологична или здравна грижа означава влошаване на здравния и психичния статус, пак за всички. Като старците по селата, на които няма кой да предпише лекарства за кръвно. Или като хората, които не лекуват депесията си. Ама не защото не искат, а заради отказа на специалистите да им помогнат, защото са от дадено малцинство. Статии от научни източници мога да ви извадя колкото пожелаете.

Дайте го този факт. Под формата на конкретика за кои заболявания става дума и как е установено, че има коморбидност. Статия, цитат, научно изследване?

Пак глупости. Първо, епигеника. Второ, бъркане на причината и следствието. Това е като да твърдите, че ветераните стадат от посттравматично разстройство, защото са генетично сбъркани, а не защото са били подложени на травмиращи събития.

Не обръщайте внимание. Добре дошъл.

Правят се внушения в цялата тема, че на хората с хомосексуална ориентация нещо не им е наред. Всеки следващ постинг, който твърди, че точно в тяхната група по причини на сексуалната им ориентация (а НЕ по други причини) съществуват някакви конкретни здравни опасения, заболявания и т.н., без да експлицира точно какви, за да стане ясно, че това няма НИЩО общо със сексуалната ориентация, всъщност налива масло в поддържането на неверни и нямащи нищо обшо с науката предубеждения точно към хората с хомосексуална организация. Затова ако имате нещо конкретно, напишете го, както повелява естеството на форума - какво точно, с цитат към утвърден научен източник. За да се види на какво се основавате. Тогава има смисъл. Иначе и аз мога да твърдя, че хората със зелени са очи нещо повредени, защото са специфична група и не ме кефят по някаква причина, или че албиносите често страдат от депресия, щото са албиноси (а не защото подлежат на системна дискриминация и отхвърляне) и да набедя някаква група хора за болна, нефелна или по някакъв друг начин сбъркана, щото така (без обаче да давам никакви аргументи). Така не се прави. Това е форум "Наука". Тук може да четат всякакви хора, които да вземат произволна нелепица, разпространявана тук без никакви научни доказателства, само защото е публикувана тук, и да кажат: ми ето, то учените казват, че хората със зелени очи са сбъркани, нали го прочетеох в един форум. Значи ако някой със зелени очи погледна моето дете, то със сигурност ще се превърне в жаба, ми да, така пишеше. Oсвен това, ако някой гей вземе, че кихне в Занзибар, моето дете ще прихване хомосексуализъм, а и какви ли не други болести, по въздушно-капков път. Щото те гейовете така, не само много силно кихат, но и разнасят едни такива неназовани гейски болести. Призовавам да се пише отговорно. Дайте нещо конкретно и ще го обсъждаме. Дори от добронамереност мога да подскажа. Monkeypox? Не. Заразен е за всеки, нищо общо със сексуалната ориентация. HIV? Не. Еднакво заразен е за всеки, нищо общо със сексуалната ориентация. Предава се дори от майка на дете, ако майката не знае, че е заразена. Има достатъчно статистика от Африка (25-30%). Депресия? Няма никакви данни за коморбидност. Нищо общо със сексуалната ориентация.