dora

Какво да кажа, ами хайде. С малки стъпки, като например да не се поддаваме на желанието да се обиждаме едни други. Да си направим едно островче с добри обноски. После още едно островче - и така, докато се види, че доброто може и от само себе си.

Имах предвид потребността на хората - съвсем естествената потребност - да изпитват емпатия, да помагат. Дори точно с това - с дарения, с непосредствена доброволческа помощ, с това, че толкова сме петимни за добро, че войната у едни отключи най-лошото, а у други - способността им да последват сърцето си, правейки безвъзмездно добро другиму. Трябва да я запазим тази енергия, да й повярваме, да си повярваме дори едни на други, че сме добри хора. Иначе ще се разпаднем като общество, а то това се търси.

Хора, недейте така (пиша формално до вас, nik1, но реално до всички). Трябва да можем да си говорим, просто трябва. Ние сме един народ, а в последните поне 10 години сме подложени на целенасочени хибридни усилия да загубим каквото и да било чувство за общност, да бъдем деморализирани, да се чувстваме сами и изоставени и от обществото си, и от държавата си, и едни от други. Да считаме и света около себе си, и политическото устройство, и дори останалите хора, за антагонистични нам. За да може от някъде да дойде спасителят на бял кон, напр. Путин (който ще ни отърве от лошия запад, ще ни накара да излезем от НАТО), (или който и да било радикален мислител с връзка с организираната престъпност - както става това с радикализирането на младежите в Западна Европа) и да ни открадне за себе си - борбата за ума и сърцето. Че той вече ни е откраднал, така като гледам. Губим съпротивителните си сили като общество така. Затова моля, нека си говорим. Ей на, вижда се, че у хората има добро, много добро. Което сред толкова лошотия, толкова безнадежност вече е дотолкова нетърпеливо да излезе на бял свят, че просто се моли да му се даде шанс да се реализира (хлапето Сашко, доброволците, които помагат на бежанците). Нека го пазим това добро, а? Знам, че не е лесно, но е възможно - и затова пиша точно до вас, nik1. Гледам от доста врме как тук по темите от нищо се размятат обидни реплики едни към други и ми става мъчно за нас си защо си правим това едни на други.

Да де, но Русия не ни е майка. Майка - ако използваме подобна метафора, ни е България. Дори и да и намираме кусури понякога, друга майка нямаме.

Това "благосклонно" по принцип ли е, или касае конкретно Русия? Ако е по принцип - ок, ако касае Русия - това на основата на каква обективна, научна методология е установено? Защо питам, защото е ясно, че в момента в България тече своеобразен сблъсък на лични наративи. В което не би имало нещо лошо, ако (благодарение и на социалните медии) той не се превръщаше в допълнителен радикализиращ, рушащ и крехкото чувство за принадлежност към някаква общност, фактор. Затова и на мен в размяна на лични наративи не ми се участва - опасявам се и че вашият и моят са напълно различни, и това е въпрос на лична и семейна история, нещо, което наследяваме като исторически опит. Моите роднини, моето семейство, е било част от онзи интелектуален елит преди втората световна война, който - без да е имал никаква връзка с политическата класа, е бил избиван, преследван, малтретиран, затварян, шантажиран, най-общо казано тормозен след окупацията на Съветската армия и така дори до средата на осемдесетте, с отмъстителност за неясно какво, тоест с непрекъснат с десетилетия терор за налагане на правилната политическа линия, та чак до децата и внуците. Тоест при все симпатиите ми към руската култура и многото ми приятели руснаци, не бих могла да питая каквито и да било симпатии към СССР или руската държава, защото я считам за унищожител на България. Но ако излезем от този наратив и се върнем на това, което би могло да бъде обективно доказано относно "благосклонността", една приятелка преди време го систематизира, ще си позволя да го използвам донякъде, без да я цитирам, за да не я въвличам: - Предателството на Русия с отзоваването на руските офицери от българската войска след Съединението; - Детронирането на княз Батенберг от офицери русофили, опитите на Русия чрез русофилската опозиция да намери повод за окупация на България; - “Политиката на Русия е Македония да не стане никога българска” (думи на руския посланик в Цариград Зиновиев), натиска на Зиновиев българските владици в Македония да бъдат сменени със сръбски. - Отрицателното отношение на Русия към Илинденско-Преображенското въстание. - Бомбардировката на Варна от руски кораби на14 октомври 1915. - Участието на 47-и самостоятелен корпус срещу българските войски, освобождаващи Добруджа през 1916. - Участието на руски войски на Южния фронт в Македония през 1916. С тяхна помощ сърбите превземат Битоля. - Бомбардировката на Балчик от руски кораби на 13 декември 1916; - Участието на руски, сръбски, френски и италиански войски в битката при завоя на Черна на 9 май 1917. - Септемврийският метеж от септември 1923, организиран по нареждане на Русия. - Атентатът в катедралата “Св. Неделя” по нареждане на Москва. - Идеята за “македонска” и “добруджанска” нация, прокарвана през 30-те години чрез българските комунисти. - Обявяването от СССР на война на България на 5 септември 1944 - Избиването на 30 000 души от националния политически, икономически и духовен елит в първите два месеца - Принуждаването на македонските българи да се пишат македонци. - Депортацията в Югославия на бежанците от Гръцка Македония. - Сърбоманска пропаганда в Пиринска македония, готвенето на бъдеща федерация заедно с Югославия под давление на Москва. - Принуждаването на България да забрави за гръцкия геноцид в Беломорска Македония и Западна тракия. - Насилствената колективизация и т.н. Тук някъде бе пуснат и филмът "Второто освобождение". Късата историческа памет е най-големият проблем на България, защото никъде в гореизброеното няма и знак за "благосклонност", напротив. През целия 20 век Русия е най-голямата опасност за националата сигурност на България. Днес продължава да е, оттам и иррационалността на вярванията в противното.

Само ако има вероятност да си преодолееш confirmation bias-a, който те кара да пренебрегваш всяка информация, която противоречи на разбиранията ти, докато все по-дълбоко се вкопаваш в тази, която ги легитимира, а ако такава няма, си я самофабрикуваш.

Иррационално е, така е. Човекът обаче не е rational actor, или само частично е.

Няколко неспоменати съображения: - Руският език се разбира от повечето българи, за разлика от езика на която и да било от западноевропейските държави (или велики сили), чийто език следва да се изучава. Това като цяло означава, че и преди, и за немалко хора сега, е много по-лесно да четат руски, отколкото френски или немски източници. Езикът, доколкото е заложена способност и инструмент на потребността ни от общуване, играе немалка роля за усещане за близост - по-близък се чувстваш с този, когото разбираш. Въпросът защо българите не усещат подобна близост с другите славянски народи - защото те нямат същото геополитическо значение за България и нуждата от омилостивяване на по-силния посредством претендирано културно сходство я няма. Залитането към Русия на днес има по-скоро общо с това, с желанието за "силна ръка", която да "накаже" лошия запад заради дискомфорта - културен, икономически, персонален - който създава поради самото си съществуване на тези, които не се справиха добре с прехода и които не се разпознават в европейската култура.

@новорегистриран3, @skorpion1980, нека ви помоля - не се подхлъзвайте по една или друга изпусната леко непремерена реплика, в момента двамата, допълвайки се, създавате много интересна за четене тема.

Въпрос на изграждане на навици е. Аз примерно съм плътно за да бъде затворен центърът за автомобили, и хората да си планират времето според това условие. Това казвам като софиянец, който, докато живееше в България, работеше в центъра на София. В центъра не използвах градски транспорт изобщо (като се включи чакането му и скоростта, особено на трамваите, за човек с бърза походка почти няма смисъл). За автомобил да не говорим. Висенето в задръстване в центъра никога не ми е било опция. Когато се прибирам сега, правя същото - вървя пеша. Дори метрото не ползвам в центъра, защото най-често се налага първо да довървя до него, а после да го изчакам - за което време +/- 10-15 минути, мога да стигна навсякъде.

И с лошите навици на населението. Центърът на София спокойно се обхожда и пеша, освен ако човек не е твърде възрастен.

Има общо три хипотези- автоимунна, хормонална и абстинентна, лекар трябва да провери какво се случва при вас конкретно. Проблемът с редките заболявания е, че понеже не се срещат често, няма достатъчно голям брой пациенти, върху които да се провери на какво се дължат, както и достатъчно лекари, запознати с тях. Опитайте се да разпитате за лекар, който има опит с POIS, попитайте личния си лекар, може да му покажете ето това: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S221444201930453X

Интервю с полския посланик, казва какво правят те: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/poslanikat-na-polsha-pred-btv-reshenieto-za-iztrebiteli-za-ukrajna-trjabva-da-e-na-nato.html

Държавите, според мен, ще го усетят различно, според това доколко са зависими от руски горива. Днес научих по радиото, че примерно едва 15% от горивата в Нидерландия идват от Русия. Очакват да могат да се откачат от тях напълно в рамките на няколко години. Вече се обсъжда как да го направят по-бързо, напр. с това офисните сгради да не се отопляват нощем и през уикендите, или в домакинствата поддържаната температура да се свали с няколко градуса ("ще облечем по някой пуловер"). Бизнесът ще го усети с това, че ще трябва спешно да си намира други пазари. Но не е толкова страшно, като цяло - България, да речем, се наводни с ябълки от Нидерландия, когато въведе санкции покрай свалянето на MH17.

Аз бих добавила православието и обвързването на нашата приказка с Русия - русофилията. Русия не би могла да се лансира като освободител, ако преди това не е имало поробител. Плюс четиридесет и пет годишната подмяна на исторически факти по идеологически причини.

Съотнесени с цялото население, тези инициативи са малко. Иначе да, радостно е, че ги има.

A защо?

И като му кипне кръвта на българина, какво? Тегли един бой на жената или детето и готово. Защо всякаква мотивация винаги трябва да идва отвън? Ако има тоталитарна държава, спазваме законите. Ако няма тоталитарна държава, не ги спазваме. Проблемът на България не са жените, мъжете са. Те са тези, на които, дори поради устройството на мозъка им, следва да са им присъщи някакви неща като инициативност, склонност да се поемат рискове, категоричност, действеност, желание за поемане на отговорност, потребност от състезателност и лидерство, по-малка сговорчивост, непримиренчество. Но не би (нямам време сега да пиша повече). Все се сещам за вица за мъжката дума: "Като съм казал, че ще го свърша, ще го свърша! Няма нужда на всеки десет години да ми напомняш"... Все големи на думи - воеводи, потури, знамена, "традиционни ценности", а после - нищо. Това легло все така си стои неоправено. Ако може някой друг - мама може би? Или съседите? Международното положение, Европейския съюз, Ангела Меркел, филанкишията? Кой?

Защо трябва кръвта да кипи, за да може хората да гласуват? Да спазват правилата и законите? Да не се държат така, сякаш не живеят в общество? Има един клиничен психолог, зорлем превърнат в известна личност, Дж. Питърсън. С някои негови неща съм съгласна, с други не съм, но това е ОК. Той казва нещо много просто: преди да протестирате какво ужасно и несправедливо място е света, си оправете леглото. Нямам време сега да пиша повече, но това изречение е напълно достатъчно.

И най-вече, откъде накъде това, че ние се ровим в миналото, трябва да е проблем на Македония

Aз посочих с какво го заменяме.

Недейте така, войните са разрушителни във всякакъв план, вкл. в социален. Творческо малцинство е трудно да се създаде, защото няма никаква историческа причина. Творческо малцинство се появява по разломите на историята, напр. възраждането, създаването на българската държава, падането на комунизма, защото идейният вакуум предполага, че може да се започне от нулата, всичко да се изгради отначало, а това мобилизира надеждите на хората с идеи, че могат да бъдат полезни. В момента няма такива условия. Това с падането на комунизма го пропуснахме като възможност. Друга такава скоро няма да има. Наблюдавайки България отвън, аз примерно не виждам никаква готовоност за мобилизация на обществената енергия в нещо ново, но така, че хората да са рецептивни на осъществяването на каквито и да било фундментални трансформации - а точно такива са необходими. Има апатия, нежелание да се участва в каквото и да било, неразбиране на причините и следствията, враждебност към държавата, враждебност към идеята за общество изобщо, потенциал за внушаване на враждебност към абсолютно всяка публична личност чрез очернянето й през медиите, податливост на какви ли не зловредни манипулации. Едно голямо лепкаво блато на нежеланието и пасивността, в която, опасявам се, ще затъне и ентусиазмът на реформаторски настроените млади хора в правителството - ще бъдат похарчени. А това е поредният знак - един от толкова многото в последните тридесет години - че в България няма смксъл да се остава. Точно за тези, които биха били някакъв двигател на промяна. Все пак никой, който има шансове да се реализира другаде, не иска да бъде безсилно да промени каквото и да било малцинство в собствената си държава и цялата му житейска енергия да бъде изсмукана без смисъл, вместо да бъде реализирана там, където би могла да доведе до нещо. Никой няма да дойде на бял кон, ако българското общество не желае да се промени трайно и изоснови, участвайки в процеса. А това става с отместване на погледа към днешния ден, най-малкото. Край на ескейпизма в миналото.

Целта на ЕС не е да замени националните държави.

Ох, демографският проблем идвал от жените. Ами, да ги накажем. Това е несериозно.

Това не е вярно.