dora

не само заради сушата, ето това е от Международния валутен фонд: https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2023/08/30/africas-fragile-states-are-greatest-climate-change-casualties

Не. Това е официалната дефиниция за държава. Списък с държавите: https://www.un.org/en/about-us/member-states

Пак ми цитирате мнение. Дефицинята за държавност не е въпрос на мнение. Това, че една държава е тоталитарна, не я прави недържава

Навсякъде има забавяне на раждаемостта. Ако през петдесетте фертилността е около 5, 2000 фертилността глобално е 2,7, а днес е 2,3 - общо в света. Раждаемостта спада вкл. по причина, че децата все повече са пасив, не актив. Какво разбирам под това - в прединдустриалните общества броят на децата, понеже те работят от много ранна възраст, определя оцеляването на семейството. Едно дете може да изработи повече, откокото ще изяде. Днес детето е пасив, защото за да може да работи каквото и да било, то трябва да бъде обучавано до след 20-годишната си възраст (в развития свят), тоест семействата в развития свят могат да си позволят 1-2 деца. Заради пазара на труда времето, в което семействата могат да създадат деца, също е много редуцирано - никой вече не ражда от 14 до 50. Вкл. в набедените за производители на много деца общности. Децата са и начинът имотите на семейството да не попаднат в чужди ръце, като при огромна детска смъртност е нормално да се създават колкото се може повече деца, че поне едно да оцелее и наследи. Aко погледнем държавите с най-висока раждаемост, те са тези огромна несигурност и много висока детска смъртност: напр. Нигер, Сомалия, Чад, Конго, Мали, Ангола, Нигерия. Този тип дискусии специално в развития свят обикновено много по-често са резултат от морална паника (леле, ще се затрием) с целия характерен за това bias, отколкото от нещо друго. Развитите икономики в крайна сметка ще се пренастроят и към условията на застаряващо население, напр. чрез роботизация - по простата причина, че хем са демократични, тоест ще положат усилия да минимизират социалното напрежение от все по-високата данъчна тежест върху по-младите, хем имат ресурс, който да инвестират в това пренастройване. По-малко население (а то в обозримо бъдеще ще намалява изобщо) не е обезателно нещо лошо - предстои да видим. Климатичните промени пък означават. че за немалка част от сегашното население на по-малко развитите държави предстои масов глад, нещо, от което най-уязвими са децата. До към 2100 година се очаква увеличаването на населението да спре и без катаклизми, само на основата на сегашните модели. Ако към момента можем да си направим някакъв демографски извод, то той е ясен: ако искаме да раждаме колкото в Сомалия или Чад, трябва да живеем в условията на Сомалия или Чад. Другаде това е невъзможно. Линк по темата: https://www.unfpa.org/swp2023/too-few#:~:text=Worldwide%2C fertility has fallen from,births per woman by 2050.

Това няма значение, тоталитарната държава също е държава - тоталитарна. Институциите си работят по предназначението, дадено им от централната власт. Ако за държави ще броим само демократичните, то целият свят ще се сведе до няколко. Само че към момента признатите в международната система държави са 195. Принципът какво е държава и какво не е формулирах някъде нагоре по постингите. За държава е необходима едновременно вътрешна и външна легитимност. Тоест държавата да бъде призната за такава от международната общност (иначе не е държава, както Палестина не е), и в нея да съществува централно управление, което легитимно да представлява дъжавността, да е признато от населението на държавата (иначе е държава само на хартия, защото територията не се контролира от държавно управление, а от различни воюващи помежду си банди и на територията съществува хаос/анархия. Нещо такова се случва в ситуация на продължаваща гражданска война, след което държавите се разпадат и държавността трябва да се създава от нулата, или се поставят под някакво временно управление, напр. като протекторат на ООН). Русия по никакъв начин не отговаря на това. Хем в призната за държава международно, че е и член на Съвета за сигурност, на всичкото отгоре, хем централизираният контрол над населението е тотален.

Защото няма държава, която да е международен полицай. САЩ не желае да бъде такъв. Законите, между другото, са нещото, което държавите създават във вътрешното си управление. Документите в международното право не са закони.

Разбира се, че има държавност. Това, че една държава е тоталитарна, не означава, че не е държава. Държавност няма в нещото, което се нарича "failed state" (https://en.wikipedia.org/wiki/Failed_state). Tам централното управление няма монопол на силата над собствената си територия. В Русия има тоталитарен монопол на силата - не просто контрол. Затова е тоталитарна държава.

Брей, сега пък нямало международно право. Вижте, ако ще пишете само за да спорите с мен, няма смисъл.

Заграбването на територии винаги е нелегитимно. https://legal.un.org/repertory/art2.shtml

Това е въпрос на международно право, не на интерпретация

Ами, това е несериозно. Ако всеки си измисляше дефиниции, то щяхте да считате, че носът ви е далак, примерно. И когато говорим за примерно травма на носа, която не е смъртоносна, да си представяме разкъсване на далака - което е смъртоносно. Не става така, или поне няма никакъв смисъл.

Не мисля, че е въпрос на теория и практика, а на твърдения, които се основават повече на интерпретации, отколкото на някакъв вече установен научен консенсус. Което е ок, защото донякъде социалният свят е този на интерпретациите.

имам чувството, че преди да обсъждаме либерализма, а и каквото и да било, трябва да се разберем за дефинициите, иначе не става. Има си приети от политическата наука и международните отношения за държава. Има си специфична за фискалната политика дефиниция за либерален и консервативен. Като погледнете примерно какво означава "консервативен" бюджет, това е бюджет на ниските държавни разходи. Този тип обикновено се налага от консервативни, а не либерални, правителства. Има си икономическа дефиниция какво е либерализъм в икономиката - напр. икономическият национализъм е обратното на икономическия либерализъм. Либерализмът като политическо течение също си има параметри. Какво визираме - американския, англосаксонския, континентално-европейския. Иначе просто е безпредметно. Рузвелт е последното, но не и комунист. Той налага New deal в условия на две заплахи - от фашизма и от комунизма. Пак трябва да се разберем за общопризнатите дефиниции, иначе няма смисъл. Директива 6102 цели да осигури възможност на Федералния резерв да пусне повече пари в обращение, нещо, което централните банки и до днес правят. за да увеличат ликвидността и да стимулират икономиката. По негово време зад парите в обращение стои златен резерв/стандарт. По-късно това изобщо вече не е така. Златото е резерв, но то не контролира фискалната политика. И цената му не е фиксирана. Комунизмът няма нищо общо. Българският златен резерв бива буквално откраднат от Русия. Взет от централната банка, натоварен в осем вагона и откраднат, независимо от присъденото на България да плати на Русия като съюзник на германия.

Има примери от историята както в едната посока,така и в другата... Либералните управници на САЩ например,довеждат страната до Голяма депресия. И как решават да я "извадят" от нея? Като е вкарват в страшно рискована световна война. Те буквално са играели "ва банк",залагайки всичко. Тоест,те нито са се съобразявали със средата,нито са обмисляли възможности. А направо са действали така,както са си наумили от самото начало. Признавам,че са извадили късмет. Див късмет. Всъщност е точно обратното. Голямата депресия всъщност е причината Америка да се пренасочи концептуално и към фискалния, и към икономическия либерализъм. Преди голямата депресия САЩ няма фискална политика, защото не прави абсолютно нищо да насочва фиска. Прилаганата логика изобщо е на социалния дарвинизъм: който оцелее, оцелее, оцеляват само силните, което е силно консервативна политика. Всъщност избирането на Рузвелт се дължи точно на обществения натиск към либерализиране, Хувър, освен че е републиканец е защитник на фискалния консерватизъм. Преди Хувър е Кулидж, той също е републиканец, и също защитник на фискалния консерватизъм. Всъщност те двамата са отговорни за Голямата депресия. New Deal на Рузвелт затвърждава фискалния либерализъм за следващите десетилетия... Това с Втората световна война всъщност няма нищо общо с либерализма или не, също. САЩ влизат във войната заради Пърл Харбър. Това, че военната икономика помага за възстановяването на икономиката на САЩ след голямата депресия не е цел, а страничен ефект. Военната икономика създава 17 милиона работни места и реално налага САЩ като икономическа свръхсила. Затова и после може да си позволи Плана Маршал.

Не, то просто оставя много възможности за решаването на един проблем, защото не е догматично.

Способността на държавите да осъществяват контрол се формализира в принципите на правовата държава, когато това касае индивидуалната държава. Въпросът е, че състоянието на правовата държава не е еднакво навсякъде. Тоест ако една държава наложи контрол над практиките на дадена корпорация у дома, за да защити примерно своите потребители или работна сила, корпорацията си мести централата в държава, където нищо не я ограничава. Това обаче не означава, че трябва да преминем към практики на тотален държавен контрол, да речем. Свободата носи своите рискове, въпросът е кои от тях считаме за приемливи и кои - не. Не ние лично, защото всеки има политически убеждения, обществата ни като цяло. По-висока толерантност към несигурността, произтичаща от риска, като цяло има в общества с либерално управление, защото то е по-адаптивно към промените в средата. То и осигурява степента на предприемачество, което да позволи на хората в даден момент сами да потърсят решение на някой структурен проблем. За пример, когато заради няколкото кризи (ипотечна, гръцка) в Нидерландия фалираха предприятия или на други се наложи масово да освобождават работници, силно либералният предприемачески режим, който позволява на всеки с минимални рестрикции да се регистрира като едноличен търговец, позволи на много хора да не висят на гърба на държавата като безработни, а да се опитат сами да се измъкнат от блатото, като стартират собствени компании. Да, не всички от тях се оказаха успешни, но възможността да започнеш нещо сам заради либералния режим им даде по-големи шансове, отколкото помощта за безработица.

Палестина не се радва на същия статус като Украйна (суверенна държава), тя не е приета за държава от всички членове на ООН. Затова на Израел и Русия от гледна точка на международното право няма как да се гледа по един и същи начин. Защо на принципа на ненарушимост на границите на суверенните държави от страна на техните съседи се гледа с по-голяма тежест, отколкото на разпадането на държави на съставните им части? Защото ООН (и международната система, такава, каквато е сега) е създадено да възпрепятства войните между две или повече държави, не гражданските войни. Международната система не стимулира второто, разбира се, затова примерно Испания не се е разделила на две, но като принцип счита първото за фундаментално нарушаване на международния ред. Тоест поставя принципа на стабилността на международната система и ненарушимостта на границите над принципа на самоопределението, за да наложи на държавите принципа, че не е добре да разпалват войни с други държави за територия. Допустимо е обаче да се защитават срещу тероризъм. (Съвсем се отплеснахме, мисля да не продължавам по стринга)

Блъскат се, но това е положението. В определени случаи международната общност позволява самоопределение и разпадане на държавите на по-малки единици. Абсолютно не допуска обаче атакуването и превземането на територия от съсед.

Държавността, най-общо, се определя от два фактора - летигимност на управлението - външна и вътрешна, тоест това държавата от една да е призната за такава от международната общност, напр. с членство в ООН (има територии с живеещи върху тях народи, които не са признати за държави), от друга - вътре в самата държава да има централен монопол върху употребата на сила, под формата на държавно управление. От нищо от горното не следват заключения дали държавата е демократична или тоталитарна. Когато няма централен монопол върху употребата на сила, тогава държавата е т.нар. "failed state" - напр. заради енклави на воюващи срещу държавността военизирани групировки, които не просто оспорват централната власт, ами на дадени територия са я заменили. За Русия нито едното от двете не е спорно - и вътрешна легитимност на режима си има, с подкрепа - активна или пасивна - за режима, и външно признаване на съществуването на Руската федерация има (Русия не е Абхазия, която се признава от една шепа държави, или Палестина, която пак е само частично призната за държава). Национална държава е дотолкова доколкото никой не е казал, че нацията се съставлява от един етнос. В повечето национални държави етносите са повече от един, а има държави, в които са много (Бразилия). Федерация е по ясни съобажения. От това не следва, че при определени обстоятелства може да се разпадне на съставните си "републики", които да решат да се отделят. Въпросът е доколко след това ще бъдат признати от международната общност, за да станат държави. Путин, в този смисъл, е напълно легитимен - никой не оспорва функцията му на лидер на Руската федерация, тоталитарен или не. Външната политика, която е решил да води, е против правилата на международната система от държави, защото консенсусът днес е че никоя държава не може просто така да атакува съсед и да си присвои територията му, принципът, на който се основавав международната система е за ненарушимост на държавните граници. Международната система приема принципа на самоопределението, тоест това, че една държава може да се разпадне на по-малки, но не приема нарушването на териториалната цялост на вече съществуващи държави чрез атака отвън. Затова - защото съществува този принцип, Путин се опита да подготви нещата с оркестриран референдум, за да може после да обоснове предстоящата (според мен планирана от отдавна) атака върху Украйна като легитимна, един вид Русия не нарушава международния ред, просто подпомага "самоопределението". Русия не е империя, макар това, че има "имперски" стремежи да се използва в метафоричен смисъл. Метафората обаче не е държавно управление. За песимизма обясних донякъде, но ще експлирицам - Русия не е Путин, това също е метафора. Затова ликвидиране на Путин няма да реши въпроса с това, че Русия нарушава безогледно фундаментални за международната система принципи. Доколкото населението й (и значителна част от управлението й) поне видимо подкрепя или не се противопоставя на стремежите на Путин за налагане на ново разделение на силите в света, както и че подкрешя убеждението, че за постигането на тези стремежи е допустимо всичко, напр. незачитането на суверенитета на съсед, то не виждам как това дали Путин е на власт или не е, може да промени каквото и да било. Така добре ли е? (За мен не е проблем да дам лайк на дадена публикация, ако считам, че в нея има нещо ценно, независимо от това дали съм съгласна или не с нея напълно, това е жест към човека, с когото разговаряме).

Toва е един деморализиран народ, поддържан в това положение, защото тогава може да бъде подчинен на всякаква идеология. За жалост. Точно деморализацията, в която са толкова добри на местна почва, се опитват да използват днес в Европа (разколебаване на доверието на хората в демократичните държави в собствените им елити), понякога и твърде успешно. Това също е фактор в хибридната война срещу либерализма, като основа на западната цивилизация - или поне както го представят в Русия. Затова и ми се вижда нужно да бъдем бдителни доколко атаките срещу либерализма са in good faith.

Aз съм песимист в случая, защото Путин има огромна подкрепа в самата Русия. Дори да бъде ликвидиран (за което не пледирам, никога в историята на човечеството, доколкото ми е известно, политическо убийство не е обърнало хода на историята към добро), това няма да реши нищо (извинявам се за отплесването)

Съгласна. Всъщност повечето течения атакуват либерализма от ревизионистки стремежи. Само че отвъд стремежа няма нищо на практика. Трябва ли той да се реформира? Може би. Въпросът е как.

Aнализите ви са много интересни за четене, основно неолиберализма, имам някои възражения. Всъщност проблемът не е в (икономическия) либерализъм, а по линията (политически) консерватизъм - (политически) неомарксизъм. И двете групи - по различни причини - обвиняват либерализма за недоволствата си. Но това реално говори повече за тяхното чувство на несигурност в постоянно променящата се ситуация (неспособността да се адаптират към една изискваща изключителна идейна повратливост среда, напр. свързана с ИИ и роботозацията), отколкото за проблеми в самия либерализъм. По-тревожното е, че тази им неспособност означава, че на тяхно място се наместват токсични популисти (крайнодесни, крайнолеви). Това е голямата опасност, затова и споделям хипотезата ви, че няма как да не минем през локални гнезда на тоталитаризъм.

Има няколко гранични случая, в зависимост от това какви параметри вкараме в дефиницията. - Британската общност. Великобритания е национална държава, но под британската корона попадат административно и други държави - Израел - сформирана е на религиозен принцип, не на етнически, като не е ясно дали по-устойчив модел за съществуването й не е решението за две държави в една. - Белгия - Нидерландско кралство - самата Нидерландия е национална държава, но под нидерланската корона попадат чисто формално и други държави, те хем са автономни, хем не съвсем. Русия е федерална държава, подобно на Швейцария в някакъв смисъл на думата. Тя не е империя. Проблемът с Русия е в това, че тя никога не се примири с това, че загуби Студената война и реално отказа да излезе от нея. Нейните претенции не са нито етнически, нито териториални - те са за ревизия на световния ред на ниво сила (свръхсила), а целта й - да се върне положението в Европа от времето преди разширяването на НАТО. Yкрайна, за съжаление, се превърна в средството в тази невъзможна (да не кажа налудна) мисия. Макар по нея управлението на Русия да работи по всички фронтове - хибридна война, например. (Обаче да не се отклоняваме твърде)

Всичко. Националните държави сами решават как, в какво и защо да си сътрудничат. Както и в какви организации да членуват. Никой не е отменял съществуването им. Империи в момента не съществуват. Русия е национална държава.