
dora
Потребител-
Брой отговори
2634 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
50
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ dora
-
Социалната медицина се занимава с това как примерно бедността влияе на здравето на големи групи хора. А че влияе - влияе, защото зависи тези хора с какво се хранят, при какви условия живеят, какъв достъп до медицинска грижа имат. От това не следва, че хората, които са бедни, са сбъркани по подразбиране и са им генетично заложени всевъзможни болести, каквито у богатите няма. Занимава се и с това как неща като замърсяването на околната среда и други предизвикани от човека фактори влияят на здравето. Напр. изсичането на гори променя цели екосистеми, как това влияе на биологичното разнообразие, и как това влияе на здравето на хората. От което не следва, че хората, които живеят в региони, където унищпжаването на биологичното разнообразие директно се отразява на достъпа им до храна и вода, са сбъркани по подразбиране. Занимава се с това как организацията на здравната система влияе върху здравето. Добър case study в българския случай би било да се изследва как отдалечеността от болница и невъзможността за често посещение на личен лекар влияе върху здавето на хората в малките населени места. Напр. колко хора умират от предотвратими заболявания, защото в тяхното село няма личен лекар, или не могат да провеждат поддържаща терапия с лекарства за хронично забоояване, защото няма кой да им го предпише или няма аптека. Но това не е по вина на хората, които се сблъскват с този проблем, и те също не са сбъркани по поразбиране. Занимава се с това как структурното насилие се отразява на здравето на хората, например ако живеете в ситуация на гражданска война или високо ниво на обществена несигурност - какво означава това за достъпността до медицински грижи и за общото ви здраве (напр. ниво на тревожни разстройства и посттравматично стресово разстройство сред децата в зони на военни конфликти). Какво означава постоянното излагане на травмиращи събития за психичното здраве. Но това не означава, че хората, които имат нещастието да живеят в ситуация на война, са сбъркани по подразбиране. Занимава се с това как начинът на живот на дадени хора може да доведе до избухването на епидемии, например това, че ядат диви животни може да доведе до епидемия от ебола. От това не следва, че хората, които нямат друг източник на храна, са сбъркани по подразбиране, нито че имат предразположеност към заболяване от ебола. Не се занимава с хората с различна социална ориентация. Посочете поне една научна статия, която показва, че хората с различна сексуална ориентация имат генетично предразположение към дадено заболяване, тоест че нещо са сбъркани по подразбиране. Защото иначе просто хвърляте някакво твърдение и се измъквате от нуждата да го обосновеете заради липса на ентусиазъм, което е несериозно
-
Дайте пример за специфични за хомосексуалните хора заболявания. Eдинствената установена предразположеност, наблюдавана у мъжете (но не и у жените) хомосекуална ориентация, е че може да предпочитат да пишат с лявата ръка. Нищо друго. Ако знаете за друго, посочете го, с линк към съответната научна публикация. Иначе, то и мъжете и жените са по-поддатливи на различни заболявания. По отношение на психиатричните заболявания, три четвърти от самоубийците са мъже. Мъжете са три пъти по-склонни от жените да развият пристрастяване към алкохол и три пъти повече сред пристрастените към наркотици. Жените пък са два пъти по-поддатливи от мъжете на тревожни разстройства. Жените са и два пъти по-склонни да развият депресия в живота си. Това е защото лимбичната система на мъжете и жените е различно устроена. Много повече жени, отколкото мъже, развиват хранителни разстройства. Шизофренията по-често се диагностицира при мъжете. Имунната система на жените като цяло се справя по-добре с патогените. Тоест ако сте мъж, вероятността от жестоки инфекции е по-голяма, отколкото ако сте жена. Защо е така? Сигурно има еволюционна причина, напр. за да може майките да не умират често от инфекции.. При всички тези данни, кого да нарочим за нещо генетично сбъркан, мъжете или жените?
-
Moже и да не е дефект изобщо, просто генетичен вариант, част от генетичното разнообразие. Рецесивен ген - сини очи. Синеоките хора сбъркани ли са? Не. Малцинство ли са? Да, но от това не следва нищо, което да ги квалифицира като нещо нефелни, повредени или неотговарящи на някаква малцинствена логика. Зеленооките пък са още по-малко. По логиката, изповядвана в различни постигни по-горе, хората със зелени очи трябва да са някакви пълни извратеняци. Защото ако мнозинството (кафявооки) хора били нормата, зелеооките са съвсем пък малцинство. Въпросът обаче е, че ако човек не се основава на аргументация, основана на научното знание, то всеки спор е безсмислен. Всеки може да си измисли какви ли не съображения, целящи единствено и само да затвърдят собствените му убеждения. Това не ги прави верни, но и вероятността той да бъде разубеден е само ако сам желае. Затова и единственият разумен поход не е да се спори, а просто да се пише отговорно. Комуто е нужно да си направи заключения, ще стигне до тях в рамките на способността си да отсява валидна и невалидна аргументация. Ако не стигне до основаващото се на научни данни заключение, то това е личен избор, за който аз или вие не носим отговорност.
-
Добре е да се припомня, че това е научен форум. Медицината наука ли е? А психиатрията? Има медицински стандарти, има стандарти и в психиатрията. Има световно признати диагностични стандарти, най-използваният от които е този, за който писах горе. https://dsm.psychiatryonline.org/doi/book/10.1176/appi.books.9780890425596 Хомосексуализмът ОТДАВНА (преди петдесет години) е изваден от този диагностичен стандарт, ерго не е НИТО психично разстройство, НИТО заболяване, а американското общество като цяло е доста консервативно откъм законодателни промени и промени в диагностичните стандарти. Специално научният дебат дали хомосексуализмът да бъде изваден от DSM отнема около 30 години, не е на някого това да му е хрумнало изневиделица. Други обаче неща са си там, например в Substance-related and addictive disorders в последното издание влизат пристрастяването към тютюн и хазарт. Които са си психически разстройства, наравно с пристрастяването към наркотични вещества. Парафилните разстройства са си там. Там е и половата дисфория. Психопатиите никога няма да бъдат премахнати. Психопатията, наричана популярно така, се класифицира под официално наименование антисоциално личностно разстройство и се намира в глава Disruptive, impulse-control, and conduct disorders. Промените в ДМС се правят заради по-добрите възможности за диагностика и набирането на по-подробна статистика с времето, което може да доведе до преосмисляне на някои от категориите. Напр. в последното издадние ADHD (дефицит на вниманието и хиперактивност) e преместен в developmental disorders (разстройства на развитието), а преди беше в impulse-control disorders. Хора, пишете отговорно. Не върви с ниво на подготвеност от 19 век да се пише в научен форум в 21-ви. Това не е само към вас конкретно, апел към всички е.
-
Това със сигурност, но въпреки, че са съвсем обикновени хора, явно са много по-интересни от психопатите :)) След като от една мимоходом спомената в съвсем друга връзка дума тръгна чак такава дискусия... Следващият път да не се старая да пиша толкова пространни постигни, само споменавам "хомо" и готово :))
-
Прагматичността го обуславя. Ако непосредствената задача е научаването на нещо, това е много по-лесно постижимо ако на двете страни не се налага да инвестират значителни усилия, за да може първо да изградят необходимата за подобен сложен трансфер връзка на взаимно доверие, способна да оцелее достатъчно дълго във времето, за да способства този трансфер. Защото ученето не е само обмен на информация, ученето е мотивация за промяна - склонността на човека първо да приеме, че това, с което разполага като познание, е недостатъчно (а това е разпознаване и официално признаване на собствените слабости или неадекватност) и желанието му да се ангажира трайно в актуализирането/надграждането на собствените си представи, което е и трудоемко, и времеемко. Докато сме заети да пренареждаме собствените си представи, просто нямаме излишен емоционален и интелектуален ресурс на всичкото отгоре да се пренастройваме към личност, която не ни харесва или да се опитваме да изграждаме с нея ползотворни взаимоотношения. Искаме ползотворността, добронамереността, харесването, вече да е факт. И това не е нелогично. Да допуснем някой да ни учи означава да се поставим в уязвима позиция (на незнаещ, некомпетентен) пред него (знаещият и компетентният). А вероятността да го направим, ако човекът не ни харесва, е минимална, защото на хората, които не ни харесват, по подразбиране нямаме доверие. Никой не показва слабите си страни пред хора, които по същество счита за евентуално враждебни. Особено за продължителен период от време, а ученето изисква точно това - да се оставим да бъдем водени от друг, трайно разчитайки, че на другия няма в даден момент да му хрумне да се възползва от слабостта ни (незнанието ни, липсата ни на компетентност).
-
- Не всички психопати са извършители на престъпления. - Не всички извършители на престъпления са психопати. Това като начало. Какво е инкриминирано като престъпление в различните общества е различно, в различните векове пък съвсем. Без съвместими статистически данни сравнения не могат да се правят. Статистиката на престъпността няма как да бъде определена с точност ретроактивно. Статистиката на престъпността и до ден днешен (при условие, че такава се води в само някои държави) не е точна, защото има т.нар. сива зона - недокладвани на властите престъпления. Освен това има и неразкрити. Освен това за извършителите на престъпления рядко се води диагностична статистика, защото доколкото са вменяеми (може да им бъде вменена вина, а психопатите са вменяеми), подлежат на законно преследване; разграничението психопат - не психопат не е толкова важно, за да се документира статистически. Важна за продължителността на присъдата е обществената опасност. От което следва, че сред десет извършители на престъпления никой никъде не регистрира колко са психопатите, защото за закона като цяло това е без значение. Такива са ни законите. А това е така, защото държавите не се интересуват от това дали всички, които имат нужда от психотерапия, ще я получат (за да влагат време и усилия да диагностирицат кой е психопат и кой- не), интересуват се от това извършителите на престъпления да бъдат наказвани, тоест статистика кой от престъпниците е психопат, кой е нещо друго - не им е важна. От което следва, че на вашите въпроси не може да се отговори. Не може да се счита, че хората боледуват повече или по-малко от психиатрични заболявания и личностови разстройства сега или когато и да било, защото няма и няма как да има подкрепяща което и да било твърдение в едната или в другата посока статистика, която да го доказва по категоричен начин. Като цяло обаче се приема, че хората не страдат от психически заболявания с по-висока честота днес, отколкото когато и да било преди. Само диагностичните инструменти са по-развити, но далеч не са перфектни, защото се основават на категории, изработени с някаква цел, които пък зависят от културата, обществените нагласи, политиката. Това, което се е считало за разстройство преди - и диагностицирало като такова - може да отпадне изобщо от класификациите. Напр. хомосексуализмът не се счита за психично заболяване днес. За сметка на това имаме разграничение между аутизъм и аспергер, примерно, тоест вместо едно разстройство днес диагностицираме две. По друга квалификация пък и аутизъм, и аспергер, са разстройства от аутистичния спектър (тоест не две отделни разстройства, а едно разстройство, но в различна степен). Статистиката пък зависи от това какво и как квалифицираме. Съшото важи и за психопатиите. DSM класифицира разстройствата по някакъв принцип, но от това не следва, че тези класификации са точни или че няма да бъдат променени с времето. Такива промени в DSM се правят периодично. Тогава какво сравняваме с какво, ако не знаем какво точно сравняваме? Сравнения могат да се правят само с що-годе съвместими и събирани по сходен начин статистически данни. Каквито нямаме.
-
Всъщност самото развитие зависи от формулирането на ясни правила. Напр. какво е важно и кога, какво е маловажно и защо, какво е приоритетно сега, какво може да бъде отложено във времето, какво изисква дълготрайна работа, с какво се измерва приносът, как се овъзмездява той, напр. бива ли забелязан и поощряван. Развитието изксква ясна визия къде сме в момента, къде искаме да бъдем кога, съпроводена със SWOT анализ, който се актуализира непрекъснато с времето и действията по целия път се осъществяват с някаква степен на консенсус. Това без ясни правила няма как да се получи.
-
Не знам защо оставате с това впечатление, пиша добронамерено, излагам аргументи и когато задавам въпрос, се опитвам да разбера дали изхождаме от една и съща понятийна система. Напр. какво значи "изключителни"? Генетично изключителни? Или какво визирате, когато казвате, че нещо ни се е случило в ЕС. Какво значи "случило"? Няма как нещо просто така да ни се случи, защото членството в ЕС е доброволно, тоест ние доброволно сме се съгласили да участваме в междуправителствена/регионална организация. Най-общо, в обичайната понятийна система нещо да ни се "случи", означава ненадейно да ни сполети нещо, което извън наш контрол (природно бедствие, война в нашия регион, в която не сме страна). Това и пояснявам, за да може пък вие да се аргументирате и да разбера какво имате предвид и защо. Не че не мога да направя хипотеза какво иска да каже този или онзи участник, но дискусионно е далеч по-справедливо, ако той има шанс да се поясни и да посочи аргументи. Кой е този "плебс"? В този форум всички пишем по свое желание и всички сме абсолютно равнопоставени. Затова и никога не си позволявам да пиша ad hominem. Вижте горното. Да си правя хипотези за този или онзи по частична информация и без да му давам възможност за пояснение или отговор подкопава принципа на равнопоставеност. Винаги мисля и за читателите. Постингите тук остават много време и могат да бъдат четени години след като с вас водим тази дискусия. Какво полезно ще си извади читателят след година, две, пет, от нещо, което съм написала тук, ако то не е конструктивно? Нищо. Тогава какъв е смисълът изобщо да го пиша? Ами, няма смисъл.
-
Не съм сигурна, че това още важни. Говорим за времената на всеобщ ентусиазъм от създаването на нова държава. Имам чувството, че онзи народ там и този народ днес са различни народи... И да чукна на дърво никога да не ни се налага да доказваме добре ли воюваме или не...
-
Неработещи институции, превзети от свързани с криминалния свят играчи, които и няма как да проработят, докато не бъдат тотално реформирани, за което няма нито политическа воля, нито политически ноу-хау, нито обществена енергия, нито дори разбиране, че това е необходимо. Няма и консенсус по каквото и да било, вкл. много по-ежедневни проблеми от нуждата държавноста и всички нейни структури, принципи и механизми да се изградят отново, а подборът на кадри да става меритократично и на базата на доказан личен интегритет. Това в култура, която се основава на корумпиращи шуробаджанашки (лични услуги, персонални назначения, грижа предимно за широкото семейство и приятелския кръг) отношения няма как да се случи.
-
Защо мислите, че това дразни някого? Разцветът на Флоренция през Възраждането се дължи на исторически и икономически обстоятелства, които не могат да бъдат повторени другаде и със сигурност не в друго време; в основата на това стоят огромните богатства и политическо влияние на определени личности, напр. Борджиите, които стават меценати на изкуствата. За развитието на Флоренция роля изиграва един предприемчив и несметно богат елит, който има и политическа и религиозна подкрепа. Имаме и ролята на църквата, и обстоятелството, че между творците съществува огромна конкуренция. Имаме и обстоятелството, че онова общество не е егалитарно, има огромна разлика между бедни и богати, огромна концентрация на пари и влияние в много тясна прослойка хора, образованите са много малко. В този форум е имало много теми, които разглеждат дадено "икономическо чудо". Има ли в България условия за икономическо чудо? Не мисля, и причините за това не са икономически или геополитически, а свързани със съвсем други фактори.
-
Хъм, защо да сме нямали? Имахме избор дали да се присъединим към ЕС или не, поне оттам тръгна стринга? Или нещо не съм прочела правилно?
-
Всъщност не е толкова сложно. Като категорично изберем страна. Проблемът с нашите правителства е че се опитват да седнат едновременно на два стола. Ефектът от това, според българската поговорка, е ясен.
-
Всъщност, проблемът не е толкова философски, колкото прагматичен. В икономически смисъл това се нарича "competitive advantage". Какво е това, което България може да предложи на основата на някакви идиосинкратични обстоятелства, развили се конкретно там. Това вече го използвахме с българските програмисти, които през деветдесетте години бяха основния "износ" на държавата. Причината: по време на СИВ България се специализира в индустриалния шпионаж, свързан с компютърните технологии, първият "Правец" беше краден "Макинтош". Това създаде нужда хората, на които им върви математиката, да бъдат потиквани да се занимават с програмиране; България създаде едно поколение програмисти, което после "изнесе", тоест, когато установиха, че нямат база за развитие в България, те заминаха в чужбина. Дълго време тази репутация на България й помагаше, напр. да привлича чуждестранни компании, които да използват българските програмисти. Докато те не установиха, че такива все по-трудно се намират, или поне далеч не на това ниво, и се пренасочиха към други държави (Индия, a в Източна Европа - Полша, Чехия, примерно. Защото докато ние губехме кадри, Полша и Чехия, на които това не беше СИВ специализация, наваксаха, че и ни изпревариха значително - по предвиждания, софтуерната индустрия в Полша през 2023-4 ще бъде 7,5 милиарда долара, а в България - 0,4 милиарда...). В този смисъл, не е въпросът какво България ще "произведе" вследстие на дадено решение, профилиращо я в дадена посока. А какво от това ще успее да задържи у дома. Къде е "competitive advantage" на България сега? Зависи. Има успешни компании, но те се развиват и работят не защото са в България, а въпреки.
-
Да, предположих, че нея визирате. Или друга Академия?
-
Ами, нищо такова не преживяваме, никой не е отменял националните държави. ЕС не е федерация, а регионална организация. И ако за ООН не е така, то членството в ЕС е доброволно.
-
Никоя нация няма национална дарба, някакъв малък процент от хората имат индивидуални дарби Нямам общо с Академията на МВР
-
Koнсенсус се създава с желание на хората да участват в него. С пропаганда се създава тоталитарна държава (това вече сме го играли...)
-
И да обясня защо. Единността на нацията е от значение при изграждането и затвърждаването на нова държва, нейните институции, национални празници, национални символи и ритуали. Този въпрос в България приключва, общо взето със Съединението (знам, че може да се поспори за хронологията), българска национална държава си има и съществуването й, барабар с всичките й атрибути - национални граници, национален химн, флаг, конституция и т.н. е неоспоримо. Атомизирането на обществото днес не е свързано с националността - наличието или липсата на нация, а с разколебаването на индивидите, че има смисъл да живеят в общество, както и невъзможността на индивидите в обществото да изградят и поддържат консенсус по каквото и да било. И не говоря за някакви кой знае какви сложни политико-философски концепции, няма консенсус по елементарни правила, като това, че ако не искаме да мрем като пилци по пътищата е необходимо да спазваме правилата за движение и всички в автомобила да носят предпазни колани, примерно. Това чувство за разпад на дори елементарното разбиране, че спазването на каквито и да било правила е необходимо е хем резултат от ценностно объркване (аномия), хем причина за него. Към това "нацията" няма никакво отношение. И всички мъже цял ден да играят хоро в ледените води на някоя река, и всички жени да ходим със забодена зад ушите българска роза, това няма да промени усещането за разпад, докато не създадем консенсус, че правилата трябва да се спазват, защото "общество" значи "консенсус". Ако има нещо, в което да сме изключителни, това е най-високата ни смъртност в ЕС Детска смъртност също. По смъртност по пътищата сме трети, след Румъния и Латвия. Дали ще се ласкаем от един или друг известен българин или не, няма да поправи това, и не го пиша с презрение, пиша го с тъга.
-
Не го индивидуализирам. Проблемът с психичното здраве трябва да бъде поставен на дневен ред. Проблемът с превенцията също. А не е, заради стигмата, липсата на политическа воля и липсата на непосредствен капацитет. За да се изгради такъв, трябват десетилетия, а политиците мислят всичко в рамките на мандата. Това с "единната нация" е самотерапията ("не искам да съм сам", но отплеснато в грешна посока - "ей ся шсъ натряскам като говедо, ще си сложа евтината полиестърна фланелка с народна шевица и ще ходя с множество непознати ми себеподобни да се правя на мъж в леденостудената вода"), но не е проблемът. Проблемът е психическата болка. Не си помагаме, като отказвме да го забележим. Не им помагаме и на тях, гореописаните (за които не пиша оценъчно или осъдително, пиша с емпатия), а може би като общество трябва да заедно да седнем и да измислим как.
-
Трябва да поискат.