Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

dora

Потребител
  • Брой отговори

    2629
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    50

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ dora

  1. Това със сигурност, но въпреки, че са съвсем обикновени хора, явно са много по-интересни от психопатите :)) След като от една мимоходом спомената в съвсем друга връзка дума тръгна чак такава дискусия... Следващият път да не се старая да пиша толкова пространни постигни, само споменавам "хомо" и готово :))
  2. Прагматичността го обуславя. Ако непосредствената задача е научаването на нещо, това е много по-лесно постижимо ако на двете страни не се налага да инвестират значителни усилия, за да може първо да изградят необходимата за подобен сложен трансфер връзка на взаимно доверие, способна да оцелее достатъчно дълго във времето, за да способства този трансфер. Защото ученето не е само обмен на информация, ученето е мотивация за промяна - склонността на човека първо да приеме, че това, с което разполага като познание, е недостатъчно (а това е разпознаване и официално признаване на собствените слабости или неадекватност) и желанието му да се ангажира трайно в актуализирането/надграждането на собствените си представи, което е и трудоемко, и времеемко. Докато сме заети да пренареждаме собствените си представи, просто нямаме излишен емоционален и интелектуален ресурс на всичкото отгоре да се пренастройваме към личност, която не ни харесва или да се опитваме да изграждаме с нея ползотворни взаимоотношения. Искаме ползотворността, добронамереността, харесването, вече да е факт. И това не е нелогично. Да допуснем някой да ни учи означава да се поставим в уязвима позиция (на незнаещ, некомпетентен) пред него (знаещият и компетентният). А вероятността да го направим, ако човекът не ни харесва, е минимална, защото на хората, които не ни харесват, по подразбиране нямаме доверие. Никой не показва слабите си страни пред хора, които по същество счита за евентуално враждебни. Особено за продължителен период от време, а ученето изисква точно това - да се оставим да бъдем водени от друг, трайно разчитайки, че на другия няма в даден момент да му хрумне да се възползва от слабостта ни (незнанието ни, липсата ни на компетентност).
  3. За това няма никакви научни доказателства.
  4. Винаги има смисъл, за всички, които биха намерили причина да го прочетат. Изобщо не е задължително те да са активни форумни участници.
  5. - Не всички психопати са извършители на престъпления. - Не всички извършители на престъпления са психопати. Това като начало. Какво е инкриминирано като престъпление в различните общества е различно, в различните векове пък съвсем. Без съвместими статистически данни сравнения не могат да се правят. Статистиката на престъпността няма как да бъде определена с точност ретроактивно. Статистиката на престъпността и до ден днешен (при условие, че такава се води в само някои държави) не е точна, защото има т.нар. сива зона - недокладвани на властите престъпления. Освен това има и неразкрити. Освен това за извършителите на престъпления рядко се води диагностична статистика, защото доколкото са вменяеми (може да им бъде вменена вина, а психопатите са вменяеми), подлежат на законно преследване; разграничението психопат - не психопат не е толкова важно, за да се документира статистически. Важна за продължителността на присъдата е обществената опасност. От което следва, че сред десет извършители на престъпления никой никъде не регистрира колко са психопатите, защото за закона като цяло това е без значение. Такива са ни законите. А това е така, защото държавите не се интересуват от това дали всички, които имат нужда от психотерапия, ще я получат (за да влагат време и усилия да диагностирицат кой е психопат и кой- не), интересуват се от това извършителите на престъпления да бъдат наказвани, тоест статистика кой от престъпниците е психопат, кой е нещо друго - не им е важна. От което следва, че на вашите въпроси не може да се отговори. Не може да се счита, че хората боледуват повече или по-малко от психиатрични заболявания и личностови разстройства сега или когато и да било, защото няма и няма как да има подкрепяща което и да било твърдение в едната или в другата посока статистика, която да го доказва по категоричен начин. Като цяло обаче се приема, че хората не страдат от психически заболявания с по-висока честота днес, отколкото когато и да било преди. Само диагностичните инструменти са по-развити, но далеч не са перфектни, защото се основават на категории, изработени с някаква цел, които пък зависят от културата, обществените нагласи, политиката. Това, което се е считало за разстройство преди - и диагностицирало като такова - може да отпадне изобщо от класификациите. Напр. хомосексуализмът не се счита за психично заболяване днес. За сметка на това имаме разграничение между аутизъм и аспергер, примерно, тоест вместо едно разстройство днес диагностицираме две. По друга квалификация пък и аутизъм, и аспергер, са разстройства от аутистичния спектър (тоест не две отделни разстройства, а едно разстройство, но в различна степен). Статистиката пък зависи от това какво и как квалифицираме. Съшото важи и за психопатиите. DSM класифицира разстройствата по някакъв принцип, но от това не следва, че тези класификации са точни или че няма да бъдат променени с времето. Такива промени в DSM се правят периодично. Тогава какво сравняваме с какво, ако не знаем какво точно сравняваме? Сравнения могат да се правят само с що-годе съвместими и събирани по сходен начин статистически данни. Каквито нямаме.
  6. Всъщност самото развитие зависи от формулирането на ясни правила. Напр. какво е важно и кога, какво е маловажно и защо, какво е приоритетно сега, какво може да бъде отложено във времето, какво изисква дълготрайна работа, с какво се измерва приносът, как се овъзмездява той, напр. бива ли забелязан и поощряван. Развитието изксква ясна визия къде сме в момента, къде искаме да бъдем кога, съпроводена със SWOT анализ, който се актуализира непрекъснато с времето и действията по целия път се осъществяват с някаква степен на консенсус. Това без ясни правила няма как да се получи.
  7. Не знам защо оставате с това впечатление, пиша добронамерено, излагам аргументи и когато задавам въпрос, се опитвам да разбера дали изхождаме от една и съща понятийна система. Напр. какво значи "изключителни"? Генетично изключителни? Или какво визирате, когато казвате, че нещо ни се е случило в ЕС. Какво значи "случило"? Няма как нещо просто така да ни се случи, защото членството в ЕС е доброволно, тоест ние доброволно сме се съгласили да участваме в междуправителствена/регионална организация. Най-общо, в обичайната понятийна система нещо да ни се "случи", означава ненадейно да ни сполети нещо, което извън наш контрол (природно бедствие, война в нашия регион, в която не сме страна). Това и пояснявам, за да може пък вие да се аргументирате и да разбера какво имате предвид и защо. Не че не мога да направя хипотеза какво иска да каже този или онзи участник, но дискусионно е далеч по-справедливо, ако той има шанс да се поясни и да посочи аргументи. Кой е този "плебс"? В този форум всички пишем по свое желание и всички сме абсолютно равнопоставени. Затова и никога не си позволявам да пиша ad hominem. Вижте горното. Да си правя хипотези за този или онзи по частична информация и без да му давам възможност за пояснение или отговор подкопава принципа на равнопоставеност. Винаги мисля и за читателите. Постингите тук остават много време и могат да бъдат четени години след като с вас водим тази дискусия. Какво полезно ще си извади читателят след година, две, пет, от нещо, което съм написала тук, ако то не е конструктивно? Нищо. Тогава какъв е смисълът изобщо да го пиша? Ами, няма смисъл.
  8. Не съм сигурна, че това още важни. Говорим за времената на всеобщ ентусиазъм от създаването на нова държава. Имам чувството, че онзи народ там и този народ днес са различни народи... И да чукна на дърво никога да не ни се налага да доказваме добре ли воюваме или не...
  9. Неработещи институции, превзети от свързани с криминалния свят играчи, които и няма как да проработят, докато не бъдат тотално реформирани, за което няма нито политическа воля, нито политически ноу-хау, нито обществена енергия, нито дори разбиране, че това е необходимо. Няма и консенсус по каквото и да било, вкл. много по-ежедневни проблеми от нуждата държавноста и всички нейни структури, принципи и механизми да се изградят отново, а подборът на кадри да става меритократично и на базата на доказан личен интегритет. Това в култура, която се основава на корумпиращи шуробаджанашки (лични услуги, персонални назначения, грижа предимно за широкото семейство и приятелския кръг) отношения няма как да се случи.
  10. Защо мислите, че това дразни някого? Разцветът на Флоренция през Възраждането се дължи на исторически и икономически обстоятелства, които не могат да бъдат повторени другаде и със сигурност не в друго време; в основата на това стоят огромните богатства и политическо влияние на определени личности, напр. Борджиите, които стават меценати на изкуствата. За развитието на Флоренция роля изиграва един предприемчив и несметно богат елит, който има и политическа и религиозна подкрепа. Имаме и ролята на църквата, и обстоятелството, че между творците съществува огромна конкуренция. Имаме и обстоятелството, че онова общество не е егалитарно, има огромна разлика между бедни и богати, огромна концентрация на пари и влияние в много тясна прослойка хора, образованите са много малко. В този форум е имало много теми, които разглеждат дадено "икономическо чудо". Има ли в България условия за икономическо чудо? Не мисля, и причините за това не са икономически или геополитически, а свързани със съвсем други фактори.
  11. Хъм, защо да сме нямали? Имахме избор дали да се присъединим към ЕС или не, поне оттам тръгна стринга? Или нещо не съм прочела правилно?
  12. Всъщност не е толкова сложно. Като категорично изберем страна. Проблемът с нашите правителства е че се опитват да седнат едновременно на два стола. Ефектът от това, според българската поговорка, е ясен.
  13. Всъщност, проблемът не е толкова философски, колкото прагматичен. В икономически смисъл това се нарича "competitive advantage". Какво е това, което България може да предложи на основата на някакви идиосинкратични обстоятелства, развили се конкретно там. Това вече го използвахме с българските програмисти, които през деветдесетте години бяха основния "износ" на държавата. Причината: по време на СИВ България се специализира в индустриалния шпионаж, свързан с компютърните технологии, първият "Правец" беше краден "Макинтош". Това създаде нужда хората, на които им върви математиката, да бъдат потиквани да се занимават с програмиране; България създаде едно поколение програмисти, което после "изнесе", тоест, когато установиха, че нямат база за развитие в България, те заминаха в чужбина. Дълго време тази репутация на България й помагаше, напр. да привлича чуждестранни компании, които да използват българските програмисти. Докато те не установиха, че такива все по-трудно се намират, или поне далеч не на това ниво, и се пренасочиха към други държави (Индия, a в Източна Европа - Полша, Чехия, примерно. Защото докато ние губехме кадри, Полша и Чехия, на които това не беше СИВ специализация, наваксаха, че и ни изпревариха значително - по предвиждания, софтуерната индустрия в Полша през 2023-4 ще бъде 7,5 милиарда долара, а в България - 0,4 милиарда...). В този смисъл, не е въпросът какво България ще "произведе" вследстие на дадено решение, профилиращо я в дадена посока. А какво от това ще успее да задържи у дома. Къде е "competitive advantage" на България сега? Зависи. Има успешни компании, но те се развиват и работят не защото са в България, а въпреки.
  14. Да, предположих, че нея визирате. Или друга Академия?
  15. Ами, нищо такова не преживяваме, никой не е отменял националните държави. ЕС не е федерация, а регионална организация. И ако за ООН не е така, то членството в ЕС е доброволно.
  16. Никоя нация няма национална дарба, някакъв малък процент от хората имат индивидуални дарби Нямам общо с Академията на МВР
  17. Koнсенсус се създава с желание на хората да участват в него. С пропаганда се създава тоталитарна държава (това вече сме го играли...)
  18. И да обясня защо. Единността на нацията е от значение при изграждането и затвърждаването на нова държва, нейните институции, национални празници, национални символи и ритуали. Този въпрос в България приключва, общо взето със Съединението (знам, че може да се поспори за хронологията), българска национална държава си има и съществуването й, барабар с всичките й атрибути - национални граници, национален химн, флаг, конституция и т.н. е неоспоримо. Атомизирането на обществото днес не е свързано с националността - наличието или липсата на нация, а с разколебаването на индивидите, че има смисъл да живеят в общество, както и невъзможността на индивидите в обществото да изградят и поддържат консенсус по каквото и да било. И не говоря за някакви кой знае какви сложни политико-философски концепции, няма консенсус по елементарни правила, като това, че ако не искаме да мрем като пилци по пътищата е необходимо да спазваме правилата за движение и всички в автомобила да носят предпазни колани, примерно. Това чувство за разпад на дори елементарното разбиране, че спазването на каквито и да било правила е необходимо е хем резултат от ценностно объркване (аномия), хем причина за него. Към това "нацията" няма никакво отношение. И всички мъже цял ден да играят хоро в ледените води на някоя река, и всички жени да ходим със забодена зад ушите българска роза, това няма да промени усещането за разпад, докато не създадем консенсус, че правилата трябва да се спазват, защото "общество" значи "консенсус". Ако има нещо, в което да сме изключителни, това е най-високата ни смъртност в ЕС Детска смъртност също. По смъртност по пътищата сме трети, след Румъния и Латвия. Дали ще се ласкаем от един или друг известен българин или не, няма да поправи това, и не го пиша с презрение, пиша го с тъга.
  19. Не го индивидуализирам. Проблемът с психичното здраве трябва да бъде поставен на дневен ред. Проблемът с превенцията също. А не е, заради стигмата, липсата на политическа воля и липсата на непосредствен капацитет. За да се изгради такъв, трябват десетилетия, а политиците мислят всичко в рамките на мандата. Това с "единната нация" е самотерапията ("не искам да съм сам", но отплеснато в грешна посока - "ей ся шсъ натряскам като говедо, ще си сложа евтината полиестърна фланелка с народна шевица и ще ходя с множество непознати ми себеподобни да се правя на мъж в леденостудената вода"), но не е проблемът. Проблемът е психическата болка. Не си помагаме, като отказвме да го забележим. Не им помагаме и на тях, гореописаните (за които не пиша оценъчно или осъдително, пиша с емпатия), а може би като общество трябва да заедно да седнем и да измислим как.
  20. Никой не може да получи помощ, ако не осъзнава, че има нужда от нея и не е склонен да я потърси, както и да съдейства, когато такава му бъде оказвана. Липсата на съдействие (защото за индивида това е трудно) води до т.нар. attrition rate (не знам как се превежда това) в психотерапията, когато хората започват, но понеже нямат волята и желанието да продължат, се отказват да опитват. Причина за висок attrition rate е и това, че типът психотерапия може да не е подходящ за тяхната личност или случай. Може да не е подходящ и терапевтът. Отпадането от терапия обикновено влошава нещата, защото човекът престава да вярва, че е възможно да му се помогне. Въпросът доколко специализирана помощ е необходима винаги опира на това на кого пречат. На себе си или на всички. И в каква степен. В различните държави има къде успешни, къде не, програми за дерадикализация. В България не съм виждала такава.
  21. Как да постъпим? Да се опитаме да намалим страданието, като адресираме политиката към решаването на отлагани с десетилетия проблеми. И като се опитаме някак си да убедим обществото, че оцеляването поединично не е добра стратегия. Когато съседът, колегата, съгражданинът им страда, трябва да има кой да му подаде ръка. Не само специалистите, не само семейството, самата му малка или по-голяма общност. Най-общо казано, ще си помогнем едни на други много, ако не се изоставяме един друг в калта, ако проявяваме съпричастност. Това е точно обратното на психопатологизирането на обществото, както твърди споменаваната от мен психиатърка. За много хора да знаят, че не са сами, е първа стъпка към желанието им да спрат да потъват.
  22. не е малцинство, извинявайте, редактирах постина, че много бързо някак си натискам ентър и го публикувам. Прочетете пак. Дори при нашата доста невсеобхватна стастистика (голяма сива зона на липса на докладване) от major depressive disorder страдат 15-16%, Средното за Европейския съюз е 7-8%, значи двойно, а колко ли случаи са ни неизвестни, заради стигмата върху психичното страдание. Колко ли се самолекуват с алкохол и наркотици също не знаем. Сравнете това с електората на определени партии (макар да не може да се претендира, че има непосредствена връзка) и виждате поне някаква сходимост. Не може да няма сходимост и със семейното насилие, вкл. и с разни такива уж живописни ритуали, като калоферското хоро, където значителен процент от уж верните на "автентичните" (двадесетинагодишни) традиции са пияни...
  23. Това е проблемът, къде е границата. Какво да правим, когато тази граница ненадейно бъде премината. Защо си задавам този въпрос, защото инциденти с преминаването на границата зачестяват. Има една публична личност - психиатър, с чиито общественополитически възгледи не съм съгласна, но не мога да й отрека, че е права за едно от своите твърдения: българското общество се психопатизира. Естествено, това не става изведнъж, но сигналите за мен са все по-тревожни. Бумът на крайния популизъм с националистическа окраска е такъв сигнал.
  24. Между заучената безпомощност и депресията има коморбидна връзка, свързана със стресиращи събития. Или влошен инхибиторен медиално-префронтален кортикален (mPFC) контрол над лимбичните структури, свързани с реакцията на стрес (самата пък депресия е свързана с намаляване на обема на mPFC, което се дължи, освен на друго, на невронна атрофия в хипокампуса, което пък влошава медиално-префронталния кортикален контрол над лимбичната система).Те не са нещо отделно, заучената безпомощност е поведенческа стратегия. Алкохолът и наркотиците също са стратегия. Понеже говорехме и за проблемите със самоидентификацията, и как те са свързани с травматизма: проблеми със самоидентификацията, предизвикани от травматични събития има в дисоциативното разстройство. Естествено, това е крайна степен, но когнитивната логика на тревогите относно идентичността е сходна. Травма - дисоциация, в търсене на един от ефектите й - невъзможност да се усеща психическа или физическа болка.Травма - дисоциация -> нужда от асоциация с нещо ВЪНШНО за индивида. Външно като например етническа или религиозна група, националност, и т.н. Радикализацията, lone-wolf тероризма, все минават през подобен дисоциативно-асоциативен процес. Пример: Дисоциирам се от себе си, за да не усещам психичната си болка. Асоциирам се с религиозната* си принадлежност (щото ние сме най-велики, но жестоко онеправдани), за да отида някъде да се самовзривя и да избия други. Затова като чуя колко сме велики, но онеправдани, криминалният психолог у мен леко наостря слух и започва да дебне за крайности Ама спирам, че се отплеснахме твърде към други науки :)) *И с националната си може, изобщо с всичко, което е външно за индивида.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.