ramus

1 - на отделните групи не им е консонантна "общата, за по-голямото" истина. Така самото понятие ИСТИНА изразява степен на крайно съответствие в дадена идеология по която се идентифицират общността от човешки субекти. Така идеологията става тяхната ИСТИНА по която те организират, формират, проектират и планират общностното ( и оттам личностното си) битие. 2 - конвенционалния вариант на "ОБЩНОСТНА ИСТИНА" е както и всяка друга форма на "истина" и няма как той да изразява ОБЕКТИВНОСТ. Така, че няма как и въпросната да "изчезва", а само се разпада "общностния договор" на по-малки "групи" с тяхна си форма на "истина", която се изразява общо с понятието ПОСТ-ИСТИНА. ОБЕКТИВНА ИСТИНА е просто абстракция. Научната ИСТИНА не е идеология и не е работата да се повярва в нея. В научното рационално познание мястото за основна ИСТИНА само се формулира като ОБЕКТИВНА, защото се акцентира върху физическия контекст сред който взаимодейства всеки човешки субект и групите от него. Но именно с познанието за начина по който ХОМО САПИЕНС се рефлектира и дефинира спрямо този физически ( и социален) контекст, е извел и начините по които същия САПИЕНС измества и манипулира чрез психичната си сфера свето ОТРАЖЕНИЕ на същата тази условна ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Само за малцина това е условен етикет за ИСТИНА - този вид "ИСТИНА". Въпреки това - на по-голямата част от света и т.н. "мейнстрийм" възможността да си избират тяхна версия на удобно отражение, става "тяхна истина"... и именно това касае тази тема - как става, защо става така и какви психологически особености обуславят явлението. Темата, разбира се е изключително комплексна и антрето подведе няколко ника да изразят заблудите си колко я разбират и как "имали мнение"...

https://www.pv-magazine.com/2025/12/12/batteries-now-cheap-enough-to-make-dispatchable-solar-economically-feasible/ автоматичен превод: Енергийният мозъчен тръст Ember твърди, че разходите за батерии за комунални услуги са паднали до 65 долара/MWh извън Китай и Съединените щати, което позволява доставянето на слънчева енергия, когато е необходимо. 12 декември 2025 г. От списание PV India Цените на батериите са спаднали рязко през последните две години. Рязкото понижение през 2024 г. е последвано от по-нататъшни спадове през 2025 г., което прави съхранението на енергия по-лесно достъпно за диспечируема слънчева енергия, според Ембър. Анализът на енергийния мозъчен тръст, базиран на търгове от октомври 2025 г. в Италия, Саудитска Арабия и Индия и интервюта с активни разработчици, показва, че цената на пълноценна батерийна система за комунални услуги, свързана към мрежата, е 125 долара/kWh за дългосрочни проекти с продължителност четири часа или повече извън Китай и Съединените щати. Оборудването за основни батерии, доставено от Китай, сега струва приблизително 75 долара/kWh, като монтажът и свързването към мрежата добавят около 50 долара/kWh. Нивелираната цена на съхранение (LCOS) се изчислява на $65/MWh, като се отчитат капиталовите разходи, финансирането, ефективността, експлоатационният живот и деградацията. По-дългият експлоатационен живот, по-високата ефективност и по-ниските разходи за финансиране, подкрепени от по-ясни модели на приходи, като например търгове, допринесоха за това намаление. Ember предоставя калкулатор на живо, който позволява на потребителите да оценят LCOS, използвайки персонализирани допускания. „След 40% спад през 2024 г. в разходите за батерии, е ясно, че сме на път към нов голям спад през 2025 г.“, каза Костанца Рангелова, глобален анализатор на електроенергия в Ember. „Икономиката на батериите е неузнаваема и индустрията едва сега се справя с тази нова парадигма.“ По-голямата част от производството на слънчева енергия се осъществява през деня, така че само част от нея трябва да се съхранява, за да се осигури разпределимо снабдяване. Ако половината от дневната слънчева енергия се премести през нощта, цената за съхранение от $65/MWh добавя около $33/MWh към общите разходи за слънчева енергия. Средната цена на слънчевата енергия в световен мащаб през 2024 г. е била $43/MWh, което води до обща цена на електроенергията от $76/MWh, когато се комбинира със съхранение. „Слънчевата енергия вече не е просто евтино електричество през деня, а електричество, което може да се разпределя по всяко време“, каза Рангелова. „Това е революционен фактор за страни с бързо нарастващо търсене и силни слънчеви ресурси.“

добре... Ако смятате, че не е станало ясно можете още веднъж да го повторите, изясните... за вас какво кое било, защо... като че тук сме си на седянка и всеки трябва да си каже приказката като на благ моабет... Просто за мен нещата не са така. Вие настоявате за вашето си, а мен това не ме интересува и не касае с нищо темата и казусите и проблемите в нея. Това беше от мен за вас по повторенията и кое какво било, какво броите или не и какви са ви синонимите.

И в тази тема рамус ползва синтезно познание от когнитивните науки, и сам допълва защо това е така, как става... Вие например имате ли познание не само за това типично клише "всеки има своя истина и всеки си е прав ( в нея)" а защо това е така, как става, кои механизми и динамика го обуславят, как протича, кога, как се наслагва... А вие написахте че рамус изразявал 'една истина"... Друг пък напира че било безсмислица... Въобще - цирк... Затаил съм дъх да видя колко пъти още другия 'колега по тема" ще си напише неговото си - отново и отново... Какво лошо има в това някой да си даде сметка че е некомпетентен, не знам. Може би е моя заблуда че интелигентните хора първо четат непозната информация, после мислят... повтарят тия стъпки, докато не навлезнат в осмислянето на това, което четат. Може и да не е за тях... всичко не може да е за всеки и за един е едно, за друг - друго.

добре - може ли да го напишете още веднъж, че може някой да не го видял, прочел, разбрал... Колко ли още ще циклите върху личната си оценка, като единствено валидна и толкова правилна, че... направо кво се пъне тоя рамус... Че даже и с условия, претенции , съвети към автора на темата... Така, че моля ви - пак я напишете, даже няколко пъти я повторете ... да се знае

- точно обратното... Става все по-забавно... И само защото дори не се четем, всеки си взима парче от думички на рамус , и ги ползва за борене и отстояване на неговото си. И така всеки си пише неговото... и сред същото той "вижда правилно нещата, логичен е, осъзнава, мисли и му е ясно..." И точно това е целта на всяка човешка самозаблуда...

вие с лекота пренебрегнахте или въобще не прочетохте други думи, касащи какви са проблемите за 'абсолютните истини"... и защо те са само абстракция. Абсолютни положения не може да има сред един изменчив и динамичен свят. Дори в научното познание, през цялата му история, разни "абсолютизми" се оказаха не точно такива. Но този раздел е за ПСИХОЛОГИЯ - подадох условна схема как и защо ОБЕКТИВНА истина за човешките същества е само абстракция, а вярванията правят така че да се възприеме като "неизменност". Все едно че не го написах... и идва времето всеки да се защити и устои личната си реалност...

с кого? Вие го правите със себе си, за пред себе си, ползвайки прочита си на някакви думички, от някого си. Още си карате на инерция с "фактите", някаква 'критика, и дори "религиозни аргументи", мнения... Няма проблем за рамус - каквото пишете, така е и "добре". Искате да е на вашето - това си е ваше право, дори е част от социалните инстинкти. Само се усмихвам как всичко това, което изразява упоритостта и настойчивостта ви наричате "коментари".

Не знам дали вие погледнахте кой точно е раздела? Сред цялата ви приказка от ваши нагласени интерпретации думичката психология е спомената само мимоходом, само... два пъти. Налични са и доста проблеми сред примерната си обща схема. Например - Система 1, по Канеман, се основава на атавистични невронни мрежи, които са основани на емоции, инстинкти и примитивизми. Тя определя 'бързия отговор и обработка', които са давали еволюционно предимство при оцеляване, но и заради недостатъчен невронно-обработващ ресурс за по-сложна информационна обработка. Обаче за вас "емоциията нямала нищо общо"... а само някои си глобални тенденции, които някакви си подкопали свещеният пиедестел на 'обективната истина, като ЕДНА, вечна и неизменна"... Парадоксът е, че това е израз на един вече отминал идеал - този за "едната истина", при положение, че същия е сам по себе си точно "договорена версия на истина", само заради ползата, която носи. От друга страна тя е поредната обикновена заблуда, защото няма как да е налице ОБЕКТИВНА ИСТИНА за никое човешко същество, освен като понятие - както е "0"-та, например, като символ на една абстракция. Проблемът за "ЕДНАТА обективна истина" е, че тя е недостъпна, освен през филтъра на цялата верига от перцепция, възприятие, интерпретиране и крайната фаза - ОТРАЖЕНИЕ. През цялата схема, всяко звено от нея търпи функционални намеси чрез фийдбеци само защото някъде в своето несъзнавано субектът само така може да реши изходите от своите съвсем психични конфликти и дисонанси. Тук всеки участник е скрит зад цялата схема описана по-горе и зад ника и личността му стоят личностните му конструкции и съставено "копие-симулация" на света, наречено сборно ОТРАЖЕНИЕ. Няма друг вариант, а проблемът е само в непознаването и дисонансите, които той произвежда за иначе удобните за един или друг лични или групово-договорени сънища. Така, че... понятието ОБЕКТИВНА ИСТИНА, е само идеална абстракция, каквато е също например "СВОБОДА" ======================= Според мен, сред всяко място за сериозен обмен, основан на рационално познание, е нужно на първо място да се изложат ВСИЧКИ форми на когнитивни предразположения, защото човешката комуникация навсякъде е изпълнена с тях. Според мен те трябва да се знаят наизуст и непрекъснато да се имат предвид от всеки участник. Всички форми на когнитивни предразположения, подават общата картина на самозаблудната система на всеки човек - и не просто "някъде там, някои си хора" - става въпрос за всеки един тук от нас ( и мен включително) За да може някой да има претенции колко е "правилен, мислещ, осъзнат" не е достатъчно това че той самия се самоусещал така. Нужни са целенасочени и специфични усилия, работа и умения и практика в самонаблюдението... за да се намерят собствените заварени лъжи и заблуди и постепенно да им се отнемат "правомощията" да управляват. А това е един кански труд и може би най-голямото предизвикателство сред всяка човешка екзистенция. Хората, които е им във възможностите и са на такъв етап в развитието си неслучайно са "почти несъществуващи" в статистически план. Не съм имал и капчица съмнение че темата ще произведе типичния за дисонантните отпор от типа на рационализациите, неглижирането и другите съвсем банални и познати форми на съпротиви в защита на своите си убеждения и възгледи. В които те са правилните, знаещите, осъзнатите, логичните... А някакъв си наглец, дето се "пижондри" и се прави на велик тук ще им обяснява как те грешали, че и грешките са системни и са им още от детските години... Така, че няма да обръщам особено внимание на съпротивите на един или друг, особено когато са некомпетентни относно дори по научните области, които този раздел би трябвало да изразява. Чудесно и разбираемо е, че всеки трябва да разиграе своята защитна игра, защото тя е преди всичко пред себе си. Няма проблем всеки има това право, но си мисля наивно, че когато става въпрос за ПОЗНАНИЕТО, нито един от нас не може да застане НАД НЕГО. Думичката ИСТИНА е девалвирала още от преди пещерния период, и е останала като главно средство на идеологиите да си играят с нея. РЕЛАТИВНОСТТА не е измислица на някакви модернисти, а е структурен етап в развитието на мисленето по принцип и е на по-високо стъпало в него, в сравнение с "абстрактното мислене". Затова се нарича "РЕЛАТИВНО МИСЛЕНЕ" и чрез него се произвежда много по-комплексна, динамична и гъвката система за обяснение и описание на живота, хората, света... ( ОТРАЖЕНИЕ). Но дори и така - то отново няма нищо общо с "ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА".

За схемата ВЪЗГЛЕДИ, УБЕЖДЕНИЯ, ВЯРВАНИЯ, - ще има друга тема, която ще ги разглежда сред понятието ИДЕОЛОГИЯ - роля, значение, структура, динамика и как идентификацията на всеки един от нас, се определя от идеологията и прераства в някакъв момент, в криза на идентичността - лична, групова... И как именно ПОСТ-ИСТИНАТА е свързана с тия кризи. Това именно е и споменато в антрето, но не е фокуса в него. Но в основни линии всички когнитивни изводи и синтез насочват към емоционалните и социалните инстинкти като приоритетен вектор в причините. Твърде е млада висшата когнитивна дейност, в сравнение с примитивните дялове и дори и "покрити", всички инстинктивизми от "пещерния етап на ХОМО" продължават да управляват и определят битието... Това са твърде неудобни изводи за днешния "САПИЕНС"... и им създават куп дисонанси. Особено за смятащи се за "рационални" хора, като тези занимаващи се с наука и рационално познание.

Възприятията не са ограничени, те са просто инструменти за обработка на събраната информация от перцепцията, само като добавка на вътрешните процеси с определен емоционален заряд. В илюзия ги превръща субекта, защото неговото несъзнавано търси чрез това да възвърне загубеното си усещане за сигурност и няколко други неща. Възприятията не са еквивалент на перцепцията. Разликата е съществена. Мисля че никой не е прочел внимателно антрето на темата, ако въобще го е прочел. И между другото - в него има описание и на нежеланието то да бъде прочетено по принцип, защото задава твърде много дисонанси. В същото антре има дори подсказки защо толкова хора предпочитат виртуала да се изразяват и заявяват, вкл и чрез утвърждения на убежденията, вярванията и конструираната си лична реалност... Това е раздел за психопознание, от всякакви дисциплини. Не виждам нищо особено ако поне хората като Дора вземат отношение с компетентността си. Според някой си рамус, който иначе е "некомпетентен и не знае защо отваря някакви си теми", когато става въпрос за ПОЗНАНИЕ най-важното нещо в него е изискването за компетентност. Самият рамус, например никъде не взима участие в теми, в които не е компетентен, независимо че има любопитство към тях, същия само ги чете внимателно. А има и раздели, които въобще не го интересуват... Никога не му е било интересно просто да си бърбори и да разиграва имитация на социални конекции.

Вие не разбрахте нищо от горното. Именно с това давате пример как "четенето" не е еквивалент на "прочита"... Може би причините са в инерцията или бързането... или дисонанса. Но не виждам в какво може да се състои проблема ако търпеливо и спокойно зачетете, а не само "на диагонал" и с приоритет на емоционалното сработване. Вярванията са си ваша работа и могат да са в какво ли не, но така или иначе те изразяват историята на личностния растеж и проблемите в него. И това не е "ад-хоминем", а само констатация. И така - да поясня - возил съм се без билет, при това съвсем преднамерено, крадяхме дини от близката "клетка" през нощта цялата махала от деца, през лятото. ( Имам в личната си легенда много по-сериозни престъпвания на закона от това... Готов съм дори да влезна в ада и да обяснявам на адските същества колко съм грешен, но поправим...) Но не е работата в това "да е факт", защото това е спомен. А паметовите записи не са отпечатъци на действителността, а са деривати на моментното състояние на "запомнящия ги". Проблемът е че спомените не са просто сензорни отпечатъци, а следи на моментни състояния, вълнения, страхове, преживявания или импулси. Силата им в даден момент, се пренася като "силен паметов отпечатък". Най-стабилни паметови записи се образуват при негативни реакции и преживявания и това е следствие на еволюционен оцеляващ механизъм. Проблемът е, че е атавизъм и в днешни условия носи по-скоро проблеми, особено при фиксации и обсесии.

Не знам - аз като неразбиращ по темата имам субективното усещане че "НЯКОЙ КРАДЕ" не може да е факт, а само предположение. Х краде , също не може да бъде факт - защото ние гледаме, но не виждаме каквото гледаме, а внасяме в него интерпретация на гледаното. Интерпретацията не може да бъде факт... И не е, защото можем и да установим че някой краде, а това да не се окаже кражба, нито субектът на действието - крадец. Тук идва и силата и значението на явлението УБЕЖДЕНИЕ. Когнитивните изследвания отдавна са установили че между ГЛЕДАМ и ВИЖДАМ разликата може да е значителна. Същото се отнася и до самия форум тук, например - чета и прочетох. Аз, например като нищо неразбиращ по темата тук, с лекота намирам непрекъснато примери за него. Естествената заблуда идва, когато тия два процеса инстинктивно ги сливаме като един, но изненадващо те не са. Инстинктите повеляват че каквото гледаме това и виждаме - както е било в пещерния етап. Тогава може и да е било така - но отдавна вече не е, но атавистичната заблуда още работи с пълни обороти.

Аз по Типотезите "мисля" само прав. (шегувам се).

не, никак не е трудно, но не намирам въпроса за сериозен . В излишни игри на полемики, нечии утвърждения и "или пък", не участвам по принцип. Питайте си, предполагайте си... пък защо съм я направил тази тема, пък дали съм разбирал, пък дали не... Това са си ваши неща и не виждам защо ме занимавате с тях и защо принципно някой трябва да е длъжен да се заиграва във ваши игри на "щом това било така, значи че преди него трябвало да е иначе". Ваша си работа, аз няма да играя в тях, не съм и длъжен и в това няма нищо лично. Подминах го вече по-горе, но вие сте упорит да стане на вашето и просто обяснявам че няма как.

няма такова нещо

ВСИЧКО... е малко странно понятие - обикновено с него само се генерализира, и то заради опростяване в изказа. В когнитивен аспект кратката ви фраза въобще не е "всичко", без значение за кого/какво/кое се отнася, защото така изразявате по друг начин "личното си отношение " като "всичко". А няма как без вас няма как да има отношение и то е само ваше производно, с доста тесен смисъл, значение и роля - нито една от които не е съзнателна.

Понятието ПОСТ-ИСТИНА не го е измислил рамус. Нито си играе с него на "нови думички" и "имало ли нужда от него или не". Според същия тоя рамус: Думите имат значения, които имат значение за Ползващия ги. Ако нямат... той играе само ролята на папагал. Относно любопитството ви по отношение на заблудите и грешките на Айнщайн - попитайте ИИ и направете справка. Детерминизмът е бил дълбоко море, твърде привлекателно за много хора, а гениалността е холистична само тогава, когато самият индивид е холистичен, а Алберт не е такъв. Дори и в самата физика е направил някои генерални грешки, едната от която я е нарекъл и е вярвал че е такава, а след него се оказва че не е така. Относно квантовата реалност и отношението му към нея... е вторият условен пример. Има проблеми и с личния си живот, обществени възгледи... и тн. В съчиненията на Платон има описани маса залитания и съвсем откровени негови заблуди - някои са просто част от начина на живот, други - от социални и културни порядки... и тн. Отдавна Платон има само историческо значение - нещо като записките в бележника на Дарвин за еволюцията.

Добре, но това е условие и всичко след него е описание на условието. А то е само възможност. Може да е... може да не е. СЪЗНАНИЕ не е СЪСТОЯНИЕ НА МОЗЪКА... Като се опише мозъка няма да се стигне до СЪЗНАНИЕ. И припомням - няма дефициния за СЪЗНАНИЕ, освен частични версии, които са контекстуално зависими от сферите на познание и живот... Не критикувам това че хората имаме въпроси и търсим неизвестните - аз самия го правя.

чий въпрос? Ми не - не може да се опише съзнанието ФИЗИЧЕСКИ, защото то не е физично явление, не е сред пространството и времето, а е дадена информационна възможност на невронни сигнали и вериги... Можете ли да опишете понятиято ЛИЧНОСТ, примерно. Или пък абстракцията СВОБОДА - с физически средства. Не може да се пише фИЗИЧЕСКИ, освен да му се направи условно описание, да се дадат характеристики ... Но нищо от това не е СЪЗНАНИЕ, а са само негови производни и следствия. При това - също са условни и твърде релативно-зависими. Нещо повече - и да е налице "физическо описание", то ще е до физичните му аспекти, а аспектите не са явлението. Както и никое описание не е явлението, което описва, защото "картата не е територията". Теоретичната физика описва живота, света, хората... от един аспект. Но този аспект не е единствен и дори с валидиране на описанието на аспекта, няма как да е достатъчен за да опише цялото явление. Това не е въпрос на авторитетност или гениалност на ФИЗИЦИТЕ, а е синтезно обобщение в познанието.

така ли ? А кой факт... е истина? и Коя "истина е факт"? А за науката? Или пък "за човека"? За вас примерно - кое е факт, кое е "истина"? Нека ползваме компетентност в познанието за нещата, като основна база за обмен. Иначе разминаванията са неминуеми и до обмен може и да не стигне въобще.

така ли си мисля? Не знаех, но щом така го пишете - добре. За мен ИСТИНА има много значения. В психологичен аспект ли да ви отговоря? Ето съвсем импровизиран пример - вижте вашите думи, като коментар и следствие на тия на рамус. Авторът им вероятно има ясното усещане че 'знае', че мисли, че прави нещо си. Дори знае "какво мисли рамус"... Но нищо от това не е обективна истина, а възможно ли е да е само личната истина на нуждаещия се от нея? Защо хората имат нужда от "ИСТИНА" и какво точно носи това понятие на всеки човек? Има много общо в текста от антрето, но от пейстове може би няма време за четенето им. Най-важните думички към понятието ИСТИНА са ЛЪЖА и ЗАБЛУДА. Защото за един може едно и също нещо да е истина, а същото нещо за друг - да е лъжа или заблуда на първия. Това е един от най-сложните казуси и тази тема е аспект от него. За човека, който живее в свой свят от лично сглобени заблуди, те са НЕГОВАТА истина и той живее според това, като това е явление, което има сериозна психологическа и когнитивна обосновка и тя също е засегната в антрето на темата, макар и не като основен вектор. Релативността в значенията на понятията е нещо, което малцина хора имат възможност да 'понесат'. И това също е част от антрето в темата.

В научното познание отдавна не се разглежда света като чернобял (дуален, на принципа Или/Или). Има много повече цветове и нюанси от 'чернобялото". Дори можете да се заиграете и с понятието ИСТИНА и да ви покаже ИИ колко е разнолико значението й... А форумът тук не ви ли го показва достатъчно ясно?

Сега - за да не наливаме само пейстове с 'разговори' вие, специално, "разбрахте ли го"? Аз, например, мога да напиша и аспекти, които ИИ няма как да роди. И не защото съм специален или гениален, а защото се занимавам много години с теми, на които тази е само аспект. Друг е въпросът, че изследвания на битието на човешките психични процеси и механизми, индивидуално или групово, са неща, които задължително касаят всички ни... без никакви изключения. Касаят ни, защото всеки един участва в тях... Именно заради това реших да използвам рационалното познание, за да доловя какво правя, защо го правя, защо го правят другите и какво им носи "правенето"...

Постистина като следствие от личностни и групови кризи на „истината“: Социалнопсихологически и когнитивни механизми Въведение: Постистина и кризата на истината В последното десетилетие понятието постистина (post-truth) се превърна в ключова характеристика на съвременния обществен и политически живот. Оксфордският речник определя „постистина“ като „обстоятелства, при които обективните факти са по-малко влиятелни за формирането на общественото мнение, отколкото апелите към емоция и лични убеждения“. Това явление не е просто резултат от технологични промени или политически манипулации, а е дълбоко вкоренено в социалнопсихологическите и когнитивни механизми, които управляват начина, по който индивидите и групите възприемат, конструират и защитават „истината“. В този контекст постистината се явява симптом на по-дълбоки личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Настоящият анализ разглежда как нуждата от утвърждаване на идентичност, сигурност и морална правота води до подмяна на фактите с емоционално и групово валидирани „истини“. Ще бъдат изследвани ролите на когнитивния дисонанс, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии. Ще се анализира и вписването на постистината в по-широкия контекст на идеологията, вярването и социалната истина, като се използват научни източници от социалната психология, медийните изследвания и философията на познанието. 1. Когнитивни механизми и пристрастия: Фундаментът на постистината 1.1 Когнитивен дисонанс и защитата на егото Един от най-дълбоките корени на постистината е когнитивният дисонанс – психологическият дискомфорт, който възниква, когато човек се сблъска с информация, противоречаща на неговите убеждения или самовъзприятие. Класическите експерименти на Леон Фестингер показват, че хората са склонни да променят убежденията си не толкова в посока на фактите, а така че да запазят позитивния си образ за себе си. Например, когато човек е инвестирал значителни ресурси или публично е защитавал дадена позиция, изправянето пред доказателства за грешка води до силен дисонанс, който често се разрешава чрез рационализации, отричане или пренаписване на собствената история. Този механизъм е особено силен, когато залогът е идентичността или моралната правота. В такива случаи индивидите предпочитат да адаптират възприятието си за фактите, отколкото да признаят грешка, което би застрашило тяхната цялостност и социален статус. 1.2 Потвърждаващо пристрастие и селективна обработка на информация Потвърждаващото пристрастие (confirmation bias) е тенденцията да се търси, интерпретира и запомня информация, която потвърждава съществуващите убеждения, докато противоречащата информация се игнорира или омаловажава. Това пристрастие е особено силно при емоционално заредени теми и дълбоко вкоренени вярвания. Експериментите на Питър Уейсън и други показват, че дори интелигентни хора рядко търсят опровержения на собствените си хипотези, а предпочитат да събират доказателства в тяхна подкрепа. В социалните медии този механизъм се усилва от алгоритмичната персонализация, която показва на потребителите съдържание, съответстващо на техните предпочитания, създавайки така наречените филтърни балони и ехо-камери. 1.3 Мотивирано мислене и защитна рационализация Мотивираното мислене (motivated reasoning) описва процеса, при който хората оценяват информацията не според нейната обективна стойност, а според това дали тя подкрепя желаните от тях изводи или групова лоялност. Изследванията показват, че дори хора с висока когнитивна рефлексия са по-склонни към мотивирано мислене, когато става дума за теми, свързани с тяхната идентичност или групова принадлежност. Това означава, че рационалността не е гаранция срещу пристрастията; напротив, тя може да бъде използвана за по-умело рационализиране на желаните изводи. 2. Социална идентичност, групова динамика и морална сигурност 2.1 Теория на социалната идентичност и групово валидиране Теорията на социалната идентичност (Tajfel & Turner) обяснява как хората дефинират себе си чрез принадлежност към социални групи (нация, религия, политическа партия и др.) и как това води до фаворизиране на „своите“ (ингрупа) и негативно отношение към „другите“ (аутгрупа). Груповата идентичност осигурява чувство за принадлежност, сигурност и самоуважение, но също така води до стереотипи, предразсъдъци и конфликти. В условията на постистина груповата идентичност се превръща в основен критерий за валидиране на „истината“. Хората са склонни да приемат за истина твърдения, които са подкрепени от тяхната група, дори когато те противоречат на обективните факти. Това се засилва в ситуации на социална или морална несигурност, когато групата предлага утеха и валидиране на идентичността. 2.2 Социална идентичностна комплексност и устойчивост на дезинформация Изследванията показват, че хора с по-сложна и разнообразна социална идентичност (т.е. множество, не напълно припокриващи се групови принадлежности) са по-устойчиви на дезинформация и по-отворени към факти, които противоречат на една от техните идентичности. Обратно, когато всички аспекти на идентичността се припокриват (напр. политическа, религиозна и социална идентичност са в една и съща група), всяко предизвикателство към една от тях се възприема като заплаха за цялостното „аз“, което води до по-силна защита и отхвърляне на неудобни факти. 2.3 Групови норми, морал и социално влияние Групите не само валидират „истината“, но и определят моралните норми и стандарти за поведение. Изследванията показват, че хората са склонни да приемат морални норми и вярвания, които са доминиращи в тяхната група, дори когато те противоречат на личните им убеждения или на обективните факти. Груповото влияние се проявява чрез конформизъм, социално одобрение и санкции за отклонение. 3. Епистемологична несигурност и философия на познанието 3.1 Кризата на епистемологията: Наивен реализъм и фрагментация на истината Съвременната криза на истината често се описва като епистемологична криза – неспособност на обществото да се съгласи по въпроса какво е истина и как се валидира знанието. Наивният реализъм – убеждението, че „виждам нещата такива, каквито са“ – води до отхвърляне на възможността за легитимно несъгласие и до демонизиране на опонентите като „зли“ или „заблудени“. Това създава условия за епистемична фрагментация, при която различни групи живеят в паралелни реалности, всяка със собствена „истина“ и критерии за валидност. 3.2 Теории за истината: Кореспонденция, кохерентност, прагматизъм и плурализъм Философията на познанието предлага различни теории за истината: • Кореспондентна теория: Истината е съответствие между твърдението и реалността. • Кохерентна теория: Истината е вътрешна съгласуваност в система от твърдения. • Прагматична теория: Истината се определя от полезността и практическите последствия. • Плуралистичен подход: Признава съществуването на различни видове истини – научна, морална, социална и др. В постистинната епоха се наблюдава размиване между тези подходи, като често се предпочита кохерентността с груповите вярвания или прагматичната полезност пред кореспонденцията с фактите. 3.3 Социална конструкция на знанието и епистемични общности Епистемичните общности са мрежи от експерти и професионалисти, които споделят общи ценности, критерии за валидност и практики за създаване и разпространение на знание. В условията на епистемологична несигурност, различни групи конструират „истината“ според собствените си стандарти, което води до конкуриращи се епистемични общности и социални истини. Това явление се засилва от недоверието към традиционните институции (наука, медии, съдебна система) и от възхода на алтернативни източници на авторитет. 4. Емоционална аргументация и ролята на емоциите в убеждаването 4.1 Емоции срещу рационалност: Патос, етос и логос Класическата реторика (Аристотел) различава три основни начина на убеждаване: логос (логика, факти), етос (авторитет, морал) и патос (емоция). В постистинната епоха патосът често доминира над логоса – емоционалните аргументи, историите и моралното възмущение са по-влиятелни от сухите факти. Изследванията показват, че емоционалната аргументация не е непременно ирационална; тя може да бъде интегрирана с рационални аргументи и да засили тяхната убедителност. Емоциите сигнализират за важността на дадена тема, мотивират действие и улесняват идентификацията с групата или каузата. 4.2 Емоционална валидност и „емо-истина“ В постистинната комуникация често се наблюдава явлението емо-истина – възприемане на нещо като истина, защото то „се усеща“ като вярно, независимо от фактите. Емоционалната автентичност, спонтанността и изразяването на чувства (гняв, възмущение, страх) се възприемат като маркери за истинност, особено в социалните медии и риалити формати. 4.3 Морална сигурност и морални норми в групите Моралната сигурност – усещането, че човек или група са морално прави – е мощен мотиватор за отхвърляне на противоречащи факти и за поддържане на груповата истина. Групите често изграждат и поддържат специфични морални норми, които служат като критерий за приемане или отхвърляне на информация. Нарушаването на тези норми води до социални санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. 5. Социални медии: Алгоритми, ехо-камери и разпространение на „истини“ 5.1 Алгоритмична персонализация и филтърни балони Социалните медии използват сложни алгоритми за персонализация, които подбират съдържанието според предпочитанията и поведението на потребителя. Това води до филтърни балони – информационни среди, в които човек е изложен предимно на гледни точки, съвпадащи с неговите собствени. Така се засилва потвърждаващото пристрастие и се ограничава достъпът до алтернативни гледни точки. 5.2 Ехо-камери и групово валидиране Ехо-камерите са социални среди, в които потребителите взаимодействат предимно с хора, споделящи техните убеждения, което води до усилване на груповата идентичност и поляризация. В тези среди дезинформацията и емоционално заредените „истини“ се разпространяват по-лесно и бързо, тъй като се валидират от групата и се възприемат като социална норма. 5.3 Валидация, търсене на утеха и психологически зависимости Социалните медии се превръщат в основен инструмент за търсене на валидация, утеха и социално одобрение. Потребителите често публикуват съдържание с цел да получат лайкове, коментари и подкрепа, което временно повишава самочувствието, но води до зависимост и цикъл на постоянно търсене на външно одобрение. Това поведение засилва нуждата от групово валидиране на „истината“ и намалява способността за критично мислене и самостоятелна оценка на фактите. 6. Идеология, вярвания и социална истина 6.1 Идеология като рамка за интерпретация на фактите Идеологиите предоставят когнитивни и морални рамки, чрез които хората интерпретират света. В постистинната епоха идеологическата принадлежност често определя кои факти се приемат за валидни и кои се отхвърлят като „фалшиви“ или „манипулирани“. Това води до идеологическа асиметрия – склонност да се вярва на информация, която подкрепя собствената идеология, и да се отхвърля противоречащата. 6.2 Система за оправдаване на статуквото и психологически ползи Теорията за оправдаване на системата (system justification theory) обяснява защо хората, включително и тези в неравностойно положение, често защитават съществуващото социално и политическо статукво. Това служи за намаляване на несигурността, страха и социалното напрежение, като предоставя усещане за стабилност и предсказуемост. В този контекст идеологията функционира като психологическа защита срещу епистемологичната и екзистенциална несигурност. 6.3 Социална истина и консенсусна валидност Социалната истина се формира чрез процеси на групово валидиране, консенсус и споделени норми. В условията на постистина различни групи изграждат паралелни социални истини, които са устойчиви на корекции и често са несъвместими една с друга. Това води до фрагментация на обществения дискурс и затруднява постигането на общи решения на социални проблеми. 7. Механизми на групово убеждаване: Конформизъм, социално влияние и норми 7.1 Класически експерименти: Соломон Аш и силата на групата Експериментите на Соломон Аш демонстрират, че хората са склонни да се съобразяват с мнението на групата, дори когато то е очевидно грешно. Около една трета от участниците в експеримента на Аш се съгласяват с явно невярно твърдение, за да избегнат социално неодобрение или изолация. Това показва, че социалното влияние и нуждата от принадлежност могат да надделеят над личното възприятие за реалността. 7.2 Фалшив консенсус и групова поляризация Фалшивият консенсус (false consensus effect) е склонността да се вярва, че собствените убеждения са широко споделяни, което засилва устойчивостта към промяна и отхвърлянето на корекции. Груповата поляризация води до засилване на крайни позиции в рамките на групата, особено когато членовете ѝ са изложени предимно на съгласни мнения. 7.3 Социални норми и морална регулация Групите регулират поведението на членовете си чрез социални норми и морални стандарти. Нарушаването на тези норми води до санкции, а потвърждаването им – до засилване на груповата кохезия и идентичност. В постистинната епоха груповите норми често определят кои факти са приемливи и кои се отхвърлят като „чужди“ или „опасни“. 8. Медийни изследвания: Рамкиране, наративи и медийна пристрастност 8.1 Рамкиране и наративно структуриране на реалността Медийното рамкиране е процесът, чрез който медиите избират, акцентират и структурират определени аспекти на събитията, създавайки специфични интерпретации и емоционални реакции у аудиторията. Наративното рамкиране използва елементи на разказ (герои, злодеи, жертви, конфликт, разрешение), за да опрости и емоционализира сложни проблеми. Това улеснява възприемането на определени „истини“ и затруднява критичното мислене. 8.2 Медийна пристрастност и идеологически наративи Медиите често представят събитията през призмата на определени идеологически рамки, което води до селективно акцентиране на факти, емоции и морални оценки. Това засилва груповата поляризация и създава паралелни наративи, които трудно комуникират помежду си. 8.3 Емоционални масиви и динамика на рамките Изследванията показват, че рамките са динамични и могат да се променят бързо под въздействие на емоционално заредени събития или образи. Например, една снимка или история може да промени доминиращия наратив и да предизвика масова промяна в общественото мнение. 9. Корекции на дезинформация и стратегии за противодействие (technocognition) 9.1 Ефективност на корекциите и фактори за успех Корекциите на дезинформация са по-ефективни, когато предоставят алтернативно обяснение, идват от доверен източник и се повтарят многократно. Въпреки това, корекциите често се сблъскват с устойчивостта на вярванията, особено когато те са свързани с идентичността или груповата принадлежност. 9.2 Инокулиране и медийна грамотност Инокулирането (prebunking) – предварително излагане на техники за манипулация – може да повиши устойчивостта към дезинформация, особено ако се комбинира с обучение по медийна и дигитална грамотност. Това е особено важно за младежите, които са по-уязвими към алгоритмични манипулации и емоционално заредени послания. 9.3 Технокогниция: Интердисциплинарен подход Технокогницията е подход, който съчетава когнитивната наука и технологичния дизайн за създаване на информационни архитектури, които насърчават разпространението на достоверна информация и ограничават дезинформацията. Това включва алгоритмични проверки на факти, промяна на препоръчващите системи и насърчаване на критичното мислене. 10. Психологически защити и утвърждаване на идентичност (self-affirmation) 10.1 Теория на самоутвърждаването Теорията на самоутвърждаването (self-affirmation theory, Claude Steele) обяснява как хората защитават чувството си за цялостност и морална адекватност, когато са изправени пред заплахи за идентичността или самоуважението. Когато човек се сблъска с информация, която застрашава неговата идентичност, той може да реагира с рационализации, отричане или селективно възприемане на фактите, за да запази позитивния си образ. 10.2 Адаптивни и защитни стратегии Самоутвърждаването може да бъде адаптивно – чрез приемане на заплахата и промяна на поведението – или защитно – чрез избягване, омаловажаване или изкривяване на информацията. В постистинната епоха защитните стратегии често доминират, особено когато заплахата е свързана с груповата идентичност или моралната правота. 10.3 Групово самоутвърждаване и поляризация Групите също използват механизми на самоутвърждаване, като подчертават своите ценности, морална превъзходство и исторически заслуги. Това засилва груповата кохезия, но също така води до поляризация и отхвърляне на алтернативни гледни точки. 11. Исторически и културни предпоставки за постистината 11.1 Постмодернизъм и релация на истината Много анализатори свързват възхода на постистината с постмодернистките идеи за относителността на истината и множествеността на интерпретациите. Постмодернизмът отхвърля съществуването на една обективна истина и подчертава ролята на езика, властта и социалните конструкции в създаването на реалността. 11.2 Технологичен напредък и информационна експлозия Развитието на интернет и социалните медии радикално променя начина, по който се създава, разпространява и валидира информацията. Информационната експлозия и лесният достъп до алтернативни източници подкопават традиционните авторитети и създават условия за конкуриращи се истини и наративи. 11.3 Кризата на доверието в институциите Доверието в традиционните институции – наука, медии, съдебна система – е в исторически минимум. Това води до търсене на алтернативни източници на истина и засилва ролята на груповата идентичност и емоционалната валидност като критерии за истина. 12. Обобщение на ключовите механизми и концепции Заключение: Постистината като социалнопсихологически и културен феномен Постистината не е просто резултат от технологични иновации или политически манипулации, а е дълбоко вкоренена в човешката психика и социална динамика. Тя възниква като следствие от личностни и групови кризи, свързани с идентичността, сигурността и моралната правота. Когнитивните пристрастия, груповата идентичност, епистемологичната несигурност, емоционалната аргументация и социалните медии създават условия, в които фактите отстъпват място на емоционално и групово валидирани „истини“. В този контекст борбата с постистината изисква не само технологични решения, но и дълбоко разбиране на социалнопсихологическите механизми, които управляват възприемането и защитата на истината. Необходима е интеграция на образователни, институционални и технологични стратегии, които да насърчават критичното мислене, медийната грамотност и междугруповия диалог. Само чрез осъзнаване на собствените пристрастия, разширяване на социалната идентичност и възстановяване на доверието в институциите може да се създаде по-устойчива основа за споделена истина в съвременното общество. Ключови изводи: • Постистината е резултат от взаимодействието между когнитивни пристрастия, групова идентичност, емоционална аргументация и технологични фактори. • Груповата динамика и нуждата от морална сигурност водят до подмяна на фактите с емоционално и социално валидирани „истини“. • Социалните медии усилват тези процеси чрез алгоритмична персонализация и ехо-камери. • Епистемологичната несигурност и кризата на доверието в институциите създават условия за конкуриращи се социални истини. • Борбата с постистината изисква интегрирани стратегии, насочени към критично мислене, медийна грамотност и междугрупов диалог. Този анализ интегрира широк спектър от научни изследвания и теоретични подходи, за да предложи цялостна картина на постистината като социалнопсихологически и културен феномен. ==================================================================================================================== Този синтез е реализиран от ИИ Copilot, след дълга и многодневна серия от "разговори" и насоки, като внимателно и систематично е инструктиран да не "халюцинира" и имитира емоционалничене, само за да се хареса на боравещия с него. По този начин се ражда твърде много плява, но пък доста самотни и травмирани субекти именно така си го предпочитат... Така се роди това и според мен е СЕРИОЗЕН резултат. Само в скоби да добавя - евала на програмисти и науката, която докара да ни даде всичко това.