ramus

Да, да... пропускате ги... Може би защото "други пък" определиха няколко пъти вашите думи в темата като заблуди, но вие също го пропускате по дефоулт. Удобно, практично - кво му плащаш. Ми добре. Там мед, тва захари, тва молекули, калций и желязо... Даже и оборихте ... че даже, "особено думите дето били по същество". Браво!

ОО, вие даже играете на "оборване". Всъщност дори не четете. Е, ок - оборвайте, няма проблеми.

извинете ме, но вие продължавате като на инат да си докарвате ваш си личен прочит и да разигравате чрез това свой защитен театър. Фейковете за "желязото и калция'' от по-горе умело ги заобиколихте и сякаш 'изчезнаха в небитието'. Сега пък отново пишете ваша си интерпретация, като някаква опозиция на думите ми, а вие само ги потвърждавате. Никъде не съм написал 'сложни биореакции', а само че са повече. Можеше и аз да опиша процеса в първа фаза на разграждането на молекулата до вече споменатите. Гликемичният индекс, на който съм наблегнал като доста различен, също е част от резултатите от тази разлика. Заключението че от меда също можело да се стигне до диабет, си е съвсем обикновено и естествено, като разликите са в количеството, което е нужно, но пък то само по себе си не е единствен фактор за диабета... Подозирам на шега, че "краставичарите" не са успели още да продадат сегашната си "реколта"...

Рафинираната трапезна захар не е фруктоза и в нея няма как да има. Отново се разкрива в невежество относно нещата които презентирате като "знам какво правя и ги разбирам много хранителните работи". А най-странното е, че твърдите че "произвеждаМЕ пчелен мед"... Фруктозата и глюкозата имат различна молекула от сукрозата и тя поражда по-различни биореакции в организма и е по-дълга каскадата от процеси по усвояването до АТФ... "...Пчелен мед – хранителен състав: Медът е съставен почти изцяло от въглехидрати и вода. Почти 100% от калорийния му състав идва от захари, като те са разпределени грубо 50/50 между глюкоза и фруктоза. И благодарение на тях притежава изключително нисък гликемичен индекс от около 3.5 за 1 ч.л. За сравнение – 1 ч.л. трапезна захар (сукроза) е с гликемичен индекс 65. Освен въглехидратите, в състава на меда влизат и пренебрежимо малки количества протеин и мазнини, на които е безпредметно да се обръща внимание, когато става въпрос за приема му. Що се отнася до витамините и минералите в състава на пчелния мед – те включват витамини от група В, калций, мед, желязо, цинк и др. Медът дължи своя състав на почвата и растенията, от които е извлечен, затова и в зависимост от неговия произход – качеството и състава му могат да варират значително...." ----------------- Все едно с какво ще се покриват дефицити - дали със "сладко", шоколад, дали с кафе, цигари, алкохол или безразборно плюскане - в основата на всички тия стои едно и също, от което зависят и пристрастяванията, зависимостите... дори и обсесиите, параноите, настроението... Ако не е едно, сред социалния живот се предлагат достатъчно "други". Ако вманиачаването не е до "хранителния или течностния прием", ще се разрази в постъпки, деятелност, навичност, делюзии, искейпинг или в общи линии - до "изтрещяване". Ако се съчетае и с психични заложени девиации, дори и в непроявена форма, им се явяват тригъри... и се отключват със катализа едно на друго. Никой, който е вътрешна мярка и е психично-стабилен (колкото и условно да е ) няма как да има потребност от "залитания" от горните описани. Няма как да е налице човек с наднормено тегло ( особено в тежките форми) и да е психичноздрав. Както и да изглежда, каквото и да му се струва, неговото несъзнавано е "намерило шорткът" към вкусовите рецептори, а вътрешната му несигурност, го кара чрез хормоналните отклонения, да се тъпче и да го крие от себе си. В съвсем отделна графа са хората с принципно хормонални проблеми, при което щитовидната жлеза е една от основните, които чрез механизмите си докарват до дълбоки бъгове в усвояването на храната и течностите. Но всички хормони се дирижират от хипофизата, а тя - е само част от комплексните механизми по динамичната регулация на хомеостазата. И пак основното е с вектор "МОЗЪКА".

Какво ще правят сами, след като са изолирани от "големия батко". Как въобще ще поддържат населението си, търговията, как ще получават ресурси, а не само да дават... Мислили ли е някой че тия в Сибир, оставени сами на себе си няма как да направят държава... Просто няма как - разбира се това е само според мен.

Изглежда че не сте попадал в клиника за оперативно премахване на част от стомаха... Не сте дори и надличали в т.н. "дебелариуми"... няма как да сте защото тия детски приказки "като по чудо нещата се оправят" са си просто ваша лична залъгалка. Именно заради това прописах в тази тема - заради години наред продължаващото неглижиране и разтягане на проблема "на парче". И да влезе в затвора някой, намалява храненето, но "мозъчния глад за допамин" остава... Ще отслабне, но основния проблем продължава и си иска неговото и като надушат канал за наркотици, пиячка, цигари... и веднага ги налазват. И тия, дето са 'в предаването ЖИВОТ НА КАНТАР" нали се сещате, че никога не проследяват с кого какво става и така и никога няма да надникнете зад "завесата" - какво правят, как го правят и колко работа отварят на психолози и психиатри. Така е с телевизията и медиите - залага се с акцент преди всичко на показността, а не същността.

Няма такова нещо. Цялата ви схема в първата част на твърдението е наобратно, защото просто така тя си е във вас и така е удобна за мотивацията ви. И въобще не е въпроса в спора дали 'яйцето или кокошката'. Хранителната индустрия не са ме научили, нито те са взели решенията за това с какво и как да се храня и как да внимавам за "границите". Дали храната е свръхквусна или не е... е въпрос за тия, за които вкусното им донася повишение на допамина. И това също е психично-обусловено. Защото за много хора, фантазиите им изместват дори и вкусовите рецепторни форми на сепуко. Когато в несъзнаваното се докара до положение на генерални обърквания и маса от сработвания влизат в дисонанси едни на други... се стартират механизми, които трябва "да събират парчетата НА ВСЯКА ЦЕНА". Ядат, а се мразят че го правят, едновременно с това не могат да спрат. С какво ще ги убедите, след като психотичните хора изпадат в състояние, при което убежденията нямат значение и пропадат в безсилието, толкова познато от наркоманите, пушачите или алкохолиците. Ама знам че не трябва, но не мога да спра. Пия за да забравя, да "замлъкнат конфликтите и бъркотията... Същата основа е и при затлъстяването - ядат, не защото са гладни, макар че при хормоналните изменения се объркват всички естествени регулационни процеси, но когато мозъка дирижира, той играе срещи "себе си" - едни дялове, срещу други.

Сигурно, но пък вие не прочетохте, че една от основните проблеми като причина за преяждането е т.н. "кортизолов глад" и тоталното хормонално объркване с него. А това е бъгване поради психични дефицити, в опит за спасение от проблеми и дисонанси. Не визирате и проблемите с пропадането на имунитета в същия процес, а само вашето си, за да си го докарате до личната теза и упорството ви в нея. Така и не си позволихте дори да прочетете че проблемите със затлъстяването имат психични корени. Съвсем психични. Имат същите корени и "борбата със затлъстяването" и диетите не акцентират върху "тия корени". Защото спирането на едно, води до друго... Спирането на цигарите в най-честите случаи води до наднормено тегло. После с него почват да се справят, но никой не обръща внимание на 'психичните корени". Сладкото е заложено от еволюцията да бъде стремено, защото дава бърза енергия за оцеляване и спасение, за борба и за защита. Но в природата условията са то да е винаги в дефицит. А в днешно време то е навсякъде и сред всичко - за да се консумира, но и в опит поредния да си докара малко допълнително допаминови илюзии. Алкохолът, никотинът, кофеинът и всички останали опияти действат чрез неврохимията, на настроението, оттам на емоциите и илюзиите че "някой е ок", за в това временно проблемите и травмите изчезват. През всички векове и глобала всички такива са служили за социално временно хапче против "дистрес" и опитите за преодоляване му заедно с депресията и психичните колапси. И до днес е така... Релилигиозните приказки служат за същото, още от времената вътре в пещерите. И пак тогава статуетките за символа на идеалната 'жена, майка и пазителка" са фигурките със... "затлъстели жени". А циганките влизат в аптеките с обяснението "како, дай ми нещо да кача кила, че моя мъж ще ме зареже ако не съм дебела" Частните случаи също служат за да си надене някой "очилата само с един цвят" за да избегне някак си психичния си далтонизъм. Ако може някак си проблемите и травмите да си изчезнат, да не боли, да изчезне страданието и генералната бъркотия. Затлъстяването е просто част от много по-широк план от човешки проявления на психични проблеми. Такива са и зависимостите, пристрастяването. Някои от тях се проявяват през физиологични видимости, други - остават само в психичната сфера и пак влияят и на физиологията и на цялото битие в цялост. ================= И да припомня - къде сред всичко това е проблемът заложен в заглавието на темата? Какво общо има по отношение на затлъстяването основния въпрос в него?

Може би, може би не, но вие отново си сложихте повторителното клише, за пореден път. По схема ли, или понеже така е по-лесно? И между другото - нещо по темата ли написахте или визирате оценките си за точно определен пишещ в нея? Само реторично питам, защото клишетата и папагаленето им заедно с дежурния линк от уики, вероятно е нещо чудесно и той не е като консумацията на месо или прежѝвянето на марули.

Храненето не е лечение, нито е прием на лекарства. Темата не е медицина, нито "правилно хранене", а заглавието касае дали някакъв си биологичен вид бил едикъв си... Да, с храненето може да се самонавреди на здравето, но то това се отнася и до пиенето на течности, вкл и на вода. Както вече знаете модата на "многото вода" вече попремина и сега се "чуват" вече почти обратните послания. Пак популистки, разбира се, но винаги са умело примесени с "аргументи" от рода "учените разкриха истината", не пийте много вода - точно обраното на някаква 'друга истина', която пак някакви други учени били разкрили. Странно - погледнах няколко пъти, но открих че раздела няма нищо общо с медицината. Може би е добре и вие да погледнете, защото интерпретациите ви кой какво и как бил "защитавал позиция" няма нищо общо с онова, което ви пишат толкова никове. Няма смисъл да подавате статистиката на затлъстяването - това е световен проблем на задоволените общества. Просто повтаряме историята, вкл и РИМ. Затлъстяването е и симптом на "проблемните общества" и има и солидна социална обосновка. Обаче... има общества и култури, при това с огромна историческа роля и значение, в които това, което сега наричаме "затлъстяване" се е смятало като обществен "идеал за подражание". Инерцията от това може да се забележи в дамската визия и сега - в арабския свят, дори в съседна ТУРЦИЯ ( вкл и Гърция). Може да се забележи и сред ромското население ... Проблемите на затлъстяването не се коренят в това какво ядем, а че го ядем по много и безразборно. Психичните проблеми изискват компенсации, които намират път и през храненето. А последното еволюцията го е определила като оцеляващо, но в съвременни условия храната е леснодостъпна, особено 'вкусната храна'. А невромедиаторите в мозъка са основна част от тази схема, заради която се стига и до пристрастяване и дори зависимости и обсесии ( към сладко, шоколад, месо...). Обсесиите се проявяват и като фобии - от месо и мазнини, от "вредни храни".. Пристрастяването към каквото и да е винаги е НЕЗДРАВОСЛОВНО и ДЕСТРУКТИВНО, дори и към марулята, фъстъците, меда, динята или черешите. И да навиците са също част от тази невронна схема, при която еволюционните атавизми вече са износени и неадекватни, а инерциите им създават преди всичко проблеми. Нищо от това няма пряката връзка с това дали ХОМО САПИЕНС бил месояден или растителнояден. Биологията и физиологията имат за това съвсем пряк отговор, но вие с упоритостта на човека, на който много му е нужно да се сугестира че нещо си "е правилното" и "това е истината" сам издава че има съвсем житейски дисонанси и естествени житейски страхове. Защото човекът, който ги няма не би бил толкова мотивиран да ги пише и настоява години наред, ровейки и търсейки "подходящите подборки" за да си го "утвърди". Как се забелязват пристрастията - много лесно и съвсем очевидно просто някой заема някаква своя си страна, чрез личните си убеждения и при него съмнения в тях не се зачитат никога. Както и че той никога не си позволява да анализира и разглежда обратни на неговата гледна точка като възможни и дори адекватни... А именно така се прави в научната общност и това изгражда науката, като я държи далеч от лични тежнения и пристрастия. Не един или друг под напора на болести и "нерадостни диагнози" спират и цигари, и алкохол... Други пък дори и така не могат да спрат. А на тия и на всички останали проблемите са съвсем в психичната сфера. Вие упорито се стремите към цветните дрешки и отблясъка им в огледалото, докато всъщност цялата работа е в "този, който гледа света през "СВОЕТО" огледало" . Упорито повечето хора се стремят да не пишат, изучават, да не изразяват и да се занимават със психичните аспекти на екзистенцията (СИ)... А няма житейски процес, явление, събитие или деятелност, която да не се определя именно от психичния ни свят. И когато разглеждаме проблемите на живота, каквито и да са, забравяме съвсем по "човешки" че ЖИВОТА няма проблеми, а ние хората си ги докарваме. И че проблемите на живота, не са на живота, а са нашите проблеми.

Ще споделя някои мои обобщения от виртуалните ми наблюдения. Голяма част от подобни явления сред виртуала са форми на теми, които авторите им отварят именно заради себе си. В темите те преднамерено застъпват "защитаването" на определени убеждения или мироглед, към който те самите играят играта да се идентифицират. Понякога със спасителни цели... И ползват опозицията на останалите като вид лично отстояване и така да доближат защитеното към "себе си"... За други, в един друг форум, такива теми са форма на игра на афирмации пред огледалото - нещо като вид самосугестия уж монологична форма, но отстояването е задължително и винаги е заради личната полза.

и... като ги сподели, какво променя всичко това? Това е виртуал - тук всеки всичко може да напише, без никакво изискване да има покритие в действителността. Дори и да е адекватно описанието - какво от това? Това са лични избори, лична дисциплина, лични качества... За мен всяко пристрастяване има съвсем психологична подложка - и дефицит. Колкото е по-голямо пристрастяването, показва че е по-голям дефицита. Ама някой си бил залитнал в нещо - ако просто го 'спре' ще си намери друг обект през който да проектира дефицита и да търси негова компенсация. Това са напълно психични обусловености - напълно. РАзглеждането на обектите на пристрастяването и предложенията им за замяна не решава с нищо основния дефицит. За мен няма нищо скандално в това че пристрастяването, обсесиите, вкопчването са... разновидности на ОКР. Запиването на село, ежедневно, систематично, състезанието по надпиване... има съвсем човешко измерение в психологически дефицити. ю Всички форми на зависимости, без значение обектите, са компенсации на дефицити. Всички, без изключение. Понякога са налице допълнителни и придружаващи "тежести" вкл и генетично заложени, физиологични особености, но дефицитите са винаги налице, заедно със психологическите травми. Няма алкохолик, който да няма психична форма на дефицит - просто няма такъв. Наркоман - също...

е, не знам - значи рамус е ненормален, защото си хапва освен изброеното и много друго, вкл и растителна храна. И то "ежедневно" и еднократно - защото рамус се храни само веднъж дневно, обедно време и спортува активно минимум три пъти в седмицата, пробягвайки поне веднъж 5 км Вероятно "нормалния обикновен средностатистически човек... си пийва ракия, пуши цигари, пие кафе. Докато рамус тия работи не ги употребява въобще - и това ме прави силно "ненормален". От научни подборки трябва да опитате да се насочите и към социални статистически данни. Кое какво било 'нормално' е обикновен популистки трик, а не научен аргумент. Месото е вредно, кафето е вредно, шоколада е вреден, алкохола е вреден, медицината е мафия, не купувайте лекарства, яжте плодове, яжте зеленчуци... са преди всичко популистки клишета, с които определен тип хора опитват да внесат в социалния живот известни изменения. Всъщност всяка вреда има и ползи. Но когато се подбират такива елементарни послания, навързани само с "едната страна" на всяко житейско явление или процеси, то няма как това да е "наука".

това са популизми и клишета, които могат да се прочетат навсякъде. Само да напомня, че вашите написани думи по-горе бяха следните. няма никакви проекции на рамус, написах ясно че тия ваши думи са фейк, въпреки думичката "ВЕРОЯТНО" - за същия тоя рамус просто вие си играете с думичките само заради бърборкането. Ролята на любимата контра - ту в политически план, ту в каквото и да е - сигурно за форума е чудесна, защото ражда повече съдържание. Но да се ползва наука за това, се налага да се извъртат всякакви нагласации за да приличат на "аргументи на другата страна". Поне не намесвайте в това науката, защото така заради някаква си нужна форумна роля се превръщате в рупор на заблуди и псевдонаука. А смешното че именно вашата роля като борец и разобличител именно срещу същата "псевдонаука" едновременно с това ви прави неин репликатор. Една роля на контра в моабета, за да върви някак си, за да не затихва - сигурно ви харесва или пък имате разбирателство със Радослав - това са само условни предположения, защото сред други форуми го има и това. Но за мен вашата роля не е просто компромис, а е нещо като "лицемерие", примерно. Да, сега е модерна позицията че всякаква гледна точка имала право да се изрази. И че съвкупността от гледни точки са някаква форма на мироглед и всякакъв тип имал място, роля и значение. Но според мен само когато се налага, като инструмент, а не да се намира каквото и да е сред виртуала, да се извърта и мимикрира с разни реторични трикове само и само да се държи една напълно ефимерна и съвсем културно обусловена социална мода. Относно храненето темата е огромна и за нейната компетенция се изискват широки познания в няколко биологични дисциплини, вкл и в медицината. А сред социума залитането по една или друга мода няма никаква научна стойност. Обаче понеже живеем във времена на измислици, що да не се подпрат и социалните залитания с "научни аргументи, изследвания". По същия начин с лекота могат да се намерят "аргументи" и за плоската земя, за отвъдното, за бог, за чорапеното чудовище, за диетите само на шоколад, за модата и заблудите на ония" дето се храниха с дишане" и си измряха тихо един след друг... но не е достатъчно атрактивно, нито скандално...

това, както и същото относно калция са фейк. само за пример: Няма активен механизъм, но е налице друг такъв - чрез регулация на усвояването. С калция е същото. Щом е налице контрол на желязото през хормон, значи че хипофизата го управлява динамично, спрямо хомеостазата. А за калция мога веднага да напиша без справка през ИИ - точно зад щитовидната жлеза стоят подобни като нея образования, които хирурзите наричат жаргонно "копчета". Те са основните, които регулират усвояването на калция в организма. като мое лично обобщение: Трудно ми е да повярвам колко вътрешен напън е нужен на някого, за да поддържа личното си вярване с какви ли не влачения и позоваване на подбрани миксове от кого ли не, само и само да маскира личната си падалка като общовселенска "мегаистина". При това - само с няколко клика може да се разбере общата схема, през информацията от ИИ-бот, вместо да се влачат "научни трудове" от кой ли не.

"... Защо саморазвитието стана толкова популярно? Разбира се, без никакво съмнение – печелене на пари, но в интерес на истината, трендът към саморазвитие е свързан и със стандарта на живот. Широко известната пирамида на Маслоу показва, че когато основните потребности на човек са задоволени (храна, сън, безопасност), други видове стремежи стават по-важни (нуждата от принадлежност, желанието за определен статус в обществото, личностното самоусъвършенстване и развитие). С други думи, колкото по-добре живеем, толкова по-ценно става за нас качеството на междуличностните отношения, достигането на нови висоти, духовното развитие и познанието за външния и вътрешния свят. Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес и тревожност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта. Второ, съществува концепцията за магическо мислене. Традиционно то е налично при децата и би трябвало в по-късна възраст да се трансформира в по-реалистична гледна точка. Детето вярва, че може да повлияе на света с помощта на мисли или прости действия: „Ако много го искам, родителите ми няма да се разведат“, „Дядо Коледа ми даде подарък, защото му написах писмо“. Колкото по-инфантилен е един човек, колкото повече стрес, тревожност и несигурност има в живота си, толкова по-силна ще бъде вярата му в силата на мисълта," защото се потвърждавало от изследвания" ( науката, познанието). " Освен това, високите нива на магическо мислене често са свързани с психични разстройства, вариращи от обсесивно-компулсивно разстройство до шизофрения. Елементи на магическо мислене се срещат във всеки от нас. Седнете на пътеката, плюйте през лявото си рамо, пожелайте си късмет, визуализирайте желание – всичко това може да се превърне в работещ начин за облекчаване на тревожността, автотренинг и разширяване на границите на възможното. Възрастният човек обикновено разбира, че с позитивни мисли и целенасочени ритуални действия можем да повлияем положително на състоянието си, а поредица от прогресивни действия ни водят до резултат, но в същото време светът не ни се подчинява, въпреки че със сигурност съдържа елементи на късмет и щастливо стечение на обстоятелствата. Положителният ефект на магическото мислене е свързан и със склонността към внушаемост. Човек изпитва плацебо ефект, който се използва например за облекчаване на болка (доказано е, че прилагането на плацебо мехлем може да се намали болката при много хора). Нещо подобно се случва и на популярни тренинги, когато водещият, от позицията на гуру, наистина може да внуши нови нагласи у човек. В бъдеще те могат да повлияят на неговите действия и в крайна сметка на реалността. Страничен ефект от подобно внушение е, че заслугата започва да „принадлежи“ на гуруто, което означава, че човекът (клиентът) ще се връща към него отново и отново, свързвайки победите не с действията си, а с човека на сцената. .... Кога саморазвитието превръща в „саморазвитие“? Точно както някога в обсебването по фитнеса и здравословното хранене, така днес виждаме цяла гама от крайности в сферата на саморазвитието. Първо, това често се превръща във форма на „легална“ прокрастинация (синдрома на отлагането) и бягство от реалността. По-лесно ни е да се оправдаем, ако сме прекарали два часа в гледане на лекции на психолози в YouTube, вместо телевизионен сериал. По-лесно ни е да четем книги със съвети как бързо да забогатеем и да подобрим взаимоотношенията си, отколкото да влезем във взаимоотношения с реалността, където от нас се изисква да предприемем действия. Така самопомощта и саморазвитието се превръщат в илюзия за активност – струва ни се, че прекарваме времето си полезно, но нищо не се променя в живота ни. В един момент обсесията прави личността напълно неадекватена и човек оглупява. Човек, вместо да решава реални проблеми, се занимава с духовни и езотерични практики. Би било интересно да се спомене набиращото обороти явление spiritual bypassing (духовното/философско заобикаляне), когато човек, вместо да решава реални въпроси, свързани с емоционалните си проблеми и належащи житейски задачи, се впуска въс философски концепции, духовни и езотерични практики. Струва му се, че работи върху себе си, но всъщност по този начин психиката се опитва да се справи със стреса ( чрез духовни фантазии, блянове, теории и концепции ). Изследванията потвърждават, че духовното заобикаляне може да увеличи магическото мислене и суеверията, както и да увеличи бездействието, поради очакването на помощ от висша сила. Други симптоми на отдръпване в духовна практика е отчуждеността, пренебрегването на подкрепящите взаимоотношенията, сляпата вяра в харизматични лидери и отричане на личната отговорност ( както е при проекцията с висшата истина на реалността, която била "детерминизма" и фантазиите как всички хора били "кукли на конци" и осъзнаването на това можело да даде спасение, облекчение и генерална промяна на живота и щастието на хората). Трето, „синдромът на инфантилната личност“ и зависимостта от саморазвитие са често срещани. Според някои оценки, до 94% от младите хора днес поемат редовен ангажимент за личностно развитие, а умората от литература за самоусъвършенстване се превръща в нова мания. Довеждането на себе си до психологическо съвършенство често става обсесивно. Подобни твърдения могат да бъдат отправени и срещу обкръжението. Ако по-рано човек можеше спокойно да клюкарства, да изразява мнението си непринудено в кръг от приятели, да спори емоционално, днес в среда от „обработени“ хора той може да бъде наречен „нисковибрационен“, неемпатиен и токсичен. И тогава един обикновен човешки разговор се превръща в общуване, препълнено с интелектуализация. „Саморазвитието“ може да бъде и легален и социално-приемлив начин за удължаване на собствения инфантилизъм. Тогава човек прехвърля отговорността за своите избори и действия върху инструкции от маратони и чудодейни техники от тренинги (които след това могат да бъдат обвинявани) и вместо реални действия избира фантазии с надеждата за тяхното изпълнение..." https://kunchev.blog.bg/drugi/2025/06/10/rai-za-infantilnite-vyzrastni-i-zashto-sme-obhvanati-ot-epid.1953041 ---- "...В теорията за семейните системи на Мъри Боуен съществува концепция за диференциация: колкото по-малко са слети емоциите и интелектът на човек, толкова по-висока е диференциацията. А само това може да доведе до когнитивно развитие през етапите на съзряване. Хората, които могат да разграничат (диференцират) чувствата от постъпките си, са способни да създават и удържат граници. На другият полюс е високо ниво на сливане между емоции и интелект. В семействата и социалните групи, намиращи се в "сливане", доминират емоциите – страх и тревожност, а членовете на семейството действат в посока обединение. Това е място, където няма граници и индивидуализация на личностите. Всички ние принадлежим един на друг, ти принадлежиш на мен, аз принадлежа на теб. (бележка на рамус - това е и основата на синдрома "ВСИЧКО/ВСИЧКИ сме едно " и идва по естествен път към "принадлежните недооформени личности". Версиите на "принадлежния синдром" са огромно многообразие - особено когато са потиснати силни нарцистични склонности и те намират място за компенсация като власт, контрол, като "аз знам кое е доброто за теб"... ВЛАСТНИТЕ МАЙКИ или авторитарни бащи, моделите на 'голямото семейство' от типа 'всички сме заедно", парите идват при най-възрастния и той ги разпределя" и други атавистични отживелици, деривати на "вечното оцеляване" от вечни заплахи и безличностното сливане в принадлежност и страх от разделяне и огромни травми при загуба на звено... ) Нивото на сливане/диференциация влияе върху емоционалните процеси, нивото на близост/дистанция и нивото на тревожност в семейната система. Това дава отражение и на начина на живот, на страхове и дълбоки грешни стратегии в образуването на ново семейство и невъзможност въобще на сериозни и зрели социални отношения. ===================================== Всъщност навсякъде по форумите популярността изисква да не се дискутират неприятни или неудобни за повечето хора, теми. При неприкосновеността и свободата сред виртуала това веднага е спусък за търсене на приятно и удобно друго място, а това не е целта на всеки виртуален форум ( с някои изключения). Аз, обаче ще рискувам.

Вие още не сте си изяснили какво значи явлението ВЯРА и какво са ВЯРВАНИЯТА. Така, че аз няма смисъл да продължавам повече, в допълнение на това, че се опитвате да имитирате рационалност, на фона на "кръгови когнитивни имитации". Чудесна за вас може би е легендата как "вярата се зародила от... това, или пък няколко разкази на майка ми"... Това не само е наивно, но и показва че не сте въобще наясно със себе си. Обаче, от друга страна списвате чудесен пример, което го пиша БЕЗ КАКВАТО И ДА Е НЕГАТИВНА КОНОТАЦИЯ!!! Вие показвате че и не сте наясно с явлението УБЕЖДЕНИЕ, а го ползвате като готово клише. Докато четете НЕ "оставате с убеждение, каквото и да е", а с някакви си ваши бързи аналогии ( от "ТИП ЕДНО" ). Вече на няколко пъти твърдите повторително че "това, което пише рамус ви било много полезно", но вие чрез коментарите си показвате, че дори още не го разбирате. И то - заради съпротивите, които дисонансите от текста пораждат, а се опитвате веднага да ги туширате с моментални нагласации само и само да ги вкарате някак си във вече заучените си модели и схеми. Не пречите на никого с това дали вярвате в бог или в каквото и да е друго. Няма значение вярванията в кой и какъв обект са, аз ги разглеждам именно като явления, а не според обектите на вярване. Каквито и да са обектите на вярване, каквато и да е идеологията, аз разглеждам самото психично явление, механизмите и генезиса му, а не обектите на вярванията и идеологическите описания. С последните се занимават съвсем други клонове на познанието. Въпросът обаче е... че темата ви е проблемна още от заглавието. И това е проекция на ваш съвсем личностен конфликт, който се опитвате непрекъснато да проектирате през форума. Няма нужда бог от никакви доказателства. Когато се се зародили божествените приказки хората въобще не са имали и най-малка представа от "доказателства". Вярванията нямат нужда от никакви доказателства. Вярванията се появяват винаги първи в живота, като допълнително е налице натискът от социалната среда, които ги оформят още в съвсем ранна възраст. Когато се формират въобще нямат нужда от "доказателства". Никой не е повярвал в бог, заради "доказателства"... А най-нелепо е да се ползва бог в рационалната картина на живота, света, хората и вселената, след като такава картина въобще няма място за бог и божествености в нея. Научната парадигма не се занимава въобще с бог и нито го отрича, нито го приема - просто тя е поставена на съвсем други критерии и условия. И така - накратко и сентенциално: Да задавате въпроси от рода на тия в заглавието на темата, означава че не разбирате нищо от рационалният аспект, залегнал в научната настояща парадигма. Въпросът от заглавието не е нито метафизичен, нито религиозен, нито научен или философски.

Тук искам да сложа една пояснителна бележка по това: ДОПУСКАНИЯТА не са шум в мисленето, поне не за мен. Допускането на каквото и да е... е просто инструмент за мислещите хора. Да допуснеш нещо.. не означавяа че вярваш в него, защото допусканията са вариативни, допускането върви в комплект с условия, абстракции, понятия, релации. И за познавачи и практици е просто прийом. Да допуснеш че има бог... не е никаква вяра в него. Да допуснеш че го няма - също. Въпросът е, че ползвайки рационалният аспект в психичната сфера, хората, които го могат са построили картина и описание на света, в който въпросът за бог е напълно несъществен и излишен. ПОВЯРВАНЕТО е проява на личен, дори личностен акт. ПОДБИРАНЕТО на една версия, която носи намаляване на вътрешния тревожен и дистресов фон е с огромна важност за тревожните и несигурните хора. Това е нужната ПОЛЗА за тях и те се вкопчват и фиксират в нея. Всички знаем от живота, че се стига дори до обсесии, които популярно се наричат "фанатизъм", до степен на радикалност и това се отнася до която и да е форма на идеология. Колкото са повече потиснати от страха, толкова повече навлизат в заблудите от някаква предпочетена от тях приказка с която да почувстват облекчение. Инстинктивно е влизането в заблудни процеси и насред тях за потъващия те са "спасителен фактор" и той се самоусеща все повече "свободен от страхът и дистреса"... А това подава усещане за "живот" - най-много на "задушените" от схватката със страховете си, хора... СТРАХЪТ... е най-силният фактор, заложен в психичния ни свят с цел оцеляване. Но когато дозата е подмината и са се насложили атавистични бъгове по "веригите за сработване и защита" става огромен проблем и блокатор в екзистенцията. Разбираш ли - за хората които живеят в силен страхов фон развитието спира и всичко се завърта около "някак си това да спре". Защото е като черна дупка и ако не са заблудите тия хора ще се разпаднат психически. Преекспонирам доста, с цел пояснение в описанията си. Просто правя някакви опити да подам нещо което да е разбираемо за хора, които са далеч от този сложен казус. Може и да не успявам, но поне опитвам... и дори се старая.

Вижте, уж потвърдихте че 'схващате нишката', но отново е налице проблем в същото... Много добре разбирам съпротивите ви и опитите да си го внушите как "мислите логично"... и всичко това е естествено и така трябва да е. Нарича се "избягване на дисонанса" и с това върви процес по конструиране в себе си на картина в която то "липсва". Така дисонанса (конфликта, противоречието) отпада. Идеята на рационалният ум е да постави рационалността си като приоритет и да измести от приоритета завареното положение с "вярването". Опростявам силно казуса, но се стремя да ви го представя в опит някак си да стигне до вас. Да не допускаш нещо... и да го допускаш - не е еквивалент на ВЯРВАНЕТО в едно или в противното. Вие сякаш не различавате тази за мен съвсем очевидна разлика, която е дори качествена. МЕНТАЛНИТЕ ХОРА, в мисленето си работят с допускания. КОгато МИСЛЕНЕТО се дистанцира достатъчно от предубеждения, заблуди и вярвания, това го освобождава. В обратния случай ВЯРВАНИЯТА застават в основата на личностната конструкция. Това се дирижира от несъзнаваното в човека, в опит да закърпи баланса в чувствената и емоционалната сфера и конфликтите на екзистенцията, които удрят директно по нея. Когато заложените от еволюцията механизми за справяне с конфликтите не са достатъчни и някои защитни сработвания протичат "прекалено" или с бъгове, те наслагват тия грешки помежду си и резултатите от това в психопознанието се наричат общо "травми". За да се справи с тия свои психични 'рани' несъзнаваното сред всеки от нас се мъчи упорито да закърпи психичния свят да не се разбърка или разпадне. Именно тогава ударно се стига до заблуди и подмяна на вътрешната психична реалност, която е комплексен сбор от психични отражения, породени от възприятието и перцепцията, но силно допълнени със свободни "картини " и всякакви паметови записи. Така в дяловете за "преживяване" постъпват подменени и нагласени сигнали, чрез които се конструира имитация на ЖИВОТ, на екзистенция, но вече във версия, която да не съдържа "страхови тригъри" и да липсват конфликти. Също като по време на сънуване. Всичко е само и само да се реализира психично съхранение и това го дирижира нашето несъзнавано. Като такова, то е скрито от съзнанието и откриването, изучаването му, опознаването и практическите прийоми по 'опитомяването му" са много висока летва. И повечето хора на планетата и през историята за тия неща дори и не са дочували, нито ги интересуват. Та... работата с вярванията е, че вярващите хора приемат версия на живота и света, която да им е по-удобна, в която да им е по-спокойно, само за да избягат от житейската си действителност, в която са им се случвали проблеми, конфликти и травми, с които те не са се справили и дори не са получили каквато и да е адекватна подкрепа. И за да е ясно - ВСИЧКИ ИМАМЕ ВЯРВАНИЯ. Всички! ВЯРВАНИЯТА са помагали през цялата история на човечеството за да стигне до днес в развитието си. Но работата е в дозата... и способността да се контролира и управлява. Защото когато мисленето е роб на вярванията, то е като като "в клетка" Чували ли сте сентенцията за "птичката в кафез"? За нея кафеза е края на нейния свят. А тя се фантазира, че това е края на вселената и това е "истината" ( за нея). Въпросът е в някаква отминала или заварена полза - защото все пак кафезът е форма на утроба ( защитна, сигурна и гарантирано оцеляваща) - поне в усещането за самата птичка в нея. Други птички живеят и извън клетка, за тях затварянето е вид затвор. За израсналата в клетка птица излизането от клетката е огромен риск... НАдявам се да схващате - страхът от житейски неволи, определя вярванията на хората, защото ги слага като в клетка. Най-важната аналогия за вярванията е "спасението" - сещате ли се... Дори в будизмът, в който дори в религиозен смисъл не се постулира какъвто и да е бог , отново кукичката, заложена като магнит за уплашените и страдащите е именно "спасението от страдание"... И накрая, с което спирам да ОФТОПИКВАМ по темата - това, което пиша сега е огромна, сложна и дълбока тема. Познание по нея се пише цял живот... Защото летвата да се дистанцираш от заварените вярвания е мноооого висока. Дори ИИ няма как да ви подаде каквото и да е адекватно инфо или каквато и да е концепция по казуса... ( поне засега )

Не е въпросът дали оспорвате... Опитайте да схванете самата нишка... Въпросът в случая е дали можете да си го позволите, защото ако го направите осъзнато това би разклатило веднага основната ви друга опорна нишка - тази на бог и на божествените патерички за обяснения на света, живота, хората, вселената... Вие си представяте невярващите в бог, като вярващи в някаква си тяхна убеденост. Но вие така проектирате собствените си представи в другите хора. И вече сте в грешна посока.. Въпросът е никога убедеността да не застава на пътя на опознаването. Дори и когато е удобна, важна, нужна... да се стигне до положение да се преодолее нейната 'гравитация', защото доведена до вкопчване поради личностни, психични или характерови дефицити и травми, тази :гравитация" направо върви към 'черна дупка' от личен свят, основан на лични заблуди, с които примери са пълни психиатричните отделения. РАЦИОНАЛНИЯТ ПОДХОД е основоположен в познанието. Той е в основата на НЕВЯРВАНЕТО, като явление при което вярванията са важни за личността и социума, но спрямо ПОЗНАНИЕТО са извори на пристрастия и заблуди. И следва да се усвои умението да се отличат и разпознаят заблудите ( защото винаги са заварени и започват още от детството) и след това да се начертаят пътища за дистанциране и независимост от тях. Това е едно от най-големите предизвикателства в битието на всеки човек... И малцина преминават през тази "висока летва"... Такива пътища, прийоми и практически ментални инструменти са известни отдавна сред историята и глобала. Всеки се ражда с възможността чрез повярване ( и проявлението на вярването - убежденията) да си създава негова си лична реалност, която да му е по-удобна, сигурна и спокойна версия. Ние, хората имаме тия възможности още от сънищата и сънуването и всеки от нас чудесно познава от съвсем личен опит как по време на сънуване идентичността изисква нужен спрямо нея контекст... и несъзнаваното успява чрез сложен микс от невронни игри да създаде напълно негова си "реалност" и усещане за битие в нея. Именно това правим хората - ползваме същото, но вече и "в будно състояние", защото е спасително, защото особено при силен дистрес, загуба, травми, уплах... развиваме стари атавистични защитни сработвания, които в днешни условия са повече пагубни, отколкото съхраняващи нещо си... И както всичко друго, и в защитните сработвания, проблемите в тях идват от 'дозата'..... докато се вкопчим... и се стигне до обсебване и все по-силна съпротива да напускаме "удобния си заблуден микс'... И за да се спасим през него водим битки целия си живот да го представим на другите като убедителен, като истински, като важен и спасителен и за тях... И след дълбоки и сложни сънища, по време на събуждането ни, се преминава през един странен 'шок' - изведнъж идва яснотата на "действителността'' сред която тялото е сред напълно физически контекст и идва отново нужното 'сработване' и излизане от сънната хипноза.

от друг форум, друг мой текст, но свързан с темата ( но не и с раздела). Нека несъгласните да го приемат като "офтопик": =============== "...Petitio principii, или "взиране в началото", е логическа грешка, при която заключението на аргумент се залага в неговите предпоставки. Това е вид преднамерено кръгово разсъждение, при което аргументът използва самия себе си като доказателство. По-просто казано, "petitio principii" се случва, когато някой се опитва да докаже нещо, като изхожда от вярването си, че това нещо вече е вярно. Това е логическа грешка, защото не предоставя никакво ново доказателство или информация, а просто се наглася за да се завърне към вече заявеното. Така ПОВЯРВАНОТО предварително се насажда като предпоставка, след това му се конструират нужните за това "аргументи" като основната цел е да се представи предварително повярваното като "доказано" . Например, аргументът "Библията е истината, защото казва, че е истината" е опростен пример за petitio principii. Той използва предпоставката, че Библията е истината, за да докаже, че Библията е истината. За да се избегне тази грешка, трябва да се уверите, че предпоставките на вашия аргумент не предполагат логическите аргументи и заключението им. Това е само явлението в неговия логически механизъм. А нуждата от такъв механизъм и самото явление са си съвсем психично-обусловени... Примерите в целия форум чудесно онагледяват стремежа на всеки към психичната си полза. Този механизъм е най-ползваните средства, особено за субекти, които се фантазират колко са рационални и логични, като с това те прикриват подмяната на вътрешната си реалност с удобната за тях. Този механизъм стои в основата на явлението ПРИ-СТРАСТ-ИЕ. Налице е и зависимост - дълбоката нужда личните вярвания да се представят като валидирана обективност, е в пряка връзка с когнитивните възможности на даден субект. Колкото тия възможности за по-широки, толкова повече се усложняват схемите по които той конструира подходящ за вярванията си контекст и се заиграва с него да го "доказва като валиден и истинен". В същата корелация е и явлението - последователност и упоритост в конструирането на подмяната на предварително повярваното и нужното, като "вселенски истинско". Колкото е по-остра необходимостта от тази подмяна, толкова такава нужда преминава във "вкопченост" и става мотиватор по схемата "на всяка цена"... И нещо в края на тези ми думи: ЗНАЧЕНИЕТО НА МИСЛЕНЕТО, логиката и съжденията, както и техните принципи, за някои хора са задължителни като път към вярванията им. Именно заради това формално схемата се нарича "кръгово съждение". Нуждата от повярване е основния проблем за всяко мислене, защото в принципите и проявлението си МИСЛЕНЕТО е начин и път за разкриване на новости, неизследвани територии, неизвестности... А не да служи за психичните ползи на някого. От друга страна - вярванията винаги имат нужда от 'ПОДКРЕПА' чрез имитация и манипулация на 'съждения', защото няма как да се понесе разделението, което се преживява като 'конфликт' и в когнитивистиката се нарича "дисонанс". Разбира се - когато дадени дефицити са остри, в стремежа си да се закрепи някак психичния баланс Несъзнаваното в нас има възможността да наглася вътрешната реалност, макар и в някакви рамки. Но въпросът е, че вместо да е със защитна преходна роля, тя става едно 'постоянно" усилие, което прераства в сложни схеми за самозаблуди. И тия заблудни схеми се поддържат в съзнанието именно с негово усилие, като когнитивните способности стават "роби" на вътрешната нужда от "поддръжка". "

Не "МОЗЪКЪТ"... а до възможността за нужната сложност (комплексност) на невронни мрежи между все повече дялове. Проявлението на тази комплексност, когато по време на сън или други състояния на съзнанието не се потиска, хората наричаме общо "интуиция". Трябва поне схематично да се има предвид - невронните мрежи работят на принципа на "борбата на потенциали". Емоционалните, чувствените мрежи и дялове, имат заложен предварително по-висок потенциал от късните когнитивни дялове. Именно така подавам някаква формална представност при която емоционално-чувствените потенциали в мрежите винаги потискат когнитивните такива, защото първите винаги са с по-висок приоритет и това е заради еволюционна инерция.... Комплексността на психичните явления е основния проблем за тяхното изучаване и вникване, защото изисква като условия много широк спектър от знания, информация и познания... И нужни и отработени умения за предпазливост в обобщението и синтеза им. И въобще темата се насочва неизменно към психични процеси, явления и механизми... и това е съвсем естествено. Въпросът е, че както за всичко друго, е нужна компетенция, а психичното познание е нещо като "квантовата физика" - много си говорят за него, но са малцина тия, които са наистина навътре в материята. Не твърдя че този ми текст е от компетентен автор, а само че най-голямата част от познанието по тия казуси се крие сред познанието за човешката психика, а не е до 'религиозна метафизика'. Още повече, че според мен няма как да е смислено това понятие...

Тече вече "петата вълна" https://dnes.dir.bg/svyat/peta-iranska-ataka-sreshtu-izrael-zakaniha-se-i-na-amerikanskite-bazi

https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Masirana-ataka-s-BpLA-nad-Krim-Eksplozii-otekvat-iz-celiya-poluostrov-2591527 Някой има ли повече информация по това? Да не би да е поредният фейк?

Да, тоя филм сме го гледали вече сред форума - поредния сакрален бърборко, с баналните си заучени моабети и игри на контри - с мрънкане, заучени летящи фрази от рода те, тия, онези... ама вие, докато аз съм си ок, ама помислихте ли за едно или друго. На глупости поне се начетохме, като от ФБ и политическите идиотизми на самонарекли се 'скептици'.