ramus

Ми не - въобще не е това темата. Това, дето го сипете по "чеп"-изцепките си е просто плява някъде сред вашата глава. Вие много държите да я оставите "да се проветри". Като гледам така - още си циклите щото няма по-яка от вашата гледна чеп-точка и игрите на изобличител, на който разни там "социални науки" не им минават "замътването на проблемите", заедно с глупостите за "Фуко и Елитите"... пейстнати няколко пъти - да видят всички колко ви е яка "гледната точка". Всъщност това дори не е гледна точка... - когато някой гледа през "точка" вижда това, през което гледа. - Винаги най-важно им е да са убедителни, да докажат на всяка цена, да уверят по хиляди начини - е характерно за една психична типология. Сред народа, накратко и съвсем опростено, тази типология я обозначават със събирателното "комплексари".

А трябва ли всяка популярна тъпня да бъде "опровергавана"?

Това са глупости и нямат нищо общо с познанието, нито със статията, нито с казусите в нея. Не знам въобще защо я лайкнахте, след като пишете това под нея, което няма нищо общо със съдържанието й. Предположително отново ви връхлитат празнични емоции и твърде бързи и повърхностни реакции. Освен това ви става моделно поведение и е за пореден път, в различни теми. Аз донякъде разбирам какво ви носи това - а разбирате ли въобще защо на никой друг от хората тук това ваше изречение не му носи нищо?

често срещано е и флуда и спама в тема, в която вие отново си драскате съвсем спонтанно и без никаква връзка нито с раздела, нито с темата. След "Фуко и Елитите", с нахаканите чеп-коментари, сега се промъкват народните "истини" за Бойко Борисов и пенсионерите... Какво ли още следва - може би рецепти за домашно сладко и цалапишки бабек ли? Или поредните 'чеп-истини'? Няма ли някаква тема за 'общи приказки', в някакъв раздел "народна клюкарница"? Просто на доста хора им липсва ФБ и си го мъкнат навсякъде с тях си.

кои сте тия дето сте 'вие'? Изказът ви почва да се вихри в доста свободни народни "чеп-форми' и... явно вие винаги 'добре се ориентирате', защото така звучи много "научно"! Какво стана с глупостите за Фуко и "елитите"? Или и с тях вие много добре се ориентирате и винаги сте 'точно така'. ============================================================================================ Всъщност сред виртуалните клюкарници вие демонстрирате чудесно един похват, характерен за някои психични типологии, с ясноизразени, но потиснати нарцистични особености. Похватът се изразява в поведенческа форумна схема - в дадена тема се застава на контра и чрез флудна упорита и агресивна активност се изнася темата в това, на което залага "активистът". Цялата работа е активистът да докаже на всяка цена колко е прав, дори и да пише тотални глупости, като той сменя, разменя или се опитва да адаптира реториката си. Активистът настоява всеки друг да обсъжда неговата версия за да играе на нужното за него. В тази тема вие просто пренасяте клюкарниците като ФБ тук, сред форума. Отгоре на всичко това имате лицемерието да го скриете зад някаква 'защитна кауза" и да играете като говорител и изразител на групови интереси, като прикритие на съвсем лична егова битка. Психологическото познание познава чудесно тази психична типология, но не бихте искали да ви я опиша тук, а и няма нищо общо с темата.

Чия система? Вие си привличате ролята на говорител на система - тая така, онази друго... но в тях нямало място за друго, освен основната конвенционална "истина". Ако имало друго - то било заблуда, а не пост-истина. И такааа - значи че христос е конвенционална истина за християните. Обаче за едни християни е по един начин, за други - по друг - значи че за някаква подбрана система едните са заблудени, докато други в същата система познават и признават "истината в нея". Значи нямало място за пост истини в някаква система. Ако ги има - значи са заблуди спрямо основната и нямат право да се нарекат "пост истина", а това е отношението и на Путин в контекста на идеологията на Руския свят... Да вземем друг пример - от съвсем близкия форумен реал. Дори тук сред форума се сблъскват някои... "истини", които за някого били заблуди, но за Заблудните - били истина. Ако някой от Заблудените си намери ехо-камера и съмишленици сред взаимна договорка - те се превръщат в "система" в която договорената истината става основна, а други варианти - заблуда. И пак същата схема... Патриотите си имат една истина и пледират че защитавали 'България'. Други защитавали "християнското семейство", трети - Русия, четвърти САЩ, пети ЕС.... Едни искат евро, други - не го искали и било заплаха... За всеки от тях в конкретиката на конвенцията тяхното става "истина", а всичко различно от нея - става заблуда. Ама не било "пост истина" Изцепването с категоричен тон на някого, дългите и упорити повторения и настоявания на неговото... какво ли са - негова истина, консенсусна истина, или са заблуди? Типичните защитни реторики за доказване пред огледалото на някого си, били опити за 'дискусия'. Обаче - пледорията, която вече че изтипосва тук е зададена така, че в нея НЕ ТЪРПИ каквато и да е странична форма, а е само прикритие на някого да докаже че е прав, защото бил 'логичен', нищо че сам признава че е некомпетентен. И такааа - искам да обърна внимание на "Некомпетентния", дали е погледнал раздела и заглавието на темата, особено края му ? Понятието ИСТИНА в психологичен аспект има съвсем друго значение , вие сте некомпетентен в него и заради това всичко, което пишете е неадекватно към раздела, темата и научното познание, което стои зад тях. Не само че не го разбирате, а и поведенчески правите всичко нужно за да не си го позволите. Явлението има друг етикет - нарича се НЕВЕЖЕСТВО онова,при което някой вместо да научи нещо, развява знамето на заблудата си колко много го знае и му е ясно. Сред когнитивистиката то си има етикет ( синдром на... ) и е една от разновидностите и следствията на когнитивните заблуди. Интелигентният подход определя елементарното поведение на някого към развитие и разширение - като не знае нещо, има начини да го научи, да го вникне. Когато обаче Същия се отстоява, вече научаването на нещо ново е за него генератор на дисонанс за завареното и превърнато в тъкан от личностната конструкция и идент... И разклащането на личната "истина" води до задължително отстояване и битка за утвърждение, особено в контекст на 'много други възможности', освен неговата . Има ли нещо психологично в защитната му пледоария, изискана като "на инат"? Няма, но и според него не е нужна, защото бил некомпетентен и го признава, даже и глупости можело да е пледоарията, но поне били "логични". Кое им е логичното - ами според него логиката е дуален тип - има няма, бяло черно, или-или ( дори в дигиталните технологии това вече е минал етап). Разни релативни измишльотини просто били... с някакъв етикет и били в общ план психиатрични случаи и заради същото нямали място дори в "този важен научен форум", в който той така се постави и като основен говорител, защитник и отстоятел на "научните истини"... Елитите били измислили "пост-истината" и разни релативни измишльотини и обслужвали техните интереси... Пейстнато няколко пъти, повторено над 10 пъти под фасадата на 'гледна точка' упорито и настоятелно и уж за 'дискусия'... И? какво следва? Другарски съд на някакви си изтрещели заблудници, щото научния форум не бил за такива, а за сериозни хора на "научната истина" - така ли? Психологията е научен раздел на научното рационално познание. Смешно и наивно е някой да си присвоява да е говорител на някаква истина, при положение че е некомпетентен в него. За компетентните хора в този дял на научното познание именно той се явява "заблудения", но именно според тази компетенция, въпросите за "истината" стоят по друг (релативен ) начин, а не най-примитивния тип - дуалния, характерен за детското развитие в начални етапи на когнитивно съзряване.

може би трябва да благодаря, но няма как да знаете че за мен това не е празник, нито повод нещо да празнувам. Предпочитам Пълниците пред Празниците и за мен всеки ден е такъв, какъвто си го направя и с каквото го "изпълня". Така миговете от живота ми са моето отражение през тях. Вкл и миговете, когато чета или пускам нещо тук.

Какво са мислите, защо ги имаме и откъде идват? Психология и Психотерапия Когнитивна психология Даниел Чутров Какво са мислите? Защо ги имаме? Откъде изобщо идват? Повечето хора прекарват целия си ден, потопени в поток от идеи, спомени, образи, страхове и планове – и въпреки това почти никога не спират, за да се запитат какво всъщност представлява всичко това. В главата ни непрекъснато изникват мисли, които понякога ни служат, друг път ни саботират, такива върху които понякога целенасочено се насочваме и мислим, но най-често просто се появяват автоматично, сякаш от нищото. И ако се замислим, самият факт, че можем да мислим, е невероятна загадка и фундаментална мистерия на човешкото съществуване. Мислите са толкова естествено явление за нас хората, че ги приемаме за даденост – а всъщност са една от неразбраните части от вътрешния ни свят. И в тази статия ще отговоря на въпроса, който много хора имат, но не си позволяват да зададат – какво са мислите, защо ги имаме, откъде идват и как се случват? Какво е мисленето и какво са мислите? Мисленето е осъществяване на ментални симулации на различни тематики и сценарии. Те се реализират като се използва сензорно-моторната инфраструктура на мозъка. Примери: 1) когато си помислим за Х (куче, кола, дърво) – в мозъка се създава инстанция на въпросния обект/действие – в зрителната кора се появява образ на куче (обикновено конкретен, но може и схематичен/прототипен/общ); в слуховата кора може да се появи звук от лай или ръмжане на куче; в обонятелната луковица – може да се появи мирис на куче и т.н. Ако сме имали емоционални преживявания свързани със стимула (в случая куче) – те също могат да се активират (например положителни – радост, защото обичаме кучета; или негативни – тъга, че ни липсва куче, което е починало или страх – ако имаме страх от кучета). И всичко това е симулация, защото няма реално присъстващо куче, а ние сами чрез мозъка си предизвикваме/създаваме симулацията на реално събитие. Тези симулации/инстанциране на въображаеми/непосредствено неприсъстващи стимули се случват автоматично, но могат да се случват и преднамерено и целенасочено, когато решим да си мислим/представяме/визуализираме нещо. Това е една невероятна способност, която може да бъде както много полезна – така и при определени условия – може да влошава качеството на живота на човек. 2) когато си представим какво би било, ако спечелим състезание или завършим даден проект – го преживяваме в някаква по-лека степен отколкото при реално събитие, но все пак можем да го преживеем сякаш се случва. Това е възможно точно защото мозъкът ни осъществява симулация на съответното събитие. 3) когато си представим катастрофа/трагедия – тогава пък преживяваме негативни емоции сякаш и това се случва/се е случило, но в много по-лек вариант – отново симулация на мозъка ни за това как бихме се чувствали, ако се случи Х събитие. Отново – всичко това не се случва на практика, но ние го визуализираме, чувстваме/преживяваме поне частично, въпреки че заобикалящата ни реалност е съвсем различна – тоест това е симулация или въображаем/хипотетична сценарии, но преживяването ни спрямо него е реално (макар и в много по-нискоинтензивен вариант отколкото при реално случващи се събития). Защо имаме мисли и осъществяваме ментални симулации? Всъщност това умение е причината да сме се наложили като вид на земята, защото ни дава изключително голямо предимство пред останалите живи същества. Можем да осъществяваме симулации на различни сценарии, за да предвиждаме бъдещето и как то се различава в различните сценарии, за да можем да изберем този, който е полезен и работещ. Вместо да прилагаме проба-грешка чрез действията си (и да рискуваме да умрем, да бъдем наранени или да се провалим и прочие) – ние можем да прилагаме проба-грешка в мислите си осъществявайки симулирани сценарии, за да изберем какво действие е най-подходящо да извършим в реалността. Накратко казано – вместо ние да рискуваме да умрем/се провалим – можем да рискуваме само мислите/идеите си. Това ни позволява да навигираме действията си във физическия свят, да осмисляме и регулираме субективните си преживявания, за да оцеляваме и да се справяме по-сполучливо. Само хората ли можем да имаме мисли/да осъществяваме симулации на реалността? Въпреки че повечето животни могат да виждат по-добре; да чуват по-добре; да помирисват по-добре и прочие, то ние хората можем нещо друго много по-добре от тях, но то не е външно, а вътрешно. Ползваме увеличеното мозъчно пространство не за да виждаме/чуваме/помирисваме по-добре, а за да можем да генерираме тези вътрешни симулации (повече и неограничени такива) – да имаме въображение, да симулираме сценарии, да си представяме какво би станало ако, да предполагаме бъдещето, да мислим за несъществуващи неща, да фантазираме и измисляме абстрактни концепции и прочие. Знае се, че гарваните и маймуните могат да планират няколко стъпки напред; че делфините и слоновете показват способност за решаване на проблеми, а кучетата сънуват и преживяват визуални/сетивни симулации по време на сън, но техните възможности в тези отношения са далеч под нашите. Ние хората имаме много по-големи асоциативни зони в мозъка отколкото другите животни, а тези зони ни повлияват да интегрираме информацията от различните сетива, памет, емоции и да създаваме мисли/идеи, модели на реалността и сложни умствени симулации, което дори близки бозайници до нас не могат или могат в много по-малка степен. Това дава и обяснение защо в трудни ситуации като например сложни физически маневри с тялото ни или при шофиране – спираме да говорим и казваме на другия да не говори или спираме радиото. Защо речта или слуха пречат на зрително-моторни функции (маневри, шофиране и прочие)? Защото и двете са част от обща когнитивна система, която оперира и превключваме ресурси от една задача към друга задача. Интегративен модел на мислите: мислите са модели на невронна активация, които кодират предвиждания оформени донякъде от минал опит, с функция за оцеляване, които биват преживявани съзнание/се случват в съзнание. Случайни ли са мислите ни? Защо са такива каквито са? Мислите ни не са нито напълно случайни, нито напълно предопределени/детерминирани. Мислите са частично структурно обусловени, защото биват оформени от едни и същи подлежащи стабилни модели, които обикновено се запазват във времето. Човек с подлежаща тревожна характерова структура -> ще катастрофизира и предъвква тревожни мисли голяма част от времето. Умът на човек с параноидна характерова структура ще генерира мисли от подозрителен тип като само съдържанието ще варира, но все ще са свързани с подозрителност, мнителност, недоверие. Следователно те са доста добре предсказуеми по тип, но съдържанието може да варира. Външните събития не създават мисли от само себе си (същото важи и за чувствата), а действат като тригър – активират вече съществуващи в нас модели на мислене и чувстване. Затова различни хора в една и съща ситуация могат да имат много различни мисли, преживявания и интерпретации на ситуацията. От друга страна мислите са частично случайни, защото невроналната активност не е напълно детерминирана – а има вероятностни процеси, спонтанни активации, невронален шум, които влияят и съответно дори един и същ човек в един и същ тип ситуации в различни моменти може да има различни мисли, преживявания и интерпретации свързани с нея. Ако мислите бяха напълно 100% предсказуеми и предопределяеми, то не бихме могли да имаме творчество, осъзнавания/инсайти и нови комбинации на вече налични елементи. Мозъкът не генерира една мисъл, а множество от възможни мисли (разпределение), от което някои са типични/обичайни (автоматични), други са по-редки, а трети изглеждат напълно случайни и несвързани, което може да се етикетира като изпробване на варианти. От какво биват определени повечето ни мисли? Повечето ни мисли са типични и могат да бъдат категоризирани като автоматични. Точно те са най-малко случайни, защото не идват от нищото, а биват оформени/произведени от едни и същи стабилни модели, които са част от и отразяват характера и личността – характеровата/личностовата организация на човека. Точно затова и се наричат автоматични мисли, защото следват автоматично от съществуваща вътрешна структура/базисни вярвания/мисловни карти/когнитивни структури за нас, другите, светът и как функционират всички те. Често се казва, че тези базисни вярвания/карти служат като филтри и „изкривяват“ мислите, което е вярно, но не е пълно описание. По-правилно е да се каже, че те не само филтрират реалността, а служат и като генератори, които активно създават определени типове мисли, които възникват в ума ни. Защото мозъкът/умът не чака светът, за да реагира, а предварително предвижда, калкулира, симулира и се настройва за определен развой или дори допринасяме за случването му чрез действията си вследствие на тези несъзнавани очаквания и сценарии (вътрешни модели). Като при липсваща информация имаме тенденция да запълваме липсващото отново на база тези филтри. Например: партньорът/ката е по-тих/а от обичайното -> генериране на предвиждане (предположение, хипотеза), че нещо не е наред между нас ИЛИ смята да ме изостави ИЛИ не съм важен/на за нея/него. Докато всъщност може той/тя да е уморен/а, разсеян/а, в кофти настроение, обмислящ/планиращ нещо, което да няма нищо общо с отношенията камо ли пък в негативна посока, но тези възможности се пренебрегват и се скача към заключение (на база когнитивни карти за изоставяне, раздяла, катастрофизация, липса на интерес към нас и т.н.). Друг пример: колега не те е поздравил днес -> предположение, че ни е ядосан или не ни харесва и ни игнорира целенасочено и прочие, докато всъщност може да е бил разсеян, бързащ, в лошо настроение, да е спал 2 часа и да не знае къде се намира и прочие, но отново тенденциозно се скача към определено заключение на база едно изолирано единствено събитие/случай. Повече за това можете да прочетете в статията „Как работи мозъкът“, в която се описва механизма на предиктивно кодиране. Базисните вярвания като основа за създаване на мисли: Тези основни когнитивни карти рядко биват напълно съзнавани и често не са напълно експлицирани като думи (като често се екслицират вербално за първи път в процеса на психотерапия), а присъстват като автоматични телесни реакции, емоционални настройки, очаквания, характерови тенденции. Съответно несъзнаваното не е склад от мисли, а цялостна организация на системата – то е въплътено (отелесено) и преживелищно знание, което е предкогнитивно (предвербално, невербално и дори отвъд вербалното и когнитивното), което разбира се подлежи на осъзнаване и вербализиране, но мислите са просто върхът на айсберга, а под тях са чувствата, емоциите, преживяванията, базисните вярвания. Примери за връзката между характерова/личностова организация и типични репертоари от мисли, които мозъкът произвежда автоматично: 1) човек с параноидни характерови наличности и когнитивни карти – той не си измисля повече подозрителни мисли нарочно, а мозъкът/умът му разполага с вътрешна карта, в която другите хора са източник на потенциална заплаха и нараняване, както и светът също е източник на заплаха и е опасно/лошо място, доверието е много рисково и прочие. На базата на тази основа мозъкът/умът автоматично генерира мисли, които са в тази посока (параноични) – „(почти) всеки човек има задни мисли/иска да се възползва от мен“, „случилото се не е случайно, нито недоразумение, а е планирано срещу мен или някаква конспирация“ и много други подобни. Казано по друг начин – системата му е калибрирана, така че да създава такива интерпретации и да търси факти, които ги подкрепят, което може да е адаптивно или неадаптивно според средата, в която е – ако живее в престъпно гето, където почти всеки се опитва да те прецака или да се възползва от теб – тогава вероятно е полезно да имаш чертата параноидност в умерена степен, както и ако си част от престъпна групировка или ако си полицай – да си мнителен към събития, хора и техните действия, но ако си обикновен човек в сравнително безопасна среда – тогава тази черта може да пречи и да създава проблеми в общуването и междуличностните отношения. 2) човек с генерализирано тревожна личностова структура – отразява вътрешна карта на „неопределеността и несигурността е опасна, бъдещето е несигурно и потенциално опасно“ -> „какво ако стане лошо събитие Х/У/Z“, „ами ако се обърка Х/У/Z и стане най-лошото“, „не съм сигурен, че ще се справя с Х/У/Z“ и прочие, тоест изключително и ексклузивно се симулират се негативни сценарии и то обикновено – най-лошите възможни (катастрофизиране), които дори не са вероятно или реалистични, но са ужасни и подклаждат още тревожност. 3) човек с обсесивно-компулсивна (ананкастна) личностова структура -> базисни карти за „грешките са опасни“ и следователно „трябва да контролирам и нещата да са както ТРЯБВА, за да е безопасно“ (да имам усещане за безопасност и спокойствие), което не е истински контрол, а илюзия за контрол, защото не можем да контролираме целия свят, вселена и другите хора и техните действия. От там се генерират обичайни, автоматични мисли като „ами ако съм пропуснал нещо“, „най-добре да проверя още веднъж и после още веднъж за всеки случай“, „трябва да е направено както трябва, иначе Х/У/Z негативен сценарии и катастрофа/трагедия“, „трябва да е направено перфектно, иначе не става/не е достатъчно“ и други подобни. Защото мозъкът на база тези базисни когнитивни карти/вярвания създава симулации на сценарии на случване на грешка или пропуск и негативни последици от това, които са изключително невероятни, а понякога дори и ирационални, но създават силен стрес у човека. 4) хора с нарцистична личностова организация -> базисни вярвания за „стойността ми идва/зависи от това как ме виждат другите“ и/или „как се позиционирам спрямо тях в йерархия на умения, знания или социален статус“ -> създаване на обичайни мисли за образа му/ѝ в очите на другите, сравняване с другите по всякакви черти и белези (статус, умения, външен вид), получаване на признание и прочие – „как изглеждам в очите на хората“, „оценяват ли ме високо, впечатлявам ли ги, харесват ли ме“, „изглеждам ли способен/можещ/знаещ/привлекателен“, а в по-вредния и дисфункционален вариант: „аз ставам, когато съм повече от другия/ите – когато се справям по-добре и съм пред нея/него/тях, изглеждам по-добре от нея/него/тях, имам повече от нея/него/тях“. Могат да се дадат и примери с други познати в психологията и психотерапията личностови и характерови структури и организации, но няма да прекалявам. Разбира се имаме и много мисли, които са свързани с нещата, за които отделяме внимание, време, емоции, грижа – хобита; интереси; неща, които правим – спортни мачове и състезания или дейности; изкуства – музика, филми, танци, книги, постановки; планове и цели; мечти и прочие. Колкото повече ресурси отделяме за нещо (време, внимание, емоции, пари, усилия) – толкова по-често то ще минава през съзнанието ни автоматично, защото става по-приоритетно за нас и мозъкът автоматично активира съответния неврофизиологичен шаблон, който съответства на това нещо. Например ако тренирате всеки ден на всеки час за 3 минути да си представяте розова панда, то след няколко дни (най-много седмици) – умът ви ще започне спонтанно да се активира в тази посока и да си помисляте за или представяте розова панда дори без да го правите преднамерено. Връзка на менталните симулации с обсесивно-компулсивното разстройство: Може да се каже, че обсесивно-компулсивното разстройство е предъвкване на/зацикляне във въображение за негативни сценарии („негативно“ въображение). Обсесиите/натрапливостите са симулирани сценарии свързани с негативни емоции (най-често страх) – представяме си сценарии, при които нещо лошо се случва и го преживяваме стресиращо, въпреки че не се случва/не се е случило реално (и може никога да не се случи), а е само ментална симулация (чиято цел е да предвидим това, което може да се обърка и да го избегнем – да се предпазим от неприятния сценарии). И от там се зацикля в/човек се обсебва от този негативен сценарии и се опитва да си осигури сигурност и да го избегне на 100% чрез ритуали (ментално предъвкване или физически ритуали) и всичко това изчерпва жизнената му енергия и му коства много време. От друга страна въображението свързано с положителни сценарии („позитивно“ въображение) представлява мечтаенето – когато си мислим/представяме как побеждаваме в състезание, печелим от лотарията, проекта ни получава финансиране, взимат ни на желаната работа и т.н. – това също е ментална симулация, но в положителен вариант. Следователно мечтаенето и негативните сценарии (които при някои хора се превръщат в натрапливости) са израз на фантазиране/daydreaming (ментално симулиране на сценарии) като единствено се различава валентността на емоциите свързани със сценария и съответно желаността или нежелаността на сценария и резултата. Като в случая с обсесивно-компулсивното разстройство тези симулации се основават на генерализирано тревожна и обсесивно-компулсивна личностова структура, тоест базисни вярвания, които генерират съответния тип въображение (негативно) – обсесиите. Изводът е, че мислите произлизат от подлежащи наличности/структура, те имат източник и колкото и да са изкривени или абсурдни – не са проблема, а симптом/плод на проблема, който е подлежащите базисни вярвания/когнитивни карти, които са източник на обичайните мисли. Съответно работата и опита за терапия само на ниво мисли (повърхностно ниво) често е недостатъчна и неефективна, защото базисните когнитивни карти (характерова структура) остава непроменена и продължава да генерира сходни автоматични мисли и симулирани сценарии и се връща към старите модели след всяка временна/повърхностна промяна. Затова при повечето терапевтични казуси е нужно да се работи с цялостния характер и дълбоките базисни вярвания (генеративните модели), които често хората не осъзнават и не могат да вербализират, въпреки че действат в живота си и отреагират ситуации спрямо тях, за да се променят те до по-функционални. Тогава и автоматичните мисли започват да се променят автоматично в други. Тези генеративни модели се съдържат в несъзнаваното, което от своя страна е въплътено в тялото като автоматични телесни и емоционални реакции (които имат своя неврофизиологичен отпечатък). Съответно ефективната психотерапия е нужно използва и психотелесна и преживелищна работа, за да стига до този по-дълбок пласт, който генерира повърхностните съдържания. Обобщително дотук: Автоматичните мисли не възникват случайно и не са произволни – те са естественият продукт на подлежащи базисни когнитивни карти и характерови структури, които несъзнавано организират начина, по който мозъкът работи, тоест как концептуализира реалността и симулира сценарии. Разбира се не всички мисли, които имаме са предопределени (автоматични) – има и случайни и произволни мисли, които не са свързани с когнитивните и характеровите структури, мозъкът генерира и такива, включително и напълно нови идеи или комбинации, които досега не е съчинявал/създавал. Много от мислите ни не са пълни сценарии/изречения, не са завършени, а са отломки/частични и освен това умът ни постоянно генерира още и още и скача от една на друга – това е изключително интересен процес за наблюдение и също така изключително несъвършен процес, когато човек започне да го осъзнава и наблюдава при безценната практика на медитация и самонаблюдение. Основата на личността ни и на начинът, по който работи мозъка/ума, не са мислите, а базисните когнитивни карти (базисни вярвания/убеждения/допускания), характеровите структури и телесно-емоционалните настройки. Ключов метод при ригидни мисловни модели е разширяването на пространството от възможни мисли и сценарии чрез въвеждането на алтернативни мисли и сценарии, но за наистина силен ефект е нужно да се стигне и до по-дълбоките нива – промяна на базисните вярвания и на преживелищните (телесно-емоционални) модели, които са подплатата на мислите и базисни вярвания. Това е нещо, което правим и би трябвало да се случва в терапевтичния процес. ======================== https://danielchutrov.com/психология-и-психотерапия/какво-са-мислите-защо-ги-имаме-и-откъде/

Да Да. Добре. Изляхте ли се достатъчно, надявам се че ви е било освобождаващо и облекчително. Горките релативисти... направо ги съжалих - от жалка картинка, през манипулациите, та до 'елитите' и ИИ! Тц,тц,тц Има ли още или тепърва ще го събирате и после пак да се засилите (нерелативно, разбира се)? На толкова сериозни мотиви, аргументи, доказателства (НеРелативни, разбира се)... ---------------- Авторът на тази тема не му остава друго, освен да ви се поклони и ръкопляска, докато е застрелян от повторенията и логическите "атаки". А толкова искахте да си поиграете на 'дискусия'... (нерелативна, разбира се)... Някои хора много им е нужно да се доказват като ползват други, на уж-дискусия. И като не се хванах, друг никой не се закачи... и остана монолога. Да видим колко още манипулативните елити и заблудени релативисти ще се опитват да шикалкавят под логическите копия и стрели на Осъзнатите, Инакомислещите и Истинните.

Въобще не - но виждам колко ви е сложно да схванете, че сте некомпетентен . И колко упорито се стремите на всяка цена да ме заиграете в 'дискусии' за вашето си. Самото нарицателно 'елитите" говори чудесно за типологията и вектора с който си 'говорите с ИИ". Именно така вие флудвате в тема, която на всяка цена настоявате че е каквато на вас ви се струва. А раздела е психология... защо не погледнете пак, че така и не схванахте основния вектор. Смешното на парадокса е как повтаряте с идеята 'другият да схване вашата стилна, стройна и логически издържана концепция, а тя съдържа в себе си нонсенс. Дори логически. И отново - в играта на повторение, и пак обяснение и пак "ама ти защото не го схващаш, чакай пак да го поясня"...

Нуждата на някого да повтаря своето дори и на инат, за мен не е признак на интелигентност, особено когато е некомпетентен. Затова няма да повтарям отново... отворете си някаква тема за Фуко и си списвайте в нея вашето 'съществено". Моето "съществено" не е вашето... и обратно.

Значи - гледната ви точка била изразена чрез ИИ. И то - както рамус бил направил... Значи манипулатора е тоя, дето раздавал етикети... Пък чета че рамус бил манипулатор - това етикет ли е? А за потвърдителния биас прочетохте ли - щото в думите ви има 'отново потвърждава, че..."...

интересно - след "патолологията" сега рамус се "сърдил"... Доста е инфантилен театъра, който разигравате пред огледалото и така всеки герой в него е според главния личен сценарий. Намирам го някак за тип "евтин холивуд"... Ще разкажете ли още веднъж личната си интерпретация с претенцията, че разбирате въобще тази материя? Вече - за пореден път. И едно и също... и с претенциите че 'глупостите са по-малко глупави, ако изглеждат логични за някого".

разбира се - принципно животът МИ е твърде важен ( защото е единствен) за да си играя на празни приказки някъде, сред нечий вътрешен театър. И само защото някой си виждал нещо си, някак си. Ваше си е, вече не ме интересува.

Патология!!! При всеки ваш пост блика поредното лице на тоталната некомпетентност в съвкупност от някои характерови и личностни особености. За първи път ще си позволя да заявя, че пишете глупости - съвкупност от невнимателен и повърхностен прочит, но с нахакания маниер на "винаги знаещия, сигурния"... Наистина ли не подозирате, че така сам разкривате дефицитите си? Знаково е, че точно никове, които са напълно некомпетентни в психологическата познавателна материя, се заявяват толкова характерно и матрично... Бих писал и други етикети, но само от уважение ще ги спестя, като виждам колко е тънка границата при Дисонансните.

Малко ми е трудно да схвана какво точно ви изнасилва отвътре, за да взимате участие, само заради участието. И понеже компетенцията липсва си карате с тия крилати и повърхностни фрази. Дори не сте прочели, нито ви интересува особено за да го четете. И на каквото сте се хванали "по дигонал" и бликва реактивността - кое било вярно, кое не било... Може би празничните дни оказват емоционално влияние...

"...### Идеологията като източник на смисъл Идеологията е един от най-мощните и широко разпространени източници на смисъл в човешкия живот. Тя предлага цялостна рамка – „карта на света“, която отговаря на фундаменталните екзистенциални въпроси: **Кой съм аз? За какво си струва да живея? Какъв трябва да бъде светът? Какво е добро и зло?** По този начин идеологията запълва екзистенциалния вакуум и дава психологическа сигурност в един иначе хаотичен и несигурен свят. #### Психологическите механизми, чрез които идеологията създава смисъл 1. **Кохерентен наратив и обяснителна рамка** Идеологията предоставя готова история за произхода, настоящето и бъдещето на света. Тя обяснява защо съществуват страдание, неравенство или кризи и предлага решение (революция, спасение, прогрес, връщане към традиции). Този наратив намалява когнитивната несигурност и тревогата от неизвестното. 2. **Идентичност и принадлежност** Чрез приемане на идеология човек се присъединява към „ние“ – група с общи ценности и цели. Това укрепва социалната идентичност и самочувствието (според теорията на Tajfel). Чувството, че си част от по-голяма кауза (нация, клас, вяра, движение), прави индивидуалния живот значим. 3. **Ценности и морална ориентация** Идеологията дефинира ясно добро и зло, правилно и грешно. Това дава морален компас и усещане за праведност. Действията в името на идеологията (активист, вярващ, революционер) се преживяват като висш смисъл – жертвата на времето, комфорта или дори живота става оправдана. 4. **Управление на екзистенциалния страх** Според Terror Management Theory идеологиите (особено политическите и религиозните) служат като културни светогледи, които буферират страха от смъртта. Ако живееш според „правилната“ идеология, твоят живот има трайно значение – чрез наследство, вечен живот, историческа роля или спасение. 5. **Мотивация за действие** Идеологията трансформира ежедневието в мисия. Обикновените действия (гласуване, протест, молитва, работа) придобиват трансцендентен смисъл, защото служат на по-висша цел. #### Примери от психологията и историята - **Религиозните идеологии** традиционно са най-старият източник на смисъл – обещават вечен живот и морален ред. - **Политическите идеологии** (комунизъм, либерализъм, национализъм) дават смисъл чрез борба за „по-добър свят“. Много хора в тоталитарни режими са понасяли огромни лишения, защото са вярвали в идеологическата утопия. - **Съвременни „светски“ идеологии** – екологизъм, феминизъм, социална справедливост, трансхуманизъм – запълват празнината, оставена от отслабването на традиционната религия. Те предлагат кауза, общност и морална чистота. #### Тъмната страна: когато идеологията става единствен източник на смисъл - **Зависимост и ригидност** – Ако смисълът идва само от идеологията, всяка заплаха към нея (критика, противоречиви факти) се преживява като екзистенциална заплаха. Това води до фанатизъм, нетърпимост и мотивирано отхвърляне на реалността. - **Илюзия за абсолютна истина** – Идеологията често се представя като единствената вярна интерпретация, което потиска индивидуалното търсене на смисъл. - **Криза при загуба** – Ако идеологията се срине (напр. падане на комунизма в Източна Европа), много хора изпадат в тежък екзистенциален вакуум, депресия или търсене на нова „вяра“ (често крайни движения). Обобщения и изводи Идеологията е изключително ефективен източник на смисъл, защото комбинира когнитивна яснота, емоционална сигурност, социална принадлежност и морална цел. Тя е особено привлекателна в времена на криза, несигурност или загуба на традиционни ценности. Здравословният подход обаче е идеологията да бъде **един от източниците** на смисъл, а не единственият. Истински устойчив смисъл идва от баланс между лични ценности, близки отношения, творчество и отвореност към реалността – без да се жертва критичното мислене в името на идеологическата сигурност...."

"...Защо за човешките същества е толкова важно да „имат смисъл“? Търсенето на смисъл е една от най-фундаменталните човешки нужди. То не е просто интелектуално упражнение или лукс – то е психологическа и дори биологична необходимост, която определя как преживяваме живота си, как се справяме със страданието и как функционираме психически. 1. Екзистенциална нужда според Виктор Франкъл Виктор Франкъл, основател на логотерапията и оцелял от концлагери, твърди, че „волята за смисъл“ е основният мотивационен двигател на човека (за разлика от Фройд – „волята за удоволствие“, и Адлер – „волята за власт“). Според него човек може да понесе почти всяко „как“, ако има „защо“. Без смисъл животът се преживява като празен, което води до екзистенциален вакуум – състояние на апатия, депресия и дори саморазрушително поведение. Франкъл наблюдава, че в лагерите оцеляват по-често тези, които са имали силен личен смисъл (напр. да видят отново семейството си или да завършат важна работа). 2. Психологически функции на смисъла Смисълът изпълнява няколко критични роли в психиката: Ориентация и предвидимост Светът е хаотичен и несигурен. Смисълът създава когнитивна рамка, която ни позволява да разбираме събитията, да предвиждаме последствия и да вземаме решения. Без него се чувстваме загубени и тревожни. Самоуважение и идентичност Смисълът отговаря на въпросите „Кой съм аз?“ и „За какво си струва да живея?“ Той ни дава усещане за значимост и принадлежност към нещо по-голямо от нас самите (семейство, кауза, ценности, Бог). Управление на страха от смъртта Според Terror Management Theory (Бекер, Грийнбърг и съавтори) осъзнаването на собствената смъртност създава потенциална екзистенциална тревога. Смисълът (чрез културни светогледи, религия, творчество, наследство) действа като буфер – ако животът има смисъл, смъртта не е пълно унищожение. Мотивация и устойчивост Хората с високо усещане за смисъл показват по-голяма психологическа устойчивост (resilience), по-ниски нива на депресия и по-добро справяне с травми и загуби (изследвания на Майкъл Стегър и др.). 3. Невробиологичен и еволюционен аспект От еволюционна гледна точка търсенето на смисъл вероятно е свързано с нуждата от кохерентни наративи за оцеляване. Мозъкът ни е „машина за предсказване“ (predictive processing) – той постоянно търси модели и причинно-следствени връзки. Когато не намираме смисъл, се активират системи за тревога и стрес (амигдала, кортизол). Обратното – когато преживяваме смисъл, се освобождават допамин и серотонин, което ни кара да се чувстваме удовлетворени и мотивирани. 4. Последици от липсата на смисъл Съвременните общества често създават условия за „екзистенциален вакуум“: материално благополучие, но загуба на традиционни източници на смисъл (религия, общност, ясни роли). Това води до: Увеличаване на депресията и тревожността Зависимости (като заместител на смисъла) Екзистенциални кризи Феномени като „quiet quitting“ или „lying flat“ в някои култури Някои изводи: За човека е толкова важно да има смисъл, защото той е основата на психичното здраве и човешкото достойнство. Без него животът се преживява като безсмислено страдание; с него дори най-трудните обстоятелства могат да бъдат поносими и дори трансформиращи. Смисълът не е нещо, което се „намира“ веднъж завинаги – той се създава активно чрез ценности, отношения, творчество и ангажираност със света. Затова много терапевтични подходи (логотерапия, екзистенциална терапия, ACT) работят именно върху възстановяването или изграждането на личен смисъл. ### Какво е точно „смисъл“? „Смисъл“ (на английски: meaning, sense of meaning, purpose) е едно от най-централните, но и най-трудно дефинируеми понятия в психологията, философията и екзистенциалната мисъл. Няма универсално приета дефиниция, защото то е субективно и многоизмерно, но можем да го разберем чрез няколко ключови аспекта. #### 1. Основни измерения на смисъла (според съвременната психология) Психологът Майкъл Стегър и други изследователи в позитивната психология разделят смисъла на три компонента: - **Кохерентност (coherence)** Светът и животът ми имат логика и са разбираеми. Събитията „пасват“ в една цялостна картина. Чувствам, че нещата „имат смисъл“ в смисъла на „правят се смысл“. - **Цел (purpose)** Имам ясни цели, посока и нещо, към което се стремя. Животът ми е насочен към нещо значимо – кариера, семейство, кауза, саморазвитие. - **Значимост (significance)** Животът ми има стойност и значение в по-голямата схема на нещата. Аз съм важен, действията ми оставят следа, съществуването ми не е случайно или безполезно. Когато и трите са налице, човек преживява силно усещане за смисъл. Липсата на някое от тях води до усещане за празнота. #### 2. Екзистенциална гледна точка (Виктор Франкъл) За Франкъл смисълът не е нещо, което „се намира“ като готов обект, а нещо, което **се създава активно** в три основни направления: - Чрез **творчество и действие** – правейки нещо ценно (работа, изкуство, грижа за другите). - Чрез **преживяване** – любов, красота, истина, природа, изкуство. - Чрез **отношението ни към неизбежното страдание** – дори когато не можем да променим ситуацията, можем да изберем как да се отнасяме към нея и да извлечем смисъл от нея. Смисълът според него е **уникален и моментен** – различен за всеки човек и за всеки конкретен момент от живота. #### 3. Философски и психологически нюанси - **Смисъл на живота** (the meaning of life) – глобален въпрос: Защо съществувам изобщо? Какво е мястото ми във вселената? - **Смисъл в живота** (meaning in life) – по-ежедневен: Какво прави дните ми стойностни? Какво ме кара да ставам сутрин? Много хора бъркат смисъла с щастието. Щастието е преходно емоционално състояние; смисълът е по-дълбоко усещане за посока и значимост, което може да съществува дори в страданието. #### 4. Какво НЕ е смисълът - Не е просто „да се забавлявам“ или да избягвам болка. - Не е задължително грандиозна мисия (спасяване на света). За мнозина смисълът е в малките неща – да отгледаш децата си добре, да помогнеш на близък, да създадеш нещо красиво. - Не е статичен – променя се през различните етапи от живота. Така представено синтезното, макар и условно описание на понятието СМИСЪЛ е: **СИСТЕМА от представни проекции, чрез които преживяваме че - животът ми е разбираем, насочен към ценни цели и има трайна значимост отвъд моментното съществуване.** Той не се дава отвън (от общество, религия или идеология), макар че те могат да помогнат. В крайна сметка всеки човек го открива или създава сам – чрез рефлексия, действия и отношения..."

Аз лично смятам, че това е по-скоро полезно. Не за автора, който може да пише своето 'едно и също', защото именно така му е складирано сред личния му свят. Полезно - за всеки друг, който има куража, волята и умението да се емне и да актуализира своята "картина на света". Защото светът не се върти около това кой как си го представя, но именно по представите ни за света, ние хората си играем на 'живеене', вкл и на 'обективна истина'. Всички имаме някаква си своя картина, но малцина са тия, които биха напуснали своята естествена зона на когнитивен комфорт за да променят личната нагласена конструкция в отражението си, с цел да я актуализират и адаптират. Особено сложно става, когато за промяната се изискват сложни и високо организирани и осъзнати усилия, преминаващи през силни вътрешни съпротиви от съвсем инстинктивен характер. Никой не може да знае всичко, не може да си представи 'всичко', а на всяко човешко същество е нужно да получи намаляване на тревожността и дистреса като си нагласи негово представно копие на контекста около/в себе си. Това "копие" го градим още от най-ранното си детство и с него определяме битието си, като по-скоро е, че именно то определя битието на неговия 'автор'. Не може да е полезно за всеки, но все пак ми е малко странна намесата в темата чрез напълно некомпетентни или съвсем странични линкове, шеги или закачки с идеята 'че на някого можело да бъде полезно" - клише, с което толкова много хора се оправдават, че на тях не им е полезно, но биха искали да се запишат за "участие". Например въпросния колега можеше да напише това съвсем лесно в реда за разговори с ИИ. Обаче не - не го интересува толкова същността и широтата на казуса, колкото да затвърди своето вече нагласено 'верую' сред играта на социална конекция - да пробуди реакции, да е налице поне някаква форма на рефлексия. Не го интересува че ПСИХОЛОГИЯТА е област на научното познание. Историята също не е точна наука, но това не пречи да е наука. Психологията не е само терапия, нито е само за лечителски цели - тя изучава цялостно една цяла 'вселена' - тази сред която всеки човек определя битието, живота, себе си и другите. Определя дори и тия форми... на участие, определя и най-дребния детайл в поведение, мотивация, ценности, импулси, нагласи.... Определя и защо са налице едни или други съпротиви, когато възниква когнитивен, емоционален, поведенчески, идеологичен или социален дисонанс... Психологията е наука за хората и това, което ги определя отвътре и това, с което те се самоопределят - защото това всъщност определя цялото им битие. А бягството от всякакви форми на дисонанси, довежда инстинктивно до изменения, подмени и съчинения на самозаблудни версии - само и само дисонансите да ги няма в тях.

кои са тия ' други' ? И какво да ги интересува 'другите' в тема за пост истина, относно "семейните констелации"? Това значи ли че в раздела за квантова физика мога да постна коментар за 'дядо Коледа и КокаКола' или линк към "шейната на дядо коледа, на живо от Лапландия"? И да - участвал съм в семейни констелации, както съм участвал и в концерти в хорови състави, но какво от това? Толкова ли е смахната идеята да си направите тема за въпросната авторка на сайта от линковете и семейната констелация, като един от терапевтичните психични похвати?

Тези линкове НЕ съдържат ничии истини, освен нещо си ваше или на Хаджийска. Участвал съм на практика в семейна констелация, бил съм и свидетел на такава - впечатляващо е за човек, който няма опит и познания, но не е нещо особено. Но най-вече - не е нищо особено от гледна точка на успешна терапия, като има известни по-дългосрочни ефекти само сред тесен набор от психични профили. С което изразявам че тази реклама на някаква си "ваша истина" е твърде пресилена. Дали има някой право.. да се изказвал като специалист, ако не практикувал - уточнявам следното: 1. Никъде сред форума рамус не е писал че е специалист. Вие решавате че се "изказвал като такъв", за да прикачите към това вашата пост-истина - че нямал право... Ми, добре, но фактически рамус няма нищо общо с проекциите ви, като те са важни и нужни преди всичко за вас самата. Все пак за някои хора има значение доколко и дали проекциите им са близо или далеч от действителността. 2.Вие за рамус не знаете нищо, вкл и за неговата "истина", за да посочите вие самата кои и какви линкове я съдържали. Това е най-малкото странно. Онова, което смятате че "знаете" за същия тоя рамус, вкл и етикети, епитети, нарицателни - са си просто израз на вашата лична отражателна призма, като по този начин я разкривате. Това е само пример за съвсем общ принцип и той е адекватен към всеки един човек, вкл и спрямо автора на тия думи. 3. Никои линкове не могат да съдържат истина, освен за проектиращия се по тях. Антрето на темата има общи описания защо е толкова важно на всеки на всяка цена да изрази личната си "пост-истина", като задължително с това е и търсенето на "ехо-камери", заради нуждата от "потвърждение". С което , обобщено, вие самата, само в толкова малко думи и форумни действия подадохте чудесно пример за съвсем лична, ваша си "пост истина". Намирам това за полезно в темата и ви благодаря! Все пак и пижондренето не е лесна работа

Реклама ли правите на Хаджийска? И какво общо има тя с темата тук? Или и това ви е отговор на "пижондренето" на рамус?

Само да напомня на идеолозите, че записване за марсианската програма протече още преди години. Още от началото в нея се записаха огромен брой хора и дори и след като им е дадена декларация, в която да са наясно с риска че най-вероятно никога няма да се върнат обратно, с всички рискове и неизвестни по пътя, и там на място... Набирането на доброволци вече го ограничиха като въведоха все по-строги изисквания и условия, след като се разбра че заплахата на живота им не ги спира с нищо. В човешкия "ген" го има това... И в момента по света се бият в регионалните войни наемници, които са напълно наясно с риска да не се завърнат... Но пък относно МАРС и Луната - има особена тръпка в това да си "пионер" в нещо - все пак АМЕРИКА, полюсите... ги колонизирахме именно така. Все пак... относно ЛУНАТА И МАРС ако имаме късмет да сме живи и здрави... можем да станем и свидетели Само до месеци е планирано да тръгне първия човешки екипаж към Луната макар и без да каца. После следват кацания и постоянни бази, вкл и от Китай... Вече сме на прага на 2026 година... и тя ще е изпълнена с космически събития от всякакво естество но най-вече че битката за идеологическо и финансово надмощие отново се повтаря като през Студената война, но този път единия състезател е друг, като вече отдавна е доказал в други глобални състезания че е колос и не е за подценяване в тази битка. Състезанието винаги ражда събития - така е устроен ХОМО...

1 - на отделните групи не им е консонантна "общата, за по-голямото" истина. Така самото понятие ИСТИНА изразява степен на крайно съответствие в дадена идеология по която се идентифицират общността от човешки субекти. Така идеологията става тяхната ИСТИНА по която те организират, формират, проектират и планират общностното ( и оттам личностното си) битие. 2 - конвенционалния вариант на "ОБЩНОСТНА ИСТИНА" е както и всяка друга форма на "истина" и няма как той да изразява ОБЕКТИВНОСТ. Така, че няма как и въпросната да "изчезва", а само се разпада "общностния договор" на по-малки "групи" с тяхна си форма на "истина", която се изразява общо с понятието ПОСТ-ИСТИНА. ОБЕКТИВНА ИСТИНА е просто абстракция. Научната ИСТИНА не е идеология и не е работата да се повярва в нея. В научното рационално познание мястото за основна ИСТИНА само се формулира като ОБЕКТИВНА, защото се акцентира върху физическия контекст сред който взаимодейства всеки човешки субект и групите от него. Но именно с познанието за начина по който ХОМО САПИЕНС се рефлектира и дефинира спрямо този физически ( и социален) контекст, е извел и начините по които същия САПИЕНС измества и манипулира чрез психичната си сфера свето ОТРАЖЕНИЕ на същата тази условна ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Само за малцина това е условен етикет за ИСТИНА - този вид "ИСТИНА". Въпреки това - на по-голямата част от света и т.н. "мейнстрийм" възможността да си избират тяхна версия на удобно отражение, става "тяхна истина"... и именно това касае тази тема - как става, защо става така и какви психологически особености обуславят явлението. Темата, разбира се е изключително комплексна и антрето подведе няколко ника да изразят заблудите си колко я разбират и как "имали мнение"...

https://www.pv-magazine.com/2025/12/12/batteries-now-cheap-enough-to-make-dispatchable-solar-economically-feasible/ автоматичен превод: Енергийният мозъчен тръст Ember твърди, че разходите за батерии за комунални услуги са паднали до 65 долара/MWh извън Китай и Съединените щати, което позволява доставянето на слънчева енергия, когато е необходимо. 12 декември 2025 г. От списание PV India Цените на батериите са спаднали рязко през последните две години. Рязкото понижение през 2024 г. е последвано от по-нататъшни спадове през 2025 г., което прави съхранението на енергия по-лесно достъпно за диспечируема слънчева енергия, според Ембър. Анализът на енергийния мозъчен тръст, базиран на търгове от октомври 2025 г. в Италия, Саудитска Арабия и Индия и интервюта с активни разработчици, показва, че цената на пълноценна батерийна система за комунални услуги, свързана към мрежата, е 125 долара/kWh за дългосрочни проекти с продължителност четири часа или повече извън Китай и Съединените щати. Оборудването за основни батерии, доставено от Китай, сега струва приблизително 75 долара/kWh, като монтажът и свързването към мрежата добавят около 50 долара/kWh. Нивелираната цена на съхранение (LCOS) се изчислява на $65/MWh, като се отчитат капиталовите разходи, финансирането, ефективността, експлоатационният живот и деградацията. По-дългият експлоатационен живот, по-високата ефективност и по-ниските разходи за финансиране, подкрепени от по-ясни модели на приходи, като например търгове, допринесоха за това намаление. Ember предоставя калкулатор на живо, който позволява на потребителите да оценят LCOS, използвайки персонализирани допускания. „След 40% спад през 2024 г. в разходите за батерии, е ясно, че сме на път към нов голям спад през 2025 г.“, каза Костанца Рангелова, глобален анализатор на електроенергия в Ember. „Икономиката на батериите е неузнаваема и индустрията едва сега се справя с тази нова парадигма.“ По-голямата част от производството на слънчева енергия се осъществява през деня, така че само част от нея трябва да се съхранява, за да се осигури разпределимо снабдяване. Ако половината от дневната слънчева енергия се премести през нощта, цената за съхранение от $65/MWh добавя около $33/MWh към общите разходи за слънчева енергия. Средната цена на слънчевата енергия в световен мащаб през 2024 г. е била $43/MWh, което води до обща цена на електроенергията от $76/MWh, когато се комбинира със съхранение. „Слънчевата енергия вече не е просто евтино електричество през деня, а електричество, което може да се разпределя по всяко време“, каза Рангелова. „Това е революционен фактор за страни с бързо нарастващо търсене и силни слънчеви ресурси.“