ramus

времето не може да бъде ничие. а личното време е въпрос на лична отговорност. Мен възпитанието не ме интересува, нито добрите маниери или нрави след като от тях се генерира главно лицемерие. Съвсем по друг начин стои друга форма на отношение, наречена "уважение", тя не зависи нито от маниери, нито от възпитание, харесване или допадане на нечий възглед. Такъв тип отношение започва първо от възможността за "самоуважение", но това е от света на индивидуума и няма връзка с повечето нагласи на пишещите тук. Изглежда че е важно за много хора да повтарят твърдото си ... да го наречем - "мнение", . И да го отстояват като "на всяка цена". Комбинирането и конструирането на аргументи изглежда има значение само да се подпира "твърдостта". Каква е ползата от "твърдостта" с която толкова ярко се заявяват позициите тук?

полемиката... не е решение, докато не се четем. Така стават паралелни монолози и пързаляне по прочита... Но бих задал въпрос - може ли пример за толкова разпространената "теза, която била навсякъде"... дайте ми линк, цитат... да сравня интерпретацията и оттам нивото на прочит? Щото аз пиша за едно... вие четете своето си... Всъщност нямам претенции, нито ми е работа, само съм любопитен.

Да, права сте... Но обществото се състои от хора. Вярно - налице е уеднаквяващ социален фактор, и самия субект вече се явява самото общество. Но то се състои от субекти. Колкото и да се уеднаквява, осреднява, обобщава, всъщност всеки субект - дали колективен или индивидуален - се разглежда само общо. А това не дава никаква адекватна картина. А се разглежда общо... защото конкретното е толкова изменчиво, динамично, комплексно, че създава проблеми да се вземе предвид... Да не говорим че всъщност то е най-неизвестната област в сегашната социална парадигма на науката. Най-голямата част от познанието за хората, се крие вътре в самите хора. Там се задават мотивацията, ценностите, там се реализира баланса между социалното и индивидуалното "лице", поведението, импулсите, водещи или прикрити. Там са нуждите, потребностите... Интересното е че в самата наука за човека, дори обществото, икономиката... се разглеждат човешките същества само като условно-прието описание, с доста идеални осреднени характеристики. Например - нямаше въобще да съществува икономиката в този си вид, ако основната константа в човешките същества не беше алчността и непрекъснатата потребност от блага - още и още... И никога да не спира тази потребност. Задава се това като аксиома, защото е изведена през историята и практиката статистически... Но осредняването се прави заради опростяване, за да се надгражда от други науки... а всъщност ядрото е от пясък... Но нито философията, нито психологията, нито друга наука се занимават с въпроса - ЗАЩО човешките същества непрекъснато изпитват нужда от "още и още". Защо съществува алчността, кое я поражда, защо това е проявлението й, как и кога се генерира за първи път, каква е динамиката й, значението й, ролята й за... ? Може да се направи прост експеримент с тема в този форум - че и повечето от останалите участници нямат отговори на сравнително прости човешки въпроси, касаещи битието на всеки един. Ами ако собственото ви дете попита - "какво е алчността, има ли я, и защо"... Ами ако попита всеки един от вас - "ти алчен ли си, и ако да - защо?". Та алчността я носим всички в себе си - без никакво изключение. Могат да се знаят толкова много други данни и информация, но дори никой няма да се запита относно толкова прости негови човешки положения, като следното - какво е желанието, защо желая, защо искам, защо стремя... какво е надеждата, какво ми е нужно, защо... все неща от битието на абсолютно всеки човек. Я да видим в кое учебно заведение се предлага обучение. И как някой може да си представи че в аулата студент би задал въпрос на академичния си преподавател по време на лекция - "извинете, имам въпрос - вие защо сте алчен" Примерите са навсякъде. Дори и в този форум най-малкото участници, почти липсващи, са тия, които боравят с психопознания. Да не говорим че в по-голямата си част, дори и тия дето ги има, си карат по инерцията на академичното научено и потеглят да стават труженици... нещо като аналогията на "занаятчийството". Повтарят, утвърждават каквото да научили, правят каквото са им казали, каквито примери са изучавали се превръщат в еталон... Психопознанията са само частен случай на ПОЗНАНИЕТО въобще. А за да се реализира познание, да изкристализира и екстрактира, е нужен адекватен и съответен на същото индивид, способен да трансформира идеалното от знанието, през опита си, до проявлението и извеждането кое, при какви условия,как важи и... защо. Не само в психодисциплините важи въпроса за адекватния индивид, мислещия различно, особено-отразяващ живота, света... себе си...

всъщност не само във вашата представа е така. Фрагментирането дори не е самия проблем. Генералното пропускане на психологическите аспекти, когато се касае за човешки същества, за динамиката и отношенията им, културата или развитието... вече е проблем когато не се взимат предвид психичните аспекти, защото те са най-решаващите. Как въобще би било достатъчно да се ползва математика или статистика в социологията, а да се пропускат психичните аспекти. Разбира се - лесно е да се борави с ограничен набор от явления и процеси. Това прави лесна представата, боравенето, създава идея за яснота. Съвсем ясно е, че психичните аспекти на човешките същества са изключително сложен, комплексен феномен. При тях не върви нито математика, статистика, не става и с ЯМР или ЕЕГ регистрации, колкото и да са модерни... Да- как да се вземат предвид в нечии представи, след като дори общото им учене не дава въобще някаква ясна картина. Не става да се заимстват общите информации за психичното, не е достатъчно само учебници, изпити или образования. Всичко това е само подложка, и то евентуална, но чак когато самия субект сам се зарови в безкрайния океан на психичното... и това са първите стъпки в познанието. По-горе зададох изяснителен за мен въпрос на който никой не отговори. Но според някой си рамус: Между ЗНАНИЕ и ПОЗНАНИЕ има съществена разлика, качествена - за второто е нужен субект, през който е нужно знанието да премине и да се реализира неговия екстракт във взаимодействие между знание->субект->практика и да рефлектира обратно към субекта... Това не е социална версия на пълнежа на думичката ПОЗНАНИЕ. А още по-объркващо в схемата е, че всъщност съществуват основания да е предположи че ноосферата, като условен носител на ПОЗНАНИЕ в амалгамата между субектите през които екстрактира знанието в познание, съдържа в себе си форми на ПОЗНАНИЕ, които не са точно от сегашната човешка култура. Но това вече е за други теми... може би и за други обсъждащи...

има основание за такъв извод, а и е от практиката на всеки развиващ се индивид. И все пак - без "глупави хора" не могат да се изведат кои са "умните". Противно на горната сентенция, от собствения си опит бих обобщил обратното: Най-трудно е да се учиш от собствените си грешки - глупавите хора не могат да го правят. Или само до една степен. Друг е въпроса кое и какво точно е "грешка" и според кои критерии. Какво ли значи също "да се учиш" какво точно включва, защото... смея да кажа че лесно се говори според социален конвенс, но трудно се вниква в думи, които са отвъд него. При мен например най-важното в живота ми са точно грешките. Не успехите - точно грешките и анализа им - това се оказа най-решаващо и определящо разширяването на кръгозора, особено в посоки на битието при които няма нито конвенси, нито "чужд опит", нито "чужди грешки"... Да не говорим че са налице и граници в битието... след които вече няма разделяне между "грешка и успех"... Въобще не става въпрос за условностите според които се определя кое какво е, а за аспектна линия отвъд която дори условията вече спират да имат значение... Едва ли някой тук би разбрал, но това не ми пречи да го напиша точно както си е за мен.

съгласен съм с този извод. Но проблема не е в даването на възможност, а в това че различията между хората относно потенциал и дадености, ще продължава да излиза все повече на преден план, защото ще става все по-очевидна. Елитаризма за който по-горе споменавам не е по отношение на подбрани предварително индивиди от някакъв критерий на потекло. Увеличаването на праговете на безопасност и контрол на условията на живот, задава голям прираст на населението. Но това се вижда сред кои групи от хора същият е най-висок. Това поражда ефекта на репликацията на ниво... защото културата се предава със всяко поколение, аналогично на гените във физиологично отношение. Става въпрос, че при увеличаване на възможностите за нарастване на популацията, вече оцеляването не е на преден план. Вече изживяването за приятност, за сигурност, за доставка за наслада и богатство на изживяванията и усещанията - стават приоритет... Другия проблем е, че на планетата в различните културни наследства и инерцията между тях, различията в развитието стават все по-значими в условията на глобализация. За някои слоеве по човешки култури тази глобализация идва съвсем естествено. Но за другаде по планетата огромната инерция на човешкия фактор докосва и типове социум, основани на анахронизми и атавизми. В условия сякаш са замръзнали във времето. Разликата с докосването на тия последните, с вече развити типове колективно битие и култури, създава огромно различие заради огромната дистанция. Това различие създава напрежение, а то вече се насочва към склонност към изолация - като атавистичен инстинктивен импулс за самосъхранение. Така, че - за един ескимос и да е налице всички възможности за обучение и достъп го количество информация, едва ли това би го заинтересувало по някакъв начин. (само като условен и формален пример). Но за арабските племена и народи примерно, знаят вече че "някъде там има рай" има нова територия в която хората въобще не се занимават с оцеляване, убийства и войни, а само с удоволствия, много свободно време, че машини отглеждат храната,,, и т.н. Това хем ги привлича, но и създава адаптивен стрес и активира защитни импулси... които са в основата на синдрома - да си закараме културата както си я знаем, както си живеем, но да е сред рая... Всички сегашни проблеми сред човечеството са етапни. И те ще са твърде знакови - защото е налице за първи път обосновка за появата на качествено друг тип мислене, отражение и битие - само заради смяната на парадигмата на идентичности, която е заварена с огромна степен на фрагментация. Именно това е глобализма - не да е една територия, а да се формират условия за "глобална идентичност" на мястото на днешните заварени наследени типове според кожа, вид, територия или културна или родова принадлежност. Всичко това е огромен скок към промяна на досегашните процеси. И като се говори за глобализация, естественото роене на "за и против" всъщност въобще няма как да схванат изключителната сложност на обобщителното поняти ГЛОБАЛНОСТ и че всъщност най-голямата трансформация се налага именно във вътрешен , психичен аспект на тази дума.

всичко може... всеки говори нещо си. Това е цената на демокрацията... която от обществена идея постепенно премина и в съвсем несъответствени за същото аспекти. Всеки има мнение и той бил с обещано право на същото. Проблемите идват когато некомпетенени хора се договорят за удобното за тях общо мнение и проблема за мнозинството определя че тяхната договорка става водеща и приоритетна. Това са сложни казуси и никъде не са решени освен частично с компромиси. Народа не харесва елитаризма, защото не го разбира и несъзнателно се страхува. А народа, с увеличението на числеността на планетата става все повече и все повече всеки е с претенцията че понеже имал мнение, му е обещано да си го отстоява. Преди бяха налице поне еталони и договорката че са социални такива. А сега - тази социална мярка отпада, всеки си настоява своето си... щото това го прави съществуващ, значим - поне в собствените му очи. Мнението и неговата заявка стават вече компенсационни механизми на посредствени хора в опита си да се величаят и покажат, заявят и претендират... Това е играта на малкия човек в опита си да се изживее на велик, голям, можещ, силен,... Както се разбира - да учиш с години, да запомняш огромни бази данни, да боравиш с тях, да вникваш... е сложна работа, а не е за всеки. както се оказва - дори и тия дето преминават през всичко това не стават онова, което аз наричам УЧЕН. Да напомня че според чисто моите си мерки, УЧЕН е активен изследовател, изобретател, новатор и откривател. А не чирак - репликатор и поддръжник на едно или друго. Да - ето го примера - това е обикновено мнение на някой си рамус, който дори не е учен и според писаното тук дори не разбира толкова много неща. Много е лесно да се "диагностицира неразбирането на някой си", но е най-трудното да се реализира диагноза за към "себе си".

на мен ми се струва че: Времето ... няма как да е лично "притежание". И ако се говори за "личното време" едва ли някой би "ценил" "личното време" на някого друг. И също така - между другото, СТО дали някой се е пробвал да я изложи лаконично с две изречения? Освен това мисля, че въпроса с "нечетенето на дълги постове" не опира до "изложените принципни положения", а са твърде лични и психично обосновани... И нещо друго - проблема понякога е и принципен от гледна точка на теорията на комуникацията. Според същото - ако се обменят инфо на базата на предварителни конвенционални основни положения, е винаги лесно защото "подложката" позволява да се предава само "допълненията". Още повече ако се ползват предварителни вече постановки, които само да се репликират, следват, чрез цитиране и/или заимстване. Но съвсем друг е въпроса, когато при обмен е налице задача по предаване на информация, която не стои на основната конвенционална база. И че е нужно да се направи "подложка", понякога "съвсем отначало", още в базовите положения. Най-голям проблем в една дискусия са "разликите" в интерпретационните процеси на участниците. А това не е въпрос толкова "някъде в гората или в "магелановите облаци"", а в самите хора. Голяма част от хората предпочитат да се пързалят по "готово- предпоставеното". Това ги улеснява, опростява обменя, те не се натоварват ... но това не може да е сериозен обмен. Сериозните неща се реализират от сериозни хора - елементарен въпрос на съответствие. Но освен "разликите в интерпретацията", налице е и още по-голям проблем, пораждащ разминавания при общуване - това е непрекъснатото подвеждане от неразпознаване - кога базата е предпоставена от предварителна конвенция и кога това не е така и е нужно да се преразгледа самата база - понякога напълно да се преконструира - нещо като изграждане от нулата. Всичко това дори касае и популяризаторите на науката, както и преподавателите - винаги опира до личните качества.,.. винаги. Обикновено лесния вариант е да се сметне че "студентите са виновни" - че са глупави, несериозни, че не се интересуват, не са мотивирани... В общ смисъл има го и всичко това, но по принцип хората които имат усета и даденостите да предават знания, са малцина. По принцип - като пример от който за първи път разбрах нещо повече за физиката и химията бяха двете изложения на "фантаста А. Азимов" - Пътуване в света на физиката... и същото - за химията. Писателят, който всъщност е с две висши образования, сред действащи тогава научни колективи, в научни среди, успя да оползотвори всичко това заедно с умението си да пише и разказва. Да, историческото изложение е добра основа за проследяване, защото представя схемата - от основата и простото, през надграждането и довеждането до по-сложното. Това е и основен принцип при всеки човек, при всяко познание. Азимов представил двете четива като проект, озаглавен - "енциклопедия на интелигентния човек" и искал да напише и други от тях. Вместо това - той написа на основата на същото най-известния си епос, и го направи основа на целия си живот - поредицата "Фондацията". Отклоних се, но се връщам като искам да кажа следното - лесно е да се ползва предварителния конвенс. Но проблема с него е, че когато се ползва по дефоулт, неусетно същия формира и самото мислене. Така то остава в рамки - в повечето случаи напълно неусетно, защото това се основава на базови психични положения в несъзнаваното у всеки човек и става изключително неусетно и за групи хора. Голямото предизвикателство за един интелигентен ум е умението да борави и отвъд обозначеното, да има умения за основополагане, за подреждане, за структуриране... И умението всичко това да бъде "изложено"... Има и нещо друго - колко преподаватели въобще се учат на "реторични умения". А колко са чували да НЛП и другите му производни - как се управлява аудитория и публика, как се насочва... Да, не е лесно човек да разбира от много неща, затова обикновено -> този, или това, са ми виновни, в тях е причината - пишат дълго, не слушат, не разбират, не мислят...

Чета, че заглавието на темата е "възможно ли е да се обсъжда популярно науката?". Но дори и сред научен форум се вижда, че всеки има различна интерпретация (прочит), уж на едни и същи думички. Поне според мен - едно е да се преподава, друго е да се обсъжда, трето е да се популяризира. Освен разликата в интерпретацията на "обсъждане", е налице и различна интерпретация на "наука". Затова за мен е практичен и изяснителен следния въпрос -> НАУКА - е ли еквивалент на ПОЗНАНИЕ? Къде са приликите и разликите в пълнежа на тия две понятия? Предлагам пишещите в темата да опитат да реализират идеята за 'популярно обсъждане на наука' - като пример. Защото така общото говорене се върти около въпросите в разбирането на всеки за него си... А уж става въпрос за "наука" и детайлна и ясна договореност кое какво е, защото самата идея за "НАУКА" го предпоставя.

Според мен са налице проблеми от два типа - чисто комуникативни и личностни. 1, Комуникативните проблеми са сложни по характер и са в няколко посоки. - На първо място стои въпроса за "съответствието по ниво" - на изказ, изложение -> спрямо възприятие. Решава се с избор на усреднено предположително ниво на таргет-групата и насочването на цялото изложение спрямо него. Колкото е по-масова групата, толкова й е по-ниско и ограничено нивото на възприятие и отражение. Такива популизатори като МИЧИО КАКО са малцина, а дори и те, доста хитро се опират на множество реторични похвати и се налага да се поднасят аналогии, приказни образи... за да се решава проблема с несъответствието. Но дори и така - проблемът се решава частично и с компромиси - понякога съществени, стигащи до недопустими - в науката има дисциплини които са несъответствени на масовите социални нагласи от възприятие и отражение - най-очевидния пример е именно споменатата КВАНТОВА ТЕОРИЯ. И досега колкото и да се говори и пише по базовите ѝ въпроси, с каквито и думи, това среща съпротивата на възприемащия, заради появата на дисонансите с базовите му нагласи. - особеност на социалното съзнание е принципния характер на ниското ниво на масовата аудитория. Както и относно "историята" писах вече - в масовото съзнание нивото е "архетипно". За да стигне до масова публика е нужно не само да се поднесе просто и популярно, а и да се следват архетипните линии на масови нагласи, които са приети за базови в дадена култура. В този аспект голяма част от познанието не влиза в социалните модели на конвенции и въобще не е нужно да се показва. Още повече когато се отнася до процеси и явления в самия социум и ползването на познанието за управление и насочване на социума. В този смисъл, както е и друга тема - касаеща разработки на пишещите за глобализма и възможните пътища за... - не се взимат предвид маса социални фактори, като те са изключително многопластови и комплексни. 2. в личностните проблеми влизат даденостите и мотивацията на който и да е сериозен учен, за да се хвърли в популяризаторство и придружаващото го задължителното опростяване, схематизиране... което силно орязва дълбочината на сериозните изследвания... ------- изводът през моя поглед: Не е възможно да се реши генерално въпроса за несъответствието, защото винаги е налице нужда от компромиси. Няма как да НЕ пострада от това пълнотата и дълбочината на което и да е научно изследване или резултати. Не е възможен толкова пълен изказ, за да се докара "възприемащия" до нивото на самия "лектор". Пълно е с примери и с опитите да се реши този казус... Всяко решение обаче е частично, към един или друг компромис. Но и съвсем друг аспект - има области на познанието, които в никакъв случай не е възможно да се популяризират - като дори се полагат усилия да се прикриват от социалното масово съзнание.

Ползвам цитата от ДОРА, защото в него се крие причината за популизма в историята ( и където, и сред което и да е друго познание ) . 1 фактор - трудността в две посоки - 1.нужда от много време. 2. сериозен ментален потенциал по възприемането, съпоставянето и смилането на голям обем информация. 2 фактор - силната лична нужда от групова принадлежност и тя да придаде на нуждаещия се потребната за него доза от подходяща "важност", дълбочина, стойност ( все положения, компенсиращи дефицита на същото в "настоящето" на конкретното битие). На повечето хора са нужни съставени социални приказки и това е далеч по-нужното за тях - усвоява се лесно, получава се каквото е нужно в личен план, за да бъде ползвано за психичните потребности. Историята и "научната история" са две различни положения, идващи от различни социални "групи" и техните особености. За масата хора е нужна приказната история. Това е и основата на която явления като манипулацията се опират и ширят вече хиляди години. Никой не му се занимава с чисто личния план на възприятие, дори и когато се касае за "история". А това е най-важното (поне за мен )... Нуждата на всеки човек от идентичност, предпоставя задължителен набор от психични процеси, при които същата постепенно се формира. Процесите и динамиката в тях, се обединяват чрез общото понятие ИДЕНТИФИЦИРАНЕ. Социалния инстинкт във всяко човешко същество определя първите стъпки по отношение на идентификацията да е по "принадлежност към група" по която да се 'припознае' човешкия (ново-)изграждащ се субект. Именно това е основното звено за организираната манипулация, защото същото е в основата на дискутираните аспекти по "изкривяването" и дори подменянето на историческите процеси, които науката претендира да разкрива обективно. На каква обективност обаче може да се разчита при положение че се касае до интерпретации на СЛЕДИ на вече отминали събития - писмени и археологически. Следите са изменени от времето, като дори същите съдържат елементите на потребностите, ограниченията, заблудите и пристрастията на авторите си. И както при авторите, интерпретаторите им, дистанцирани във време и място - са в същото положение. Да, това има своето основание... Но както се оказва от цялата тема, както се вижда в социалния реал на която и да е "епоха", при която и да е култура - историческата картина не е надеждна като обективна даденост... а и тя няма как да е обективна даденост въобще. В този смисъл - възможно ли е синтезирането и осмислянето на битието само на базата на фактически и на обективни дадености за групата или индивида?

Милко, ти продължаваш да не разбираш написаното към теб... Не може да стигне до адекватна интерпретация по няколко причини. Не е толкова важно и това не ти е "силната страна" (по-скоро обратното). Всъщност това, което пишеш че "не би направил" не биха го направили никои от пишещите тук. И не само тук. Това е прието да не се прави от никого. Тук са налице само "светлите" лица на всеки пишещ, ти също си с "твоята версия" на такова лице. Опита ти да си го обясниш като "толкова свещено, толкова интимно, толкова важно и ценно" е напълно измислен и всъщност това е част от обикновени атавизми от детските и подрастващите етапи. Цялата работа е, че е напълно безмислено да описваш и обясняваш "ИЗЖИВЯВАНИЯ"... В никои изживявания няма нищо стойностно. Както и сред всеки сън, във фазата на сънуване, мозъкът има способността да поражда огромно многообразие от "изживявания", без в тях да има нищо рационално. Ето защо - изживяванита всъщност се конструират в самия мозък и те са по-скоро лакмус на това, което си ти самия, и е безмислено и напълно безпредметно да бъдат обяснявани в някакъв "свещен " контекст. Разбира се - би се наблюдавало известно "разголване". а това... е същината на "проблема" - че би те направило уязвим - това е несъзнателен страх и той е остатък от най=детските ни неизраснати призраци. Форумната комуникация предлага чудесни условия на манифестацията на нужното лице на всеки пишещ. Никой от тях не би написал за слабостите си, за съмненията или дори за догадки, насочени към утвърдената "линия на парт... ,опс - науката". Виртуалът предлага лесно и просто създаване на "територии", определени от сходните нагласи на участниците в тях. По този начин, нужното за всеки "лице", достатъчно защитено от дистанцията, да се изявява сред предварително нагласения му контекст. И само и единствено в него. Въпроса е... че това е предпоставка за неглижиране на ролята на субекта за всичко през неговото битие. Защото както и сред този форум, сред тази тема, дори и сред темите за психопознания - не е налице въобще нагласата да се излезе от предварителния шаблон на зададената територия. И съпротивата срещу всякакъв опит за подобно нещо, е съвсем очевидна, като неин рупор са няколко човека. Това, че УБЕЖДЕНИЯТА се основават на голяма съставна част от "ПРЕД-УБЕЖДЕНИЯ", въобще е предварително разгледано като нелепо, несъстоятелно... Това че УБЕДЕНИЯ всъщност е вярващ и религиозен тип личност - се смята за ненаучно, защото не се предлага от никоя водеща идолна фигура сред света на учените. Да не говорим че подобно твърдение само по себе си няма как да отговори на критериите за "научност". Следователно... е лъженаучно и по този начин дисонанса изчезва и всичко се подрежда по вече установения договорен начин.

всъщност това е елементарна версия и тя има ограничение в себе си - ролята на СУБЕКТА е сведена до един второстепенен елемент. Всъщност всички ИДЕИ са отражения в субекта. В същия "отражателен свят" се намират и всички "науки", закони, принципи... примерно. И заради същото - именно СУБЕКТА е връзката между ИДЕАЛНОТО и РЕАЛНОТО. ИДЕИТЕ никога не са съществували някъде другаде, освен в самия СУБЕКТ... Така, че... кое е "РЕАЛНО" и кое е "ИДЕАЛНО" са доста еластични обяснения... и са пак обяснения - пак стоят в ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ. Като един прост лаик, дори не можещ да се нарече "любител на науката", да спомена, че човешкото същество борави с ОТРАЖАТЕЛЕН СВЯТ и това за него е единствената форма на РЕАЛНОСТ. ОТРАЖАТЕЛНАТА ФОРМА НА РЕАЛНОСТТА е онова, което се изгражда във всеки субект и договорено сред групи от такива. Именно в това отражателно поле, същия субект, "изследва" и валидира степените на съответствие - между отразеното и онова, което "то отразява". Картината с описанието и дефиницията на "обективната и субективната реалност" е напълно компрометирана, защото от нея е отрязан много съществен елемент - трети елемент - това е ОТРАЗЕНАТА РЕАЛНОСТ, Въпреки това продължава да се учи дуално и опростено, продължава да се мултиплицира, защото в този си вид е твърде подходяща за платформа на много голяма част в инерцията на социалното познание, наречено "НАУКА". Интересно дали латинската фраза, с която се дефинират нужното в интерпретациите на толкова хора (аргумент от незнание), е възможно да ѝ нарасне значително периметъра на валидност и доколко толкова много хора биха приели че има територия от познанието, която е неизвестна за тях? За никой същински изследовател, не е проблем че "има незнайна територия", защото за него това се приема по подразбиране (иначе не би бил изследовател, откривател, новатор...). Но когато същото е маскирано като "знае се", ясно е,... му се слага завеса на невидимост и дори и да се допуска, удобно се прескача като несъществуващо. В схемата ОБЕКТ- СУБЕКТ, когато се нанесе третия елемент, неговото място е между тия двете и схемата придобива този условен вид: СУБЕКТ <->ОТРАЖЕНИЕ<->ОБЕКТ. А това променя цялата схема и я усложнява значително, като придава многомерност. Смущението идва от това, че... за "третия елемент" нещата въобще не са ясни, не се познават принципите, условията и динамиката на процесите в него... Никоя наука не се занимава с това. Сред философските разработки тук-там се загатва... но по-скоро "призрачно"... И понеже създава много голяма сложност, "третия елемент" просто се маха от обяснението на картината на живота - поради неудобство. Обаче всеки човешки субект борави с ОТРАЖАТЕЛЕН СВЯТ. отгоре на всичко, това се учеше още в средното образование (сега вече няма идея как е) - че всеки човек разполага с отражение на реалността, а не със самата нея. После удобно всичко това се забравя и подминава, отново утвърждаващо "дуалната схема". Не ми се занимава да намирам подходящи примери, стоящи сред всички пишещи, толкова ангажирани да утвърждават заучения им дуален описателен модел, без дори да подозират че дуалното е най-простата форма на възприятие и отражение. Именно заради това несъзнателно то е предпочитано и идва "по дефоулт".

Не виждам причината... написаното не е жест, нито комплименти,... нито "помагам" с нещо. Написах разни неща - ваша работа е доколко и дали ще ги "смелите". Да напомня, че "копенхагенската интерпретация" няма нищо общо по смисъл с това, което визирах - за специалното отношение към САМИЯ СУБЕКТ, като автор на която и да е концепция. Става въпрос за съвсем различно "отношение към себе си" - дали е налично, дали е развито... Защото от погледнатото в блога, и това, което пишете - то "не е развито". Такъв извод се затвърждава допълнително от описанието ви на "самия себе си". Още веднъж обръщам внимание - само за целите на евентуално пояснение - става въпрос за АВТОРа на която и да е концепция... но не който и да е "наблюдател", не безличния или някой си - а конкретно АВТОРА не просто в ролята си да "наблюдава или изследва" а да вложи собствената си изяснена тъкан, личностни характерови, психични особености, да ги сложи като изследвани, като разкрити, като изведени и внимателно прецизирани... За вашата концепция става въпрос - ТОЧНО ЗА ВАС, а не за някакъв си филанкишиев, описан само като ролеви или етикетен модел в схема касаеща взаимодействие между "изследвано", "резултати" и "изследовател' - става въпрос за точно вие самия, когато се наемате да напишете за "съзнанието" - да поемете отговорност вие самия като носител и проявител на това "явление", ползвайки го към света... но и към самия "себе си"... Това "самоотношение" е явлението САМОРЕФЛЕКСИЯ - за него няма въобще начин да напишете нито дисертация, нито труд, нито концепция. А най-малкото пък - за в света на социума, насред подбраната от него парадигма в най-общия и широкия й смисъл. това е голям проблем за всички човешки същества и вече хилядолетия не могат да се разберат по отношение на плъзгавотото описание - "нещо си, което Е...". Както и -> "кое, кога, как и при кои условия се приема че "съществува", дали съществува отвъд парадигмите човешки, ограниченията човешки, договорките човешки... А най-слабото ви място в цялата концептуалност, е проблема с привиждането на 'вашата проекция за "бог" през някаква форма на "вселенски универсален интелект", както и ползването му в размишленията си. Вместо да изберете този лесен вариант на насока на "отговор" заради неговата проста обяснителност и предварителна нагласеност, можехте да опитате например друга форма на обяснение на "съществуващото"... Защото ако се нарече нещо "съществуващо", то - кое и какво е "несъществуващото", спрямо което да се реализират взаимно двете понятия, като разлики, периметър на валидност и зона на обяснителност...

дори от краткото "обобщение" на визираната "теория" по-горе, стана напълно очевидно че в случая въобще не се визира "бог" според библейски или църковен смисъл, за да се "пита словото ли или битието било "бог" ". Колеги, ама вие наистина не четете, вече сложихте етикетите набързо, хванахте се за най-елементарното и сега следва разтягането му. Съвсем ясно е, че автора на горното предлага дискусия, но никой не му се занимава. Но кое му е лошото ако пишещите просто си го кажат ясно и точно, вместо да "хейтват" на това повърхностно ниво. По кое определям че има "разлика в нивото" - по това, че в други теми, в които пишещите са в "свои води" са далеч по-смислени, по-стойностни, изчерпателни... Само да нзапомня, че не един философ, както и гениален учен, ползват 'бог' за своите си проекции за едно или друго нарицателно... за нещо си тяхно. Като също така и самия Айнщайн (включително и Хокинс) му се разтеглят разни цитати със споменаването на "бог" в тях. Визирания Алберт, особено в края на живота си, доста честичко е споменавал 'омразната за лагера на атеизма" думичка, като дори я е ползвал за свои размишления относно вселената, живота... , без това да е накърнило с нищичко СТО или ОТО. (Както и че тия последните никога чичко Алберт не е успял да ги обясни на никое 6 годишно дете... от което, според собствените му думи от горния цитат, следва - че той самия не ги разбира ).

чудя се защо е нужно толкова да се пропада, заради обикновеното мерене по форумни писания и превръщането им в състезания по правота и разбиране на "истини". И то не с какво да е - а с "цитати"... Странни са претенциите и декларациите на научност и научни привързаности към правила, норми и критерии... а да се ползват тия... детинщини, с етикета "Айнщайн"... или който и да е друг, какво бил казал... И какво като го е казал - къде му е контекста, след като е наивност и вероятно е послужила на Айнщайн за нещо си... Но така извадена си е направо като фейк.

Като с придобит вече етикет на "ненаучен писач", ще напиша няколко "НЕнаучни" мисли. В концепцията е налице базисно несъответствие. Когато се касае за физика, биология, история или химия, философия - в академичните среди и правила е прието ролята на субекта да няма никакво значение и заради това са предприети множество съществени прийоми в тази посока. Но същото това няма как да е съответствено, когато автор на "теория на всичкото" се занимава със "съзнание" и декларира че го обяснява. Проблема в концепцията е липсата на самия субект сред самата концепция. Просто е - защото е изискуемо и съвсем естествено - когато се пише за съзнание, когато се извежда кое какво е, как е, защо е - няма как самия автор да се "самопрескочи" и да жонглира с понятията и логиката, при положение че и двете са направени за заобикаляне на субективния фактор. От друга страна - по-горе декларацията че... е важно семейството, че е важен живота и... няколко други явни или не толкова декларирани основни положения, свежда автора до стандартна социална личност, която се самоопределя сама чрез приоритети, характерни за матричния социум. От друга страна - същата личност, представя концепция с парасоциален уклон... или поне претенция за такъв, дори с претенция за паранаучен възглед. Ето това е основен проблем в цялата концепция - от една страна се декларира че се следват "правилата в науката" с претенцията за научност и логичност, извеждане и изграждане на теория. От друга - намесата на "съзнание" и особено опита да се асоциира лесната аналогия с вселенски интелект... е само прикрита форма на лесно решение на няколко прости дисонанса. В декларацията за личните ценности и представата за това как "индийските йоги" живеели в аскета, пък това не било възможно... или не било нужно... Но нито един йога в аскета, не се занимава с концепцуалничене, нито създава теория за всичкото... На въпросния "йога" въобще не са му нужни, защото той застава сам чрез собственото си битие и практика, пред Живота. Позоваването на някакъв странен и съчинен образ за 'индийския йога' е твърде слабо място, МИЛКО, в житейския ти възглед. Той е само патерица на определеното като невъзможно и твърде нежелателно да се опиташ самия ти да погледнеш на социума отстрани... и да разбереш самостоятелно какво точно се случва... и защо точно се прави. И че отделянето от "социума" не е задължително да се реализира чрез физическо отделяне, а целта е психичното развързване на хиляди сложни несъзнателни плетки, които са проблем за пътя на човека към себе си, през своята индивидуалност. ======= Колкото до последния коментар, преди този... Мисля че твърде ниско се пада, след като е налице претенция за "съзнание" и за неговото познаване, да се ползват тия манипулативни прийоми като: Това би вървяло някъде сред форуми като бг-мама или дир.бг. Но е твърде плитко за да се разгледа сериозно. Още повече на фона на твърдението че всеки изследовател когато поема път... накъдето и да е, неусетно ставал "сериозен". Очевидно в самата думичка "сериозност" са налице твърде съществени амплитуди в интерпретацията и смисъла ѝ.

защо да е трудно да се "открие"? Ето ме - рамус, някой си, има претенцията за изследовател на живота и съзнанието... и на съвсем ранни етапи от своите проучвания и анализ, лесния начин е интерпретацията на усещанията като за "организиращ и всепроникващ интелект". Всъщност такъв... дори "не е нужен", въпреки условността и сложната картина разкриваща се след някои граници на възприятието и отражението... След като вие също се заявявате като "сериозен изследовател'... добре. Това си е ваше право и разни мнения на един или друг, очевидно за вас нямат особено значение. Така или иначе одобрение или разбиране, похвала или резонанс... в изследванията на съзнанието, е твърде трудно да се намерят. Важни етапи от пътя на всеки такъв изследовател са крайните форми на индивидуални особености и тяхното ползване във вървенето по този път. Но на определен етап от синтеза започват да изплува постепенно все по-обща картина... Като ваш "колега" (в някакъв условен смисъл) мога да кажа ясно кое, къде и как се самоподвеждате, макар че това е напълно без значение. Нямате шанс сред тази аудитория да намерите някакъв резонанс, още повече че в пътя към собственото си съзнание, през моите очи, тепърва сте потеглили, като още се търсят посоките. В личен план мога да ви кажа неща, които са изписани - както във вашите текстове в посочения блог, така и сред тази тема. Защото през канала на написаното зад смисъла, който вие решавате че пишете съзнателно, е наличен и друг канал, по който вървят някои данни от "другия ви свят". Екзистенциалната криза при досег със смъртта е сравнително лош съветник и мотиватор... по ред причини, които не им е тук мястото да коментирам, без значение че това касае всеки един живеещ човек, без значение от роли, битие, култура или друга форма на идентичност. ========== Имах възможността лично да направя контакт с визирания М. Кремо, на организирана в ПЛОВДИВ преди години среща по представянето на "Деволюцията...". За мен вие изобщо не сте се вгледали внимателно и критично в изложените тези на въпросния автор, които както и внимателните ми лично оформени проверки и впечатления в директния контакт, показаха съвсем ясно неговите собствени залитания... Има налице едно явление, много подвеждащо всеки изследовател. Това е неусетния уклон към "предварително изведения извод". Съвсем неусетно при всеки човек, предварително е налице неосъзната посока на "извод", който в психичното много невидимо сработва, за да насочи субекта. Погледнато обаче в по-широк план, всъщност е налице един вътрешен път по "доказване" на предубеждение и силния уклон към неговото валидиране, в търсене на някои решения от борбата на защитните механизми в когнитивен и емоционален аспект. Темата е изключително сложна и многопластова. Но нейната посока не е философска, нито физическа, нито материална или идеологическа... В този смисъл посоката на изследване не е теория на всичкото... защото "всичкото е неизвестна величина" и патерицата, наречена "бог" е само част от капана в нея... Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една... Разбира се... нищо от това не може да промени с каквото и да е собствената ви вече конструирана от вас нагласа, която играе ролята на идентичност, през която приемате да привиждате света и себе си... Както и всичко написано... в тия думички е без всякаква практическа стойност... за ония, за които то не е практика и начин на живот.

Защо е нужно да се 'мисли върху нечии думи"... Какво е проблемното ако вместо върху чужди мисли и думички, извадени от контекст, само защото са от физик, се замисли някой за собствени думи, от собствен опит, експерименти... Това непрекъснато 'мислене, чрез периметъра на приети авторитети е главно заради нуждата все пак да се реши дисонанса - наука и/или бог. И така - какво се зачита в цитата - прости елементи от психични сигнатури на религиозен аспект: "макар да съм убеден! - длъжен съм!... да размишлявам... защото не съм се съмнявал в реалността им... Това е съвсем характерно за голяма част от научните идолни имена, които все пак, каквито и да са, човешкото в тях няма как да се пренебрегне - заедно с грешки, недомислици, обърквания и екзистенциални атавистични представни форми. Странно е, че вече над два века продължава дори в средите на големи мислители, да не се израсне "мисленето за, към, през и чрез, Бог". Инерцията е толкова силна заради хилядолетното наследство и силния натиск на колективното несъзнавано, който е напълно "невидим"... А всеки момент, когато се наложи на определен "мислител" да премине през вътрешни и психични драми, кризи или психични потъвания, стресови и гранични изживявания..., някъде пред прага на смъртта, на страха от докосването до "нея", спират кранчетата на отговорите на "науката" и се избутват на преден план скрити форми на религиозност - именно защото те са само прикрити, притъпени, само прибрани в "тъмните килери на психичното подсъзнавано"...

За мен е налице залитане към популизъм. Това е доста съотносимо като се добави факта, че таргета е сред ЮТЮБ и броя на преглежданията е критерий. Задържането на прости форми на мелодични линии, повторенията, насоката главно към мелодични шаблонни хармонични съчетания - това са белези за нужда от харесване от широк кръг слушатели и потребители на такъв тип продукт. Има и интересни моменти, налице са и експерименти във връзки между стилове, но новаторството спира до границата на миксирането между различните стилистики и опитите им за съчетаване. Самите "елементи" са останали за автора непокътнати само и само да извикват в достатъчна степен нужната асоциативност в слушателя, а тя е вече "заложена" и се ползва като "наготово". Нито един от опитите не е оригинален с нещо. Това вече е правено в много повече задълбочена степен от други... дори и в различните албуми на М.ОЛДФИЙЛД, примерно... (само най-общо). В най-общ смисъл, за мен, авторът на горните изпълнения... е версия на "народен творец", на който обаче липсва музикална самобитност и вникване, като търси попрището си в териториите на народното харесване, сред нуждите от приятност, емоционални или насладни изживявания. То и за народния тип слушател - музиката по принцип си остава просто начин за доставка на "приятност на душата"... Както се каза по-горе - за начало - става. Но през толкова много клипове и примери, все още не е ясна посоката на творческо и композиционно развитие (ако въобще има такова).

Колеги, нечетенето довежда до това, да прилича на няколко монолога, които дори не са паралелни. Сцената с нещо, наречено "спор"... започва с "разбира се, че ВИНАГИ ще има спор...", след обръщението... Но всъщност - съществуват още много други форми на обмен... на "мнения", които нямат нищо общо със "споренето". В този смисъл - някаква страна си играе на спор с някаква "друга страна в него". А за "втората страна" - спор въобще няма и не е имало. Както и въобще не се занимава със "спорене". Хем посочих как са нещата за "втората страна"... но не - настояването и утвърждаването кое какво е с "разбира се" и вече трети коментар колко са твърди нещата... защото всъщност точно това е представата на някой си за... "спор". Ами... добре Нямам претенции за мерене по твърдости и не се занимавам с подобни игри... дори и на игра. Чиста загуба на време - особено по отношение на "твърдите мнения", толкова нужни на... не толкова твърдите хора. Но това е психологичен казус, а не физичен. Странен е начина по който се ползва понятието "наука"... От едно общо и сборно понятие със смисъл на обобщение на принципни положения, се ползва сякаш е нещо... самостоятелно, независимо и обективно съществуващо... и с белези на идеология за нуждаещите се от това. Много често както в популярното "учените казаха", "науката обясни", някак си се получи че... се намериха "говорители на науката"... Колеги - защо му е на понятието "наука" "говорители" и пояснители, които да го обяснят и защитават? Това е характерен белег на религиозност. Изглежда че се улавяте за частните фрагменти на коментарите, но не и на по-общия план само заради припознаването на това кое и какво да се "атакува"... ---------------- В допълнение към това на рамус също му е странен смисъла на това изречение Рамус не се занимава с аргументация относно бог, по простата причина, че такъв за същия е обикновена колективна проекция, като рамус го е написал дословно. За каква игра на спор тогава се играе при положение че разиграните тези в същия са фактически несъществуващи. По-нататък се играе с различните латински наименования... също напълно несъответствено. Защото за да се "знае" какво твърди рамус, само заради игри със спорове, беше нужно поне да се прочете в опит да се осмисли. А така, само заради интерпретацията за "критика" направо се почна сценката "спор". Подбора на улавянето на буквализмите в граматическите вариации по отношение на глагола "обяснявам" е чиста форма "намиране на сламка" в търсене на подходящи "аргументи" за защита. Битка няма, какво се защитава толкова... не става ясно, но "спорещите" имат нужда от нея. Може би става въпрос за привиждане на "кауза". Нали се вижда как с лекота неусетно "каузата НАУКА" става толкова удобна за защитаване заради... Но всъщност всеки се е скрил зад някаква колективна обща кауза и чрез нейното име всъщност се защитават съвсем лични моменти, зад които стоят съвсем лични защитни реакции. Прикритието им с "наука" и аргументи е прийом зад който се крие личния фактор. При това положение могат да се измислят всякакви вариации и се наблюдава явлението "обработка на дисонанси" (не само когнитивни, а и емоционални, като последните умело се прикриват, а всъщност са основната искра в мотивацията) ------------- Извеждането на пример за колегата МАЛОУМ не беше никакъв личен момент, за да се налага защита на последния. Няма никъде лично отношение в това - само фрагмент от изказ и пример за насоката. Употребата на ника не е никаква атака, нито критика - лична или концептуална. Казвам го директно, честно и съвсем откровено... Личната реакция се поражда от неадекватна нагласа при прочит. Ражда се от състоянието в което се прочита нещо си и естествения уклон първата реакция да е винаги лична... --- Накрая пиша в отделен абсац - надявам се някой да го прочете и вместо игри на замеряния на твърдости и защитаване, се разгледат не толкова в личен план, колкото в нещо по-практическо и смислено. КОЛЕГИ - БИТКА НЯМА - няма противопоставяне, няма и спорове. Не са нужни, нямат никакъв смисъл, нямат и никакво практическо значение. Налице са и други начини за интерпретация на текст и евентуален обмен на гледни точки. Казано по опростен начин - въпрос на нагласа. Така, че - ако наистина става въпрос за наука и рационализъм, а не за "прегръдки на атеизъм", то не би трябвало да има проблем за дисциплинирания мозък в мислене за един "учен", да управлява нагласите си при възприятие и това да рефлектира в интерпретацията, оттам - в отражението.

Ето примера за думите ми - той винаги самия човек, най-добре се пише: ето сега и "продължението" на Дон Кихот: отбелязал съм с болд думичките, които създават нужния код на "воина" с мисията че е "защитник" и разиграването на сценки на битки, обвинения, бягства и издържане, устояване... дори "спор". Странно е да го зачета, не знаех че водя "спор" както и за останалите форми на разиграване в някаква пиеса за нещо си... Не че има някакво значение, след като някакъв филм върви и някакъв си рамус е само обект избран за нагласяне към образите в сценарий нечий си. Нима всичко това е само и само някой да се изиграе на "победител" дори и илюзорен? Виждат се съвсем характерни изразни средства и то само в три кратки изречения... само в три . За другите няма смисъл, картината и така е напълно очевидна.

Ще ползвам една аналогия - напомняш на човек, който е стъпил на моравата някъде около басейн и го играе на сигурен какво точно е водата, колко мокра била, колко е влажна, какво било усещането - ама никое от тия не е нищо друго освен заемки от колективното говорене по същото, присвоени впоследствие само за репликация между себеподобни. Иначе - така от дистанция и на направеното от други - сигурно е чудесно. Нищо че "плуването няма нищо общо с празните приказки" на седящите по моравата говорители и мислоумнѝци, обменящи си вярваното помежду си относно някакво си "плуване". Те си стоят там - на завет и на сухо... главно защото е най-лесно и най-безопасно, като важното е само да са сред "единомислещи" и така помежду си да изразяват нужната за тях "сигурност". Колкото до останалите думички, са повече афористични... но няма и как да са други. Пък и не могат да ме трогнат към каквато и да е провокация - дори и само като мотив дори и на игра. Няма как да имам противник, защото битка няма. Дори само идеята за противопоставяне чудесно показва представата ти за 'дискусия' и формите на "общуване". Ами... воювай - вятърни мелници колкото искаш и до една приличат на нещо си страшно. Така че - успех! Съвсем прост признак за убеждение, следователно и за убеждаване, за игрите на "истина" и доказване - това е защитаването на възглед. Колкото повече защитаване, толкова по-ясно става и си проличава схемата на Защитника. Той ясно си показва сред какво поле се описва, какъв му е периметъра на обяснения и заедно със всичко останало - психичния му хоризонт на мироглед и авторефлексия. Когато човек не е наясно поне с основни неща за себе си и отношението си към света, играе на колективната игра, която е призвана да замества липсващите тия.

Може и да не съм подготвен... но може и да не е така... Знаеш ли колко е лесно да се разбере, просто не става през форум, защото е твърде лесно да се изплъзваш. Става с разговор на живо, където обмена е бърз... ето тогава би забелязал кой колко да е "подготвен"... Нещо повече - не ми е нужна никаква подготовка за да покажа просто и ясно на всяко странично присъствие за опорните ти точки. Ти си ги пишеш съвсем очевидно. Тия пожелателни и идеализирани описания на това, преди тия думи, е толкова прозрачно... че направо е за "учебник". Ако само знаеше колко е лесно аналитично да се достигне до опорните точки на всеки човек... просто защото той няма как да не ги изразява непрекъснато. Дори да лъже, дори и да цитира, дори нищо да не казва - той непрекъснато поддържа канал през който вътрешните му системи от базови предубеждения "текат" за целите и нуждите му. Ако бях в друга възраст... би ми било предизвикателство. Сега вече... отдавна тия "състезания" са изгубили смисъла и значението си - за мен, разбира се.

цитирате, но не четете... подбирате си само онова, с което да ви е възможно да продължите да изразявате убежденията си. Как бихте научили каквото и да е... нима ви е толкова комфортно в зоната сред която сте се отредил и самоопределил? Промяната е сред цялата вселена, всичко се изменя и променя непрекъснато. Единствения начин човешкото същество да е адекватно на тази непрекъсната изменчивост е то да се приспособи към нея, като също стане изменчив... и то с приближение на "темповете". На всичко това тенденцията за убежденията... е точно обратната. Схемата на която човешкото същество и групи от него да се основават - непрекъснато те имат нужда да я направят "непроменима"... само за да я докарат да им върши работа. Защото сложните изменчиви схеми объркват огромната част от човешките същества и те не успяват да се ориентират в тях. За целите на опростяването се търсят непрекъснато способи към "затваряне" и застопоряване, към обобщения, валидни към множество процеси... И ако за някои от тях има адекватност, за други - някъде навътре в човека, някъде сред неговата по-дълбока връзка със ":света" - вместо адекватност е налице дисонанс. Казуса е изключително сложен и в него се съдържат твърде фундаментални несъответствия.