ramus

през моите очи това е твърде идеалистично, твърде далеч от реалността. Дори - физиологичната реалност, не само психичната... Имам предвид че при децата са налични етапи на съзряване... и те не могат да се прескачат. Отгоре на всичко - образованието е класифицирано и унифицирано. в него не се взима предвид индивидуалните дадености на ученика. Гледа се на него като на ученик, който е нужно да възприеме, запомни и на свой ред да го повтори, на даден обем информация. за целта - учителя е по същия начин - от другата страна... Колко учители между другото, наистина са от разбиращите, задълбочените или с широки интереси и визия за света, хората, човека... Колко преподаватели са с рационално мислене, холистичен подход към битието и независимо критично осмисляне... Виждат се резултатите по "материала днес". И не учениците са проблемът на образованието, нито причината да е в това положение... Въобще - казусите с образованието са твърде сложни и многопосочни... Като все пак - не образованието е 'причината' за сегашните проблеми. Образователната система е част от симптоматиката, а не е причината за проблемите. Да - с някаква роля, но не по-голяма от другите фактори...

мисля си... че са малко прибързани тия реакции - имам предвид - че не е въпроса само в спуснатите думички от един или друг. Според мен, за достатъчна сериоизност на критиката е нужно някой да се запознае от самия извор - самата книга. В нея са представени сериозен брой аргументи и извеждания, други форми на интерпретации на факти и изводите и резултатите от всичко това. Разбира се - това е по научната част. Идеологическите въпроси, обаче, като "родения Исус в Крим", на моменти са доста произволни... И все пак - аз не съм историк, нито дори учен. Имам подходи, прийоми и насоки, които са близки до някои от научните... Но всичко това за мен има съвсем друга стойност и значение - за изучаването на митовете.

Това добре - има съвпадение и привиждаш през думите ми неща от твоите представи. Обаче за да се "изкарат на светло" някой въобще има ли идея колко сериозни и значими проблеми излизат... Тук навлизаме в моите познавателни територии и всичко това е вече част от преминат етап. И без никакви нотки на самохвалство е ясно че няма друг с опит в тази посока сред тук-пишещите (и не само сред тях)... И като пиша всичко това, всеки друг ще го прочита точно като непозната територия... Но най-вече - работата по "изваждане на светло" е самостоятелна работа. Това е вътрешна работа, а не е социално пригодна. Това е процес, който не се учи, не се заимства - защото няма как. Това е серия от процеси, които са уникални при всеки човек... И най-вече - очакват ви сериозни "изненади" колко много сте скрили от себе си ( и другите)... И колко е трудно да се преглътнат и приемат... защото вярата че си някакъв си... става ясна именно тогава - че е просто вяра... и т.н. И понеже куража, готовността и даденостите в масата хора не достигат за да се прескочи бариерата на заложената "забрана", се стига до тия написани "компромиси" и как под предлога и маската на разумност, на предпазливост, на градивност дори - всъщност се крият обикновени човешки страхове.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление. УПРАВЛЕНИЕТО е акт на интелекта и разума, Интелекта може да управлява само ако самия той не е управляван - в смисъл, че той е приоритет пред останалото... Тук навлизаме в казуси, които никой от пишещите няма дори елементарна идея и всичко по този въпрос е "мъгла" от страхове и "все пак да си оставим вратички и клони, че да не вземем да паднем на земята ( градивна алтернатива)... Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях. В самата вас е лесно да се забележи, да не говорим колко ви е важно да изглеждате пред себе си канализирана, рационална, подредена и систематизирана. Но само да "не падне пердето" и да се "яхне метлата". Колко хора са ви виждали в такива състояния и настроения ... (отнася се до всеки друг)... Коя сте в състояния на отчаяние, на повишена тревожност, на паника или в екзалтация...(отнася се до всеки друг)... Коя сте при смяна на настроенията, хормоналните изменения, силен стрес или агресия... Всичко това тънко се прикрива от всяко съзнание. защото в него е важно да "докаже" на нуждаещия се, че той е регулиран, контролиран и "ония" дето създават хаоса, са "под контрол". Ама не са. Толкова много хора тук полагат толкова усилия да изглеждат регулирани, и рационални. Вярват в това, показват го... защото алтернативата е твърде плашеща, твърде различна от "сапиенсната аура" толкова упорито наслагвана вече хилядолетия... Това е и основния проблем - в изваждането на несъзнаваното в "светлата част" за опознаване - че оттам излизат изтласкани твърде нелицеприятни и дори неприемливи черти и проявления, за създаденото и възпитано "социално лице", което играе ролята да е "образ" за индентификация. самите ви думи по-горе са пример за пълното неразбиране на сложността на казусите с несъзнаваното и как страховете избиват през "несигурността" и заявката "все пак - да се запасим със спасителни варианти - така и така сме си добре... вече е показано, вече е пробвано... вече си го знаем - така, че - все пак е за 'предпочитане'... Всичко това е обикновената стандартна форма на търсещия компромис, за страхуващото се в мозъка, за старите дялове, които "живеят" за да пазят - особено силно застъпени и специално подсилени от природата - именно в мозък на "женски субект"... Параноите, на които бяхме вече свидетели и как "чорапените чудовища" още си "живеят" чрез толкова много хора, продължават да функционират и да създават своят си нужен контекст. Вече съм давал примери как защитните системи в човека се стартират хаотично и при определени условия те дори се стартират едни през други... та до степени на деструкция - както на психичния свят, до загуба на съзнание или че паниката често довежда самия реагиращ до фатални последици, защото в мозъка се "дава накъсо"... Природата просто не е възможно да ги "модифицира", нито реагиращият има възможността да 'подбира' кое, кога и доколко да се стартира... При влизане в "стресовия режим" именно висшата когниция и интелекта първи се изключват - това също е програмирано от природата. Тепърва са налице психични разработени програми, изхождащи от експерименти - да се задържат висшата когниция, съпоставките да се слеят със самите инстинктивни реакции. Съществуват специални програми за психопрепрограмиране и задаване на нови връзки, тяхното преподреждане или дори реконструкция... Но колкото и да е чудесно всичко това - за него са нужни специфични реципиенти. И те се подбират по сложни критерии, да разполагат със нужните дадености, потенциал... От друга страна - създадените по този начин "нови вторични качества" дават възможност за 'супер качества" чрез които такъв субект да има сериозни предимства пред останалата маса хора. Заради това ги ползват в специалните служби, шпионажа и секретните мисии и за тия неща почти не се говори... А тук пишещите се чудят как да нагласят страхуването да се маскира чрез "аргументи" и да не излезне като компромис - вече толкова постове подред...

http://www.dnes.bg/redakcia/2017/08/28/skandalnite-teorii-na-ruski-uchen-turcite-slaviani-hristos-roden-v-krim.351710 Това пък е материал, пуснат в народното масово пространство, но подходящ за съставяне на по-широка визия за проблематиката... Самата книга, е многотомно издание и именно тя е в основата на всички позовавания и коментари. Книгата може да се намери на много места, особено ако е на руски - дори и за онлайн четене

"Новата хронология" на Фоменко: Били ли са българите диваци и варвари? Йордан Табов* Анатолий Фоменко. Снимка: км.ру Вярно ли е, че цялата ни досегашна представа за историята е изкривена? Че средновековната история от Х–ХVІІ в. е изкуствено „удължена“ от хронолозите на ХVІІ в., а „античността“ и средновековието са двете лица на едни и същи реални събития, случили се не по-рано от Х в. от н.е.? От 1973 г. група математици от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, ръководени от акад. А. Т. Фоменко създават нови математико-статистически методи за разкриване на дубликатите (повторенията) в летописите. Разработват нови методи за датиране на събитията. Разкриват грешките във възприетата днес хронология. Излагат „история на историята“ – от кого, кога и как е създадена възприетата досега версия за „древността“? Как математиката помага в изчисляването на датите на древните събития? Защо картините на звездното небе, записани в известните библейски пророчества, в действителност сочат към средните векове? Съобщават ни един от главните резултати на новата хронология, това е „глобалната хронологична карта“, която позволява разкриването на смайващи измествания в хронологията. Книгата на академик Анатолий Фоменко “Нова хронология на историята” се превръща в сензация и предизвиква остри полемики сред читателите и професионалните историци в Русия и във всички страни, в които излиза. У нас я издава ИК “Сиела”. Най-невероятното откритие на ХХ век? Ст.н.с. Йордан Табов “Новата хронология” на Анатолий Фоменко е най-чудното, най-невероятното откритие на ХХ век. Всъщност то все още е хипотеза. Хипотеза, която се развива и постепенно изтласква традиционната версия на старата история на човечеството, превръщайки я също в хипотеза . Коя от тях ще надделее? Всъщност за мен въпросът е: кога “новата хронология” ще надделее в общественото пространство? И така, хипотезата на Фоменко. Защо толкова много специалисти са на мнение, че става дума не за откритие, а за заблуждение, съпроводено с мистификация? Прави ли са те да твърдят, че хронологията, като научна област, която обслужва историята и поради това е тясно свързана с нея, е, меко казано, неподходящо поле за изява на математици - пък макар и с блестящо дарование, какъвто е А. Фоменко? Макар и разпространени, подобни емоционални възгледи нямат основание. Хронологията, т.е. проблемът за изчисляването на датите, и по постановка, и по методи за изследване спада към точните науки и пряко засяга приложната математика. Това са астрономическите изчисления, оценката за точността им, календарните проблеми, дешифрирането на старите надписи въз основа на честотните характеристики на текстовете и т.н. На времето, през ХVІ-ХVІІ векове, хронологията е била раздел в математиката. После е отишла в ресора на историците, защото се е смятало, че е станала напълно завършена област от историческите знания, която има нужда само от отделни уточнения, не засягащи хронологичната постройка като цяло. Но се оказва, че възприетата хронология на древността съдържа дълбоки противоречия. Къде може да се търси най-твърда почва за исторически датировки? Отговорът като че ли е ясен - в пресмятането на датите на астрономически явления: хороскопи, затъмнения, звездни каталози. Изследванията на А. Фоменко в тази област очертават фундамента на хипотезата на “новата хронология”: че библейските, античните и средновековните събития, описани в познатата ни версия на световната история и в съответните източници на информация – хроники, надписи, монети, документи – са се случили през последното хилядолетие. С други думи, “историята на света” е заключена приблизително в последните хиляда години. В този интервал са били и “изходът” на евреите от Египет, и построяването на Хеопсовата пирамида, и Троянската война, и цар Симеон, и Александър Велики … Такава мисъл изглежда шокираща. Съзнанието на нашите съвременници буквално отказва да я приеме. Но идва и друг удар по традиционната картина на далечното минало – от страна на моделирането, компютрите и статистическите методи. А. Фоменко изобретателно прилага техните възможности за изследване на “дубликатната структура” на приетата версия на старата история. Така се разкриват многобройни повторения на едни и същи “сюжети”, “паралелизми” на династии и събития. Оказва се, че повторенията са подчинени на определени математически закономерности, които насочват към теорията за “изместванията” на събитията във времето, т.е. към теорията за неправилни датировки. Ако наистина А. Фоменко и съмишлениците му са прави и в хронологията (а следователно и в историята) на далечното ни минало има груби грешки, как е могло да бъдат допуснати? Един от типичните механизми, които са довели до създаването на днешната “удължена” и “разтеглена във времето” историческа картина, би могъл да се илюстрира със следния пример. Да си представим за момент, че вземем три монографии, описващи Балканската война: една българска, една сръбска и една гръцка, и че в тях са изтрити датите. Както читателите биха могли да си представят, разликите между представяните от тях версии на войната ще бъдат значителни. Например в българската версия Одрин ще е бил превзет от българската армия, докато сръбската ще отбележи, че сърбите са пленили главнокомандващия турската армия и с това те са превзели града. В гръцката версия обсадата на Одрин ще е представена като периферно събитие, а основните победи във войната ще е удържала гръцката армия. Може би трябва още веднъж да повторим: разликите в описанието на Балканската война във версиите на българската, сръбската и гръцката научни школи са наистина големи; “средният интелигент” трудно би могъл да допусне мащабите им. И ако си представим, че след 100 г. някои неутрален американски учен прочете три такива монографии, то в него спонтанно ще възникне твърдо убеждение, че в тях са описани три различни войни. И ако наистина в монографиите – както предположихме в идеализираната конструкция на нашия пример – датите са премахнати (а по същество подобна ситуация – датировки по различни календари – имаме и в старите ръкописи и документи), то той ще се опита да ги разположи във времето една след друга: например първо гръцката версия, после българската, и накрая сръбската. Така една война може “да се утрои” – разбира се, само на теория – за да възникнат “три войни”. Но случило ли се е на практика подобно нещо? Наистина ли историята е прекомерно разтеглена във времето? Има ли някаква относително проста и разбираема индикация, че например българската история е изкуствено удължена? Ще дадем отговор на последния въпрос с компютърно обработени данни от археологически находки. Рис. 1. Хронологично разпределение на монетите, намерени на територията на България и описани в българските археологически списания през 1910–1950 г. Да погледнем графиката на рис. 1. Тя обобщава данните за около 210,000 стари монети, намерени на територията на България за един приблизително 40-годишен период: 1910-1950. Построена е с помощта на компютър (с електронни таблици Excel). Извадката от монети е представителна и по построената графика можем да сравним (приблизително) количествата монети, циркулирали в земите на днешна България през различни периоди от миналото. Например на основание на графиката можем да констатираме, че от 200 до 300 г. от Р. Хр. е имало интензивна монетна циркулация, и следователно интензивна стопанска и търговска дейност. Започвайки от 400 г. до към 1100 г. имаме “тъмен период” – като че ли сеченето на монети и използването на пари е практически прекратено. Затова е естествено да си помислим, че държавата на старите българи през този период е била на примитивно стопанско и икономическо равнище. Били ли са българите диваци и варвари през V-ХІ век? Хронологията на археологическите данни, онагледена от графиката на рис. 1, дава категоричен положителен отговор на този въпрос. В същото време ред данни от изворите свидетелства за друго: че по времето на цар Симеон и цар Петър България изживява период на подем, на културен и духовен възход, немислими без съответна икономика и търговия. Би трябвало да се учудим, че няма монети от времето на Тервел, който минал сред войниците си и с едната ръка им хвърлял златни монети, а с другата сребърни. Как едни диваци, които не са виждали монети в държавата си, биха могли да знаят какво да правят с тях? Налице е противоречие на писаното в старите ръкописи и документи с хронологията на археологическите паметници. Би могло да се каже, че изкуственото удължаване на историята е породило “празнини” в хронологичното разпределение на монетите, намерени на територията на България (рис. 1). Празнини, за запълването на които не достига “археологически материал”. И така, имаме сериозни основания да подозираме, че в хронологията на старата история има грешки. Но как да ги открием? А ако ги открием, ще можем ли да ги поправим? Тези въпроси маркират основните проблеми, с които се занимава “новата хронология”. Първо, трябва да се докаже ясно и убедително, че в традиционната версия на старата история са допуснати груби хронологични грешки. Второ, трябва да бъдат открити “местата във времето” на тези грешки. И трето, хронологичните грешки трябва да бъдат поправени. Постепенно се оформя впечатлението, че хронологията на старата история е една интердисциплинарна научна област, в която на съвременния етап на развитие важно място е отредено на математиката. Нови конкретни методи за датиране се очакват от астрономията, физиката, химията, биологията … Трябва да се усъвършенстват и традиционните подходи за датиране, прилагани от историци, филолози, лингвисти. Досегашните изследвания на проблемите на хронологията разкри тяхната сложност. За цялостно преразглеждане на основите на старата история, съпроводено с критичен преглед на изворите (хроники, документи, надписи, монети и др.), са необходими огромни усилия на армии от специалисти; и много труд, който вероятно ще запълни десетилетия. За момента може да се каже, че в най-задоволително състояние се намира хронологичната критика на старата версия на историята. Има и груби хипотези за възстановяване на общата хронологична картина на миналото, но по тях тепърва предстои много работа. Може би много от читателите на “Новата хронология” няма да се съгласят с автора й – поне не напълно. И ако кажат, че трябват още доказателства, ще бъдат прави. И ако констатират, че има грешки, също ще имат основание. Всъщност обосновката и подробното описание на “истинската история” изисква още много усилия и изследвания, още стотици и хиляди подобни книги. Доказателства, които предстои да бъдат намерени, грешки, които да бъдат направени и поправени. Но само така - с усилия и преодоляване на заблуждения – се ражда истината, а тя е нашата обща цел. ==================================== *Йордан Табов e старши научен сътрудник в Института по математика и информатика на БАН, научен редактор на българското издание. ================================== Критика към въпросната "теория" или "хипотеза" са налице навсякъде в нета, вкл. и на руски, вкл. и от РАН... Преднамерено не го пуснах в раздела за 'лъженаука'. Претенциите за научност в случая са налице, но са налице и идеологически вметки към тях. Налице е и мощно идеологическо движение на последователи в самата Русия, така и на други места по глобала. По добре шлайфаните механизми на примерно "плоската земя", теорията на Фоменко става удобна за социално ползване, особено в частта си с внушения за Славянството като начало и края на цялата цивилизация, като основа за всички култури по планетата... Така, че идеологическия уклон се прикрива умело в "научната част" ...

Аз също виждам че сегашното положение не е по-различно от предишните. Интелигентността не може да се намеси сред заключени процеси в несъзнаваното. Още повече - че те точно определят. А и - новите митове с нищо не са по-различни от старите - като функции и значение, елементи и динамиката им... Новите вярвания... са само на повърхността. Разбирам чудесно че това не е твърде удобен възглед сред повечето вярващи тук. Но в серия от писания ппосочих положения, които идват от самите тях, а въобще не се вместват във митовете им за себе си, живота, света... Всички носим огромен океан от невидими процеси, които ни "създават" далеч преди ние самите да избираме и осмисляме това. Предлагам да направим отделна тема и да следим новата вълна на идеология, идваща от Русия - просто е в ранен стадий и който реши да си позволи и задълбочи ще изведе динамиката, широтата, разпространението, профилите на потребителите му, начина на митологичните конструкции... и още много друго.

Ето - виж. Ние сме насред територията на интернет. Всеки от нас двамата (формално, като конкретика) чете информация в интернет. Непрекъснато е налице несъответствие. Учебниците девалвиват като единствен вариант за информация и малките днес дори не ги четат. На прага сме на криза в образованието, поради инерцията на досегашното, в условието на други реалности и различен житейски контекст. Връщам се на основното - относителния обективно изложен разказ на историята , всъщност не интересува никого. Нищо не интересува който и да било, ако не е налице интерес и полза спрямо него. Така е устроено несъзнателното ни поле... И още нещо - и да е налице "обективна история" - на кого е нужна тя, ако не в една или друга цел. Баба злата има деца и внуци, но всеки един от тях носи в несъзнателното в себе си. Вече в интернет може да прочетат каквото и да е, но и да го прочетат - не означава че ще имат отношение към едно изчистено и сложно познание... Нито би ги интересувало... Виж форума тук... или което и да е извън него: науката вече е сложно съставно (нещо). Колко хора са вече в състояние да поддържат духа на "предния фронт"? Колко обикновени народни хора са способни на това - виж около себе си... Виж и в самия себе си - ти способен ли си. И като не си - нагаждаш се по онова, което си , когато е нямало нито наука, нито аргументи, нито знание - нагаждаш го към своята идентичност, създадена много преди да можеш да говориш дори... Идентичността се създава и управлява от несъзнателното сред всеки от нас. Тя е налице много преди самата идея за 'мислене' и критичност. Но и веднъж създадена идентичността, повелява само да се поддържа и надгражда, никога реконструира и да се преосмислят нейните най-дълбоки опорни точки. за да ги запази при всички положения, сложни механизми и процеси правят така, че да не допуснат "съзнанието" по никакъв начин до базовите опори... Заради това невидимото им действие се развива в посоката - да се управлява дори самото възприятие... за да се докара до подходящо отражение... А това определя и самото мислене. Нищо от тия не става видно, не става ясно за самия МИСЛЕЩ - то вече е далеч след всички тия вече случили се и действащи процеси. И на него му изглежда че въобще няма такива работи... и това са глупости (особено ако влизат в разрез с опорните точки и надгражданията им)

не е нужно - всичко идва от потребностите - който може да си позволи - не му е нужен мита и идеологията. Така за него вече "историята" е различно от "митологичните потребности" на народа.Всяко нещо в социума е до ползата - учения изследва, но ползването - идва от други. Ползите са преки изрази на самите ПОЛЗВАЩИ. Доколко една наука е "точна" - според мен е твърде относително, но не споря - всеки си подбира условностите с които борави... Но е важно нещо - за народа винаги е нужно да е налице митология - самото народно ниво на когниция го изисква. Не е защото са овце или са стадо, макар и това да го има, без да се предлага задължително с негативна конотация. Всичко това са въпроси по съответствие - защото според тях са и потребностите. Няма начин на субект с параноични и групови уклони да приеме че света е някъде отвъд начина по който той самия го възприема. Както и на баба ЗЛАТА от Лясково някой да й изнася лекции за неутриното и риманова геометрия. Тя, жената има нужда от лек за подаграта с билки, от пейката пред портата с приятелките й от детството, от одумването на тоя или оня. И да - тя е добра жена... Само дето - не е въпроса до това... Хората имат базови потребности - на ниво ХОМО. Въпрос на сложни зависимости е доколко, дали и докъде всеки да си :вземе" от това около него. Като с това се повлиява той самия как да го възприеме и после - отрази... Несъзнателните фактори и процеси които носим в себе си, правят така, че самите ние, ограничени и вярващи в "съзнанието" да не можем да уловим какво се случва отвъд него... И за самия възприемащ... и после ОТРАЗЯВАЩ - нещата изглеждат според условностите на онова, което ги задава. Субекта не разбира нищо от това... така са построени несъзнателните механизми и начините по които те сработват (на този етап)

да, да - точно, винаги поне един клон е нужно да има - да се види на него. Иначе каква "маймунка" ще да е? И повторенията на това е израз на начина по който отвътре говорят "границите" на записаното - вече предварително, още в ранните години, и после само надграждано, преповтаряно, натрупвано, подбирано да е според него и ако не - да се отхвърли... Въобще типични процеси за една маймунка. Проблема е когато се наложи да се ползва думичката САПИЕНС... Но маймунката е решила и това - има значение смисъла на САПИЕНС дали го използва маймунката... щото тя си го е нагласила дори групово - да не се претоварва прекалено с неговия пои-дълбок смисъл...

е, да не преиграваме - променяш само онова, което сам "решаваш" че би било приемливо. На несъзнателно ниво базовите положения въобще не са мръднали - както са възпитани. Те така са и "записани" - като крайни, с опасност от "умиране" в случай че се отворят за преразглеждане - поне в твоя случай. Играта с аргументи е само надстройка. Твоята идентификация е предварително конструирана на базата на вложените в нея основни опорни точки. Това създава в мозъка предварителни връзки, които само се поддържат чрез утвърждаване. Това и правиш - всеки свой пост. Не само ти - това е маниер, който се изгражда с годините и той те издава през какво си минал, твоите основни положения, характерови и когнитивни особености, етапи през които си се формирал, през които не си преминал... Откъде ли да го "знам това" - просто ти ми го "разказваш" - в твоите думи е. Не ми е нужно да го знам, нито да те познавам кой си - достатъчно е само да чета написаното - то е твоят автограф, то носи твоето "отвътре". Ти самия не виждаш много от него, не си даваш сметка че и то се изписва - а не само онова, което е заучено и известно. налични са форми на анализ - по написани думи - и то няколко различни типа. Това също е наука...

аа - има - и монопол и контрол. Има и управление. например новите митологии сега стават именно чрез интернет като медиа-среда. Сега идва и нова митология - говори и се и се пише усилено за пренаписването на историята и гуруто Фоменко. Ако някой има интерес сам може да проследи всички етапи на зараждането, конструирането, разпространението, защитаването, отстояването ... на поредната митология - вече в руски вариант. Да не говорим че руския идеологически опит и влияние е сред най-мощните на планетата. За лични нужни те опитаха какви ли не версии - от народни, през езотерични, през политически или етнически, исторически... Но кризисните времена отварят нов мегдан за развихряне...

Самата убеденост и твърдост в думите ви издават вярващия в това. В комбинация с горните ви думи - за "кръвта" и националните държави, вие изнасяте постепенно своята картина на живота. Защитаването става все по-твърдо... и при това положение защо настоявате за аргументи. Та вие не сте приели това, в което вярвате сега, на базата на аргументи. Вие не сте го избирали да е такова. И сега - като ще ви предложат аргументи - та нима нещо ще да се промени?... Ето защо когато някой заявява твърдост в своята позиция, рационалния подход е въобще да не се участва в комуникация - поради несъответствие. Вие заявявате позиция - нито има въпроси, нито предпоставяте нагласа за надникване отвъд своите постановки. Рационалната комуникация не се основава на "твърдости" нито е нужно да се защитава нещо с нея. Рационална комуникация се осъществява от рационални индивиди, с рационален подход, с рационално отношение към себе си света - и това е като принципно обобщение и изреждане на съответствията.

ОО - традиционната параноя, обяснена чрез "враговете" и "своите"... Каква кръв колега - вие още в джунглата си живеете. Вие "умирате", вие живеете сред "умирания" и оцеляване - все още. Утвърждаванията ви с повторителен модел (националните държави съществуват и ще съществуват!!! ) са просто вашите убеждения и задават вашите когнитивни граници. Но е имало моменти в живота на човека, когато е нямало "национални държави". Сега ги има - постепенно ще изчезнат, защото новите условия го изискват. Може да не изчезнат напълно, но не и нужно - идеята е само вярванията и идентичностите построени на тях, да отпаднат като най-важното и заради това са пораждащи толкова конфликти.

Просто за рамус (без г-н) вече няма нищо национално... и други неща ги "няма"... Това най-малко би станало чрез "желание"

Колеги, вижте. Разбирам чудесно колективния ви уклон, социалните потребности и нужди. Не ги осъждам, нито иронизирам, нито ги боря. Не се занимавам с алтернативи, нито предлагам решения на социални конфликти. Интересна аналогия е че "маймунката е такава, когато виси на клон. Клона се огъва постепенно и настава криза. Но маймунката живее с идеята че е маймунка именно защото виси на клон. ако не е един клон - то ще е друг. така, че докато клона се огъва и вече не става да "държи" илюзиите, тя търси заместители - други клони. Ако няма ще си направи такива - само и само да задържи представата и идентификацията си - че е маймунка. Аз съм изследовател на всичко това - не ми е работата да го променям. Ако някой наистина вниква и разбира онова, което изследва, никога не би искал да променя каквото и да е - най-малкото "социалните процеси". Нито съм идеолог, нито предлагам заместители на сегашните форми. Сегашните идеологии са наследство от други времена. Ще се създадат нови идеологии, ще блеснат някои от тях, ще дойде поредната им криза и... ще залезят. Екстраполирам с известна степен на вероятност, като се има предвид синтеза през моите очи на досегашното и сегашното положение. Тук хората които искат да коментират не разбират нищо от процесите в психичния ни свят. Тук-там някой прочел, дочул, погледнал и си наглася или повтаря - но това са бледи фрагменти. А всъщност - всеки от вас си има свой собствен такъв психичен свят. Имате си го, а не знаете нищо за него. Това че някой не знае нещо никога не е било проблем - ще го изучи, ще вникне, има начини.. Но проблемът започва когато някой е уверен и вярва че знае. За вас, хората с висока колективна обособеност и зависимост, самата идея че освен "маймунки" може да са ХОРА, е странна и твърде неприемлива. А тя се крепи на твърде остарели автоматизми. Те са изградени и отпечатани в мозъка на "маймунката в нас" за да й помогнат да оцелее при съвсем други условия и среда. Всичко това отдавна вече го няма, отдавна вече е съвсем друго. Инерцията в несъзнаваното е огромна. Човешкото социо е най-тромавата за изменчивост система. И това се дължи именно на наследеното тя да зависи от колективното несъзнавано сред всеки от нас. Да - вижда се че са други внушенията, други са обясненията, но само факта, че човешката популация вече хиляди години организира битието си на основата на идеологии, говори достатъчно. Защото това си има и цена... сегашното положение ясно показва "цената", която се плаща. И тя се плаща през всички хилядолетия на човешкото съществуване. И ако все пак процесите са били етапни, и това се приема по подразбиране, то защо се изключва че сегашното също е въпрос на ЕТАП... И че съвсем ясно се вижда как един етап си отива, за да дойде друг. Но хората носят инерцията и голяма част от нея е именно идеологичната си зависимост... И е ясно че компромиса е - ако не е една, ако в нея има проблеми, ако е изчерпана - да идва друга... Тя е сраснала със самата идея за ЖИВОТА... За да изследвам това се наложи да извървя начина на връзка между мен и една идеология, вътре в себе си. После - намерих корените на идеологиите и дойде съвсем логичния казус - след като замяната на една с друга не решава базовите проблеми, след като изследвах връзките, процесите и механизма, дойде въпроса - възможно ли е да се откачи от психичното. На каква база би се създало независима психична идентичност, вън от каквато и да е идеология... И бавно вървях през годините към това. На прага съм да го реализирам, колеги. Не е възможно нито да покажа, нито да "демонстрирам" колко път съм извървял през това. Нямаше нито кое, какво и кой да прочета, нямаше какво да копирам, да заимствам, да ми покаже, да ми обясни... Това не е социален казус, колеги. Аз съм намерил решение за себе си, то не върви и не става за всеки. Нито предлагам групови спасения, революции или изменения, алтернативи... Аз съм пътник през живота, минавам и заминавам. През моите очи виждам че всички сме така, но атавизмите здраво са заседнали в спасението от тази психична конвулсия, която създава страхът. Всички минаваме и заминаваме. какво, кое, и как - ще видим всички, защото всички отиваме неизменно към една "точка" - още откогато сме "излезли" вървим неумолимо натам. Опитите за спасение са твърде детски, твърде инертни и... твърде навични. За рамус - НАУКАТА и УЧЕНИЯ са в обща цялост. Защото УЧЕНИЯ е преди всичко човек. За същия рамус - ЖИВОТА и ЖИВЕЕЩИЯ ГО са обща цялост. Съвсем разбираемо е, когато се настоява че Живота можел да е някакъв си, ама Живеещия го бил някакъв друг. Настоява се че може да си Хомо в един житейски план, но в друг такъв - да си САПИЕНС... Но няма как, колеги - няма как, освен "като на игра". Разбирам ви че това е неизбежния и лесен компромис - като не става в цялост, да се фрагментира и подбира според което и каквото... Не става - вие живеете нещо като "два живота" - единия е изграден от идеологията и вярването че света е някакъв, защото вярваме че е такъв. Но живеем едновременно в друг свят- който се основава на инстинктивизми. А те - идва време, когато стават неадекватни за условията в които са създадени да са работещи. А идеологията с която се живее днес сред социума, е направена да не взима предвид че всички основаваме основно живота си на несъзнавани и невидими процеси и явления. Никой не ги търси, никой не се занимава с тях, освен някак - казионно, формално, някак дистанцирано. Защото иначе влиза в конфликт с идеологичните постановки "колко сме сапиенси" и всичко правим, контролираме и всичко зависи от нас... Не ме привиждайте като да си търся мегдан да съм интересен, различен или оригинален. Нито да се показвам колко съм велик, умен или мъдър. Всъщност нищо от това не ме интересува. защото там, където се озовах - съм сам. Няма на кого, няма как, няма и защо "да се показва". Нито да се чака "реакция, одобрение, отношение...". Вървенето през себе си е най-самотното пътешествие сред вселената, колеги. Нищо от това не е демонстрация - предлагам гледна точка, която идва от съвсем друга переспектива. Не от традиционното поглеждане на една идеология от страна на друга такава. А от посоката, в която вече ги няма идеологиите. За вас дори самата идея ви се струва абсурдна... А рамус - не знам вече какви ли не етикети не са му прикачани - само и само да ви е конфортно сред зоната насред която приемате че "живеете"... След всички тия ала-бала, без значение колко въобще биха ги прочели, още по-малко - си позволили да вникват без защитното си отношение - ще кажа нещо просто и обобщаващо. Няма никакво значение кой колко знае. Има значение ЗНАЕЩИЯ, защото ЗНАНИЕТО е едно голо нищо, без да е налице СУБЕКТА, който го поражда, за който се отнася и който се ползва от него. Всички вие тук говорите и общувате не за вас самите - а за неща, които вие сте приели да сте и да се привиждате чрез тях. Лесно е да се говори или пише за епохи, вярвания или герои, защото от всичко това нищо не зависи. Но е трудно да се говори за самите ГОВОРЕЩИ, а те са си направили всичко възможно това да не се случва. Само субектите имат значение, а не онова, с което те престават да са субекти. Това е израз на формалната ми гледна точка, която се промени през годините и се превърнах в индивидуалист. За мен никой от казусите които се разискват няма особено значение ( с малки изключения). Основното, заради което чета и пиша тук - това е интересът ми към самите пишещи. Всеки един от тях е вселена. А парадоксът в случая е - че Вселената не се разглежда като вселена и това е една от формите й да се самоотрази.

народни мъдрости... които нямат нищо общо с "мъдростта". Но пък - като за "народа" - са екстра. Между другото - повечето от тях са съвсем наивни. Толкова наивни, колкото са Нуждаещите и Привиждащите ги като "мъдрости". Все повече темата се превръща във "възрожденска" - по всички критерии. И не за друго - просто "старото" е хванало за главите твърде много хора... И ги тегли безапелационно.

ООО - очаквания?! Въх - ужасно е че ви разочаровах. Откога "мама" е образ нечий... Защо и кога е станал такъв... и какво общо има "образът" с реалната "мама"? И... не очаквам да отговаря някой. И с тия опити за ирония и провокации, си е ок. Тъжното е, че и онова, което хора, като вас, наричат "НАУКА" и "ПОЗНАНИЕ" е само разновидност на поредната митология... И да - въобще не е в мита проблема. И че - въобще няма проблем. Щом са налице Нуждаещи се, ще си намерят какво да ползват.

Колежке, вие сигурни ли сте че сте "вникнали"? Иначе е чудесно когато се спрягат "гредите в чуждото око". Обаче - се забравя "кои очи ги гледат"... Продължавате да си карате по онова, с което сте отраснали сред "народните си внушения". Тук "религиозен" се има предвид в друг от "народния", смисъл. И как въобще комуникирате ограничено само сред онова, което сте учили и заимствали? Става въпрос за познание, а не за народни образи и "герои". И за отношение към света, през/чрез идеология - ето това е типичния религиозен тип личност. Вие просто не четете, а и не ви интересува каквото и да е вън от приятните раздумки. Толкова да е ясен когнитивния и психичния профил на колегата, че би бил чудесен за учебник за начинаещи (ако имаше такъв)... Всичко би било чудесно ако този театър се играеше някъде в академична аула, и актьорите играят по академичния си сценарий. Тук някои хора допускат че форумът се четял и от учащи - не се ли сещат доста никове, че репликациите на народните досегашни митове и идеологии, вече не са им интересни с нищо на "идващите след тях". Главно защото са вече неадекватни на потребностите. А... преходността е "велика сила", колеги - някой ден (или нощ) никой няма да е останал да си спомня за "българите", в комплект с идеологията и героите си... Както и за мен... за вас... Трудно е, за допускане, нали? Но историята няма как да 'помни' че твърде много хора, идеологии и събития, отношения и процеси... вече са отдавна изгубени 'през времето'.

Значи "мама" е понятие? И "асоциирането с неговия носител" - било "без съмнение"... Поне се посмях, а и то - какво друго... на такива думички... Това е въпрос за когнитивни науки, а не за религиозни и невежи в тях, хора. А слогана "без съмнение" се самоописвате чудесно. И да - за вас няма как да е "трудно" - важни са основните и простичките неща. А за добавка - ако са написани, научени и възпитани, за да стават за заимстване и репликации. Упорито се натискате да коментирате положения за които сте си останали в школните си години, но и с ясната идея че знаете, разбирате... Но все пак нищо не може да попречи човек да се излага, с идеята все нещо да пише - ако ще и първосигнално да е.

"едно и също съдържание в понятията" не съществува, колежке ( по форум). Това е психичен въпрос, а не философски, нито социално-договорен. Това е въпрос от когнитивните науки и между другото е сравнително елементарен. Та - според него - ЕДНО И СЪЩО съдържание на понятията - е едно. Съвсем друго е - една и съща интерпретация на понятийния пълнеж. А съвсем друго е - МИСЛЕНЕТО като общ процес на отражение... Но и при трите - не е възможно пълно препокриване. Като също е интересно какво за вас е пълнежа на думичката "РАЗБИРАНЕ"... ВЛАГАНЕ НА ЕДНО И СЪЩО СЪДЪРЖАНИЕ социален идеал, на който сте учили учениците си... но както и при историята, и при всичко останало - проблема с училищата е, че в тях най-първо се постановяват идеологичните социални постановки, свързани със конкретните социални потребности, изисквания... Т.е. - висшия приоритет е формиране на социалната личност, според социалните правила, норми, закони и... канони. Така, че - в училището не е знанието и познанието основния приоритет. Всичко това, естествено, е известно и елементарно... ВЛАГАНЕ НА ЕДНО И СЪЩО СЪДЪРЖАНИЕ... но вие просто си изисквате всеки друг да има вашата форма на интерпретация и пълнежи... И това да е достатъчно. Не само че масата хора си го пишете точно така, точно така си и разисквате, точно така си и "говорите" - като на една обща софра от едни и същи матрични положения за всяко нещо в живота. Това е т.н. "занаятчийски синдром", важни са общностите, еднаквостите, подобията и подобните. Важното е споделянето на подобия, на еднаквостите, комибинираните кръстосани отражения от "взаимен характер"... и... там свършва хоризонта... Колкото до това "как иначе да се "разберем" " - има и други начини за отношение към адекватност в комуникация. Например вие, още като прочетохте фразата в думичките на рамус - "здрав разум" си направихте най-лесния начин на интерпретация. И кой да е той - ами как сте го научили, възприели, как било в битовизма, какво било сред народния му смисъл. Дори не си направихте труда да се запитате - дали няма други смисъл тази фраза, след като е налице някаква форма на несъответствие... Мнееее - просто си написахте кое какво е, според онова, което сте си научили и запомнили когато е стигнало до вас. За вас - това е начина, това е израз и на вашето отношение към всичко сред социума. Това е и стандартното отношение на всяка стандартна социална личност, караща приоритетно по инстинктивизмите си, защото все пак - тяхната роля и значение е именно такава. Аз например внимателно прочитам пишещ, който ме интересува. Когато не съм си изяснил какво пише, си правя схеми, модели на понятийните пълнежи на един или друг. А ВИЕ - говорите за 'как да се разберем иначе' - но вие не се разбирате. "Разбирането" тече най вече според подобни спрямо идеология, доктринални и канонични положения. Но това - няма нищо общо с "разбирането - като израз на висша когниция (особено синтезна)". Няма и нищо общо със "ЗДРАВИЯ РАЗУМ". И не виждам защо да е трудно да се допусне, че няма как да е само "народната версия" на смисъла на това словосъчетание, при положение че понятието РАЗУМ не е народно понятие, нито е от народното творчество, нито е от народната история. Понятието РАЗУМ е т,н. "висш абстракт", както е БЕЗКРАЙНОСТ, както е ВЕЧНОСТ... а вие се хванахте за "народния смисъл" и си го развихте според "народния си възглед". Но познанието не е нито за масата, нито идва от нея. С познание не се занимава "народа", колежке. Народа само го "ползва' на нивото до което му е възможно и полезно... За народа дори Нютон няма особено значение, да не говорим за Айнщайн. А имаше и друг начин - на отношение в същата комуникация - далеч по-интелигентен, с повече когнитивна работа, дори нагласа за такава. Училището и образователната система са функционални и съвсем адекватни, докато става въпрос за етапност в нейните съпътстващи процеси. Но какво да направи образователната система, след като в нея най-основните схоластични елементи се постановяват с чудесната им мисия на репликатори... И им остава за цял живот. За цял живот остава и в толкова много "подопечни", като схоластичното отношение, като модел, се повтаря от учител на ученик... после и той на свой ред... Повтаря се с приоритет, защото се основава на първосигналност и атавизми. А няма как децата да разберат това - би трябвало да дойде от "възрастния', знаещия, мъдрия... пък той - най-важното, което го прави значим е - че се е научил да репликира онова, което е възприел, така, както му е предадено като интерпретационна система... и на свой ред го предава и изисква да се възприеме и репликира... И си върви "влакчето". Виждат се резултатите от това, като все пак в социално отношение няма никакъв проблем. Още повече че - самите ученици, станали на свой ред репликатори, повтарят колелото... И то се повтаря, заради повторенията и повтарящите го... Влагане на едно и също съдържание - всъщност е един начален, основополагащ етап от всяко образоване, изницииращо израстване и когнитивно развитие. защото някъде след този етап - идва осъзнаването че различията стават все по-важни и определящи. Идват етапите на осъзнаване на собствените различия. Идват етапите и казусите как да реализираме комуникация между 'различни'... Както се вижда - твърде много хора просто показват че никога не израстват началните си ... "етапи" и си зациклят в тях. Пък и за тях - повторението си е направо житейски модел, идеал и края на света...

Извинете - КОИ ТОЧНО СТЕ "ВИЕ"... Защо е нужно да говорите от името на... те криви ли са, неми ли са, неграмотни ли... или слепи, та се налага да говори някой групово, в множествено число. От друга страна - е като на партийно събрание. да не говорим за реторичния похват, толкова характерен за всеки идеологичен и доктринален казус. Да ви кажа ли какво се случва в колективната динамика при употребата в множествено число - на говорещия, на реципиентите... Мога, но не ми е работа, защото е изведено и дори е твърде елементарно. Това колективно говорене в множествено число... е просто несериозно в каквато и да е дискусия. Толкова ли е невъзможен поне блед опит за малко повече задълбоченост, като се прескочи толкова нужния и навичния импулс да се крие всеки зад колективни договорени образи и идеи. Има и една друга особеност - в използването на "множественото число" - това е начина по който изразяващия се показва степента на "груповия си индекс" - нещо като "колективен психичен коефициент", колкото и условен да е той. Начина на изразяване показва твърде много за Изразяващия се... И също така - изглежда че родното школно образование не е надраснато от толкова многото труженици в него. И си продължават сякаш са в класни стаи и академични зали... А заучения маниер и мисия - да се участва в груповата репликация и сугестията на възвишеност и вдъхновителност - направо си е впита в "тъканта" и не се усещате как се играе този безспирен театър. Вероятно и насън продължават едни и същи хора да живеят с любимата си роля на учители и преподаватели... Може би е чудесно, но толкова ли е трудно поне за мигове да се излиза от тия "сънища" (разбира се, ако е възможно)?

извинете ме, но това е възвеличаване на всички патерици, заради живота на сакатите. Щото... им трябва да се възвеличат. В свят на слепци, да си сляп, излиза че е най-големия, най-истинския, най-великия - дар. И аналогията на същото - "като изгубиш слепотата си... - значи си нула, самото нищо"... Нямате спирка, това религиозните... Толкова предсказуеми, толкова предвидими, толкова матрични - оттам е дошла и самата думичка - МАТРИЦА - все едно под конвеър. А койвеъра го прави самата природа, но само от една страна, за да е налична възможността за стадо и стадното битие. От друга - залага и различното, особеното... Обаче повечето се раждат с еднаквото и с него си остават - до стадото, мравуняка или кошера. После му строят кули и мавзолеи - щото се научават да вярват в него... Поклони, манифестации, философии, молитви - щот без еднаквото - сме нула, нищо... Нямаше въобще да обръщам внимание на горните думи... защото те са напълно незабележими, ако не бяха повторяеми и толкова характерни за доста хора. Но от друга страна - всеки модел първо се строи именно от повторяемото в него... По този начин става лесно забележимо и твърде показателно. С религиозни проповеди и проповедници не се занимавам въобще - практиката е показала обобщено, че е напълно безсмислено и е загуба на време.

Нищо, не тъжете, вечността е пред вас. На повечето места се предпочитат "не толкова зрелите"... Пък и сред "свои" са си точно на място... Животът събира "подобните...". Личността инстинктивно - също ги "предпочита"...

Не е история. Вече чудесно го написа АТОМ - това е народна приказка, нужна за народни цели, за народни процеси, свързани с образуването на нужната идеология, за основаване на национална идентичност. Разбира се - всички тия не са хаотични, група от хора, или конкретен съчинител - го съставят - по точния начин, според точните нужди, според нужното за точните процеси... Това не се е променило за "народа" вече хилядолетия... И не се вижда нищо, което да показва че ще се промени и занапред... Така, че - за ония, сред които мита е най-важното и тяхната матрична социална цел е неговата репликация - нямаш никакъв шанс да "демитологизираш" - те живеят, дишат и се основават на тия митове. Ако не са тия митове - ще са други, но те са вплели тъканта си в тях и както се вижда ясно - от високопарните плакатни шаблони, до цинизмите и упоритото утвърждаване на опорните точки - за повече откровените. Но нямаш шанс, още повече - да реализираш нещо сред народа. Нещо повече - ако си прекалено откровен, ще те разглеждат като враг. И с право - ти си враг на приказката сред която имат нужда да живеят. А за тия - дето имат куража да се откачат от идентификационната митология - за тях е познанието. Ако са същински, те ще си позволят да разглеждат народните явления като обект на изследване без залитанията на пристрастието (поне фрагментарно, поне в конкретиката). За тях така или иначе не е нужно никакво демитологизиране - просто въобще го няма мита... Ти искаш нещо невъзможно - да вкараш истина, сред митологията и митологемите. Но в тях истина не може да има. Няма и справедливост и не е нужно да се търси сред тях. Митовете са заради народни ползи. Ти си идеалист и смяташ че народните ползи имали нужда от справедливост и изчистване. Логично е и има основание, но само ако е налице липса на вкопчване в мита. А в случая - нали виждаш ясно реагиращите защитно как ти показват че нямаш шанс, нито се интересуват. За тях всичко това вече е решено, те вече го дишат, живеят, репликират, защото за тях това е религия и инстинктивно те възприемат че "говориш против техния бог и библия"... Това че защитите приличат на интелектуални... е само маска. А казуса, в който си се намесил - НЯМА РЕШЕНИЕ. И не е нужно такова. Проблема не е при "народа" а по начина по който ти решаваш чрез несъответствени мерки за 'справедливостта' и "чистотата"... А те нямат никакъв шанс спрямо СОЦИАЛНАТА ПОЛЗА... И никога не са имали. Тия, дето се занимават с науката "ИСТОРИЯ" имат достатъчно примери за това как и докъде стига битката между нуждата и митологията... и справедливостта и истината...