caress…

Малоум, а как си обясняваш такива феномени, като "плацебо" или странни случки с хора, намиращи се под хипноза, които след сеанса спират да пушат, например? Или още по-фрапантни случаи, като този с молива, не помня вече много подробности в тази връзка, но става дума за следното. Казали на човека под хипноза, че го изгарят с цигара, докато всъщност само допряли молив до кожата му, но въпреки това се появява белег от изгоряло? По-късно повторили опита, но му казали, че докосват мястото с молив и няколко часа след това белегът изчезнал. 

Рамусчо, ти пак май нищо не разбра. Все повече ми напомняш онзи смърф, който мразеше всичко. Но така и не разбрах дали успя да намрази и мразенето.

Преди 39 минути, Втори след княза said:

И още нещо ми каза онова девойче: "Срещу теб ще застанат ония, дето на рязаната патка на Юнг са сядали  и ще изливат зло като опорочени, когато видят невинен. Не се бой, защото те са минало. Минало свършено."

Не беше лазарка. Беше в премяна като лазарка! Но най- много лъжат външния вид и дипломата. Това е от мен.

Специално за вас една притча, предложена от Платон по този въпрос:

"Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Обратното - от развитието на материята да се пръкне съзнание - това се наблюдава. Затова материалистическата позиция за изграждане на света е по-вярната.

 Само фактът, че си задаваме този въпрос сочи напрежението между менталното - Промисъла и реалността - битието. Има една тънка и едва доловима граница между тези два свята - истинност и реалност. Истинността е мислимата реалност, а реалността е изявената мислимост. И се стига до парадокса реалността да се обръща с въпрос към своята истинност - е ли е или не е. Тогава става интересното - съзнанието за "себе си" не може чрез рефлексия да бъде отмислено от самото "себе си".

Нека всеки от нас си зададе този въпрос. Той е от изключителна важност за всеки човек, който има претенциите за съзнателност. Самата дума "съзнание" прекрасно показва що е то реалността - една проецирана в бъдеще време мисъл с елемент на творчество, на съучастието ни в собственото ни съществуване...Или по друг начин казано - реалността - това е продължението на мисълта (но не и без нашата намеса, не и без нашето съучастие). 

И иде наред въпроса за истинността и материалността на нашите мисли. Те истински, материални ли са или не са, щом могат и да се материализират?

...

Преди 8 часа, ramus said:

мдааа ... Обикновено в такава "истерия" ми се приспива. скучно стана, не издържа, провокации, опити за заплахи с разни... женски аспекти. сега аними... като мъж...

Иначе спама си продължава де. Игрите на играещите по темичките и личните закачки, провокацийки... Но тва е достойния пример за "истинския професионализъм"... 

Учиш се, държиш, но си уязвима. Играеш игри в които си с идеята че си победителка, а си с маса пробойни, слаби места и уязвимости. Отгоре на всичко - лесно се улавят. Ходовете ти са повторяеми, ограничени, търсиш слабите места на другия играч твърде шаблонно, не си внимателна в живия обмен и си караш на "схема". Схемата ти се повтаря, както показа и подобните ти игри в другия форум - повторяеми реакции, повторяеми провокации, опити да хапеш и кълвеш, като използваш разни "мъжки" и детски рани. Често улучваш и удряш болезнено - както се оказа, пък и тия хора ти се бяха разкрили сериозно, ти се възползва от това... в играта на отмъщение...  От друга страна - ролята ти на силна, на контролираща, на измъкваща се, на пробивна, слаба или силна, на лъжи и полуистини, на заблуди и  игра на директност, дори и имитация на прямост... Научила си доста, но нивото сред което това е вървежно, е твърде ниско. Да, много хора живеят сред него и сред тях ти би имала и успехи, но това не е целия свят.

Да скриеш раните... колко да ги скриеш... Бориш се, хвърлила си много усилия, но се опитваш да излизаш на фронтове, в които друг вид хора водят други битки, за съвсем други неща. Опитваш да ги въртиш около своите, но няма как, гравитацията ти е твърде слаба, защото е разпиляна по многобройните стари рани, които се опитваш да криеш от себе си че кървят. Всъщност в известен смисъл си направила най-доброто на което си способна. Извикала си всички резерви, включила си целия си потенциал, качества, дадености, допълнени с много труд...

Но колкото и да са всички тия - стартираш твърде късно да градиш характер, контрол, да не говорим за "управление". емоционалните спирачки те въртят все около зоната си и те държат в нея. ... Хората които са го почнали това по-рано в живота си, имат преднина в отработването и израстването. За тях има и по-малко "спирачки" - от вида на твоите. А ти - водиш някакви си опити за съревнования - и то точно в личен план, където точно при теб е слабото място. Дори не е обмислено, а твърде хаотично, импулсивно... А допълнително трябва да се бориш и с кризите от всякакво естество, които те правят още по-уязвима и откриват слабите ти места.

Грешиш ако смяташ че за мен това е лично. Забавлявам се като се заигравам и ползвам "твоите правила' срещу теб самата. Разбира се, направих и някои грешки, недоглеждания, подценяване на играта. Не ми е за първи път да греша в преценките си за хората - точно за някои неща, да се подвеждам - по други. Но в това няма драма за мен. Живота върви, минавам и заминавам. Грешките са ми най-достойния приятел и учител, като често ги правя да са ми "противник" (не враг)...

Както и да е. Губиш границите и не знаеш къде да спреш. Просто се заблуждаваш че това е 'твоята игра' и тази псевдисигурност която демонстрираш, те подвежда. Ти си свикнала с нея, но загубите учат. И ти - да говориш за 'чест и достойнство' - това за някои хора има съвсем реални измерения, но ти допусна сериозните грешки да заблуждаваш и лъжеш твърде посредствено. И доказуемо - и така очевидно. В този контекст - за достойнство няма как да пледираш, защото за теб то е само средство в играта, а не лично завоюван успех. А той - се завоюва цял живот... Не че ще го разбереш, пък и това е лукс, който няма как да си позволиш, освен на игра и думички.

Чини ми се, че подсъзнателно искаш аз, жената, да ти покажа и науча как да бъдеш мъж, а не неудачник? 

Just now, ramus said:

да, да Вижда се "културата"... Само в личната ти пиеса се вихрят... формите на някакви "женски аспекти".

Не подценявай мощта на несъзнаваната си анима, която е причината и за собствената ти неконтролируема истерия и неспособност да си замълчиш като мъж. Стоически. С което да покажеш и сила на характера, и интелект, и завидното управление на афектите и прочие способности, с които ни проглуши ушите. 

Just now, ramus said:

така, така  - някаква обсесия ли те гони, Ел? Правиш си забавно в тема, в която хората пишат далеч по-сериозни неща. Това не променя с нищо играта със смяната на роли, които говорят за профил.

И повторението на "неудачник" в коментари, в съседни изречения, не ме провокира с нищичко, нито има шанс. Там в другия форум със същата провокация дори си обясни защо си залитала "все към неудачници" и пак ги повтаряше вече към други хора - в множествено число - бая залитания паднаха и е написано. ...

Възрастовите кризи са сериозна работа. още повече - когато са съчетани и с някои други... кризи - в твоята "кинта". Все ми е едно в коя класация си -смърдят бая на брой коментари с доста тясна насоченост към един коментиращ. Арю обсесид уит ми? Сори, но нямам отношения към невротични натури, колкото и да го крият все излиза на показ и пак... и пак... Осираш която и да е тема с тия си игри - нищо не ти пречи да ги пишеш в някаква отделна тема, или лични или... все ми е едно. Но не - форумът и темите са за игрите на играещите, то за тях целия (им) свят е така. Но ми е все едно

 

 

Предупредих те културно преди няколко теми. Който не разбира от дума, ще си носи последствията. Женският аспект не е само положителен, може да се проявява и под други форми. 

Докато се държиш като неудчник, недей да мрънкаш, че те настъпват.

Преди 7 минути, ramus said:

Да, да... Тоя филм вече го гледахме, спама си продължава, повторенията са налице. Разбиране!!! душица! Тя и разбиране... няма по-голяма алтруистка, баси 

 Само не забравяй да си пускаш водата, че смърди...

В нашата кинта подобни смръдливи неудобства са недопустими.и това също е една от причините- хигиената, която допринася да сме номер едно в класацията на букинг.ком.

Неудачник си става диагноза при определен тип мъже след навършени 30 години. Никакъв алтруизъм не изпитвам, още повече към неудачници.

Разбирам чудесно причините за фрустрациите на Рамус и дори бих могла да проявя разбиране, както и съчувствие към неговите душевни лутания и терзания....Да...наистина бих могла. И съм го правила преди. Но нямам желание повече - отдавна не е петгодишен. Да си на 50 и да не се усещаш какъв си неудачник, а да се имаш за специален преводач и огласител на върховни психични състояния и прозрения, си е диагноза до края на живота... 

Преди 39 минути, ramus said:

Просто е - когато извеждам точната думичка не е от значение, защото вътрешната ми комуникация е основана на абстракции. Само тогава е възможен синтез. Смисъла е преди думичката. Съдържанието - е преди формата, при мен. Когато пиша тук се налага да 'превеждам' и да подбирам думички, после да ги привеждам в конвенционален вид, за да се четат тук...

 Разбира се, че понякога не съумявам да се справя с ролята си на преводач - а и изисква доста енергиен разход. От друга страна - ме поддържа във форма относно концентрация, съпоставки. По време на "превода" изяснявам някои положения, вниквам в други по-задълбочено. Правя допълнителни връзки, докато други връзки се оказват не толкова състоятелни... И така.

Може би баба ви е познавала пипера. Но в какъв контекст? Определено не в същия, в който един биолог го познава или физик, или химик, или художник, или готвач, или философ, а само в земеделски контекст.

Бъркате контекстите, а после се сърдите защо физиците, които разглеждат информацията за пипера в контекста на науката физика, считат за неуместна смисловата употреба на "пипер", към която вие сте така мило привързан. 

Например, за описанието на чушката чрез микроописанията на всяка нейна молекула са необходими множество уравнения и време.

Преди 50 минути, ramus said:

Съзнателен целенасочен спам! С татенцето сте лика-прилика. Перфектната двойка - псевдофилософ, псевдопсихоаналитик - юнгианци... Танго - в три-четвърти.

И не забравяйте, моля да пускате водата след изхожданията. Не че може да се очаква на фона на тази безочливост и арогантност, в темата. А и не само в нея.

Are you obsessed with me? 

Преди 9 минути, ramus said:

о то когато човек е нахален и безочлив и бог да цитира и да бил "посветил време", каквото и да е той си остава характерово какъвто си е

Ad hominem

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Светът на знанието е много обширен. Човек избира в каква насока да се задълбочи. При досега с Юнг открих някакъв култ, нещо полурелигиозно, което не е съвсем наука. 
Оня ден зачетох сборник задачи по физика за олимпиади. Много по- поучителна книга. Ако ползвате Юнг за да помагате, добре, ако го изучавате академично, губите си времето. Понеже това не ме касае, а и настоявам, че можете да пренебрегнете мнението ми, аз няма повече да участвам в спор за Карл Густав.

Интересни дискусии се получават, когато участниците се намират на почти еднакво ниво на запознатост с дискутираната материя. Логично е, че там, където е съсредоточен фокусът на вниманието ни, дисциплините, на които сме посветили време в изучаването им, вложили сме много усилия, прекарали сме години в анализи - това да са по-силните ни страни. Поради тази причина не очаквам от хора-математици, физици или инженери да имат подобни увлечения, но да се отрича нещо, което не се познава в дълбочина, за мен е несериозно. Нещо повече - приветствам всяка добре аргументирана критика на Юнг. 

Преди 30 минути, ramus said:

... Но това и ботовете на гугъл го правят чудесно, дори и по-добре от вас. И не за друго - защото е шаблонно, изтъркано, тривиално и... елементарно за симулация.

Дори и Гугъл е безсилен, когато не си в състояние да формулираш запитването. Все пак, за да намериш, трябва предварително да знаеш какво търсиш - да намериш иглата в купата със сено.

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Аналитична психология се нарича. Името на школата не знаете, но мнение знаете да давате.

Мнението е като четирибуквието - всеки го има. 

Да се запознаеш задълбочено с някоя научна парадигма, това е вече истинското предизвикателство.

Преди 52 минути, ramus said:

..да се правиш на компетентна... 

Най-редови мениджър съм по връзки с реалността. 

1 hour ago, Incorrectus said:

Казах знания за несъзнавани съдържания. Самите несъзнавани съдържания не са определени знания, но може да провокират знания, а може да обсебят и подлудят човека. А наистина има знания, които потъват и после изплуват отново в съзнанието във вид на криптомнезия. Но в споменатото от мен не става въпрос за такива случаи. Пример: ако един зоолог сънува носорог, няма каузален проблем; но ако един ескимос сънува носорог, това е вече каузален проблем, който подлежи на друг вид анализа.

За другото caress беше изчерпателна.

Голям проблем е интерпретацията на словото, понеже всеки запълва смислово според нивото си на информираност - образование, възпитание, ерудиция, професионална подготовка, аналитичност, емоционално състояние... Мисля, че щипка от прагматизма на Пърс при вземане на участие в темата, не би навредил никому. А запознаване и с неговата семиотика, би допринесло за синхронизация между "собствените прозрения относно топлата вода" и " цитатничеството".

Преди 4 часа, scaner said:

С риск да принизя голяма част от "идеалното" до ежедневие, искам да добавя още едно малко мое мнение...

В своят живот ние се учим да реагираме на всякакви външни въздействия, трупайки опит. От гледна точка на информационната теория, ние изграждаме речник. Всяко външно съобщение минава през този речнник, прекодира се един вид, за да извлечем от речника отговор, Интерпретацията, смисъла на съобщението се определят от тази кодировка. Разбира се, речникът в главата ни не е простият линеен тип речник, с който сме свикнали: входна конструкция -> изходно значение. Речникът ни е контексно зависим, асоциативен. Самото търсене в него не е линейно, процесът на прекодиране ("търсене") се модулира от много допълнителни фактори, като хормонално състояние, махмурлук, недоспиване и много други, които влияят на самата кодировка, а съответно и на крайният резултат. Тук не засягам творчеството, което е свързано с използване на вече прекодираната чрез речника информация (което пак се основава на използване на речника), а само разбирането и интерпретацията. При процеса на прекодиране се работи с шифрови ключове, например когато входното съобщение е на друг език. Тоест колкото и сложна и все още непонятна да е работата в главата ни, схемата е тази, върху която е работил Шанън - една от основните обработки на информацията е нейното кодиране, както и компресия/декомпресия (шифроването е форма на прекодиране, компресията също). Например качеството на резултатът от прекодирането в главата ви зависи доколко информацията във вашият речник има излишък. Ако излишък липсва, настават затруднения с намирането на нужният отговор от речника (тоест проблеми с разбирането и интерпретацията). Е, затова съветват да се чете повече

Сега много се говори за изкуствен интелект. В него залягат подобни принципи, базирани на създаване на сложни речници от описаният тип на база невронни мрежи и попълването им с "дълбоко обученние". AI може да открива връзки в информацията, което е в основата на разбирането. В момента е модерно да се развиват системи, които могат да преразказват какво има на една фотография, което както и да го погледнете, е интерпретация. Това е все благодарение и на Шанън.

Това е един опростен модел. Идеята е да покажа, че основните закономерности които управляват информацията и в главата ни, Шанън ги е изучавал.

Благодаря ви за този пост, изчерпателно защитихте тезата си. Лично аз имам един универсален критерий относно нечии интелектуални способности, умението за боравене с информация и ефективното й или креативно интерпретиране - професионалното развитие. Шанън е идеален пример за това, без да е идол.

Преди 57 минути, Втори след княза said:

Как той е разделил несъществуващи от съществували, но изтласкани знания? Защото въпросът е имало ли е "предварителни" знания, нещо което се усвоява чрез примера. 
Аналогия: Сега е тъкмо момента на ученето на щъркелчетата да летят. Гледам отсреща. Онзи ден, родителят, кацнал на ръба на гнездото, маха с крила, трака с клюн, после подхвръкне наблизо. Никой не го последва. Пак се върне и маха с крила. Нищо. Днес едно започна да маха с крила и да подскача. Тези дни, надявам се да се престраши и полети.

Може би има вродени комбинации от свързани нервни клетки, които съществуват и започват да мислят и имат вродена памет преди раждането (както смята dora), подобно тези комбинации, реализиращи рефлекса за сукане. Пък може да няма и всичко да се усвоява от околните. Има едно изследване на половото поведение на вид маймуни. Отгледаните в самота мъжки, които не са видели поведение на копулация, поставени с женска, в по- малък процент осъществяват пълноценен полов акт от тези, които са видели как се прави това. Не си спомням процента, жалко за което, но явно има едни, които се чифтосват и без пример. Други обаче не могат. (офтопик: дали това отделяне на момчетата да не видят сексуално поведение на родителите в най- ранната си възраст- преди да проговорят, не прави педерасти от тях?). Така, че Карл Густав не е много надежден в твърденията си за предварителните знания.

Ще се опитам да ви отговоря, доколкото мога. Но най-добрият източник е самият Юнг и неговите книги.

Идеята за архетипите, които са неразделно свързани с идеята за колективното несъзнавано, обозначава наличието на определени форми в психиката, които изглежда присъстват навсякъде и по всяко време. Изследователите на мита ги наричат "мотиви", а Adolf Bastian ги обозначава като "елементарни" или " примордиални мисли". Накратко, архетипът е буквално предзададена форма, патерн, мисълта в най-грубата си, начална форма и потенциал, а колективното несъзнавано се наследява, то не се създава индивидуално. Примери за функционирането на колективното несъзнавано Юнг открива в митологията на различните народи, като митологията се явява един вид проекция на колективното несъзнавано - например, съзвездията, чиито хаотични форми биват организирани чрез проекция на образи.

За да се разбере лесно архетипната идея, най-краткият начин е да се направи пралел с инстинктите при животните. Например, птиците инстинктивно " знаят" как да строят гнездата си и всички птици от точно определен вид, строят гнездата си по един и същи начин. Но птиците не са съзнателни, че имат специален инстинкт да строят гнездата си по строго характерен начин. Въпреки това го правят. Или можем да кажем, че кучетата са предразположени да служат и да се подчиняват на архетипа " Господар", докато подобен архетип не се наблюдава при други видиве, като жирафи, антилопи или бизони. 

Хората сме по същия начин. Архетипи, които съществува при хората са например : Жена и Мъж, Бог и Дявол, Богиня и Вещица, Баща, Брат, Син, Дъщеря, Свещеник, Шаман, Дракон, Лъв, Дърво, Змия, Ябълка, Роза, Лотус и т.н.Ние автоматично наследяваме и асоциативно разбираме контурите на тези мислеформи. Изпълваме ги с цветовете и детайлите на личните си преживявания, придаваме им смисъл и ги проектираме отвътре навън.

Архетипите не са добри или зли. Те просто са. Те все още не са захаросани от цивилизацията, нито тя е успяла да ги усмири. Те имат свой собствен живот в корените на нашата психика, в техния оригинален, груб и примитивен статус. Но за самите хора, с нашата ограничена съзнателност за естествените житейски цикли и нашите страхове от болката, от страданието, от смъртта, определени свойства на архетипите ни изглеждат положителни, а други - отрицателни. Ние сме привлечени от " грижата", "креативността", " топлината на майчината грижа", но се ужасяваме от нейния гняв, нейната илюзорна сила над живота и смъртта.

Днес също непрекъснато се сблъскваме с архетипите - в рекламата, в изкуството, в личните ни взаимоотношения.Да вземем за пример образите в киното, които могат да предизвикат богата палитра от вътрешни преживявания, но може и да не предизвикат, ако архетипната предзададеност е в съвсем друга плоскост. По същия начин на несъзнавано ниво се предзадават контурите, които следваме и при контакта си с други хора, към нещата, които ни влекат, но не можем да обясним защо точно това предпочитаме, а друго не, защо някои хора обожават фантастиката, а други я считат за несериозна и непрактична и предпочитат драмата, като жанр, и т.н.

Не трябва да забравяме, че тези обяснения не са пресветата и абсолютна истина, а само формални, работни дефиниции, подлежащи на промяна и предефиниране.

Преди 4 часа, scaner said:

Отново рискувам да ви обявя за права. Действително, Шанън набляга на най-основните свойства на информацията. Но в светлината на определението, за което той има голям принос (и не само той), интерпретацията също намалява специфичен тип неопределеност, но на обекти в психическата област (аз продължавам да ги наричам обекти, макар и специфични, ще ме извините, това ми дава достатъчно общност). Което не нарушава дискутираната дефиниция, на която обръщам внимание. Има други науки, които се занимават в тази посока, макар и да не са така напреднали, както Шанън с основните положения. Те просто се занимават с други частни свойства на информацията.

Приносът на Шанън е безспорен, но е едностранчив, аз само срещу това "протестирам".  Не само за мен, а за всички нас информацията има количествена и качествена страна, като двете страни на една монета. Количествените данни не могат да бъдат пълни без интерпретантата, без смисъла или качеството. Необходимостта от не каква да е, а смислена информация, означава, че всеки бит информация се (съ)отнася към нещо и ние трябва да разбираме (съ)отношението. 

Или както самият Айнщайн е уточнил: "It would be possible to describe everything scientifically, but it would make no sense; it would be without meaning, as if you described a Beethoven symphony as a variation of wave pressure."

Нали сме в темата за идеалното без идоли, аз в тази връзка пиша и възраженията си.

Преди 8 минути, scaner said:

Права сте, че различимостта не се свежда само до знание и опит, но не съм съгласен с намесата на сетивност, интуиция и възприятие. Например в природата процесите на транскрипция на ДНК, водещи до нейната репликация, демонстрират перфектен комуникационен канал, с шум (мутациите), с пренос на информация ("различията"), който работи без въображение, интуиция, концентрация. Споменатите качества са нужни, когато искаме да трансформираме информацията в знание. Те са нужни когато ликвидираме състоянието на различимост за психически, така да се изразя....

Не е въпрос за правота, scanner, просто Шанън не разглежда проблемът с интерпретациите на сигналите. 

Преди 9 часа, scaner said:

Тоест, в зависимост от празнотите на нашето знание ние получаваме повече или по-малко информация от едно и също съобщение - в пълен синхрон с "различимостта" За един чужденец, който не разбира български, семантичният "лист" на зелката ще липсва напълно.

Различимостта е ключова в този случай, но тя не се свежда само до знание и опит, а зависи от множество компоненти, не е възможна например без сетивност, възприятие, въображение, интуиция, концентрация, Фокус на вниманието, интенсивност, контраст... Информацията е съобщение, превръщано от Различимостта на разума в сложно съдържание на съзнанието или в идея, но това може да бъде, но може и да не бъде краен резултат.

Преди 14 часа, ramus said:

ОТРАЖАТЕЛНИЯ ЛЕЪР 

Принципно, бих поставяла лайк на почти всеки пост от точно определени потребители, защото са искрена наслада за мен и винаги съдържателни. 

Във връзка със зародилата се дискусия относно информацията ето още една гледна точка, която не е мое творение, но бих искала да я добавя. Информацията, по нейното изходно и обичайно разбиране, е изключително ментален феномен. Когато казваме, че подредените в определен вид ел. импулси, вълни и прочие физични процеси, случващи се в компютъра, мобилния апарат, атмосферата, нервната система и друга материална среда и въплътените в точно определен звук, цвят, образ, символ и т.н. носят в себе си " информация", то фактически ние приписваме информационен статус на тези материални явления само дотолкова, доколкото те са свързани с менталното им въплъщение. Без последното, тези материални явления не се явяват носители на информация, разбирана като сведения, знания, имащи определен смисъл. Този факт често убягва на заетите с редукционализъм когнитивни психолози. Когнитивната наука все още не е подготвена да приеме, че неврофизиологичните и нервохимични процеси в мозъка, при цялата си неоспорима важност, се съотнасят с психиката по съвършено неясен засега начин и тяхното влияние при вземането на рационални решения и разумно поведение е опосредствано от психиката.

За това тези материални процеси или знанията ни за тях, изпитват трудност при обясненията за човешката психика. Като изобщо не става дума науката да се откаже от изучаването на материалните процеси в мозъка, а само за това, че психичните явления трябва да престанат да бъдат разглеждани като " придатък" единствено на физиологичните явления. Компютърната аналогия е неадекватна за моделиране на човешката психика, тъй като тя функционира на съвсем различни принципи. Но и това е етап от развитието на научното познание, може дори да се каже, че е " мода" така, както преди се залиташе по вулгарния материализъм, следван от бихейвиоризма, станал причина за появата на когнитивната парадигма.

Понеже любимата на Рамус когнитивна психология използва за базова метафора компютърната метафора, според която работата на мозъка се уподобява на работата на компютърния процесор. Той просто копира, но копира превратно и неточно, отдавна публикувания концепции:

- Теорията за когнитивния дисонанс на Фестингър,

- Теорията за каузалната дистрибуция или как хората обясняват поведението на другите и

- Теорията за личностните конструкти на Кели, според която всяко събитие се осъзнава и интерпретира по различен начин от различните хора, тъй като всеки човек разполага, забележете!!! Всеки, с уникална система от конструкти и схеми.

А Рамус настоява, като пубер, единствено за собствена уникалност без да признава уникалността на всички останали освен в изключително редки случаи. Първа когнитивна грешка и основна. И Хитлер е страдал от подобни пристрастия. На всичкото отгоре Рамус изучава когнитивната психология от източници като списание 8, уебкафе, сайтове за самопознание и сайтове по когнитивна психология предимно на български език, като се опитва да нагоди когнитивната психология към основния си конструкт - духовният мит с кодовото название "просветление". 

В което няма нищо лошо само по себе си, но когато човекът не е специалист, а само невинен любител, хобист, то вместо списъкът с когнитивните грешки да намалява в самоосъзнаването, той парадоксално расте: Списък

1 hour ago, Incorrectus said:

И какви ще да са тези тайнствени аналитични техники...

Някаква много смешна репрезентация на CBT-cognitive behavioral therapy.