caress…

Ето как естествено се придвижихме и към дискусия във връзка с глупостта, ума и невежеството. Невеж или глупав обикновено наричаме човек, при който добре, а понякога дори великолепно са развити всички форми на мислене, в това число и абстрактно-логическата форма, но човекът просто не умее да ги ползва с положителен ефект за себе си и за другите. Умът е като парите. Когато човек не умее да борави добре с пари, то е разумно да не му се възлага такава непосилна отговорност.

Психологичните експерименти трудно могат да определят умен ли е един човек или глупав. Психологичният експеримент, като машина за броене на пари, удостоверява само факта на наличието на ум, но умее ли човек да ползва ума си по предназначение, т.е. дали е и разумен, психологическият експеримент не може да установи. Това се определя само по постъпките и поведението му. Но за да бъдат направени сериозни и основателни изводи, е нужно да бъде прекарано известно време в компанията на този човек и да пострадаш от неговите глупости. Има ред външни признаци, по които можем да определим с доста голяма точност какъв човек стои пред мен - глупак или разумен.

Преди всичко глупакът винаги си придава чрезмерно умен вид, горделива осанка, уверени жестове и се изразява с апломб. Колкото по-ярко се изразени тези признаци, толкова по-глупав е човекът. При особено глупавите хора, сякаш гърбът им се е сгънал назад и за това глупакът гледа към другите отгоре надолу, от позицията на превъзходството. Глупостта винаги се съпровожда от високомерие. Добре е да се обърне внимание и на това как човек говори. Ако човек говори много, със силен емоционален заряд и апломб, така, сякаш е направил велико откритие, докато, всъщност, говори за отдавна известни истини, то бъдете сигурни, че пред вас стои непоправим глупак. Глупакът обича да говори напоително по теми като психология, философия, политика, медицина, социология, история - въобще дисциплини, по които не се явява специалист. Но, за сметка на това, всички негови изказвания имат критически характер. Колкото е по-глупав човекът, колкото по-малко е осведомен, толкова по-люта е неговата критика. Да се прекъсва подобен човек или, не дай си Боже, да му се възразява, е изключително опасно. 

Рамусе, ето то нещо интересно във връзка с психичния хаос и ред, несъзнавано и съзнавано, обективно и субективно.

Jung’s conceptualization of the objective psyche goes back to his encounter with the figure of Philemon as recounted in Memories, Dreams, Reflections and in the Red Book, ‘Philemon and other figures of my fantasies brought home to me the crucial insight that there are things in the psyche which I do not produce, but which produce themselves and have their own life’ (Jung and Jaffé 1989, p. 183).

This insight was crucial for Jung because it brought home to him the relative nature of ego consciousness, and hence revolutionized his perspective on the psyche. For Jung, the objective psyche is autonomous, but this autonomy becomes meaningful only when it is confronted by subjective consciousness.  

Сега малко и за психологичните мутации, за които набързо споменах, понеже нямах време да се разпростирам по-подробно. В дадените примери в линка за дивите деца и животни, държащи се като хора, става дума именно за психологични мутации. Чудесни са примерите от статията, но е нужен малко по-дълбок и разбиращ поглед, за да се схване идеята на постинга ми. А тя дори не е и моя, но ето за какво става дума. Че при продължително излагане на стрес и повторения на травмични състояния, психиката мутира. Например, лъвица, чиито малки са били разкъсани пред очите й от самците, няколко дни по-късно осиновява бебета от други видове, които в нормални обстоятелства разглежда единствено и само като храна, а не като същества, към които да изпитва майчински, грижовни чувства. Друг пример - психични изкривявания като неописуема жестокост и наслада от това да причиняваш страдание и унижение на други живи същества, като резултат от неспособност да преработиш тежки травми. 

Психологични мутации са и субличностите или комплексите - психологични образования, подобни на живи същества, съществуващи в общото психично пространство на личността, при което всяка субличност/комплекс има собствен живот, желания, мотиви, мисли, чувства, дори модел на света. Азът е този, който се движи из психичното поле най-грубо казано, и влиза в контакт, отъждествявайки се - уморен съм, гневен съм, вдъхновен съм, щастлив съм, тревожен съм, презследван съм, човек съм, родител съм, дете съм, влюбен съм, потресен съм, отвратен съм, неспособен съм, бездарен съм, гений съм и т.н. За това и ние, хората, не сме праволинейни и устойчиви и никога няма бъдем. Ние сме пластични, променливи и непредсказуеми. Понеже хаосът е част от самите нас. Така както и редът. Взаимодействието между двете ражда много неща, като познание, творчество, но и войни и психози.

Или накратко казано - всички нови идеи, които ражда психиката, са си психологични мутации. Това може да се проследи по епохи не само във философската мисъл, но и в изкуството и социалното устройство на обществата. А още по-очевдини стават тези мутации при определени патологии. Това, че някои хора наричат тези промени с думички като еволюция или деградация, не променя с нищо същността, която е мутацията. Дали тези мутации ще се проявят конструктивно или разрушително зависи от силата и посоката на несъзнаваните психически процеси. Защото не всяка лъвица, чиито малки са били убити, осиновява бебета от други животински видове, така както не всеки дълбоко травмиран човек става престъпник и не всеки гений или творец е биполярен или шизофреник, нито някой е нормален е застрахован да не му се разхлопа дъската в някой следващ момент, когато нещо отвън се превърне в тригър на несъзнаван комплекс.

Но ти продължавай да проповядваш плакатно за цялостта и единството на психиката си, докато с всяка изписана дума се самоопровергаваш. И няма как да е по друг начин, защото нито един човек не разполага с тотален контрол над психичните си процеси. За това и Супермен е просто екранизиран герой от комикс. Както и аналогията между психиката и имформатиката, компютрите, която не съществуваше като идея преди дигитализацията. В което няма нищо лошо, нито опасно или осъдително, просто поредната мутация, но ако ще си говорим за съзнание, би било добре да се отчитат колкото се може повече фактори, а не да се дискутира под формата на - аз разбирам от информатика, за това психиката най-много я разбирам, а невронауката и онези, които са пропилели години в учене и практика по специалността си, нищо не разбират. Щото става първо смешно, а след това досадно...

Ницше вече го е казал елегантно и поетично в "Тъй рече Заратустра":

"Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда."

Преди 5 часа, ramus said:

"Единните поведения" зависят от интерпретирането. Защо пропуснахте вашата отговорност при интерпретацията, а уловихте лесната инстинктивна вълна на "в рамус е причината"?

Чудесно се навързаха и "лайкващите" и забавляващите се, дори и коментари. Изключително весело е когато се коментира нещо, което дори не се чете, а му се намират кусури, даже и мнения има по него... Фрагментарния накъсан прочит поражда и фрагментарни изводи, отгоре на всичкото - съвсем повърхностни и прибързани.

както вече споменах - нито един от реагиращите и коментаторите няма и елементарна представа от информатика, а коментират мозъка - един - с невронаука, а други - с философия, трети пък - с "Теорията" (си). Всеки си тегли кошницата към онова, което вече си е направил, онова, което вече си е нагласил... А толкова силно се отпечатват пристрастията на всеки един - вкл. и статията за 'дивите хора'...

Човещинка, съвсем типично.

Рамус, ти от години танцуваш със словото, но звезда още не си успял да родиш. Само с голи претенции няма как да стане. Поне не оспамвай собствената си в тема, в която хората са проявили уважение към самия теб, отделяйки от най-ценното - времето си, за да споделят и дискутират.

Преди 20 минути, Втори след княза said:

Това е много сериозен лупинг. Нали сте  ramus? Пуснахте темата "Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни"? Сега пък не ви интересува?

К`о ста`а? Това единно поведение ли е?

Единство на низ от непоследователности и противоречия. Човещинка.

Преди 2 часа, Шпага said:

Всъщност как еволюира човешкото съзнание? Или може би по-правилният въпрос е дали продължава да еволюира? И ако отговорът е "да", какви са механизмите на тази еволюция?

Вие как мислите: ако сега по някакво чудо при нас попадне бебе например от древния Египет и го отгледаме с нашите деца, дали неговото съзнание ще се отличава от тяхното?

Всъщност, с някаква сигурност можем само да твърдим, че съзнанието мутира. Ето нещо интересно, което е известно на всички тук, но е добре да се спомене отново: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zagadkata-na-divite-detca-Zashto-niakoi-zhivotni-se-grizhat-za-drug_42662.html

Бях позабравила колко много обичах този албум, гениален е! 

On 12 juni 2018 at 18:58, Втори след княза said:

Дали в "Съдбата на човека" беше, че способността да носи на водка спасява живота на военнопленника? А после той разделя на кубчета хляба и сланината, които изумените надзиратели са му дали? А после оцелява, приютява едно момче и продължава да живее. Имаме гадни условия и лични качества (освен че умее да кърка)- достойнство, дружелюбие, човещина. Един поглед, как човек сам кове съдбата си.

Другият поглед е, как нищо не може да се направи. Написано е. Има го в хороскопа. "Като жабите, кога им пресъхне блатото- да прокълнем и да умрем",( а можеше просто да сложим капаци на извора). В Съдбата вярваме, когато не познаваме как да повлияем на обстоятелствата, унижени, объркани, пресирани, загубили вяра, безпомощни (може и заучено безпомощни), когато вродените ни качества не ни помагат да се чувстваме добре.

Умирането ни е кърпа вързано, въпросът е по какъв начин изпълваме времето си между раждането и смъртта си. Какви са приоритетите ни, етиката и целите, в каква степен сме в състояние да се преборим със собствените си страхове и неувереност. Какви мисли поддържаме и храниме в умовете си, защото това е и което проектираме и реализираме в реалността. Ако един човек дълбоко вярва, че е способен, а друг дълбоко вярва, че е неспособен, тази вътрешна нагласа няма как да не се прояви и в реалността. Проблемът е, че и в двата случая краят е предизвестен и е необходима истински силна воля и смелост, за да не се смачка и откаже човек още приживе. Винаги съм следвала принципа да не губя времето си в безсмислено самосъжаление и мрънкане, а да търся начин как да променя живота си според собствените си критерии и етика. Всички хора страдаме, животът е страдание, но както казва един любим канадски терапевт - какво мога да направя и правя ли всичко възможно, за да редуцирам това страдание? Наистина ли съм толкова безпомощна или просто обичам да съм жертва? На обстоятелствата, на икономиката, на хората... на хороскопа си?!

On 12 juni 2018 at 12:56, Greatest Turk said:

Великият професор Stephen Hawking има едно видео където се прави тест, дали човекът е свободен в своят избор. И показва че преди самият избор на човека 

мозъкът му вече е взел това решение преди да го осъзнае не знам правилно ли се изразих но мисля че ще ме разберете. Не знам обаче това видео дали го има на български, трябва да видя.  

Инстиктите ни са програми, които работят бързо и в голямата си част са несъзнавани. Това е нож с две остриета, тъй като за целите на оцеляването ни, бързината на реакциите ни е от екзистенциално значение, но за цивилизования и социален начин на живот в 21 век, често са доста неадекватни. За да функционира адекватно човек, като социалнен индивид, е нужно и добро владеене на инстинктивната импулсивност, която ни е заложена от природата и в която, действително, няма място за свободен избор. Свободният избор се появява с разума, опита и умението човек да управлява инстинкта, в колкото се може по-голяма степен. Разбира се, това е валидно за психично здравите хора. Но подобен разумен подход, винаги забавя времето за реакция, тъй като е нужно време за размисъл и избор на най-адекватно действие или бездействие в конкретна ситуация.

Имате ли снимки към въпросните картини, Втори след Княза?

Най-общо и грубо казано, наблюдаваните явления ги категоризираме като такива, които съзнателно можем да познаваме и да управляваме, и такива, които са несъзнавани и неподлежащи на управление. Има и трета група - осъзнавани, но волево неуправляеми. "Съдба" наричаме всичко, което мислим, че е извън нашия контрол, което може да бъде истина, но може и да е заблуждение. Мен от известно време ме занимава феноменът, известен с термина "синхроничност", над който са си блъскали главите къде по-умни от мен хора. Тъй като е очевидно, че не сме в състояние да обясним природата на реалността единствено посредством причинно-следствените взаимовръзки. Очевидно е, че съзнанието има и акаузален, на пръв поглед напълно безцелен и случаен свързващ принцип, който поражда реалност от самото вътрешно състояние на определен индивид или групи индивиди. Подобни принципи са били формулирани още в древността - Херметизма - каквото е горе, е и долу, каквото е вътре, е и отвън. Човек е в състояние да се синхронизира не само с други хора, разстения или животни, но дори и с неживата природа.

Синхроничността, според Юнг, е в директна връзка с архетипната структура на колективното несъзнавано. Архетипите са независими от обусловените и съзнателни влияния и в същото време са в тясна връзка с обективните външни събития. И същността на тази взаимовръзка има не каузален характер, а само смислов! Допуска се възможност в най-дълбинните нива на съзнанието да съществува акаузална подреденост, която да оказва еднакво влияние както върху психиката ни, така и върху материята - човек не е само психика, той е и  материя. В ежедневнието си рядко си даваме сметка, че несъзнаваното има сериозна роля за възприемането на реалността и че никога няма да можем да постигнем реалността като такава, непосредствено. Можем единствено да разчитаме и да се ръководим от идеите и образите си за реалността. Дори най-обикновено действие, като запалване на кибритена клечка, е образна и идейна операция, в значителна степен зависеща от реалността, но времето, пространството и причинността са привични модалности, които силно зависят от структурата на нашето съзнание и дори, обективно, може и да не съществуват! Модалностите са тези, които създават един вид структура на реалността на здравия разум и смисъл, които позволяват на елементите в системите да си взаимодействат едни с други достатъчно успешно. И когато се случи синхронично събитие, т.е. когато чувстваме, че външното събитие е сходно по значение и смисъл с нашето собствено субективно състояние, стабилното положение на съзнанието се нарушава и в него прониква  непозната и сякаш напълно неприсъща му логичност. Това съм склонна да наричам с думичката "съдба" - моментите на пълно акаузално съвпадение между външните и вътрешните събития. Но това няма нищо общо с висши или божествени сили, а само с недостатъчното ни познание за естеството на реалността и собствената си психика. Очевидно е, че всичко се намира в комплексни взаимовръзки, но дали е илюзия, холография или истина възприятието ни за реалност, може би скоро няма да разберем заради силата на собствените ни психични проекции. Човечеството отдавна търси начини за освобождение от затвора на проекциите - източните учения дори са изградили цели школи и практики за работа с тях, но напъните продължават къде успешно, къде по-малко успешно, понеже е необходим ресурса на един пребиваващ в непрестанна концентрация ум, а това е невъзможно. Още не сме измислили начин как да се справим с умората и мързела си. А и нужно ли е? 

Преди 16 часа, Шпага said:

Аз не съм "достатъчно компетентна и разбираща материята", затова се старая да ограничавам изявите си по темата. Обаче съм "ЖИВ човек", или поне така предполагам, поради което се изкуших да откликна на мелодраматичния ти призив.

И така, моята дефиниция за КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ е:

Мислене.

Тоест, според мен, думата "критично" е не само излишна, но и вредна, тъй като често е криворазбрана и предразполага някои хора към критикарстване. Но, за съжаление, добавянето на въпросната дума е в резултат от все по-настъпателната девалвация на понятието "мислене" поради прекаленото му използване, без да са налице основания за това.

Мисля, че ако все пак се налага -- за тежест -- някаква добавка към "мисленето", по-пълноценно би било то да е "комплексно", вместо "критично".

 

Чудесно определение. Комплексното мислене съдържа и критичното, и оригиналното, и традиционното, и модерното, дори визионерството. Когато умеем да превключваме между различните си способности, тогава мислим адекватно. Например, когато търся услугите на счетоводител, в никакъв случай не очаквам от него развинтено въображение и мислене out of the box, но когато в екип създаваме нов слоган, тогава то е крайно необходимо. Да критикувам счетоводителя, че не мисли и не подхожда креативно в работата си би било нонсенс.

Преди 10 часа, ramus said:

Описваш положения в които ти си аутсайдер. Теоретизираш и се възнасяш, общоприказваш или от менюто на възвишеността.

Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки. Така, че на твое място просто бих спрял, защото се вижда нивото. В други области и житейски аспекти, вероятно си много напред или нагоре, но в това... не си. Показваш го и го разказваш със всяко написано.

Безсмислено е дори да опитваш - вече си опитвала няколко години и е безпредметно и без всякакъв резултат. Не си в състояние да прекараш мост, не си в състояние и да го създаваш или поддържаш. Просто това е обикновен и простичък реализъм. Парадокса е че непрекъснато и винаги друг е виновен и той е причината ти. Иначе ти си чудесна, независима, свободна - пичка отсякъде.

Когато човек е със слепи очи, той възприема спрямо какво е 'виждащ'. Но някъде там, има "виждащи" с други очи, живеещи според виждането и сетивността си, като непрекъснато живеят като надмогват дори и тия ограничителни иначе за "автоматичните" граници. Не се мъчи да сънуваш че летиш. Проваляш се и се обричаш на буксуване. И като че на инат се опитваш да дърпаш и друг да буксува заедно с теб - като непрекъснато пишеш едно и също... и реагираш по един и същи начин... това не е детска игра и вече твърдиш че си си намерила с кого да буксуваш в твоите си води.

Не разбирам как е възможно да не усещаш че това не е твоето амплоа и чудесно вече си си избрала социалната ниша в която ти си полезна, необходима, значима, важна - според другите... учи или повтаряй каквото ти е угодно, но нямаш ниво за онова, което се разисква в последните две страници. Няколко други са по-успешни в това, най-малкото че усещат с лекота когато "не е тяхното" и стигат ясно и съзнателно до точката в която си позволяват. Но ти - не можеш да се примириш - като че е някаква битка. Може би за теб е такава, но няма как да ме въвлечеш в нея. Твоя си работа, но си е и моя работа.

Но най-вече - както завърши коментара преди твоя - НЕ ВОДИ ДО НИЩО... СЪВСЕМ НИЩО! Воюваш със сенките си, не с някой си ненормалник, или какъвто и да било - по твоите безкрайни упражнения за диагнози. Включително - ако въобще и това го считаш за емоционално изригване - значи силно е проблемна сигурността ти че си "безпогрешен емпат"... Други неща в главата ти "говорят" и в тях няма нищо емпатично... 

Eehttps://www.thecut.com/2016/06/contemptuous-personalities-are-a-thing.html

Ще направя опит да върна темата в нужното русло.

Основната грешка, която се допуска, когато човек се назоби с прекалено много езотерична литература, без да има поне основни познания по психология е, че човек не разбира добре работата на собствената си психика, но пък езотериката го напътства вдъхновено как от човек, който съдържа в себе си висши и низши механизми, по силата на Оцелостяването и Осъзнаването им, да постигне невиждани духовни и съзнателни висоти. Принципно, в това положение на нещата няма нищо лошо, понеже и това е форма на Идеал и поне задава някаква по-висока нравствена посока. Проблемът започва обаче с убеждението, че не са необходими никакви по-сериозни познания за това, а езотериката и личната, житейска "практика" Са напълно достатъчни, защото както обичат да казват всички мистици - човек вече съдържа всичко необходимо в себе си.

Чудесно е да знаем и вярваме, че разполагаме с всичко, което ни е необходимо, но рядко в езотеричните текстове може да бъдат намерени наистина изпитани и доказани в практиката, работещи успешно, практични насоки. Най-основният проблем на езотериката е в това, че тя не учи как човек да комбинира и управлява адекватно различните йерархични пластове на съзнанието си, нито обяснява детайлно, с нужната сериозност функциите, връзките и ситуациите, при които мозъкът задейства и използва един или друг свой дял(ове).

Силата и слабостта ни са именно в умението или неспособността да комбинираме и ползваме пълноценно всички мозъчни дялове. 

Откакто се занимавам с психология, винаги съм търсила някакъв универсален, базисен принцип, който да мога адекватно да прилагам в живота си. Като човек конструктивен и систематизиран, винаги анализирам какво работи и какво не. И ето какво забелязах. Цялата езотерична литература във връзка с осъзнаването, се дели на две части - първата е свързана с емоционалната страна, мотивиращи истории, вдъхновени и неособено добре осмислени текстове за това, че човек следва да вярва в себе си, че всичко, което желаем, непременно ще постигнем, само да не се отчайваме, да мислим позитивно и да продължаваме напред. Втората вече са реални стратегии, които помагат директно за решаването на едни или други проблеми. Вторите са значително по-малко. И колкото и странно да е, си противоречат често. Един автор говори за това, че човек следва да действа бързо, интуитивно, други, че следва да се движи бавно. Един, че следва да сме отворени към света и хората, други, че аскетизмът е единствено верния път.

А психологията учи, че няма САМО един верен път, а е нужно умение човек да се превключва адекватно между различните възможности.

Да речем, че не е особено разумно в момента, в който създавам стратегия за навлизане на нов пазар, да се оставя Потокът да ме ръководи. Кой знае къде ще ме отнесе този поток. Хората, маршируващи под нацистките знамена, също са се оставили да бъдат ръководени от Потока. И обратно, осъзнатостта, която много гурута считат за главна ценност, ужасно пречи, когато се опитваш да сътвориш нещо. Ами, не е нужна осъзнатост, за да съчиниш стихотворение или песен. Нещо повече - тя пречи!

А в моментите, когато приемаме осъзнати решения и работят други мозъчни дялове, свързани с планиране, анализ, изпълнение не е адекватно да развихряме въобржението и фантазията си, а да се съсредоточим върху конкретни факти и методи.

Сега, Рамусе, разбираш ли за какво говоря или все още е неясно?

Знам, че звучи просто, но простите неща често се оказват най-трудни на практика. Колкото и да не ни се иска да си признаем, но голяма част от собствените ни решения, ние взимаме, докато сме в Потока, автоматично. А когато вече ни се наложи да пристъпим към реални дела, съвсем не на място се включва осъзнатостта и започваме да рефлектираме - а трябва ли наистина да правя точно това? А не е ли по-добре да свърша нещо друго? Нещо, което ми е по-приятно и не е задължително?

А не е ли по-добре и по-лесно да изригна емоционално срещу Карес, вместо да се замисля тя какво казва и дали не е права да казва, каквото казва?

Преди 28 минути, ramus said:

Стоножката просто описва себе си, чрез ОДА за света на стоножките... Дори не разбираш какво четеш, а си караш автоматично по "прочита си"... Когато живота е като стоножка, тя няма как да напише за свят извън нея си. И в това няма нищо осъдително, нито негативно - просто е въпрос на съответствие. 

статията и темата касаят нещо просто - колко важно и нужно на всеки човек да утвърди и презатвърди онова, с което и сред което живее, в сравнение с изменението му. Написах и че това касае и пишещите в темата. Това са примерите и сами се предлагат... в опита си да валидират колко е правилно, истинно, велико - онова, сред което те живеят...

Всъщност, единственият, който непрекъснато търси валидация, си ти. И след като не я получиш, плачеш горко като шестгодишен хлапак, а спамът в темите расте ли, расте... Непрекъснато смъкваш нивото до вестникарско...

Преди 6 минути, Б. Киров said:

Можеш ли да формулираш твоята дефиниция за СИНТЕЗ и връзката му с АНАЛИЗ

Не може, защото няма собствена, оригинална такава. И ще го докаже със следващия пост, представяйки ги театрално като собствени размисли и Еврики, но хитрите стоножки веднага ще го гепим от кои автори е взаимствал и копирал. 

Замислянето, от друга страна, е съзнателен акт, в който вече е налице и воля, и концентрация, и мотив човек съзнателно да управлява автоматичния мисловен поток. Размишлението е още по-висша когнитивна функция. Но човек не размишлява непрекъснато, просто не е във възможностите ни, първо, и второ, човек не е само мисъл - той е сложна система, за която е необходима и здравословна грижа, и адекватен подход, към колкото се може повече нейни аспекти. Т.е. Не е добре, когато пренебрегваме телесното за сметка на духовното или социалното, защото от това страда цялата система. 

Ех, Рамус, наистина пишеш весело. Мисленето също е автоматизъм. Опитвал ли си изобщо някога да спреш мисловния поток, защото ако наистина беше опитвал, щеше да знаеш колко е трудно. И нямаше да пишеш вицове, поне щеше да се аргументираш по-сериозно, както подобава за научен форум.

Благодаря ви, Дора, за чудесните постинги!

В основата не само на статията, но и на цялата дискусия, стои мотивацията. От нея зависи дали човек е мотивиран да учи, чете, разширява познанието си. И когато е искрено мотивиран до степен вдъхновен - посвещаването на едно или друго занятие, хоби или професия е толкова естествен резултат, че всякакво описание за този процес, било то научно, детайлно и съдържателно, не успява да изрази есенцията. Но, за щастие, музиката, изкуството, винаги идват на помощ в подобни ситуации. Когато човек е ествено мотивиран да се усъвършенства професионално, да твори или просто да рефлектира над сътвореното преди него - се изразяват неща, които не струват много и нямат цена, но са освежаваща наслада за възприятията. Понеже ненатрапчиво и съвсем естествено стимулират собственото мислене и въображение. Изключително ми допада вашата естетика, Дора. 

Осъзнавам, че употребих думата "естествено" многократно, но за нея намеквах още в поста за замислената стоножка. Не е естествено човек да се замисля над автоматизмите си, освен ако няма резонна причина за това. Противоестествено е човек да не се доверява на способността си да пази равновесие, предъвквайки и преповтаряйки непрекъснато милионите ситуации, при които може да го изгуби. Когато мисленето изгуби естествената си лекота, любопитство и дори игривост, започва адът на натрапливите мисли, а всички знаем колко трудни за преодоляване могат да бъдат те. За това човек следва да умее да управлява не само инстинктите, емоциите и чувствата си, но и да знае как да коригира собственото си мислене, за да избегне тежестта и непродуктивността на натрапчивостите.

Практически е невъзможно не само в един пост, но и в конкретно изследване да бъде обхваната цялостта. За това, Рамусе, дори учените подхождат фрагментарно в изследванията си, съсредоточавайки се върху точно определени параметри.

Съжалявам, че не съм в състояние да спомена точните имена на хората, за да бъде задоволено изискването ти за конкретност. Ще трябва да се примириш с обобщенията, тъй като дори и те са форма на синтез.

И след като топлата вода е била открита, повече от логично е хората да я ползват и да не си губят времето в излишно умуване над този въпрос, а да се съсредоточат върху други цели. Човечеството разполага с достатъчен брой специалисти, които познават в дълбочина техническата и инженерната страна на битието. Защото първо, не е целесъобразно да пилеем времето си, разсъждавайки над това как работи ципа, при положение, че всеки човек знае как да го ползва, и второ, разумното е човек да влага усилия и умствен ресурс в целите, които си е поставил, като се разпилява минимално в размишления по разни дребни битовизми - как работи кафеварката, кой е измислил връзките на обувките и какво знам за историята на колелото - освен в случаите, когато набирането на тази информация и знание не е от решаващо значение за целеполагането му. Когато работех в отдел продажби, освен знанията ми по психология и икономика, ми се наложи да усвоя и доста техническа информация, свързана с устройството на кари, вишки и всякаква складова машинария била тя с дизелов, бензинов или електрически двигател. Но ако фирмата не ме беше наела, и до днес нямаше да имам и най-малка представа за устройството и работата на всички тези машини. Не казвам, че човек не трябва да бъде любопитен и да не се интересува от нещата, казвам само, че не е длъжен да го прави. И че никой няма право да го съди или критикува за това, опитвайки се да класифицира поведението му като погрешно. Понеже не съществува човек на света, който да е съзнателен за Цялостта на битието. Т.е. Да има цялостно знание за нещата. Дори така наречените енциклопедисти и ерудити имат много бели петна в познанието си. И това е повече от нормално. Защото светът е огромен, а аз съм мъничък. Дори нещо повече - направо си е чудо, че същият, мъничък човек е успял да събере толкова много познание, имайки предвид ограничеността на възприятията ни. 

А колкото до централизираното компютърно управление на автомобилите - както обикновено има и негативни страни. Понякога едно мъничко техническо отклонение или лош контакт могат да изкарат целия автомобил от изправност. И на човека да му се наложи да си хване такси, ако не иска да закъснее за работа. И в такива ситуации се открояват пък положителните страни на фрагментарността.

Преди 7 минути, Иванка said:

  Днес ми се случи нещо подобно докато си правих джогинга в парка. Докато тичах един господин предложи компанията си, помислих си '' Добре, ще си упражня немският..'' Господинът пламенно разказваше за себе си, не го прекъсвах, явно му беше приятно. И тъй като аз си правя винаги само по 1 кръгче на парка ето че стана време да се разделим. Вежливо му казах ,че трябва да се оттегля след което последва въпросче '' А вие към колко часа тичате? '' Тогава червената лампичка светна и преди да се осъзня му казах '' горе долу към 17:00'' нили не умея и да лъжа  от негова страна последва  ''добре, ще ви чакам утре в 17:00''. Стана ми неприятно, сега трябва или да сменя часът си на тичане или да ангажирам съпругът ми да тича с мен в 17:00. Много неприятно, а колко хубаво щеше да бъде ако ме беше просто подминал.

Не се чувствайте неудобно, че сте харесвана жена. Напротив, наслаждавайте се на вниманието. Разкажете за случката на съпруга си, той сам ще изяви желание да ви придружи следващия път в парка.

Хората изпитваме социален страх, когато се налага да изразим несъгласие или да отхвърлим нечие предложение. Всички се страхуваме да не ни бъде отказано, но всички се боим и да откажем нещо на някой друг. Защото когато се съгласяваме, ние сме готините, а когато отказваме, ставаме гадовете.

Как се преодолява това и как човек се учи да възприема спокойно отказите на другите и да обгръща в уважителна и емпатична форма собственото си Не, без да губи искреността и самочувствието си?

Първо, като сам се научи да казва искрено Не без да изпитва неудобство от това и без да му се налага да избягва директния отговор. Умението идва от разбирането, че за всеки човек е по-добре да получи негативен, но искрен и емпатичен отговор, отколкото да изгуби часове, дни или години в лицемерно да. Защото най-ценното, с което човек разполага, е времето. Да бъдеш искрен, означава да не пилееш както собственото време, така и времето на другите. И да умееш емпатично и уважително да аргументираш отказа си. 

Парадоксът, с който съм се сблъсквала в работата си преди, бе как изключително опитни професионалисти в сферата на набиране на кадри за работа, не умеят да формулират отказа на компанията за работа с точно определен кандидат. В 99 процента от случаите, кандидатите, на които им е бил отказан договор, нямат идея защо не са били селектирани. А това е изключително ценна информация за самия човек, понеже му дава възможност да работи по себе си при желание. Дори в случаите, когато отхвърленият кандидат има смелостта да попита за причината, отговорът не е конкретен, какво остава да е добре аргументиран.

Същата ситуация се пренася и в личните взаимоотношения и въпреки наличието на безброй материали във връзка с успешното водене на комуникация, хората си оставаме доста големи инвалиди в това отношение. Какво е това, което не ни достига, за да я осъществим на практика, за да не се налага само да пишем дълги и никому неполезни статии за това как да общуваме успешно?

Рамусе, хората сме предимно с две основни ориентации в целеполагането - онези, които се съсредоточават върху резултата и онези, които се съсредоточават върху процеса. Идеалната комбинация би била човек, балансирано съсредоточен както върху резултата, така и върху процеса. Без съсредоточаване над резултата хората нямаше да сме изградили, завършили, научили и постигнали нищо, а без съсредоточаване над процеса, бихме изгубили любопитството и творческото в себе си. Защото да умееш да караш съвършено автомобил, но да нямаш книжка е точно толкова нелепо, както да имаш книжка и да не можеш да управляваш добре автомобила.

Още нещо за размисъл относно човешката ни природа: