caress…

Ако някой държи да вижда ябълката в квадратна форма, тя няма да се сдобие с такава форма единствено поради неговото силно желание. Да продължава да се настоява, че ябълката е с квадратна форма е равносилно, меко казано, на това да не можем да правим разлика между реалността и поривите на въображението си.

...тънката граница между хахото и психото е в това, дали човек осъзнава психото и може да го интегрира под една или друга форма - най- лесният начин е чрез здравословна порция смях над самия себе си. 

https://m.youtube.com/watch?v=FqfQXJSvbo4

Има ли фенове?

Още едно суперкнижле и спирам да натрапвам любимата си школа. Вътрешният свят на травмата

Но демоничните аспекти в човешкото съзнание за мен са неописуемо вълнуващи.

On 28 juni 2018 at 14:43, Втори след княза said:

Има ли идеално

Lascia ch’io pianga
mia cruda sorte,
e che sospiri la libertà.
Il duolo infranga queste ritorte
de’ miei martiri sol per pietà.

От "Риналдо", Хендел

Или казано накратко - колкото по-идеална е светлината на съзнанието ни, толкова по-сгъстена и черна е сянката му.

Нали съм предимно читател, а след това списвател, ви предлагам следното книжле: Принцип индивидуации о развитии человеческого сознания. 

Идеалното/Божественото съдържание има и тъмна страна - да не забравяме, че живеем в свят жесток и груб, който също има своя психична реалност. Информацията, когато не е оцветена от психичните преживявания, едва ли е красива или грозна, божествена или демонична, най-вероятно е просто информация в чиста форма. Как и защо човешката психика формира, преживява и проектира божественост/демоничност, какво да прави човек с тези символи и образи, до колко може съзнателно да ги управлява, какво е самото съзнание, като архетип, и още много интересни и полезни неща могат да бъдат намерени в книжката. А може и да не бъдат намерени. 

Преди 1 час, Incorrectus said:

Да, особено в контекста на разказания сън. Колегата е изяван практик, но очевидно не обръща внимание на стоварването на несъзнаваното, което определя неговите възгледи по въпроса. Да види как то се самоизвежда и самоописва... по невероятни начини.  Което (и не само това) дава основание на Юнг да каже: "становление порядка и распад того, что было установлено, находятся на глубине, за пределами человеческого контроля."

 

Признавам, че да прочета, че изживяванията не са основно понятие от психологията, беше сериозно изпитание за мен.

Преди 4 часа, Incorrectus said:

В този свой пост, Рамусе, се самопрепоръчваш като откривател на субективния скептицизъм, макар да се самоопределяш като починанел на идеята за неопределеността. От друга страна нищо не споменаваш, защото явно нищо не знаеш, за научния скептицизъм, който е нещо съвсем различно. Поредният твой хаос от объркани мисли, които само доказват вече известното, че скептицизмът винаги е личен, а не обективен проблем.

Субективният скептицизм разкрива единствено личното безсилие пред знанието. Той не може да обясни достоверността на теоретично-познавателните принципи във физически и психически аспект. Според него техниката е невъзможна, запазването на аз-ова самоидентичност също е невъзможно. С друти думи, щом науките не дават определени знания, няма как да съществуват техническите изобретения; никой не може да запомни своето име, защото съзнанието не може да се "самоопише", съответно човекът не може да изрази своите мисли, желания, да запомни пътя до дома...

 

"Секрет в том, что лишь тот, кто может разрушить себя, поистине жив. Хорошо, что эти вещи трудны для понимания и поэтому благоразумно замалчиваются, ибо слабые головы лишь запутаются и придут в смятение."  Юнг

Оооооооосъзнатост развиват всички - и родителите, когато учат децата си как успешно и самостоятелно да улучат с лъжичката устата си, и учителите, които обучават в четмо и писмо, и инструкторът, който показва как се ползват новите технологии... Всички хора дават знания, всички нормални хора развиват осъзнатост, само че в различни области и направления на битието.

Осъзнаването се развива непрекъснато в течение на целия ни живот, това е постоянен процес, който няма крайна точка. Развитието на осъзнатостта е винаги развитие, свързано с точно определена част от човешкия живот, към точно определена дейност, за която тя е необходима. Както при развиването на какъвто и да било навик, така и развитието на осъзнатостта има свои нива и посоки.

За развиване на осъзнатост на базово равнище спомагат всички практики, помагащи за овладяване на емоциите. Ако даден човек живее ден за ден и осъзнава единствено своите ежеминутни и най-елементарни потребности, мисли и желания, то това е осъзнатост на ниско ниво. Ако човек гледа по-широко на живота, а не само през призмата на собствените желания, вземайки под внимание и други хора, а не само свръхлюбимият себе си, планира бъдещето си, умее да поддържа в съзнанието си по-висши мисли, а в душата си по-висши чувства, то неговото ниво на осъзнатост е значително по-високо.

"Човекът без емоции е като покойник в отпуска". Докато човек е здрав, психически и физически, той е любопитен, жаден за знания и приключения, осъзнава, че има психични и физиологични нужди и че е съвсем в реда на нещата да изпитва емоции. Емоциите са по-бързите ни реакции на различни стимули, които могат да бъдат, но могат и да не бъдат напълно осъзнати. Докато чувствата са нашето собствено отношение към ситуация или човек. Чувствата и емоциите невинаги са едни и същи - можем да обичаме някого, но да изпитваме негативни емоции към този човек в различни ситуации, но емоциите може и да съвпадат с чувствата ни - например когато човекът, когото обичаме, ни радва със самото си присъствие. Както е възможно и да изпитваме изключително негативни чувства към определен човек и да се радваме, че той повече не е в живота ни.

Емоциите и чувствата са съюзници и чудесни учители, дори вдъхновители за хората с по-широка осъзнатост и врагове или несъвършенства за хората с по-тясна осъзнатост. Последното отдавна е доказано и в науката, и в живота.Хората, развили в себе си по-висши чувства, непрекъснато изпитват любознателност, естетични и етични пориви и стремежи, трудолюбие и удовлетворение от работния процес, както и морално обвързани чувства за благосъстоянието на всички хора. Колкото по-богата и разнообразна е чувствената палитра на даден човек, толкова по-богат е неговият вътрешен свят, понеже интелектът му разполага с огромна база данни, която го вдъхновява да работи, изучава, развива, анализира, трансформира: The Science of Emotional Intelligence

Защото научното знание е консенсус, който се намира в състояние на постоянно изграждане и рушене, а не канон. Част от разрушаването са грешките и тяхната поправка, а другата част просто са факти - непосредствените открития или новите способи за класификация и анализ, базиращи се днес основно на новите технологии. В света на информационните потоци е от значение не толкова онова, което човек си мисли, че вече знае, а способността за обновяване.

Никой консенсус не е показател за истинност, но фактите и тяхната проверка са обоснована истина в науката, която не може да не породи консенсус.

Преди 1 минута, ramus said:

по-добре е да се четем, не че е задължително.

Мен не ме интересува този "въпрос" и за мен той не е важен с нищо. Развивай тезите си но не виждам защо трябва да ме ползваш за целите си. Питаш нещо - отговорих. ама - не можело, не трябвало, можело и било друго - това си е твоя работа, а не моя.

Темата касае съзнанието и съждения относно него. Нито етика, нито психотерапия, нито че те били важни, за някой си. Това са си негови въпроси. Нито са мои, нито са според темата.

Благодаря за отговора. Нямам други въпроси.

Преди 43 минути, ramus said:

На мен - не ми е.

Не ме интересуват конкретни казуси от психотерапията, както и терапиите по принцип, въпросите за гладните негърчета в Африка, броя на макаците или статистиката на убийствата сред жителите в щата Уисконсин.

Също така трудно бих се подложил на терапия от човек, който сам се нуждае от такава. Това е все едно да ме съветва  и напътства да правя диета човек, който самия той се остро се нуждае от същото. Ама бил полезен на други като него... ок - нека е полезен, това са си казуси от неговия живот, избори, намерения и цели.

Ама клетките имали съзнание, имало и бог и той бил универсално съзнание и - защо пък това да не е вярно. Защо да не е вярно и че Дядо Коледа мина през комина и остави подаръци... Отгоре на всичко - има ги подаръците, и това защо пък да не е доказателство.

защо да не е вярно че христос е жив и се преражда непрекъснато в зададен предварително по календар ден. И че милиони хора отговарят хипнотично като овце на фразата 'христос воскресе'... И си честитят помежду си ... ама това им предоставяло възможност да се почувсват... някак си. Ама живота би бил по-добър, ама това било полезно, нужно...

Защо да е невярна която и да с скроена фантазия, само и само защото тя можела и да е полезна за някои и да им донесе повече ползи, да донесе и съвсем между временно пари и слава на "създателя й" който с тънък усет за ползите, решава забогатяването за себе си, като "спасение" на нуждаещите се човешки същества...

Всичко това не ме интересува с нищо. Съвсем нищо. направил съм други избори, в други посоки. няма как да се занимавам със спасението човек, който сам е пожелал да пътува по течението на реката и дори с всички сили ме уверява че това е правилното, че аз греша, че губя, че съм... такъв и такъв... И всичко защото той има нужда да ътвърди сигурността си в избора си. А избор няма... - просто... по течението, по инерциите от природата. В това няма избори, няма и защо да има.

Зададох съвсем конкретен и изключително важен въпрос, понеже той е директно обвързан с етиката. Човешка и професионална. За информация -  практикуващите психолози са и етично обвързани и имат свои етични принципи http://www.psixolozi.info/2014/05/etichni-principi.html. 

Никой психолог не подхожда безотговорно, както му скимне, към изследването на човешката психика. За да се достигне до целта на изследването са нужни първо, голямо количество принципност,морал и спазването на етика,както от страна на изследващото лице ,така и от страна на изследвания субект.Етиката на изследването придобива голямо значение и е едно от най-важните условия за осъществяването на експерименталния процес. Един от най-важните и може би първия етичен проблем, възникващ в работата с хора, е този за доброволността на участието в даден експеримент или процедура.Човек не може да бъде подложен на опитно изследване,без да се вземе предварително неговото съгласие.Когато се отнася до изследвания върху деца, пък се изисква съгласието на родителите или учителите,които отговарят за децата.Макар че целта на изследването винаги не може да се съобщи,начините и средствата трябва да бъдат приети от лицето.

Като наука, етиката представлява значителен бранш от философията, който помага за правилното поведение и добрият живот.Тя е тясно свързана с морала, на теория и практика.Етиката показва теорията на правилното действие и великото добро,докато моралът посочва тяхната практика .В този смисал изследващото лице носи морална отговорност по време на своята изследователска дейност,тъй като тя е преди всичко базирана на практически методи.От тук произлиза и друг основен проблем на изследователската етика.При опитите не може да се да се допуска, каквото и да е било психическо или физическо увреждане на индивида.Не трябва да се прилагат методически прийоми, които могат да застрашат психическото здраве на лицето или да въздействат отрицателно върху неговия характер. От изключителна важност е запазването на физическата и психична цялост на изследваните лица, каккто за ефективността ,така и за моралния етикет на изследването. От самата природа на изследваните характеристики следва и неприятното и трудно преодолимо съотношение: колкото по-същностна характеристика се изследва, толкова по-голям е рискът изследваното лице за претърпи неприятни или смущаващи емоции по време или след края на експеримента.Именно намаляването до незначително ниво или в най-добрия случай премахването на тези усещания,е може би основния проблем на изследователската етика.

Сега, нека предположим, че пред себе си имаш човек, който не е специалист, не е обвързан професионално и не се интересува от благосъстоянието на хората, над които провежда своите психологични експерименти или дори изследвания, изводи и диагнози, който твърди, че прави записи на лични разговори и ги колекционира в личен архив, а след това, при нужда, заплашва, че може да ги направи публично достояние, каква би била най-разумната и успешна стратегия за комуникация с него? 

Преди 39 минути, Втори след княза said:

Извинявам се, че се намесвам. Ползвам като стимул разговора ви.

Според предлаганото определение, а и интуитивно, психотичните имат съзнание. Използват думи и продуцират образи и невярна себеоценка. Отговарят на т. А и В.

Не поставям под съмнение, че имат съзнание. Поставям под въпрос неналичието на "съзнание" на клетъчно ниво. 

On 17 juni 2018 at 22:59, ramus said:

Истерията, като всяка истерия - до оглупяване и изпростяване.

Нищо де - образа на професионалиста вече е поразмазан, в очакване съм на най-грозната за мен част - тоталното падение и крайните фази на разпада. Все пак е въпрос и на личен избор, а аз не се интересувам от заплахи, още повече - в истерични и афектови кризи.   

Делюзиите, халюцинациите и фантазиите от цитираното изречение, са впрегнати в защитаването на разклатения психобаланс. Когнитивното пропадане, характерно за всеки дисбаланс е налице и в пълен блясък. Банално, банално, до втръсване, но точният момент е чудесен за постъпков анализ, още повече че е по писмено слово, което оставя следи, а не се губи във времето. 

Просто някои хора не си знаят границата, но.... ще мине. Има си и лекарства, ако стане прекалено и всъщност няма никакъв психичен риск - просто е като "разреждане".

Истеричния е изцяло потопен в афекта и стремежа си да угаси вътрешния конфликт. Възможно е да се стигне до емоционално нараняване, но истеричния никога не си дава сметка за това. За него са незабележими и когнитивните стеснения, като при силен афект, дори е налице нещо като когнитивна "имплозия" - защитата реагира със прибиране във все по-тесни граници, като ги събира ретроградно до точка на някаква форма на "баланс"...

Разбираш ли принципа - емоционалната "екслозия" веднага взима приоритет - така е програмирано да се случва. И афекта е избухване на емоции, усещания и чувства, реакциите са защитни, но при тях се получава "претоварване". Именно от него, за да се съхрани психостазата, започват да се изключват дяловете които "харчат" най-много енергия и остават само програмираните като 'дежурни', като оцеляващи - наследство от атавизми. Цяло изкуство е при афект да се съхранят когнитивните способности и процеси, особено на тия от "високо ниво". Изключително редки хора са тия, при които това е възможно без специално обучение...

От друга страна - за да се тушират последствията от "изместването" и пропадането се повлияват паметовите записи като впоследствие се премахват дисониращите и се нагласят останалите до консонантна картина... Има си цял мощен защитен механизъм, при това при нея това е вече сработвано, макар че раните са тежки и са останали при нея още от детството... Може да е всичко, може би е добър човек, но лъжите и манипулациите не говорят за пасивна форма на траматични компенсации. Тук е налице и нещо друго, което "излиза именно при афекти". Всъщност тя си го знае и това не е за първи път в живота й, така че спокойно - урагана ще премине. Но пък - ще остави типичните следи от деструкцията и пропадането на маските - ако не се овладее навреме. Защото ако се премине критичната точка - всъщност именно контролните осъзнати механизми се изключват по време на "имплозията" и... вече няма кое да поеме ролята на "стопер". с любопитството на изследовател и наблюдател ще очаквам развитието на случая, макар че сценариите са прости и ясни и... твърде повторителни и банални.

Може би изглежда като "шоу" отстрани, но иначе е болезнено и е просто тъжна гледка, поне за мен. От друга страна - ако всяка истерия можеше да воюва, сигурно планини щеше да мести... но може би - на други места из вселената... (дето се водят дела по параграфи...) . 

Интересно. Допускаме, че въпросната личност наистина има сериозно разстройство на личността. Каква би била най-добрата стратегия за справяне с хора, страдащи от параноидна патология, би ли могъл да опишеш подходите, които практически работят в подобни ситуации, за да не се задълбочава симптоматиката?

Преди 22 часа, Малоум 2 said:

Вижда се колко „капризни“ са нещата около „памет-съзнание, мислене с дооформяне на образ“ и как няма общо с измислицата на автора: Никаква възможност за съзнание при Клетка. Файнман, при разглеждане на „око на октопод“ – показва – цялата вътрешна част на главата на октопода е Мозък?! Ама мислене с абстрактни образи – не е установено (условна памет има)

Временната памет е външен белег за мозъка - не се предава по наследство. При превръщане на временната памет в постоянна (когато върху стояща вълна се изгради белтъчна макромолекула) се получава условна памет, която е също външен белег. Мисленето се осъществява и с двата вида памет. При образуване на цикли, обаче, е възможно и да се ползват пътища през Мозъчни Клетки. Където е "изтънена" кората по най-различни причини.  Тогава мисленето започва да влияе, не по най-добрия начин и на физиологичните процеси, цялостно.

...

 

 Малоум, поздравления за поредния пост, но имам възражение и ще цитирам следния текст:

Cellular life is sustained by tightly regulating the functions of the cell’s physiologic systems. The expression of predictable behavioral repertoires implies the existence of a cellular “nervous system.” This system reacts to environmental stimuli by eliciting appropriate behavioral responses. The organelle that coordinates the adjustments and reactions of a cell to its internal and external environments would represent the cytoplasmic equivalent of the “Brain".

И

It is therefore proposed that a bound conscious experience is a property of an individual cell, not a group of cells. Since it is unlikely that one specific neurone is conscious, it is suggested that every neurone has a version of our consciousness, or at least some form of sentience.

However absurd this may seem it is consistent with the available evidence; arguably the only explanation that is. It probably does not alter the way we should expect to experience the world, but may help to explain the ways we seem to differ from digital computers and some of the paradoxes seen in mental illness. It predicts non-digital features of intracellular computation, for which there is already evidence, and which should be open to further experimental exploraties. http://www.ucl.ac.uk/jonathan-edwards/publications/conscpropcells. Статията си заслужава да се прочете, според мен.

Да вземем за пример един малко по-развит организъм - охлювът. Правени са следните експерименти и наблюдения - охлювите са в състояние да намират нужната им храна в лабиринти и да запаметяват местата в лабиринта, които са проверявали за храна и не са намирали - те никога не посещават тези места повторно. Учени си направили майтап с група изгладнели охлюви и направили нещо като мост, който посипали със сол и кафе, а от другата страна на моста поставили любима за охлювите храна. Въпреки непреодолимите за охлювите от групата препядствия - сол и кафе, те започнали да опитват да преминават по моста. Усещайки ефекта на солта и кафето, спирали и се връщали обратно, но в крайна сметка всички, един по един, започнали да нападат лакомо храната от другата страна, "осъзнавайки" инстинктивно, че малките неразположения си заслужават и не могат да бъдат пречка за тяхното оцеляване. Нещо повече - когато добавили към тази група други охлюви, новаците не се поколебали дори за секунда, а се отправили напълно безстрашно към целта си - храната, преминавайки смело по моста? Те дори не отделили време за изучаване и опити, както техните другарчета, което логично ни навежда на изводи, че охлювите умеят да предават информация едни на други и да се обучават по информацията и следите, които са доловили от околната среда. Щото очевидно не е бил организиран семинар за най-практичния способ как да се пълзи през сол и кафе за начинаещи. Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че докато минава по моста охлювът си задава въпроса " to be or not to be", но би било добре да коригираме представата си за онова, което наричаме съзнание от човешка гл.т., тъй като съвсем други принципи са в основата на предаване и разпространение на информация и може би нашата собствена съзнателност не е нито толкова специална, нито толкова необяснима, въпреки фантастичните усещания, които поражда активността на невроните ни: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sazdaden-e-izkustven-nevron-kojto-mozhe-da-obshtuva-s-zhivi-nevroni_13879.html

 Да не забравяме, че и сред самите хора абстрактното мислене и саморефлексията може да не са на нужното ниво на развитие, но пък нищо не пречи човек да страда от делюзия, че е гениален стратег, философ, психологист, Наполеон или Бог. 

Преди 5 часа, Шпага said:

"По-умният отстъпва" е една доста спорна сентенция, но в случая можем да намерим смисъл в нея. Затова предлагам на Карес - като безспорно по-умната! - да отстъпи и да остави Рамус "насаме" с помиите, които се плискат неврофизиологично в съзнанието му

П.П. Впрочем ето какво мисли за съзнанието Макс Тегмарк - физик и космолог с голям авторитет, който явно не се страхува от злостните критики на опонентите си:

Човешкото съзнание е квантово състояние на материята

Шпагичке, за мен не е въпрос нито на гордост, нито е някакво състезание в разумност, а най-обикновен тест - captcha за човечност. Идеализмът ми и наивността ми винаги са ми погаждали весели номера - за това от доста време насам, когато се съмнявам в нечия почтеност и умствена уравновесеност, разклащам добре човека, за да видя всичко, на което е способен. Нормалните хора винаги правят всичко възможно, за да запазят добрите отношения, понеже отношенията и чувствата на другите също са ценни за тях, така, както и тяхното достойнство, което не поставят по-ниско от собственото и го уважават.  Но, уви, има и други видове хора. Обаче няма да предаваме името на доброто, та някой ден да успеем да литнем ний всички с по-добрите и благородни версии на самите себе си из облаците и да заживеем в хармония, акомпанирани от звуците на Одата за радостта. Алелуя! 

Яко! Все едно сме в трета серия на "Първичен инстинкт" - обсесии, престъпления, файлове, досиета, разследвания, фам фатал.....

п.с. Ти въобще усещаш ли се? Имаш ли си представа в какво нарушение за пореден път си и как мога да заведа дело по толкова много параграфи срещу теб, че да станеш за смях пред всички, които те познават в реалността?

Това е моето последно мирно предложение да се овладееш и вземеш в ръце. Помисли много добре преди да ми отговориш, ако смяташ да продължаваш в същия дух. 

1 hour ago, Малоум 2 said:

Подобно е положението и за клетките - ама понеже е намесена течна и полутечна среда, става проблем, как се пренасят токовете, не се ли гасят от еластичността на средата. Вече е известно, че полутечната среда може да се поляризира и прави възможни групови (колективни) прояви - а това е установяване на ново свойство, пренасящо вълни през "течност - полутечност", като среда. Посредством него - "съобщава" на други обекти, че съществува като обект. Но, информира, не чрез мисъл-телепатия, а с физичните си характеристики.

Защо нашите мисли да са по-различни? Нямаме основание да твърдим това. Ние наистина не знаем как работят нашите мисли. На мен моите ми приличат повече на облаци, които се движат и отразяват в главата ми, а след това се стопяват безследно. И следва дълга пауза. 

 Обаче, ако съзнателността вече е присъща на клетките ни (панпсихизъм), които са градивния материал на всеки организъм, тогава съзнанието вече не е никакво необяснимо чудо, подобно на Божий промисъл, а най- естествено свойство на живата материя, някакъв неин квантово-механичен ефект . Иначе ето една друга интересна хипотеза, която, като се замисли човек, е може би и най-хумористичната:

Нейробиолог Майкл Грациано (Michael Graziano) из Принстонского университета рассказал аудитории, что сознание — это своего рода лохотрон, в который мозг играет сам с собой. Мозг — это компьютер, который эволюционирует по образу и подобию внешнего мира. Среди его внутренних моделей есть сама имитация, или грубая аппроксимация его собственных неврологических процессов.

Результат — это иллюзия. Вместо нейронов и синапсов мы ощущаем в голове некое призрачное присутствие — собственное «я». Однако все это лишь обработка данных.

«Машина ошибочно думает, что обладает магией», — сказал Грациано. И эту магию она называет сознанием.

Он считает таинственным отнюдь не существование внутреннего голоса. «Здесь важнее объяснить другое явление, — говорит Грациано. — Почему мозг как машина настаивает на том, что обладает нефизическими свойствами».

Преди 31 минути, ramus said:

Трудно ми е да си представя как подобни глупости въобще могат да се приемат като теми за коментари.

На Големият Мистик и Психологист ли му е трудно? На Супермен, на който дори астрала му е до коленете и е го е пътувал и изучавал безкрайно, трупайки сиддхи?! Защо не разкажеш спокойно за собствените ти суперпауърс? Нали си искрен и открит? Нали имаш непоносимост и не търпиш лицемерие, манипулации... Ех, човешко, твърде човешко...Твоите коментари рядко не съдържат лична оценка и епитет. Как ли не си наричал, който и да било от пишещите тук и по други форуми, кой какъв е в личен план, какви били дефицитите му, комплексите, дисонансите... Колко бил ограничен и тъп, как не разбирал... И колко обичаш да се хвалиш пред познатите си как хората нищо не разбират, а само ти и малцина "избрани" сте светнати в нещата... След една поредна твоя хвалба точно в този контекст, Рамусе, се дистанцирах от теб и се наложи да си призная, че първоначалното ми впечатление за теб е било правилно.

 Принципно, нямам нищо против да си пишеш мислите и да стоварваш гледните си точки навсякъде в нета, само това парадиране е досадно, защото има много повече перспективи, чрез които човек може да изрази себе си. Не си заслужават непрекъснатите опити да се превърнеш в център на хелиоцентричната ни система. Разбира се, в реалността си съвсем друг и не си позволяваш подобна арогантност, дори гласчето по детски ти трепери, докато разговаряш за първи път с жена по скайп. Пък като видя снимките на Мимето как ти се разтече лигата, няма смисъл дори да споменавам. Щото много обичаш да си набиваш цената и да го играеш недостъпен, като всеки комплексиран бета мъж, който отдавна е открил, че само тази стратегия е успешна в неговото неравностойно, конкуретно положение - нали си и експерт по Тантра и много ги чаткаш нещата. Ама само в нета. 

Късмет в осъзнаването.

Преди 1 час, ramus said:

банално. Така се съставя образа за себе си - като професионалист - с банални положения. Това правят на всички популярни сайтове, всеки един  'психоаналитик' повтарят едни други баналните истини за пред публиката. От друга страна - а дали горните положения от цитата стигнаха до авторката им... щото малко...

Поразиграй още публиката - спокоен тон, благи думи, банални и повторителни тези, изразени с прости изречения - да вденат, да върви играта. Истерията я няма - всичко е ок, дишаме... истински професионалист

Може ли да опишеш рамус по няколко други начини... или да обогатиш вече представените. На няколко човека от публиката много ще им хареса и ще получат възможността да си обогатят дежурните повторителни рецитации. Сега им е паднало, таман вълната е приповдигната и е налице леко оживление.

 Все още никъде не се четат твоите собствени диагнози - те са наистина от професионалисти и практици... В замяна на това - щедро раздаваш форумни стъкмистики - така не се носи отговорност, няма значение какво се пише - важното е театъра да върви. Но нищо - то си е "човещинка" - точно в описанието на цитираните банални думички... 

Чудесен линк, байдъуей. Сега - и допълнен с "цялата книга на руски". Изключителна книга - изключителен автор - "нова биология" - нека се просветят форумните схоластични философи и невроучени... Те още дори не са отворили линка - философи мъдрят казуси от когнитивна психология... И всеки има мнение. Ако може - и музика и едно "ганкино"... за наздраве. Не че е сериозен някой, но от играта на сериозност, както и безбройните имитации и лъжи често ми опротивява... Очаквам и да ми го обясниш, за пореден път с благи думи - от твоите... С поредните възхвали на "чувсвтвата и емоциите' и на тия дървеняци и нещастници, дето ги отричат, дето са още в черната дупка на невежеството... Не че ме интересуват, но ти не спираш. И не е заради рамус... не е. Има си сърбежи, дето много сърбят и си искат чесането - съвсем лични сърбежи, байдъуей. 

------------------

В хода на всичко това - си чакам поничките - шуменски, с много пудра захар. Половината с шоколадов топинг, другата половина - с ягодово-малинов сироп. Ако ви се свиди за айряна, приемам и ("гушанска", задължително) боза, естествена, със захар, без консерванти - съвсем както беше преди мнооооого години наливната боза по сладкарниците...

Айде - малко по-щедро, стига с това стискане... Не съм ли заслужил - поне понички. Така или иначе - поредното освидетелстване вече изгря и чакам да дойдат от психиатрията, щото при толкова сериозни професионалисти е срамота да не откликнат. Така че - поничките може да са ми "последно желание". смилете се над бедната невежа душа, толкова изстрадала, неука, толкова заслепена и заблудена, толкова невротизирана и нещастна...

Да, да, разцепил си камък, пуснал е мляко! Ми, окей. Щом казваш...

Малоум, не съм подготвена за подобен спор, но от доста време в научните среди се обсъжда ролята на средата и влиянието й върху ДНК. Ето една статия точно в тази връзка: https://www.livescience.com/37135-dna-epigenetics-disease-research.html

Интересното за мен в книгата не са личните вярвания и духовни откровения на автора, както се опитва да втълпява един известен форумен капацитет по всички въпроси на битието, науката и съзнанието, а частта, която е свързана с догмата в науката. Или ригидността на убежденията. Хората са живяли векове наред, убедени, че Земята е плоска. Днес дали не живеем по същия начин, убедени, че ДНК е есенцията на живота така, както преди 100 години пък бяхме убедени, че Бог ни е създал? Някак доста арогантно е да решим, че само ДНК е ключът от бараката и е отговорът на всички екзистенциални въпроси, измъчвали някога човечеството :http://www.abc.net.au/news/science/2017-04-21/what-does-epigenetics-mean-for-you-and-your-kids/8439548.

Когато чета, винаги си правя рисърч в нета, за да сравнявам и подлагам на анализ различни гл.т. и понеже в главата за интелигентността на клетките, наистина ме сюрпризира в книгата, се постарах да потърся инфо в нета и ето какво намерих: https://www.researchgate.net/publication/233710423_On_Intelligence_in_Cells_The_Case_for_Whole_Cell_Biology

Наскоро четох статии във връзка с интелигентността и при разстенията, дори тук има пусната тема за това дали разстенията изпитват болка. Цялата тази информация, на която попадам напоследък, наистина ме кара да си мисля, че природата е един цял, жив организъм, съзнателен и разумен на неподозирано множество нива, говорещ и общуващ на неподозирано много езици и системи от комуникация, една жива, съзнателна и съзнаваща реалност, за която само сме чели в книгите от библиотека Фантастика и сме виждали като анимация във филми, като Аватар. 

Някак тези статии и открития в науката, наистина навеждат на сериозни асоциации с някои религиозни текстове, а наличието на интелект на микро и макро ниво, навеждат на мисли, че съзнанието е присъщо свойство на всичко? 

Откъс от книжлето на руски, където може да се прочете цялото: http://www.rulit.me/books/biologiya-very-nedostayushchee-zveno-mezhdu-zhiznyu-i-soznaniem-read-429642-22.html 

Проблемът е много по-дълбок. Просто всеки човек има и тъмна страна, която може да е осъзната и поставена под управление в известна степен, но може да бъде и напълно неосъзната и да се проявява само в моменти на изключителен стрес. 

За това винаги се отнасям скептично към хора, които описват себе си като осъществени, мъдри и осъзнати в изключително голяма степен. Като изключително опитни и разумни. Стараещи се да демонстрират и затвърдят този свой образ не само в себе си, но и пред всички останали с един непрекъснат ПИАР на личността си под всякаква форма. Такива хора изобщо не са съзнателни за чудовището, което живее паралелно в психиката им, но понеже е изтласкано и добре прикрито, не го забелязват. И когато са поставени в ситуация с достатъчно тригъри, логично губят контрол и чудовището се показва в цялата си кошмарна неподправеност.

Това е причината, когато дискусията се нагорещи, контрастът да е най-голям именно при онези с най-големите претенции за осъзнатост, почтеност, искреност и честност. Когато човек стане свидетел на това друго лице в човека, човекът има само два пътя - или да осъзнае тъмната си страна, или да я проектира непрекъснато върху свидетеля, за да намали психичното напрежение.

Хах, манипулацията е на много по-дълбоко и несъзнавано ниво, отколкото дори успяваш да допуснеш! Тъй като диспнансът се състои в следното - ако аз, Рамус,  не успея да докажа с всички сили, че Карес е фалшива, интригантка, фантазьорка, нищо неразбираща и толкова велика и неуловима манипулаторка със супер пауърс, то алтернативата, която ми остава, е да призная пред себе си и всички в този форум, че не само имам недостатъчно познания в разни области, но тук пишат и хора, които въпреки личните ми убеждения, емоции и пристрастия, разбират и знаят повече от мен. Оу, какъв срам за горделивец като мен! 

Препоръчвам ти едно книжле на български във връзка с убежденията, за които си мислиш, че си разбрал всичко, но никога не си бил практически толкова далече от нещата, колкото днес.  Ето линк към книжлето на български:  http://iztok-zapad.eu/books/book/907

Моля за модераторска намеса, за пореден път в безсилието си да се аргументира по темата, Рамус прибягва до лични нападки и изнасяне на конфиденциална информация, за която не съм била нито питана, нито съм давала съгласието си.