caress…

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Благодаря, че сте обърнал/а внимание на други мои теми. Не съжалявам, че не изживявам като част от митологията си половите девиации. По- скоро ще се насоча към произведенията на изкуството като култови предмети. До- ще време  

Все пак, Как се отнасяте към оскърбително отношение към жената чрез опростачване на изказа за вторичните полови белези? До скоро се е смятало за бон тон в присъствие на жена да се става, а днес медиите изобилстват с простащина? Става дума за психологическо самонаблюдение, а не за етически норми. 

Лично на мен, това е културен регрес и опростачване и изпитвам чувство за дискомфорт (прескачам такива текстове) ... е, снимки топлес не игнорирам, макар че и това може би се възприема оскърбително от жените. Не зная.

Хора с лошо възпитание и култура е имало дори през епохите, когато джентълмените са ставали почтително при влизането на дама. Но не и при влизането на прислужничката, която също е жена. Така, че почитта е била оказвана към статуса, а не към жената по принцип. Днес почит се оказва към жената по принцип, като към човешко същество, и развитието на дадено общество се характеризира именно с отношението му и към жените. Няма как, при това положение, да се съглася с идеята ви за всеобщ културен регрес. 

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Едно условно предупреждение при изследването на джендър- психологията. Може би защитниците смятат, че сегашното отношение към тях като към девиация ще се промени, защото "Да разбереш значи да простиш" . Сериозното отношение е само "Да разбереш, значи да разбереш" и толкова.

С нескрито любопитство очаквам да разработите темата и в личната си митология. 

Преди 14 часа, Втори след княза said:

Харесва ми как в психотерапията се орентират към въпроси като: "Кои нови умения, очакваш след терапията?" и следва каталог т.е. номинална скала на очакванията, а накрая резултатът може да се определи от наличието/ отсъствието на очакваното.

Хората не посещават терапия с цел придобиване на нови умения. Това не са курсове за машинопис, шев и кройка или готварски курс.

Преди 14 часа, Втори след княза said:

При измерването на реакция и пр. е още по- красиво. Мери се в секунди. Безупречно. (друг е въпросът как се интерпретира. Една пишман- психоложка казваше, че рефлексивните личности са тези, с бързи рефлекси  )

При тези измервания участва и физиологията. За това получените данни са първо - косвени, второ - приблизителни. Те не казват нищо за скоростта на висшите умствени процеси.

Когато в споменатия от вас случай се измерва скоростта на психичните процеси, всъщност, се измерва скоростта на физиологичния процес, протичащ между стимула и реакцията, а само косвено психичния процес, понеже се допуска, че едновременно и паралелно с физиологичния процес протича и психическият. Само в този контекст може да се говори за измерване на скоростта на психическите процеси.  

В психологията отдавна се използват фисолофски подходи. Един, за който се сещам, например, е феноменологичният.

Първоначално феноменологичния подход е създаден от Хусерл, но се съдържа както в хуманистичния подход на Роджърс/Маслоу, така и в Гелщат психотерапията, НЛП, психосинтеза и пр. Редуктивността пък е в основата на психоанализата и психодинамиката. Въпреки това в практичната психология за феноменологичния подход се говори доста рядко. Поведенческият е може би най-популярен, следван от психоаналитичния или психодинамичния, а най-модерният е когнитивният. Докато феноменологичния подход в практичната психология може би е най-разпространен. Но този подход е толкова естествен, че сякаш не се забелязва, а и е логично психологията да използва и борави със собствената си терминология.

Феноменологичният подход е подход, в центъра на който не е поведението, а съдържанието на възприятията и преживяванията на съзнанието - т.е. какво виждам и как го преживявам. Феномени са и усещането, и възприятието, и представите, и мислите. Важното в случая е как се преживява от съзнанието, какво ни казва, за какво ни напомня. 

Ще илюстрирам с пример за повече яснота. Да речем, че в киното се прожектира филм, главният герой на който е един объркан и инфантилен човек, не умеещ да се грижи нито за себе си, нито за другите. През погледа на практичните хора-реалисти - филмът е депресивна боза, но неизвестно защо голяма част от женската публика се връща да го гледа отново и всеки път плаче. Пак го гледа и пак плаче. Съжалява искрено главния герой, съпреживява лутанията и нещастията му. Женската душа откликва на самотата и страданията му, така близки до собствените й преживявания и опит. От логична гл.т. - във филма няма нищо ценно. От феноменологична - филмът е душевно богатство. 

Т.е. от значение са феномените на вътрешния свят - онова, което живее непосредствено в душата, а всичко друго - като логиката, обективните обосновки и социалната полезност, са от значение само дотолкова, доколкото те са свързани с вътрешните преживявания. В този смисъл феноменологичното е тясно свързано с психологичното. Психологично е и всичко, което е вътрешно и няма рационални обосновки. Онова, което изведнъж се случва, въпреки че според логиката и разума не би следвало да се случва. Логиката, анализът и рационалните изводи, полезност и целесъобразност - не са от този свят. Това е светът на чувствата, усещанията и преживяванията. Отново ще илюстрирам с пример: 

Може приятели да ти обясняват обективно какъв си късметлия и колко много си постигнал, но ако до теб няма любим човек и ти изпитваш болка и пустота, за какво ти е тази външна обективност? Или ти разказват как някакъв човек е много умен, достоен и талантлив, но ти чувстваш, че това не е човек по твой вкус, не ти е симпатичен, гласът му те дразни, нещо в маниерите му ти се струва фалшиво или предвзето. И ти не задълбочаваш отношенията си с този човек, въпреки че приятелите ти го превъзнасят.

Както се вижда от примера, акцентът не пада върху собственото поведение, а върху същността на преживяванията, стоящи зад това поведение - неговата мотивация, емоции и намерения. За това спокойно може да се каже, че когато психолозите говорят за субективността на индивидуалното съзнание, те говорят и от позицията на феноменологичната парадигма. 

Предполагам, че един философ би могъл да обясни в пъти по-добре същността на разглежданите феномени и за това привествам всякакви допълнения и поправки към написаното от мен.

В града, в близост до който живеем, се намира стара средновековна крепост, в много добро състояние. Днес е добре поддържан парк, от който се открива една от най-живописните гледки към долината на р. Теджо. Седнала небрежно, по турски, на стената на цитаделата, една жена, около 50-годишна, обляна в слънчева светлина, тихичко свиреше ето на този инструмент, докато се наслаждаваше на гледката.

За мен това бе един от онези незабравими моменти, които ти спират дъха. 

Преди 16 часа, sir said:

Ами защото, уважаема, на работа сме, за да вършим работа. Ако някой не може да си свърши работата, да си търси друга. А ако смята, че има основателни претенции, че е дискриминиран по някаква причина, то за целта си има съответните органи, към които може да подаде жалба. Елементарно е.

Закон, забраняващ свободата на словото, не знам дали има, ама има едно нещо, наречено Кодекс на труда. Там например има една глава за задълженията на работниците и работодателите, хубаво е всеки да си я препрочита от време на време. Ей така, да си опреснява паметта. За да не си мисли някой, че "свобода" значи, че като отидеш някъде на работа, можеш да си правиш или говориш, каквото си искаш. 

Език на омразата не знам какво е, но съм сигурен, че при добро желание все ще се намери такъв някъде из това мнение. Тука има големи майстори в намирането на "-фобии" и "-изми".

Под "специални права" разбирам това, на което именно и отговорих в цитираното мнение. Ако за някого е по-важно, че е джендър, отколкото, че е работник и е дошъл да върши дадена работа, то явно очаква някакво специално отношение. При мене специално отношение обаче няма. Или си вършиш работата, или не. Няма средно положение.

Разбирам гледната ви точка. Дори съм съгласна с нея и я приветствам.

Но тя няма нищо общо със смисъла на първоначалния ми пост, който реплекирахте.

Семейното щастие също е крива, а не права, възходяща линия. Да си щастлив, семеен човек, когато се случват само хубави неща, е лесно.  Лесно е да си щастлив, когато всичко върви според съвместните планове и очаквания. 

Да запазиш доверието и обичта, когато семейството е в долната част на кривата - това е по-трудното. Онези, които са усвоили умението заедно да преминават през несгодите, задълбочават връзката си. Семейното щастие не пада от небето. 

Човекът, който живее във вътрешно раздвоение, е много по-интересен от онзи, който е хармонично изграден. Какво като изглежда някому "крив" богатият му, често антагонистичен, но многомерен, вътрешен свят.

Ако човек постигне заветната зрялостна цялост, той ще загине. Може да й се порадва няколко години, да напише хиляди постинга в прослава на сублимацията на егото си, а след това? Няма да има нищо…

Преди 3 минути, Last roman said:

по-лошо - те са потомци на неинтегрирани чужденци, които само по паспорт се водят граждани на съответната страна.

Знаете ли, парадоксът е, че първите поколения преселници чудесно бяха се интегрирали. Хората работеха, гледаха си децата, почитаха обичаите си, учеха езика и се радваха на по-добрия стандарт на живот.

Преди 17 минути, ДеДо Либен said:

Проблемите (и на Белгия в частност) са от неуспешния опит за интеграция на възвишени елементи от бившите колонии и такива с коренно различна традиция и религия , при които мултикултито нещо не се получи при десетилетните толерантни опити.

Източноевропейците не са проблем, въпреки някои сериозни разлики в манталитета. Те се интегрират успешно с малки изключения. Африканците от бившата белгийска колония също нямат проблем с интеграцията. Да се разхождаш из Матонге - кварталът на черните в Брюксел, е много пъстро, интересно и жизнерадостно преживяване. Същото е в китайските и еврейските квартали в Анверп. До преди 10 години нямаше проблем човек да се разхожда и из мароканските квартали, но нещата драстично се промениха с появявата на ислямския радикализъм.

Преди 15 минути, Incorrectus said:

Не, не съм имал предвид компетентност/некомпетентност. Патриархално като твърдо, феминистко като по-меко управление. Това става ясно и от линка, който приложих.

 

Много внимателно прочетох линка и сугестивните подхвърляния във връзка с некомпетентността на феминисткото управление.

Докато живеех в Белгия, дълго време се учудвах на "меката" или толерантна линия на управление, с която се характеризира вътрешната политика на страната. За мен тя беше непонятна, имайки предвид, че съм родена и израснала в България с всички последствия за мисленето и манталитета ми. Хората от Източна Европа сме доста грубовати и агресивни в сравнение със западняците-кореняци. Ние сме възпитавани с "твърда ръка", авторитарно, управлявани сме твърдо и праволинейно, и някъде из дебрите на подсъзнанието си повтаряме и очакваме същите твърди модели, където и да се озовем по света.

От друга страна, западнякът, през годините на студената война, изгради изключително толерантни, развити икомонически, със силна социална политика общества. Но ги изгради за себе си, базирайки се на манталитета, дисциплината, осъзнатостта и отговорността на гражданите, населяващи тези страни. И всички си живееха задружно и добре в собствените си държави, докато не настъпи глобализацията. 

Проблемите започнаха да се появяват с емиграцията и разширяването на ЕС, когато на различните нива на гражданска етика, отговорност и осъзнатост им се наложи да съжителстват под един покрив. Защото западнякът се оказа не само икономически по-силен, но и по-високо осъзнат от събратята в Източна Европа, а какво остава за имигрантите от други части на света. За западното мислене би било решителна крачка "назад", ако решат да прибегнат към старите силови и хард стратегии за справяне с проблематиката. Това е крайна мярка, която с всички сили се стараят да не допускат. От друга страна, възпитаваните и управлявани по твърдата метода емигрирали съзнания, не разбират езика и методите на толерантността и ги смятат за проява на слабост или некомпетентност, тъй като няма особен ефект върху манталитета им, а това е сериозна пречка за интеграцията им. Това съответно резултира в нарастване на недоволството и крайно десни политически настроения сред кореняците-западняци, както и желание за провеждане на политика с нулева толерантност. Факт е, че в западната преса не се изнасят или се потулват факти във връзка с престъпните деяния на новодошлите, за да не се налива още масло в огъня. Стараят се с всички сили проблемите да бъдат решени по цивилизован, мирен начин.

Засега да държат нещата под контрол, извършвайки законодателни реформи, отделят се средства за "образоване" на емигрантите и се затяга приема на бежанци. Бъдещето ще покаже дали оцелява по-грубият или по-разумният. 

Статията загатва за поставянето на ясни и недвусмислени граници при общуването с хора, за които не съществуват ограничения и уважение към периметъра на личното пространство на другия. Съществуват хора, за които другите са просто обекти, средства и цели, а не мислещи и чувстващи личности. Енергийните вампири днес имат малко по-научен етикет и той е "токсични хора". Ето една популярна статия, но с малко по-практична насоченост:

https://psychology.framar.bg/токсичните-приятели-как-да-ги-открием-и-какво-да-правим-след-това

Преди 8 часа, ramus said:

Иначе са хубави благите ти думи, създават "социална атмосфера". От друга страна - не съм дипломат, нито съм възпитан или маниерен, което ми дава възможност да съм директен и да не ми се налага да лицемеря заради "публиката"... Разбира се - реактивността "отсреща" не закъснява, което също не е нито конструктивно, нито ерудирано (за разумно - съвсем никак). Просто се "връща" на огледален принцип и съвсем първосигнално...

Това, че с Incorrectus сме на противоположни позиции в тази тема, за мен не е основание да го стигматизирам или подценявам, нито влияе на форумната симпатия, която имам към неговия начин на мислене. Не мисля праволинейно, като Рамус. Хората не са само черни или само бели - многоцветни мандали са. Научете се да виждате и одухотвореното в хората, не само техните "незрелости". Това ще спомогне комуникацията да бъде изведена на по-продуктивно ниво и ще намали невротичността.

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Днес наблюдаваме нещо друго. На ЛГБТ общности явно не им се чака хилядолетия да се наложи, евентуално, нов идеал, както това се е случило с патриархалния идеал, а опитват да осъществят обратна посока на развитие чрез спуснати отгоре разпоредби - от обществено към индивидуално, от държавата към индивида. За необходимостта от това се дават различни аргументи, като например заплахата от предразсъдъците към жената на мигрантите. Но точно в този момент на Европа й е нужно традиционно патриархално/мъжко отношение по въпроса. Който не вярва, да прочете за проблемите на едно феминистко правителство.

https://5corners.eu/Швеция-е-обхваната-от-насилие-а-полити/

Заявявате го така, сякаш в традиционно патриархалните общества не съществуват подобни проблеми…Със сигурност "некомпетентността" е женствена характеристика, мъжествеността е винаги компетентна.

Преди 8 часа, sir said:

и да не писка за специални права

И защо да не "писка"? Има ли закон, който да забранява свободата на словото? А езика на омразата?

Какво разбирате под "специални" права? 

Преди 13 минути, Incorrectus said:

Аз - хомофобът с лесбийки се разбирам прекрасно. Но големи ядове бера с нежни мъже. Един ми спретна такава интрига, че 1 година не мога да се оправя. Моите предразсъдъци ме карат да мисля, че нежните мъже еволюират много успешно в посока интригантско майсторство като средство за социална доминация. Което си е пак нравствена еволюция, ама ориентирана по джендър.

Относно хомосексуалното родителство, едно сериозно мнение на трима западни хомосексуалисти:

Да приемеш хомосексуалността си, означава да приемеш и ограниченията й

Вие не сте хомофоб. Не е възможно разумен, конструктивен и ерудиран човек, като вас, да залитне в един толкова краен предразсъдък, без да го осъзнава, осмисля и асимилира. Аз също съм имала проблеми от подобно естество с гей-приятел, но имам и положителен опит. На всичкото отгоре, съм "влюбена" в творчеството на Оскар Уайлд. Повечето от приятелите ми, които са и творци, са гей, присъствала съм на гей-сватба и съм поканена за кума на лесбийска сватба. Както вече писах - преценявам хората според одухотвореността им, а тя варира сред хората независимо от половата им принадлежност и сексуална ориентация.

Принципно съм съгласна с приемането и осъзнаването на ограниченията, но когато съществува възможност, въпреки ограниченията, човек да бъде родител, негово пълно право е както да приеме, така и да откаже - независимо от сексуалната му ориентация. Същественото за мен е в това, че има свободата сам да избере. 

Факт е, че се спекулира за целите на една или друга пропаганда, факт е, че фанатизмът и борбата за налагането на крайни убеждения е присъствало и продължава да присъства, като феномен, на политическата сцена, но без тези крайности в мисленето човек не би могъл да намери равновесната точка на здравия, изчистен от крайни идентификации разум, да отбележи залитанията и последствията от тях, и, в крайна сметка, да изработи по-успешни, по-адекватни решения за предоставяне на по-висококачествени и достойни условия на живот за всеки един човек. Идеалът е необходим - той определя посоката на развитие първо на индивидуално, а след това и на обществено ниво. 

Преди 8 минути, Frujin Assen said:

Много хубави разсъждения! А сега си представи обратната ситуация. Джендър те хваща на улицата и те пребива. Джендър колегата ти стоварва цялата работа и си тръгва. Значи ли това, че всички джендъри са лоши?

Фружине, не сте ме чел внимателно. Моят критерий за оценка не включва сексуалната ориентация, а еволюцията на дадено съзнание. Според този критерий разделям хората на повече и по-малко еволюирали.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Е, във всичките си прояви човек е психо- биологично или ако щете био- психо- социално единство. Нима не сте усещал/а подгъване на коленете или изчервяване  при някои социални контакти? Така че не ги отделям, но в някои ситуации едното преобладава. При коитус, допускам,  преобладава биологичното.  

По отношение на морала, още го осмислям. Не мога да напиша нещо за пред хора . 

Чудесни разсъждения! Няма нужда да стигаме до коитуса, можем да разгледаме и по-тривиални ситуации. 

Напълно съм съгласна, че Човекът е единство на био-психо-социото и според ситуацията може да се проявява както една от тези градивни компоненти, така и комбинация от тях. За целите на дискусията нека да симулираме ситуация във връзка с джендърството. Да си представим, че се опитват да ви оберат на улицата и именно един такъв джендър ви помага в беда. С дружни усилия "доброто" успява да възтържествува над "злото" т.е. вас не ви обират, а крадците са прогонени с подвити опашки. Като това е най-обикновен пример за ситуативен морал.

Друга ситуация. Имате проблем в работата си, крайният срок е "утре" и вие сте ужасно стресиран понеже осъзнавате, че е невъзможно да приключите работата в нужния срок. Колегата-джендър, когото винаги сте презирал поради "джендърството" му, обаче решава да ви подаде ръка, напук на личното ви отношение към него, наравно с вас работи цяла нощ и на сутринта работата е свършена.

Защо ви давам тези елементарни примери се питате навярно? За да стане ясно, че за съвременния човек е нормално да преценява другите според социалните им качества и добродетели, а е първобитно да си създава предразсъдъци за тях единствено на база сексуалната им ориентация. Че съществува етика, която е надполова, надраснала инстинктите, че всеки човек е и Дух, не само тяло, и че одухотвореността в човека е стойностното във взаимоотношенията ни с другите. Независимо дали отношенията са интимни, родителски, приятелски, колегиални, съседски, форумни и т.н. Един одухотворен хомосексуален в този смисъл би бил в пъти по-добър родител от един неодухотворен хетеросексуален. В пъти по-етичен и цЕнен приятел, колега, любим.

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Стоп, стоп. Не съм искал да провокирам тези мисли у вас. Аз съм за обратното. Аз съм за това, че стереотипите на отношенията между половете са усъвършенствани от културата. Смятам, че културата обуздава много прояви на невъздържаност между половете, но признаване като нормална на доста измислена система от още полови роли не е белег за по- напредничава култура, а за разпад на културата.

Ако трябва, под заплаха от оръжие, да кажа кое е първостепенно- биологичното или културното, ще се затрудня. Все пак за решаване на задачи първостепенна е културата, но за сексуалните отношения, залагам на биологичното.

Според има объркване. Биологичните функции за възпроизвеждане са само две - мъжка и женска. Социалните роли обаче са тези, които са многообразни.

Как мислите - отношенията между двама социален или биологичен феномен са? Ако са предимно социален, не е ли точно многообразието от социални роли причината моралът във взаимоотношенията често да е ситуативен(над биологиното) и поради това влиза в противоречие с общия морал, базиран предимно на биологичното?

Преди 2 часа, Втори след княза said:

И така, има традиционна полова роля, която съответства на биологията. При възникнали промени се променят и ролите, но при стабилизиране на ситуацията има тенденция за връщане към тази биологична роля. Второсигналната ни система може да ни изиграе номер и да бъдем убедени, че това не е правилно и след отминаване на промените приемем несъответни на биологията и неадаптивни роли. Уви. НЛП.

Чета ви и си мисля - за какво му беше нужно на човека да развива едно… толкова излишно нещо, като мисленето си и културата, след като нещата са си напълно окей и на първосигнално ниво?

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Мисля, че може да се дискутира дали "опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех"

Не участвам в дискусията с цел да рекламирам и насаждам "модерния западен стереотип", а заради различната гледна точка. Нали сте ни поставили задачата да дискутираме "джендърството", което за мен означава да обменяме по-високи мисли и идеи от първично биологичните.

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. 

Исторически погледнато, опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех. Какъвто и да е бил моделът, налаган предимно насилствено, отклонения от него са съществували независимо от сексуалната ориентация. Забраненият плод продължава да е все така сладък и днес.

Възможно ли е Юнг да се окаже прав и психически всеки човек да е андрогинен? Формирането на личността и сексуалността са сложни и деликатни процеси, за да раздаваме етикети с лека ръка. Все пак идеалът в любовта е човек да създаде отношения с друг човек, а не с точно определени полови органи, нали? 

Сексуалността не се проявява изключително в самия секс. Има множество компоненти. Сред тези основни компоненти са емпатията, нежността и топлотата. Като тези компоненти може и да не ни отведат непременно до спалнята, но ще направят отношенията ни с другите хора дълбоки и здравословни, независимо от техния пол! Това не е нищо друго освен здравословното проявяване на нашата бисексуалност, явяваща се следствие от психологичната андрогинност. За нея не е задължително непременно да включва физическата страна, тъй като, очевидно, никой не спи с всички хора, към които се отнася със симпатия и обич - т.е. човешките взаимоотношения никога не са били сведени само до реакциите на генеталиите.

Еротичните скулптури в храмовете на Каджурахо имат интересно медитативно предназначение - съзерцавайки ги, човек да се избави от натрапливите сексуални фантазии, като постепенно приеме с разбиране всичко, което те изобразяват. Целта е съзнанието да се пречисти. Забраняването или заливането с кал, внушенията за срам и неморалност по никакъв начин не допринасят за подобряване на ситуацията. Религиите какви ли не правила и забрани измислиха в борбата си с "плътската греховност" и до къде стигна човечеството? До невротичност. Натрапливото влечение към лица от противоположния пол също не е показател за психично здраве и нравствена зрялост. Какво като е "биологично правилното"?

Преди 25 минути, Втори след княза said:

Докъде се простира ОТГОВОРНОСТТА и от къде започва НАСИЛИЕТО  при усвояване на културните образци?

Преди 7 часа, vvarbanov said:

Александр Дугин: "Победата на феминизма е неизбежна"

Преди 10 минути, Frujin Assen said:

Най хубавото на джендърството е, че на дърти години като не можеш да вдигаш самолета пак може да си у секса.

Порнографията отдавна наложи диктата и волята на Божествената еротична женственост и продължава да я възпроизвежда и разпространява масово, докато онемялата и сломена пред мощта й ранима мъжественост, от днес нататък ще тъне низвергната в ролята на "обслужващ, вибриращ персонал". Който персонал, на всичкото отгоре, е и в пъти по-ниско платен на снимачната площадка. В този контекст хомосексуалният мъж - този самотен, свободен и независим стожер на мъжествеността, ще има ролята на сантиментален утешител за идните поколения от мъже, принудени да оцеляват в ерата на Кибера. Хомосексуалистът най-сетне ще получи така дългоочакваното всеобщо признание на "сакрален пазител на безвъзвратно изгубеното могъщество на фалоса". Амин.