-
Брой отговори
601 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
3
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от caress…
-
-
On 20 maart 2018 at 9:32, Малоум 2 said:
Затова си мисля, че и двете: " нуждае - иска" са важни и едновременни. Поне по теория - няма едно нещо. Всичко е по двойки - сдвоено. В този смисъл - няма как човек да се "мота-рее, като свободен електрон!" - никъде няма свободен електрон. Това е известно и при човек: физически - няма свобода.
Хм, мисля си, че пихологически (абстрахирам се от физиологията) желанието се поражда от състояние на вътрешно изобилие, а нуждата от състояние на вътрешен недостиг? А животът така е устроен, че ни дава още повече от онова, от което съдържаме вътрешно. Ако нещо не ни достига - животът, чрез различни събития и обстоятелства, може да ни донесе още повече нужди и дефицити?…
Когато има усещане за вътрешно изобилие, (истинско, а не самовнушено с някакви духовни практики и сугестии от типа "с всеки изминал ден аз се обогатявам и осъзнавам все повече и повече…")) - желаейки от живота, то той, чрез съответните събития и обстоятелства, ще ни даде още повече.
Или накратко - колкото повече имаме/нямаме, толкова повече го получаваме в съответния за това контекст?
И нашата готовност да "заплатим" или не цена има към това съвсем директно и непосредствено отношение. Също като в споменатия от вас разказ. Абсолютна свобода няма, но има свобода в това да избереш дали да заплатиш, дали да получиш, дали да бъдещ "даващ". Но няма свобода в това, когато не можеш да си позволиш да не заплатиш, да не получиш и да не вземеш?…
- 1
-
On 14 maart 2018 at 20:14, ramus said:
защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... Без скритости - публично и открито, без тайни и защити...
Това съм го пропуснала, но веднага ти отговарям. На директността нямам проблем да отвърна с директност.
Нищо подобно не правя. Просто ти и понятие си нямаш от водене на здравословна, интересна и пълноценна комуникация. Не, че аз съм някакъв комуникационен Бог или гуру, или изключително умела майсторка на разговора, но твоето е рядко срещано…неумение.
Още по-малко имаш някаква представа от различните "стилове" на комуникация. Защото има хора, които общуват чрез задаване на въпроси и очакват също да бъдат питани, в противен случай го преживяват като липса на интерес към личността им. Има такива, които просто споделят и се страхуват да задават въпроси, за да не притеснят и отблъснат другия, очаквайки другата страна също да сподели нещо за себе си съвсем естествено и свободно. Има хора, които нито обичат да задават лични въпроси, нито обичат да споделят лични неща. Както и такива, които могат да те залеят с въпроси, но да не чуят и дума от това, което си им казал…И още много различни варианти.
Нормалното опознаване между хората обаче никога не започва с вменяване на какви ли не вътрешни проблеми и страхове на другата страна. То е ясно, че ги има,така или иначе в някаква степен. Всички сме били деца, всички сме минавали през сходни и нетолкова сходни моменти в процеса си на израстване. За това способността да предразположиш другия към откровен и дълбок разговор е толкова ценна. И е рядко умение. Но с водене на бекрайни монолози относно светлата ти личност, без да се интересуваш и задаваш въпроси на другата страна с цел да разбереш повече за другия, начина му на мислене,светоусещане, темперамент, плюс натрапването и вменяването на какво ли не, когато другият не задоволи с реакциите си твоите очаквания, говори за доста сериозен комуникативен недъг. И не всеки човек разполага както с търпението и знанието, така и с желанието да преодолява непрекъснато този твой недъг, за да комуникира с теб. Ти си човек, който твърде бързо скача в някакви си свои заключения, без изобщо да си е направил труда да изучи добре другата страна. А това е меко казано неуважително и е нужно време, за да стане ясно, че при теб си е просто вид инвалидност. И че, всъщност, не си кофти човек.
- 2
-
Преди 10 часа, stinka (Rom) said:
А, доколко тези свръх претенции са културно наложени?
И този момент го има, разбира се. Ала колцина се замислят доколко наложените от социума "идеали", всъщност, отговарят на вътрешните ни потребности? Кога разборчивостта при селекцията е продиктувана от моден стереотип, от инстинкт и кога е само удобен начин да скриеш от себе си страха си от обвързване?
-
Преди 13 часа, dora said:
Няма самодостатъчни хора.
Да, просто има различни нива на вътрешна удовлетвореност. От значение е дали човек влиза във взаимоотношение, защото отчаяно се нуждае от такова или защото иска да бъде във взаимоотношение. При нуждата целта е взаимоотношението да се осъществи на всяка цена, с всички средства. При желанието човек не е толкова "отчаян" и не е готов да заплати, каквато и да било цена, само и само да не бъде сам. Мисля, че последното е онова, което се изкривява и експлоатира от разни "духовни" практики.
- 1
-
Наблюдавайки някои свои познати - жени и мъже, започвам да си мисля, че претенциозността, особено при избора на друг човек за партньор, започва да се превръща в защитна поведенческа стратегия. Наистина се замислих - кое може да бъде по-добро спасително средство от завишените критерии, когато човек търси начин да се предпази от отношения?
Търсят се мъже с доход над 100 хлд годишно, със собствено жилище, любящо-нежен-верен-сексуален, бездетен, без минало, но с невероятно бляскаво и сияйно бъдеще! "И да не ми потъпква свободата" - както добави едни приятелка към дългия списък с изискванията.
А когато се търси жена,то мерките следва да са 90-60-90, да е под 55 кг, на 20-25 години, без деца, да не се прави на много умна и прочие вредни навици, а по възможност да е и девствена?!
Смешното е, че дори и завишените критерии невинаги спасяват, защото е необходимо и да се държиш по съответния начин, да бъдеш такъв/такава, да посещаваш точно определени места, където подобни представители на човешката раса се срещат… А ако такъв рядък мъжки екземпляр попадне на радара ти - жената следва да започне да се държи по подходящия женствен стереотип, както и мъжът по съотвестващия за дохода си и оправдаващ светлото му бъдеще начин.
А най-прекрасното в тази мила защита от взаимоотношения е това, че винаги се намира повод за самооправдание - не аз съм недостоен/недостойна, а просто липсват подходящи кандидати…достойни за мен! Ама разбира се! Имах си аз да се намерят достойни! Но няма и как да се намерят такива, добавям аз. Защото животът винаги ни показва онова, което ние подсъзнателно отхвърляме - онова, което сме отхвърлили, просто го няма в нашия живот. И то няма да се появи, докато вътре в нас нещо не се промени.
А как ще разберем, че се е променило? Ами, прекомерната взискателност ще си е отишла… В едно с Принцовете, кралете, принцесите, 90-60-90, 100 хилки годишно и прочие ереси. И вместо ерес ще се появят хора. Обикновени, несъвършени, но живи хора.
А с живите хора ще се появят и самите взаимоотношения.
А вие как мислите - греша ли в преценката си като казвам, че претенциите ни отдалечават от близостта?
- 6
-
Преди 9 часа, Шпага said:
Кухльо Плямпалов.
Не, просто поредният дълбоко травмиран човек.
-
Човек не може да се почувства самодостатъчен, оставайки насаме със себе си. Ако изведнъж всички хора около теб изчезнат, то статусът на самодостатъчен веднага губи, какъвто и да било смисъл. Самата идея за самодостатъчността, индивидуалността, уникалността предполага и други хора, на които им е интересно да транслират тази независимост и различност.
Хора, демонстриращи какви висоти са достигнали в индивидуализма си, често слагат знак за равенство между самодостатъчността и самотата. Сякаш отлично живеят без отношения. Докато истината е, че изборът им да бъдат сами е послание, насочено именно към значимите хора в техния живот.
За целия си досегашен живот така и не открих цялостни и нетравмирани хора, стоящи зад идеята за самодостатъчността. Те са хора, дълбоко наранени от отношенията и им се струва, че е по-просто и безопасно да бъдат сами…сякаш със самодостатъчността си подсъзнателно се опитват да отмъстят за всички обиди и рани, които близките им хора някога са им нанесли…
Дори и един свръхчовек има постоянни емоционални потребности, изразяващи се например в интерес към личността му, топлина, разбиране, приемане, нежност, обич, които той започва нелегално да си ги краде от другите без обаче да им дава нищичко в замяна. Защото психологичният онанизъм, на който сам се е приучил, не е в състояние да задоволи емоционалните му потребности. Факт е, че можеш да преживееш живота си пълноценно само, когато се развиваш и твориш във взаимоотношения. Друг въпрос е, че има хора, които не вярват или не искат да вярват в това - "та нали аз и така всичко сам си мога"?… Социалните мрежи, месинджъри, чатове пък запълват донякъде пустотата и създават илюзията за контакт… за общуване, близост. В един от филмите си Том Хенкс се озова на необитаем остров и беше принуден да оживи топка и тя да се превърне в неговия най-добър приятел. Дори към топката се привърза емоционално и въобще не му беше нужна никаква самодостатъчност, уникалност или индивидуалност, защото близките отношения винаги са по-важни от всичко останало…
-
Преди 5 минути, Incorrectus said:
Така е. Съзнанието без саморефлексия на Аз-а е просто "процес", от който няма никакъв смисъл. Но каузата е невъзможна, според мен. Колкото врачките ще се откажат от своя бизнес, защото са осъзнали мотива на КГЮ да се откаже от хипнозата, толкова и това...
Прав сте. За това и повече няма да коментирам.
-
1 hour ago, ramus said:
Вие, "децата", очаквате от целия свят да
След всичко изредено се появява въпросЪТ - с чии и какви очи Рамус ни предлага да се погледнем?
И вторият, не по-малко важен въпрос е - ЗАЩО? С КАКВА цел?? Да форматираме себе си според това, както му се иска на някой си Рамус?
Дали това е достойна цел, която си заслужава? Едва ли.
Да се вглеждаш в себе си има смисъл само с очите на приемането и несъденето. Само с такиви очи и никакви други.
Но ако вечно недоволният, критичен поглед се е записал в някой, то…да. Нужно е да се работи с това. Защото ако се е превърнало в поведенчески механизъм, то не е трудно да се досетим какво сме отхвърлили в себе си? Какво сме изгубили, изтласкали?
И най-често се оказва, че онова, което сме изтласкали, е собствената си Естественост. Радостта от живота. Своята непосредственост при израза на чувствата и емоциите. На радостта, гнева, мечтите, сексуалността си. Чистата способност просто да сме и да се наслаждаваме на себе си, на другите, на Живота.
- 2
-
Преди 58 минути, Малоум 2 said:
Вече писах, някъде, че знанието на "децата" отрича знанието на "родителя" (възпитателя)..., но:
По "Закон за отрицание на отрицанието" - основен закон на диалектиката. Обективен. Показва етап-степенуването на процеса на развитие.
Да не забравяме, че сме във философията...
http://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2016/03/21/filosofiiata-zakonyt-za-otricanie-na-otricanieto.1438591
...
По навик, съвсем наскоро направих интерпретация на чувствата на един човек, въпреки че той не ме помоли за това. Искаше ми се да му вдъхна кураж и сила. Да му помогна да види сам истинската си стойност. Принципно нашето общуване го допуска, но…за мен самата си е вид нарушаване на границите му. И ето какво си помислих.
Интерпретацията на нечие поведение - мотиви, психодинамики и пр. в определен смисъл са си функции на интелекта. На опита дори. И колкото по-умен и опитен е даден човек, толкова повече успява да долови и разбере. Особено, ако се е научил реално да различава къде точно е Другият, а от къде започват собствените проекции и преноси.
Но да изказваш на глас и публично своето мнение за друг човек, внасяйки при това своите си интерпретации за контакта с него и на всичкото отгоре без той изрично да е питал или търсил това мнение - това вече е нещо съвсем различно, имащо връзка с порядъчността и емоционалната интелигентност. С уваженето, със зачитането на личните граници към другия човек по принцип и въобще към взаимоотношенията като цяло. И естествено възниква резонния въпрос:
Какво да правя, когато в коментарите си някой си позволява да обсъжда личността ми, да я оценява, анализира, както и публично да изказва мнението си по повод моите фантазни или реални действия, дефицити и достижения? Може коментарите да изглеждат доброжелателни и дори да съдържат разумни, резонни забележки, но човекът по отношение на мен проявява Грубост, Агресия и Неуважение.
Кому е нужно подобно токсично общуване? Считам, че всеки човек заслужава почтително отношение. Дори и в интернет. Никой, било родители, съпрузи, роднини, приятели няма право да ме анализира и дава оценка на мои думи, постъпки, навици и каквото и да било друго без моето участие и съгласие - т.е. без изрично да съм ги помолила за това. И ще повторя, че всеки един от нас има изначалното право на уважително отношение към себе си. Никой не е длъжен да търпи това, което прави Рамус, и не е признак на слабост или незрялост, а на асертивност и култура да се говори за тези неща.
Преди 50 минути, Incorrectus said:Любителите на обективното знание, ако са от противоположния пол, се поучават, а ако са от мъжкия, комуникационно се отсвирват.
Е, не е чак такъв сексист…а може аз да съм прекалено хм…хм…"възмъжала" за вкуса му. Не ставам да бъда покровителствена и възпитавана. :-)
- 3
-
Преди 1 минута, ramus said:
Това не е детска градина
Удивително колко много житейският психолог-практик Рамус обича авторитарния, нравоучителен тон и позицията на Родителя. Как на всички никове в заповеден тон им се обяснява какво и как следва или не следва. Още повече от човек, който не им се явява никакъв камо ли Родител.
Видно е, на някой тази роля на Родителя така му се е харесала, че всички останали хора предпочита да ги вижда като Деца.
- 2
-
Преди 51 минути, ramus said:
Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ).
Истината може и да причинява болка. Може да разрушава. Особено, когато липсват вътрешни ресурси, за да бъде понесена.
Не разбираш ли, че хората не са мазохисти и не им е приятно да изпитват дисонанс всеки път, когато ти четат "великите" истини?
А и винаги остава въпросът - чия истина и какво е "истина"?
- 2
-
On 13 maart 2018 at 12:07, ramus said:
Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"...
За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението...
Пълното право и на инсайтинг е да бъде…всякаква.
Но ние не можем да не очакваме.Ала очакваме само онова, което вече или сме преживели, или онова, на което сме били свидетели.
Какво ще се случи, ако напиша нещо глупаво? А ако допусна грешка? А ако покажа слабост? А ако искрено споделя чувствата си?
И ние “знаем” (знаем ли наистина?!) по натрупания опит какво ще се случи в резултат на това. И именно заради това не го правим. Или се боим да го направим.Или го правим, но при това изпитваме чувство на срам и вина…Защото “знаем” какво ще получим – нещо повече от това, което вече е било.
Така работи нашата психика.
Именно заради това доброто общуване е нещо НОВО.
Нов опит.
Онзи опит, който никога не сме имали, но някои натрапчиво говорят за него, търсят него, пишат за него…Опит на доверие, откритост, приемане и правото да бъдем себе си.Да бъдем...и да изразяваме себе си искрено.Така, както сме си. А не както "трябва", страхувайки се - "да не си помислят нещо лошо за мен".
Онзи опит, който на много от нас така ни липсва. В детството.
Когато може да закъснееш – но няма да ти се скарат. И ти разбираш, че неудоволствието и критиката от Другия – не са задължителни. Но при това – ти си заплащаш за постъпките – и това те учи на отговорност..
Че ти можеш да сгрешиш, но другият не е длъжен да оправя последствията от твоите грешки. Че ти можеш да споделиш най-срамните, аморални и страшни чувства и желания, потребности и няма да бъдеш отхвърлен. Невинаги и не от всеки, но все пак говоря за доброто общуване.Че ти можеш…Да, всъщност, ти можеш всичко.
Можеш да бъдеш всякакъв. Всъщност, само когато можем да си позволим да бъдем всякакви – можем да намерим и определим своята автентичност.Или какъв би искал да бъдеш. И че имаш право не само на критика и обезценяване, а минимум и на разбиране и подкрепа!
Тогава това се превръща в нов опит, който ти започваш да очакваш. От бъдещето, от света и от хората. И това променя много в твоя живот. Защото новите очаквания създават нови действия и ти можеш да се опиташ да направиш онова, от което преди си се страхувал. А новите действия създават нови резултати.
В живота.
-
Преди 5 часа, insighting said:
Истинският йоги не изпълнява евтини номера.
Един виц в тази връзка.
Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е.
- Йога - отговаря човека.
- А вярно ли е, че вие, йогите, можете да правите всякакви чудеса?
Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата.
- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!- 1
-
В йога има 5 вида състояния на съзнанието: поривно (кшипта), притъпено (мудха), разсейвано (викшипта), еднонасочено (екагра) и подтиснато (нироддха). И за това продължавам да се чудя кое ли е онова състояние на съзнанието, което колегата има предвид с "развито осъзнаване"? Защото ако има предвид "ниродха" - това е пълното прекратяване на възприятията и чувствата...
Много често се случва, когато общуваш с хора, които не те познават добре - да кажеш нещо, а човекът да го разбере съвсем превратно, като атака срещу личността му. За мен нищо не е било под толкова голяма питанка, колкото въпросната "осъзнатост" или "просветление". Очевидно Рамус допуска, че просветлението е възможно. Окей, въпрос на гледна точка и на самовнушение е коя идея ще изберем за "най-правдоподобна", за да избегнем състоянието на несигурност и безтегловност в този свят. Нуждата от опорна точка е велика нужда.
Преди 3 часа, ramus said:Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"...
- 2
-
Медитация (от лат. meditatio — размишление) https://ru.wikipedia.org/wiki/Медитация.
Иначе думата на санскрит е "дхяна". Но за какво му е на един "практик"!!! да бъде читател и да се занимава с излишни подробности, като напр. с етимологията на думичките, техните точни определения и употреба, смисъл, история и пр. досадни, библиотекарски подробности ?
Предлагам на вниманието още едно полезно четиво за "практици": https://studopedia.org/3-111786.html
- 1
-
Преди 16 часа, Incorrectus said:
В случая с джендърството няма история, няма традиция. Щом няма история и няма традиция, няма общовешка ценност, а съответната теория за обществото няма научна стойност. Няма известно европейско общество, което в миналото да е теоретизирало върху sex и/или gender като основен фактор в своето домостроителство.
Това, че "липсват" история или традиция в Европа, пропускате статуса на хомосексуализма в Древна Гърция, не означава автоматично, че няма, каквато и да било общочовешка стойност?! Има ли смисъл да се дават примери от по-новата история за въвеждане на права и свободи, антагонистични по смисъл на историята в традицията? Започвайки от робството, преминавайки през колониализма, расовата сегрегация, половата дискриминация, то е логично днес да е на дневен ред проблематиката с малцинствените групи, тъй като проблемите на по-големите обществени групи са в по-голяма степен разрешени.
Или на патриарсите им идва в "повечко"? Първо споделиха пространството си с чернилките, след това трябваше да отстъпят от териториите си и на жените, а днес, на всичкото отгоре, някакви с неизвестен пол с кодовото название "джендър" също имат нахалството да се борят за място под слънцето, да си създават идеология, ценности, да искат права?!
На мен също не ми се нрави изпадането в крайности, като например тропането с краче и вменяване на всякакви фобии, когато се изисква, например в политиката, съотношението между представители на мъжкия и женския пол да бъде абсолютно равенство??? - т.е. ако преобладават жените в правителството - то то е обявявано за радикално феминистично, а ако преобладават мъжете е мизогиния, но светът е в процес на развитие, като крайната социална цел е надживяването на всякакви стереотипи и фобии, което, разбира се, не става изведнъж и ще има още много дебати, сътресения, вайкания, истерии. Но промяната никога не е била безболезнена за човека. Не може без всичко това, когато новото е още малко и неукрепнало, а старото статукво с всички сили се бори за оцеляването си.
- 2
-
When the night is falling
I hear voices calling
Like an aimless shooter
I'm a Twilight Cruiser- 1
-
Позволете да внеса и мъничко надежда за мъжката половина от човечеството с Госпожица Вещицата.
- 2
-
Защо се тревожите? Ако книгата на Робер Мерл "Добре охранявани мъже" се окаже пророческа, то скоро по улиците жените ще започнем да подсвиркваме и да подвикваме "хей, секси" или "ще те скрускам бе, сладур" след симпатичните мъже и да им отправяме, по всички обществени места, директни "неприлични" предложения.
- 1
- 2
-
Преди 10 часа, Втори след княза said:
Мисля, че към науката се подхожда с опознаване на явлението.
В случая изследваното явление беше "Съществува ли оформена от медиите среда, в която жените са оскърбявани и/или унижавани чрез вулгаризиране на външните им полови органи?"
Направен бе опит за социално- психологическо проучване с анкета към 2 респондента от женски пол. Зададен бе конкретен въпрос. Дали самите респонденти чувстват вулгарните наименования на женските полови органи като психическо насилие. с алтернативни отговори Да/Не.
Не последваха внятни отговори.
За да се продължи изследването е необходимо да се изследват помощните хипотези
1. Лицата се срамуват да споделят
2. Лицата не са компетентни за извършат самонаблюдение и да отговорят категорично
3. лицата игнорират изследването, защото го смятат за ненаучно
4. лицата смятат, че за темата е необходимо по- добре подготвено изследване
5. Лицата се държат високомерно към изследването.
6. Анкетата е митологична – разкрива не истина, а се търсят подтвърждение и доказателство за личния мит, поради което е приета за несериозна от научните среди.
- 1
-
Преди 9 часа, Втори след княза said:
"Лошото възпитание" в смисъла по- горе, не се смята за психическо насилие. Да или Не?
Вижте какво. За мен въпросът е важен. Той ще ми даде информация 1. от къде нагоре започва нещото, наречено социална среда, въздействаща като психическо насилие. 2. че българката(извадка=1) осъзнава/ не осъзнава вулгарността като нещо, което Я унижава 3. че българката предпочита да взима отношение по правата на джендърите, а не по своите 4. българката не съзнава правата си, докато не й ги посочи някой отвън.
Ако се чувствате некомфортно от начина на живот на другите, проблемът не е в тях. А е във вас. Вие сте този, който преживява дискомфорт. Но можете да се освободите от дискомфорта, живеейки просто според съвестта си. Да оставите другите на спокойствие, да си вземете своето и да не го давате на никого. Звучи ви егоистично? Напротив, това е висша форма на щедрост. Защото не е нужно да давате или да чувствате, че ви отнемат, когато можете просто да споделите. Да споделите не само симпатия, материални блага, а и права, социално пространство. Както и болка, страдание, несрета. Да кажете "всички са свободни да постъпват според собствената си съвест" не означава безразличие, а признаване на правото на всеки човек за свободно себеизразяване. Нека всеки човек е свободен да живее според съвестта си и да плаща цената на собствените си постъпки.
Концентрирането на вниманието върху "аз сега ще им покажа на тях кое е правилното", не е нищо повече от хитра форма на гордост. Да се покаже нещо може единствено със собствения начин на живот и на собствения пример. Всичко останало е суета. Защото авторитетът не е нещо, което целенасочено се създава, завоюва и поддържа. Истинският авторитет е в резултат на свободния избор и предпочитанието на другите. Предпочели са точно вас пред някой друг. Поради вашия начин на живот, вашата вяра и нейните устои, вашата етика. За тази цел не е необходимо специално усилие или насилие, а просто да бъдете себе си.
- 2
-
Преди 9 часа, Втори след княза said:
Да си помисля, изнася ли ми? Май не. По- добре да се срещна с философ.
Уважавам и напълно подкрепям самостоятелното ви решение.
И от мен един виц.
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ще ти давам по сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай!
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да ми даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея! -
Преди 9 часа, Втори след княза said:
... значи ако отида при психолог и помоля да придобия умения да общувам по- добре, да излизам от къщи без страх, да подобря емоционалната си емпатия, ще ми кажат: "Сбъркал си вратата!" ..........`баси!!!
Ами, да. В моята школа сме жестоки и безмилостни. Ще ви оставя без капка съжаление да грешите и да се лутате съвсем самостоятелно, както подобава на възрастен индивид, докато сам не намерите ключа от бараката. Така постижението няма ли да ви се услади повече?
Преди 7 часа, dora said:Ще взема да направя една школа по негативна психология, ама ха! :))
Основете я. Веднага ще ви стана ученик, а след това и най-върл критик, основавайки собствено направление.
- 1
Каква музика слушате
in Музика
Публикува · Редактирано от caress…
Днес една любима класика от мен: