makebulgar

Затова отбелязах, че става на въпрос за чисто лингвистичния смисъл на думите. В днешния ни български език моля и прося носят две по-скоро различни смислови значения, но в близкото минало просим е била думата използвана със значението "моля". Чехите все още я използват с този смисъл.

В чисто лингвистичен план молитвата е просия, а просещия моли богатия да му даде нещо. Затова и на изток в Индия, а и тук при нас бог и богат са с един корен. Интересно е че славяните имаме и двете думи моля и прося, които означават едно и също нещо, като и двете се смятат за славянски. Но на гръцки просевхи е "моля".

За да не бъдем голословни по тази тема с коефициента на интелигентност, която е отклонение от основната, ето едно проучване или мета-анализ на над 600 000 души на възраст до 63 години, според което когнитивните способности се подобряват с приблизително 1 до 5 IQ точки за всяка допълнителна година образование. [How Much Does Education Improve Intelligence? A Meta-Analysis. Stuart J Ritchie, Elliot M Tucker-Drob. Psychol Sci. 2018 Jun 18; 29(8):1358–1369. doi: 10.1177/0956797618774253] Резюме Резултатите от тестовете за интелигентност и продължителността на обучението са в положителна корелация. Тази корелация може да се тълкува по два начина: учениците с по-голяма склонност към интелигентност продължават да завършват повече образование или по-дългото образование повишава интелигентността. Ние мета-анализирахме три категории квазиекспериментални проучвания на образователните ефекти върху интелигентността: тези, които оценяват асоциациите образование-интелигентност след контролиране на по-ранна интелигентност, тези, които използват промени в политиката на задължителното образование като инструментални променливи, и тези, които използват дизайни на регресия-прекъснатост на границите на възрастта за влизане в училище. В 142 размера на ефекта от 42 набора от данни, включващи над 600 000 участници, открихме последователни доказателства за благоприятни ефекти от образованието върху когнитивните способности от приблизително 1 до 5 IQ точки за допълнителна година образование. Модераторските анализи показват, че ефектите продължават през целия живот и присъстват във всички широки категории изследвани когнитивни способности. Образованието изглежда е най-последователният, стабилен и траен метод, който все още не е идентифициран за повишаване на интелигентността.

Интересно е дали МЕНСА прави статистика на хората решили тестовете, тоест дали може да се види кои са най-умни в решаването - математици, физици, инженери, лекари, юристи или други...

Там е работата, че колкото и да си мислиш, че можеш да мислиш, и че ще можеш да решиш тези тестове с черните и белите кръгчета, квадратчета и триъгълничета, ако започнеш да ги решаваш без да си се подготвил, коефициента ти ще е достта нисък. Именно за този тип тестове говоря, че и за тях трябва да се подготвиш предварително, тъй като и при тях не е въпрос само на съобразителност, а трябва да познаваш този тип задачи. Учителите по принцип в развитите държави те учат на първо време да мислиш, а не толкова да знаеш факти. И това също е образование, а не заучаването на факти някакви. Няма как да се научиш на математика, физика или друга точна наука без да са те научили да мислиш и съответно да смяташ.

Не спирате с логическите заблуди и манипулации като се аргументирате. Изкарахте нещата така, че видиш ли някакви монголски пастири ходят и решават тестове на МЕНСА, а това са пълни глупости. Тестовете в Монголия ги решават не някакви пастири, а все образовани вишисти, професори, студенти и т.н. За ваше огромно учудване там освен пастири има и други хора. И тоалетна хартия имат там даже. Да не говорим, че и ток имат. А при това и руски знаят и на кирилица пишат.

Бих се пробвал при едно основно условие - да имам предварително вида на задачите, които ще трябва да се решават, че да се подготвя. На всички изпити и тестове на които съм ходил съм се подготвял, учил съм и т.н. Така ако отида на теста неподготвен резултата ще покаже не коефициента ми на интелигентност, а ще покаже към момента на решаването на теста какво е нивото ми на образование за решаване на конкретния вид тест.

Възможноста ти да решиш тестовете е пряко и неразривно свързана с образованието ти. Доколкото съм решавал някакви такива тестове наблюденията ми са, че колкото повече ги решаваш, толкова по-лесно ги решаваш. Тоест, ако дадеш тест за интелигентност на човек, който никога не е решавал подобни тестове, то резултата му ще е много нисък. И колкото повече се обучаваш в решаването им толкова по-висок ще е и коефициента ти. Обучавайки се да решаваш такива тестове се образоваш. В началото коефициента ти е нисък, накрая по-висок.

Ако си гениален в някоя област ще го знаеш и ще работиш в нея. Няма такова нещо като да си гениален по рождение някъде, но да не учиш, да не тренираш и да не се развиваш в тази област. Гениите твърдят, че геният е 10% талант и 90% работа.

Няма как да стане това.

Там е работата, че няма как да си по-добър от гросмайсторите, ако не си играл с тях, и ако не си ги побеждавал. Няма как да станеш световен шампион по шахмат, ако не си самия ти госмайстор. Същото е и в науката.

Дефакто имам право да твърдя, че никога не ме е побеждавал гросмайстор, и ще съм технически прав и казаното няма да е лъжа. Ако обаче изтъквам този факт манипулирайки околните, че съм по-добър от гросмайсторите, вече ще съм псевдо (лъжец), като това ще е до момента в който някой гросмайстор се унижи да играе срещу мен и да си губи времето с мен. След като ме бие официално, вече няма да имам право да твърдя горното. Това е причината и защо учените понякога е полезно да се унижават и да си губят времето да оборват твърденията на псевдоучените.

Класирането на нациите по интелигентност е доста условно, доколкото се базира на проведени тестове за интелигентност на малка част от населението, а не чрез някакъв метод за проверка на всички. Тоест, класацията е на желаещите да направят тестове. Сред нежелаещите обаче може да има много по-интелигентни, но просто да не им се занимава да решават някакви тестове. Сред тях са бизнесмени, учени и всякакви други професионалисти, които си имат по-важни задачи от това да решават тестове. Те са обичайно с висше образование, доктори, професори, които през обучението си са преминали през стотици тестове и изпити, с което са доказали интелигентноста си. Класирането е условно и заради това доколко дадена нация иска да е напред в него. Ако някоя нация реши, че за нея е престижно да е напред в нея, може да създаде предпоставки повече от образованите и интелигентни хора да решат теста, а ниско образованите да са ограничени в достъпа до него. Обичайно обаче държавите не се интересуват, и съответно тестовете могат да ги решават всякакви хора, включително ниско интелигентните с претенции. От там и коефициента им пада.

Е явно за теб да си учен е да си сертифициран или да си част от академията. За мен учен е онзи, който работи по съответния за дисциплината научен метод, или работи по създаването на нови научни методи. Така сред сертифицираните и онези в академиите могат да се появят такива, които не следват научния метод или се отклоняват в други сфери, където нищо не занят, и тях също можем да ги наречем псевдоучени, въпреки сертификата им и академичната длъжност. Те обаче са изключения.

Ненаучно е да слагаш в един кюп историците и някакви които се "занимават с история" и след това да правиш някакви общи графики и статистики. Две различни неща са историците и другите, които наричаме любители на историята. Съответно за двете групи трябват две различни графики и статистики. Сред любителите на историята има такива, които с времето стават много начетени, но си остават любители до момента в който започват да работят с научния метод, тоест да работят научно. Тогава преминават от едната група в другата и вече са част от другата статистика. Така че любител си остава човека, колкото и начетен да е, ако не спазва научния метод и изисквания при защитаване на някакви хипотези и теории. Колкото и начетен да е този любител твърденията и хипотезите му ще са псевдонаука, ако не следва научния метод при създаването и рекламирането им. Съществува вероятност някоя от хипотезите му в крайна сметка да се окаже вярна, но тъй като не я е представил научно, тоест не е имал образованието или капацитета да работи научно, някой друг ще обере лаврите и той вече ще е учен.

Един от механизмите на псевдонауката.

Еми друго е нямало какво да помнят. Нямало е телевизор, нямало е кино, нямало е милионен град, нямало е наука и учене на неща различни от заобикалящия живот в селото. За 10-20 години ще изучиш и кътните зъби на комшиите си и няколкото стотин съселяни. Ще знаеш и всички овце по име, а също от скука може и да си... говориш с тях...

Нито един гений не твори инстинктивно, а създава шедьоврите или изобретенията си след години усилен труд, обучение и търсене на нестандартни подходи. Обучението за това да станеш гений започва още след раждането. Също така зависи и преди раждането майката как е отгледала детето 9 месеца. Пораженията върху плода, които могат да възникнат през тези 9 месеца могат да определят до някаква степен детето ще е интелигентно, психически устойчиво и здраво. Десет години да тренираш няма как да е едно и също като десет години да тренира Стоичков. Различни са ви родителите, различно сте отгледани първите 7 години, различни са ви приятелите, различно ви е основното и средното образование, различни са ви треньорите, различни са ви съотборниците и т.н. и т.н. На Стоичков първите 10 години тренировки във футбола са в училище, и не е ритал футбол само в часа по физическо, а е тренирал постоянно. И после спортно училище, футбол в казармата... Няма как да повториш този дългогодишен път и да искаш с десетина години тренировки по 2-3 часа 3-4 пъти седмично, между запоите в кръчмите, да станеш Стоичков.

Темата тук обаче не е дали необразованите притежават интелигентност, а е за това, че свръх образованите, които са супер интелигентни в своята област, в останалите области може и да създават ирационални теории и хипотези. Тоест имаме Дънинг-Крюгер ефект, който свръхинтелигентните не осъзнават че им се случва. Или има друг случай при който осъзнават, че са некомпетентни в другите области, но социума ги предлазполага да говорят в тях.

Сателити и самолети по инстинкт не се изстрелват и не летят. Философстването на философите е интересно само до момента в който трябва да преминеш от нематерялното в материалното. Лекари и хирурзи с основно образование няма. И при тест за интелигентност е по-голяма вероятността лекаря и хирурга да имат по-високо ниво от онези без образование.

Колкото и да си съобразителен няма как без образование да изстреляш сателит в космоса, да напишеш програма за компютъра или да станеш съдия.

И кучето бързо съобразява, за да оцелее, за да се нахрани, за да се пребори за водач на глутницата, за да свали някоя кучка, но това не е интелигентност, а животински инстинкти. Интелигентността са онези неща, които учиш като база данни и които можеш да използваш, за да не си животно.

Циганите тук не могат за завършат средно образование, а събратята им в Индия имат атомни централи, ядрено оръжие, пращат ракети в космоса, световни шампиони по шах са при мъжете и жените, диаспората им в САЩ е начело на някои от най-големите корпорации, а във Великобритания един стана премиер. Расата им каква е? Европейци, азиятци или чернокожи?

Еми има ги проучванията, но няма как да стане без четене на статии и книги. Примерно ето какво пишат в един от източниците в доклада - Personal Habits and Indoor Combustions: IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans Volume 100E. IARC. 2012 https://publications.iarc.fr/122 "Въпреки че алкохолните напитки могат да съдържат няколко потенциално канцерогенни съединения, този синтез се фокусира върху ролята на етанола и ацеталдехида в канцерогенезата, свързана с алкохолните напитки. 4.3.1 Свързани с етанола механизми на карциногенеза Ролята на метаболизма на етанола в инициирането на тумора се подразбира от асоциациите, наблюдавани между различни форми на рак и полиморфизми в гени, участващи в окисляването на етанол. Дали или до каква степен тези асоциации се обясняват с редокс промени, образуване на радикали, ефекти върху междинния метаболизъм и/или ефекти върху други проканцерогени не може да се установи от настоящите открития. (a) Оксидативен стрес Индуцираният от етанол CYP2E1 произвежда различни реактивни кислородни видове, които водят до образуването на продукти на липидна пероксидация като 4-хидрокси-ноненал и състоянието на оксидативен стрес. Хроничното възпаление на тъканите и повишеното съдържание на желязо влошават тези действия. Повишените реактивни кислородни видове и оксидативният стрес, които увреждат ДНК и засягат нейното възстановяване, се свързват с индуцирана от етанол карциногенеза в много органи, като гърдата, черния дроб и панкреаса. (b) Цироза Етанолът причинява хепатоцелуларно увреждане, което може да доведе до засилена фиброгенеза и накрая цироза. Чернодробната цироза е силно свързана с повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином. Свързаният с етанол хепатоцелуларен карцином без предшестваща цироза е рядък, което показва, че патогенните събития, които водят до цироза, предхождат тези, които причиняват рак, или че структурните промени в черния дроб по време на цироза, заедно с други фактори, благоприятстват трансформацията на хепатоцитите. (c) Взаимодействие между алкохол и тютюнопушене В предишната монография на IARC (IARC, 2004a) с относително голям брой случаи и контроли беше отбелязано, че моделът на нарастващ риск от рак с увеличаване на консумацията на алкохол е силен. За рак на устната кухина последните доказателства идват от седем проучвания случай-контрола и едно кохортно проучване. Две кохортни и четиринадесет проучвания случай-контрола съобщават за съвместни ефекти от тютюнопушенето и пиенето на алкохол върху риска от рак на хранопровода. Работната група счита, че има убедителни доказателства за взаимодействието на тютюнопушенето и консумацията на алкохол върху честотата на рак на горния аерохраносмилателен тракт, както и по отношение на рак на специфични подмествания на този анатомичен регион. (d) Етанол и полови хормони Естрогените и андрогените са добре известни активатори на клетъчната пролиферация, което е свързано с повишен риск от канцерогенеза. Консумацията на алкохолни напитки при жените води до повишаване на нивата на естроген и андроген, за които се предполага, че допринасят за развитието на рак на гърдата. ADH-медиирано алкохолно окисление, което повишава чернодробното редокс състояние, което от своя страна инхибира катаболизма на половите стероиди, се предполага като механизъм за алкохолно медиирано повишаване на нивата на стероиди. (е) Метаболизъм на фолат и метилиране на ДНК Дефицитът на фолиева киселина се свързва с различни форми на рак, сред които ракът на дебелото черво е най-честият. Етанолът сам по себе си и основният нездравословен начин на живот, свързан с висока консумация на алкохолни напитки, причиняват дефицит на фолат. Няколко проучвания показват взаимодействия между употребата на алкохол и полиморфизма на гените, участващи в метаболизма на фолиевата киселина при определяне на риска от рак на дебелото черво и други видове рак. Не е известна степента, до която връзката между пиенето на алкохол, дефицита на фолат и рака може да се обясни с метаболизма на етанола. Други предполагаеми начини на действие на етанола, свързани с неговата канцерогенност, като промотиране на тумори, индуциране на образуването на полиненаситени мастни киселини, свръхпроизводство на митоген-активирани протеин кинази и ефекти върху витамин А (ретинол) или инсулиноподобни растежни фактори не са установени е строго установено от публикувани проучвания. 4.3.2 Ролята на ацеталдехида в индуцираната от алкохол канцерогенеза През последното десетилетие епидемиологичните доказателства за повишен риск от рак сред хетерозиготни носители на неактивния ензим ALDH станаха много по-силни, по-специално за рак на хранопровода: практически всички проучвания, проведени в популации от Източна Азия, които консумираните алкохолни напитки показват значително повишени шансове за носители на неактивни ALDH алел. В допълнение, няколко проучвания демонстрират връзки между полиморфизма на ADH1B и рак на горния аерохраносмилателен тракт, които се обясняват или с по-активен ADH, произвеждащ повече ацеталдехид, или с по-малко активен ADH, причиняващ продължително излагане на по-ниски нива на ацеталдехид, получен от етанол. Тези данни предполагат, че ацеталдехидът е ключовото съединение в развитието на рак на хранопровода и други ракови заболявания на горната част на храносмилателния тракт, свързани с консумацията на алкохолни напитки. Съображенията, които подкрепят това предложение, са: 1. съществува установена причинно-следствена връзка между консумацията на алкохолни напитки и раковите заболявания на хранопровода, устната кухина, фаринкса и ларинкса; 2. общоприето е, че етанолът в алкохолните напитки е основната съставка, която прави тези напитки канцерогенни; 3. в тялото етанолът се превръща от ADH и CYP2E1 в ацеталдехид, който се окислява от ALDH до ацетат; 4. образуването на ацеталдехид започва в устата, медиирано предимно от орални бактерии, и продължава по храносмилателния тракт; 5. основното производство на ацеталдехид се извършва в черния дроб и в червата. Въпреки това, най-високите нива на ацеталдехид след консумация на алкохолни напитки се откриват в слюнката на устната кухина, която е в близост до местата на целевите органи, за които е известно, че са податливи на рак, предизвикан от етанол. 6. горната част на храносмилателния тракт също е мястото, което е в първи контакт със съдържанието на ацеталдехид в алкохолните напитки, за които от своя страна е известно, че повишават нивата на ацеталдехид в слюнката; 7. ацеталдехидът е цитотоксично, генотоксично, мутагенно и кластогенно съединение. Той е канцерогенен при опитни животни; 8. след консумация на алкохолни напитки, носителите на неактивен алел на ензима ALDH2 показват натрупващи се нива на ацеталдехид в периферната кръв, пряка последица от техния ензимен дефицит, и показват повишени нива на N2EtdG и метилхидроксипропано-dG адукти в ДНК на лимфоцитите. Доказано е, че последните адукти се образуват от ацеталдехид; по време на репликация на ДНК тези адукти на метилхидроксипропано-dG причиняват мутации; 9. Консуматорите на алкохолни напитки имат по-висока честота на хромозомни аберации, обмен на сестрински хроматиди и образуване на микроядра в периферните лимфоцити, отколкото неконсуматорите. Тези ефекти може да се дължат на ацеталдехида, който е кластоген; 10. няколко от наблюденията, направени при индивиди с дефицит на ALDH2, са потвърдени при мишки с нокаут на ALDH2."

Нобеловата болест или нобелит е неформален термин за прегръщане на странни или научно необосновани идеи от някои носители на Нобелова награда, обикновено по-късно в живота. Твърди се, че ефектът произтича отчасти от тенденцията Нобеловите лауреати да се чувстват овластени от наградата да говорят по теми извън тяхната специфична област на експертиза въпреки че не е известно дали носителите на Нобелова награда са по-склонни към тази тенденция от други хора. Пол Нърс, съносител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2001 г., предупреждава по-късните лауреати да "не вярват, че са експерти в почти всичко и могат да изразяват мнение по повечето въпроси с голяма увереност, прикривайки авторитета, който Нобеловата награда може да даде". Въпреки че остава неясно дали Нобеловите лауреати са статистически по-податливи на грешки в критичното мислене от други учени, феноменът представлява интерес, защото предоставя конструктивното доказателство, че да бъдеш авторитет в една област не те прави непременно човек авторитет в друга област и доколкото спечелването на Нобелова награда служи като прокси индикатор за научен блясък и висока обща интелигентност, такива характеристики не са несъвместими с ирационалността. Нобеловата болест също така показва, че за някои носители на награди всеобщото приветстване като правилно изглежда засилва пристрастието на отделния лауреат към потвърждение повече, отколкото скептицизма. https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nobel_disease Съществува изненадващо дълъг списък с Нобелови лауреати, които са изразили псевдонаучни убеждения след спечелването на наградата, обикновено отдалечавайки се от своята област на компетентност. Сред тях са учени, изявени в своята област, които са развили интереси в областта на психичните изследвания, екстрасензорното възприятие и един победител, който е вярвал, че е бил посетен от говорещ, каращ мотоциклет, светещ зелен енот. В една от главите на книгата „Критичното мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях са развили прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните убеждения на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, мнозина са развили много по-„забавни“ версии на „Нобеловата болест“. Пиер Кюри например получава Нобелова награда за физика за откриването на радий и полоний, след което започва да участва в сеанси и да вярва, че изследването на паранормалното може да ни помогне да отговорим на въпросите за магнетизма. Сякаш Каспър не си е имал достатъчно работа, а сега трябва да управлява всички магнити. Джоузеф Томсън, който получава същата награда за откриването на електрона, развива подобен интерес към психичните явления и 34 години е член на Дружеството за психични изследвания. Междувременно Шарл Рише, който получава наградата за физиология или медицина през 1913 г., е човекът, отговорен за думата „ектоплазма“, която според него може да се отделя от медиуми по време на сеанси. В действителност всяка есенция, която се отделя, е просто трик от страна на медиумите. Един от медиумите, Хелън Дънкан, поглъщал линия от тензух и след това я изхвърлял при поискване, като понякога прикрепял към нея гумени ръкавици или портрети от списания, за да изглежда по-страшно. Надяваме се, че това е трик, който не би могъл да се размине с Нобелова награда за медицина. Понякога „болестта“ може да бъде вредна. Ричард Смоли, който през 1996 г. получи наградата по химия за откриването на трета форма на въглерода, продължи да се обявява против еволюцията, а други се застъпваха в полза на евгениката, лоботомията и вредните практики и идеи около аутизма. След това е д-р Кари Мълис, който през 1993 г. печели част от Нобеловата награда за химия. След спечелването на наградата той изрази скептицизъм по отношение на климатичните промени и ролята на ХИВ за СПИН, както и вяра в силно опроверганата идея за астрологията. Освен това той твърди, че е видял светещ енот, който му е говорил. „Една нощ през 1985 г., около полунощ, в хижата ми в гората на Северна Калифорния срещнах светещ зелен енот, който караше неоновооранжев мотоциклет. Енотът продължи да се превръща в пеещ делфин в полунощ“, казва Мълис. И така, защо толкова много нобелови лауреати се оказват с такива псевдонаучни убеждения? Според един от лауреатите, Пол Нърс, това може да се дължи отчасти на външния натиск от страна на медиите и други групи, които подтикват лауреатите да излязат извън сферата на своята компетентност. „В очите на много хора изведнъж бях станал водещ световен експерт по почти всичко. Това беше доста шокиращо. Не че съм прекалено скромен човек и знам нещо за биологията и науката като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм“, обяснява Нърс в статия за Independent, в която съветва други лауреати да не поемат по този път. „Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате писма и петиции и изобщо да давате името си за каузи, някои благородни, други не толкова. Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираните си познания или от науката като цяло“, допълва той. https://www.vesti.bg/lyubopitno/kakvo-e-nobelova-bolest-i-zashto-poraziava-tolkova-mnogo-nositeli-na-nagradi-6217754