Преди 14 минути, vvarbanov said:

Всъщност ти се опитваш да я направиш политическа.В сума ти и теми се възхвалява или просто разглежда патриотизма, но не казваш че са политически.Само за Левски са 16 теми. Виждам, че не ти харесва, има и други мнения.

Тук става въпрос за комплекса за малоценност и идеята(която не е моя) ,че патриотизма е едно от неговите следствия.

 

 

Тук не става въпрос само за комплекса за малоценност, а като цяло става на въпрос за виждането на върбанов, че патриотизма е следствие от комплекс за малоценност. Последното изречение в послеписа на темата за патриотизма и маймуните говори красноречиво за това, че целта на върбанов не е била да обсъжда научно въпроса за комплексите на бедните, а целта е била да си каже великоумното мнение относно патриотизма. 

За сведение на върбанов, патриотизма не произлиза от комплекс за малоценност, а има други причини за него. Това, че върбанов не може да анализира правилно нещата не е проблем на патриотизма, а е проблем на върбанов. Темата е политическа, доколкото върбанов се изказва относно политическо виждане, което не е само български патент, а популярно сред много държави. Патриотизма е заложен в конституцията и законите на националната държавата каквато е България, и който говори против него говори и против тях. А това, че върбанов или друг не прави разлика между патриотизъм и псевдопатриотизъм си е негов проблем, и затова и препоръката е хора които не разбират материята и термините да не се занимават с политика и с теми свързани с политиката, за да не объркват останалите и да не ги вкарват в заблуди и конспирации.

Темата всъщност трябва да се изтрие, тъй като е политическа. Представя някаква либерална гледна точка, но не по научен начин, а чрез омаскаряване на опонента, който в случая е патриотизма. Напрактика това е някакво либерално анти-патриотично мнение на върбанов и цитираните от него автори. 

В днешно време много хора отричат либерализма, свободията, свободното придвижване на милиони хора и свободното им заселване по чужди земи. И това не е нещо лошо. Либерастите отричащи националните държави и правото на нациите да защитават земите и бъдещето си не са по-добрия избор. Анархията която може да настъпи в следствие на либерастията е по-голямото зло от една национална държава. Коренът на думата патриотизъм е думата "баща", и е свързан със бащиното наследство, което е завещано от бащата, дядото и прадедите, и това наследство не е само земя, но е и език, култура, държавност... Ако либерастите желаят да предоставят собствения си дом, собственото си семейство и живот на произвола на чуждите и различните, и желаят милион неконтролирани емигранти в къщата си, то това си е тяхно право, но не трябва да го налагат на останалите чрез разни псевдо анализи за комплексарщина и проч. Проблемът, е че либерастите  обикновенно са онези бедните без наследство, които искат да вземат от другия нещо безплатно, искат да се настанят в дома му... или пък са просто защитници и противници на идеи които не разбират напълно. И това под презумпцията за пълна свобода и свободия. На такива хора, които не разбират принципите и целите на държавата, на конституцията, на законите, трябва да им се забрани да говорят за политика. 

Политическите теми тук пише, че са забранени, още повече когато са вредно целенасочени срещу един политически възглед и привържениците му. 

Хималайската сол има желязо и е червена, и затова е полезна донякъде за тези които страдат от липса на желязо, но едва ли ще ги излекува. Особено ако не е хималайска, а просто търговеца е боядисал обикновенна сол с червена боя за да печели. 

А това с радиацията си е спекулация. В ядрените централи не се използва хималайска сол за защита, а се използва олово, бетон и борна киселина.

Богът-слънце

25-ти декември бил свързван също и с Митра, тъй като той бил бог-слънце.

Католическият литургист Марио Ригети (допълвайки Дучесне, а също и Кулман) твърдял, че:

След мира на църквата в Рим, за да се улесни приемането на вярата от езическите маси, тя намерила за удобно (!) да въведе 25-ти декември като празник на физическото раждане на Христос, за да ги отклони от езическия празник, който се празнувал в същия ден в чест на “Непобедимото слънце” Митра, завоевателя на мрака (бележка под линия 74, II, стр. 67 цитат също и в Бачиочи: Bacchiocchi, From Sabbath to Sunday (От събота към неделя), Pontifical Gregorian University Press, Rome, 1977, стр. 260).

По такъв начин Митра бил богът на празника на слънцестоенето, 25-ти декември, който следвал веднага след Сатурналиите. Виждаме как чрез това божество възниква в Рим почитането на неделята (денят на слънцето).

Посвещенията към Митра били като към Soli invicto Mithrae или Непобедимото Слънце – Непобеденото Слънце, както го нарича Фрейзър (стр. 304). Това имало връзка с него и като Sol Invictus Elagabal в публично-достъпната форма на религията.

Прозвището Отец било ранг, който се носел от от свещениците на Митра. Това прозвище е забранено за християните (Матея 23:9). То навлязло в християнството чрез култовете-мистерии.

Онова, което действително станало, било, че първоначалните календари на римската система започвали седмицата в събота и били в употреба през първите години от епохата на Август (27 пр. Хр. до 14 сл.Хр.) след откриването на календара на Нола (ср. A. Degrassi, бел. под линия 26, стр. 104; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 244). Тази система се вижда, че е свързана със системата на  Митра (както знаем това от епикурееца Целз (около 140-180 сл. Хр.)), при която слънцето заемало най-високото място по стълбицата на възкачването през седемте врати на стълбата на Митра от Сатурн до Слънцето.  Това е класически шаманизъм и се практикува от религията на анимизма по целия свят. В книгата на Ориген Contra Celsum (Против Целз), 6, 21-22, виждаме, че Целз изброява планетите в обратна последователност, като дава възможност на слънцето да заеме важната седма позиция.

По-късно виждаме как тази система се появява като символизмът на осмия ден в Римската система на седмицата, която започва в деня на Сатурн, който съвпада със събота, и завършва с деня на слънцето или неделя, която винаги била празник. Системата по имената на планетите също не била според приетия ред на планетите и хората не можели да си обяснят разликата (ср. Plutarch Complete Works, III, стр. 230; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 246).

Разликите могат да се видят също и чрез сравнение със Зигурата на Вавилонската система и седемте нива на възкачване до лунния бог там (ср. със статията Златният телец [222]).

Заявлението на Тертулиан (Ad Nationes, 1, 13, ANF, III, стр. 123) се опитва да опровергае обвинението в поклонение към слънцето. Тертулиан се съгласява, че по онова време християните били започнали да се молят обърнати на Изток и били направили денят на слънцето (неделята) празничен ден. Той директно хвърля отговорността за почитането на неделята вместо съботата върху почитащите слънцето култове, там където, казва той, избирали деня на слънцето, предпочитайки го пред предишния ден на седмицата (т.е. съботата или деня на Сатурн) (ср. Bacchiocchi, стр. 248-249). По онова време обаче те се отдавали на религиозно поклонение както в онзи ден, така и в християнската събота.

Коледа и Небесната Дева

Според Юлиянския календар 25-ти декември се считал за ден на зимното слънцестоене (Frazer, пак там, стр. 303; ср. Pliny, Natural History (Естествена история от Плиний), xviii, стр. 221). Мислели, че този ден е рождения ден на слънцето, тъй като дните започвали да стават по-дълги и от този повратен момент в годината силата на слънцето започвала да нараства.

Ритуалът на Рождеството, твърди Фрейзър, така както се празнувал в Сирия и Египет, бил забележителен. Празнуващите се оттегляли във вътрешни светилища, от които около полунощ издавали висок вик “Девицата роди! Светлината нараства!” (пак там, ср. Cosmas Hierosolymitanus, вж. бел. под линия 3 на стр. 303)

Египтяните дори представяли новороденото слънце чрез образа на бебе, което на рождения си ден (зимното слънцестоене), те изнасяли и го показвали на неговите поклонници (пак там, ср. Macrobius Saturnalia, i, 18, 10). Фрейзър казва:

Няма съмнение, че заченалата и родила на двадесет и пети декември син била великата източна богиня, която семитите наричали Небесната Дева или просто Небесната Богиня; в земите на семитите тя била разновидност на Астарта (или Иштар) (пак там, отбелязвайки Franz Cumont s.v. Caelestis в Pauly-Wissowa’s Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, v, 1, 1247, sqq).

Това е произходът на учението за вечното девство на майката на Исус Христос. То няма никакво основание нито в Библията, нито във фактите. Майката на Христос не се наричала Мария и Библията ясно твърди, че е родила други деца. Ще се върнем към този мит по-късно.

ПРОИЗХОДЪТ НА КОЛЕДА И ВЕЛИКДЕН http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq-4.html

Сатурналиите

В древния Рим имало празник, който се празнувал през месец декември. Необходимо е да знаем за него, за да можем наистина да разберем какво се случва по време на Коледа. Този празник се наричал Сатурналии. Това бил празникът на Сатурн, на когото жителите на Лациум, т.е. латинците, приписвали земеделието и уменията, които са необходими, за да има цивилизован живот (Smith’s Dictionary of Greek and Roman Antiquities (Речник за гръцките и римските древности на Смит), 2nd ed., London 1851, стр. 1009). Той се падал в края на декември и населението гледало на него като на време за пълно отпускане и веселие. Докато траел празникът съдилищата били затворени. Не се вършела никаква държавна работа. Училищата били във ваканция. Да се започне война се считало за неблагочестиво, а наказването на престъпник се считало за оскверняване (пак там). Робите били освобождавани от тежка работа и им било позволено да носят “пилеус”, който бил знак за свобода. На тях им се предоставяла свобода на словото и били обслужвани по време на специален банкет от своите господари, чиито дрехи те носели (пак там). Всички слоеве на населението се отдавали на пируване и веселие и на размяна на подаръци между приятелите. Хората с по-ниско социално положение давали восъчни фитили на своите висшестоящи. Тълпи изпълвали улиците и, както казва Смит, много от обичаите имали забележително сходство с обичаите на Коледа и сирна неделя (пак там).

На заниманията с хазартни дейности се гледало снизходително от страна на властите, както в по-късни времена се гледало на играта на карти на Бъдни вечер даже и от най-строгите. Цялото население захвърляло тогите и обличало свободно висящи наметала, наричани синтезис, като се разхождали с пилеус на главата. Речникът на Смит твърди, че тази практика напомня за носенето на домино (маски или костюми за дегизиране), на островърхите шапки и на другите видове маскировка, които били носени по време на по-късноте коледни празненства от маскирани актьори и от актьори-пантомими.  Сереите или восъчните фитили или осветителни тела вероятно са били използвани, така както се използват моколите в последната нощ на карнавала. Нашата традиция да палим коледни свещи вероятно произлиза от тази традиция.

На края, с цел забавление по време на частни събирания се избирал цар наужким, в което можем веднага да разпознаем церемонията на Дванайстата нощ (пак там). Ще се сблъскаме с това и по-нататък.

Сър Джеймс Джордж Фрейзър в своето класическо проучване посветено на магията и религията (The Golden Bough (Златният клон), McMillan, 1976 г.) казва, че този цар наужким бил напомняне за някогашни идилични времена, когато царувал Сатурн, и даването на временна свобода на робите по това време, било отглас от предишното време, когато всички били свободни и нещата били справедливи (пак там, ix, стр. 308 и следващите). За римските войници, разположени по времето на Максимиян и Диоклециян край река Дунав, е отбелязано (от Франц Кюмон), че тридесет дни преди празника си избирали помежду си чрез жребий млад и красив мъж, който да наподобява на Сатурн. Те го обличали с царски одежди, за да прилича на Сатурн. Той се разхождал на публични места, съпровождан от свита от войници и се отдавал на своите страсти, независимо колко низки и срамни били те.  В края на период от 30 дни той си прерязвал гърлото върху жертвеника на бога, който олицетворявал. През 303-та година жребият се паднал на войника-християнин Дасий, но той отказал да играе ролята на езическия бог и да зацапа последните си дни с разврат. Той отказал да се поддаде на заплахите на своя командир на име Басус и съответно бил обезглавен от войника Йоан в Дорусторум в петък 20-ти ноември 303-та година, което било в четвъртия час на 24-ят ден от новолунието (Фрейзър, пак там).

След като е публикувано, това историческо сведение се потвърждава от Франц Кюмон когато в криптата на катедралата в Анкона бил открит бял мраморен саркофаг със следния надпис на  гръцки и с характерен за епохата на Юстиниян шрифт:

Тук лежи святият мъченик Дасий, донесен от Дорусторум.

Саркофагът бил докаран там от църквата в Сан Пелегрино през 1848 г., където бил положен под високия олтар и било записано, че бил там през 1650 г. (Фрейзър, стр. 310).

Фрейзър казва, че това хвърля нова светлина върху характера на Господаря на Сатурналиите, древният Господар на Безпорядъка, който първенствувал по време на зимните гуляи в Рим (пак там, стр. 311). Тук ние виждаме докъде достигнали традициите, както и елементите на човешко жертвоприношение, които били характерни за празниците както през декември, така и по време на равноденствието. Християнинът Дасий предпочел мъченическата смърт вместо да участва в тези гуляи.

Тъй като Сатурн бил древен народен бог на Лациум, началото на Сатурналиите се губи в далечната древност (пак там).

Има три предания, свързани с празника.

1.      Празникът се приписва на Янус, който при внезапното изчезване на своя благодетел от човешките обиталища му издигнал на форума жертвеник като божество и разпоредил ежегодни жертвоприношения.

2.      Според Варро празникът се приписва на странстванията на Пеласагите при първото им заселване в Италия. Тогава Херкулес, при завръщането му от Испания, се твърди, че  премахнал поклонението и практиката да се принасят човешки жертвоприношения; и

3.      Трететото предание приписва Сатурналиите на последователите на Херкулес, който установил празника след завръщането си в Гърция.

При двете последни предания виждаме сходство. По такъв начин практиката на този земеделски празник има определени общи елементи с пролетния празник Истър, както ще видим по-нататък. Елементът човешко жертвоприношение, който е общ за всички традиции, може също да се проследи назад във времето и да се стигне до поклонението на Молох като лунния бог Син, а също и на Астарта (вж. статията Златният телец [222]). Този аспект на жертвоприношение се проявява и в поклонението на бога Атис (вж. по-долу).

Издигането на храмове е регистрирано в историческата епоха, като например при управлението на Таций, Тарквиний Супербий, до консулството на един А. Семпроний или М. Минусий (497 г. сл. Хр.) или по времето на Т. Ларсий предната година. Изглежда, че на различни етапи церемониите били пренебрегвани или изопачавани и след това съживявани и разпространявани (пак там).

Първоначално Сатурналиите се падали на 14-ия ден от календите на януари. При въвеждането на Юлиянския календар празникът бил продължен до 16-тия ден, което предизвикало объркване сред по-невежите, и император Август постановил, че три цели дни (а именно: 17-ти, 18-ти и 19-ти декември) трябва да бъдат считани за свещени за всички бъдещи времена (пак там).   Неизвестен властник прибавил четвърти ден, а Калигула прибавил пети ден, наречен “Ювеналис”. Същият след време отпаднал от употреба, но по-късно бил възстановен от император Клавдий.

Строго погледнато, през периода на Републиката само един ден бил посветен за религиозно съблюдаване. Празненствата обаче траели за много по-дълъг период. От гледна точка на историята, Ливий говори за първия ден на Сатурналиите (Liv. xxx, 36). Цицерон пише за втория и за третия ден (ad Att., v 20; xv 32). От Новий нататък (Attelanae) се употребява изразът “седем дни на Сатурналиите”, като тази фраза се използва също и от Мемий (Macrobius, i, 10) и Марциал (xiv, 72; сравни със Smith, пак там). Марциал говори също и за петте дни, разпоредени от Калигула и от Клавдий.

Тези пет дни имат освен това и древно календарно значение.

Смит казва, че в рамките на този период имало всъщност три празника:

1.    Самите Сатурналии започвали на 17-ти декември (16-тия ден от календите на януари).

2.    Следвали Опалиите (14-ти от календите на януари или 19-ти декември), които в древността съвпадало със Сатурналиите. Двата празника заедно траели пет дни Този празник се празнувал в чест на Опис, за която се твърдяло, че е съпругата на Сатурн. Първоначално празникът се празнувал в същия ден като Сатурналиите и по такъв начин темата за Майката-богиня и любовница се вижда в произхода на празника. Ще се сблъскваме с тази тема навсякъде. Последователите на Опис изпълнявали своите оброци седнали и докосвали земята, на която тя била богиня (Smith, пак там, art. Opalia, стр. 835).

3.    Шестият и седмият ден били дните на Сигилариите, които носели името си от малките глинени фигурки, които се излагали за продан в този период като играчки, които да бъдат давани като подаръци на децата.

По такъв начин целият период траел от 17-ти декември до 23-ти декември при Юлиянския календар, когато на децата се давали подаръците.

Сега ще продължим напред с цел по-добре да  изучим религиозните идеи в основата на тези празници. Общите неща в традициите на празниците са твърде очевидни, за да ги пренебрегваме.

Всъщност нещата не са толкова зле, и всичко е въпрос на гледна точка. Тези тестове явно не са обективни, още повече че не е ясно кои деца са били проверявани, как са били проверявани и т.н. Това, че едно дете не иска да учи математика не означава, че е слабо образовано и в бъдеще може да стане добър художник или писател, или пък доктор. И обратното онова което не го влече литературата може да стане добър инженер или компютърен специалист. Тъй че тестовете са само за някакви сравнения, но те не са много важни. В България може да се получи добро образование, може да се придобие добра професия, и децата учат а родителите им също им помагат. Няма как да е по друг начин.

Преди 37 минути, ISTORIK said:

Това е най-късият ден (съответно - най-дългата нощ) в годината, но началото на зимата бележи и началото на приближаването на слънцето към дългите топли дни на лятото.

Тази година зимното слънцестоене настъпва днес, в сряда, 21 декември в 12:44 българско време (GMT +2).

Всъщност това не е точно така. В 12:44 настъпва слънцестоенето ли тропика, тоест обръщането на слънцето, като то достига най-ниската точка и утре по пладне ще е малко по-високо.

Това обаче не е най-късия ден, тъй като продължителността на деня се определя не точно от височината на слънцето, а от времето между изгрева и залеза. Напрактика има около 6-7 дена в периода 18-26 Декември, които са с еднаква дължина на деня, която е най-къса през годината.

Варненския некропол е датиран точно чрез радиовъглероден анализ 4560–4450 пр.Хр., а при с.Юнаците имаме едно мънисто, което е открито в някаква къща, за кояато археолозите предполагат че била по-ранна със 100-200 години. Но това си е археологическо предположение на база археологически материал, а не е научно издържано като това с радиовъглеродния анализ. 

 Месопотамия или Инд дали са откривани толкова ранни злата, датирани толкова точно??

Преди 11 минути, ramus said:

Колкото повече някой е раздразнен, толкова повече пропада когнитивното ниво. Това е базов процес и принцип - амигдалата и базалните ядра, при дразнене  разполагат с програма според която се интерпретира че са налице заплахи. И се почва защитаването - оттам тръгват защитните реакции. Кой с какво се усеща заплашен - си личи по коментирането на онова, с което влиза в дисонанс.

Провокациите на троловете принципно са насочени именно към това да раздразнят съответната целева група. А фактът, че рамус осъзнава и анализира дразненето, дразнителите, реакциите и други подобни неща причинени от неговите провокации говори много лошо.

Преди 47 минути, ramus said:

 

... нали виждаш че при доста други хора въобще не се образува каквато и да е реакция. ...

Преди 11 минути, ramus said:

вижте в един импровизиран пример - по-горе поста на ИСТОРИК -> логичен, подреден, систематизиран.

Провокациите разбира се, че не водят до едни и същи реакции при различните хора, и има хора които реагират, а други си мълчат, трети излагат някакви аргументи и т.н. Ако рамус иска на провокациите му да се реагира умерено и систематизирано подобно на Историк, а всички останали да си траят така че да има мир и спокойствие то явно не познава добре човешката природа. Някои хора обаче могат да преценят и да не обръщат внимание, ако не искат да изпадат в дългословни препирни с високообразован философ, който може да си говори до безкрай без да се съобразява с думите на другите. 

Преди 34 минути, ramus said:

 

Как ти се струва - ти на кои дразнители реагираш, защото нали виждаш че при доста други хора въобще не се образува каквато и да е реакция. И да е - тя е обработена, после се обмисля, а не се стреля импулсивно и наслуки по "дразнителя", ако може да се неглижира и да спре да "дразни" със бръмченето си.

 

Реагирам винаги когато има нещо интересно за изследване и проучване, а в случая интересното беше от къде е тръгнал спора. Като се върнем назад и виждаме че рамус е действал като трол. Наистина сложен трол с висше образование и изтънчен език, който е способен на логическо мислене и може да пише много, но конкретно в случая с тези експерименти и провокации е действал като трол. Ако рамус не осъзнава това, колкото и думи да изговаря няма как да не се водят битки и шахматни срещи. Явно за 15 години в интернет рамус не е разбрал това, или го е разбрал и умело го използва за да троли и провокира. Форумът принципно е за споделяне на идеи и мисли със зачитане на правото на мнение на другите. А когато някой мисли че е по-висш и съответно почва да си прави провокации и психологични експерименти, и да обвинява останалите че нямат критично мислене и са в матрицата, то нищо чудно да бъде позорно изгонен от форума  замерян с яйца, домати и зеленчуци, както са правили едно време.

Напрактика по темата за "матрицата" излиза, че тя се отнася само за представата на рамус която той е придобил за 15 години из интернет форуми.
 

Цитирай

Пиша по форуми повече от 15 години, тук има и някои участници които са нещо като "свидетели", очевидно че виртуалното пространство също "не е много голямо". Та през годините, колко е ясна и стандартна типологията на реакциите, което говори за пишещите зад тях... И според всичко това, една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението. И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"...  

Въпросът е обаче не че съществува някаква "матрица" която върлува из интернет както той представя нещата, а въпросът опира до това, че хората са едни и същи и еднакво реагират на провокации и психологически експерименти, какъвто рамус сам признава че прилага в другата тема. Това е естествен процес на провокация да се реагира с реакция, а рамус го обявява като социална "матрица" обвинявайки другите че не са индивидуалисти и че се придържат към нея. В интернет подобни провокативни и експериментални действия се наричат тролене.

1 hour ago, ramus said:

о, сега се оказа че си с нещо като "мисия" - да спасиш "другите" от недобросъветсните и заблудените опити на разни пръкнали се "автори"... и то на "психологични теории"...

Знаеш ли - ти в стремежа си да се закрепиш, просто пропадаш. Няма нужда да показваш колко ниско може да се стигне - ако не за друго - поне заради себе си. Но пък - си е твоя работа...

Рамусе, преди да анализираш опонентите си се върни и си прочети отново мненията и как си провел диалога и в тази и в другата тема. Провокациите и експериментите, били те направени и префинено и културно, но така че да нанасят вреди и да водят до последствия и реакции си остават лошо деяние по принцип. Тъй че пропада не този който е реагирал на тях, а този който ги е създал и който им се наслаждава.

В другата тема до момента на твоята провокация и експеримент аби изказва достатъчно добри мнения относно начина на преподаване на знания и на възприемчивостта на най-малките деца към някои неща от познанието. Понякога добрия пример е много по-полезен от специализираните думи, въпреки че те може би най-точно описват материята.

Всъщност няма никакво реми. А просто трябва рамус да бъде разобличен.
Цялата битка напрактика тръгва не от аби, а от рамус, който в другата тема - Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?, изказва следното мнение:

Цитирай

Само ще намекна, че тук са налице изключително много идеологични пишещи, сред които социалните идеи направо се леят - правила, лозунги, постановки - направо струят от коментарите. Веднага си личат пристрастията и нуждата от готовите постановки приети по време на възпитанието и ученето, при които социалната договорена картина се попива и влиза дори в несъзнаваното. Проблема при това положение е НЕвъзможността за критично мислене. С риск да пиша досадни положения, но да напомня, че в думичката КРИТИКА само децата и хората с психични обременености, могат да възприемат единствено като "негатив", пораждащ дисонанси от емоционален и изживяващ характер заради конфликт с базови елементи на идентичността. Което пък ги предизвиква към защитни реакции.

По-късно той самият казва, че е направил провокация и експеримент за да види реакцията на останалите и кой ще му реагира:

Цитирай

Само ще спомена нещо - по-горе зададох обикновена и проста провокация - точно с цитирания абзац. Направих си малък експеримент - кой ще откликне на зададения образ - получих съответните отговори, написани и изразени прилежно - съответни по отношение, изказ, насоки и утвърждения...

Тоест цялата шахматна партия я е започнал рамус чрез провокация и чрез опит да анализира не отговорите, а отговарящите. Във форум за наука той отправя обвинение, че имало идеологически пишещи, които са без критично мислене!!! Тоест напълно принизява цялото образование и знания на опонентите си и най-вече това че могат да мислят критично. Всичко това той прави от височината на неговата си капандура, тоест от гледна точка на неговия си АЗ, за който той казва че не иска да изтъква, но всъщност прави точно това. На отговорът и коментарът на аби, че всъщност и неговите мнения не са истината, и че и те представляват правила и лозунги които рамус декларира и се опитва да покаже и докаже, последва конфронтацията, отново разпалвана главно от рамус. Като при това обвинявайки аби, че вади думите му от контекста и че обсъжда само част от тях, напрактика той пръв започва да прави това като основната идея е да подклажда спора и да доказва колко неадекватна е аби.
 

Напрактика друг участник - Шпага се е изказала много добре по въпроса коментирайки действията и думите на рамус:

Цитирай

Така е. Лековато е и "цирково" това, че ти все по-самовлюбено се изживяваш като птица, рееща се над стадо овце. А каква ли наука може да се обсъжда - популярно - между птица и някоя блееща овцЪ?

Тоест когато самият рамус поставя себе си извън другите не трябва да се сърди че другите говорят срещу него като група и изискват от него да обяснява на цялата група, а трябва да си преосмисли думите, речите, тактиките, провокациите, експериментите....

Всичко това разбира се в един пряк диалог на живо, какъвто той иска, щеше да се изгуби в небитието, и тези провокации и психологически експерименти щяха да останат скрити, но тук написаното от него стои и може да бъде видяно.


 

Всъщност темата получава много добър отговор чрез намесата на рамус в нея. Мненията, или по-скоро публикациите му са нагледен пример за липса на комуникация между знаещия и народа. Безспорно той почти винаги е смислен и точен когато анализира нещата относно науката и представянето й, но начина по който представя знанията и мислите си на хората е невъзможен за възприемане от обикновенния човек. И затова и той беше обвиняван в графомания и други подобни. Графоманията може да е полезна при писането на книга, но не и при дискусия на много хора по една тема. Графоманията обикновенно води до отклонение на вниманието от основната тема, както се получава при повечето мнения на рамус. И затова и повечето читатели не го четат напълно. Това не е от липса на култура, а от невъзможността на учения да предаде знанието си на обикновенните хора. И затова те могат да го приемат за глупав. Днес попаднах на публикация за нещата, които карат умния човек изглежда глупаво. Едно от тези неща е следното:
 

Цитирай

 

"2. Да използвате претенциозни думи без нужда

Учени взимат част от дисертация с купища дълги думи и създават опростена версия, в която трудните думи са заместени с по-кратки синоними. Резултатът: участниците в изследването преценяват автора на опростената версия като по-интелигентен."

 

Тоест начина по който рамус използва стотици специализирани думи, научни метафори и изрази в мненията си е показателен как науката не трябва да се представя ако някой иска тя да бъде разбрана от обикновенните хора. Тези думи, метафори и изрази разбира се не са неразбираеми за обикновенния човек, но го карат да мисли по-задълбочено, а това може да го откаже и да отклони вниманието му в други по-приятни занимания.

Да каниш опонента си на разговор на живо е все едно да играеш някаква партия шах, но да не искаш да я завършиш, а да искаш да отидете да се срещнете на дуел при който имаш оръжие с оптически мерник. Тоест желаеш да смениш битката с такава в която имаш предимство. Отричането на една битка с покана за по-голяма не е отказ от битката, а е проява на самохвалство и желание за первъзходство. Разговорът на живо обикновенно се превръща в кръчмарски диалог при който всички се опитват да се надприказват, и накрая печели този с по-големите мускули, а той не винаги е с по-добрите аргументи. Често по-умните опоненти избягват такива кръчмарски дуели или отстъпват правото на победа на онези които не осъзнават слабоста си.

Натрупаният опит в словесни битки и в философстване принципно е полезен, но като всяка човешка функция възможностите за водене на такива битки и за философстване отслабат с възрастта, така че всеки който реши да води подобни битки трябва да знае, че има и ще се появават много по-добри от него в това, и че Хипократ е казал, че опитът е подвеждащ, а успехът временен.

Принципно проблемът в случая, не е в това, дали аби води битка, а е в това, че постави темата в раздел Алтернативна психология. Рамус явно е отчел това за обида и за провокация, както сам пише в самото начало, и от там насетне всичко се насочва към формулата за битка в която рамус защитава честа и мисленето си, а накрая се отказва от битката тъй като е под нивото му да я води, и тъй като на живо може да "размаже" аби. Може би от друга страна аби е решила да сложи темата в раздел алтернативен, тъй като от своя страна се е почувствала обидена за това че рамус е намекнал нещо за "матрично" мислене при нея, както става ясно от началото на темата. Не знам дали се е случило точно така, но обвинението в "матрично" мислене може би е по-голяма обида от обвинението в алтернативост на мисленето. Видя се че "матричното" мислене не е нещо лошо, а е следствие от човешката природа и нужди и не е програмирано от лошите или глупавите, а е естествено. Всеки който  е тръгнал по свой собствен мисловен път, тоест станал е индивидуалист различен от общото и "матричното", е тръгнал от това "матрично" мислене и в днк-то му то е заложено, дори и това да не му харесва.

фактът е че на разни кръжоци, на представяне на книги, на празници и на други подобни се правят възстановки, представления, пеят се песни, свири се, за да се разчупи обстановката, според желанието на участниците и организаторите.

в нашия случай единствения проблем е капитана, който не иска на такива кръжоци или във форум за наука да се говори за и да се правят възстановки. проблема във възприятията на капитана. това вероятно може и да е от възрастта. студентите от кръжока вероятно са харесали доспехите.

кръжока не е по прилагане на римското право, а е по изучаването му в исторически аспект

форумът пък е научен, а не е примерно правен или фотографски...

изучаването на старите доспехи и оръжия и възстановяването на такива, също е част от науката.

изучаването на римската империя, римските доспехи, римските победи и други римски неща е доста интересно, въпреки че не на всеки.

Щом е кръжок по Римско право, следва, че става на въпрос за историческо проучване, а всяко историческо проучване може да бъде съпроводено с възстановки. Щом е Римско право значи историческия период е Римската империя или република, тоест възстановката с римските доспехи си е в реда на нормалното, още повече, че римското право е било налагано с мечовете на армията. В случая римските доспехи са полезни доколкото хората могат да мислят по-лесно когато си визуализират нещата и когато ги докоснат. Примерно аз имам рефлексен лък и ми е много по-лесно да си представя как българите преди 1300 години са побеждавали римската армия, тъй като знам как се стреля с техните лъкове и каква е моща им. 

Проблемът на такова разчитане е фундаментален. Фундаментална грешка е това да се прави някакво разчитане на база сравнение с орхонтски надписи и всякакви тюрко-монголски чингели, тъй като прабългарите не са били алтайци и монголци, нито пък тюркоезични монголоиди. Нищо общо нямат древните българи с монголите или тюрките. Единствено за календара им сме сигурни че е централноазиатски, но е дошъл при българите вероятно по религиозна и култрна линия.  Прабългарите са били тясно свързани със сарматите и останалите скитски племена от северното черноморие и степите, и вероятно произлизат от тях, доколкото може да се съди по генетиката, езика, материалната култура и други подобни. И във тази връзка относно разчитането на писмеността им има издадена една книга от Ж.Войников - Алано-древнобългарското писмо.

Съществуват съвсем прости експерименти, които са много впечатляващи и могат да бъдат проверени напрактика от всеки пушач. Малки научни експерименти за замърсяването което причиняват на човека една или 400 цигари. 400 цигари са по 2 кутии на ден за 10 дена. Или просто 1 месец пушене по кутия и нещо.

 

Преди 3 минути, Южняк said:

Не до нарастване на болести, до съкращаване на средната продължителност на живота. Приятелски съвет: написал си нещо вярно."Човешкия мозък е склонен да бъде заблуждаван масово, стига "добри" хора да го убедят в нещо." - Помисли над това, което написа, в контекста на темата.

Няма какво да мисля върху това, тъй като научно е доказано че цигарите са вредни, водят до редица болести, белия ти дроб става на черна катранена буца, и т.н., а в САЩ тютюневите компании са осъдени за подобни вреди и са изплатили милиарди долари на потърпевши. Върху това няма какво да мислим повече, тъй като това са факти, а не убеждения. Научни факти.

Трябва да се мисли върху спекулациите на подобни твърдения че никотина подобрявал работата на някакъв грешен ген. Кой ги е измислил тия спекулации, кой ги е платил, за кой са от полза, колко ще спечелят никотиновите дилъри от тези 20% които имат въпросния ген и т.н...

Преди 11 часа, Яксарт said:

Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази своята магическа сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифа и дайре в глифа. Дори  предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той също може да е част от малко светилище. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 се намира на стените на скалните църкви от Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.

Напрактика нито един от приведените аргументи не е научно издържан като доказателство. Блока от Шудиково може и да не е жертвеник, надписа от Бяла може и да не е бил в малко светилище. Надписите върху керемиди ще бъдат видени от Бог само ако той се натовари с качеството че живее на небето, но има богове които според някои хора живеят и под земята, в гората, във водата и т.н., надписите от скалните църкви може и да не са религиозни, тъй като християнските свещенници са писали и не-религиозни неща като исторически книги и сведения (например История славянобългарска), а лигатурите от книгата на Йоан Златоуст много вероятно не са никакви езически символи.

1 hour ago, dora said:

Ползата е само в това, че е възможно да не се разболеят от Алцхаймер. Вредите обаче са същите, каквито за хората без мутация.

Напълно вярно е това. Пренебрегването на множеството вреди, тъй като имало една полза (която може и да е спекулация на тютюневите лаборатории) е част от логическите заблуди. Отклонение на вниманието от проблемите чрез вероятността за някаква полза. 

Преди 2 часа, Южняк said:

За носителите на генетична мутация  APOe4  пушенето и никотина носят повече ползи, отколкото вреди. Носители на тази мутация са близо 20% от европейците и на тези хора редовната употреба на никотинови продукти им спестява огромни здравни (и не само здравни) неприятности и подобрява качеството им на живот. За една голяма част от тях никотинът е единственото вещество, известно на медицината на този етап, което работи при третирането на заболяванията им. Друг идентифицирани терапевтични агенти засега *няма*. С тия хора какво правим при борбата ни с тютюнопушенето - изхвърляме ги на боклука? Щото те там ще отидат. Става въпрос за цели 20% от европейската популация, вкл. българската.

Това изглежда е поредната партенка, и тя вероятно е създадена от маркетинговите лаборатории на големите тютюневи компании. (има предостатъчно филми по темата с лабораториите на тютюнопроизводителите) Чрез учените им от лабораториите са си избрали една генетична мутация, която плаши хората и са обявили че цигарите предпазват от нея. С много пари явно са успели да убедят някой в това, и сега из нета върлува като истина. Доста подло. Това че никотина подобрявал работата на някакъв ген изглежда тотална спекулация облечена в научни дрешки. По същия начин някои планинари които катерят високите върхове се успокояват с това че силната радиация в планината на високо била полезна (щото там в планината няма как всичко да не е полезно), но напрактика радиацията си е вредна като всяка друга радиация. Човешкия мозък е склонен да бъде заблуждаван масово, стига "добри" хора да го убедят в нещо.

А това, че ограничаването на тютюнопушенето в Америка довело до нарастване на всякакви други болести си е чиста проба спекулация подобна на тази която по-рано изфабрикува друг тук със изледванията от "навсякъде по света", които той не успя да ни даде.