makebulgar

Напрактика няма преки данни за предателство. Всичко са косвени улики върху които всеки може да си съчинява истории и предателства.

Проблемът е в това, че Левски е супергерой! Той е идеал, супергерой, безсмъртен и т.н., и съответно един такъв супергерой не може да бъде победен по друг начин освен чрез криптонита, който да му отнеме супергеройските сили. В случая с Левски за българите е нереално това Левски, който толкова време се движи извън възможностите на турската власт, да направи такава елементарна грешка и да бъде уловен от заптиетата. Това е невъзможно за асимилиране от българина и съответно му е нужен криптонит, тоест предател, който да отнеме силата на Левски. По този начин Левски не губи ореола си, и дори убит си остава супергерой.

Кой е измислил историята за предателството е следващият въпрос!

Просто няма такива факти. Тюркската хипотеза си остава недоказана, а въпросниат хуно-тюрко-български език си е недоказана хипотеза.

Писачи има всякакви и могат да напишат каквото си искат. А всъщност дори и предателство не е имало сигурно!

Политическите разногласия между революционерите са ясни, като по-късно дори разцепват ВМРО на две и почват да се избиват. Това обаче не е нещо българско, ами си е нормално и за всички други. В древна гърция политическите въпроси са се решавали с бой на площада между политическите партии.

Преди 42 минути, Thorn said:

С оглед на бръснача на Окам, това си е езика. Това, че е променян си е твоя хипотеза, непотвърдена от нито един извор.

Значи бръснача на Окъм работи само в полза на тюркската хипотеза, а всички останали ги поразва. Тоест на Волга езика не може да се променя, а на Дунав се променил безконфликтно за век!...  Двоен аршин е това. Не излизат сметките, тъй като онези българи са били подвластни на други, а тукашните на Дунав са пълни господари, воюват с Империята, изселват местните както им харесва и т.н. На Волга не само че 200 години българите са под власта на хазарите, но и след това държавата им е федерация. Коренна разлика има и по-скоро там е станало тюркизиране. Същото е и в Кавказ със балкарците - късно тюркизиране на кавказки народ в чиято кръв преобладават кавказки гени!

Преди 14 минути, Thorn said:

Чакай сега, Махмуд Кашгари пише през 11 век, това не значи, че споменатите от него българи тогава са научили тюркски. Просто е записано тогава.

Хаукал си пише, че езикът на българите е като на хазарите. По ранният Истахри също.

И какво - според теб някъде между 700 и 900 година българите под хазарска власт са си сменили езика? Минали са от ирански на тюркски?

 

Само, че тази промяна я НЯМА В НИТО ЕДИН ИЗВОР.

Напълно възможно е за тези 200 години част от българите да приемат хазарския език! Кашгари, Хаукал и Истахри са късни и пишат за волжките булгари, а не за прабългарите. 

Преди 19 минути, Яксарт said:

Зависи какво имаш предвид под доказано. Естествено че няма голям корпус от надписи. Няма голям речник. Именника е всъщност доста добра извадка от език. Има числа, които са много устойчива лексика, тоест трудно се заемат. Има имена на животни. Няма граматика. От всичките тези думи само за една е предположено да е от ирански произход. Имената на числата се вързват както с чувашките така и с данните от волжките надгробия. Надписа от Преслав - пак само лексика. Няма граматика. Но и тук лексиката се връзва с данните от Волга. И ако до тук всичко е календар и военни термини, заемките в старобългарски са си ежедневни думи:  блъванъ,  клобокъ,  колимогъ,  крагоуи,  кръчагъ,  кънигы,  саблia,  слонъ,  хоронгы,  чеканъ, чьбанъ, бисьръ, белчоугъ, белегъ, капъ, ковъчегъ, коштоуна, коумиръ, санъ, чьпагъ, багръ, блехъчии, брачина, дохъторъ, кръчии, коурилъ, кълъигъ, оиминъ, самъчии, сапогъ, сокачии, сынъ, чиготъ, чрътогъ, комърогъ, корьмъ, крькыга, кръчагъчии, кълоубрии, тетегъ, чаи, iaтъхоульница. 

Календарът го изключваме, тъй като както казахме повече о 50% от термините в него са будитски, и явно той е будитски, тоест достигнал е до нас като заемка. Някои от термините в него вероятно  са били заети и от алтайските народи, и това не е учудващо, тъй като при разпространението на подобни календари термините се заемат и смесват. Примерно при тюрките календара е зает от Китай и затова и в техния има китайски термин за Дракон! 

Изброените алтайски думи наистина се срещат в старобългарския, но са достатъчно малко, а някои съществуват и в другите стари славянски езици, без да са били заети от старобългарския. При това старобългарския се развива през различни периоди, като вливането в България на кумани и печенеги не трябва да изключва и асимилирането на кумански и печенежки думи!!!!! Как ще отделим от алтайските думи собствено прабългарските от хипотетичния хуно-тюрко-прабългарски!?!?!! Невъзможно е, и поради тази причина и той не може да бъде доказан по този начин!

Just now, Thorn said:

Интересно е, че още минимум от 11 век именно онези, които са известни като булгари, говорят тюркски език. Няма нито едно сведение, че някога са говорели някакъв друг. Евентуалното им нетюркоезичие преди това е умозрителна теория, а не "историческо събитие".

Тия от 11 век са мнооого късни и вероятно имат малко общо с прабългарите от 7 век. Въпросните булгари са били първо под хазарско иго, след това стават федерация със савири, берсули и вероятно и други някакви урго-фини, тъй че е имало не само достатъчно време за промяна на езикът им, но и това е станало в безписмен период и е останало без следа.

Преди 37 минути, Atom said:

Не знам за каква грешка става въпрос. Основният мотив на нашите учени за отхвърляне на тюркската теория е, че при древните българи не са открити източни групи  A,С,F, D и т.н.

Тук има данни от желязната епоха. Виж пробите на скитите от  Ростов на Дон. Датирани са 600 до 200 г. пр н.е. От пръв поглед се вижда, че са намерени "източни" mt-DNA - A,C,F D и това няма как да се пренебрегне. Виж и останалите проби от Русия - навсякъде по степите е смесица от запад-изток. Чисто исторически това е съвсем нормално. Степите не са преграда, а магистрала - на идеи, технологии и гени и там е абсурд да запазиш "чист генофонд".

Т.е. отхвърляйки тюркската теза с мотива "няма източноазиатски маркери", автоматично отхвърляш и коя да е друга степна хипотеза. 

 

Отново грешни постановки и изводи. Просто трябва да се чете по-внимателно и да се мисли. Това, че примерно Ангелов и Нешева отхвърлят тюркската хипотеза на база изследването не означава, че те отхвърлят наличието у българите на гени разпространени в Азия, а отхвърлят това, че прабългарите са били тюрки-монголоиди, за които са характерни съответните хаплогрупи. Тия монголски хаплогрупи примерно са доста висок процент в Татарстан и Русия, но не и при нас. Те са характерни и за европейските монголоиди на север - фини, угри, мари и т.н. и колкото по на север живеят степняците толкова по-често се срещат при тях заради смесването с онези монголоиди. Но не са били преобладаващи, а са били изключение. При българите има така да се каже азиатска връзка, но по характерна за индоевропейските популации мт-днк. Според Българския ДНК проект при съвременните българи с 40% преобладават хаплогрупи от групата Н, като H2а се свързва именно с народите от Средна Азия: "Най-често стещаната в Европа хаплогрупа H се открива в най-голям процент и сред българите- около 40%. Тя е типична европейска група и се среща с много голям набор подгрупи: H1, H2а, H7, H13 и тн. Вероятно част от женската линия на пра-българите е от подгрупа H2а, тъй като е разпространен основно в Средна Азия; H7- е разпространена на Балканите (в северо-източна България) и в Кавказкия район, H13 е разпространена на Балканите в западна България и средна Европа; След нея се нареждат западноевразийските хаплогрупи - U, K и T към които се причисляват около 45% от българите." В същия проект примерно хаплогрупата D е отбелязана на десето място, тоест е много нисък процент. Вероятно и при скити и сармати е нисък процент, въпреки наличието им. Същата работа е и с Западна Европа, където също се срещат също рядко. 

Въпросът е че генетиката е помощна наука, и тя е една от всички с които трябва да се съобразяваме. Лингвистиката не е доказала съществуването на прабългарски тюркски език, а просто имаме няколко алтайски заемки при прабългарите. Имената на Дуло също не са тюркски. Религиата им е като на скити и масагети. И никога ранните българите не са били наричани тюрки.
 

Преди 20 минути, Atom said:

Характерни са, но същите тези групи са характерни и за съвременните тюркси народи, но въобще не са характерни за нас. При степняците например е масова Υ-DNA R1a Z93, но при българите е минорна - 0,5%. При нас е масова Y-DNA E V13, при разните иранци с изключение на кюрдите това е минорна група клоняща към нула, а масови са съвсем други Е-та и т.н.

Грешката идва от там, че под скити и сармати имаме в предвид европейските скити и сармати примерно от времената на Херодот, докато други разбират под сармати се що има ираноезичен конник в степите без значение кога и от къде е дошъл. Аланите, усуни, осетинците, согдите са ираноезични, но не влизат в определението сармати. Те са доста късни, и са само малка част от степните индоевропейски народи. Европейските скити и сармати са били по-архаични и с по-близък език до протоиндоевропейския и до така наречения протославянски.

Преди 10 минути, Thorn said:

Добре де, а защо волжските българи са тюрки? Какво е обяснението на този факт от гледна точка на ирано-славянските теории?

Обяснението не е от гледна точка на ирано-славянските теории, а е от гледна точка на историческите събития. Тези исторически събития допускат изменение в езика на българите на Волга. Волжка България се формира от три племена едно от които са българи, а на какъв език са говорели те е трудно да се каже тъй като те са били поне 200 години подвластни на хазарите. Според арабските извори българите там са били сакалиба, а някои свързват това име със склавите. Като федерация от 3 вероятно разно-езични племена можем да допуснем че и там някои от езиците е изчезнал или се е преобразувал. Черна България пък е била в земи в които след това някакси от нищото се появяват руски княжества в които са говорели на някакъв протославянски, които обаче както видяхме може и да е бил скитски, сарматски, тъй като е споделял еднаква лексика със индоиранските езици...

Преди 57 минути, Яксарт said:

Рашо Рашев точно това се опитваше да обясни с Пастирската и Пенковската култури. Това ще докаже че сред българите е имало група която е говорела славянски език с голямо количество ирански заемки тоест славянизирани сармати. Остава въпроса кой е говорил хуно-български? Аристокрацията или друга група прабългари. И остава въпроса: Стигнало ли е до Волга такова население говорещо предполагаемият славяно-ирански?

Никой не е говорел хуно-български, тъй като такъв език не съществува, или поне не е доказано съществуването му. Той е работна хипотеза изградена по няколко думи и термини. Със същия успех днес можем да изведем съществуването на не-славянски език при съвременните българи на база заемки като ефрейтор, януари, танк, ... Така е изведена и тюркската хипотеза на база календар, няколко титли, и малко военен инвентар! Това че днес съществува хипотеза за съществуването на такъв език не доказва съществуването му.

Хипотезата на Р.Рашев е интересна и е най-добре аргументирана от останалите, но и тя е изградена на базата на общопопулярната представа, че езикът на сарматите е бил някакъв ирански от типа на осетински, персийски или согдийски. Тази хипотеза за езика на сарматите обаче е изградена на база няколко десетки имена, а не на писмени данни от езика им. Имената обаче са хлъзгаво нещо и ако някой тръгне да извежда днес език от имена използвани от някой народ ще му е много трудно. Още Йорданес е казал, че племената заемат много имена - римляни от македони, сармати от германи, готи от хуни и т.н. Тъй че езикът на сарматите може и да е бил малко по-различен, а онези имена да са примерно персийско, понтийско, мидийско влияние... Този сарматски език е бил вероятно не чак толкова близък до персийския, колкото до славянските и това е не защото е бил преминал процес на славянизация, а защото изначално е съдържал онези думи които описахме и които звучат славянски, но са ползвани от много повече хора в степите в миналото, без задължително да произлизат от склави, анти и венети.

Важното е да се разбере, че така наречения тюрко-прабългарски език не е доказано че е реално съществувал, а че е просто стара хипотеза. В този ред на мисли директното позоваване на този език и на евентуално сродният му чувашки е ненаучно. Също така трябва да се разбере, че така наречената славянска лексика не произлиза само от анти, склави и венети, а вероятно е била разпространена в доста по-широк ареал в степите сред конните народи. И е била разпространена сред тях не чрез славянизация, а просто е била изначално в езика им. Трябва да се преразгледат и хипотезите за скитските и сарматски езици, тъй като ако ги извеждаме само от имена и топоними, както са правили досега учените, можем да допуснем грешка.

Това не е вярно. Не могат всички степняци да се слагат под един знаменател и да се обявява че при всички имало източноазиатски гени. Не е вярно това, и който твърди, че при скити и сармати е имало източноазиатски гени трябва да го докаже, и да покаже защо те са от китай, а не от европейските монголоидни угро-фини и т.н. При скитите и сарматите от степите много преобладаващи са характерните и за другите индоевропейци хаплогрупи и при Y-хромозомите и при митохондриалните изследвания. А Херодот не описва като по-различни от него скитите и сарматите.

Темата за чувашкия език е валидна само доколкото се приема съвременната представа, че прабългарския  език е тюркски. Тоест това което е установено и всеки може да отвори Уикипедия или учебник и да го прочете. То обаче е просто една недоказана с факти хипотеза. Това, че тази хипотеза е в енциклопедиите, това, че днес в класификацията на тюркските езици е включен и прабългарски, и това, че чувашите се смятат за волжките българи, обаче, по никакъв начин не доказва съществуването на тюркски език при прабългарите. Тоест в случая авторитетите и науката не са дали напълно обоснована с доказателства хипотеза, съответно авторитетното им мнение трябва да се разглежда критично, а не да се приема като постулат. 

Тюркската хипотеза е изградена по следния начин. Открити са алтайски термини - календарни, военни, инвентарни, в Първото царство, и тъй като Волжка България са тюркоезични е изказана хипотезата че прабългарите са тюрки. От там насетне тази хипотеза видните тюрколози от периода преди 150-50 години са развили чрез обявяване на всеки алтаизъм при румънци, маджари, и всякакви други за прабългарска лексика, но напрактика тя е просто алтайска. И всичко това е направено под перзумпцията, че през 9 век българите на Дунав са приели някакъв чужд език, тоест стария прабългарски бил затрит, а е бил зает езика на така наречените склави, които са и словени. И тъй като се приема за факт загубата на прабългарския език, съответно той се търси или в онези 15 алтаизма от старобългарския, или в ново време в иранския пласт. Напрактика обаче може да се окаже че е грешно дори и търсенето в "иранския" пласт  на старобългарския език на някакъв различен от него прабългарски език! Ако се допусне, че "индо-иранската"  и "славянска" лексика от рода на: АЗ, ЖЕНА, КОГА, КЪДЕ, БАЯ, БОГ, БОГАТ, БАТ, ТИЧА, БИВА, БРАТ, ВИР, ЧАКРЪК, ЧЕТА, ЧЕТИРИ, ДА, ДАР, ДЕТЕ (ДАТИ ст.блг.), ДЪЛЪГ, ДРЪГЛИВ, ДАН, ДЕСЕН, ДЕСЕТ, ДИМ, ГАД, ГАДАЯ, ГЛЕЗЯ, ГОНЯ, ГОВЕДО, ГИРА, ГОВОР, ГРЪМ, ХУБАВ, ИЗ, ЖИВ, КЪЩА, КАЯ, ГЪТНА, КРАДА, КРАЕН, ХРУЩЯ, КУЧЕ, ЛЕК, МЪРТЪВ, МРАК, МЪЖ, МЕД, МОЗЪК, НИТО, НОВ, ОПИРА, ЯДА, ОВО, ПЪРВИ, ПЪТ, ПЕРО, ПРАЩЯ, ПАЛЕ, КУТРЕ, ПРИ, ПЕКА/ПЕЧА, ПРИЯТЕЛ, РАЙ, РЪМЖА, РИДАЯ, ШАТРА, ШАВА, ШЕТА, СМЯХ, СЛАВА, СЪД, ТЪДЯВА, ТВОРЯ, ВИК, ВОЗЯ, ЗЕМЯ, ЗИМА, ЗОВА..., е съществувала и при европеидните, индоевропейци от степите наричани с имената скити и сармати, то тогава всичко се нарежда от само себе си. Тези думи които приемаме за славянски по презумпция, тоест според хипотезата за приемането на новия език през 9 век сме ги заели тогава, се оказва че са част от лексиката на старите народи от Централна Азия определяни като индо-иранци с техните езици - авестийски, староперсийски, индо-арийски и т.н. Ако тези думи обаче са били и част от лексиката на скитите и сарматите тогава всичко се обяснява много лесно в това число сарматските обичаи при старите българи, старобългарския език, и много други неща.

Съвременните проучвания показват, че прабългарите не са се претопили в славянско море, че генетиката си им стои почти същата до днес, и като цяло че алтайския пласт и при език, и при титли, и дори и при календара е минимален. Това разбира се в Уикипедия не го пише, нито го пише в старите книги на авторитетите тюрколози и историци, които ще си държат на старите хипотези до края на света. Това ще го пише един ден в Уикипедия, но дотогава ще мине време... Преди това ще паднат много от старите хипотези. И една от тях е свързана с така наречения прабългарски календар, който според старите, а и според нови авторитети, е някакъв тюркски или китайски календар. Напрактика обаче той е будитски календар, разпространяван в миналото в Централна Азия и в Китай чрез будизма. И не е чудно това, че в онези "прабългарски" календарни термини преобладават не някакви чувашко-монголски думи, а индоевропейски будитски думи!! Как и защо този календар е станал част от средновековното българско битие е сложна тема, но със сигурност термините в него не могат да служат в подкрепа на старата хипотеза за същността на прабългарския език.

Преди да се разгледа сериозно на научна основа непопулярното и направо кощунствуно спрямо старите възгледи твърдение, че прабългарите са били славяноезични, трябва първо да се допусне още едно непопулярно допускане, че в езиците на северночерноморските и азиатски степняци - скити и сармати, е имало "славянска" лексика, но не заета, а изначална! Когато се допусне възможността сарматите да са били до определена степен славяноезични изначално, тогава всичко се подрежда. Това допускане обаче трябва да преодолее сегашните представи, че за езика на скити и сармати може да се вадят изводи само по няколко имена от Боспорското царство...

Преди 3 часа, Яксарт said:

Бих се обзаложил че, няма да намериш българист който да ти класифицира горните думички (тук изключвам имената и баг-) като прабългарски. Но нека дам пример:  Преди шест, седем години когато дойдох тук работех на половин ден и нямах достъп до компютър, та  имах възможност да заема няколко масивни монографии върху английския език от местната библиотека. Общо взето английският се дели на три периода: староанглийски, средноанглийски и модерен(нов) английски. Староанглийския е саксонски с малко примеси от англо-фризски. Само няколко келтски думи успяват да се „вмъкнат“ в този език. Темата е дискутирана много, а основния източник Беде не казва нищо по въпроса. Запазени са текстове на библията - това е един типичен германски падежен език. После идват викингските нашествия. Имаме заселване на викинги, викингски крале, в резултат на което староанглийския се обогатява сяс стотици „викингски“ думи. И тогава настъпва голямата промяна: норманското нашествие, в резултат на което норманска аристокрация овладява цялата страна. За над сто години се създава една уникална езикова ситуация. Френският е езикът с елитарен статут- език на аристокрацията и администрирането, съда. Английският(староанглийският) е език на народните маси, на селото на градския пазар. В резултат на това староанглийския „колабира“. В него влизат хиляди нови френски думи създавайки огромно количество дублети. Падежната му структора се срутва. На практика се ражда нов език, средноанглийския който вече е говорен от аристокрация и простолюдие. Но какво мисли обикновенният англичанин за всичко това? Веднъж на чаша бира стана дума за английският език. Имах неблагоразумието да кажа че английския е германски език. Събеседникът ми, англичанин в късните 60, без езиково образование, ме прекъсна мигновенно, каза че езика е британски и заговори за келтските традиции. Някои от присъстващите които, са завършили Кеймридж, макар и с техническо образование, кимаха одобрително. Дълго време не ми даваше мира мисълта как така народното знание, местния фолклор така да се каже, не знае нищо за дебелите томове със заглавия от вида : „Разкази за английкия език“, при положение че съм слушал истории в детайл от времето на техническата революция. Може би тук имат вина двете световни войни през които думичката „германски“ придобива особен статут. Така или иначе след известно време имах възможност да обменя мнения с единия от инженерите завършили Кеймридж, който е някъде към 50, относно англо-саксонските нашествия и ранната английска история. Той беше наясно с нещата до детайл. Тук въпроса ми е следният. Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и останат смо в дебелите томове? Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и в дебелите томове? А какво става когато никой от обучените за това не иска да пише по темата табу? Едно време гръцките монаси в Атон са си палели печките със стари български книги. Отдирали са цели странници или са изрязвали странни дупки на полетата с български преписки. Изтривали са думи които не са им харесвали. И не само те. Така изчезват наши исторически хроники за които се знае, че са били тук и там.... Това го разбирам. За тях нашата история няма значение или по скоро има значение ама от друг вид.... Какво обаче става с нас? Българистите от онова поколение които се интересуваха от прабългарския език отдавна не са писали нищо, а уж сега им е времето. Не чувам нищо за нови попълнения. Чувам саркастични подмятания..... Харвард, онлайн курс лекции по история на Ранното средновековие. Страхотно добре обяснена кризата в Късната римска империя, Варварските нашествия. Така да се каже опреснявам си общите знания.... В един момент си задавам въпроса: „Дали все пак ще кават нещо за нас българите?“... От опит зная къде да го търся това- в лекцищта озаглавена „Византия“. От опит зная, че ще са само няколко изречения, но така или иначе искам „ъпдейт“.....и получавам: Прабългарите са тюркско племе...хм.... да съвременните българи са техни потомци... хм, ... но те не искат да знаят за това, те го отричат. Дали аспаруховите българи са тюркско племе и има ли такъв един термин някаква стойност, не е толкова важно в случая. Важно е какво е довело до този укор изказан от харвардски професор по история. Може би прочетени статии по темата с не съвсем научен характер, а може би лични контакти.... Не зная. 

 

Цялото това обяснение чрез някакъв вероятен аналог със староанглийския, с мнението на някъкви англичани от кръчмата, с обявяването на нещо за табу, с разказа за паленето на книги, и накрая харвардския учен който си казва тежката дума, която трябва да е авторитетна, е чиста проба лош опит за защита на някаква загубена позиция свързана с хипотезата за тюркския произход на прабългарите. Много лош опит, който е извън всякаква наука и е изпълнен със ненаучни методи. Напрактика целта му е префинено да демонизира българите които не са съгласни със старата хипотеза!

Първо, сравнението със староанглийския език е напълно некоректно, тъй като в случая говорим за старобългарски, тюркски и староирански езици, говорим за езици които не познаваме напълно - на скитите и сарматите, говорим за езиците на Централна Азия от античността... Единственото сигурно в случая е това, че в старобългарския език го няма онзи алтайски слой, който се предполага ако прабългарите бяха тюрки и за които знаем вече, че генетически са близки до съвременните българи. Добър пример е маджарския език, който е със стотици тюркски думи в основата си. Но не и старобългарския. Той е пълен с думи които наричаме славянски, но напрактика са индо-ирано-славянски, и можем да приемем, че са били и в езика на скитите и сарматите, доколкото те генетично и географски са близки до ираноезичните и до славяноезичните. Това обаче го няма в Британика, и професорите от Харвард едва ли ще твърдят че в езиците на степняците от Северното Черноморие "славянските" думи не са заети, а са собствени.

Второ, отхвърлянето на тюркската хипотеза в България не е плод на народен фолклор, на табута, на изгаряне на книги и проч, а е плод на систематични научни анализи и проучвания на най-видните български учени, които като истински учени са подложили на критичен анализ онези старите хипотези и твърдения от старите книги. Тези проучвания доказват несъстоятелността на старата хипотеза и са достатъчно добре фактологически подкрепени. В новите книги и статии на видни археолози, историци, генетици и други учени всичко е добре описано, но първо трябва да бъде прочетено, и второ трябва човек да може да го възприеме. Ако някакви стари знания са затлачили консервативно мисленето му, то е възможно той да отхвърли новите проучвания дори и да вижда, че са прави. Тогава грешката ще е в него. А старите хипотези на Златарски, Микола, и останалите автори от миналото и близкото минало, които са ги подкрепяли сляпо и без много фактология ще се загубят във времето не защото лошите съвременни българи не ги искат, а защото са били грешни.

Трето, позоваването на някакъв авторитет със титлата "харвардски професор", който бил саркастичен в някаква лекция относно българите е напълно елементарен подход при аргументацията относно тюркската хипотеза. При този подход човек - 1. не се съобразява със мнението на българските историци, 2. отхвърля възможността харвардските учени да грешат позовавайки се на някакви неточни енциклопедии пък били те и британски, а не на новите открития. Позоваването на сарказма на този лектор и пренебрегването на всички археологически, исторически, а вече и генетични сведения и доказателства свързани с прабългарите е най-малкото ненаучно, обидно за българската наука и може да мине за пред старците в кръчмата, но не и пред учените. Сигурно е, че въпросният харвардски лектор ако седне да прочете по-подробно темата и новите проучвания, и ако си поговори замо за 1-2 часа със някои от съвременните български учени които отхвърлят тюркската хипотеза, то в края на краищата лекциите и мнението му може да се изменят. Просто той е някакъв американец, за който теми като прабългарите, Първото българско царство, и Византия са доста далечни... Той се намира на хиляди километри от ТУК и гледната му точка е като на страничен, незапознат, който се вълнува много повече от други теми..  Вероятно той е само историк, и не е запознат със сведенията от българската археология, генетика, езици, обичаи, религии..

---
На фона на всички нови проучвания за прабългарите е недопустимо да гледаме само в някакъв чувашки език, да водим шамани от Монголия, да търсим в Китай, а не в Кавказ... Просто научната реалност е друга..

1 hour ago, Яксарт said:

Специално за езика фактите натрупани дотук няма как да се подминат. А нови сериозни изследвания за език от иранската група доколкото зная няма. Има такива свързани с културата и религията. Мнението ми е, че предварително създадените предубеждения само пречат за решаване на един проблем като недешифрирана писменост. От друга страна китайско влияние има : календара и езиковите заемки. Достатъчно добър повод за всичко това. Оплакваме се, че нямаме собствени писмени извори а тези които имаме загърбваме.

Специално за езика няма факти, които да доказват тюркската същност на езикът на прабългарите!!! Тоест няма факти подкрепящи това твърдение. Тюркската хипотеза се крепи на няколко календарни, военни и административни термина и на около 15 алтайски думи в старобългарския език. Новите проучвания показват, че титлите на прабългарите са преоблдаващо не-тюркски, имената на рода Дуло са ирански, календарът е централно азиатски, но не китайски нито тюркски, а е ... Тоест тюркската хипотеза няма основи принципно. Аргументите на тюркската хипотеза са нищожни, а не са някакви "натрупани факти" които доказват тюркската хипотеза.

Иранската/сарматска същност на прабългарите обаче е подкрепена с достатъчно доводи и факти - археологията (погребения и обичаи при прабългарите идентични със сарматските); език ( думи като аз, кога, къде, мога, дете, жена, дъжд, дар, баг, ...., които са освен славянски, но и староирански), религията (слънце- и огне-поклонници); имената ( ирански - аспарух, безмер, кормисош, гостун...)...

Трябва първо да се обоснове това защо се гледа само към китайски символи и чувашки превод. И ако се действа така без да се съобразяваме с всички нови открития относно древните българи до къде ще стигнем - до научно откритие или до под кривата круша!? Има един друг изследовател - Йордан Вълчев, който по същия начин без да е никакъв специалист по лингвистика навлиза в дебрите на чувашкия език и превежда всичко свързано с прабългарите през чувашки по най-елементарен и лаишки начин. Един историк, който се занимава с темата за символите трябва да се съобразява с новите достижения от археологическите, историческите, генетичните и лингвистичните проучвания, а не да създава разработки базирани на хипотези от преди 30 години изградени на още по-стари и недоказани хипотези и предположения. И това трябва да прави въпреки, че може да е лично ангажиран със старите хипотези. Истинските учени променят позициите си когато се появяват нови доказателсства, а основния принцип на науката е критичното разглеждане на старите хипотези и теории с оглед на новите открития.

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино.

Подобна плоча с размери 20 х 20 см е част от кръглия плочник северно от Цитаделата над новооткрития "Тервелов" дворец.
 

В предаването Час по България от вчера Т.Чобанов разказва разни неща по темата древни българи и за археологията. Генетичните изследвания показали че българите са европеиди, а археологическите проучвания и новите анализи на Евгения Коматарова показват, че двуобредните български некрополи не са българо-склавски, а са български, но явно от две групи българи разделени по религиозен, родов или друг признак. Славяни не се виждали по Долния дунав от Късната античност до 681 година.
 

Evgeniya Komatarova-Balinova СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО-МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ

Evgeniya Komatarova-Balinova Аспаруховите българи и северите - археологически срещу исторически свидетелства

Преди 41 минути, Яксарт said:

От друга страна, няма как да подминем надписа от Мадара, макар и повреден. Още по малко пък можем да не се съобразяваме с единствения признат засега запазен в старобългарския субстрат от чувашки тип който Прицак нарича Хуно-български език. Унгарските учени наричат този език „Old Bulgarian“ и наскоро издадоха двутомник с над 500 заемки в унгарския език.

Надписа от Мадара няма как да го подминем, той е археологически факт, но проблемът е в четенето му. Той не е просто повреден, а от него липсва 80%. Единственото му четене е направил Бешевлиев, във времената когато тюркската хипотеза е била официална и когато е търсен онзи Бог на който се позовават българите в друг един текст. По онова време е било логично този бог да е бил тюркския тенгри, и съответно Бешевлиев търсейки го го е "открил". Той си е съчинил въпросните 80% от неговото четене. А буквите които са събрани в така наречената тангра са ..ТАГГ.... РА... на два реда, съответно те могат да са част от началото или края на други гръцки думи (...гаг гра..; ...тагг ра...; ...та ггра...). Тоест четенето на Бешевлиев не може да бъде приемано за чиста монета или за доказателство, а е някакъв вариант пречупен през много призми едната от които е недоказаната тюркска хипотеза. 

Това, че някои учени в миналото са нарекли алтайските думи в старобългарския и унгарския езици  - прабългарски език или „Old Bulgarian“ не означава че те са прави. Те са изказали тези твърдения на база някакви свои виждания и на база някакви сведения и мнения относно произхода на прабългарите, но всички те не са много сигурни. От самото начало хипотезата за тюрките-прабългари е изградена на несигурни основи, като най-главна от тях е сведението че прабългарите са волгари, тоест идват от Волга, което четем в едни хроники, и от там се прави асоциацията че прабългарите са идентични с тюркоезичните волжки българи, а това е невярно. От там тръгват грешките в самото начало при руските историци. Втората стъпка в грешните расъждения е прочитането на календара на прабългарите през тюркски езици, което за Микола, Прицак, Златарски и други било несъмнено доказателство че прабългарите са тюркоезични. Но напрактика това е само един календар и няма доказателства че той е собствено древнобългарски, а не е зает. Много от календарните термини в него не са тюркски, а са индоевропейски от Централна Азия. По календар не може да се определя език иначе сега трябваше са се определяме като римляни щом имаме термини като Януари, Март и Декември в календара. Същата е ситуацията и с титлите и няколкото военни термина при старите българи, които се определят като тюркски. Доста несигурно е от тях да се извежда цял език. Тюркските заемки при маджарите пък може и да имат нещо общо с чувашкия език или с езика на волжките българи, тъй каато маджарите идват някъде от Волга, но какво общо има това с езика на прабългарите!? 

Преди 34 минути, Avatara said:

 

Никой от т.н. "зелени" не иска да отговори на елементарни въпроси, като:

1. А какво правим с акумулаторите, след като бъдат изведени от употреба? (мълчание)

2. Ветрогенераторите не преобразуват ли ламинарните въздушни потоци в турболентни? (мълчание)

3. Каква площ трябва да покрием със соларни панели за да получим базова, а не пикова мощност? (мълчание)

4. Какво се случва с микрофлората под соларните панели? (мълчание)

5. До какво довежда електромагнитното замърсяване? (мълчание)

6. А т.н. "светлинно замърсяване"? (мълчание) 

 

Това са несериозни въпроси, зададени псевдонаучно, като с идеята че "зелените" мълчат по тях, се цели логическа заблуда. 

Напрактика тези въпроси не са важни за екологията, ако ще и ламинарните въздушни течения да се превръщат в тригонометрични, а под слънчевите панели да растат само мухъл и хлебарки. 

Глупави въпроси. 

Самото задаване на въпроса с Тангра, Тура и Тейри е нелогично, безсмислено и излишно. Няма никаква логика, като единствено причината за задаването на този въпрос е тюркската хипотеза. Тя обаче не е издържана и е стара. Днес има нови проучвяния и доказателства против нея. Тюркоезичието на Волжка България и балкарците не доказва тюркоезичието на прабългарите, тъй като там текат други процеси под силното влияние на хазарите, суварите, кипчаките, монголите... 

Чудно е как тук толкова лесно се приема славянизирането на прабългарите, без почти никакъв остатък в старобългарския език, а за Волжка България толкова лесно се приема че прабългарския там бил фундаментален и неизменим през вековете на хазарско владичество, на федеративност (булгари, сувари, барсили), на кипчакизация по време на монголите и т.н. 

Това, че чувашите/суварите не са българи е пределно ясно и освен езика го доказва и генетиката.. има едно чувашко изслезване по този въпрос, което отхвърля връзката чуваши-прабългари. Тъй че и всякакви подобни асоциации Тура-Тангра-Тейри са си безмислени. 

При българите по-скоро има огнени обичаи като зурванитските, а слънцепочитането което е писмено документирано явно ни насочва към главния бог на прабългарите. Приказките за Слънчо и Слънчова майка не са случайни. 

Относно буквите Ш и Ж е интересно това да се търсят китайски паралели, но при положение, че те са част и от европейските писмености и от финикийската то по скоро натам трябва да се гледа.

И въпреки приликите няма доказателства, че българските символи произлизат от китайските. Доказателствата са сериозно нещо и без тях хипотезите висят във въздуха. Проблемът е, че сходни символи са възниквали по целия свят без пряка връзка между древните общности. Така ако тук се търсят паралели с китайски символи, други изследователи намират паралели с алански (Ж.Войников) или пък със палеобалкански и микенски (П.Серафимов). Тоест приликите са налице, но доказването на връзката е сложно, и трябва да е съобразено с историческите събития и с други неща. 

Във връзка с приликите в символите някъде беше описан експеримент в който на група от изолирани един от друг хора или деца им е била възложена задача да създадат нови кодиращи азбуки със нови символи. В крайна сметка тези хора създали такива нови азбуки-кодове, но се оказало, че някои символи се повтаряли. 

Интересното е, че всяко човешко преселение е ползотворно и еволюционно положително само когато е в тясна връзка със стария свят. Тоест развиват се само колониите, които имат контакт и обмен със стария свят, докато онези които губят връзка със мястото от което идват губят и развитието си. Стария свят е имал причини да направи преселение, и преселниците са знаели какво търсят и защо тръгват на път, но новите поколения на новото място ако нямат връзка със стария свят губят идеята защо са там и стават по прости така да се каже и спират развитието си въвлечени в оцеляването на новото място. Пример са индианците и аборигените, които в новите си земи остават на пръвобитно ниво, докато стария свят от който идват се развива, лети, цепи атома....

Тъй че новите колонии в космоса, ако нямат връзка със стария свят, и ако той бъде унищожен, най-вероятно ще си останат примитиви на днешното ниво, и никаква генетика няма да промени това..

Темата е за коша. Иначе ще се продължи с либерастията, а всичко патриотично ще се обявява за комплексарщина. Защитниците на тези глупости трябва да кажат ще пуснат ли в дома си при децата си 3-ма емигранта от Африка, по възможност гейове!? Или пък във входа на блока си, ще пуснат ли 10 афганеца-талибани? Либерастията е възможна единствено в мирно време, но онези страни в които има мир знаят че за да има мир трябва да се готвиш за война. Да си готов да воюваш, и да се пазиш, да имаш закони и да ги устояваш... Нихилизма който струи от темата и от онзи послеслов в началото също е политическа позиция.