makebulgar

Би ли ни предоставил този задълбочен анализ, че и ние лаиците да си отворим очите. Ако ли пък такъв анализ не съществува, то приказките са ти празни! Би ли ни обяснил на нас лаиците, как се открива наличието на епикантус върху череп изровен от земята. Се си мисля, че кожата към която спада епикантусът е първото нещо което изяждат червеите! Една хроника казва, че на север от Кавказ само българите и аланите имат градове! Тоест приеми това твърдение за вярно и недей да търсиш кмета на някой конкретен прабългарски град, че и децата ще ти се смеят.

Русско – Булгарский Словарь Более 7000 тысяч слов Составитель Рашид Кадыров Rusko_Bulgarskii_Slovar_Kadyrova.pdf

В същия Руско-Булгарски речник в който Казанчи означава готвач, я има и следната дума която прилича на ТАГЧИИ: ТУГЧИ - знаменосец ТУГ - знаме

На арабски имаме КАНЖАР - КИНЖАЛ. На арабски има и цяла група думи свързани с "славянското" МЕЧ: مصاء maẓāʼ - Cutting (a sword) مض maẓẓ - Grieving, afflicting; paining مصع maṣʻ - striking (another) with a sword or whip مخذم miḵẖẕam - A sharp sword **********

ЯТАГАН - Yatağan - мушкащо и сечащо хладно оръжие, нещо средно между сабя и кинжал. Появява се през средата на 16 век и се използва до края на 19 век.

Тъй е, мечоносец е към 90%, но доколкото има вероятност да е и нещо друго трябва да се разгледат и други варианти. Примерно ако думата се изкаже Такичи може и като Доктор да се преведе. Тоест вариантите за превод може да са много, и верният може да е неочакван. Така например имаме в руски и български Казанчии - ковчежник, но в татарския имаме Казанчи - готвач! И като се говори по темата трябва да се довършват нещата. Като говорим за МЕЧоноша, трябва да видим от де идва думата, и че при финските народи тя е МЕIККA, тоест отново с прехода К-Ч! Тоест трябва да се докаже дали МЕЧ е славянска дума или е угро-финска дума навлязла в славянските езици. К-С(Ч) преход има и при иранското КОРД и английското SWORD, но това не пречи при угро-финоезичните маджари, които преобладаващо по гени са славяни, да я има думата КАРД! И като говорим за чувашки паралели в българския, трябва да покажем и всички ирански или индо-европейски думи в чувашкия. Трябва и татарския добре да разучим, защото на пръв поглед разглеждайки един руско-булгарски речник се вижда, че много голяма част от "кипчакските" думи са индоевропейски или направо ирански.

В днешния ни език е остатала следа от прабългарското ТАГ - остър! Имаме думите ТОЧен, ТОЧило, ТОЧА! При тези думи имаме Ч вместо има Г, но това е нормално, тъй като българския е пълен с подобни замени: ТЕКА-ТЕЧЕ, ЧЕ-КЕ, ВЕЧЕ-ВЕКЕ! При това в авестийския освен споменатото taэga – двуостър имаме и ТИЖИН(или ТИЧИН?)-остър, заострен, проникващ. В сънскрит ТЕЖАС - острота, остър; ТИГМА - остър, заострен, силен, буен, лют! Във староперсийски ТЕЖ (или ТЕЧ) - остър, заострен, проникващ. Във Фарси ТЕЗ, ТЕЗИ - остър, заострен, проникващ!!! Въпреки това българското ТАГЧИИ вероятно не е означавало мечоносец, а по-скоро думата е звучала по малко по-различен начин и означавала ЛЕКАР, ЛЕЧИТЕЛ.

Та значи за понтидите не щете да говорите! Ще го приемем, като пренебрегване на част от фактите с оглед на придържането към една теоритична линия. Ще ми е интересно да разясните кога токуз-огузите или токузгурите са наречени за първи път татари, и от кой? И при положение, че монголите не са искали да ги наричат татари, защо и кога за първи път са наречени така? И дали санскритската дума ТАРТАР - защитник, има нещо общо със случая!

Татарите не са кипчако езични, доколкото говорим за монголоезичното племе Та-Та, което е съставна част от Монголите на Чингисхан! Това, че по-късно този етноним е възприет или наложен на тюркски народи е друг въпрос! Въпросът стои: Кои са понтидите оставили гена си при съвременните Татарстанци? Дали са Монголите, дали са кипчаките или е някой друг?

А сега хърсе и щекънъичъръ трябва и да отгорите на въпросите: Понтиди ли са Монголо-татарите? и Защо не са кръстили Татарстан - "Татаро-монголска автономна република"? и съответно Защо в Татарстан НЕ говорят на монголски диалект? Тоест мислете преди да си вкарвате автоголове! Генетично в Татарстан има много голямо разнообразие, но основни са понтийските и славянските гени, ако вобще могат така да се нарекат. СЪщевременно езикът им е тюркски, но не и татаро-монголски!

Да де, ама и при нас турците завладяват Търновското царство! В това царство не живее етноса на търновците, а живеят българи!

За скептиците ето една карта от 1705г на която я има България на Волга А ето и новото списание от където е картата - The Bulgar Times

Този символ, дето съм го нарисувал го взех от монети, които се водят, че са на Индо-Скитите от Индия! Дали са техни или са персийски или зороастрийски не знам. Ето линка със снимки - i n d o - s c y t h i a n s

Няма какво да го мислим това име. Аланите са си Ариани или Алхони, и по език и по име.

Етнонимите очевидно са близки, но нямат голямо значение. Идеята е, че и във Волжка България, и тук българите паралелно са наричани и С(к)ловени и Българи. Тоест едното наименование явно е свързвано с езика, а другото народноста. И съответно са били взаимнозаменяеми - смесвани и замествани.

Волжките българи са си българи. Основно са говорели на старобългарски. По-късно там отиват много кипчаки, а когато идват татарите славянофоните-българи предпочитат да отидат в Русия. По-голяма част от българите остават при кипчаките и татарите, като съответно с тях остават и източно-средиземноморските им гени. Така, въпросът дали волжки българи = славяни, е твърде кратък и ненаучен.

1. Владетел или по-скоро кмет-градоначалник е въпросния скит който е говорил с Херодот. 2. Града който е управлявал можем да приемем за столица. 3. Термина Държава не е валиден за вековете през които скитите са споменавани с това име. По удачен е термина Племе. Скитските племена не са били единни. 4. Славяните като термин и название на племена се появяват късно. Племената и народите на дядовците, пра-дядовците и пра-пра-дядовците им обаче са носили други имена! Ибн Фадлан нарича волжките българи - Сакалиби, което е много близко до Скловени и Склолоти. Корена е Склб/Склв/Слв! В Именника на българските владетели, календарните термини са чужди (календарни), останалите думи са старобългарски-сакалибски-скитски!

Европейските Скити били наречани така от гърците. Самите те се самоназовавали Сколоти! По късно гърците се корегирали и почнали да им викат Скловени. Царя на Волжка България управлявал Скловени-Българи:

Един скит разказал на Херодот, че Сарматите говорят на развален скитски език. От тук Херодот започва да говори, че Сарматите са скитско племе, тъй като говорят на скитски език, но на друг диалект - развален скитски! Северното индо-иранско наречие е по-скоро Северозападния арийски диалект говорен от сколотите. Югоизточните арийски диалекти са използвани от индо-ариите, а Югозападните диалекти от Персите. Североизточните диалекти на древния арийски език са наричани източно-ирански. Използването на термина индо-ирански езици е с цел да се избегне стресирането на хората имащи фобия към названието Арии. Преди 2500 години обаче в Централна Азия и Индия са нямали такава фобия и са се самоназовавали с това име.

Това обаче не означава, че не са се разбирали, и не са говорели на близки езици. Както знаем сарматите като идват в Европа разбиват скитите и ги изтласкват на запад, но същевременно сарматите говорели на развален скитски. Тоя развален скитски вероятно е източно индо-иранско наречие(авестийско, сакско, българско, сарматско, согдианско), а скитският/сколотският е северно индо-иранско наречие(славянско) От гледна точка на сарматите скитите са говорели на развален сарматски в периода 3в.пр.Хр-3в.сл.Хр. От гледна точка на българите славяните са говорели на развален български в периода 3в.сл.Хр-9в.сл.Хр. Именно за това българите са недолюбвали славяните. Племената наречени в ново време с езиковия термин Славяни хем, че не са знаели добре български, хем са имали собствено самоуправление различно от българската държавна система. Тези скловени срещу които воюват българите в средновековието трябва да се наричат с термина Славяни-Не-Българи, тъй като прабългарите са били Славяни-Българи!

Проблема е терминологичен. За да се изяснят нещата трабва да се приеме, че няма никаква връзка между езика и бита на народите. Тоест без никакъв проблем е възможно в съседство да са живели два народа говорещи не един и същ език, но коренно различаващи се като археологична култура оставена след тях. Презумцията, че славяните са само и единствено някакви земеделци от беларуските земи е нищожна, тъй като езика е независим от бита и стопанството. Докато езика е сравнително устойчив, бита много лесно се мени, в зависимост от условията, враговете, владетелите и т.н. Казаците, както и българите са най-красноречивия пример, защото въпреки че са славяни по език, по култура са конници.

Аз се сещам за празника Митра-кан(Мардокан, Нардуган), и божеството Тенгри-кан

Въпросът на смесването и разделянето на славяни и българи, трябва да се разглежда и на други нива. Езиковото ниво на сравнение, показва, че Скити, Сармати, Славяни, Българи и Индо-Иранци са говорели на почти един и същ език, и тук, и в Централна Азия! Езиковото смесване на българи и славяни през 5в. е аналогично на смесване на авестийци със скити, като и двата случая смесването е било подобно на съвременно смесване от типа български-хърватски или български-чешки език! Останалите нива на сравнение и разделение са Религиозно, Политическо и Битово!!! Религиозното разделение е водело до разлики в погребален обред, ритуали, обичаи, като в зависимост от вярата едните погребвали в ниши, а другите изгаряли труповете. Вероятно едните били от Вярата на Маговете, а другите били Паганистите! Политическото разделение, често водело до разпадане на държавата, като съответно новите фракции ако не успеели да завземат властта, се изнасяли заедно с подръжниците и родовете си. Новите държави в нови земи или ползвали старото име или се назовавали по името на водача/бог. Битовото разделяне се съдържало в класово разделяне, при които едни били благородници с големи и богати родове, други били бедни работници. Едните живеели в градове, другите в села! Подобно на днешното делене на Граждани и Селяни, напълно в реда на нещата преди 1300 години може разделянето да е било на Българи и Славяни. Едните живеели предимно в градове, а другите в селата!

Кирил и Методи не са измислили Кирилицата! Когато учениците им идват в Преслав и Охрид почват да превеждат на глаголица, но никой не ги чете тия книги. Всички в Охрид и Преслав си четат и пишат на български с гръцките букви, добавяйки няколко български букви. Учениците виждат че работата с глаголицата няма да стане и се отказват. Заемат се да усъвършенстват писането на славянски с гръцки букви.

Еми на какъв език са каменните надписи. Определено не са на български!!! Доколкото има каменни надписи написани от българи с гръцки букви на гръцки език, логично трябва да допуснем, че са съществували каменни надписи и на хазарски, тюркски, маджарски или някой друг език от околните на българия езици. При това вероятността в ПБЦ да е имало области и крепости в мизия, подвластни на не-българи, тоест тюрки, маджари или траки е голяма. Съответно тези чужденци в България са писали своите си неща по камъните! Точно тук се вижда момента, където теорията за "богослужебния" език издиша! От една страна прабългарите тюрко-иранци приемат този славянски език и за има няма 20-30 години тотално го приемат, забравяйки стария си език. А от друга страна при влашорите въпреки, че този език им е богослужебен, той не става народен, а само част от думите му влизат в влашкия!!! Тоест оказва се, че влашко-романския е супер устойчив, а тюрко-иранския(прабългарски) е супер неустойчив. Този последния супер неустойчив прабългарски тюрко-ирански или по-скоро чувашко-татарски език обаче във волжка българия е супер устойчив, и устоява на хазарски, татаро-монголски и руски гнет!?