Doncho Peev

При този първи вариант Вие, очевидно, приемате, че славяните не са били мнозинство на Балканите, но са били мнозинство в района, откъдето идват прабългарите на Балканите, т. е. в Южна Украйна и Русия, така ли? Този вариант е интересен, защото, като подтекст, съдържа идеята (възможността), че ние сме близки роднини с източните славяни (включително и руснаците) по славянска линия и още по-близки роднини с тях по прабългарска линия, защото прабългарите се оказват носители на тяхната (руска, източнославянска) култура, език, традиции, а вероятно и гени.

Признавам си, че изгубих нишката за Куберовите българи. Доколкото разбирам, дискусията е доколко Куберовите българи са значими в Македония като етническо присъствие и военна сила. Като военна сила, те очевидно не могат да се сравняват с Аспаруховите българи, които представляват страховита и добре организирана военна машина. Това показват и данните на хронистите - съгласен съм с тълкуванието на Т. Йончев. Като етническо присъствие в Македония (на територията на днешна Р Македония), обаче, Куберовите българи присъстват и то значително. В тази връзка, доколко вярно е написаното от Златарски, че в 930 г. първородният син на Симеон Михаил вдигнал въстание и намерил подкрепа сред Куберовите българи в Македония?

Един плюс от мен.

Една нация трудно "изчезва", но пък българската държава наистина би могла да изчезне под благосклонния поглед на чужди (не само чужденци, а именно чужди на българския народ) доброжелатели. Никой няма да "закрие държавата". Просто, постепенно тя все повече ще престава да бъде българска - не толкова в етническия смисъл на думата, колкото като гарант за здравето, живота и благоденствието на хората (на всички обикновени хора), живеещи в държавата България.

Интересно мнение, в което има логика. Колкото до "славянското море"....... Дали прабългарите са славянизирани частично или напълно още преди да се преселят на Балканите или пък не, е въпрос, който по никакъв начин не отменя логичното, според мен, предположение за значимо численото надмощие на славяните по отношение на прабългарите - на Балканите или извън тях, а вероятно и на двете места. Както и да го въртим, както и да го сучем, каквото и да говори бившия заместник-кмет на София за археологическите находки, няма как без славянско числено надмощие да се стигне до славянизация. Спорът дали сме българи или славяни няма смисъл, тъй като ние сме и едното и другото - и българи и славяни. И именно като такива ни възприема светът от повече от хиляда години.

Темата на дискусията ме интересува не сама за себе си или като строго научна дискусия, а само в точно определен контекст. И той се съдържа в отговора на следния въпрос: Възможно ли е изясняването на проблема с прабългарския език и механизма на славянизация на България да доведат до отчетливо позитивни промени за България и дори до Ново Възраждане сред българите? Бих изслушал вашето мнение. Ако не е възможно, не си струва да се занимаваме с това.

Благодаря. Аз също съм на мнение, че "Вардар" е топоним от прабългарски произход, но не приемам представената етимология на от г-н Петър Добрев за значението на "Вардар" като "могъща река". На първо място, не е ясно как свързваме "вар" с "могъщ"? В кой език на кой народ има такова значение? Речник, цитат? Ако ще работим с предположения и налучквания............ не е сериозно. На славянски старобългарски език "вар" означава "горещ", но това едва ли има нещо общо с името на река Вардар.

В полския език има много латинска лексика, пристигнала чрез посредничеството на немски и чешки. Има и много немски думи. За сръбският език, мисля че това са турцизмите. Латинизмите в полски и съответно, турцизмите в сръбски, по мое впечатление, се употребяват много по-интензивно в живата реч, отколкото лексемите в българския език от същия произход. Интересен момент са т. нар. нови езици: македонски и беларуски. Съществува легенда, че те са запазили изконнославянски черти, защото били базирани на прастари местни наречия. В действителност, в македонски и беларуски има в пъти повече латинизми (натурални или калкирани заемки) отколкото в български и руски.

Не само българите, всички съвременни националности имат, малко или повече, разнообразен генезис. По мое скромно мнение, лексикалният състав на съвременния български език е в по-голяма степен славянски от този на сръбския език и дори от този на полския език. Доколкото българският език е единственият славянски език без падежи, тази негова неславянска характеристика и до днес остава загадка.

Бих желал да чуя нещо повече за произхода на хидронима "Вардар" и неговия евентуален прабългарски произход (от Куберовите българи). Предварително благодаря.

Народите са социални, а не са биологични формации. Генетичните изследвания в този случай са абсурдни. Генетичните изследвания и сравнения имат място при големи маси от хора (но не народи или нации) в рамките на древни установени археологически култури и свързаните с тях промени и миграции. Когато някой говори за генетика и различия между съвременни нации, първата асоциация, която ми хрумва е: "расизъм".

Историята на сърбите е още по-неясна от тази на прабългарите. На първо място, няма никакви правдоподобни данни, кога именно тези люде се появяват на Балканите. Баснята с император Ираклий не е сериозна. Аз залагам на едно доста късно проникване на сърбите на запад и юг от река Дунав - не по-рано от началото на 9 век.

Ние можем да предположим каквото си искаме за каквито си искаме думи в каквито си искаме езици. Въпросът е, какво общо имат тези Ваши интересни предположения за "вероятни възможности" относно евентуалното съществуване на думи в непознати езици с темата за езика на прабългарите или с който и да е друг език, където и да е на земята?

Да разбирам ли, че Вие владеете сарматски език? Това би било също така чудесно, тъй като до този момент няма сигурно установен и разчетен, надпис на този интересен език. Предположенията са за два надписа от по три думи. Докато Вие само в един пост в наука. бг. изброявате над 100 думи!!! Безспорен пробив в науката! Поздравления!

Това е добре. Значи нямаме никакъв проблем с разчитането, превода и етимологията на прабългарските лексеми през "сарматски език". Въпросът е решен. Така да разбирам.

Археологията не може да покаже или да докаже нищо нито за езика на прабългарите, нито за езика на сарматите. Това е работа на лингвистиката.

1. Възприех аргументацията Ви в контекста на предположението на КГ 125 за ятовата граница. Ако не споделяте неговото предположение, моля за извинение. 2. Само в труда си "Апокрифната литература в България" Донка Петканова изброява и привежда текста на 67 български апокрифа. Това са апокрифи в тесния смисъл на думата - т. е. произведения на религиозна тематика. В широкия смисъл на думата могат да бъдат посочени стотици надписи или фрагменти от надписи на старобългарски език, които по същество са апокрифи. Няма определящо значение дали апокрифът е от 10 или от 12 век. Така или иначе, в него биха били отразени "съществените" диалектни особености в техния времеви континиюм, ако е имало такива. Но няма.

Относно първите контакти между българи и славяни. Ако бъркам, нека някой да ме поправи. Но Прокопий Кесарийски говори за българите и славяните като за съседи още преди хунското нашествие в средата на 5 век. При това славяните и там са описани като "неизброими" и огромни по численост племена. Така ли е? В този контекст, хипотезата за началото на някаква славянизация сред българите още там (край Днепър и Дон) е много, ама много вероятна.

Съмнявам се, че по времето на Първата българска държава е имало "официална езикова норма". Тук въобще не споменавам за многобройните апокрифи, които биха отразили значимите диалектни различия, ако такива въобще е имало. Според мен, такива не е имало или поне няма доказателства за това. Потребителите "Добри", "Атом" и "Перкунас" показаха, че езиковедите различават несъществени лингвистични детайли в писмените паметници ( напр. произношението на еровете), които им позволяват да определят хипотетично произхода на един или друг литературен паметник в рамките на българското землище. Но няма нищо съществено, което да докаже наличието на повече от един славянски език в България. Можем само да предполагаме и спекулираме. Няма проблем да правим това.

Определението за славянин е: "Човек, който говори на славянски език (като роден)". Едва ли някой славянин е проговорил на до днес тотално неизвестния ни прабългарски език. Всички знаем, че, поради една или друга причина, е станало точно обратното.

Това е откритие, което е достойно за Нобелова награда. Предлагам да го публикувате и в някой англоезичен форум. Не мога да преценя в коя област трябва да бъде Нобеловата награда, но това е работа на компетентното шведско-норвежко жури. Както и да е, мисля, че като истински българи трябва да подпомагаме и да се гордеем с талантите сред нас.

Двата цитата не посочват конкретни, още повече "съществени" различия между източните и западните говори. Предполагам, също така. че е имало уловими различия между северните и южните говори или между югоизточните и североизточните говори. Какво точно ни дава това?

Подкрепям 100%!

1. Славяните, в повечето случай, са обект на асимилация и геноцид - както в древността, така и днес. Изключително крехък и нежен етнос, макар и много талантлив. Каква е съдбата на българските славяни във Византия и съвременна Гърция? Какво се случва с панонските славяни след маджарското нашествие? Какво става със славяните в околностите на Триест и Венеция? Какво става със славяните дали името на такъв град като Виена? Всички знаем отговорите на тези тъжни въпроси................. Дори и след 1000 години славяните не могат да наложат езика си на угро-финските народи в Русия. Въобще, тюрките и угро-фините са твърде неподатливи на езикова асимилация. Още един косвен аргумент, че прабългарите не са били тюрки. А ролята на варягите в Русия, най-вероятно, е мит. 2. Вероятността "западният клон" на прабългарите (от Панония) да е говорил славянски още в Панония е нулева. Това е личното ми мнение. За да приемеш езика на някого трябва да приемеш и голяма част от неговата култура. В случая славянизацията би означавала панонските ни предци да възприемат и следните славянски черти: благодушието и наивността, стигаща до........ безобразни равнища (вижте ни нас, днес!), както и известна доза безхаберие и инертност (нищо опасно за Византия в дългосрочен план). Какво знаем за нашите панонски предци? Панонските българи са диви и безмилостни бойци, култивирали своята диващина и безмилостност в продължение на повече от век в тясно съжителство с още по-големи диваци - аварите. Панонските българи са хора на действието, организирани и сурови, които пият от черепи и секат на парчета всеки, който се изпречи на пътя им или ги обиди целенасочено по някакъв начин (такава е съдбата на поне двама ромейски епископа, що оставало за обикновените византийски войници). Картината никак не се връзва с идеята за евентуална ранна славянизация още в Панония.

Не знам дали е "нормално", но със сигурност не е вярно. Освен ако не ме опровергаете, цитирайки автор, учен - лингвист, който сериозно твърди, че по време на Първата българска държава е съществувало деление на българските говори на източни и западни по т. нар. ятова изоглоса. Подчертавам - ятовата изоглоса. Когато споменах, че говорите са монолитни, нямах предвид липсата на диалекти, а наличието на относителна монолитност в рамките на старобългарското езиково единство. Именно затова посочих примера с дублетните форми в староруския и съвременния руски език - и до днес употребяват старобългарски и староруски по произход форми едновременно и дори с времето са получили семантична диференциация. Нищо подобно не е открито в България, което ни дава правото да твърдим, че Първото българско царство е било населявано изцяло от славяни от българската група. (Изключвам по-късните войни с периферните сърби и хървати. Това е друга тема.) Говорим с факти. Иначе предположения можем да правим всякакви.