
Doncho Peev
Потребител-
Брой отговори
513 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Doncho Peev
-
Някакви свежи идеи за произход и етимология на името "Охрид"?
- 52 мнения
-
- охрид
- търновски царе
-
(и 3 повече)
С тагове:
-
Тъй като захванахме академик Литаврин и преселенията, нека малко да задълбаем в неговото есе. Става дума за прословутото преселение на 208 000 славяни по времето на Телец. Според Теофан Изповедник, преселението не е по времето на Телец, а преди той да се възцари, но това е бял кахър. Приемаме, че годината е 763 г. (или 761 г.), както ни казва патриарх Никифор, а след него и Литаврин. Все тая. По-любопитното е друго. Литаврин акцентира на нещо бомбастично и невероятно, а именно: Според него всичките тези 208 000 души са преминали на лодки от българския Черноморски бряг до брега на Мала Азия! (Да не забравяме, че това се случва в същата година, когато температурите през зимата падат до непознати стойности и дори морето в крайбрежните зони на Босфора започва да замръзва и се образуват айсберги. Но да предположим, че славяните преминават не през зимата, а да кажем през пролетта.) Опитах се да си го представя - 208 000 души в лодки, през морето............... с жените, децата, старците, имуществото, храна, вероятно и домашни животни................. Това на примитивни лодки през 8 век, в ледената вода на бурното море............. Е, не можах да си го представя!!! Мащабите на подобна операция са напълно сравними и дори надминават предизвикателствата пред съюзниците при Десанта в Нормандия през XX век. Не мисля, че това е възможно дори днес, имайки предвид опита на сирийските бежанци и другите мигранти от Близкия изток, които в съвременни лодки трудно преодоляват разстоянието от 5 - 7 километра в топлото Егейско море. Това е истинска лудост! Но за академик Литаврин, подобно преминаване на 208 000 души на лодки е напълно постижимо и дори нормално. Човекът не се смущава, не се замисля. Така са академиците......... Да видим, поне, дали бълнуванията на Литаврин имат изворова база. Ето какво пише Теофан - ГИБИ, стр. 303: "След като се изминало не много време, славянски племена се изселили от своите земи и преминали като бежанци Евксинския понт. Техният брой бил около 208 000." Литаврин се хваща за споменатото преминаване на Черно море. Никъде, обаче, не става дума за лодки или десантиране на малоазийския бряг, забележете, "в устието на река Артана", както благоволява да се изрази видния академик. Възможно е ли е Теофан да говори за просто преминаване през Босфора при прехвърлянето на славяните от византийците в Мала Азия? Много вероятно. И именно за това индикира сведението на Патриарх Никифор ГИБИ (271 стр): "А мнозина славяни като избягали преминали при императора и той ги настанил при Артана". Опа! Значи избягали при императора и той ги настанил! Той, лично по негово нареждане, при Артана! Не в устието на реката, а "при Артана"! И никакви лодки, и никакви десанти на 208 000 души!!! Как Ви се струват "постиженията" на видния византолог? Можем да продължим нататък.
-
Продължаваме с дивотиите на академик Г. Г. Литаврин - почетен член на БАН. В във въпросния текст (Славяне и протоболгары: от хана Аспаруха до князя Бориса-Михаила) почти на всяка крачка се натъкваме на епитети, оценки и конотации, характерни за художествената литература. Нещо твърде нехарактерно за научния език. Разбира се, един утвърден учен би могъл да си позволи в някаква степен и своя, собствена емоционална реакция или определение. Но при академик Литаврин тези оценки доминират „научния” текст и дразнят със своята клиширана глуповатост. Да вземем следващото изречение: Това някакъв научен термин ли е, „идилични”? Кои отношения в историята са „идилични”? Израз на някаква ирония ли е това? Какво изобщо прави това субективно прилагателно в един строго научен текст? По-нататък става ясно, че военната наука или може би научната фантастика е загубила в лицето на Литаврин един обещаващ талант. Става дума за преселението на славяните от Аспарух: Нямаме никакви сигурни данни, че северите са част от седемте славянски племена, че да се наложи някой да ги „откъсва”! Въобще не знаем какви са отношенията на северите с останалите славянски племена. Нямаме никаква идея за точното териториално разпределение на славяните и северите след преселението – не знаем дали е имало териториална връзка между тях, дали някой им е пречил да общуват и да си ходят на гости, колко на запад се намират останалите славяни – нищо, ама нищичко. Но големият учен, академик, вече е нарисувал въображаемата картина на мащабния стратегически замисъл в главата на Аспарух: „да откъсне северите”, „да раздели славяните териториално”, „да ги отдели един от друг”?! Страшно! Подтекстът в това писание на Литаврин е, че Аспарух не вярва на славяните, те са подозрителниии....... Затова ги разделя. И не само, че разделя тези подозрителни типове, на които им няма доверие, но, отгоре на всичкото, им доверява да пазят най-важните граници на държавата му. Поне да ги беше изселил към Днепър, а още по-добре в Сибир! Въобще, тоя Аспарух би трябвало да е бил много странна птица. Аспарух не вярва на северите, затова иска да ги „откъсне” от останалите славяни, но пък им поверява ключът от дома си – близката граница с Византия. Ако Вие не вярвате на някого, ще му поверите ли ключа от апартамента си? Вие и аз не, но пък академик Литаврин – може би!
-
Продължаваме със студията на г-н Г. Г. Литаврин за отношенията прабългари - славяни. Ето какво пише той малко по-нататък в своето есе: "Вполне вероятно, союз верхов обоих этносов не исключал трений между ними: историческая память обоих народов не могла не сохранить воспоминаний о былых (в VI - первой половине VII в.) жестоких столкновениях булгар со славянами. Например, авары, уже находясь в Паннонии, долго питали ненависть к славянскому в своей основе союзу антов [6]." Да видим откъде г-н Литаврин черпи сведения за "жестоките стълкновения между българи и славяни в периода 6, първата половина на 7 век"? Прави се препратка към Менандър (вече цитиран тук от Дорис) и историята с неизвестния "кутрагир". Така от постъпката на един единствен неизвестен човек, при това на чужда, аварска служба, големият руски византолог прави извод за наличието на "жестоки стълкновения между българи и славяни" и то в продължение на векове?! Не знам. Лично на мен ми звучи не просто пресилено, а направо глупаво. Да не говорим, че научната стойност на подобен извод е .... кръгла нула. Тук дори не коментирам нелепицата с "историческата памет" на двата народа, каквото и да значи това.
-
Това са глупости. След сключването на Лондонския мирен договор за България няма никаква военна опция по отношение на никого. Единствената опция са преговорите. Но с индивид като австриеца, начело, който служи на чужди интереси и с жалка политическа класа от измекяри, българския народ няма шанс. Тук се говори за големите жертви, които дава България в Първата Балканска война. Това е така, но никой не говори за конкретните начини голяма част от нашите жертви да бъдат избегнати. Наскоро ми попадна интересно мнение на български автор - съжалявам, че книгата не е пред мен. Но в общи линии той твърди, че и щурмът на Одрин и битката при Чаталджа са военни престъпления към българския народ с един автор - Фердинанд Сакскобургготски. Още от декември 1912 г. в Лондон се водят преговори. Преговори, от чиито БЪРЗ успешен край най-заинтересована е България. Фердинанд прави и невъзможното, за да ги протака и така стават възможни касапниците при Одрин и Чаталджа. При положение, че предварително има съгласувана с Великите сили линия Мидия - Енос, на Фердинанд изведнъж му теква да иска нова линия: Мидия - Родосто (днешния Текирдаг)?! При това още от самото начало е ясно, че нито Русия, нито Англия ще допуснат излаз на България на Мраморно море. Т. е. мръсният австриец започва да срива и да закопава България дълго преди 13 юни 1913 г. Ако Фердинанд не беше издигал това идиотско искане: 1. Турците щяха да се съгласят на мир и щяха да ни предадат Одрин без никаква битка или героичен щурм, в който по един безсмислен начин намират смъртта си хиляди български синове! Това е абсолютно сигурно. Е, нямаше да ни се възхищават чуждите военни кореспонденти, но щяхме да минем и без това. Щурмът на Одрин е тотална глупост! 2. Нямаше да има нужда сърбите да ни пращат подкрепление за Одрин и после да се бият в гърдите, че са спечелили войната. 3. Нямаше хиляди българи и турци (защото и те са хора) да загинат при Чаталджа от куршум, глад и холера в една тотално безсмислена битка. В това време, казват, Фердинанд в София се оглеждал в огледалото, пременен в одежди на византийски император!!! Отврат!
-
Литаврин Г.Г. - Славяне и протоболгары: от хана Аспаруха до князя Бориса-Михаила. Темата изначално бе започната с идеята да се разгледат нелепостите, написани от учения Г. Г. Литаврин относно отношенията между прабългари и славяни. Според потребителя Монте Кристо, Литаврин бил всепризнат авторитет в тази област и всички български историци го изучвали с упоение. Цитирам и после коментирам една от тези тъпотии на Литаврин (надявам се всички говорят руски): Тук Г. Литаврин внушава някаква изначална дискриминация по етнически и расов признак в средновековната българска държава. Прабългарите го играят расисти и зверове. Угнетени са славяните, които имали „конфликти с етнически чуждата им върховна власт”. Т. е. славяните са местени и притеснявани именно защото са славяни. Във Византия това ставало по някакви неясни „политически причини”. Доказателства от страна на Литаврин – Йок! Отгоре на всичкото, два абзаца по-надолу се пръква изречението: Уж славяните бяха угнетени по линия на "етнически" конфликт, сега се оказва, че били в съюз с тези дето ги угнетявали!!! Но да се върнем към т. нар. етнически мотивирани преселения на славяни в България, които Литаврин надълго и нашироко разглежда. Такива етнически мотивирани преселения на славяни в България, осъществени от централните власти няма и никога не е имало. Вече уточнихме, че разместването на племена след 681 г. има военностратегически характер. Т. е. това е разпределение на функции по отбраната на общата държава. Подчертавам – отбрана. По никакъв начин не отчитаме „конфликт с етнически чужда върховна власт”, както скудоумно се изразява „големият” учен. Тук беше споменато за преселението по времето на Телец и дори бе уточнено, че това преселение няма връзка с никаква битка или наказателни действия. Аз лично свързвам това преселение с религиозни притеснения на изселилите се, които ОЧЕИЗВАДНО са били не толкова славяни, колкото християни. Преселението по времето на Омуртаг е осъществено не благодарение, а въпреки желанието на централните български власти. Славяните в този случай са съблазнени от франките и подлъгалите се имат ужасна съдба на север. И в този случай няма конфликт на етническа основа, а мотивацията за конфликта е чисто политическа – вътрешното политическо устройство на страната. Тук няма нужда да добавям, че във Византия политически значимите бегълци са ПРАБЪЛГАРИ, а не славяни, и те са толкова много, че Омуртаг настоява за специална клауза в мирния договор с Византия. И тези ли преселници са имали конфликти с „етнически чуждата им върховна власт”?! Наследниците на един от тези прабългарски болярски родове, избягали във Византия са дори известните на всички ни Кирил и Методи – по признанието на самия Кирил! Споменах и за масовото изселване на наследници именно на прабългари във Византия след въстанието на Боян-Михаил срещу брат му Петър. Толкова за „преселенията” на Литаврин. Предлагам да продължим нататък с другите му глупости.
-
Понякога си мисля, дали Фердинанд не е играел някаква още по-перфидна и зловеща игричка................ Тук мога да "моделирам", но ще стане страшно..... На горния въпрос на Андрей относно чувството за дълг пред родината на някои от тогавашните български офицери. Не знам доколко е истина, но някакъв идиот в униформа дори запитал раболепно вече абдикиралия Фердинанд (след ПСВ, т. нар. Солунското примирие и поругаването на България) дали негово царско величество ще благоволи да го изпратят с почетен салют на гарата, като благодарност за всичко, което е извършил за България. Фердинанд го напсувал на майка и наредил на влака да потегля.
-
Г-жа Барболова е убедена, че: 1."сур" в българския език е дума от прабългарски произход и 2. прабългарите са били тюрки. За съжаление, нейното изследване не ме убеди нито в първото, нито във второто. Без да отричам вероятността и за едното и за другото. Иначе споделям нейното мнение, че "сур" в своето семантично ядро е понятие за цвят, светлина, слънчев цвят и оттам свещен символ, доколкото слънцето е свързано с божественото в представите на нашите предци.
-
Е, как да няма "чичовци" и роднини, като г-н Йончев Ви посочи точния превод на думата от най-важния домашен извор - Мадарския надпис? На автентичен писмен паметник ли да вярваме или на Вас?! Мадарският надпис е уникален. Както и свидетелствата на ромеите, той е индикация, че още от първия ден на пребиваването си на юг от Дунава Аспаруховите българи имат легитимни претенции за владение, т. е. де юре владеят териториите между долното и средно течение на Вардар - на запад, долното и средно течение на Струма - на изток, Солун - на юг (без самия град) и Осоговската планина - на север.
-
Австрия е родината на индивида, който по това време се представя за български цар. Ако тя не влияе на обстановката, вероятно тогава са анунаките. 5 години по-рано, през 1908 г., Фердинанд нито за секунда не се замисля да обяви независимостта на страната, само за да предостави правна възможност на Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина. Интересно, защо не изчака с една година? Какво щеше да стане, ако българската независимост беше обявена не през 1908 г., а през 1909 г., например? За България и българите е все едно, но не и за Австро-Унгария. През 1908 г. изтича 30-годишния период от сключването на Берлинския договор, през който Австро-Унгария има право да окупира Босна и Херцеговина. Именно през 1908 г. тя трябва да изтегли войските си оттам. Ходът на Фердинанд, който естествено не е повлиян от никого (разбираш ли), има следните негативни за България последици: 1. Дава възможност на Австро-Унгария да си намери извинение за грубото нарушаване на баланса и вече договореното статукво в Югоизточна Европа, анексирайки Босна и Херцеговина. 2. Отнема на Сърбия инициативата по отношение на Босна и Херцеговина и изцяло пренасочва нейните териториални претенции към исторически български земи на юг и изток. 3. Настройва Турция срещу България - де факто, Османската империя губи територии, заради сервилността на Фердинанд към Виена. 4. Настройва Русия срещу България, заради анексирането на Босна и Херцеговина от Виена. Всичко това си има цена и България плаща с кръвта на децата си тази цена 6 години по-късно, през 1913 г. На Фердинанд, обаче, не му пука. Той е изпълнил за пореден път Виенската поръчка с цената на българските интереси. А българските историци дори се кефят на изстъпленията му, обяснявайки колко "остроумно" бил намерен повод за обявяването на независимостта - българският дипломатически представител в Истанбул не бил поканен на прием и хоп! Ми, нали на следващата година пак нямало да го поканят? Ама тогава Босна е трябвало да бъде вече без австро-унгарски войски, така че и българската независимост става някак не толкова интересна за Фердинанд. Срамно е.
-
Останах с впечатление, че Заберган е бил убит от своя съплеменник Сандилх. Апропо, предателите и убийците никога не са свършвали. Вероятно утигурът (котрагир или не знам какъв) Сандилх е убил повече българи, отколкото хуните, хазарите и аварите взети заедно.
-
И защо Аспаруховите българи трябва да стигат до Солун, за да имат претенции към тамошното население, след като там са вече техните роднини "чичовци", с които те, очевидно поддържат тесни връзки? Освен това, нямаме точни сведения кой докъде е стигал. От Мадарския надпис разбираме, че Куберовите българи ("чичовците") от Солунско спокойно отиват при Тервел и после се връщат. Защо Аспаруховите българи да не са могли да правят същото?
-
По въпроси на стопанската история предпочитам да вярвам на специалисти по стопанска история като Петър Добрев. Вие сте езиковед, нали? Тогава се занимавайте с лингвистика, а не с "високо развити земеделски умения". От това ще имат полза всички българи. Нека всеки да се занимава с тази област, в която има образование и талант.
-
Сигналите да бъдат по-умерени не са само по отношение на България, а и към другите членове на Балканския съюз - Сърбия и Гърция. Идеята на Русия и на Англия е да не се допусне разпадане на Балканския съюз. Именно от подобно разпадане е заинтересована Австро-Унгария. За австро-унгарската кауза, съзнателно или не, с пълни сили работи Фердинанд. При това, по мое предположение, идеята на Виена е била не просто да се разпадне Балканския съюз, а Сърбия да спечели колкото се може повече територии за сметка на България. Защо? За да си отговорим на този въпрос, трябва да познаваме мисленето на идиотите във Виена. По това време там цари абсолютната увереност, че ако Сърбия бъде "задоволена" с територии на юг, към Македония и България, тя ще се откаже от претенцията си да обединява сърбите в Босна и Херцеговина. Както споменах, идиотска логика на родени дегенерати, каквито са по това време министрите на негово императорско величество Франц - Йосиф. В техните планове България е само глупава пешка, която разиграват и жертват с лекота, благодарение на Фердинанд. А благодарение на липсата на автентичен политически елит в България (вместо това имаме парвенюта, лизачи и откровени престъпници), операцията е разиграна два пъти подред в рамките на 2 години, което е наистина уникално постижение. Още на следващата година (1914) в Сараево идиотите във Виена разбират какви погрешни сметчици са си правили, но вече е много късно.
-
Доколкото ми е известно, лингвистиката говори за два вида турски език: османотурски и съвременен турски. Османотурският, който се е говорил в България, представлява причудлива смес от арабски (или турцизирани арабски думи), ирански лексеми и собствено турски (тюркски) думи. Съотношението между тези три основни части в различните исторически периоди е различно. В началния период, например, 12 - 15 век присъствието на собствено турски думи и изрази в османотурски е смешно малко. Някои твърдят, че обикновените турци били говорили на "народен" турски и даже не се разбирали с османската администрация, която ги навиквала и обиждала. Дали е вярно, не мога да кажа. След идването на Ататюрк на власт (1921), вече към 1927 - 28 г. се създава държавно Дружество за турски език. Езикът се прочиства от арабски и персийски думи, доколкото това е възможно, разбира се. От 1930 г. до ден днешен турският език е в постоянно движение. Той се променя със значително темпо и дори хора, изучавали го преди 30 - 40 години забелязват тази отчетлива промяна. Днес се говори за въвеждане на османотурски език, като нов предмет в турските училища. Децата ще учат този изчезнал, вече мъртъв език.
-
Излиза, че според Вас, Перкунас, арабският автор, описвайки българите, е описал всички фински народи по река Волга?! Странно.
-
Съответната книга на Петър Добрев не е пред мен, но Вашите цитати на арабските извори са съвсем точни. Въз основа именно на тях Петър Добрев прави извод, че на Волга живее население от прабългари, което още преди преселението си на север, в своята актуална прародина Стара Велика България е имало богати земеделски традиции. Знаело е как да отглежда просо, пшеница и ечемик, "при това в голямо количество". Неумението да се съхранява пшеницата в студения и влажен север, според Петър Добрев, е пряко доказателство за наличие на подобни практики на юг в Стара Велика България, където климатът е съвсем друг. Киселите ябълки за Петър Добрев свидетелстват за развито овощарство, отново в Стара Велика България, където въпросният сорт е виреел добре, но в новите северни неблагоприятни условия дегенерира. Аз споделям изводите на проф. Добрев, който, както посочих е професор именно по "стопанска история". Това представлява и неговият най-ценен принос за изследванията на прабългарите.
-
Съдържанието на Договора е неизвестно, но интересното тук е, че в един и същи контекст имаме споменаване на 1. нарушаване на договора, 2. прехвърляне на войски в Европа, 3. поход срещу славяните в района на Солун. Разбира се, всичко това може да е случайно съвпадение. Например, императорът да е имал намерение да нападне българите, но да се е отказал и да е нападнал славяните около Солун. Странно е също, че след подобна провокация, както пише Теофан, срещу България, Тервел го приема и преспокойно разговаря с него, че му дава и войски.
-
Въпреки текста на Мадарския конник, не мисля, че Тервел наистина е имал "чичо" или "чичовци" в Македония. Според мен изразът "чичовци", доколкото се разчита подобна дума, визира сънародници, съплеменници на Тервел, т. е. други прабългари. Статутът на тези (Битолски) прабългари, а вероятно и на живеещите наблизо солунски славяни, намира място в мирния договор между Аспаруховите българи и император Константин от 681 г. Когато този статут, поне по отношение на солунските славяни е нарушен, Аспаруховите българи се задействат и навлизат във Византия, въпреки че походът изначално не е насочен към тях в географски план. Императорът не закача и Куберовите българи, така че действието на Аспаруховите българи може да се изтълкува единствено като акция, насочена към защита на Солунските славяни като български поданици (или хора, които имат статут близък до този на поданици). Надписът (от Мадара), както и бездействието на македонските българи само доказва, че Куберовите българи са били по-особени хора, или както казват старите баби - "сък" хора. Те пристигат при Тервел, когато той ги повиква, но вземат самостоятелни решения и когато не им изнася просто си вдигат чуковете и си тръгват, независимо от решението на българския владетел в Плиска. Куберовите българи нямат нито желанието, нито възможностите да играят значителна геополитическа роля, за разлика от техните амбициозни и пресметливи събратя от Североизточна България. Точно такива са по характер и наследниците на Куберовите българи, съвременните македонски българи - в известен смисъл, по-безцеремонни и някак първични.
-
Така и не разбрах какво точно Ви смущава Вас, Торн или Атом в представата за древните българи или прабългарите като за народ със земеделски традиции. Това не е мое изобретение. За българите като за земеделски народ в Стара Велика България надълго и нашироко в своите книги пише Петър Добрев. Петър Добрев е ужасен и дори смешен, когато става дума за лингвистика, защото не е специалист в тази материя. Но същият Петър Добрев е перфектен, когато става дума за икономика и стопанска история на прабългарите. Тук Петър Добрев е на висота и това не е странно, защото неговата специалност е именно стопанска история. Та, г-н Петър Добрев привежда ред доказателства в книгите си, посветени на историята на прабългарите, че нашите предци още по време на пребиваването си в "безплодните, пустинни украински степи", са имали традиции в отглеждането на зърнени култури и дори в овощарството - отглеждали са ябълкови дръвчета. Разбира се, подобен образ не се връзва с представата за "номади", препускащи по цял ден на коне, натрапчиво култивирана години наред в българската история. Оттам идва и "бунтът" на "знаещите" срещу добре подбраната аргументация на г-н П. Добрев.
-
Не знаем много за тактиката на аварите. Ако изобщо са имали някаква тактика, в крайна сметка тя се оказва катастрофална за тях. Интересен е фактът, че през 7 век солунските славяни искат подкрепа от аварите срещу Византия и не я получават. Затова пък българите им предоставят помощ с войски през 688 г., дори без някой да им я иска (или поне не знаем за такова изрично искане). Това ни дава основание и за друго почти сигурно обстоятелство, което вече беше коментирано и от други потребители тук. Вероятно мирният договор между Аспарух и Константин е регламентирал своеобразен протекторат на Аспарухова България по отношение на солунските славяни, а също и по отношение на неговите "чичовци" - Куберовите българи.
-
Признавам си, за цитирането Ресавски е прав. Това променя ли нещо по същество?
-
Изселвания на сърби от Симеон Велики: Const. Porphyr., ibid., p. 158. Става дума за война след 917 г. Изселвани са в Мизия - т. е сърцето на страната, както се полага на непокорно вражеско население. Та, в тази връзка, не разбрах защо му е било на Аспарух да изселва българските славяни в близост до най-опасните си противници по границите, освен ако славяните не са му били най-близки съюзници?
-
Това не го разбрах. Може ли някой да приведе оригиналната дума, която използва Тервел и нейните алтернативни значения (ако има такива)?