Втори след княза

Човекът на изкуството чрез него комуникира с нас Музиката, изобразяването, танцът са по- неуспешните форми на общуване. Твърдението ми е, че изкуството, което наричаме така сега, се е породило от необходимостта на човек да общува, и е възникнало едновременно и съвместно с езика. То е изразявало по своеобразен начин нещата. Впоследствие езикът се е оказал по- подходящ от изкуствата, както чрез достъпността за всеобща употреба, така и чрез възможностите за задълбочено представяне на нещата. Обаче и до сега остават много неизразими чрез думи идеи, които изкуството представя. Същевременно то е загубило своята комуникационна роля и се е отдало приоритетно на развлекателната и декоративна функция. Изкуството не казва недоизказаното, а прави приятна средата. Танцът вече не ни учи на любовни и брачни отношения, на трудовия ритъм, на натрупване на боен гняв, а ни представя красиви стъпки на красиви крака. Фотографията, която мощно изтласка изобразяването връща изкуството към комуникацията. Тя разказва мигновено и многостранно къде сме, какво правим, как се чувстваме. Вече всеки може да прави снимки и да се изразява, което прави това изкуство равностойно достъпно средство наред с говора. Така че човекът вече може да комуникира с тази форма без да бъде специален "човек на изкуството" или по- скоро, умението да снимаме, както и умението да говорим ни прави да сме еднакви и достъпни.

ОК. Обобщението "процес" се отнася максимално широко. Придвижване, падане, привличане, химически, биологичен, ядрен. Мигновен или епохален. В много случаи процесът е краткотраен, с продължителни неизменни състояния отстрани и вероятно се подхожда като към "черна кутия"- прим. падане на комета. Знам ли? Във всички случаи се търсят следи, промени, трайно останало. (Опитвам се да съм максимално обобщаващ)

Съгласен. Съдим и за промените в материята, стига да познаваме процесите. Наистина, съждението ми е простичко- ако в някакъв процес промяната е dx, може да се очаква, че при повтарянето на същия ще бъде или е била, или е dx.

Е, излиза ТУК Не зная, защо авторът се плаши от безкрайната обусловеност. Не виждам никакъв проблем в това, че някаква безкрайна или крайна редица от условия- обусловености се е реализирала до сега и е обусловила това дърво. Фактът за наличие на условието тук и сега не ни дава никакво доказателство за това, дали е крайна или безкрайна редицата условие- обусловено. Това става ясно само от познаване на процеса. Хипотезите се основават на въображение и доверие. Да приемем като автора, че е само едно приемане. Смятам, че е очевидно, че щом нещо съществува, то е обусловено, но НЕ МОЖЕМ ДА ТВЪРДИМ дали редицата от условия е безкрайна или крайна, без да познаваме процеса, а само умозрително. Всеки процес е специфичен.

Анекдот. В едно предприятие производственият процес куцал. Повикали консултант. Той дошъл и заедно с шефа посетили енергетика преди работа. Гледали по уредите как бавно се качва токът. Консултантът казал :"Скоро бях в едно успешно предприятие. С началото на смяната уредите отиваха на максимум" Шефът разбрал кое куца. За процеса си говорихме, де.

В началото на разсъжденията ми се искаше процесът да бъде измерим така просто, както и масата, с единична мерна единица, да е скалар. Мислих чрез времето, чрез енергията, не става. Сега ми се вижда по- приложимо изразяването на процеса чрез функция. Ето какво прави практиката. Примерно придвижването на едно тяло от А до Б може да се изрази чрез измененията на оборотите на двигателя във времето, отразени върху тахометрична шайба мястото в пространството по отношение на времето- с GPS проследяване ъгълът на изстрелване при движение по балистична крива Явно, всеки процес има свои особености, някакви съпътстващи изменения, изразяването на които означават самия процес. В този смисъл, процесът не се мери, а се изразява, представя, чрез изменението на някакви измерими аргументи. Пример: в контролната зала на някакво производство има множество прибори, които измерват различни характеристики на процеса, от значението на които се съди за самия процес

В статията от уики става дума за Затворена система и това обяснява нещата. Благодаря.

А можеше ясно и разбрано да е n пъти 2пR на орбитата или на дължината на затворения контур. Това, че не знаем от колко години земята се върти около слънцето без съпротивление, не трябва да ни кара да й отнемаме славата, че е свършила много работа. Разбирам учените, че като стигнеш началната точка пътят е 0, ама и те да ме разберат, пътят си е изминат, работата е свършена, състезателят е изплезен. С какво ускорената совалка, кацнала на стартовата площадка и източила сума ти гориво, е свършила по- малко работа от тази, отишла до горе, но цопнала в океана?

А- ха. Значи инерциалното движение ТРЯБВА да бъде отчитано заедно със своето начало, когато му е приложена сила. Просто е попаднало на среда без триене и като така, не му е нужна допълнителна енергия за преодоляване на съпротивлението, а силата без противодействие извършва повече работа. А пък покоят на тяло в поле е различно от покоят извън поле. Въпреки, че за покой не им е нужна енергия, но в поле едното притежава потенциал да свърши нещо (работа) Шегичка: то на никое тяло не му е необходима енергия или работа. Кара си я пет за четири. Да се движи или спре го принуждава нещо отвън, което да му придаде необходимата сила

Моля, пояснете защо не е работа, когато на едно тяло е приложена сила F и е изминало по инерция път S?

Не виждам проблем нещо, продължителността във времето на което може да бъде измерена, да не е процес. Инерциалното движение от А до Б е процес на преместване. Интересният за мен проблем, който излагате е "Има ли процес, когато няма промяна на енергията?". За това ви благодаря. Предполагам е решим ако разгледаме началния момент на задвижване на процеса- то е приведено към промяна от някакво взаимодействие. И друго- всяко преместване на тяло на някакво разстояние е работа= енергия, все едно дали е инерционно или не. А когато тялото има потенциална енергия и е в покой на някаква опора над земята? Това може да е продължително състояние, което да продължи много дълго, но си е процес

Изразявам несъгласие с някои термини Първото е съвсем незначително. Процесът може да бъде разгледан като поредица от взаимодействия, но те могат да са едновременни, да не са в поредица=следващи едно след друго; а може и да сме опростили само до едно взаимодействие. Така също и "взаимодействието" може да бъде разглеждано като процес. Разделението на взаимодействията или процесите, (не става ясно кое имате предвид), на съзидателни и разрушителни се свързва с някаква цел и като така не изразява общия случай. Прим. прилив, наливане чаша бира... съзидателни или разрушителни?- най- добре без такова разделение, моля. Идеята, че процесът = фаза = етап=стадий, води до объркване- едно цяло (съставено или не от етапи) е идентично със своя част. Ако влагате друго съдържание във "фаза", моля, пояснете.

Смятам, че може и само едно събитие, а не поредица- билярдната топка е ударена от щеката. Смятам също, че може да не е изменена качествено материята- билярдната топка пада в мрежичката. В случая става дума за промяна на положението в пространството. Съгласен съм с примера с водата, но по моему "процес" е по- общо или поне съм влагал такова съдържание, т.е. може да е ядрен, биологически, химически, механичен и дори социален (? дискусионно).

Моля за извинение за грешката Мислил съм, че атомната и водородна бомба изхвърлят енергия за сметка на масата на реагиращото вещество. Невярно съм свързвал Е=м.с2 с тях. Всъщност от някакво състояние на покой, с някакво енергийно състояние, се преодолява някаква бариера и се постига преход към друго състояние, с по- висока енергия на покой. По подобие- прилагаме начална сила за да избутаме здраво закрепена скала на висок връх, която при падането си до дъното на пропаст, отделя енергия.

Благодаря за настоящето пояснение, моля за още едно уточнение: От училищни спомени си мисля, че при взрив на атомна бомба, продуктите на взрива като вещество са с по- малка маса от началната. Част от масата се е превърнала в енергия. Е ли вярно? Тази начална М/Е= резултатната М/Е или уравнението е Начална М.Е=резултатна М.Е?

Може ле някой да ми поясни? Дано греша елементарно. Прието е, че Е/m=const. Това означава, че увеличението на енергията по някакъв начин води до увеличение на масата прим. 1/1= 4/4. А не е ли, че при изчезване на вещество, няк. анихилация, се отделя повече енергия? Обаче то би било Е*m=const? Това е от значение, защото това знаем за връзката вещество(маса)/процес(енергия).

"Състояние" използваме съвсем условно. Както "точка" то не е съвсем конкретно, но е удобно. Когато от т.А до т. Б разглеждаме движението, то продължава и след това, не е спряло, но ние сме се абстрахирали. Когато има промяна, момента на промяна може да бъде означен, но със сигурност се изисква някакво технологично време за последействие и повлияване. Ние обаче можем да изберем ширината на периода, който сме нарекли "точка". .... или поне нещо такова.

Моля, обърнете внимание на вашата дума състояние. Процеса можем да изразим чрез последователност от състояния, кои по- кратки, кои по- продължителни, но които можем да приемем за нещо относително постоянно, нещо като срез или позната линия. Наистина, то може да бъде разглеждано като процес, етап в другия, прим. раждането като етап от развитието на човека, но и като точка- днес в 6.50 се роди... По отношение фазите, може би не ви разбрах точно. Възприемам ги като едни точки, прим. мин., макс., инфлексна точка, които отбелязват нещо особено. Наричаме ги точки и ги подразбираме като точки от графиката, обозначаваща нещо в процеса. Те са по- значими заради по- съществената промяна. Пак- може при някакво разглеждане да бъдат състояние, а при друго процес. Наш избор на детайлност в разглеждането. Мисля, че производната, като характеристика на скоростта на промяна е по- интересна в процесите.

Процес в "един момент" няма. Просто процесът изключва едната точка, там е застинал и това е състояние. За да има процес трябва да е минало време, да има т.т. А и Б, тогава може да се определи и скорост, и енергия (работа в една точка е 0). Това е и проблемът с определяне маса и импулс в един момент. В един момент не става. Реалности.

Благодаря за коментара Мнението ми е, че съществуването на музика не се определя от глухотата на слушателя. Реалността си съществува независимо от взаимодействието й с нас. По повод "абстрактното", по- горе изказах мнение, че процесите не са абстракция, а реалност. Придържам се. Надявам се да бъда разбран, не държа да бъда приет.

Това е наистина важно за мен. Ако идеята за материя, съответно енергия е само метод за представяне на света, а не и съществуване на нещата, то не съм в руслото/мейнстрийма/школата придържаща се към това. Имам предвид, че намирам за реално СЪЩЕСТВУВАЩО веществото и енергията.

Предполагам има консенсус, че процесът не е материя- няма маса, но не е и абстракция. Процесът е свързан с енергията. Едно от свойствата на процеса е, че не може да се дели. Може само да бъде прекъснат. Това не е Нютоновата ябълка, която можем да разделим с нож и да разгледаме частите. Тя може да бъде спряна. Прим. процесът на падане към Земята е прекратен от великата глава на учения. Това създава и проблем при изследване на частиците- скорост/място

.... и докато нещата Са, просто очевидно или поне сетивно, то очевидни ли са процесите ? Когато тялото се отдалечава от т. А, то ние виждаме тялото, да, но виждаме и движението му, можем да усетим горенето с ръка и очи. Виждането в т. см. е някаква промяна. Тялото е било в т. А, а сега е до нея. Обаче може да се каже, че движението, ставането са съществителни и за това са видими. Парадокс.

А вие какво мислите за това? Уики (https://en.wikipedia.org/wiki/Process_philosophy ) не отговаря конкретно Материални ли са процесите? Лесно е да кажем, че веществените неща са материални, но процесите? Наистина, носителите на всеки процес са винаги материални, било то тела, частици, но промените които стават с тях? След връзката енергия/маса= константа, енергията може ли да се приема за материална? Или обратното, енергията и процесите са другото на материалното? Далеч съм от мисълта, че процесите са абстракция. А приемливо ли е да представим битието, съществуващото, като Реалност, в която има материални неща и енергийни явления, които не са материални, но са реални? Това не е ревизия на материализма, а допълване на реалността. А? Ето какво казва Уики.де

За да определим идентичността на нещата трябва да ги сравним със самите тях преди. Значи трябва да помним или да има запазени следи. Да сравним функциите, морфологията, а най- общо, какъв е съставът и как си взаимодейства с другите неща. Прим. желязо, което ръждясва, сравняваме със самото него по- късно. То не е твърдо, а прахообразно, не е сиво, а червеникаво, (примерно), има в състава си кислород, няма кристална структура, има(?) магнитни свойства. Значи вече не е желязо. В кой момент е станало нежелязо е наш избор- произволно. Когато на ризницата има три скъсани бримки войнът казва, "Това не е желязо" и я дава на ковача за топене. В друг период ковачът казва "Това не е желязо" и я изхвърля край ковачницата. След време археологът я намира и казва "Желязна ризница" и я експонира.