
Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5863 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Човекът на изкуството чрез него комуникира с нас Музиката, изобразяването, танцът са по- неуспешните форми на общуване. Твърдението ми е, че изкуството, което наричаме така сега, се е породило от необходимостта на човек да общува, и е възникнало едновременно и съвместно с езика. То е изразявало по своеобразен начин нещата. Впоследствие езикът се е оказал по- подходящ от изкуствата, както чрез достъпността за всеобща употреба, така и чрез възможностите за задълбочено представяне на нещата. Обаче и до сега остават много неизразими чрез думи идеи, които изкуството представя. Същевременно то е загубило своята комуникационна роля и се е отдало приоритетно на развлекателната и декоративна функция. Изкуството не казва недоизказаното, а прави приятна средата. Танцът вече не ни учи на любовни и брачни отношения, на трудовия ритъм, на натрупване на боен гняв, а ни представя красиви стъпки на красиви крака. Фотографията, която мощно изтласка изобразяването връща изкуството към комуникацията. Тя разказва мигновено и многостранно къде сме, какво правим, как се чувстваме. Вече всеки може да прави снимки и да се изразява, което прави това изкуство равностойно достъпно средство наред с говора. Така че човекът вече може да комуникира с тази форма без да бъде специален "човек на изкуството" или по- скоро, умението да снимаме, както и умението да говорим ни прави да сме еднакви и достъпни.
-
ОК. Обобщението "процес" се отнася максимално широко. Придвижване, падане, привличане, химически, биологичен, ядрен. Мигновен или епохален. В много случаи процесът е краткотраен, с продължителни неизменни състояния отстрани и вероятно се подхожда като към "черна кутия"- прим. падане на комета. Знам ли? Във всички случаи се търсят следи, промени, трайно останало. (Опитвам се да съм максимално обобщаващ)
-
Е, излиза ТУК Не зная, защо авторът се плаши от безкрайната обусловеност. Не виждам никакъв проблем в това, че някаква безкрайна или крайна редица от условия- обусловености се е реализирала до сега и е обусловила това дърво. Фактът за наличие на условието тук и сега не ни дава никакво доказателство за това, дали е крайна или безкрайна редицата условие- обусловено. Това става ясно само от познаване на процеса. Хипотезите се основават на въображение и доверие. Да приемем като автора, че е само едно приемане. Смятам, че е очевидно, че щом нещо съществува, то е обусловено, но НЕ МОЖЕМ ДА ТВЪРДИМ дали редицата от условия е безкрайна или крайна, без да познаваме процеса, а само умозрително. Всеки процес е специфичен.
-
Анекдот. В едно предприятие производственият процес куцал. Повикали консултант. Той дошъл и заедно с шефа посетили енергетика преди работа. Гледали по уредите как бавно се качва токът. Консултантът казал :"Скоро бях в едно успешно предприятие. С началото на смяната уредите отиваха на максимум" Шефът разбрал кое куца. За процеса си говорихме, де.
-
В началото на разсъжденията ми се искаше процесът да бъде измерим така просто, както и масата, с единична мерна единица, да е скалар. Мислих чрез времето, чрез енергията, не става. Сега ми се вижда по- приложимо изразяването на процеса чрез функция. Ето какво прави практиката. Примерно придвижването на едно тяло от А до Б може да се изрази чрез измененията на оборотите на двигателя във времето, отразени върху тахометрична шайба мястото в пространството по отношение на времето- с GPS проследяване ъгълът на изстрелване при движение по балистична крива Явно, всеки процес има свои особености, някакви съпътстващи изменения, изразяването на които означават самия процес. В този смисъл, процесът не се мери, а се изразява, представя, чрез изменението на някакви измерими аргументи. Пример: в контролната зала на някакво производство има множество прибори, които измерват различни характеристики на процеса, от значението на които се съди за самия процес
-
А можеше ясно и разбрано да е n пъти 2пR на орбитата или на дължината на затворения контур. Това, че не знаем от колко години земята се върти около слънцето без съпротивление, не трябва да ни кара да й отнемаме славата, че е свършила много работа. Разбирам учените, че като стигнеш началната точка пътят е 0, ама и те да ме разберат, пътят си е изминат, работата е свършена, състезателят е изплезен. С какво ускорената совалка, кацнала на стартовата площадка и източила сума ти гориво, е свършила по- малко работа от тази, отишла до горе, но цопнала в океана?
-
А- ха. Значи инерциалното движение ТРЯБВА да бъде отчитано заедно със своето начало, когато му е приложена сила. Просто е попаднало на среда без триене и като така, не му е нужна допълнителна енергия за преодоляване на съпротивлението, а силата без противодействие извършва повече работа. А пък покоят на тяло в поле е различно от покоят извън поле. Въпреки, че за покой не им е нужна енергия, но в поле едното притежава потенциал да свърши нещо (работа) Шегичка: то на никое тяло не му е необходима енергия или работа. Кара си я пет за четири. Да се движи или спре го принуждава нещо отвън, което да му придаде необходимата сила
-
Не виждам проблем нещо, продължителността във времето на което може да бъде измерена, да не е процес. Инерциалното движение от А до Б е процес на преместване. Интересният за мен проблем, който излагате е "Има ли процес, когато няма промяна на енергията?". За това ви благодаря. Предполагам е решим ако разгледаме началния момент на задвижване на процеса- то е приведено към промяна от някакво взаимодействие. И друго- всяко преместване на тяло на някакво разстояние е работа= енергия, все едно дали е инерционно или не. А когато тялото има потенциална енергия и е в покой на някаква опора над земята? Това може да е продължително състояние, което да продължи много дълго, но си е процес
-
Изразявам несъгласие с някои термини Първото е съвсем незначително. Процесът може да бъде разгледан като поредица от взаимодействия, но те могат да са едновременни, да не са в поредица=следващи едно след друго; а може и да сме опростили само до едно взаимодействие. Така също и "взаимодействието" може да бъде разглеждано като процес. Разделението на взаимодействията или процесите, (не става ясно кое имате предвид), на съзидателни и разрушителни се свързва с някаква цел и като така не изразява общия случай. Прим. прилив, наливане чаша бира... съзидателни или разрушителни?- най- добре без такова разделение, моля. Идеята, че процесът = фаза = етап=стадий, води до объркване- едно цяло (съставено или не от етапи) е идентично със своя част. Ако влагате друго съдържание във "фаза", моля, пояснете.
-
Смятам, че може и само едно събитие, а не поредица- билярдната топка е ударена от щеката. Смятам също, че може да не е изменена качествено материята- билярдната топка пада в мрежичката. В случая става дума за промяна на положението в пространството. Съгласен съм с примера с водата, но по моему "процес" е по- общо или поне съм влагал такова съдържание, т.е. може да е ядрен, биологически, химически, механичен и дори социален (? дискусионно).
-
Моля за извинение за грешката Мислил съм, че атомната и водородна бомба изхвърлят енергия за сметка на масата на реагиращото вещество. Невярно съм свързвал Е=м.с2 с тях. Всъщност от някакво състояние на покой, с някакво енергийно състояние, се преодолява някаква бариера и се постига преход към друго състояние, с по- висока енергия на покой. По подобие- прилагаме начална сила за да избутаме здраво закрепена скала на висок връх, която при падането си до дъното на пропаст, отделя енергия.
-
Благодаря за настоящето пояснение, моля за още едно уточнение: От училищни спомени си мисля, че при взрив на атомна бомба, продуктите на взрива като вещество са с по- малка маса от началната. Част от масата се е превърнала в енергия. Е ли вярно? Тази начална М/Е= резултатната М/Е или уравнението е Начална М.Е=резултатна М.Е?
-
Може ле някой да ми поясни? Дано греша елементарно. Прието е, че Е/m=const. Това означава, че увеличението на енергията по някакъв начин води до увеличение на масата прим. 1/1= 4/4. А не е ли, че при изчезване на вещество, няк. анихилация, се отделя повече енергия? Обаче то би било Е*m=const? Това е от значение, защото това знаем за връзката вещество(маса)/процес(енергия).
-
"Състояние" използваме съвсем условно. Както "точка" то не е съвсем конкретно, но е удобно. Когато от т.А до т. Б разглеждаме движението, то продължава и след това, не е спряло, но ние сме се абстрахирали. Когато има промяна, момента на промяна може да бъде означен, но със сигурност се изисква някакво технологично време за последействие и повлияване. Ние обаче можем да изберем ширината на периода, който сме нарекли "точка". .... или поне нещо такова.
-
Моля, обърнете внимание на вашата дума състояние. Процеса можем да изразим чрез последователност от състояния, кои по- кратки, кои по- продължителни, но които можем да приемем за нещо относително постоянно, нещо като срез или позната линия. Наистина, то може да бъде разглеждано като процес, етап в другия, прим. раждането като етап от развитието на човека, но и като точка- днес в 6.50 се роди... По отношение фазите, може би не ви разбрах точно. Възприемам ги като едни точки, прим. мин., макс., инфлексна точка, които отбелязват нещо особено. Наричаме ги точки и ги подразбираме като точки от графиката, обозначаваща нещо в процеса. Те са по- значими заради по- съществената промяна. Пак- може при някакво разглеждане да бъдат състояние, а при друго процес. Наш избор на детайлност в разглеждането. Мисля, че производната, като характеристика на скоростта на промяна е по- интересна в процесите.
-
Процес в "един момент" няма. Просто процесът изключва едната точка, там е застинал и това е състояние. За да има процес трябва да е минало време, да има т.т. А и Б, тогава може да се определи и скорост, и енергия (работа в една точка е 0). Това е и проблемът с определяне маса и импулс в един момент. В един момент не става. Реалности.
-
Благодаря за коментара Мнението ми е, че съществуването на музика не се определя от глухотата на слушателя. Реалността си съществува независимо от взаимодействието й с нас. По повод "абстрактното", по- горе изказах мнение, че процесите не са абстракция, а реалност. Придържам се. Надявам се да бъда разбран, не държа да бъда приет.
-
Предполагам има консенсус, че процесът не е материя- няма маса, но не е и абстракция. Процесът е свързан с енергията. Едно от свойствата на процеса е, че не може да се дели. Може само да бъде прекъснат. Това не е Нютоновата ябълка, която можем да разделим с нож и да разгледаме частите. Тя може да бъде спряна. Прим. процесът на падане към Земята е прекратен от великата глава на учения. Това създава и проблем при изследване на частиците- скорост/място
-
.... и докато нещата Са, просто очевидно или поне сетивно, то очевидни ли са процесите ? Когато тялото се отдалечава от т. А, то ние виждаме тялото, да, но виждаме и движението му, можем да усетим горенето с ръка и очи. Виждането в т. см. е някаква промяна. Тялото е било в т. А, а сега е до нея. Обаче може да се каже, че движението, ставането са съществителни и за това са видими. Парадокс.
-
А вие какво мислите за това? Уики (https://en.wikipedia.org/wiki/Process_philosophy ) не отговаря конкретно Материални ли са процесите? Лесно е да кажем, че веществените неща са материални, но процесите? Наистина, носителите на всеки процес са винаги материални, било то тела, частици, но промените които стават с тях? След връзката енергия/маса= константа, енергията може ли да се приема за материална? Или обратното, енергията и процесите са другото на материалното? Далеч съм от мисълта, че процесите са абстракция. А приемливо ли е да представим битието, съществуващото, като Реалност, в която има материални неща и енергийни явления, които не са материални, но са реални? Това не е ревизия на материализма, а допълване на реалността. А? Ето какво казва Уики.де
-
За да определим идентичността на нещата трябва да ги сравним със самите тях преди. Значи трябва да помним или да има запазени следи. Да сравним функциите, морфологията, а най- общо, какъв е съставът и как си взаимодейства с другите неща. Прим. желязо, което ръждясва, сравняваме със самото него по- късно. То не е твърдо, а прахообразно, не е сиво, а червеникаво, (примерно), има в състава си кислород, няма кристална структура, има(?) магнитни свойства. Значи вече не е желязо. В кой момент е станало нежелязо е наш избор- произволно. Когато на ризницата има три скъсани бримки войнът казва, "Това не е желязо" и я дава на ковача за топене. В друг период ковачът казва "Това не е желязо" и я изхвърля край ковачницата. След време археологът я намира и казва "Желязна ризница" и я експонира.