Втори след княза

Няма разум в това, да има изобилие във всичко, а да няма разврат. Не зная как си го представят това някои морални ригористи. Блудството си е съществувало открай време. В Библията се споменава 39 пъти "блудница" и то разпръснато, не е да кажеш само във Вавилонско време. У Бокачо...?, пълно. Пък "Кама сутра"- леле- леле. Темата насочвам към това, че не може смисълът на живота ти да бъде, да ти е "по- хубаво" и да не навлезеш в будоара на интимното. Не е възможно индустрията да облекчи живота във всичко, а да не ти облекчи един такъв силен нагон. Няма и да се опитвам да изреждам секс играчки, да знаете, НЕ ПОСЕЩАВАМ такива магазини, но като посетител на интернет са ми направили впечатление гнусните диети за http://suvetizalubov.com/2010/12/07/специална-диета-за-вкусна-сперма/, има и други, но да не ви отварям очите. Край на преамбюла. Близо до ума ми беше, да насоча мисленето към следния казус. Женен мъж е преживял "искрата" при запознаване с чужда жена. По- блажено ли му е да изневери на жена си, която обича или да си стегне колана? После реших, че казус няма. Това са тайни работи и в повечето случаи се уреждат едни по- кратки или дълготрайни връзки, които направо не са разврат със своето постоянство и взаимни чувства. Помислих си за развратните жени с много контакти, но още през 14 в. (България още не е под Турско каквотоидае) Бокачо разказва за една защитила се пред съда булка със следния аргумент.- Да каже мъжът ми дали съм му отказала поне веднъж. Давам му винаги, когато иска, но ми остава. Какво да правя с остатъка? Няма да го хвърля на прасетата, я? Давам го на достойни и почтени мъже. Излезе, че и това не е съвсем и тъкмо разврат. Понеже става дума за "Консуматорското общество", може би става дума за неестествено задоволяване с технически средства. Да, но едно затворено в четири стани преживяване, в което не се включват и развращават други хора, какво развратно има? Ще се наложи да започна от "консуматорско общество" (в чуждите уики е по- подробно) та в изобилието от продукти "Развитието на консумативната култура започва още през XV-XVI век в Англия. По това време се заражда разбирането, че човек трябва да си купува не само това, което му е необходимо, за да преживее, но и неща, които правят живота по-„хубав”. Много от стоките, които се купуват по внушението на рекламата на медиите, не намират непосредствено приложение в бита и всъщност са излишни." До тук тезата ми е защитена- При изобилието от връзки и контакти, хората удовлетворяват нагона си по начини, които всъщност не са с нищо по- добри и са направо излишни. (Сещате ли се за развратния и богат Фьодор Карамазов и Лизавета Смрадливата, пък си има в къщи красива и благородна жена? ) Сега да спомена и "разврат". В Наказателния кодекс развратът има 11 члена (еха-а- !!!) Няма определение, изреждат се престъпленията, което си го определя. От морална гледна точка развратът се разбира като някакви действия или склоняване към сексуални действия, което, както и трябва, се променя с времето и сега е доста стеснено и щом е при съгласие между разумни възрастни, се смята за съвсем прилични отношения. Християнството, зародено във времето на упадък на римските нрави е доста строго и осъжда много неща като разврат. Впоследствие, в различни периоди, осъжда и мирската, и духовна власт за разврат с един пулсираш обем на строгостта, ту- безкомпромисно, ту с бащинска загриженост. Сега, все пак отделено от държавата, критикува тихичко, а тайно се случват доста неща, които са леле- мале. Днес, да си признаем, развратът е обичайна част от живота, на която в редки случаи обръщаме внимание. РАЗВРАТЪТ НОСИ ЛИ НИ ЩАСТИЕ И УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ИЛИ Е ЕРЗАЦ- НЕПЪЛЕН ЗАМЕСТИТЕЛ НА СЕКСУАЛНОСТТА. THIS IS THE QUESTION Кои са границите в които развратът не е обществено опасен Споменатият Наказателен кодекс ограничава сексуалното поведение в степен, в която да не уврежда другите личности. Има и специална грижа към опазване на децата. Друг е въпросът кога сексуалното поведение, което не е престъпно, става толкова масово, че застрашава обществото. Примерно, коя е границата на масовост на хомосексуализма или други сексуални техники, която застрашава възпроизводството на човеци? Коя е степента на значимост за човека и разпространението в обществото на пристрастеност към сексуалното, което го кара да отхвърли своите трудови и социални ангажименти? Към тези въпроси се отнася и този, за използването на контрацептиви. При тяхното ползване, макар че сексуалният акт е класически, цели се само удовлетвореността, но не и възпроизводство, т.е. задълбочаването на демографския проблем може да постави въпроса за това, сексуалните техники, които не водят до поколение да бъдат приети за развратни. Вероятно в такъв смисъл са били и плачовете на пророците, за развратеното общество. Не толкова, че са пострадвали личности, колкото че от масовостта на едно такова безобидно когато се отнася за единици явление може да пострада обществото. Това е вече епидемиологическият аспект- след колко бройки е вече опасно. Разврат? Добре, обаче... Един баща, късно отимал син, та като усетил, че ще мре, повикал го, още непълнолетен и му казал: - Сине, градът предлага много съблазни, ще искаш да ги опиташ. Това е естествено. Искам само да те помоля, направи го така, както ти препоръчвам. Ще се събирате с приятели, ще пиете, ще се напивате, ти също. Ти обаче иди последен. Ще решиш да видиш какво е публичен дом, да спиш с лека жена. Това е в реда на нещата. Само че ти иди рано сутрин. Ще ти се доще да отидеш в казино, да си опиташ късмета на карти. Нека това стане, обаче, само с най- известния майстор. Проучи нещата и само с него! После бащата си заминал по дългия път, а сина, като пораснал решил да вкуси от разврата. Поканили го приятели на кръчма. Той се съгласил, но по бащиния съвет отишъл последен. Всички били с поне по ракия преднина. Смеели се от нищо и приказвали явни глупости. Не му харесало. Решил и отишъл в бардак, но в една ранна, свежа утрин. Там миришело на пот и задушен тютюн, а лъчите осветявали изтъркана обстановка, която приглушеното нощно осветление прикрива. Когато дошла и ненагласената сводница, надиплена с бръчки, това било направо потръскващо, така че младежът без забавяне си тръгнал. Когато решил да опита картите и разучил кой е най добрият, на срещата се явил един ошмулен човечец, с видими белези за мизерия. Към това очите му били трескави, а цветът на кожата нездрав. Младежът изгубил планираните пари, част от които другият незабавно изпил. С погнуса свършил опитът му с хазарта. Казват, че станал прилежен и съвестен търговец. Като баща си. Корупцията развращава Последвано 1 Само 3 отговора ми даде Бинг за "Корупцията развращава" и 75 за "Коррупция развращает". Това означава, че и други включват извънсексуални дейности като "разврат". Явно е необходимо да се формулира как изглежда неразвратеното състояние на духа. А щом корупцията е "разврат", то в делничното ни съзнание всяка дейност, отклоняваща ни от правия път е разврат. Връщам се към корупцията със следната забележка: В консуматорското общество, в което се плаща за всичко- за количество и за качество, бакшишът става норма. Когато ти е приятно обслужването, даваш 1/10 бакшиш. А когато ти е приятно, че си направил добра сделка, няма ли да почерпиш тези, които са способствали? А когато раздаваш грантове или държавната ти служба е да правиш добро социални дейности), няма ли да очакваш 1/10 за добре свършена работа? "Как, господа, не го ли направих добре? Нима не ме оценихте? Я по 10%!" И това е напълно справедливо. Защо да дам на таксиметровия шофьор бакшиш за нещо, което си е написано на таксиметъра, а да не дам на някой, който ми оправя бизнеса за годината? А защо да не дам на някой, който ЩЕ ми оправи бизнеса за годината? Е, не може да се каже, че всичко започва от бакшиша на стотинкаджиите, но може да се каже, че и двете се пораждат в една и съща среда. Това не е еснафската среда в която стотинката се цепи на две, но е средата в която може и така, и онака, и за да получиш нещо "по- така", трябва и да си платиш "по- така". Във всички случаи, обаче, ако смяташ, че човек прави това от което печели добре, защото е устроен да го прави добре, а не защото иска да му платиш за това повече, бакшиш не бива да се дава нито в такси, нито в държавно учреждение. Другото развращава. Склонен съм към широкото разбиране на Разврат, като всяко действие, което ни "отвръща", от истинския път. Друг е въпросът, че "Истинският път" днес не е точно формулиран. В Християнството, пък и другите религии, Бог е дал своите норми, но вече сме 21 в. и някои са остарели. Интересни са статиите "Разврат" във Википедия тук и по- малко тук . Английският източник включва и сквернословието към разврата. Пък цитата за сексуалната свобода в Драупади те не може да не се приведе Цитат трое мужчин у женщины могло быть волею судеб, получившая четвёртого считается распутной, пятого — развратной, далее считается падшей. Естествено, по- сериозно внимание заслужава това, че развратно е: Цитат РАЗВРАЩАТЬ, развратить кого-либо, совращать с пути истины; искажать умственно, лжеученьем, или нравственно, склоняя на распутство, на дурную и преступную жизнь. Дурной пример всех развращает. Подкупность судей развращает народ. Пьянство вконец развращает. -ся, страдат. и возвр. по смыслу. Развращенье ср. разврат м. действие по глаг. на ть, и сост. по глаг. на ся. Промышлять развратом. | Ссора, вражда чрез третье лицо, по наговору. Развращенность ж. состоянье развращенного. Развратный человек, — жизнь и нравы, порочные, преступные, особенно распутные. -ность ж. развращенье, развращенность. Развратник, -ница, развратный, распутный человек. Развращатель, -титель, -ница, развратчик, -чица, развращающий других. Развратительный, развращающий. Развратничать, распутничать, жить развратно, безнравственно. т.е. развратен е практически ВСЕКИ начин на живот, който не съответства на нравствеността (безнравствен) При консуматорското общество и либерализма, отсъства една нравственост. Всеки определя своята сам. В този хаос се губи критерият за общи нравствени ценности и от там критерият за безнравствено и развратно. (което е пак потвърждение на основната тема) Седемте смъртни гряха На първо място да вместя реплика за всеобщия "разврат" (в кавички) при либерализма. Ако едно семейство иска да възпитава детето си в християнския морал, а училището го отклонява от пътя, показвайки му, че хората имат разнообразни и невредящи на социума поведения, то несъмнено това дете е подложено на развращаване. Ако едно дете е възпитавано в ценностите на свободомислие, а училището му преподава само и единствено християнски морал, то несъмнено го развращава и отклонява от пътя, че всички са свободни и свободомислещи. Ха сега, де? Тук не става дума, че училището развращава, а че училището все ще греши ако няма единствен, одобрен от повечето морал, който да преподава. А такъв не може да има в консумативното общество. Сега за смъртните грехове на католиците. Цитат Седемте смъртни гряха са: похот, чревоугодие, алчност (скъперничество), леност, гняв, завист, горделивост (високомерие). У папа Григорий били другояче подредени, пък това било и в основата на подредбата на "Чистилище" на Данте, което ще рече, че те пък подлежат на изкупване и по- нататъшен рай. Други мислят, че "смъртните" грехове не се изкупват, Бог скъсва с грешниците и непростимо ги хвърля в ада. Който има познание в областта, да сведе казаното от горе. Цитат Superbia (горделивост) Invidia (завист) Ira (гняв) Acedia (ленност) Avaritia (алчност) Gula (чревоугодие) Luxuria (похот) Сигурно е имало значение подреждането, за се изтъкне кой е по- важният грях, но като чета за похотливите и чревоугаждащи си монаси, стигам до извода, че папата правилно ги е изтикал по- назад, защото това е било нещо доста простимо. Прави ми впечатление и присъствието на една емоция- гнева. Допускам, че не емоцията е била обществено порицавана, а действията свързани с нея- насилие, заплахи, несправедливости. За един добре трениран човек, да демонстрира такова застрашително поведение без да изпитва емоция е леко и всеки родител и учител знае да се престори на разгневен за да подсили ефекта на думите си. (дали това е по- простимо от тихичкото изпитване гняв навътре). Отбелязвам, че към тези, наречени от католиците "смъртни" грехове човек може да бъде съвратен. Рекламите постоянно ни насочват към неопитвани и непотребни туристически дестинации и луксозни жилища, с които да се гордеем или на които да завиждаме, към апетитни неопитвани храни, напитки и хубави тела, че как човек "във младост и сила мъжка"да не си мисли постоянно за това да ги има, а с това да върти колелото на индустрията, теглейки си сам греха?Времената се менят, грешните действия с тях и ето какво станало в 2008 г пак тук Цитат В марте 2008 года епископ Джанфранко Джиротти (Gianfranco Girotti) в интервью официальной газете Ватикана «L'Osservatore Romano» по аналогии с семью главными пороками личности перечислил семь социальных грехов современного мира, наносящих вред всему человечеству: загрязнение окружающей среды, усугубление социальной несправедливости, укрепление социального неравенства, чрезмерное обогащение некоторых членов общества и обнищание других, опыты в области генной инженерии, эксперименты над личностью и распространение наркотиков. от което следва, че дяволът, който подвежда учените към генно модифицирана царевица и към НЛП иска развращаване на човешкия род. (да не говорим за психолозите, които препоръчват да изразяваме емоциите си за да не ни вреди изтласкването им) По цитираното няма изказване от по- горно място. В заключение. Рекламата и масовото производство ни подлагат на развращаване, с което е потвърдено, че развратът е неотделим, вътрешно присъщ и необходим на консуматорското общество. То иска алчни, завистливи, похотливи и невъздържани хора. Ами, имаме ги и те въртят колелото на индустрията. Защо да ги променяме? А- де?

Чао, групата, угнивайте спокойно

Кой е органът за контрол езика на омразата? Естествено, не Гугъл и Туитър- те си контролират тяхното съдържание по свои критерии. Освен СЕМ, към кого могат да се обърнат тукашните доносници? (а че го правят- правят го)

Можем ли да възприемаме като заплаха или каквото и да е престъпление горните думи? Моят отговор е НЕ! (ние дори не знаем кой е ник herkules и има ли дъщеря. Той не е лице, което може да се съди. Той е просто ник.

Първи, определящ въпрос! В кой български правен документ се определят границите на "език на омразата"? За да спазваме граници, трябва да ги знаем. Все пак, решенията на Гугъл в свободната мрежа не бива да имат приоритет над държавното ни законодателство.

Дали правилно съм прочел, че санкцията по закона е административно наказание, (така както е и в Русия)? В кои страни дискриминацията е углавно престъпление?

Мисля си, дали амазонките в някои моменти не са съжалявали, че нямат някой мъж- цар за да могат да се оплачат на него или пък него да винят в дискриминация?

Има ли още нещо, което бихте споделила?

До ви кажа, че и кражбата е инкриминирана, но за малки щети делото се прекратява, а и хората не подават жалби. Именно това е въпросът, до къде е/възприема се като простимо? Обръщам се доброжелателно, защото това е криминологичен въпрос, който ви дава възможност да се разгърнете за общо благо.

Преди попитах как реагира жена в конфликтна ситуация. Това бе отговор 2.

Като коментар за резистентост към езика на омраза не беше на място. Добре, че после се съгласихте с мнението на vvarbanov, което вече бе в час. Говорихме доколко "Изказванията срещу цяла група хора по предубеден и накърняващ ги начин" се възприема в едни случаи като простимо, а в други като непростимо.

Нали осъзнавате, че става дума за юдеите и Йехова, а не за християните? Бъркате (което е израз на неосведоменост) или сменяте темата (което е некоректно)? Горното твърди, че юдейската религия е много НЕТОЛЕРНТНА.

След като премълчахте виновно за "всички християни", което одобрявам, сега твърдите, че НЕ ВСИЧКИ... И кои са тези мюсюлмани, които смятат, че критиката към Алах НЕ е проява на враждебност и същият НЕ ще ги подкрепи ако се противопоставят и обратно- накаже, ако премълчат? Вчера прочетох сура от Корана, която твърди казаното от мен.

Неверно четете или неверно разбирате? Моя текст: Вашият текст: Намирам това за сериозна грешка в съжденията ви. Аз разглеждам част, а ВИЕ го пренасяте върху всички.

Кой колко е толерантен към език на омразата? Възниква въпрос доколко човек/група са резистентни към изразяването на другите. Примерно хора, смятащи себе си за християни са толерантни към агресивния атеизъм и допускат множество изказвания против религията, приемат поведението на църквата укоримо в много области и допускат като цяло критика към вярата си. Мюсюлманите, смятат, че всяка критика към Алах е проява на враждебност и същият ще ги подкрепи ако се противопоставят и обратно- накаже, ако премълчат. По същия начин едни и същи думи могат да бъдат възприети от истеризирана тълпа/индивиди адепти като нещо ужасно (парадоксална фаза на стреса), а равнодушно от спокойни, уверени хора. И доколкото тази резистентност е субективно преживяване, границите й не могат да се определят законово, че дори и морално. Остава на уверените да махнат с ръка на истеричните изблици, да си гледат работата и да кажат и на другите "Гледайте си работата!"

Натрапвате се за арбитър? Неоснователно самомнение.

Не, че... но сигурен ли сте, че не прескачате границата на приличието? (мнението ми е, че с горното не казвате нищо по темата, а освен това проявявате лош вкус)

Този проблем е бил и мой. Моят опит говори- късай и фърляй. Кривото дърво, като не става за греда, да не го изправяме? ... и да я стриеш, не става по- читава. Другото е мъжът да дава такива предимства, на които не може да се устои- закрила, власт, богатство, престиж, знания... но и това е, ако не е Люта чушка. Соломон е имал всичко, дето написах. От къде ли му е дошло на ум това Все пак нещо оптимистично

Няма да ме разберат. Тъпото е, че и ти не разбираш и не отделяш общото разсъждение от конкретното. Не губи кураж! Учи се!

И ти имаш еволюционна привилегия, но доброволно се отказваш от нея.

При цялата ми симпатия към казаното и към самия ник herkules, да напомня мита, че боговете наказали Херакъл да преде, а Омфала вж. да се разхожда с лъвската кожа. Боговете са иронични

Циникът Диоген мастурбирал на агората (в по- приличните текстове уринирал). Упрекнали го, че е неприлично, а той казал, че просто задоволява потребност. Други се хранят, подпърдат, а той в момента има потребност от това! Равноправен е сиреч и не е редно неговата потребност да бъде дискриминирана.

Правилата се прилагат в общуването. Като се държи някой не в съответствие, се реагира някак си. На получената обратна връзка несъответният реагира и той някак си. Рядко и то най- вече на обществени места, регулаторът е специален орган, почти винаги това са участниците в общуването. Та... правилата може да са написани някъде, но границите се задават в момента на общуването. Може да има безброй правила за равноправие, но на живо N да се разтрепери пред Биг Бос, без онзи да е казал дума.

Цялата борба на феминизма бе за реализация на жената в обществото като равностоен участник. Отде се взеха тия джендъри, та изтъкнаха на преден план правата на обърканите сексуално? Правото на геят да си афишира проблемите не е свързан с феминизма по простата причина, че той не е фемина. Тия неща трябва да се разделят и борбата на жените да не отива в един кюп с борбата на лесбийките. Още чичо Фройд обърна внимание, че сублимацията, превръщане на либидото в дейност е със същата цел- като постигне нещо човек да има по- добър шанс да реализира основната самоцел на човечеството- продължаване на човечеството, т.е. да си намери по- така партньор. Реализацията на мъжа в обществото му дава предимството да бъде харесван от повече жени и от там да избира. Реализацията на жената в обществото засега е уж самоцелна- да реализира заложбите си. Всъщност това е нещо, което има смисъл само при възпризводството. Жената, както и мъжът, постигнали висок статус, богатство или там каквото смятат за реализация имат шанс ПОКОЛЕНИЕТО ИМ ДА Е ПО- ОБЕЗПЕЧЕНО. Това е целият въпрос. Понеже това не противоречи на развитието на човечеството и не носи упадък, аз съм ЗА това жените да се развиват в социален план, да работят професии, които им носят статус, богатство или там, което ги интересува, но накрая това да завършва с обезпечаване на поколението. Е, ако останат без поколение това може да е от полза на целия свят, но техните добри гени ще са били живо разхищение. А за разхищението на гените на ЛГБТ не ме е еня.

Дали е предразсъдък или реална оценка, че мъжете са груби, а жените деликатни? Когато жена е сред мъже, тя не може да отстои ненараняващо я поведение и за да се съхрани приема позиция на грубост- на жендър. В литературата това са зарзаватчийките, изобщо продавачките на пазара, които трябва да са груби за да не ги крадат и мамят. Противостоят им деликатните бледи дами с везмо до прозореца. Тези две роли дават различен шанс- грубите жени да влязат в конфликт с по- груби мъже и да ги бият като тупАни или да надвият на някой жендър и да го въртят на пръст, а често и бият. Деликатните- да си останат моми или да бъдат открити като бисери от някой, който ще приеме слабостта им и за цял живот ще са му куклички в куклен дом... което не им пречи да му слагат не кукленски, а истински рога. Като стана дума за фразата "слагам рога", това вече изобщо не наранява честта. То пък една чест... Свободата при избор на партньор е достъпна за всекиго и семейната институция не защитава верността. При изневяра, засегнатата страна има право да си търпи или да се разведе. Да биеш и убиваш е примитивно или романтично, но ние сме прагматични. Цената на неверността не е равностойна с един живот- айде друм. Децата и имотът се делят (има щета разбира се), но пък няма да държиш усойница или пръч да ти развалят микроклимата. Мисля, че е добро решение. Промяната на диадата в семейна консултация е друго решение, но тя не изменя факта, че тя/той обича друг/друга, а променя само преглъщането на факта.