Втори след княза

Няколко исторически примера. Михаил IV Пафлагон ,( 1010 – 10 декември 1041) е византийски император (василевс) (11 април 1034 – 10 декември 1041, произхожда от семейство на пафлагонски селяни и работи като сараф. Неговият брат, евнуха Йоан Орфанотроф, е управител на женските покои (гинекея) на императорския дворец и довежда в двора своя по-малък брат, в когото се влюбва императрица Зоя. Така младият Михаил става любовник на възрастната императрица, но това буди подозренията на император Роман III Аргир. Двамата вероятно отравят императора, след което императрицата веднага се омъжва за Михаил (11 април 1034 г.). Михаил е обявен за василевс и управлява съвместно със Зоя. В неговото царстване е разбито въстанието на Петър Делян. Иоан Цимиски става любовник на императрицата-регент Теофано, която е недоволна от живота си със суровия император Никифор Фока. В резултат на дворцови интриги, Цимисхий изпада в немилост през 968 – 969 г., участва в заговор с императрица Теофано и успява да дойде на власт чрез брутален преврат, в който убива вуйчо си император Никифор II. Веднага след това Йоан I Цимиски е коронован за византийски император (декември 969 г.). Двуличен в обещанията си към българския цар Борис II и неговите боляри, пленява и детронира Борис II в Цариград, с което от византийска гледна точка българската държава престава да съществува, въпреки че западната част на България остава незавладяна от ромеите. Мария Антиохийска (1145-1182) е византийска императрица, втора съпруга на император Мануил Комнин. Дъщеря е на Констанс Антиохийска, регент на Антиохийското княжество, и Раймон дьо Поатие. След смъртта на съпруга си Мануил Комнин, Мария формално се замонашва под името Ксения, но в действителност управлява като регент на сина си Алексий II Комнин. Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и съпругът й Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол. До въстанието на Асен и Петър остават 3 г. Поука: Когато започнат да се издигат владетели чрез сближаване с императриците, то те са безсрамни, безогледни, алчни. Неморални във всичко.

Наистина убедително!

Първо- поставих темата в "Етика и право" защото това е морален проблем, както принципът, така и изключенията. Второ- Никога в оповестяването на регламента не се споменават изключенията, а когато изключенията не се регламентират, с тях неминуемо се злоупотребява- то е очевидно- всяко изключение по принцип не съответства на нормата. Имам предвид конкретно обявяването на санирането. То стана машина за корупция, облечена в уж- добър принцип.

Prior tempore, potior iure Първо виц. Опашката е най- демократичната изява на нормата Prior tempore, potior iure. Хора с часове чакат на реда си за да имат предимство пред тези зад тях. Няма цар, няма просяк. Мястото определя предимството. Естествено, че принципът е хубав, но има много условности. Ако потърсите в Гугъл (https://www.google.com/search?q=първи+по+време+първи+по+право&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b )ще видите, че страниците са малко, а след втората изобилстват цитирания на принципа при санирането на жилища (известно с много корупционни схеми), с обяви за прояви с ограничени места, изобщо моралът в Prior tempore, potior iure не е много на почит. Предимството на въоръжения и силния Виждал съм във филми за Дивия Запад как се правят състезания за усвояване на парцели- стартират едновременно претендентите и първият, който стигне до парцела- негов е. Вятър. После започва правото на г-н Колт. Предимство на статуса Какво си мислите, че лъвът е толкова свободен, че да виси по опашки? Редът за него е друг. Предимство на своите Заювата рода не стои на опашка. Това го зная от наблюдение. Как ли се снабдяват? Персоналът в медицинските заведения винаги е с предимство. Предимството на телефона Не зная защо се получава, но при нас тези, които се обадят по телефон, т.е. знаят телефона на този, който разпределя, са с предимство пред чакащите. Предимство на обоснованото пререждане От психологически експеримент е известно, че ако някой обясни някакво предимство, колкото и нелепо да е то, като включи думата "понеже" или "защото", не среща съпротива на опашката. Предимство на инвалиди, на майки с деца. Някой да е против? Предимство на външния вид Как мислите, ако добре облечен мъж или хубавица, или мърляв безработен спорят за място... Предимството на "под рафта" Недостигът винаги покачва цената. Да скрие от опашката, за да качи цената е закон при този, който разпределя. За това предимство са плаща по скъпо. Протакането подсеща Това ми иде на ум от прилагането на принципа "Първи по време.." при санирането. Тези, които не се сетиха какво, кому и колко, все чакаха преписките им да стигнат до подпис... Сигурно има и други предимства, но тези ми дойдоха на ум. Не бих се ангажирал сериозно с темата, но във всички случаи принципът " Prior tempore, potior iure" се практикува с много условности, но широко и с разбиране. Опашки, а заедно с тях и някакъв ред има и ще има. Въпреки слабостите си те дават шанс и на простосмъртните.

Дали е останало и при последните римляни, о Last roman? защото има данни, че при турците (манафите) го е имало.

По нощите се сетих, че не съм включил и следната употреба на секса като средство. Сексът като унижение на другия за подчертаване на статусна разлика. В простонародната реч са широко разпространени думи със сексуална изразност, отнасящи се до унижение- прекараха го, прее... го, е... му майката и мн. др. Допускам, че това са изрази от време, когато действително, за унижение на някого и поставянето му под контрол, това са били реални действия. Става дума, че позволяването на сексуален акт е признаване на доминиране. То е в интерес на доминиращия и утвърждава неговия статус, независимо от пола на унижения. ... не разбирам в какъв смисъл да включа половия фактор? Дали в см., че има хора пращящи от хормони, но те биха използвали секса по предназначение- да удовлетворят нагона си или по нещо друго имате предвид.

Моля, какво е виждането ви за влиянието на социалното положение? Кои предпочитат да се разплащат в натура (д... да дадат)? - ниски социални слоеве - високи социални слоеве - желаещите да преминат в по- горен социален слой - на които им е в кръвта, независимо от социалното положение Кои предпочитат да им се плаща в натура(да им дадат д...)? - ниски социални слоеве - високи социални слоеве - можещите да издигнат някого в по- горен социален слой - на които им е в кръвта, независимо от социалното положение

Гледам от прозореца. Някой хвърлил комати хляб. Гълъбите кацнат, започнат да кълват и после да се бият. Има предлагане, има и търсене от всички. "Разплащането в натура" правят единици. Защо тия- ДА, а ония- НЕ? Защо едни приемат това средство, а други предпочитат Мастеркарт, Виза и Американ експрес? ... и не е до мизерия. Колко притежатели/ки на златни карти си ги пълнят чрез д...!

Проблемът за "сексът като средство" е част от проблема за личните страсти в социума. Всички религии, ако ги имаме предвид като някакъв етичен кодекс, осъждат индивидуалните страсти, които разбиват обществото. Страстта към секс, пари, власт, имоти, биват осъждани, защото нарушават съществуващата в някакъв относителен ред и стабилност система. Когато някой върви "с г... напред" или с "к... напред", той разрушава доверието в напредък чрез общоприетите способности. Познати са ми случаи на жени, пробили от връзката си с редактори и на мъже, пробили от връзката си със секретарките на редакторите. Всякак е бивало. Това предизвиква недоверие, отказ от развиване на способности и насочване към изграждане на антисоциални качества- прекалена агресивност, несъобразяване с интересите на обществото и другите. Мутризация или циганизация (в см. безотговорност, пренебрегване на местните норми). Фактите говорят, че това е съществувало изначално, още в първите общества. Някои твърдят, че използването на секса като средство е "първата професия". Със сигурност женската, отдала се на мъжкия получава предимството да не бъде физически насилвана. Петелът не кълве кокошки, които сами клякат. В този смисъл, именно "даването" и съобразяването с това, което цели доминантът, използването на неговата страст е дало възможност да се създаде общество. Реално женските са наравно или почти наравно с мъжките индивиди по сила, така че могат да се противопоставят на агресията и страстите на самците, но когато се съобразят с това, че отпорът на агресия изисква повече енергия и неминуемо води до някакви щети, то подчинението на чуждата страст води до все някакви изгоди. В бедните общества, където източниците на енергия са недостатъчни, (не става дума за горива, а за храна, но и за тях днес), това да се предадеш на агресора без бой дава все някакъв шанс за оцеляване, докато да се изтощаваш в противоборство, след което да бъдеш убит, е гибелно. Наистина в половото насилие при животните има и оплодотворяващ момент, но при другите страсти, а и при контрацептивите, това не носи социални ползи. След тази теза- антитеза, редно е да изведа синтеза- Индивидуалните страсти може да съдържат обществено полезна съставка редом с обществено разрушителната. (Способен учен, който руши старата научна система и унижава старите учени може да направи научна революция, но агресивен тъпак може само да спре за дълго развитието й). Социално положителният момент ( като вектор) определя значението й. Значи използването на секса като средство за постигане на лични цели е приемливо в случаите, когато е "обществено полезен труд" . Две от седемте Чудеса на света са рожба на здрав секс- Гробницата на Мавзол и Висящите градини. Незначителните лични предимства за сметка на обществото са осъдителни. Оценката на явлението "сексът като средство" като част от "удовлетворяване на страсти като средство" е относително- според приносът му към общественото развитие. Примери: Давид, воден от страстта си към Вирсавия праща мъжа й- способния военачалник Урия във война, където преднамерено да бъде убит. Тя после му ражда Соломон. При същите обстоятелства- изнасилване римлянката Лукреция се самоубила. Жертвата й послужила за бунт, за сваляне на монархията и начало на Римската република. Знае ли човек ...

Намирам отсъствието на опровергаващи изказвания и факти като съгласие с тезата ми и това ме радва. Най- пикантният момент в това, да се използва секса за други лични цели, да се върви в живота "с дупе напред" е по- скоро проблем на етиката отколкото на психологията. Тук обаче може да се дискутира по въпроса, какво е влиянието на сексуалното в социално- психологическите явления. Известно е, че държавниците- мъже на високо ниво предпочитат да бъдат интервюирани от жени. От хубави жени. Известно е, че големият бюст и гола по- дълга част от женското бедро привлича вниманието и си заслужава петицата. Известно е, че издигането в обществото на жени, често се обсъжда като следствие от сексуалното. "Сексът продава". Да не говорим за Холивуд, там... а защо да не говорим? Просторна и злободневна тема.

Няколко казуса за интерес от насаждане на разбиране на "сексът като средство" Прелюбодеец : "Ти самата имаше интерес от тая работа. Не рива, га еди кифтетата. Пито- платено. Покара хубава кола, плащах ти, (правих ти подаръци, защити докторат, издадоха ти диск, участва във филм), за мен- какво?- едно таковане. Не можеш да имаш никакви претенции. Тръгвай си. Лепка" Сводник: "Момичета, вие сте тука защото вие имате интерес от тази работа. Работете усърдно и знайте, парите не миришат." Съблазнител: "Няма нищо лошо в това, което ще направим. Не бъди задръстенячка. Така правят яките мадами (статус), така ще станем по- близки (свързаност), вашите ли ще ти определят поведението(самостоятелност), никой друг няма да смее да ти посегне (защитеност). Айде свирка, после белезниците!"

Няколко казуса за частично и непълно удовлетворяване на други потребности чрез секс Дори най- простия и шеговит пример ще даде отговор, че тая работа не става. Да речем, че имате някаква "нужда", най общо казано. По нуждата си ли ще ходите или ще правите секс? Аспирантка иска да прави научна кариера, но си няма дарбица. Застаряващият ръководител е мераклия и тя леко защитава докторат. Тя обаче не може да "даде" на цялата гилдия, защото после трябва да се доказва пред шефа, колегите, редактора, журналистите... пък може и да може... Изоставено от родителите момче намира топлота у педофил. Впоследствие се събуждат у него хормоните, а чичкото с подаръците остарява. Младежът има сериозно основание да го погуби за да няма свидетели за нещо излагащо го, към което е съблазнен. Безработна тръгва да печели в Европа, но е обхваната в мрежа за проституция. Сексът като труд й дава добри доходи. Ще отиде ли тя в полицията при възможност или ще се радва на доходите си? За да удовлетвори меркантилни интереси мома се омъжва за старец. Защо тя му изневерява с водопроводчика?

За тази тема ме подбудиха някои твърдения в мнение на caress. Считам, че то е спорно и би дало основание за оправдаване на поведението на жертви на сексуална злоупотреба. Не зная от къде авторката е извела четирите психологически нужди ( конкретно нужда, както и необходимост ми се виждат популярни ежедневни думи за съвети от списания или ненаучен превод от чужд език вж. и бих предпочел потребности), но да речем, че има основание да ги нарече така и ги е постигнала при свои търсения. В т. см. пирамидата на Маслоу дава други потребности, които макар и спорни, са по- широко приети. При това, тези "Четири нужди" са непълни и ги има и в друг вариант, в ужасен превод тук Макар, че не съм съгласен с този "панпсихизъм", че дейностите на човека са подчинени изцяло на удовлетворяване на казаните 4 психологически нужди, че спортът удовлетворява психиката, а не тялото, приемам, че авторката върху тези неточни основания ще изгради интересна теза. Авторката НИКЪДЕ не казва, че сексът удовлетворява потребността от секс и набляга, че сексът е именно средство, което намирам за голяма празнина. Смятам, че потребността от секс е генетично обусловена, че човешката психика добавя особености, но коренът, основата са в нашите гени. Смятам, сексът е самоцел за човека, задоволяваща хормоналното напрежение на тялото му и вече осъзната- като цел за продължаване на рода. ... и така, тезата на caress, както я възприемам е, че конфликтите във взаимоотношенията между сексуални партньори се дължи на различно възприемане на секса като средство за задоволяване на други потребности, най- вече самочувствие при мъжете и свързаност при жените. Все пак, авторката допуска, че тези нужди могат да се удовлетворят по друг начин, а наличието на секс след като са удовлетворени другите нужди обяснява с неясното обяснение "желанието за секс произтича от място на удовлетвореност и богатство и това е атрактивно". Лично аз не разбирам що е туй "място на удовлетвореност" и "място на отчаянието", но допускам, че това е леглото, а не балкона. Не разбирам и защо сексът се свързва с богатството освен ако става дума за осигуряване по- добри перспективи за поколението. А сега и предлаганата за дискусия тема: Сексът като средство. Моята теза е, че използването на секса като средство за постигане на други цели освен удовлетворяване на нагона и продължаване на рода е непълноценно, т.е. не е трайно и удовлетворяващо. Че сексът- средство поражда проституция, разврат. Удовлетворяване на психичните си потребности човек може да постигне и по друг начин, а конфликтите си да решава чрез диалог, а не като отплата за секс.

Когато става дума за логика на мисленето с образи, разбирам онези правила, при които последващите образи са свързани с предходните. Така може да се коментира правилно или неправилно е мисленето. Прим. Ако кажем "Под вол- теле", този образ не съответства на истината, но логиката му е именно в парадокса, той изразява нещо невъзможно. От формална за образите гл.т. има смисъл, без да е истина като отражение на реалността. Моля за разяснение 1. В какво откривате подобие на отношенията: Образ/Логика= Форма/ Съдържание? 2. Защо смятате, че образите в статията са спираловидно развити, а не прим. радиално, в последователни или паралелни линии, полета или някак си другояче? Като обясните от къде извеждате този образ "спирално", ще постигнем именно логика на образа. 3. Не възприемам пълноценно "трето йерархично по важност ниво". По принцип смятам, че йерархичните нива са с еднаква "важност", но с различен ранг. Повод за това ми дава идеята, че йерархията Папа.... енориаши не може както без папата, така и без енориашите. (тук малко ще се отклоня за да разкажа една от новелите от Декамерон. Търговец- християнин дълго убеждавал колега- юдеин да се покръсти. Онзи се съгласил, при условие, че посети Рим и научи за живота на папата и кардиналите. Християнинът се уплашил, защото знаел, колко покварен е Рим, но след пътуването си Аврам се покръстил с мотива " Щом при този разврат в Рим християнството побеждава, значи самата религия е силна". Това беше в подкрепа на "важността" на енориашите). Допускам, че имате предвид просто "трето йерархично ниво" или "трето по ранг йерархично ниво". Тъй ли е? 4. Идеята за "архитектура" на образите във вестника намирам за наистина "яка" (синкретичен образ на добра, успешна, адекватна, полезна и пр. каквото и да е добро). Ще бъда благодарен за препратка към нещо популярно за принципите за построяване на пропагандни и информационни образи, внушения или както е терминът в тази наука. Може би това е именно психологическата логика на образите. :)

Да вкараме мислите в логика- очаквам, че ще станат дисциплинирани и няма да водят до неистина.

Започнах размислите си, подбуден от образното мислене на Пиер Дако. Подобно срещам, а и по- изразително в някаква книжка за Фънг шуй. Авторът, а със сигурност и в източника са постулирани поне осем аксиоми. Различното от аксиомите в геометрията е, че те не са очевидни, а авторски постулати, които не могат да се докажат. Ба Гуа фън шуй области в дома: 1. Северна Ба Гуа област Координати: от 337,5 до 22,5% Фън шуй елемент: Вода Цветове: син и черен Област от живота: кариера и път в живота 2. Североизточна Ба Гуа област Координати: от 22,5 до 67,5% Фън шуй елемент: Земя /планина/ Цветове: бежово, светложълто и пясъчно Област от живота: духовен растеж и самоусъвършенстване 3. Източна Ба Гуа област Координати: от 67,5 до 112,5% Фън шуй елемент: Дърво Цветове: кафяво и зелено Област от живота: здраве и семейство 4. Югоизточна Ба Гуа област Координати: от 112,5 до 157,5% Фън шуй елемент: Дърво Цветове: кафяво и зелено Област от живота: пари и изобилие 5. Южна Ба Гуа област Координати: от 157,5 до 202,5% Фън шуй елемент: Огън Цветове: червено, оранжево, лилаво, розово и яркожълто Област от живота: слава и репутация 6. Югозападна Ба Гуа област Координати: от 202,5 до 247,5% Фън шуй елемент: Земя Цветове: бежово, светложълто и пясъчно Област от живота: любов и брак 7. Западна Ба Гуа област Координати: от 247,5 до 292,5% Фън шуй елемент: Метал Цветове: бяло и сиво Област от живота: творчество и деца 8. Северозападна Ба Гуа област Координати: от 292,5 до 337,5% Фън шуй елемент: Метал Цветове: бяло и сиво Област от живота: отзивчивост и пътувания Освен приписването на качество към някакво местоположение, съответствието за което е неявно, прави впечатление и връзката между тези качества. Не може да се обясни каква е връзката между метал и творчество и деца, както и различното- защо да не е метал и любов и брак. Авторитетът на автора, а може би авторитетът на традицията е този, който постулира връзките, който ги закрепва. По същия начин авторите на художествени произведения създават светове, които не могат да бъдат оспорвани. Те са факт и промяната им ги профанизира, лишава от авторитет и святост, а оттам и унищожава. Оспорването, критикуването на връзката Земя- Любов и брак с друга Метал- Любов и брак, теоретично не може да се извърши чрез логически връзки, а отново се извършва със средствата на образното мислене- например: „Навремето за да привлече жена към съпружество мъжът е афиширал своето богатство- земя. Днес това богатство се измерва с пари- метал.Следователно Метал трябва да се свърже с Любов и брак”. Тези разсъждения показват, че връзките в образното мислене могат да бъдат оспорени, т.е. подлежат на критика и защита чрез някакви аргументи. Самите връзки са асоциативни и се опират на подобието. Във времето на чергарския живот в юрти, входът на юртата е на юг, което е напълно естествено, а разумното, отколешно разпределение на нейното пространство бива кодифицирано и може би обожествявано. Обаче пренасянето на човешката мъдрост и знание от разпределението на едничката свободна площ на чергарска юрта към многостайните жилищни и служебни структури на 20- 21 в. е само акт на първоначално знание- първо подхождаме към непознатото като към нещо подобно- познато, а впоследствие търсим специфичните закономерности. В пореден пример се изявява, че човек мисли чрез образи по същия начин, както с понятия, но с по- малко логически ограничения. Мисленето чрез образи и асоциации още няма юздите на съответната логика.

Случаят, който излагам не е по- различен от много други и с нищо не е по- характерен. При изследването на маймуната колобус в един период учените са смятали, че контрастното й оцветяване подпомага прикриването й сред сенките и ярките слънчеви петна в джунглата. Впоследствие проф. Улрих (по ШУЛЦ, Е., Сред жирафи и слонове, с. 58 ) предполага, че е обратното. Колобусът вика и скача за да отбележи, че територията е негова. Контрастното му оцветяване подпомага по- ясното му разграничаване в джунглата. В случая учените се опитват да открият смисъла на една еволюционна промяна въз основа единствено на съществуването й и на своя опит(натрупаните образи и понятия). И докато при техническите устройства може да се каже кое защо е, тъй като човек съзнателно и преднамерено го използва, а другите хора мислят по сходен начин, то при естествените явления това е извън нашите представи. По тази причина, при обяснението на нещо съществуващо се предлагат множество варианти, но правдивостта им не може да се докаже. Как ще се докаже дали окраската на колобуса е за мимикрия или за да се откроява? Дори да оцветят в маскировъчни разцветки това животно за да видят дали ще оцелява по- добре/зле, то новият му вид ще промени до такава степен живота му, че не ще можем да определим дали причината е оцветяването или някое от многото неща, което се е променило след оцветяването. За продукти на човешката дейност в изкуството проблемите са още по- неясни. Нима някой може да се досети защо на Пинокио е дълъг носът? А защо Джокондата е толкова модна?

Тъй като съм застрашен от бан, искам да изразя уважението и симпатията си към читателите и участниците в темата. За финал едно мое четиристишие, което напоследък често си спомням. Гадна съдба. Като фас на леда, с последният си плам стопявам, това, което ще ме загаси.

Някои от теченията в психотерапията, особено разравящите, са свързани с проникване в твърде интимни, болезнени за клиента събития. Често те са свързани с трети лица и запознават терапевта и със значими постъпки, които не се отнасят само за двамата. Конфиденциалността на психотерапевтичните срещи се защитава в Етичен кодекс (ЕК) Тук. Обърнете внимание на параграф ІV "Конфиденциалност", т.3. А сега, моля, спомнете си романа на Дюма "Виконт дьо Бражелон". Там симпатичният свещеник- бонвиван Арамис при изповед научава една страшна тайна. Тайната кой е зад желязната маска. Той я споделя единствено с умиращия водач на ордена си (и негов изповедник) и бива избран самият за негов наследник. Реално погледнато, той не е нарушил клетвата си за тайна на изповедта, но доста практично се е възползвал от нея ( за възползване от информация получена от клиентите в ЕК не става дума). А сега един друг разказ. След серия убийства щатската полиция се обръща с молба към местния психотерапевт да направи психопортрет на евентуалния извършител. В готовия портрет е отбелязано, че извършителят е небрежен и дори може копчето на палтото му да е разакопчано. При задържането на лице с този профил установяват, че копчето наистина не е закопчано, а лицето прави самопризнания. Представете си, че този терапевт е общувал с този клиент и е знаел както навиците му, така и страстите му, а също, че съществуват убийствата . Неговата професионална етика му забранява да го посочи директно, но може да избегне конфликта със съвестта си, като насочи завоалирано властите по неговите дири, да не говорим за точките от изключителния психопортрет. А сега, трета история. В Япония монашеството в някой си момент се превърнало в шпионска организация на властта. Братята- монаси донасяли за своите енориаши къде в интерес на държавата, къде в свой интерес. Станали страшилище и народът се обърнал против тях. А сега представете си едно по- широко тълкуване на споменатото в ЕК "ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора". Първо, от клиента се изземва правото да решава кое е в негова полза/вреда и се пренася на друго, странично, лице, на което търсещият помощ не е възложил такива права. Второ, не става дума за "опасност за живота", а за каквато и да е опасност,( т.е. може и опасност да разбие брака си и да го направи на два доста хубави брака :) ). Тази опасност се преценява от терапевта и не се обсъжда предаването й на "тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация" (в шеговития пример- на съпругата). Трето, което е интимно, то е важно не само за израстването на клиента, но и за други хора. Моят апел е, да се предпазваме от изповеди пред психотерапевти да не посещаваме психотерапии, които искат да навлизаме и споделяме тайни кътчета от душата си.

Промяната може да е и по отношение структура, функции, състав, информация. Може да е по отн. маса/енергия, мисля, че философстването не изисква конкретизиране. По отн. "Отрицание на отрицанието" не зная как се открива посока. И в двете посоки , мисля си, предишното е отречено. Ако прим. водата става пара, отричайки я, а парата- вода, то не можем да сложим отправна точка и едното да е в положителна, другото в отрицателна посока. По принцип смятам отправната точка за произволна, можем да я поставим на произволно място на процеса, само дето, ако процесът не е обратим, то посоката е една (изгорелият бензин не се възобновява). По "идентичност на процесите" май не съм мислил. По скоро за идентичност на нещата в състоянията. Имате право. Всъщност процеса го мисля като множество от елементи вътре в него, а той зависи в по- голяма степен от външните въздействия. Малко са процесите, които пораждат и се движат от вътрешна енергия. Нито процесът движение, нито химически синтез се определят от нещо вътрешно. Благодаря за насоката.

Кое характеризира промяната Тенденция: дали се върви към развитие (придобиват се характеристики, елементи) или упадък (губят се характеристики, елементи) Скорост: придобити/загубени елементи във времето (за единица време). Забавянето или ускоряването на промяната се установяват чрез ускорението, т.е. производната на скоростта. Обем: количество характеристики, елементи, изразяващи обекта Качество: различието при сравняване на елементите на обекти. Значимост: придобиване/загуба на системно значими елементи

ЗА ДА ОПРЕДЕЛИМ ИДЕНТИЧНОСТТА НА НЕЩАТА ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС От логиката ни е известно, че не може да съществуват съвместно като верни съжденията и А, и не-А. Това ни спъва да разберем какво става с онова А, когато се промени. Хегел смята, че А1отрича А, а А2 отрича А1 в което се явява развитието. По друг начин представено- чрез множества това развитие става по- ясно. Да разгледаме предмета Ъ с множеството от характеристики (а, б, в, г, д). Всички други елементи принадлежат на не-Ъ. В процеса на промяна множеството от характеристики се променя и става да речем (б, в, г, д, е). То е различно от множеството Ъ, но не е не-Ъ, защото не притежава всичките му елементи. Промените продължават. Същото множество Ъ вече е с елементи (в, г, д, е, ж), после (г, д, е, ж, з) и стига до (е, ж, з, и, к). Което и да е от тези множества не е идентично с предходното, но не е идентично и с допълващото го до универсума . В този смисъл те не са отрицание ( по Хегел) на това Ъ, а са нещо различно от него, негова промяна. Същото обяснение може да се представи и графично чрез обичайните за теорията на множествата кръгчета. Ако разполагаме само с елементите след финалната за момента промяна, НЕ МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ дали това нещо е идентично с друго, от преди това. Само ако познаваме напълно процеса и промените в него и сме изолирали всички други влияния, можем да допуснем, че крайното Ъ (е, ж, з, и, к) е идентично с началното (а, б, в, г, д). Примерно ако множеството "бобено зърно" може да се опише с (обло, сухо, твърдо, съдържащо белтъчини), а бобеното растение с (стрък, влажен, крехък, съдържащ вода и целулоза),то не можем да обясним произхода на едното от другото. Попър се ограничава с критика на Хегеловото "отричане", но не дава по- добро обяснение.

В някои тестове за интелигентност има един готин подтест за отношения. Горе- долу такъв, (измислям си) Зевс/мълния= а) бог/природа, б) бог/ атрибут в) небе/ небесно явление. Дори да не е точно такъв, тази степен на мислене ми се вижда много интересна. Първо самото отношение няма име, т.е. лицето не трябва да знае и каже, а да открие връзката. Второ, степента на открита връзка може да е по- сложна или по- проста, което говори за мисленето.Трето сравняват се отношения, което е по- висока абстракция, не са конкретни неща. Искам да кажа, че мисленето чрез образи може да постигне по- висока степен, когато абстрактният, обобщен, създаден в мозъка, без сетивна съставляваща образ се сравнява с друг и тяхното сравнение е също нещо извънсетивно.

Щом абстракцията е отделяне по някакво свойство, прим. червени, триъгълни, семейни, но и скорост, тегло, време, то резултатът е отново някакъв обект, някакво множество, което е ново за съзнанието. Чрез това действие- абстрахирането сме получили ново знание, че съществуват такива като "червени, триъгълни, семейни, но и скорост, маса". Обаче самото ново понятие, след извеждането му се фиксира в мозъка и с него се процедира както с другите представи за реални образи, с тази разлика, че няма сетивност.

Стана тя, каквато стана. Започнах размислите си с идеята, че образното мислене не е за пренебрегване, че не е начално мислене, след което зрелите хора преминават на абстрактно, че образното мислене е равностойно на абстрактното, а ето до къде стигнах: Да се мисли с цифри е образно мислене. Когато се учи да смята, на детето се предоставят образи- две ябълки, две пръстчета, два предмета. Това разчленяване и обединяване то запомня като образи. Дори в началото използва и сетивни образи за броя, като смята с пръсти, скрити зад гърба. Запомненият образ за 1+1=2 е цялостен. Той се научава наизуст. Когато впоследствие се сумират по- големи числа, смятането се основава на запомнените наизуст отговори, които са и образи. Та нали сумирането на трицифрено число става като първо сумираме единиците (нещо което знаем наизуст), после десетиците по същия начин и накрая стотиците, пак така. Тоест смятането у човек е аналогово. Откритието на дискретно смятане се отнася за машините и е творение на човека.То е по- просто и по- съвършено. Но да се върнем към образното мислене с цифри. Умножението също се извършва чрез предварително фиксирани и наизустени образи. Таблицата за умножение се учи наизуст, а не се учи как се прави умножение. Имаме образ на 8х8=64 и той е запечатан. Когато умножаваме числа възобновяваме този образ и го записваме или запомняме според начина на умножение- писмено или наум. Когато детето преминава от две ябълки, две пръстчета на две топчета на сметалото, то извършва следното действие- добавя към образите още един, който е по- универсален и може да замести който и да е конкретен.Впоследствие, когато се научи да пише цифри, добавя и този образ за запомняне в множеството клетки, които са запомнили 1+1=2. Получава се така, че действието абстрахиране, т.е. да се освободим от конкретността на образите за две ябълки, две пръстчета, две топчета и да стигнем до цифрата 2 има в краен резултат един абстрахиран образ, който не замества, а се прибавя към съществуващите. Това, че забравяме може би спомага да се разчисти паметта, а абстракцията за двете топчета на сметалото ни помагат да определим, че видените непознати неща са две, без никога преди да сме ги виждали, обаче по. реалистично е, че мозъкът ни открива подобието на предметите и до някакъв брой може да отчете сумата им без броене, а по групи, напр. 1,2,3,5 предмета могат да се възприемат като единица, двойка, тройка, петица предмети и това тяхно обединение да е някакъв образ, прим. "петорка от не знам какво". Реално, след тези ми разсъждения, у мен възниква въпросът, а кое е абстрактното, с което толкова се гордее човек? Леле- мале. :)