
Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5863 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
ЗА ЯДРОТО И ПЕРИФЕРИЯТА. По Atom Трудността за разделяне на стереотипите по тежест(за сега) идва не само от това, че не знаем кои са, но и от това, че не знаем що са. Най- достъпно е сравняването на това, което в отделни страни смятат за безспорно- някакъв компендиум от енциклопедии и речници в Уикипедия. (отразяваща обществените разбирания, налични в тамошните източници). Уики. ру смята, че стереотип е невярна представа за нещо. Англоезиковата смята, че е убеждение относно категория хора. Значи руската приема за стереотип прим. отношението към калните бани като към гадост, а английската, отношението към групата, правеща кални бани. Немците пък смятат, че свързването на стереотипите с групи е остаряло, а те са част от безсъзнателното- отпечатък от околното, който може да е както положителен, така и отрицателен. Това е само в уводните определения. Значи самото дефиниране още не е приключило за да е общоприето. При това, идеята, че са в безсъзнателно ни натиква в една дупка, където трудно би било да опише някой, кои са най- базисните стереотипи. Нали- колкото по- базисен, толкова по- неосъзнат. Това беше само, като адвокат на дявола да убедя Atom да не подхваща необхватното. А цитираните страници от Уики дават богата представа за това, що е то стереотип.
-
СТЕРЕОТИПИ И КОНВЕНЦИИ Стереотипите, според мен се оформят в общуването и се стига до някаква конвенция Прим. М: Пийнал съм, карай ти. Ж: Ами защо пи? . Извод: Тя предпочита да кара той. Прим. М: Днес трябва да се изкопае 1 т. кюмур. Тя: За мен е тежко. Извод Тя предпочита да копае той Прим. М: В битката ще убиваме. Ж: Убивай ти. Извод: Тя не иска да убива, а на война... Прим. М: Дай да измия чиниите. Ж. Не ги миеш добре. Извод Тя предпочита да мие тя Прим. Ж. Кое избираш, да ореш или да тъчеш? М: Ще ора, то е по- трудно.Извод: той избира това, което е тежко за да се свършат и двете Прим. Ж: Трябва да посрещнем гости. М. Добре, каква да напазарувам (освен бира). Извод: Той смята, че тя ще направи нещата добре, но е готов да помага И така, човек М/Ж, придобива опит във взаимоотношенията. Всеки намира ниша, която му е по силите. Горните примери могат да се развият и по друг сценарий, прим. кака Гинка и Генко. Накрая всеки си изработва снимка, отпечатък, стереотип на предполагаемото поведение и се съобразява с него. Случка от преди Десети. Служителят по заетостта в общината отива в циганската махала със списъка на свободните работни места. "Има места за 2 лекари". Тишина и мрънкане. "4 учители". Тишина и мрънкане." Инженер и 5 заварчици". Тишина и мрънкане. "12 души за чистотата". Масово вдигане на ръце. Служителят си изгражда стереотип, другия път да потърси "подходящи" работни места. В диалог са стигнали до конвенцията, че циганите имат готовност основно за ниско квалифицирана работа. Дори поведението в момента да е избор, а не културно наложено задължение, то става стереотип за другия/другите и формира съответни очаквания и ответно поведение.
-
Мисля, че концепцията за ядро и периферия е добра като умозрително построение, но й липсва конкретика и това ви спъва. Имам предвид неяснотата на характеристиките, които се разграничават при преминаване от едно в друго. Не става дума за очевидността, в примера земя/атмосфера, нито дори за нагорещено земно ядро и кора, където нещата също се размиват в широка гранична зона. Коя характеристика би била харт за ядро- брой семейни осакатявания, леки телесни повреди или забрана за посещение на училище, или управление на кола. Може полова диференциация в някоя професия, но коя да изберем? Медицински сестри, лекари, санитари? Или миньори, пожарникари, или обща трудова заетост? Дори клъстерен анализ на всички налични данни за жени/мъже би дало някакви различия на значими и незначими фактори. Твърде сложно, нали? Ако беше просто, да са го измислили. Просто наблюдение на кръстовище ще ви даде сравнително обективни данни за жени- шофьорки. Следва обяснението. Едно приблизително отношение 1/3 ще бъде ли дискриминативно или собствен избор? Значи и анкета трябва. Още по- сложно. Поради тази причина се подчиняваме на изградената интуитивна представа, повлияна от културата. А? П.П. Макар че непредставително изследване с броене на кръстовище на жените шофьорки и анкета с познати жени нешофьорки относно причини би било от значение да промени нагласа на непредубедения изследовател. Преди месеци попитах тук, във форума как се отнасят жените към оскърбителни изрази към пола им. Игнорираха отговора (3 лица). Изводът ми бе, че това им се струва далечно и не е в светлината на прожектора на вниманието им. Повече ги интересуват правата на ЛГБТ, осветени от медиите. Едно просто изследване би било и да проверите кой и при какви обстоятелства е употребил полово- оскърбителна дума във форума. Прим. "пичка" е употребена само 10 пъти. Лесно е. С търсачка може да проверите колко са употребите й в български сайтове и колко на подобна дума в джагатайски. Това е по- конкретно.
-
Не е ли шизофренна ситуация да смяташ някои за "други" и същевременно за свои? Държавното решение е лесно- нека са си други, стига да си плащат данъците. В личен план, когато нямаш досег- също лесно, всеки има права. Ошизофреняването идва когато синът ти започне да се отбива при Чичко паричко, а оня му се кълне в обич.
-
Онзи ден си бъбрих с една циганка- купетата на влака стесняват изборите. Нищо особено, нито полезно, нито неприятно. При широк избор щях да я избегна. Мисля, че и с Памела Андерсън в Биг брадър нямаше да си бъбря. Не ме засяга. Та, общуването, контактите, отношенията са въпрос на избор. Можеш да си стоиш в затворен кръг, а можеш и да го разшириш (ако искаш). С близките по манталитет се общува леко, с различните- трудно. Заради това има общоприети безобидни теми, като времето. Една случка. Емил Димитров бил на гости у брат си. Взел невръстния племенник да го подундурка на колени. Братът или снахата, не зная кой, си го грабнал. Това огорчило певеца. Тази ситуация е много хубава като пример. Срещите между братя са приоритетни, изборът е стеснен. Обаче се усещат разликите (в случая по сексуални предпочитания) и в това отношение двете страни са предпазливи и по- напрегнати. Особените, различните, са малцинство и точно те са притеглени да се присъединят към масата (Нютон) (и циганката първа ни заприказва, и Емил отишъл у брат си), а отблъскването приемат емоционално. Когато има общи теми- това, в което сме една маса- работа, политика, футбол, време или храна, всичко е наред, но когато се стигне до различието нещата загрубяват. Когато Емил Димитров физически се е сближил с детето от същия пол, майката или бащата са реагирали с тревога. Когато циганката показа снимка на внуче с бяла кожа на устата ми беше, но си спестих да възкликна. Не веднъж вниманието ме привличаше и дали у мен е портфейлът. Та, ония от графата "Други" са си просто други. Те не са ние. Заради това, естествено е в областта в която са"други" да са си "други". Извинете за тавтологията. Не може да искаш да си различен и еднакъв едновременно. В други области те не са други. Там и отношенията не са като към други. Надявам се да се изясних. В много случаи на човек в нашия динамичен век се налага да общува с други. Това е вече високата култура- те си остават други, но се държиш с тях като със свои. Двуличие, но какво да се прави. Когато търговецът от 1001 нощ отиде в страната на лотофагите, те всички са други, но той не дава това да се разбере , защото ще пропадне бизнеса. Дипломатът е сред други, но дипломатът е длъжен да бъде приеман за свой. Амбициозен артист е сред гейове, ами няма да създава конфликти, а връзки. За ДеНиро се разправя, че като постоял на ниско артистично ниво по- дълго време и попитал Значимия човек "На кого трябва да дам, за да пробия". Предполагам, че не е "дал", но е отворил дума, заговорил е на същия език и е бил приет. Другите по определение са други. Когато интересите налагат да се контактува с тях, културата дава предимство на този, който умее да се престори на друг. Това е.
-
Смисълът е ясен и вие разбрахте какво казвам "със свои думи"- в къщи използваме понятието "джендър" като синоним на извратен. Съдържанието му в политкоректната реч не ползваме в частните си разговори. В научна среда държанието ми е политкоректно. Това създава необходимост от раздвояване, но какво да се прави? Конфликтна ситуация и всеки си решава конфликта по свой начин.Чувствам се като герой от съпротивата срещу "Матрицата" и "1984"
-
И тук възниква колизията между Език на омразата и Право на личен живот. В моя дом мога ли да употребявам език на омразата към трети лица? Отговорът ми е МОГА! Защото не нарушавам правата на никого другигиго. Другото е "1984" и "Биг Брадър". И още: Мога ли в своя частен дом да възпитавам в своите разбирания за нормална сексуалност децата, за които съм АЗ отговорен по закон? Може ли и хомосексуалистът в дома си да възпитава в своите разбирания за нормално полово поведение осиновеното дете? Какво мислите по въпроса, уважаеми съфорумци?
-
Може и така да се каже, дори по- остро- ние използваме термина "извратености". От друга страна, ако приема, че съм представител на субкултурата, която не възприема като естествено различието при половите предпочитания и дори осъжда девиациите, то това ще отрази реалната нагласа срещу която се борят ЛГБТ. Аз обаче няма да се защитавам, опрян на свободата на изразяване в дома си. Както аз не се мушкам под завивките на ЛГБТ, така не искам и те да ме подслушват у дома. Навън аз не правя антигей паради, т.е. съм много по- толерантен.
-
Когато разговарям в къщи използвам "детенце, момиче, девойче, госпожица, булка, стринка, баба" или геронтофил, лесбийка, травестит. В къщи нямаме оспорвани специализирани поведенчески характеристики на половете, конфликтите решаваме според обстоятелствата- "Ти ще го направиш по- добре" и "Няма да мога, направи го днес ти" . При научни дискусии бих използвал "стереотипи отнасящи за поведението или дейността на половете".
-
А истината е защото не искат? Добре. Съгласен! Значи "джендър" е необходимо само на ЛГБТ, но те сами нямат .... (не зная какво), та се налага да ги защитават жени и мъже. А какво нямат ЛГБТ? За какво правят тия паради? За правото да се целуват пред деца? Или за правото да ходят със секси бельо по улиците, за каквото всеки мъж/жена би бил задържан като нарушаващ обществения ред? Ама те това могат да искат и като ЛГБТ, защо им е "джендър"?
-
Излишен! Толкова колкото и "ром". Радетелите приемат, че "жена, ром" са дискриминационни понятия. Смятат, че променяйки името ще се променят отношенията. - И к`во? - И нищо. В психологията, а и в българското общество се оценява равноправието по отношение труда и изобщо дейността- мъже мед. сестри и жени- щангистки. Дори синдикатите ратуват жените да са предпазени от несъвместимо тежки дейности и жени- миньори няма. Особени роли, които не са достъпни за половете няма в нашата култура. Ако смятате, че има, моля дайте пример.