Втори след княза

Госпожо, ползвайте си контрацептивите и често се съешавайте за да не ви се натрупва напрежение! На косвена закачка, че някои са луди- косвена закачка, че някои са недооправени! Защо някои смятат това за добър тон? "

Като се замислих, принципът е добър, обаче приложението му създава някои проблеми. Дали ще хвърлиш семето в мъжко или в гумичка, излиза все неадаптивно за човечеството. Явно нещо друго ще да е. Засега се отказвам от приложния момент и ще размисля върху принципа.

То, господине, ако погледнеш политическите форуми, псувня до обида и ругатня. Не че трябва, но толкова си могат хората. Който знае как, справя се и без тях. За теб, господине, не зная. Ако толкова трябва, действай както можеш. Пък за двете деца- то туй английска работа. Ние, ваша милост не го правим само два пъти. Като свърши зареденото в резервара, и да ръгаш чушки в боба, ce няма полза, ако ме разбирате, де.

Тук има повод за обсъждане на два термина "извращение", който е морален и "престъпление", който е правен. В християнския морал мъжеложеството и онанизмът са извращения. При днешните обстоятелства, когато участваме в градежа на нов морал, можем да изложим мнение. Смятам, че извращение е нещо, което не способства за развитието и еволюцията на човечеството. Извратен би бил човек, който върши неща, създаващи условия за упадък на човечеството. Прим. не възпроизвежда човеци. Тогава ще трябва да се съгласим с Библията. Продължението следва

Радвам се, че в мнението ви не съществува Бог. Жалко че отсъстват и неписаните закони- морала, но това е неминуемо, с Бог си отиде и неговия морал, а социалистическият бе недоносче. Сега изкристализира новият. Не за това ми беше думата. Въвеждането на термините "език на омразата" и "политкоректна реч" са ограничения извън онези, които споменахте. Думите не ограничават никого по отношение на свободата. Забраната на думите обаче ограничава свободата на изразяване, което е признак за несвободно общество. Вярно ли е според вас? Всъщност с публикувания преди миг коментар ми отговорихте. ОК!

Съгласен, а индивидът може да съобрази или не поведението си с изискванията за полови роли, в съответствието с обратната връзка от познанията си, какво мисли обществото. Както по- горе стана дума, свободният избор е критерият, а последиците, санкциите на обществото са критерий за свобода в обществото. Т.е. в общество, което санкционира враждебността към гейовете, да избереш отношение на враждебност е проява на свобода, а ако те подложат на остракизъм в гилдията на артистите е проява на несвободно общество.

А-ха. Разбирам мнението ви с уговорка по т. 1.а именно да е "Присъщо на хората и на мъжете, и на жените" Разбира се, това не е основен белег за наличието на свобода на личността, а само за свобода в избор на роли в половото задоволяване. Може би по- важен критерий за свобода на личността е свобода на придвижване, на труд, на изява на възгледи за обществото и неговото развитие и т.н. Поставянето на единствен критерий "Ти за или против гейовете си?" за да узнаем дали човек е За свободата е много едностранчиво и не съответства на общото разбиране за свобода.

Да речем, че джендърството са роли, приети от полово зрели хора, за получаване на полово удоволствие по различен начин. Едни чрез сексуално общуване с другия пол, други чрез игрички (пърформънси) със своя пол. Може ли да включим играещите с ръка към джендърските роли? А тези, дето воайорстват, показват се, папкат изпражнения, потриват се в облечени хора или в дрехи на свои фетиши, или се обличат в дрехи на другия пол за да им е кеф от допира до ерогенни зони на чорапогащи или прашки? Друго. Ако това е изява на друг джендър, то важно е да обсъдим адаптивността на тези роли. Полезно ли е за еволюцията на човечеството? Усложнението излиза от това, че като хора, надвили си на масрафа, вече не гледаме еволюционната страна на действията си, а към своето щастие (или удоволствие). Човек вече не цели полезното, а приятното. Това е друга философия. Оня с талантите, които трябва да върне на Господ(аря) си не е отговорен. Той може да си гледа кефа. Ерго, появата на джендърите е отказ от прагматизма и насочване към вулгарно епикурейство, в см. хедонизъмът като основно благо. Ако обаче джендърството са роли на половете по отношение на труда, то това изключва половите практики и съответно гей- парадите и е движение по отношение свободата на избор на професия. Ако е роли в семейството, то това се решава от двама и прокламирането му не става с голи дупетия. Наближавам до извод, че движението за въвеждане на пол "други" в рамките на джендър е нещо неясно за самото се бе си и НЕ БИВА ДА БЪДЕ УЗАКОНЯВАНО В БЪЛГАРИЯ.

Моля да прекратим тази насока на дискусията. Сега пък всички са роби в буквалния смисъл. Значи цар Освободил е освободил руските крепостни и България, подготвена от духовните и революционни борби, от робство. Съгласен. Нека си говорим за джендъросването ( от "бънбъросване" у Уайлд- този виден и с много поклонници от цял свят хомосексуалист. Аз също му се възхищавам.)

ПИТАНЕ Един мит или истина, разказва, че имало един известен българин, оперен певец- копрофаг, който, като го насмете, си плащал на няколко от "лошите момичета" да му гостуват в къщи, да нагъват само шоколад и после той се размазвал от удоволствие да им папа аканото. Та, това присъщо на мъжете поведение ли е, на жените или е извращение. Не ще да е хранително, защото той държал лакомството му да излиза от хубави женски дупенца. Полово поведение ще да е, не е посягал на мъже. Та по отношение джендъра, този мъж, жена или други е? Ако не е "други", а извращение, то защо педерастията да не е извращение, а също и констатацията, че в "други" са само ЛГБТ, за което стана дума.

Различаваме се на основание разбирането за наличие на свобода на личността в ОИ, пропуснато тук, която отричам. Но, млъкни сърце:) Не бих продължил дискусия, в каквато не съм участвал и в "История", основно защо в тази тема- за джендъра тя не е съвсем в десятката. Стигнахме до нея заради стереотипите. Получи се така, че илюстрирахме, че някои участници изказват различаващи се възгледи, а то и стереотипи- техни снимки по един и същи факт. Според очакванията, факта "слон", "хомосексуалност", "полови стереотипи" се коментира от своя личен опит- (слонът и слепците), което си знаехме. Тук възникна и друг въпрос- кой е значимият фактор във формирането и преформирането на стереотипите. Личният опит, научните аргументи, медийните повторения, обясненията в детството, мнението на значими личности и т.н. За да се преформулира стереотипа "джендър" или "турско робство" предлагате научна интерпретация. Лошото е, че историята, както и психологията са далеч от точните науки в обясненията си и силно се влияят. Прим. в момента хомосексуализма се смята за нормално полово поведение, но не е било така, а не може да се прогнозира и как ще се интерпретира в бъдеще- това не е като v=s/t. Така че науката не е по- силен фактор от медиите в преформулиране на стереотипите, което се потвърждава и от рекламите за цигари, надделяващи ясния отговор на науката. А в случаи като кафето- където едни казват- полезно е, други - вредно е, а производителите печелят от реклами, предимството е изразено. Прилагане на неабсолютен мит разбирам като мит с алтернативи. Обяснението на слънцето да е Аполон, но и Ра, но и звезда. Смятам, че по- скоро един от митовете ще генерализира и ще надделее над другите. Човек не може да живее в хаос от стереотипи. Хомосексуализмът не може да е и и нормално и ненормално, всеки ще си стигне до генерализирано разбиране що е то, а после хората с един мит ще се сближат като разбиране. Ето, например аз смятам хомосексуализма за неадаптивно поведение, което може да бъде овладяно от личността и да не се прояви. Друг- че е норма, трети, че е престъпно. Впоследствие едно от разбиранията надделява и всички ще смятаме, примерно, че да се дупим/да ни дупят е норма или че е лудост, или че е престъпно поведение. Едно от мненията надделява, абсолютизира се.

Това е твоя разказ за истината, но той не ме печели. Смятам, че националната независимост е по- значимото. Екзархията, учредена от султана е някакво признаване, но не и независимост. Левски и Хлътев това са юнаците! Екзарха е като Йоан Кръстител- След мен ще дойде един, който кръщава с кръв.

Охо- значи този мъж не й харесва, но тя стои при него. Иска да й го променят. Разводът е прекрасна изява на свободата! На който не му харесва, има цивилизован начин! Първи съвет към жени под насилие- РАЗВЕДЕТЕ СЕ! Ако не искате, ИЗБИРАТЕ рисковано решение.

НЕСЪГЛАСИЕ Това не е вярно. Хората не са ИМАЛИ лична свобода. Самите турци не са ИМАЛИ лична свобода. Цялата земя е на султана. Право да се придвижват имат само търговци с тапия. Знаете ли каква е съдбата на българина, командващ турския флот при обсадата на Константинопол? Когато с ниски гемии, с маломощни оръдия за да не ги обърнат, атакувал венецианските галеони с високи бордове и голямо водоизместимост и не могъл да им направи нищо, било заповядано да бъде екзекутиран. След застъпване на офицерите бил помилван и пуснат. Без дом, без земя и без шанс да придобие. Това не е само през онази година, а чак до реформите и да се сравнява с времето на реформите цялото иго е сериозна неистина. Омаловажаване на игото води до сравняване на постиженията на свободни с подтиснати народи и извежда други, прим. генетични причини за липсата на просперитет при тези, които са били "свободни под падишаха". Как иначе се обясняват постиженията на италианското изкуство, френската култура, немското просвещение и отсъствието им сред "лично свободните" българи? А сега алтернативата: Въпреки тежкото иго, духът бе съхранен. Появиха се възрожденците и революционерите и ние сме техния дух и кръв!

Този въпрос ме вълнува. Моите лични митове съм изявил в отделна тема във Философия. Каква е офертата за митове, с които бихте предложил да се заменят настоящите? Това е много важно, не само защото ние- гражданите трябва да участваме, но и защото "става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н." което вие изповядвате. Какво предлагате по започнатата от вас тема- какъв е периода от 14-19 в., какъв е Левски, Ботев, възрожденците и революционерите?

Лично за мен митът за робството никога не е бил оправдание. Митът за възрожденците и революционерите обаче е бил не само повод за гордост, но и пример. Значи. Паисий ходи при българите и не им говори, че са смазани, тъпи парчета, гадни продажници, със съзнание, промито от поробителите. Не казва едни от вас са подлоги на турци, а едни на гърци. Той казва "Ние сме били велики и това е именно нашата история"=нашият дълбок и основополагащ съзнанието мит. Капитан дядо Никола повежда безумно чета на смърт и казва "Ние само дрънкаме звънче, след нас други ще ударят камбаната" . Левски ... ама някои се ровят в калта по обувките им. Въпрос на ръст.

Да речем, митът за робството е хаотично приет в националното съзнание, а "ние" искаме да го променим= социално инженерство. Нека се попитаме: С какво митът за робството в Египет е деморализирало евреите? Те митологизират Избавителя си. Нашите Избавители са възрожденците и революционерите. Те са надвили страшното робство и са толкова по- велики, колкото по- страшно е било то. Предателят Юда не е пречил на Исус, а го възвишава. Така че митовете за възрожденците и революционерите следва да се култивират, а не демитологизират. Естествено, ако "ние" смятаме, че искаме да сме българи и да имаме свои митове.

Ама аз не искам. Тези митове са основополагащи за Третата Българска държава и разрушаването им води до деморализация, разпад на идентичността и склонност към приемане чужди митове- прим. за Бащите на демокрацията, които са също толкова хора с дефекти, но са охранявани от национална кауза митове на друга страна.

Really? Да не би да искаш да кажеш "Ние самите хора (обществото) решаваме кое е добро и кое не."?

ЗА ЯДРОТО И ПЕРИФЕРИЯТА. По Atom Трудността за разделяне на стереотипите по тежест(за сега) идва не само от това, че не знаем кои са, но и от това, че не знаем що са. Най- достъпно е сравняването на това, което в отделни страни смятат за безспорно- някакъв компендиум от енциклопедии и речници в Уикипедия. (отразяваща обществените разбирания, налични в тамошните източници). Уики. ру смята, че стереотип е невярна представа за нещо. Англоезиковата смята, че е убеждение относно категория хора. Значи руската приема за стереотип прим. отношението към калните бани като към гадост, а английската, отношението към групата, правеща кални бани. Немците пък смятат, че свързването на стереотипите с групи е остаряло, а те са част от безсъзнателното- отпечатък от околното, който може да е както положителен, така и отрицателен. Това е само в уводните определения. Значи самото дефиниране още не е приключило за да е общоприето. При това, идеята, че са в безсъзнателно ни натиква в една дупка, където трудно би било да опише някой, кои са най- базисните стереотипи. Нали- колкото по- базисен, толкова по- неосъзнат. Това беше само, като адвокат на дявола да убедя Atom да не подхваща необхватното. А цитираните страници от Уики дават богата представа за това, що е то стереотип.

Да не би в случая да играе роля желанието да бъде харесана, да съответства на очакванията на значима личност за да бъде приета в средата? Забелязал съм, че много хора, М/Ж, които не са се утвърдили, гледат да угаждат на началниците и внимателно следят какво цени шефа.

Масовите стереотипи са функция от индивидуалните. (самата функция не знаем каква е). Ако имаше еднопосочно влияние на културната матрица, тя щеше да произвежда непроменими стереотипи.

Изразяваш антифеминистки възгледи. Каква според теб би била женската позиция- отговор пряк словесен отговор (На агресията с агресия) оплакване до по- авторитетен мъж- админ. (На агресията с жалба) премълчаване (На агресията с подчинение) Други ...... (свободен текст :) )

СТЕРЕОТИПИ И КОНВЕНЦИИ Стереотипите, според мен се оформят в общуването и се стига до някаква конвенция Прим. М: Пийнал съм, карай ти. Ж: Ами защо пи? . Извод: Тя предпочита да кара той. Прим. М: Днес трябва да се изкопае 1 т. кюмур. Тя: За мен е тежко. Извод Тя предпочита да копае той Прим. М: В битката ще убиваме. Ж: Убивай ти. Извод: Тя не иска да убива, а на война... Прим. М: Дай да измия чиниите. Ж. Не ги миеш добре. Извод Тя предпочита да мие тя Прим. Ж. Кое избираш, да ореш или да тъчеш? М: Ще ора, то е по- трудно.Извод: той избира това, което е тежко за да се свършат и двете Прим. Ж: Трябва да посрещнем гости. М. Добре, каква да напазарувам (освен бира). Извод: Той смята, че тя ще направи нещата добре, но е готов да помага И така, човек М/Ж, придобива опит във взаимоотношенията. Всеки намира ниша, която му е по силите. Горните примери могат да се развият и по друг сценарий, прим. кака Гинка и Генко. Накрая всеки си изработва снимка, отпечатък, стереотип на предполагаемото поведение и се съобразява с него. Случка от преди Десети. Служителят по заетостта в общината отива в циганската махала със списъка на свободните работни места. "Има места за 2 лекари". Тишина и мрънкане. "4 учители". Тишина и мрънкане." Инженер и 5 заварчици". Тишина и мрънкане. "12 души за чистотата". Масово вдигане на ръце. Служителят си изгражда стереотип, другия път да потърси "подходящи" работни места. В диалог са стигнали до конвенцията, че циганите имат готовност основно за ниско квалифицирана работа. Дори поведението в момента да е избор, а не културно наложено задължение, то става стереотип за другия/другите и формира съответни очаквания и ответно поведение.

Като си помисля за негъра Орфей, нещата са тръгнали доста отдавна и сега Д.М констатира доста напреднал етап.