Втори след княза

СИГНАЛ, ЗНАК, ИНФОРМАЦИЯ

Сигналите са материални, а виж, информацията- не. Къде отива материята/енергия? Ами върви си по пътя.

Сигналът е примерно отразена от обекта светлина, достигащо топлинно излъчване, за кучето на Павлов, това е миризмата на храна.

Знакът е това, което този сигнал означава. За кучето на Павлов- ясно, ще има храна. Ако амебата усети топло, това означава нещо добро и съответно да се придвижи натам. Тукобаче има едно смесване- знак би било и ако преди носенето на кучешка храна звъни звънец и този звънец също ще означава храна и без да мирише. Написано с букви или изобразено куче, пак означава куче. Това са все някакви преки и косвени знаци, различни по представяне. Те са си материални. Звън на звънец, изчукан надпис, нарисувано куче пазач.

Информацията обаче е разкодираното у нас. Розетския надпис има знаци, които не са носели информация. Хвала на Шамполион, че ги е разчел= разбрал връзката между знаците на гръцки и египетски и разбрал какво и как се означава с йероглифи. Ами Пръстенът от Езерово, оня на Ролистен  , там имаме знаци, но те вече нищо не означават за нас, защото кодът- езикът не съществува. Прекъсната е връзката между знак и означавано! Знакът не поражда информация= знание.

Та, нещата си идват на място, когато приемем, че Информация= знание е термин, абстракция. Нещо, което го няма в природата, но по някакъв наш начин означава нещо от природата. Примерно изпратеното изображение на човек в космоса за нас означава нещо, има информация. Обаче за извънземния разум дали означава нещо? Дали те ще го оприличат на нещо, вярно или невярно? Или ще стане като във вица, дето учителката възложила да нарисуват извънземно, а после написала на детска рисунка "(2). Такива извънземни няма"  

Преди 22 минути, Джереми said:

" Съществуването " на нещо, се установява чрез знанието информацията за него, значи съществуване и информация за съществуването вървят ръка за ръка, ако няма никаква информация няма и съществуващо.

Та, извънземни съществуват ли? Съществуването на нещо не е свързано с информацията за него. Преди Колумб, Америка е съществувала... или смяташ, че се е появила с Веспучи, защото Колумб е донесъл информация, че това е Индия.

Преди 43 минути, Джереми said:

А фактите събитията не са ли информация, имаме събитие например автомобилна катастрофа, това не е ли информация за станалото събитие, може ли да има събития без информация за тях ( такива събития лишени от информация, нещо се случва но не знаем какво е защото до сега не сме го наблюдавали и можем само да гадаем какво е, а не събития които се случват но нямаме информация за тях поради някаква причина, примерно не виждаме или не чуваме ) Събитието и фактите са сами по себе си информация за заобикалящата ни действителност, а тази действителност е материя която възприемаме чрез информацията за нея. Та без информацията за действителноста, няма как да се разбере за нея, може само аксиоматично да предположим че действителноста съществува извън информацията.

Интерпретирам го така: Фактите, събитията не са информация. Примерно паднало дърво на незнаен остров. Събитието си е събитие. Чак когато човек научи за него, може да каже "Има информация ,че през 2023 г. е паднало дърво на остров ...". Събитията и фактите стават информация, само ако са възприети от някого. Примерно местния алигатор вижда как пада дървото и впоследствие заобикаля, защото е "получил информация", че е паднало дърво. 

Интересен е моментът, че и съседните дървета "отразяват" това падане като започват да заемат мястото му. Това обаче не е защото са получили информация, а защото им се е открила светлинка. Те просто растат, при това по- успешно в тази новооткрита среда. 

За получаване на "информация" трябват сетивни и като цяло нервни клетки, а сега и сензори и електронни схеми, които да я получат и преработят. Както казваш, трябва възприемане което да прекодира процесите на света във вътрешни

Преди 43 минути, Джереми said:

тази действителност е материя която възприемаме чрез информацията за нея.

А действителността си съществува. Дърветата на неизвестния остров си падат и без наше възприемане.

„ЦЕЛТА НА ЗВИЗДИЧ Е ДА ПОВЛИЯЕ НА РАЗКЪСВАНЕТО НА СЪРБИЯ КРАЙ БРЧКО НА ДВЕ ЧАСТИ, ЗАЩОТО ВОЙНАТА НЕ ИЗЛИЗА ОТ ГЛАВАТА МУ“ Слободан Жуплянин

1 януари 2024 г Машинен превод

Цитирай

 

Деканът на факултета по сигурност и защита в Баня Лука, Слоболян ЖУПЛЯНИН: Денид Звиздич смята, че ситуацията в БиХ може да се реши с война, затова прави прогнози, че ако Сръбска се отдели, тя трябва да бъде откъсната, за да не бъде Сърбия способна да му се притече на помощ... Следователно и това няма да стане, нито има нужда от това. Всичко това, което прави Звиздич, е допълнително смущение за широката общественост в Босна и Херцеговина

ДЕКАНЪТ на факултета по сигурност и защита в Баня Лука Слободан Жуплянин каза, че призивът на босненския политик Денис Звиздич за незабавно разполагане на войници на EUFOR и НАТО в района на Бръчко представлява нова заплаха и провокация, насочена към Република Сръбска, нейните институции и сръбската хората.

- Тези заплахи са по следите на онези, които призовават за арестуване на официални лица в Сръбска, за въоръжени нападения срещу Сръбска... Сега Звиздич надскочи себе си и това, което направи, е прословута политическа глупост и напълно ненужно провокиране на Сръбско, своите институции и хора - каза той е Srni от енорията.

Той припомни, че дори през последните дни самите служители на EUFOR можеха да чуят, че ситуацията със сигурността в Босна и Херцеговина е стабилна и че няма нужда от радикални действия.

Жуплянин оцени, че целта на Звиздич е била да разреже Сръбска на две части, тъй като войната не се появява в съзнанието му.

- Той смята, че ситуацията в Босна и Херцеговина може да се реши с война, затова прави прогнози, че ако Сръбска се отцепи, тя трябва да бъде отсечена, за да не може Сърбия да й се притече на помощ... Затова нито ще стане, нито има нужда от това. Всичко това, което Звиздич прави, е допълнително смущение за широката общественост в Босна и Херцеговина – посочи Жуплянин.

Той добави, че всички знаят, че Сръбска води мирна политика и вижда бъдещето на Босна и Херцеговина в демократични, конструктивни разговори и диалози между трите съставни нации и двата ентитета.

- Очевидно това не удовлетворява босненските политици, затова те призовават към интервенционизъм. Крайно време е всички ястреби от бошняшката част да се опомнят и да разберат, че не е възможно нещата да се решават така, както те си мислят и че не е възможно да се мажоритаризира никого - каза Жуплянин.

Заместник-председателят на Камарата на представителите на Парламентарната асамблея на БиХ Денис Звиздич призова за незабавно разполагане на войници на EUFOR и НАТО в района на Бръчко като „превантивна дейност за запазване на мира и стабилността в БиХ, региона и ЕС“.

 

Преди 16 минути, todorg said:

В днешно време религията  ,не би  трябвало въобще ,да има място в училищата.Живеем и в глобализиран свят ,където на няколкостотин квадратни метри съжителстват хора с най различни етноси и религии (за мегаполисите говоря) ,на  ,които прадедите им точно заради религията са се клали взаимно.

Съгласен съм. Само че има много потребители и извършващи тая услуга, които са заинтересовани от съществуването й. Хора, които се нуждаят от бог и хора, които им го осигуряват. 

Преди 3 минути, Джереми said:

Например светлината от една звезда е информация за звездата

А аз приемам, че светлината от една звезда е факт, събитие, а информацията е това, което ние или някой произведе като информация от установените данни. При това информацията може да описва вярно или невярно факта, а и данните могат да бъдат установени вярно или невярно.

Пак- информацията не е в светлината, а в нашето обяснение.

On 9.12.2023 г. at 15:56, Джереми said:

Моля за дискусия по темата.

Мнението ми е, че авторът гледа по друг начин на данни и информация.
Смятам, че всичко съществуващо може да бъде изучено, т.е. да формулираме информация за него. Всичко може да бъде ползвано за първични данни от които да извлечем информация- маса, енергия, разположение, скорост, подредба, артериално налягане и обложеност на езика ако щеш.
Смятам също, че получената информация се овеществява в нещо- било мозъчни или полупроводникови, текстови или изсечени на камък символи. 

При това положение, вътре в нещата, дори в споменатата в статията анихилираща двойка или гените няма информация. Там си има обикновени процеси и материя. Информация има в знанието за състоянието или процесите. 

При овеществяването на информацията също преминаваме в материалното. Може информацията да се съхранява отпечатана върху тухлички от печена глина или чрез възелчета кипу. Обаче това са си материални обекти. Те тежат и основателно е да се попитаме, дали ще ни стигне вселената за да опишем вселената.

Та, моето мнение е, че информацията не е материална, но се съхранява кодирана в материални  обекти, вкл. мозъка на човек.

On 29.12.2023 г. at 21:58, Р. Теодосиев said:

Каква рецесия в САЩ?

Да се гордеем ли, че чрез закупуване на излишни ваксини, купуване втечнен газ и ядрено гориво, чрез предплащане на несъществуващи ЕФ- ки сме подпомогнали тяхното спасяване от рецесията? Или да се чувстваме пак употребени?

Пожелавам осъществени надежди през 2024 г.

Преди 3 часа, deaf said:

Преди 3 часа, gmladenov said:

патриархът на Сръбската православна църква Порфирий е казал в началото на тази учебна
година, че в училище "е много по-важно да се събират добродетели, отколкото знания".

Тук обаче съм съгласен с патриарх Порфирий. Под добродетели разбирам също така честен и добросъвестен поглед в научните изследвания. Знанията не са най-важни...

Опираме до възпитателната роля на църквата и училището. У нас това е грижа на родителите, които имат свое виждане. На времето училището е осигурявало масово производство на еднотипни по характер ученици за масовото производство с еднотипни работници. Днес изборът за успешно поведение е индивидуален, както е индивидуално и уникално производството. Това изисква свобода на избора на всекиго, което пък разклаща единството на нацията. Това пък е добро за империите, които не се интересуват от избора на морал, а от плащанията.

Основно присъщо на трогателното е сълзливостта. Това го свързва с трагичното, но не до там, че да смятаме, че е трагично... търся местоположението му по отношение на основните естетически категории. Не е трагично, защото може да се прояви и при радостен случай- леят се сълзи и при женитба, и при раждане. До някъде е комично- сълзите на Тити не са заради това, от което мъжете плачат и това е малко смешно. Не е и трагикомично- нещо нещастно и с щастлив край- явно не такива са надгробните речи. За героично или величественото не споменавам. Трогателното е камерно, интимно. Изглежда не принадлежи на обичайните естетични категории или на някаква тяхна смес, някаква част от техния спектър.

Като жанр- романтичните- сантиментални произведения са обикновено трогателни. Разказ за чувства, за тяхната динамика. В този смисъл, не действията на героите са важни, обикновено те са разнообразни, важна е последователността от емоционални преживявания, които в този вид произведения са направо предвидими. Даже понякога е дразнещо защо домакинята още не се е влюбила във водопроводчика.  При това разбиране трогателно- сантименталното е преход от разказите за действия- как Ахил убива Хектор към разказ за преживявания- как Оливър Туист страда преди да намери добротата. Или пък чувствата на чичо Скруч, променили се в една Коледна нощ. Види се, промяната, обратът предизвикват сълзи. При това обрат от негативни емоции към положителни. И то обратът е в сравнително кратък момент- една особена точка (в математическия смисъл) в повествованието. Преживяванията стигат връх или дъно, превръщат се в други или в своята противоположност и това предизвиква сълзи. Трогателното е само момент. поради което не се позиционира в категориите и жанровете.

Харесва ми да приема, че трогателното е особен, възприеман от публиката като лично значим и отнасящ се към лица от най- близкия социален кръг момент в повествованието, който отбелязва промяна в емоционалната динамика на сюжета.

Което пък води до това, че освен динамика на събитията има и друга динамика- на емоциите, която може да е във фаза или не, при това и двете постъпвят у публиката и тя я- ги долови, я- не. До друг път.

Като търсих с търсачката някакво определение на Трогателно, най- често срещаната употреба във фраза бе "трогателна реч". При това често се отнасяше за сбогуване на спортист, може би търсено наблягане, че не е особено емоционална персона, който напуска отбора, в който е бил дълго време. Трогателни са и надгробните речи, изобщо думите за окончателна раздяла. Защо?

Към двете основни причини- емоции в близка общност и лична значимост на ситуацията, прибавям и това, че всички я оценяват като изключителна. Всички са разчувствани и това се предава от един на друг, все пак изискването на общността е да оценяваме ситуацията по един и същ начин и да реагираме с едно и също поведение.

По- конкретно и в частност бих споменал искреността- никой няма да се трогне ако усети фалш или знае за подмолни причини за това поведение или реч. Припомнят се емоционално обагрени общи спомени, което отново ни закотвя към общността, признават се стаявани топли чувства, които вече няма смисъл да се таят; думите са издълбоко сърдечни, доброжелателни, неизказвани, интимни и с положително отношение към другите; Биват изразявани надежди и пожелания, отново интимни и конкретни, които сплотяват, показвайки добронамереност.

Като става дума за подражание на пример измежду общността, препращам към онзи кинематографичен трик, при който се смеят зад кадър или някой от миманса бърше сълзи, или изразява вълнение, с което задава модела на подражание. Да, трогването е заразно и ако някой показава, че е трогнат, когато казва думи за сбогом, трогнати ще бъдат и другите.

Основните, характерни моменти в трогателното са 

• Емоционалност. Преобладаващо в ситуацията не е разумът, а емоциите. При това социално центростремителни емоции- милозливост, бащински, майчински, синовни, съпружески и любовни привличащи чувства, съпричастност с такива у другите хора.
• Чувства на общност- споменах междучовешките чувства на свързаност, а когато става дума за животни и природа, отново има една силна връзка, общност, с тези животни или природа. Може да ни трогне и грижата за птица към пиленцата или кучка към кутретата, защото пренасяме нейното поведение и я надаряваме с чувства, от нашата човешка практика. Може да ни трогне цвете в планината, защото отново пренасяме, метафоризираме в нещо човешко- било то красота в сурово обкръжение или устойчивост сред злини, или превръщането му в символ за нещо човешко- незабрава, вярност, любов, очите или дъха на любим. А най- простото е, че възприеманото е красиво- показва нещо адаптивно, устойчиво, положително, желано.
• Личностна значимост- това е ситуация, която се е случвала или е мислена като възможна да се случи, или е възприета в момента като такава възможност. При това тя има значимост, засяга важни връзки и техни промени. Към момента преобладават трогателните моменти от интимната, тясно сфера. Най- въздействащо е тясното обкръжение. Дори във време на мощни социални промени, за нас най- важни са промените с най- близките: преживяванията на партньор, родител, другар. Пламъците на войната ни въздействат, защото може да се случи нещо с наши роднини или хора, с които сме свързани емоцонално.

В основата на трогателното е разпознаването на емоционалната ситуация. Емоционално невежите и дебелокожите не се трогват. Любопитно е, че неразпознаването на емоционалната ситуация не прави хората по- слаби, напротив. Чувствителният, който веднага пълни очи щом се промени нещо в емоционалното статукво се смята за мекушав. Да ме прощава Тити Папазов. Пеньо Пенев, за да изрази своята душевна сила казва "Очите ми не са на мокро място". В този смисъл, аз съм на страната на сухите очи. Да, сред тях има дебелокожи и емоционални невежи, но има и емоционално компетентни, уравновесени, силни характери.

От друга страна, чувствителният бива приет по- мирно, не се възпирема като заплаха. Някои смятат, че в сълзите има някакви феромони, които действат на агресора, но може това да са нормални актове на "предаване". При всеки животински вид има някакво поведение, което казва "Аз се предавам", лягат, смаляват се, оголват нараними части от тялото. Човек показва това със сълзи. Поради това бива и мирно приет.

Някои сръбски интелектуалци смятат, че сърбите са толкова разделени, че е на лице "апартейд", функциониращ на принципа на пагубния американски мит за изключителност. Машинен превод.

Цитирай

 

Дубравка Стоянович, известен историк и един от най-авторитетните писатели на т.нар. „другата Сърбия“ (друг термин от политическия дискурс, който заслужава сериозно разглеждане) направи по-широка и широкообхватна претенция, въпреки че в случая се отнасяше до състоянието на съвременната сръбска историография, т.е. рязкото разделение сред нейните последователи.

Критикувайки „държавните историци“ от САНУ, че не си поставят за цел науката, а „поддържат правителството и контролират властта“, което предполага „напълно съзнателно фалшифициране на историята“, този виден представител на може би най-спорната интелектуална, професионална и академична група в Сърбия, каза следното: „В нашия исторически свят ние живеем в пълен апартейд: ние имаме нашите срещи, те имат своите...“.

Тя съвсем основателно използва квалификацията апартейд и е добре, че като историк и сериозен учен го направи. Какъв късмет, че апартейдът е уникален само за сръбските историци, въпреки че е и много вреден. Не, цялото сръбско общество е заразено с изключителната логика на апартейда и преди всичко неговите интелектуалци и политици, които го излъчват в медиите и го излъчват в околната среда или, от гледна точка на социалната екология, замърсяват психичния хумус на нацията.

Дубравка Стоянович, като изследовател на произхода и поведението на сръбските елити, за които е написала забележителни страници, със сигурност е ясно, че този вид фанатична нетърпимост не се случва за първи път в историята на Сърбия.

В есе, включено в книгата „Нефт върху водата“, позовавайки се на известния професор от Юридическия факултет Живойин Перич, тя описва политическия климат в Сърбия в началото на 20 век по следния начин: „Политически опоненти не бяха възприемани като сътрудници в общата работа за постигане на общото благо, а като кръвни врагове, което означаваше, че политическият друг не е легитимен, като по този начин се отваря пространство за остри политически конфронтации, включително дълга история на политически убийства“. Тъй като, опирайки се на теоретичните положения на Фернан Бродел и нейния професор Андрей Митрович, Дубравка Стоянович пише есета за „историята на настоящето на Сърбия“, виждайки в него уникалния епистемологичен потенциал на обхвата и прозрението на историческата наука, ще бъде интересно как някой бъдещ историк, когато настоящето, което разглежда нашият автор, ще стане нещо от миналото, за да прецени мястото и ролята на днешния интелектуален елит на Сърбия. Защото за създаването, съществуването и поддържането на вътрешносръбския апартейд може да допринесат повече от средностатистическите неубедителни политици онези, които се считат или по-често се смятат за граждански и либерален елит на сръбското общество, а напоследък те са обидно шумни и агресивни, с претенцията да говорят от името на граждани или по-точно ГРАЖДАНИ, защото всички жители на сръбските градове, включително Белград, не са това за тях. Подписалият тези редове е надлежно и отдавна регистриран жител на Белград, но, очевидно, не е ГРАЖДАНИН, така че темата за това симптоматично разграничаване ще бъде обявена в Сърбия, както е редно, защото този изкуствен и неустойчив "вътресръбски" „Апартейдът не е нещо, с което нашите братя в Република Сръбска трябва да се справят, въпреки че последиците от него ги засягат болезнено. Те имат по-важни национални и екзистенциални задачи. Да кажем само, че идеологическият апартейд, наложен от „гражданския“ елит, който типологически функционира на принципа на пагубния американски мит за изключителността („exceptionalism“), има два основни аспекта, т.е. измерения – териториално и социокултурно, и че те се актуализират на няколко нива и в множество контексти, от локален, през условно казано „сръбски“, до общосръбски. Бруталността и безразсъдството, с които той изригна на общосръбско национално ниво чрез брутални атаки срещу сърбите отвъд Дрина, го задължава да отговори и той трябва да бъде решително даден в епицентъра, във фокуса на патологията, в Сърбия и в Белград. В противен случай има опасност и без това крехкото сръбско единство да бъде допълнително застрашено. Случайно ли това, както обикновено, се случва във време, когато е най-необходимо обективно и жизнено, а не програмно и идеалистично?

Ама то и у нас съм чувал някои "умни и красиви"(т.е. приписващи си изключителност) да смятат, че са водачи на основание на това, че в царството на слепците, едноокият е цар (пак, тази изклчителност). Видяхме, че порфирородни особи и харвардски възпитаници имат по- слабо зрение от народа.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

трогателното се позиционира в промеждутъка смешно- драматизъм, като указаният драматизъм няма точно естетическо определение. По- скоро означава напрегнатост, тревожност. Възможно е и да е смесица от тъжно и смешно. Някакъв спомен за нещо тъжно, което е отминало и вече ни е само мило.

Изглежда съм допуснал значителна грешка. Драматизмът, напрежението е присъщо на драмата въобще, все едно дали е комедия, трагикомедия, трагедия или героична драма. По отношение мелодрамата някак името не ми пасва, нито има мелодия, нито кой- знае какъв дълбок драматизъм.

Най- близо до моята идея е "сълзлива пиеса, филм", но това има силен ироничен и обиден подтекст. Изглежда трогателното си няма жанр, а е по- скоро похват в различни жанрове.

Пример за трогателен филм е "Хлапето" на Чарли Чаплин, а също и романът "Сърце" на де Амичис. Те предизвикват това умиление, сълзи на съчувствие, очакване и достигане до щастлив край. В Уики.бг. това е статия за "Комедийна драма", т.е. трогателното се позиционира в промеждутъка смешно- драматизъм, като указаният драматизъм няма точно естетическо определение. По- скоро означава напрегнатост, тревожност. Възможно е и да е смесица от тъжно и смешно. Някакъв спомен за нещо тъжно, което е отминало и вече ни е само мило.

Някои техники на трогателното според ИИ

1. Емоционални диалози и изрази: Героите изразяват своите чувства по открит, често интензивен начин, който може да бъде персонален и чувствен.

2. Конфликти и пречки в любовни и семейни връзки: Мелодрамите често се фокусират върху любовни или семейни отношения, където героите се изправят пред различни видове пречки.

3. Предвидими сюжетни елементи: Някои мелодрами са известни със своите предвидими истории и емоционални върхове.

4. Емоционални измами и обрати: В някои случаи мелодрамите използват емоционални недоразумения, самоизмами, подвеждане или обрати, които се оказват важни за развитието на сюжета.

В политическото противопоставяне се вмества и икономиката. Добра икономика- добра държавност, влошена икономика, кризисна държавност

Цитирай

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА РС Додик: Няма да отстъпим пред лошите намерения на чужденците да обезсмислят Сърбия
27 декември 2023 г
Той каза пред служители и директори на публични компании на RS: Може да се очаква, че нелегитимната структура около Кристиан Шмид ще се опита да направи нещо с икономиката. Всеки подобен ход е покана към нас да свикаме сесия на Народното събрание за независимостта на Република Сръбска

Република Сръбска и правителството свършиха успешна работа тази година, но не искаме да се поддадем на лошите намерения на чужденците да обезсмислят нашата република, каза Милорад Додик, председател на Република Сръбска, след среща с служители и директори на публични компании на Република Сръбска.

- Ако с икономиката има проблеми, Република Сръбска ще има проблеми. Ние няма да позволим това. 

Додик каза, че може да се очаква нелегитимната структура около Кристиан Шмид да се опита да направи нещо със собствеността.

- Нашите действия трябва да са насочени към укрепване на способността за управление в условията на криза. Бъдещите ни действия се базират на повишена работа за създаване на условия за инвестиции. Ще продължим да вършим работата си с повишена отговорност - каза Додик.

 

Близо до моето разбиране за трогателното е разбирането в руската естетика за мелодраматичното- машинен превод

МЕЛОДРАМАТИЧНОТО (от „мелодрама“ първоначално - пиеса с музикален съпровод, по-късно - жанр на подчертано експресивна, сценично зрелищна драма) - естетическа категория на съвременността, отразяваща такива явления в природата, социалния живот и изкуството, които предизвикват определени отенъци на участие и състрадание в човешката душа и съответно морален протест; чувствата са топли и мили, макар и значително ограничени в обхвата и дълбочината си (оставащи, от една страна, в областта на хармонията или драмата, но не и трагедията, а от друга, в областта на чисто моралните реакции и оценки). Обекти на мелодраматични чувства в природата (и в същото време любими обекти на мелодраматичното изкуство) са трогателно беззащитни млади животни и птици, прояви на хармонията на брачните отношения в животинския свят, животни, преследвани от хищник и др. В социалния живот, мелодраматични чувства се предизвикват у нас от слаби същества, които също са в беда, жертви на несправедливост и т.н. Типичният мелодраматичен конфликт може да се характеризира, първо, като остро „небалансиран“ (на единия полюс има източник на очевидна несправедливост, от друга има незаслужено страдащо доброто начало) и, второ, локален (обикновено камерен, семеен, психологически конфликт). В резултат на това в една мелодраматична ситуация на преден план излиза нейният морален аспект. Самата природа на мелодраматичния конфликт съдържа фундаменталната възможност за неговото разрешаване (в резултат на премахване на недоразумението, морална корекция на субекта, щастливо стечение на обстоятелствата и т.н.), въпреки че успешният изход често увенчава цялост верига от остри сблъсъци и перипетии, а понякога остава нереализирана възможност.

Мелодраматичното преживяване разкрива множество градации – от нежност, умиление до патетика, драматизиран протест срещу конкретни прояви на несправедливост. Мелодраматичното усещане носи в себе си зародиша на социална критика и гражданство; Следователно напредналите социални сили използват мелодраматичен патос в борбата за социален прогрес. И обратно, абстрактното човеколюбие, неестествената афективност и сълзливата сантименталност представляват фалшификации, извращения и мелодраматични чувства, към които системно прибягват буржоазните и дребнобуржоазните фигури и идеолози. В най-добрите си образци мелодраматичното изкуство достига високо художествено ниво и ефективно служи за събуждане и развитие на естетическите и нравствени чувства на хората. Мелодрамата от лош вид, напротив, възпрепятства развитието на естетическите вкусове и идеали.

Англокултурното разбиране е по- тясно около театралната мелодрама

Връзката между мелодрамата и реализма е сложна. Главните герои на мелодраматични произведения могат да бъдат обикновени (и следователно реалистично нарисувани) хора, които са въвлечени в необикновени събития или силно преувеличени и нереалистични герои. По отношение на силните си емоции и драматична реторика, мелодрамата представлява "победа над репресията". ^[5] Късната викторианска и едуардианска мелодрама комбинира съзнателен фокус върху реализма в сценичните декори и реквизита с „антиреализъм“ в характера и сюжета. Мелодрамата в този период се стреми към "достоверна точност в изобразяването на невероятни, необикновени" сцени. ^[6] Писателят Уилки Колинс е известен с вниманието си към точността в детайлите (напр. по правни въпроси) в творбите си, без значение колко сензационен е сюжетът. Мелодрамите обикновено са с дължина от 10 000 до 20 000 думи. ^[7]

Мелодрамите насочват по-голямата част от вниманието си към жертвата. Борба между добри и зли избори, като например мъж, който е насърчен да напусне семейството си от „зла изкусителка“. ^[8] Други основни герои са „падналата жена“, самотната майка, сирачето и мъжът, който се бори с въздействията на съвременния свят. ^[8] Мелодрамата разглежда семейни и социални проблеми в контекста на частен дом, като целевата й аудитория е зрителката; на второ място, мъжкият зрител може да се наслади на екранното напрежение в дома, което се разрешава. ^[8] Мелодрамата обикновено се обръща към идеални, носталгични епохи, наблягайки на „забранените копнежи“. ^[8]

По- близко е разбирането за сантименталното (все машинен превод)

Сантименталността първоначално показва разчитането на чувствата като ръководство за истината, но в сегашната употреба терминът обикновено означава разчитане на повърхностни, неусложнени емоции за сметка на разума. ^[1]

Сантиментализмът във философията е възглед в мета-етиката , според който моралът по някакъв начин се основава на морални чувства или емоции. Сантиментализмът в литературата се отнася до техники, използвани от писателя, за да предизвика нежна емоционална реакция, непропорционална на настоящата ситуация ^[2] (и по този начин да замени повишено и като цяло безкритично чувство за нормални етични и интелектуални преценки). Терминът може също да характеризира тенденцията на някои читатели да инвестират силни емоции в банални или конвенционални измислени ситуации. ^[3]

„Сантименталистът“, пише Оскар Уайлд , „е този, който желае да има лукса на емоцията, без да плаща за нея.“ ^[4] В „ Одисей“ на Джеймс Джойс Стивън Дедалус изпраща на Бък Мълиган телеграма, която гласи „Сантименталистът е този, който би се насладил, без да си навлече огромния длъжник за извършеното нещо“. ^[5] Джеймс Болдуин смята, че „сантименталността, показното парадиране на прекомерни и фалшиви емоции, е белег на нечестност, неспособност да се чувства...маската на жестокостта“. ^[6] Тази страна на рая от Ф. Скот Фицджералд противопоставя сантименталистите и романтиците, като Амори Блейн казва на Розалинд: „Аз не съм сантиментален – аз съм толкова романтичен, колкото и ти. Идеята, нали знаете, е, че сантименталният човек мисли, че нещата ще продължат - романтичният човек има отчаяна увереност, че няма да го направят." ^[7]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Хубаво, но какво се прави ако наистина е имало изборни злоупотреби?

Първо щяха да бъдат констатирани от наблюдателите. Предполагам има легитимни начини за оспорване- възражения от политически партии, повторно преброяване... 

Мисля, че е добре да оприличаваме поведението на демократическата партия в САЩ с поведението на Вучич. Ситуацията е идентична.

Преди 8 минути, todorg said:

Хайде ,да не  им даваш съвети.

Впечатлен съм, Явно не можеш да четеш, някаква форма на неграмотност ще да е. Това е тема за българи, при това стотина последователи на форума. Дори да си сърбин, не си "сърбите", та и на теб не давам съвети.

А поведението на сърбите при бомбардировките ги направи по- резервирани към предложенията на НАТО. Предполагам, че се отнасят със страх, че ако не слушат, ще ги бомбардират пак, а това не е никакъв свободен избор.

Сред основните естетични категории не е поставено трогателното. То се смята за лек стил, при който се постига душевно вълнение и сълзи на съпреживяване, но преживяването остава незначително. Смята се, че дори е кич, някакъв не особено изтънчен метод за постигане на популярност. От друга страна, трогателното, мелодраматичното е присъщо на много "дамски", романтични филми, каквито са олицетворени от значителното творчество на Розамунде Пилчер. 

Не мога да кажа, че съдържа по нещо от основните категории, по- специфично е, поради което и ще потърся своя отговор що е то.

Преди 18 минути, todorg said:

Сърбите ,не са прости хора поне мнозинството

Сърбите ,не са прости хора поне мнозинството и гласът им, даден на избори трябва да бъде зачетен от малцинството, а не да троши стъкла и врати, т.е малцинството да не извършва противоправни действия и насилствена промяна на вота на мнозинството.

Преди 4 часа, deaf said:

Не разбирам какво е искал да каже Дачич? Завземането на властта дори и със сила е политика.

Дачић: Протести у Београду нису били политички него покушај насилног освајања власти

Предполагам, че Дачич иска да каже: "Протестите не са с някаква цел, отнасяща се до политиката която водим и когато тази цел бъде удовлетворена, те ще бъдат прекратени. Те целят насилствено отнемане от една клика на властта, издигната по законен начин от народа"

Да се протоколира gmladenov смята, че:

Преди 15 часа, gmladenov said:

Не трябва да има никакво съмнение, че протестите в Белград са организирано от евро-атлантически
нацисти и сатанисти, които целят да вземат властта в Сърбия и да я превърнат в плацдарм за нападение
срещу Русия.

Само да се добави някъде и Империя на злото.

Преди 14 часа, Втори след княза said:

Преди 15 часа, gmladenov said:

Не трябва да има никакво съмнение, че протестите в Белград са организирано от евро-атлантически
нацисти и сатанисти, които целят да вземат властта в Сърбия и да я превърнат в плацдарм за нападение
срещу Русия.

Само да се добави някъде и Империя на злото.

Според мен най- важното в този коментар е, че колегата проявява индивидуалност и свободомислие за пример. Няма нищо ужасно да бъде отбелязана там, където е вярно и нужно, че евро- атлантическите нацисти и сатанисти търсят начин да превръщат отделни страни в плацдарм за нападение срещу Русия.

Вулин: В Сърбия бе готвен"Майдан" - моята оставка спечели време за държавата и Вучич. Машинен превод.

Цитирай

 

26 декември 2023 г
ПРЕМАХВАНЕТО МИ БЕШЕ ПО ПОДГОТОВКАТА НА ЦВЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

В интервю за руската информационна агенция РИА Новости той каза: „В нощта преди изборите целият регион – от Албания до Прищина, Македония, Черна гора, Хърватия – обяви, че Вучич ще бъде свален на улицата“. В неделя в Белград трябваше да се проведе "Майдан", да се свали правителството насила, на улицата, но сръбската държава е силна и се ръководи от силен човек. Вучич не е Янукович"

БИВШИЯТ директор на БСК Александър Вулин каза, че знае, че Западът стои зад бурните протести в Белград и че "Майдан" е трябвало да се играе в неделя, за да бъде свалено правителството със сила.

- Вечерта преди изборите целият регион - от Албания през Прищина, Македония, Черна гора, Хърватия - обяви, че Вучич ще бъде свален на улицата. В неделя в Белград трябваше да се проведе "Майдан", да се свали правителството насила, на улицата, но сръбската държава е силна и се ръководи от силен човек. Вучич не е Янукович - каза Вулин в интервю за руската държавна агенция РИА Новости.

На въпрос дали отстраняването му от шеф на БСК е подготовка за "Майдан", Вулин каза, че натискът за отстраняването му е бил във функцията за извършване на цветната революция и само първата стъпка към крайната цел.

- Моята оставка ни спечели време да намалим атаките по време на предизборната кампания, но знаехме, че веднага след поражението на партията НАТО ще бъде задействан механизмът за сваляне на Вучич. Ще ви напомня, че атаката срещу мен започна, защото преди две години със секретаря (на Съвета за сигурност на РФ Николай) Патрушев работихме по намирането на начини за противопоставяне на цветните революции.

- Ние сме сериозни държави и сериозни служби, гледаме напред. И както виждате, виждаме добре и сме се подготвили добре. Отстраняването ми не можа да премахне всичко добро, което направихме за Сърбия, все още бяха твърде късно - обясни бившият сръбски охранител.

Коментирайки как вижда ролята на Русия по време на протестите в Белград, имайки предвид благодарността, която сръбският премиер Ана Бърнабич изпрати на руските служби за сигурност, както и срещата между сръбския президент Александър Вучич и руския посланик Александър Бокан-Харченко, Вулин каза, че Русия е партньор и уважава волята на сръбския народ.

 

Машинен превод от Танюг "Дачич: Протестите в Белград не са политически, а опит за насилствено завземане на властта" Явно нещо като опита за превземане на Капитолия, започва се с непризнаване на изборите, завършва със затвор.

Цитирай

Дачич: Протестите в Белград не бяха политически, а опит за насилствено завземане на властта 25 декември 2023 г БЮРОТО ЗА КООРДИНАЦИЯ НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ НА СЪРБИЯ ЗАСЕДА В РАЗШИРЕН СЪСТАВ Ръководителят на Бюрото Ивица ДАЧИЧ: Беше оценено, че това е опит за насилствено завладяване на институция като Градската асамблея на Белград, следователно - опит за насилствено сваляне на конституционния ред на Сърбия Ръководителят на Бюрото за координация на службите за сигурност на Сърбия Ивица Дачич каза днес след заседанието на Бюрото, на което беше анализирана ситуацията със сигурността след опита на демонстранти да влязат със сила в Стария дворец в Белград, че ситуацията в Сърбия е стабилна и че държавата ще продължи да действа координирано за защита на конституционно-правовия ред. - Остро осъдихме акта на насилствено нахлуване в институции, това не беше политически протест, а опит за насилствено завземане на властта, нахлуване в Градската асамблея - Стари двор - каза Дачич. Той посочи, че е анализирана ситуацията със сигурността. - Беше заключено, разбира се, че независимо от многобройните предизвикателства, които бяха налице тези дни и независимо от факта, че това беше обсъдено седмици предварително за обявяването на тези насилствени дейности, които са насочени основно към насилствено завладяване на институцията, и събарянето на конституционния ред, че ситуацията със сигурността в Сърбия е стабилна и че всички елементи на системата за сигурност ще продължат да действат координирано за защита на конституционния ред - подчерта той. Дачич подчерта, че актовете на насилие се осъждат най-строго. - Беше казано, че не става въпрос за никакви политически протести или дейности, че това е опит за насилствено завладяване и влизане в институции като Общинското събрание на Белград, че следователно това е опит за насилствено сваляне на конституционния ред на Сърбия - каза той . Днес се проведе заседание на Бюрото, Бюрото за координация на работата на службите за сигурност, което, както каза Дачич, освен членовете на Бюрото и освен него, ръководителите на службите за сигурност , т.е. Агенцията за информация за сигурността, Агенцията за военно разузнаване и Агенцията за военна сигурност, присъстваха и министърът на вътрешните работи Братислав Гашич на Сърбия, министърът на отбраната Милош Вучевич, министърът на правосъдието Мая Попович и представители на прокуратурата, водени от Загорка Доловац.

Машинен превод от Радио и телевизия Сърбия

Бюрото за координация на службите за сигурност заседава днес в 15:00, студентски протест в Белград Заседанието на Бюрото за координация на службите за сигурност е насрочено за днес в 15 часа след снощните инциденти пред Белградската асамблея, когато представители на листата "Сърбия срещу насилието" се опитаха да влязат в сградата и да се обърнат към гражданите от балкона, което затова се намеси полицията. Студентите, които протестират заради, както твърдят, "изборна кражба", първо блокираха входа на сградата на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление, а след това и кръстовището на улица "Бърчанонива" и "Кнеза Милош". След това те тръгнаха да блокират кръстовището на Кнез Милоша и Неманина, близо до сградата на правителството на Сърбия. При снощния протест по покана на листата "Сърбия срещу насилието" бяха преследвани 38 души, а осем полицаи бяха ранени, двама от които тежко. В продължение на няколко часа участниците в протеста бяха събрани около Белградската асамблея, а представители на SPN се опитаха да влязат в сградата и да се обърнат към гражданите от балкона. Опит за проникване в Скупщината на Белград Опит за проникване в Скупщината на Белград Няколко събрали се опитали да проникнат насила в сградата и счупили стъклото на входната врата и прозорците около нея. Полицейски служители блокираха вратата и не позволиха на хората да влязат в сградата, а към тълпата беше хвърлен сълзотворен газ. Протестът приключи, след като полицията разчисти напълно района около Градското събрание. Главният прокурор на Висшата прокуратура в Белград Ненад Стефанович предупреди демонстрантите, че насилието по улиците на столицата няма да бъде толерирано. Снощи се проведе извънредно заседание на Съвета за национална сигурност, след което президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че има доказателства, че участниците в бурния протест не са били проникнати, както и че има свидетели, които са готови да кажете, че всичко е подготвено. Листата "Сърбия срещу насилието" обяви, че "режимът е показал истинското си лице". Те твърдят, че градските съветници и народните депутати нямат право да влизат в градското събрание, че хулиганите са изпратени да създават инциденти и че в крайна сметка, както се посочва в съобщението, „Вучич е изпратил специални части срещу гражданите, които протестират заради откраднатите избори, приложили брутална сила“. Днес от 15 часа е насрочено заседание на Бюрото за координация на службите за сигурност с ръководители на службите и прокурори за протестите и опита на демонстрантите да навлязат със сила в Стария дворец. От друга страна студенти, които от понеделник протестират пред централата на Републиканската избирателна комисия с твърдението, че изборите са "откраднати", се събраха на нов протест пред Министерството на администрацията и местното самоуправление. Кръстовището на Неманина и Кнез Милоша, близо до сградата на правителството на Сърбия, беше блокирано, а преди това бяха блокирани улица Кнез Милоша близо до кръстовището с улица Бирчанинова и входа на сградата на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление . Организаторите на протеста преди това обявиха блокада на Белград на две места, тъй като, както казаха, срокът за предоставяне на достъп до избирателния списък е изтекъл. Началникът на полицейската администрация Ивица Ивкович обаче казва, че блокадата на държавни институции и мостове "няма да бъде толерирана".