Втори след княза

Разбирам, че "Квадратен метър" е единица за площ, а "Метър на квадрат" е математическото умножение на стойност по себе си. "Квадратен метър" няма приложение извън планиметрията, а "квадратна секунда" няма никакво приложение. Жалко, в темата за допълните измерения, щях да им ги предложа, но нямам идея как би изглеждало преминаването на тяло на един квадратен метър за една квадратна секунда. Язък А толкова надежди имах, че частицата- вълна се разпространява с фронт, част от сфера, с някаква площ, измерима в кв. м., обаче "квадратната секунда" като игла пука тази сфера.

Моля за помощ и подсещане, освен квадратен метър като мярка за площ, има ли формули или явления, които изискват квадратни стойности на други мерни единици? Нещо като квадратен килограм или квадратна секунда? При v на квадрат, от формулата за кинетична енергия Ек=1/2 m.v квадрат, стойността квадратни метри за квадратни секунди ли е?

И така, разделението на нещата по някакви свойства е разделение по качество. Обаче за да работим с количество, трябва да пренебрегнем някои от качествените различия и да вземем предвид само едно. Представено чрез множества, всеки елемент участва по някакъв начин в различни множества, но нас не ни интересуват сеченията, а самите множества. Примерно N-ти мъж е и съпруг, и работник, и баща. Качествени разлики, поради което участва в различни множества. Обаче за да използваме логическите силогизми, го приобщаваме към някое. Примерно Работник. От там за него важат правилата "Всички работници получават заплата, следователно N получава заплата" и пр. Същевременно не ни пречи да разделим множеството на подмножества, т.е. по качество, напр. според големина на заплатата. След това, обединени, за принадлежащите важат едни и същи характеристики. Поне условно. Примерно маслините или яйцата с размер от- до имат една цена, независимо, че едни са по- така, други по- иначе. Името на множеството може да е различно- рангове, класове, видове и дори царства, но елементите са събрани там. Това важи и за уникални предмети като произведенията на изкуството. Разделени по автор, период, стил, течение и пр., те могат да бъдат обединени, свързани, по същите признаци. Да не говорим, че могат да бъдат ранжирани и попаднат в една ценова категория като яйцата, независимо, че имат други, неотчетени признаци. (Връщам се на Ван Гог, продал за 400, защото не са уловили другото в картините му.) Общо взето, мисля, че отделяме нещата, защото установяваме различие в качествата и обединяваме нещата за да установим и боравим с количеството от елементи с някакво качество. Така, като стане дума за качество, значи нещата са отделени, разделени, сепарирани, а като стане дума за количество, че са обединени, подразбира се по някакъв признак. В този смисъл мечтата за количествени математически методи във всички науки е неизбежно свързана с качественото разделяне, което се основава на експерименти, наблюдения, размишления, най- общо на сравняване и откриване на различията.

А ако си помислите, че горния коментар не се отнася до същността, грешите в някакъв смисъл. Ще дам пример с желязото. Физиката и химията определят неговите свойства, състав и структура и го подреждат в Менделеевата таблица. Мястото му там се определя от свойствата и тези вещества с които е в една група. Задълбочат се учените в кристалната му структура- поставят го в съответната класификация. Изследват твърдостта му- в класификация. Изследват желязото в метеоритите- поставят го в съответната класификация. Изследват го в земните минерали- бух в класификация. Така че класифицирането не е същността, а резултат от задълбочаване знанията за нещо, постигане на същност. А кой да отрече, че повече знания е повече навлизане в същността?

Методът По различен начин хората са опитвали да стигнат до същността. Медитирали са; питали са оракули и божества; оприличавали са на съзвездия, тотеми и животни, доверявали са се на учители, жреци, свещеници, водачи, гурута, измамници, а и по други начини за които не се сещам. Спирам се кратко на метода на Декарт, който имал доброто желание всички науки да могат да са надеждни като математиката. Заради това поставил в основата търсенето на елементарното, най- простото, онова, което е неоспоримо и се вижда ясно както точката и единицата. Ето и есенцията на метода му Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение. Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре. Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг. Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал. Видим е дедуктивно- индуктивен метод: дедукция в т.2 и индукция в т.4. (сега се смята, че този метод е бъдещето на образованието... малко са закъснели. Но, като най- актуален за времето на рационализмът не бива да бъде пропуснат) Ето, какво мислят други. Не смея аз да заставам след Декарт, защото ми се губи ръста, но съизмерването е част от живота. Ако не може да се сравни Декарт- Втори= ?, то нямаме и идея за Декарт и Втори. Ето, какво мислят други. Намирането на "същността" е на първо време в намирането на различията и наименуване с различни имена. Етикетите, отбелязват точно такива различия. "Български домати", все едно какво съдържание има, но е етикет, че те са различни от турските. … о-о-о? "Балкански мед" пък го диференцира от онзи, събиран от цъфтящия на полето слънчоглед. Значи първо е наименуването. Господ сътворил небето и земята и навярно им дал имена, но ако не, то авторите на Библията започват с това, да наименоват различията. В този случай могат да се извършват само математическите действия равно и различно. Най- простото разделяне е по противоположности, антоними. Земя- небе, ден-нощ, топло студено. До тук сме намерили две точки по Евклид и сме нарекли едната с едно име, другата с друго, а ги свързва линия, която някои наричат единство на противоположностите. Тогава тези точки са от едно множество, например ден-нощ са части от денонощието, което си е линия между тях. Имаме вече три термина начална точка, крайна и линия. Ако ни е потребно можем да свържем с линия и Ден-Шума. В по- напредналите познания има повече точки, по- богато множество. Политически откриваме либерали, консерватори, демократи, социалисти, комунисти, народняци, прогресисти, националисти, монархисти..., обаче и тях можем да разделим двоично- леви и десни. Като умни и наблюдателни, можем да намерим и разлика за трети- центристи. А още по- умните журналисти могат да ги ранжират от ултралеви до ултрадесни, така както Нютон от ултра виолетово до инфрачервено. Не е Нютон, но все пак... В тази подредба можем да определяме математически и По- някакво (по-голямо, по-светло, по-топло, по-ляво). Примерно демократите са по-леви от консерваторите. . Още по- умните могат да сложат и повече етикети. Как ви звучи "Комплементарни антоними" от тук?- такива точки, между които няма друга. Примерно бременна-незабременяла, макар че има и бременна от снощи. Или жив- мъртъв, там пък има в кома или моряк (шегувам се със закачката на Анахарсис). Върху такава антиномия почива съвременната философия, в която или е истина, или е неистина. Теорията за границите въведе и малко свежест. Още обаче не е дошло време да съизмерим по-истинните теории от по- неистинните. Подредбата може да е и дървовидна, с някакво съподчинение. Великата класификация на Линей, дето не е линейна. При нея важат математическите действия с множества- равенство, сечение, обединение. Важат и силогизмите. Ако е кон, то е животно, ако не е животно, не е кон. С такава подредба са и библиотеките, но да не засягаме УниБИТ, че знаем ли кой- къде е писал дисертация. А като се върнем на линейното подреждане, съчетано с библиотеките, можем и да ранжираме и броим- примерно кой документ колко пъти е бил четен. То и търсачките това правят: по- напред в списъка извеждат по- търсените материали. Така можем да подредим сходните документи с математическа точност. Примерно статиите за коня. Тях вече можем да събираме, изваждаме и да умножаваме/делим на число. Направо сме на върха на скалите! Същото можем да правим със скалата за температура и тегло. Не можем обаче да умножаваме/делим стойност по стойност от скалата. Просто не зная какво се получава ако умножа 1 кг. по 1 гр. (не 1000 гр. по 1) Все пак имаме предвид, че търсенето на някаква книга не е много точен критерий за нейната същност. Може днес да е търсена, утре забравена. Мода. Колко творци са умрели в мизерия, а произведенията им сега са за милиони. За утре не знаем. Обаче живеем в консуматорски времена и консумирането е критерий. От Уики ТУК единствената приживе продадена картина на Ван Гог е купена за 400 франка. Да не говорим в днешни милиони. Поне можем да класифицираме в множества, отнасящи се до стила художествените произведения. Дори може да ги наредим в дървовидна класификация според епохата. Сещате се за ония схеми с хилядолетия по ординатата, в които динозаврите са като листо- зародили се, разрастнали и нулирали или такива . Така с тях можем да извършваме някои действия по принадлежност. Дори до ниво един брой/елемент. Нещо напредничавото сега е Инженеринг на влияние Influence Engineering и Емоционален изкуствен интелект Emotion AI. Тук Чрез него могат да се измерят условно точно емоциите, изпитвани от човек при възприемане на някакъв обект. Това споменавам, защото го съотнасям с произведенията на изкуството. За тях се набляга на емоционалното въздействие, все едно дали е Венера или публична мома. В такива изследвания обектите също могат да бъдат ранжирани, като няма да се учудя, ако публичната бъде доста напред (В Класацията „Великите българи”, Азис беше на 21 място и преди Иван Костов). Усещам, че се изчерпвам и завършвам с това, че подредби могат да се осъществят и с използването на Дискретна математика и графи, но първо трябва елементите да бъдат обособени. Не е необходимо и да бъдат наименовани, слагат им работни индекси. Просто критерият трябва да бъде ясен. За същността още не е. Абе…

Трудности при определяне "същността" на либерали и консерватори „– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“,

Понеже се случва етикетите да не отговарят на съдържанието, а това коментирахме по- горе, имаш ли идея, как да се изследва "съдържанието" на политическите възгледи за да се свери с етикета? Примерно в случая "Патриотите и консерваторите не променят реалността,а само реагират на нея..." аз се отнасям към Бойчо Огнянов като към патриот, а към Киряк Стефчов като към консерватор. Единият организира въстание за да промени реалността, а другият сътрудничи с поробителите и само реагира на нея. Имаш ли идея за изследване? Избягвам темата за комунистите, защото е запалителна. Предлагам ти и ти да не я закачаш.

Има данни, че Маркс е на подобно мнение. „Досега философите само са обяснявали света по различни начини" Мисля, че е обичайна и разумна практика първо нещата се обговарят, обсъждат и осмислят, а после се въздейства върху тях. Първо да се действа, а после да се мисли е лоша практика. Първо е словото според евангелието или обяснението по Маркс, а после действието. Както и да го гледам, философстването е добро. Мисля, че това е непълно. Знаеш, че ако слагаш трохички на едно място или паничка с храна, опитът на животинките ще ги научи чрез добро. Прочее, обучение с камшик е било присърце на г-н Ницше. Сега се доверяват на морков+камшик. Не че ми харесва, прилича на дресура на коне. Унизително е и достойните не ще търпят диктатор.

Възприемам това в скобите като незлоблива, почти дружеска ирония. Благодаря за участието в темата. Още в анонса към групата отбелязвам, че философстването е осмисляне на света, а колкото повече хора го осмислят, толкова по- добре. Така че смисълът на групата е да има участнице, поне един , а ако са повече, още по- добре. Без да мога да го математизирам, бих изразил с формула Разбиране= Опит свързан със случката + Информация от случката. Това може да се осъществи, защото както събираемите, така и сумата са информация. Вижда се, че и при малка информация за нещо, при богат опит, разбирането е достатъчно. При малък опит и богата информация за нещото, разбирането пак се нагажда. При малък опит и недостатъчна информация се получава лошо разбиране, което човешките способности и въображение допълват, но не съвсем адекватно. При негативна информация, т.е. дезинформация, разбирането е объркано, намалено, опростява се, но при осъзната дезинформация опитът ще се увеличи. "Опитът" пък е някаква сума от "опити"- общ жизнен или конкретен жизнен свързан със случката; получен от други източници; плод на въображение и т.н. Примерно опитните лекари са по- добри от отличниците от Медицинска, защото имат опит и при някаква случка имат по- добро и адекватно разбиране.

Анализ на ChatGPT на текст Моля, анализирай текста: "Като малък, чичо ми ни плашеше с Уная... Винаги съм си представял Уная като хибрид м/у тиранозавър и Неси и живееше в шахтата на блока, където се изхвърляше боклука, имаше си гнездо, където си гледаше малките унайчета. Когато пораснах разбрах, че Уная или по-точно Оная е била леля ми... " ChatGPT Текстът, който сте предоставили, представлява кратък, но интересен разказ или спомен, който включва елементи на фантазия и личен опит. Ето някои от ключовите аспекти на текста: Носталгия и детство: Началната част на текста изглежда съсредоточена върху спомена за детството и взаимоотношенията с чичо и леля. Това подчертава личния и емоционален характер на текста. Фантазия и реалност: В текста се описва фантастичен образ на Уная, който се представя като същество от митичния свят. Тази фантазия вероятно е продукт на детската въображение и представяне на автора. Откриване на истината: С развитието на текста се разкрива истинската идентичност на Уная като леля на автора. Това създава елемент на изненада и внезапно разбиране за автора. Индивидуална перспектива: Текстът представя лично изживяване и тълкуване на събития, което придава на него индивидуален характер и уникалност. Употреба на детайли: Използването на конкретни детайли, като шахтата на блока и гнездото на Уная, обогатява образите и създава по-жизнен и реалистичен контекст. Общо взето, текстът представя интересна комбинация от носталгия, фантазия и разбиране на реалността, което го прави забавен за четене и размисъл. You Като приемем, че следния текст " Лелята едва ли е била от най-загрижените, пребивала жестоко детето си, до кръв, по най-малкия повод. Детето в присъствието на майка си, е получавало тикове, до неконтролируеми нервни спазми, които с времето са станали постоянни е се появявали при най-малкия повод. Чичото не би било удачно, да се определи, като силен, а по-скоро, като прекалено добър човек, за да може да реагира на подобно поведение. Чичото не се е опитвал да плаши, а да предпазва... По-натам е безмислено, да обременявам, но чудовището е било истинско, пък и края не е много добър.. Колкото до чудовището-динозавъра, е било творение на малкото скиахтро, според способностите му, наличните знания и получената информация, която сам е обработил. Едва по-късно, когато възрастните са разбрали, за чудовището, от рисунки, подробности и описания, то е станало нарицателно и започнало да плаши непослушковци.. Твоята различна версия също е интересна, тя е само на база твоите знания и информацията която си получил.. Физиката също е само едно такова "чудовище", което физика си представя, на база знанията си и информацията която получава и разполага. Дори и като физик, той не може да надскочи себе си, единствено самочувствието му може да бъде по-голямо, но какво от това, ако не го осъзнава, то той си остава на нивото на едно малко дете, което боготвори "чудовището", което сам създава..." е друг стил на анализ на текст, вторият текст адекватно ли отразява и анализира първия? ChatGPT Вторият текст представя алтернативен подход към анализа на първия текст. Вместо да се фокусира изцяло върху конкретните събития и елементи на разказа, вторият текст изгражда аналогии и метафори между различни аспекти на текста и по-широки теми като семейната динамика, процеса на създаване на знание и личностното развитие. Представената аналогия със създаването на фантазията за "Уная" и процеса на научно познание е интересна и оригинална. Тя предоставя по-широка перспектива върху темата и позволява на читателя да разгледа текста по-широко. Вторият текст също така добавя елементи на размисъл за самосъзнание и самочувствие, които не са пряко изразени в първия текст, като разширява тематичния обхват на анализа. Така че, въпреки че вторият текст може да не предоставя директни анализи на събитията от първия текст, той разширява разбирането на текста чрез по-широки размисли и аналогии с други области на живота и познанието. хххххххххххххххххх ИИ констатира, че вторият текст не е толкова съсредоточен върху оценка на първия, а е аналогия и съсредоточаване върху семейната динамика. Тук вече аз мога да кажа, че е друг, алтернативен разказ. Използвах ИИ за да навлезем в "същността" на казаното от двама автори. Добър помощник е.

Е, форумът дава възможност за бърза връзка със самия коментар и тема, но поводът не е важен. Доста печален жизнен опит имаш.

Ще се спра и на още едно митологично творение на човешкото въображение- чудовището Уная и малките му унайчета. Етикетът е ясен- това е нещо страшно, от което дори силният и знаещ чичо се страхува. Физическо съдържание няма. Уная по нищо не прилича на загрижената леля и е мисловен хибрид между тиранозавър и Неси. Обаче има функция, дисциплинираща- да плаши непослушковци. Тя има информационно съдържание, което се обогатява не от експерименти и наблюдение, а от доизмисляне. Има си гнездо, има си малки. Спокойно можеше да се добави и външен вид и скорошни появи пред разказвача. Това е красотата на изкуството и митовете и чудото, което е накарало хората да измислят душа, която прави тези работи. Душата, прочее е работна хипотеза за обект, който може много работи, но е невидим и неизследваем. Както Уная има много характеристики, помещава се според различни разказвачи на различни места- в сърцето, в черния дроб, в белия дроб, в кръвта, в мозъка, в небето или под земята. Доколкото е вършила работа, съществува. Явно функционира и сега, защото за мнозина съществува. Няма физически обект, но има социална функция- обяснява някакви явления.

И докато при изучаване на произхода на природните явления винаги стигаме до физиката, при човешките продукти винаги стигаме до някакви взаимоотношения. Интересен пример са английските житени кръгове. Дори и наш учен се беше запалил в търсенето на обяснение и имаше голяма колекция от фотографии. Накрая изясниха, че всички е започнало с приятелска шега, към която впоследствие се е добавил и търговски интерес + безкористно изкуство. Колкото и да изучаваха учените, не се стигна до никъде. Журналистите обаче, които питат и разпитват човеци, а не изследват камъни и дърве, намериха истината.

Разобличаването на дискриминация е обща грижа. Предполагам отбелязваш да не дискриминираме логиката. Обаче при художествени произведения има една естетическа логика, която се разминава с научната. Спомняш си оня училищен пример за " турчин, че бесней над бащино ми огнище", дето бащиното огнище не трябва да се възприема като бащино огнище, а като нещо друго? Т.е. А различно от А, но е велико. По принцип се отнасям към физиката с респект като към най- точна наука. Естествено, тя не бива да бъде фаворизирана в другите науки, които имат добър обяснителен модел и без нея. Механицизъм е да търсим физика при причините за миграцията на евреите преди Втората световна. Чел съм, че химическите процеси се обясняват с физиката на атоми, ядра и полета, но това е някак си частно, основните явления химията си обяснява с химически закони. Мисля, че еднорозите и гномите не могат да бъдат обяснени с физика, по- скоро могат да бъдат разобличени. Галилей разобличава великаните с изчисления от новоткритата от него наука съпромат, като доказва, че не може тяло, неколкократно надвишаващо човешкото да има същия строеж. Костите не могат да го издържат ако са със същите пропорции.

Има и по- широко обяснение, не само с логика. Има естетически,а и верски, социални, че и педагогически причини за съществуването на понятия без предхождащ ги реален предмет. В т.см. митологическите и фантазни герои съществуват и имат съдържание, основно плод на въображението, някакви овеществени идеи, добили съдържание чрез произведения на изкуството и митологията.

ChatGPT за Аналитичната философия и възгледите там за същността. "В аналитичната философия понятието за "същност" често е анализирано от гледна точка на езиковата семантика и логиката. Един от начините, по които се разглежда същността, е чрез анализ на различни типове изявления на твърдения и техните съдържания. Ето някои основни аспекти на разглеждането на същността в аналитичната философия: Езикова семантика: Философите от аналитичната традиция често анализират какво прави твърдение да бъде вярно и какво прави определени същества да бъдат такива, каквито са. Това включва разглеждане на езиковите структури и семантичните правила, които определят същността на твърдението или понятието. Определения и идентичност: Философите като Людвиг Витгенщайн и Готлоб Фреге се интересуват от начините, по които същността на нещата се изразява чрез езика. Те се занимават с въпроси като какво прави един обект или понятие да бъде това, което е, и как можем да определим или идентифицираме нещата по начин, който е точен и свободен от парадокси. Анализ на тъждества и еквивалентности: В контекста на формалната логика и математиката, аналитичната философия се занимава също с анализ на тъждества и еквивалентности между различни твърдения или понятия. Това включва изследване на логическите свойства на понятията за същност и тяхната взаимосвързаност. Философия на езика: Философи като Лудвиг Витгенщайн и Уилард Ван Орман Куайн се фокусират върху езиковите игри и употреби на термините за същност. Те анализират как езикът определя и формулира понятията за същност и как тези понятия се използват в рамките на езиковите общности и практики. Тези са само някои от аспектите на аналитичната философия, които се отнасят до понятието за "същност". Във всяка от тези области философите се стремят да разберат какво прави нещата да бъдат такива, каквито са, и какво прави нашето разбиране за тях да бъде смислено и последователно." Намирам го за затруднително сложно. И още от ChatGPT Лингвистични аналитици: Философи като Людвиг Витгенщайн се интересуват от начините, по които езикът се използва за описване на света. Витгенщайн използва термина "етикет" за да подчертае, че думите и изразите не са просто транспортни средства за предаване на съдържание или същност, а по-скоро части от игрите на езика, които имат своеобразни правила и употреби. Постмодернизмът: Някои постмодернисти, като Жак Дерида, използват термини като "етикет" за да подчертаят, че всяко определяне на същността или истината е зависимо от контекста и относително спрямо различни фактори като власт, език и култура. Вместо да се говори за стабилни същности, те анализират как езиковите "етикети" са подложени на различни интерпретации и преглеждания. Семиотика: В областта на семиотиката, която се занимава с изследването на знаци и техните значения, понятието за "етикет" може да се използва за да се обясни какво прави даден знак да бъде разпознат като представител на определен обект или понятие. Тук етикетът е нещо, което прикрепяме към обекта, за да го идентифицираме или опишем. С удоволствие пускам и този текст на ChatGPT, който потвърждава чрез не кой да е, а с Витгенщайн, нещо казано от мен преди време. "Първоначалното Витгенщайново виждане е, че езикът е тясно свързан с контекста и интеракциите, които го оформят. Той не разглежда езика като просто средство за описание на предметите или изразяване на мисли, а като сложен инструмент, който придобива значение чрез употребата си в конкретни обстоятелства и в контекста на различни езикови игри или форми на общуване. Във Витгенщайновата перспектива, за да разберем какво означава дадена дума или израз, ние трябва да се огледаме на начина, по който тя се използва в различни ситуации и контексти. Така, значение на една дума не е статично определено от някаква външна същност или реалност, а се формира динамично в процеса на езиковата практика и комуникация. Следователно, за Витгенщайн езикът не се съобразява само с предмета на изразяване, а се формира и променя спрямо социалните и културни контексти, в които се използва. Това включва и взаимодействието между говорещите, което играе ключова роля в определянето на значение и смисъл на езиковите изрази."

Благодаря, че приемаш предложението за ползване думата Съдържание. Напълно съм съгласен . Плюс едно малко уточнение- авторитетът може да е личност, група или общност, което и ти развиваш. И аз мислех върху темата за ментето и, както е естествено, стигнах до естествените науки като средство за установяване истинността на съдържанието=същността. Добро попадение. !!! Пак добро. Не го разбрах за "логиката" на концепцията, но за функционалността на идеите, които нямат реален предмет ми хареса. Щом съществува дълго една идея, която не се отнася до нещо реално, то тя има друга функция. Не е задължително да е природо- познавателна.

За да избегнем сложността на философските въпроси, прав си, да подходим елементарно. Само ще заменим същност със съдържание. Има следните възможности Етикетът съответства на съдържанието и етикетът на съответства на съдържанието. Съответствието е кратко поради вътрешни причини (виното е станало на оцет) или външни (Вуте го изкъркал и заменил с въздух) Несъответствието може да е и по други причини:преднамерено- пише цветя, а вътре коноп; недоразбиране- пише жени, а вътре кенеф; измама- пише ракия, а то спирт, вода и есенция;уговорка- разбрали се лаборантките да събират отработения спирт в шише без етикет; случаен етикет- сменят ти маслото и го наливат в какво да е шише без уговорка и др. Първоначално се съгласих, че етикетът следва съдържанието, но после намерих възражения. Прим. случая с марихуаната или случайния етикет на отработеното масло. Сетих се и за друг случай- колко различно съдържание са влага в една дума. Примерно диалектика- в древността начина за излагане размисли в диалог, после наука за логично изказване, после стигане до синтез на теза-антитеза , после теория за развитието. Етикетът "Физика" също е траен, за разлика от съдържанието- от наука за природата, до механика, а сега до всеобщо изследване на материалния свят. Да не говорим за етикетите на множества без елементи с реално съдържание. Не само шише от кола на конвейра преди напълване, но и Дядо Мраз, Бог, Серафими и Караконджули. А, и Макаронено чудовище и фея на зъбките. Има етикет с богато описание на нещо несъществуващо, като няма друго съдържание освен описанието. ПП. Този път имаше и експериментална част и за аперитив, и за дижестив. Нямаше етикет, но по уговорка е от домашната. Имам и два етикета от Джони и Мастика, все със същото съдържание за продължението на дискусията.

Горният анекдот ми послужи за да илюстрирам, че етикетите са много инертни, когато се отнася за променливи. А в света всичко тече, всичко се променя. Обаче на нас ни служи за някакъв период. След това етикетът, обяснението на нещото/явлението също се променя като догонва промяната на нещата. Нормално. Можем да определим, скоростта на промяна на етикета= името и описанието и това е характеристика не на нещото, а на нашето познание за него. Можем да определим и инертността, като вместо понятието за импулс използваме налените средства и скоростта на промяна, обаче нещата са твърде различни. Нямаме критерий доколко средствата са мотив за съвестна работа, нито с какво да мерим скоростта на промяната. Ако е бр. публикации, без да е отразено качеството, значимостта им, то всичко отива по вятъра. Общо взето, количествени характеристики трудно се приписват на качествените промени без бая предварителна работа.

За залепения етикет. Един анекдот. В наше село, на една й излязъл прякор Магариша. Тя много се старала в живота, напреднала, имала добро име чак в София, позабогатяла и решила да направи курбан за цяло село и да обяви, да не й викат Магариша. Хубав курбан, всички доволни. Един казал "Ей, тази Магариша какъв хубав курбан направи". От тогава излязла поговорката "ДарИша, не дарИша, все си МагарИша".

Колко хубаво е, да се живее в просветена държава, в която не властва шериата или инквизицията, а политици от висок ранг казват "Аз съм Шарли". А не е хубаво да се сложи на някого етикет и да се стреля по него като по мишена. За забравилите припомнаям случката по вестникарска статия: "В сърцето на Париж загинаха 12 души. В редакцията на "Шарли ебдо" нахлуха двама въоръжени с автомати, въпреки полицейската охрана. Тя беше поставена след пожара през 2011-та година, причинен заради публикуване на карикатури на пророка Мохамед. По данни на френските власти, съобщени от френския вътрешен министър френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов, трима души стоят зад атаката срещу редакцията на "Шарли ебдо". Реакцията в България Почти всички видни политически фигури у нас заклеймиха кървавия атентат. Най-интересни изглеждат думите на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред Агенция Блиц, който откровено си казва, че такова нещо не е изключено и у нас и никой не е застрахован. След като във Франция може, как ние да сме застраховани, пита човекът, чиято задача е да знае отговорът. Полицай номер едно обаче каза, че чаканата вълна от мигранти може да увеличи опасността. "В нас този кървав терористичен акт предизвиква гняв срещу насилственото отнемане на човешки живот и посегателство срещу свободата на словото. Изразяваме солидарността си с френския народ в този тежък за всички нас и Европа момент и съпричастност към скръбта на семействата и близките на загиналите. Няма кауза, която да оправдава терора", казва премиерът Бойко Борисов. Президентът Росен Плевнелиев подкрепи позицията." Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/europe/glavnijat-redaktor-na-sharli-ebdo-predpochitam-da-umra-vmesto-da-jiveja-na-kolene-news_449701.html © Actualno.com

Ще си позволя да помоля да не затлачвате темата. Може би се вглеждате кое е същността един на друг, но не това наричам дискусия и не това е мечтата ми за взаимоотношения за една шепа хора. "Просто сме малцина, а пътуването е дълго. Това е непроменимо, уважаеми господа" каза капитанът на кораба и помоли за ред пасажерите.

За "усещането за бог" имам някои идеи от втора ръка. Подкрепям хора с психични проблеми, които са минали през психиатър и психолог, да потърсят и помощ от църквата. Помага. Друг е въпросът, че смятам, че им помага социалната подкрепа на вярващите и доверието, че нещо неприродно се грижи персонално за тях. Доколкото възприемаш божеството с усещания, надявам се петте сетивни, разкажи, моля за неговата същност. Това, което си видял, чул, помирисал и вкусил, допрял. Не излизай, моля от усещанията, като се простираш на умствени дейности. Те са друга категория. Ако обаче под усещания разбираш друго, дай да се уточним какво е то. Може би усещаш присъствие на божество без сетивата си? Някои вярват в тези разбирания. Не съм от тях, но се стремя да ги разбера. Няма никакъв проблем да се вярва на нещо такова или подобно. Тези построения на човек обясняват накакви неясни ситуации. Вредоносни събития, съвпадение на несполуки, често се обясняват с нещо такова. Такива множества съществуват. Те имат понякога многобройни елементи, но те не са проверими. Съвременната наука е поставила бариера за фалсифируемост, т.е. кога може да се окажат неверни, но те са винаги верни и не подлежат на фалсифируемост, т.е. и на научно обсъждане.

О-о, бог е всичко. Това, че е и философия, не променя безкрайната му същност. То е като скоростта на светлината. с+с=с. Можеш да му прибавиш и медицината, и юриспруденцията. За демоните нямам понятие=разбиране. Нито същност, нито етикет. Не мога да ги сравнявам. 0/хора=0. При кои нас, коя група, с какви възгледи, няма усещания? Ако говориш в учтива форма, разбирам те, че общувам със заобикалящото ментално, умозрително и поради това не отразявам адекватно реалността. Може би. В замяна на това, давам простор за коментари на тези, които общуват със заобикалящото чрез усещания.

Именно защото "същност" не върши работа, съм против него. Обаче настоявам, че става дума за отношение. Така Стивън Кинг/пишеща машина ˃ Индианец /пишеща машина и не защото числителят е по- голям като персона, а защото отношението му е по- значимо. Цени я повече. Съответно и другите отношения могат да се означават, а след изследване или премисляне, дори и ранжират. По въпроса за етикета и същността, аз смятам, че става дума за етикети, които определят нещото. Примерно етикет за метър:вж. система СИ. Етикет за Стена: вж. речник. Съответно можем да кажем, стена дълга 6 м., Друг е въпросът за Стената на Пинк Флойд. Там същността е друга, има многосмислие, метафора. Съдържанието не е само Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид, а нещо повече. И тук, както при вещите, можем да изслушаме и да кажем Ето Стената. Можем и да сложим етикет "дострояването с една тухла на метафоричната стена на отчуждението". Като цяло, насочвам се да мисля не към същности, а към отношение на хората към нещата (физически, фантазни, социални ... нещата общо).