Втори след княза

Доколкото AI Генериран Сензор за съдържание оценява 60% вероятност горния текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, което си е аха- аха 50% и хвърляне на монета, подсказва се още една възможна роля на държавата или някакви заинтересовани структури- да индоктринира личностите чрез машинно генерирана култура, основана на програмни решения. Машината може да продуцира леко и в голям обем манипулиращи културни послания и създава желана култура. Оруел го е предвидил в "1984", съдейки по английската политика. Такава култура би се основавала на пожелателни парадигми, а не на проверени в живота на общността.

Зная. Опростявам обяснението. Имам предвид, че първата идея за вълна идва от водната вълна. Падащи с определена честота капки в леген могат да предизвикат и стояща вълна, при това синусоидална. Заради това пиша тъкмо за вълните при Трета буна. За точките с еднаква фаза, "дължина на вълната", ако амплитудите там са еднакви. С внимание написах "една вълна" за да попитам това, което питам, а именно как се нарича това, което е линията определена от точките с еднаква фаза и амплитуда. Сега ми иде на ум да уточня. Как се нарича линията, успоредна на гребена на вълната, определена от съседни точки с еднаква фаза? Може би разбираемо е и "фронт на вълната", но допускам, че фронтът може да съдържа няколко вълни, затихващи в краищата си. Бих уточнил пак, стига да стане ясно, та да има отговор. Какъв е смисълът от нейното измерване? От пръв поглед, енергията в една вълна, която тя може да предадеq зависи от амплитудата, но и от дължината на гребена. Аналогично последователност от вълни с широк фронт имат по- голяма енергия. Не зная как се получават вълни с "по- дълъг или по- къс гребен", но предполагам, това е от значение за превръщането на енергията им в полезна.

Седя си на Трета буна и гледам вълните. Питам се, не мога да си отговоря, затова и питам вас за едно физическо измерение. Под "дължина на вълната" се разбира разстоянието между два съседни максимума. А как се нарича перпендикулярът- дължината на непрекъснатата линия, която свързва максимумите? Примерно, както и да си въобразяваме, че вълните са част от затворена кръгова линия с център някъде далече, виждаме, и то обозримо, че като идва срещу ни една вълна има краища вляво и вдясно. При това, вълните се образуват не само като кръгови. Водните вълни се образуват и от вятъра, значи не са безкрайни. Но дори и кръговите и сферични вълни, разпространявайки се поради условията на средата тук или там затихват,прекъсват се, стават на парцали, така да се каже. А необходимостта от буни и вълноломи показва, че разкъсването на вълната е нещо полезно и потребно. Та... Как се нарича дължината на непрекъснатата линия, която свързва точките с еднаква фаза и амплитуда на една вълна?

Общо взето, удовлетворен съм от постигнатото в дискусията, че съвременният трудов морал е еклектичен, въпрос на фирмен избор, морал към който трудещите се отнасят с пренебрежение и дори отхвърляне, с консуматорско отношение, съответно на консуматорското общество. Обаче. С прилагането на изкуствен интелект възникват съвсем нови въпроси за предстоящия трудов морал. Та участието на хора е съвсем неясно. Опазването от злоумисъл и подчинение на хората е съвсем неясно. Дори да направим аналогия с действията по рушене на машините в Англия едва ли ще ни помогне. Ужас!

Начините на заплащане са различни. Може да се плаща на акорд- при изпълнена работа или на норма/разценка. Така че за счупена машина, т.е. непроизведени бройки не се плаща. Интересното е, че съществуването на множество начини за плащане и множество начини за стимулиране прави ръководните решения многообразни, а съответно трудовият морал динамичен и разнообразен. Искам да кажа, че не съществува универсален съвременен трудов морал. Всяка фирма си налага свой ред и изисква различен морал. Пишат, че Зукърбърг дава възможност за свободно избиране на работното време, свободен избор на дрехи, а други фирми държат на дрескод, имат карти за влизане и излизане от офиса. Може би сме във време на еклектика и в трудовия морал. В малка семейна фирма може да има патриархален морал с уважение към бащата-шеф. В други фирми може да има тоталитарно управление, в други- демократично или либерално като при Зукърбърг (ако е такова). Много не вярвам, че поклонниците на либерализма са либертаци като шефове.

Както казват едни учени хора, добър е този текст, който те води към размисъл. А този цитат ме води към следния образ. Благородниците дон Педро и дон Хуан, които са воини, си говорят, а после се отнасят към дон Родриго с уважение. Той не играе карти и не пие много, другите благородници и испански селяни не се страхуват от него, но е някак най- общо "добър", т.е. мъжествен, с лично достойнство, храбър, верен приятел, от него се страхуват и го уважават и враговете. Нормално е при това положение техните оръженосци, приятели и слуги, простите хора от техните земи да са положително настроени към дон Родриго и да преразказват и преувеличават чутото за него и неговите воински подвизи. Така те формират идеала за войник, което си е пример за висок трудов морал във военното дело.

Не зная защо мислиш така, но е интересно. Имам предвид и друг пример. Султанът, за да има мир, не позволява на силните да убиват слабите, дори да са рая. За да се съхранява структурата иска да няма насилие. Друго- тези, равните, имат свой морал, защото се имат за една класа. А държавната организация търси и въвежда морал, който поддържа държавата. В нея и силни и слаби са все "свои", заради това между тях не трябва да има насилие. Разбираемо ли го написах?

Това е възможна хипотеза, но някои факти й противоречат. Минойската цивилизация е силно развита, а завоювалата я Микенска й отстъпва. Македонците, за които Демостен казва, че от тях не можеш да си купиш един свестен роб, завоюва Елада. Варварите погубват Рим, а монголите- Китай. Възможно е и Варненското злато да е от цивилизовани хора, погубени от "многобройни получовеци и диваци". Т.е. не бих се наемал с думи ангро. Това е също възможно, но аз се придържам към алтернативата, че владетелите налагат морал, който да е социално- организиращ. Ето, моралът на Моисей го задава вождът/шейхът и той иска да не се краде, убива, отстъпва от вярата, защото това руши реда в племето. Да речем един морал на "нещастниците"- богомилите е осъден на събор и водачите им са изгорени. Налага се моралът на владетеля. Възможно. Бих добавил обаче, че не е само "чувство", а и разумни решения. Примерно в споменатите Крумови закони, рязането на ръце или изкореняването на лозя не е от чувство за справедилвост. Тя не възмездява жертвата на кражба, но плаши други да не рушат реда. Дори може би обратно, нормите ограничават прилагането на лична справедливост. Примерно гледачът на маймуни има само един банан и една ябълка. Дава по един плод на две маймуни. Едната иска плода на другата и я напада. Може да я надере, осакати, ако е слаба. Гледачът с тояга в ръка въвежда ред/морал и го поддържа със същото средство в противоречие на личното чувство за справедливост.

За мен съществуването на еволюция на морала е безспорно, иначе нямаше да обсъждаме сегашен морал, защото щеше да е прието, че моралът е даден от Бога още със заповедта на Адам. После е имало някакъв морален вакуум или по- скоро съобразяване с фараонския морал до Мойсей, който установил някакви скромни на брой закони. Обаче това е ходът на моралната еволюция конкретно при евреите. Най- древните европейски норми са от критската култура- Гортински закони. При римляните има много мощен и прекрасен възход- таблици, закони, практики. При варварите: при германците има друга история, в която някои норми са били приемани дори и от римляни, защото им е било в интереса- Салически закони, а при българите- Крумови закони. Цялата тази история на правото може да се нищи дали е и история на морала, но определено показва еволюция и различия на изискванията и реда и дискредитира идеята, че моралът е еднократно божие творение. Така че аз съм на страната на еволюцията против креационизма.

Приемам го като шега. Мнението ми е, че гладът и множеството потребности са предизвикали еволюционната активност. Ако можеш да мързелуваш и нямаш неудовлетворени потребности си оставаш в еволюционната ниша, която си усвоил... ако си усвоил, де. Маймуните днес загиват, но не правят усилия да променят света и себе си. То е като камък, който се е изтъркалял и спрял в трапчинка/ниша. Трябва му някаква сила (мотивираща), вътрешна(каквато няма, но животните имат) или външна за да реализира потенциала си.

И един друг случай, описан в разказ. Жител на село на крадци със семейството си на панаир в съседното село. Момчето откраднало свирка и побягнало. Сергиджията побягнал да го хване. Бащата го спрял и му платил трикратно свирката с думите "Молим те, не разваляй сефтето на детето". Искам да кажа, че трудовият морал се формира от тези, които сами смятат, че този е полезен в живота.

Мисля, че работодателят е бил заинтересован да възпроизвежда морал в който трудещият се за него работи като за себе си. Разправят, че при японците и до сега работодателят иска да изглежда като баща. Една история от минало време- преди Девети. Задруга отива да жъне. За пръв път взимат и поотраснало- към 11-12 г. момиче. То се чувства вече мома и иска да е наравно с момите. Не е, не може, но се старае и ще бъде. Чорбаджията се радва на ентусиазма и й плаща като на голяма. Е, не на нея, на задругаря, но й казва. Той поощрява "сефтето на детето" и отрано го подкрепя да работи старателно и бързо. Сега също работодателите възпроизвеждат съществуващия (сега потребителски) морал- купувай работни ръце и хвърляй. Няма нищо вечно. Няма нищо, което си струва да пазиш. Ей, като се огледам колко мебел има в големия град до кофите. Няма вече ракла от бабино време, няма дори ракла за цял живот. Купувай и хвърляй.

Факт. Така е. Може би е докато си "надвият на масрафа". От друга страна, щом времето е на лъжички за еднократна употреба, чадъри за един дъжд, то и работната ръка се продава нискоквалифицирана с широк профил и идеята за морал, че важно е да те купят, пък после може и да те изхвърлят. Важен става първичния дизайн който да те продаде. А качеството не върви, защото технологията се променя толкова бързо, че не си струва да си перфектен. Може би моралът е :Продай работната си сила бързо, без гаранция какво ще получат. На консуматорски морал на работодателя (наемай и хвърляй)- консуматорски поглед на работника (наемай се и зарязвай).

Имаш ли поглед към работещи млади? Има ли нещо допълнително да бъдат учени? Не свързано със специлността, а с реда? Благодаря.

Впечатлен съм от безразличието по отношение начина на придобиване. Мисля, че това е разпад на морала. На трудовия морал. Не че е лошо. Предвещава консолидация на възгледите и нов морал, но за сега привнасяш в темата важен отговор "Трудовият морал няма значение" Приемам го сериозно и като принос. Не съм го имал предвид. И друг път съм се възмущавал, че много слагачи успяват. И мъже и жени вървят със задното напред. Както имам колежки, които са всеотдайни в работата, така имам и такива, дето изпъкват единствено с изпъкналостта на гърдите. Лош е началникът, който ги подкрепя. Той разваля морала... но аз не мога да го уча. Той ми определя ангарията и си мълча, като крепостен.

Какъвто и да е моят трудов морал, аз не го предадох на децата, защото се доверих, че времената са нови и животът ще ги научи. Намирам реализацията им за добра, но от друга страна времената са на неистини. Не мога да им се доверя по отношение хвалби за перспективи и че не приемат наркотици. Дали не стана част от морала това: "Прави се на успял и ще станеш успял"? Пък то не е точно така, можеш да се правиш до едно време, после истината лъсва. Става дума за труд, а не за харчене. Консуматорството е потребление. Просто друга тема, надявам се разбираш. Не че не е важно, просто е нещо друго. Но ако можеш да го свържеш с темата за трудовия морал, моля сподели.

Темата е посветена именно на това как са забогатели, като се предполага, че това отразява трудовия морал. Ако богатеят с измами, това е именно трудов морал. Ако богатеят с икономии, това е също трудов морал. Изобщо, как е днес? Моят поглед е, че българските собственици предпочитат възрастни хора от социализма и смятат младите за изтървано и недисциплинирано поколение, което иска да получава много с малко труд, а такова никъде няма. Отчитам, че на пенсионерите не плащат осигуровки. ІТ фирмите, по разбираеми причини, не наемат възрастни. Не зная какъв е трудовият им морал, не съм от тази сфера. Който общува с наети в ІТ, може ли да ги опише? Кое ги кара да се трудят?

Това за съвременния работник ли е? Този, роден след Десети? Моля, потвърди.

Е, моралът е относителен. Във всички случаи каквато и да е човешка структура се нуждае от морал. Примерно протестантският морал се опира на евангелската история за талантите: Господарят възнаграждава този, който е удвоил даденото му и го връща на господаря както е удвоено. Значи работи, печели, не крие и няма тайни от господаря, дава му всичко.

Моят спомен е, че поговорката е от дядо Петково време и е в събраните от него пословици. Имам и друг спомен: Семейство български турци си емигрират за Турция и ги наема някакъв да му наглеждат вилата- ремонти, охрана, камериери. Обаче той си ходил рядко и те имали време. На по- закътано място разкопали градинка. Той бил приятно впечатлен, защото наеманите турци не работили залудо, а само това, за което са наети. Зарадвал се и на пресните доматки и краставици. Такива ми ти работи за жизнеността на поговорката и съдържащият се в нея морал.

Преди беше лесно. Трудовият морал на немците се въртеше около една дума "fleißig"= прилежен. У нас не се използва, вж. Гугъл. Трудовият морал на американците беше "work hard"=работи здраво. И тя не е популярна у нас, но в това са и различията на нациите. Французите определяха изкуството. Картини, мода, храна, дизайн,коли и филми, всичко. Ама нещо загубиха темпо, сега нищо не определят. У нас е "Залудо работи, залудо не стой" и "Джаста-праста хоро играе, Циндил- миндил през плет гледа". Второто е от една приказка, в която момата Джаста- праста била пъргава, но не и прилежна. За Великден си ушила дреха, дето има недостатъци, но като играе бързо и я мятка, не се виждат (ами, важно е как се мяткаш ). Циндил- Миндил била старателна, доизкусурявала нещата, но за Великден не била готова. Дано поне за сватбата е готова. Обаче, както стана дума, това е трудов морал от едно време. Сега изглежда нашият е, "Не могат да ми плащат толкова малко, колкото мога да не работя"

Тук не става дума за вярата. Вяра, доверие има и в науката "Ученикът трябва да има вяра в учителя" е казал още Аристотел. Става дума за вярата в свръхестествени причини и последствия от ставащото. Това е объркването.

Да бъде! Амин!

За да ползвам еърфраер за кюфтета, дали да ги омеся като за скара или като за пържене?

Шегички. По следите съм на "кръглата секунда". Щом има кръгла годишнина, а и НОИ смята трудовия стаж в кръгли години, значи лесно може да бъде изчислена кръгла секунда. Тя ще се различава от квадратната по едно пи, защото площта й ще е ПиR квадрат. а понеже е време, то ПиТ(сек.) квадрат, и ето ти отношението на между кръглата и квадратната секунда. Лесна работата. А пък в измеренията в СТО и там така. Мъчат се да вмъкнат времето в трите пространствени измерения. Ами много ясно. Онова време от Ек=1/2 mV квадрат, ще стане t квадрат= mS квадрат/2 Ек. ,а това ще рече, че квадратната секунда се определя като масата върху два пъти кинетичната енергия по площта на квадрат със страни 1 м. Ако разделим този квадрат на половина по диагонал, ще съкратим и двойката, дето е 2 Ек. Просто ще стане правоъгълен триъгълник с катети по 1 м. Сега се мъча да го вмъкна в идеите на СТО. Моля, отнесете се шеговито.