Втори след княза

On 11.02.2024 г. at 0:53, Skubi said:

Путин плаща на този нещастник за да получи внимание в предизборната кампания в САЩ. Който това не вижда си заслужава съдбата.

Обаче ти си го видял!? Това е много сериозно! Защо не ти се чува думата, че журналистът е получил пари?
Защото пишеш пропаганда. Нищо не си видял. Кого от сериозните политици цитираш?Измисляш си или лъжеш.

Написано е, че форумът е за наука, а не за политика, обаче науката иска факти, а политиката може и с думи на вятъра. Карай, Джони, всичко тече.

Преди 18 минути, gmladenov said:

очертаха интервюто като опит на Русия да проникне в главните западни медии

Именно, но съдейки по нашия форум от това не следват промени. Засега.

От мненията по- горе става ясно, че интервюто не ще промени нищо в нагласите. Дори повтаряното, че СВО е руският отговор на АТО, бомбардираща Донецк. Какавидата не се разпука.

Лозето не ще молитва, а мотика. 

Аз не очаквам промени. Възгледите са здраво консервирани, но едно пропукване на информационната какавида е възможно. Не зная дали Карлсън има свои поддържници, които да се застъпят за него и го превърнат в икона за свободната журналистика или ще бъде заглушен чрез местни преразказвачи.

Какъв е са вашият поглед, разбира се от към вашата гледна точка?

Преди 3 минути, deaf said:

Не усещаш ли,че този въпрос стои с пълна сила и за Свръхсилите? Защо им е на САЩ да привързват съюзници към себе се? Защо не действат сами? Да разпуснат НАНО,(в този пакт САЩ имат прерогативни права,тоест те го командват) и да действат сами...

Не са ми проблем другите. 

Преди 2 минути, gmladenov said:

Ние на кои искаме да приличаме? И какво правим по въпроса.

Ако въпросът е към мен- подчиниха ни и правим това, което е изгодно на Посолството. Няма да забравя, как с едно позвъняване от там НС прекратява отпуската си за да прави ненужни закони. Ненужни, защото по случая с Дебора и с настоящата база на закони ще осъдят адекватно извършителя.

Та. Няма лошо да приличаш на Мъск, а какво правиш е твой проблем. Аз предпочитам да има социална справедливост и социализъм, но освен да го пиша в този форум и да гласувам, друго не правя.

Just now, dora said:

Неработещи институции, превзети от свързани с криминалния свят играчи, които и няма как да проработят, докато не бъдат тотално реформирани, за което няма нито политическа воля, нито политически ноу-хау, нито обществена енергия, нито дори разбиране, че това е необходимо. Няма и консенсус по каквоти и да било.

Ех, и аз също съм за социализъм. Малкото изключителни българи след Десети са от тогава. Но и част са от Рушителите на съвременна България.

Преди 1 час, deaf said:

В нета можете да намерите информация за червените и зелените домати в България...

Може и да си прав, но цитирането данни ме карат да не се съгласявам. По- интересното е, че имаш унизителни представи за българите. 

Ето от уики .ру и . en

Уже в XIX веке в немецком Ботаническом словаре 1811 года о помидорах сообщается следующее: «Хотя томат и считается ядовитым растением…в Португалии и Богемии даже делают из него соусы, отличающиеся крайне приятным кисловатым вкусом»[4].

The tomato was introduced to cultivation in the Middle East by John Barker, British consul in Aleppo c. 1799 to 1825.[21][22] Nineteenth century descriptions of its consumption are uniformly as an ingredient in a cooked dish. In 1881, it is described as only eaten in the region "within the last forty years".[23]

На Запад може да са яли доматите с колците, а българските  градинари в Бечко да са садили домати за чушки с сос. Знае ли човек?!

У нас влиза в състава на кьополу. Думата не е от 1914 г. Ползва се и за лютеница, айвар, пинджур и пр. стари имена.

Изобщо имам възвисяващ възглед за народа ни. Някои все гледат да ни представят за прости, мислейки, че самите се издигат така. 

Преди 2 часа, Skubi said:

Добри търговци и производители сме били на зеленчук....

и аз към против мнението на ник deaf  

On 29.01.2024 г. at 11:08, deaf said:

До Първата световна война масово българите са мислели,че червените домати са отровни и са яли само зелени домати. Ето един нашенски мит,който ни прави изключителни...

Преди 2 часа, dora said:

Защо мислите, че това дразни някого?

Заплашван съм

Обяснението ви за Флоренция е коректно и съм съгласен, с изключение на казаното, че образованите са малко. Смятам, че ако образованите са малко, няма да  я има конкуренцията за която пишете. Другото, след като се знае е постижимо, но никой не може да го повтори.

Преди 2 часа, dora said:

Има ли в България условия за икономическо чудо? Не мисля, и причините за това не са икономически или геополитически, а свързани със съвсем други фактори.

Въз основа на какво не вярвате? Споделете, моля, кои са "съвсем другите фактори".

Има и една особеност, която бих споделил: Дъжите се като изключителна, като някой, който е отделен от плебса. Какво би станало, "Ако до всяко изключително същество застане поне още едно, знаете ли какво прави това, най малко хиляда и сто". Май не вярвате?  

Не мога да разбера защо сте така ангажирани с това, да бъдем привързани към някого, сега към Запада. Като че ли не можем да им подражаваме в доброто и да сме независими. Разбирам лъвиците, които искат да са непременно под покровителството на мъжкар, готови да рискуват живота си за него, но мъжките не искат да са в чуждо стадо, а да са независими. Явно на герба няма лъвове с яйчица, а само с водопровод. Трябва да проверя.

Дразни ви и стремежа ми да открия нещо, в което българите сме добри. Как да ви кажа, ако погледнете Флоренция през Възраждането, не ви ли учудва как са се родили толкова гении в една нищожна държава? Не се ли питате как е станало? Скачате срещу ми, а игнорирате, че и по телевизиите се търси българската опора- някакви канатици и елбетици на ония двамата сурикати, сега ще има и Обичам България 2 сезон. Разни хора, а търсим особеното, изключителното, това не е ли добро?

Но аз колко неща не разбирам, така че едно, две + безкрайност си е пак безкрайност.

Определения за срама, които използвах в горните размисли

• К. Киров.:Слабост или разкритост- телесна или душевна
• Лок: неприятно душевно усещане, причинено от мисълта за извършване на нещо неприлично или такова, което ще намали уважението на другите към нас.
• Спиноза: Срамът ескръб, придружена от идеята за някое наше действие, за което си представяме, че се укорява от други.
• Спиноза:Срамежливостта е боязън от срам, въздържащ човека да извъши нещо позорно.
• Декарт: срамът се поражда от убеждението или страха от порицание
• Ламетри: срамът е вид страх
• Платнер: срамът се състои в досадата от откритостта на собствените слабости
• Зимел: Източникът на срама е в осъзнаването, че слабостта на Аз-а е в обсега на чуждото наблюдение
• Хербелин: срамът е вътрешна антипатия срещу „голата субективност”, „откритото битие” на Аз-а
• Йодл: Срамът настъпва, когато било във външната ни изява, било в нашите способности и страдания не изглеждаме в очите на другите така, както бихме желали.
• Рьонувие: Срамът представлява опасение от неодобрение на природните ни несъвършенства.
• Ницше: Срамът е „Чудовището, което придружава хората, откак те се извисиха над животните”
• Айслер: Срамът е чувство, изникващо в съзнанието когато разголеността (телесна или духовна) е обект на чуждо внимание.
• Айслер: плахостта, стеснителността е антиципация на засрамването
• Фройд: срамът е реакция спряма желанието за показ или ексхибиционизъм
• Вл. Соловьов: срамът е страхопочитанието към нещо по- висше, срамно е подчинеността на природата, на влеченията.
• Вл. Соловьов: срамът поражда съвестта опосредствано от нравствената самооценка и усет
• Вл.Соловьов: срамуващият се отделя себе си от това, от което се срамува чрез акта на срамуването
• Е. Ериксон: срамът и съмнението се противопоставят на самостоятелността.
• Е.Ериксон: Срамът възниква, когато има изживяване за недостатъчен или изгубен самоконтрол.
• Е.Ериксон: При срама има гняв, насочен към себе си.
• Е.Ериксон: Срамът е свързан с чувството за вина
• Е.Ериксон: Срамът е чувство на несигурност и смущение
• К. Киров: Корен на всеки срам е някакъв страх (за телесно съществуване; за материално благополучие;за душевно спокойствие)
• Карл Густав Юнг: "Срамът не е нищо друго, освен страх пред собственото си изложение."
• Ерих Фром: "Срамът е един от основните човешки стимули. Никой от нас не иска да се чувства срамежлив; всяко поведение, насочено към това да се избегне усещането за срам, е по своя същност нормално човешко поведение."
• Фридрих Ницше: "Срамът се появява, когато човек се чувства неподходящ, когато моралът му е нарушен."
• Зигмунд Фройд: "Срамът е реакцията на индивида към обществените морални норми и правила."
• Артур Шопенхауер: "Срамът е общественият индикатор на неприемливо поведение, който ограничава индивида."
• Артур Шопенхауер: "Срамът е един от главните инструменти, които природата използва, за да насочи човека към поддържане на рода."
• Габриел Гарсия Маркес: "Срамът, като илюзия, превръща всичко, което се страхуваме да направим, в една животрептяща грешка."
• Оскар Уайлд: "Най-големият срам е срамът да нямаш срам."
• Жан-Пол Сартр: "Срамът не идва от страната на Другия, а е заложен в същността на съществуването на индивида."
• Виржиния Улф: "Срамът ... е изключително неудобно чувство, особено когато е обаче безосновен, както често се случва."
• Маркес: Срамът има слаба памет
• Сенека: Което не е забранено от закона, забранява го да го направиш срамът.

Да се избегне срамът? Никой не иска да се чувства засрамен или просто изчервен от срам. По принцип, както споменах, демонстрацията на срам или вина е демонстрация на подчинение пред групата на авторитетите. Така че срамът, демонстрирането на предаване е нещо омилостивяващо величията. Тези съдници, които не се чувстват достатъчно велики, които се чувстват застрашени в положението си или сега утвърждаващите се, използват срамът и унижават още повече нещастника. В общия случай обаче, почервенелия от срам бива приет с милост и състрадание, с усещането за мил свян и невинност. Има тренигни за преодоляване на срама. Понякога те са съпроводени с доста драстични действия като събличане чисто гол. Тези бруталности са доста извратен похват на недоучили „коучове”. Като цяло, техниките за справяне със срама не са по- различни от тези за страх, тревожност, ниска самооценка. Има релаксативни техники, десенсибилизиращи, укрепващи самочувствието. Различни школи и психолози имат свои виждания и практики, които нямат еднозначен резултат, заради това съжителстват без господстващи. Смята се, че за преодоляване на срама най- важно е да не спират опитите да си вършим предначертаното. Така добиваме опит, свикваме със ситуациите и проблемите биват овладяни.

Защо ексхибиционизмът е нещо престъпно? Някой си „нямал срам”, какво от това? Това бяха риторични въпроси. Не е само оскърбление на чувството за добър тон. Ексхибиционистът нарушава спокойствието, изглежда еректирал член и дори мъжка голота се възприема за агресия от жените. В това представление за единична публика цялото послание на актьора е „Виж ме какъв Мъж съм, силен и без ограничения. Аз не се боя от санкциите на обществото, нито от теб”. Същото представление у дома и с този, на когото се е доверила жената не носи заплашително послание. Защо? Защото домашната пиеса е с известни граници, които не носят неприятности. Може би Фройд и Фройдистите смятат срама за бариера пред нагона. Съгласен съм, но това не обяснява защо се слага тази бариера. А моето обяснение е, за да ограничи агресията, която надвишена заплашва обществото, структурата, връзките в него.

Защо подчинението на природното да е срамно? Разбирате- наложено е като срамно да допускаш излизане извън тялото на физиологични продукти. Фрейзър би отговорил, че това е от съображения да не се направи магия- Всяко нещо оставено от човек може да бъде употребено за магия срещу му. Обаче този възглед не ме удовлетворява. Когато родителите възпитават децата да се изхождат на скрито място, никога не влагат магически обяснения. По- скоро животните биха подсказали защо е това. Защо някои от тях зариват екскрементите си и същевременно бележат с урината си?

Оказва се, че големите котки- лъвове и пр. не зариват екскрементите си. Зариват ги тези, които ги е страх от агресия- малките. При това, собственици на домашни котки смятат, че котета, пораснали без майчин пример не ги заравят. Действително, във възрастта на уязвимост от едрите котаци, котките- кърмачки би трябвало да прикриват всякакви следи от малки и да зариват своите издайнически миризми. Обаче коте, което е надживяло възрастта на заплаха от котараците, има основание да се отпусне и маркира своя територия, докато научи „да не се излага на показ” по трудния начин.

Не мога да си представя срам пред божеството, както някои го изпитват, по една проста причина- смятам че срам се изпитва пред някои значими човеци. Божествата са друга категория. Изпитва се страхопочитение като пред нещо свръхвеличествено. Може би друг ще обясни изпитват ли вярващите срам пред своите богове или само пред свещениците.

В културата има критерии за неоснователен срам. Такъв е срамът пред хора, които са длъжни да са в позиция, която не е осъждаща. Това са близките, персонала в сферата на услугите, който е редно да започва контакт с думите „Какво мога да ви услужа” и да направи така, че срамът да изчезне. Човек разбира, че както и да възприема сам поведението си, то не ще бъде осъдено. Зная, че има и такива, които искат да въвеждат ред и да се правят на важни, независимо, че задължението им е да услужват, но това е неизбежно- разнообразни хора сме. В доверен кръг срамът е също неоснователен. В семейна среда, сред равнопоставени колеги, познати съседи на които се има доверие също са измежду тези, към които не бива да има срам (страх от агресия). Тук обаче става дума и за емоционална компетентност, която може да разграничи поведение или думи с упрек и такива без упрек, такива, които не трябва да пораждат срам, което отново ни връща на противоречието, че емоционално сензитивните по- често изпитват срам, но за да оцениш една ситуация като такава, която не предизвиква срам се изисква социална сензитивност.

Срамът от другия пол, прави моногамните връзки по- надеждни. Когато човек успее да създаде интимна връзка и семейство, той не би тръгнал по криви пътища, ако се срамува. На безсрамниците, естествено нищо не пречи. За надмогването на срама, влияе и потока хормони. Луди- младите постигат желания контакт. От тук нататък, в миналото, е следвало създаване на потомство, но сега с контрацептивите, това не е съвсем така. Все пак хормоналното въздействие прави човека по- безотговорен към срамното, което може да се превърне в добро.

По отношение положителната роля на срама отбелязах, че той санкционира това, че се усещаме по- ниско от другите. Човек изпитва негативни чувства, когато бива пренебрегнат, унижен, а един от начините да преодолее това унижаване е да се издигне. В много художествени произведения за любовта, високите изисквания към влюбения го правят юнак над юнаците. В някои от тях, прекрасната принцеса се държи високомерно, посрамва кандидатите с гатанки или трудни задачи, а и с присмеха на приближените си. В други, просто ги обезглавява… Именно при заплахата с посрамване, човек има стимул да не я допусне, като развие способностите си и добие по- високи постижения. Срамът от родителя, учителя, военния командир, изпитът карат човек да се мобилизира за напредък

Обратното на срама- безсрамието предсказва разпад на обществото и объркване на личността. Загуба на обратната връзка. Безсрамният не се съобразява с интересите на другите, губи контрол и представа в кое би срещнал обществена съпротива и изключване. На първо време това е добре дошло- може свободно и без санкции да осъществява своите интереси. Впоследствие, обаче, когато биват засегнати интересите на мнозина, реакцията ще даде своя резултат и изолирането ще бъде приложено. За личността ще настъпи период на объркване и отсъствие на критерии за правилно и неправилно, добро и зло, а и други усложнения. Аристотелевата мяра е необходима за да не може срамът да отсъства, както и да не бъде съдбовен за личността.

Преди 11 часа, dora said:

Да, предположих, че нея визирате. Или друга Академия?

Ау-у-у. Някаква правописна грешка има.

Преди 1 час, dora said:

Нямам общо с Академията на МВР

С Академията на МВР ли? 

Преди 20 часа, dora said:

Единността на нацията е от значение при изграждането и затвърждаването на нова държва, нейните институции, национални празници, национални символи и ритуали. Този въпрос в България приключва, общо взето със Съединението (знам, че може да се поспори за хронологията), българска национална държава си има и съществуването й, барабар с всичките й атрибути - национални граници, национален химн, флаг, конституция и т.н. е неоспоримо.

Това, което преживяваме сега е нещо подобно. В ЕС е необходимо да се утвърдим като силна нация, която има свои ценни способности и те я правят значима. Ако не- оставаме илоти. Това е формиране на нацията ни в нови обстоятелства- ЕС и то връща решаването на въпроса за нация отново.

Идеята е, че всички сме различни, уникални, по своему изключителни. Само че е нужно да го открием за да го развием. Та да не сме деветата дупка на ЕС и на света.

Това, написах, е необходимо, не може да се обходи, заобиколи, но как да стане? За това пиша.

Преди 23 часа, dora said:

криминалният психолог у мен леко наостря слух и започва да дебне за крайности

Идеята ми е, че българите имаме  за цел да намерим у себе си национална дарба, която да развием, за да станем изключителни. Наистина, не разполагаме с мащабни фигури, ето, като криминален психолог сигурно познавате бившия ректум на Академията.  

Преди 14 минути, dora said:

Сравнете това с електората на определени партии (макар да не може да се претендира, че има връзка) и виждате поне някаква сходимост.

Това е интересно. Има едни определени партии, които са с електорат сравним с епидемиологичния процент на разпространение на депресията и други партии, които са сравними с процента на здравото население. Нека ги наречем "здравите" и "матриала".

Как да постъпим с "матриала"? Да издигаме самочувствието му или да го пратим за специфично лечение?

Преди 2 минути, dora said:

Това е проблемът, къде е границата. Какво да правим, когато тази граница ненадейно бъде премината.

Измествате проблема към малцинство.
Пример: Българската нация се чувства нещастна/А какво правим с болните с депресия?