Втори след княза

Консуматорското отношение на избирателите към демокрацията погубва демокрацията. Липсва ни идеализъм.

Тъй де.

Нищо против. Само си спомням, че тогава се твърдеше, че това е народът, а не тълпи. Изборите показваха как агресивното малцинство надви разума. Ето една история от малък провинциален град. Социалистическата държава индустриализира града и в него се стекоха и от други селища, защото имаше работа. Раздадоха се по постановление и земи и хората разкопаха чукарите да садят картофи и боб. След Десети им обещаха да върнат наследствените земи и хората се полакомиха (ах, това консуматорско отношение). Прекъснатите връзки със СССР фалираха предприятията, но пък хората си завъдиха по една- две козички и си искаха земите. По правило митингите на СДС се правеха привечер и съм виждал бивши комунисти да се крият в сенките и да присъстват. После продадоха земите на стойност колкото кола на старо, защото бяха отвикнали да ги работят и станаха "рентиери" с нищожна пенсия. Гласуваха поредно за всяка новопоявила се партия, сега се насочват носталгично към ..., ама няма. Държавата вече е друга. Може би заради това се повдига въпросът за монархия, защото ако се слуша гласът на демоса ще се свие силно в ляво, което не е изгодно за новия господар.

По скоро се изказаха лични предпочитания, защото нямаше исторически поглед. Даже се разглеждат чужди класически образци. Доколкото смятам, че различните управления са преходни, нямам основание да мисля, че който и да е е чужд за нас. Ако приемате, че демокрацията е изживяла ролята си, това трябва да се потвърди. Отбелязвам и мнения, че соцалистическата демокрация е изпълнила ролята си, а сега предстои колониална принадлежност към монархична империя. Не съм учуден. Да, ето... Но не съм съгласен.

Не зная с какво ви привличат проблемите на монархията. Може би чисто научен интерес, но да акцентирате върху нея в тема за демокрацията е неуместно.

Ще разкажа своето виждане по случай, отнасящ се до темата. (Свое виждане=субективно, неточно, без лабораторен контрол.) Младостта на героя- протагониста е в Стара Загора през социализма. Градът се развива и богатее. ДЗУ дават средства не само за добри заплати на работниците, но и за града. Има силни учебни заведения и за средно, и за висше. Човекът е способен, отличник и отива да учи в София. Недоволен е и се свързва с преподаватели- реформатори. Участва активно, без да става известен, в размириците след Десети. Чудя се, защо той не харесва социализма, който му даваше възможност да учи и да се реализира. И тук е моето предположение- личното благополучие отчуждава човек от колективното. Грижите по своето искат време, толкова, че да нямаш, а и защо да отделяш за другите? Другото е, че с увеличението на благополучието, очакването нараства или поне е съответно на стръмнината на увеличението (първата производна). В момента, когато това нарастване започне да се забавя, се появява недоволство. В София моят познат срещна по- голяма съпротива на реализацията си. Едно е да си способен в Стара, а друго е да пробиеш в Софето. Това отдаде не на достигнат таван на способностите си, а на това, че му пречи системата. Наистина, не зная дали е имало близки и познати, които да са поощрявали, истеризирали очакванията, което да се прояви във фрустрация и агресия срещу системата, но факът е, че вместо да прояви повече способности, моят познат започна да се бори с властта. ... после- нищо. Частна фирма, която бързо фалира и работа за друг с прилични доходи. Трайни антисоциалистически възгледи и мътни идеи какво е и какво трябва да бъде. Не знае какво иска, но не иска социализъм. Като че ли не само социалистическата демокрация, но и капиталистическата не му харесва. Някаква аморфност. А имаше способности, които изгуби по пътя.

Тезата ми е, че нацията се появява късно и през Турското робство няма българска нация, съответно национално осъзнато селячество. То разцъфтява към Кримската война. Не може да свеждаш дните в които "тайно и полека, народът порасте на няколко века" до целия престой под игото. Селяните са се вписвали в империята. Примерно в охраната на проходите, не са се поколебали да не затаят, да не укрият Капитан Дядо Никола и са го предали. А е вече 1856 г. Остават 20 г. а селяните са милеели за това, да няма размирници (български) през Балкана.

Допускаш противоречие. Даваш пример за това, че в класическа абсолютна монархия селяните като съсловие, класа, поддържат аристокрацията срещу непознатата какво носи градска буржоазия. После даваш пример, че селяните в България не поддържат аристокрация, която има симпатии към тях (Ивайло) Аз се отнасям с разбиране към това, че селяните и военните аристократи са в симбиоза. Едните хранят, другите пазят, но ти повърхностно намираш някакви схоластични причини това да не е така в България. Защо в България селяните не поддържат абсолютния монарх? Поставяш въпроса за национална класа, което пък противоречи на идеята за късно формиране на нациите. На селянина като съсловие/класа му е все едно кой му събира данъците. Илотите са плащали на спартанци, траките на римляни, българите на османлии. Знаеш, че предателят на Бенковски си е консервативен селянин. Милее за този, който го пази. Така е било и през тези 4 века- като няма размирици, като не палят колибите и оставят за посев, все едно кой е. Няма да си създавам трудности да ти обяснявам повече, наличието на тези противоречия в текста ти ме карат да мисля, че няма да се трудиш за съсредоточаване. По- добре се върни към темата.

Гатанка Не е прашка, не е лък а е правен в Казанлък? Що е то? Слава!

и ангажиментите по антифашистките паметници. и договорите с Русия и договорите за еФ-ките Абе, кога ще ги получим? Край на оф-топика. Отивам да спя.

И аз да допълня. Всяка лъжлива ОВ е във вреда на системата. По- скоро, това не е ОВ, а дезинформация за състоянието. НК е пълен с мерки срещу деструктивни интереси. Не може без институализирана система за обратна връзка. Някои биват изкористени- употребени за целите на консумацията в контекта на темата. ОВ може да са църквите, училището, агентура, тайни съветници и психолозите на ВИП, службите на разузнаването, синдикати и партии, компютърните мрежи и форуми, и още какво ли не. Ако една от системите за ОВ не работи, търси се друга. Критерият за истинност също не е много ясен, но ако се получава един и същи сигнал от различни източници, може да е по- достоверен. Тестис унос, тестис нулос, т.е. един тестис не е тестис, сиреч свидетел на акта. Значи служебното правителство преди избори трябва да спре военната помощ за Украйна докато се види коя ще е управляващата партия/коалиция. Не бих твърдял, че служебното правителство изпълнява волята на народа в парламентарната република.

България не участва във война с Русия. Продължение на офтопика (?). Моля, обърни вниматие на моя текст. " по повод участие на България във война с Русия" не означава, че войната присъства. Иначе щеше да е "по повод участиеТО на България във войнаТА с Русия". Моето мнение, което възприемаш като офтопик или може би тема табу е именно ОВ (обратна връзка) към общественото мнение в демократична страна. Когато властта по свое решение или наложено от военния съююз в който членуваме вземе решенеи за участие, моята обратна връзка би била закъсняла. ОВ е задължително условие за съществуването на една система. То присъства във всички видове управление, но и във всички може да бъде игнорирано. Примерно системата "боксьор". ОВ подава сигнали за болка и умора, но от центъра сигналът е "Продължавай! Трепи се! Ще има доларчета". При условие, че системно и трайно ОВ е подтискана, се стига до тирания, а от там до срив. Примерно ако съобщенията за успехи на Русия срещу Украйна са табу, устите ще увиснат на финала. А това не е прилично. Така е. Наблягам на ОВ като системна необходимост. Тя се реализира чрез синдикатите и многобройните сдружения, които изразяват интересите на различни групи. За съжаление някои интереси и съответно сигнали са деструктивни за демокрацията. Тук вече не мога да кажа кои, но ще го дам с пример- римляните, не без участието на юдеите и споменатата тълпа, разпънали на Голгота 3 деструктуриращи елемента: Христос и двама разбойника.

Подаването на сигнали за Обратна връзка прави процеса управляем. Длъжни сме. Особено по повод участие на България във война с Русия. Адекватната ОВ е, че това не бива да се случва.

Лошото на историята е, че се състои от разкази, а не от факти. Ето какво мисли по въпроса DW тук Историята на християнската вяра е пример как едно демократично, народно движение се превръща в имперско управление, в което върховният е непогрешим и зад него е бога. Първоначално се тръгва от авторът на нов ред, който бива приет безкритично и идеята му се реализира в малобройни среди със своите особености. После авторитетни люде започват да си противостоят чия реализация е най- добра. От тези многобройни авторитети, след борби остава някакъв патри-арх= мон-арх. Империята се разраства, включва много народи, налага се единствения и непогрешим, дистанциран от народа и демокрацията вожд и учител,често мръсник и подлец, а по- късно, много по- късно и този вожд иска пенсия като обикновен човек и се отказва от водачеството като предходния папа. Просто историческа динамика. Обаче това, което го има при "изяждането" на християнските демократични общини не е консуматорството на благата от демокрацията, а жаждата за власт при последователите на Павел, подчинили дори владетелите или жаждата да си морален авторитет при последователите на Петър, подчинили се на владетелите. Не цитирах това, защото не илюстрира мисълта ми. То изразява някакъв интимен драматизъм, който може би, мисля си сега, означава, че когато слаб човек, в случая поета, се откаже от демократичните ценности и предпочете индивидуализма е обречен да загине- храна на акулите... после обаче идват "Дни на проверка".

И ако харизматичният Свръхчовек ти каже, че си нищожен и се осъществяваш само като го следваш, то тръгваш? А ако се смяташ за свръхчовек, как се разбира, че не си психично болен? Харесвам следната метафора- талантливите са като колона (не признавам свръхчовеци), а обикновеният като тухла в стената. Може да не са доволни от положението си, но хубаво е да има добра постройка. Само с колони е кухо, само с тухли- скучно.

Спомени и Путин

Пред очите ни е как се разпадна социалистическата двупартийна демокрация у нас. Твърди се, че не е минало без Сорос и ЦРУ, но все пак интересни са стъпките, които бяха предприети. Мисля, че дял от разслоението, предвещаващо разпада на класата със средни доходи за България бяха работещите в чужбина, печелещи в долари и купуващи от Кореком, които искаха по- широки възможности. Примерно в романа и филма "Вчера" със завист започва да се гледа на татковците, идващи с волги и мерцедеси при по- специалните си рожби. Забогатяването на някои е естествено за всяко успяващо общество и то се приема при просперитет. Проблемите започват, когато има криза в която долният слой страда, а горният оцелява. Моля, не ме разбирайте тясно, пиша за всеки преход, но този от НРБ към РБ беше пред очите ни. И оставете приказките, че е имало олигарси, а Живков е имал милиарди в чужди банки. Това беше пропаганда, която игра и в Румъния, и в Либия, и сега в Русия. После никой не помни, че такива милиарди не са открити никъде.

Погледнато исторически и в Рим е имало закони, които са опазвали демокрацията. Обаче в един момент тези закони са били пренебрегнати и се е стигнало до единовластен император, подкрепен и от плебса. Хората масово подкрепили Август и нападнали да убиват защитниците на републиката Брут и Касий. Рим целокупно продължил да съществува под падишах, който е можел да назначи и коня си за сенатор. Законите се променят от интересите на по- силните личности и групи. Ето, законът дава право за сдружения, но се явява един Маккарти и започва преследване на сдруженията с комунистически възгледи. Установява се двупартийна система. Социалдемократът Бърни Сандърс засега няма шанс.

Не настоявам за модела си, но не е грешка да очакваме и неизвестен. Известните са насъбрали негативи.

По- скоро "Демократите масово са се вглъбили... и т.н.", обаче за да се установи мон-архия не е нухно масово явление, а моно-. Силна личност, която се отнася презрително към демокрацията и я използва за своите интереси. Демократите като партия имат интерес да останат на власт. В т.см. личността, която им осигури тази благинка, ще бъде велика. А различните форми на народовластие ще си останат проформа. Да се врънкат по джендърски, расови и пр. дребнотемия и да гушкат долари. Големите проблеми- за спасяване на банковата система, за война срещу Русия, ще ги взима една личност, на която с радост ще делегират тези трудни решения, взряни в дупките на хората.

Не съм съгласен, че демократите нямат потенциал за преминаване към монархическо управление. Движещи са интересите, а много от тях ги имат. При това може да не чакат избори, а да издигнат този "спасител" още при настоящата финансова криза.

За ситуацията на американския фондов пазар (анализ на Rybar)

Нищо не е вечно. И империите са преходни. Но изчезването на средната класа и окрупняването на капитала са белег за олигархия (също преходна). Сега например Байдън- син е интересен с това, че хем ще иска да запази бащин статус, хем живее на широко. Такива вече не харесват демокрацията с нейните интензивни вертикални движения, които биха го изтикали.

Очакване на руски аналитици "Това са само първите" звънчета " Анализаторът прогнозира началото на световната икономическа криза след банковия колапс в Съединените щати Миналата година 80 процента от играчите на пазара вярваха, че рецесията в САЩ е неизбежна още през 2022 г. След това тя отслабна. И сега банките започват да фалират. Вечерта, както се казва, "престава да бъде томителна". Всяка банка фалира по своя причина, но тези банки ще стават все повече и повече всеки ден. Защото световната икономическа криза е на прага. И е на път да удари“, каза Владимир Шевченко, анализатор в банковия сектор. Според експерта в САЩ преди година инфлацията внезапно започна да расте, достигайки максимум от 9%. Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти. Това беше последвано от увеличение на лихвите по депозити и кредити. Мярката засегна банките - през 2021 г. те плащаха 2% върху депозитите, а сега са принудени да плащат до 8%, издавайки заем при 5%. „Банките, които нямат време да се подготвят за това, започват да фалират. Можем да считаме, че тези три банки са само първите звънчета. Най-слабото звено. Ситуацията ще се влошава бавно, но сигурно“, обобщи Шевченко.

Не само елитите експлоатират демокрацията. Консумират без да възпроизвеждат и масите, демоса, пролетариатът. Това е добре казано от апокрифната пародия на лирично стихотворение Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, еби им майката на другите и гледай ти да си добре Искам да кажа, че тези, които желаят демокрация, трябва да се грижат за нея, да я възпроизвеждат. В обратен случай, тя неминуемо се разлага и превръща в анархия или олигархия. Само дето не се знае кое я възпроизвежда. Ставаше дума за средна класа, но в България борците за демокрация бързаха да създадат разслоение. Ставаше дума за демократичен идеал, а със Симеон Борисов се появи и монархизъм и дори победи на изборите. Днес дори демократичното мислене се потиска, ако не отговаря на интересите на имащите власт. А демокрацията е толкова хубаво нещо...