Втори след княза

Необосновано обобщаваш. Има и зависимости, подкупи, измами, съблазни, заплахи и обещания. Силата е една от възможностите, при това крайна. Не е разумно да се хващаш веднага за силата, защото тя поражда равна по големина и противоположна по посока. И това го казваш във време, когато смъртното наказание е отменено? Дали не живееш в други времена или сред хора, с друг морал? Аз не мога да си представя народът като тираноубиец. Дори да става дума за линчуване, участниците са десетки, но не и народ. Тираноубийството е нещо конкретно, свързано с времето на античните тирани. То се е извършвало от неколцина смели мъже. Зад тях може да е имало или не тълпа, която вика и ги поддържа. Може тълпата дори да стреля по войска или пазачи, но доколкото самите извършители са герои, имената им са известни. Ако не успеят ги наричат с друго име- заговорници и загиват, а народът се сгушва и търпи. Дори за Чаушеску никой не говори, че е бил убит от народа Тъй като става дума за установяване на демокрация, убийството на Юлий Цезар е пример как заговорниците извършват нещо, което смятат за тираноубийство, но народът не ги подкрепя и следва имперско управление. Но тъй като темата е за консуматорското отношение към демокрацията, какво би казал за това, че много хора, действат недемократично, а обилно кусат от меда на демокрацията. Нормално, нали?

Питане. Имало ли е терор над инакомислещите и налагане със сила на демокрацията в Елада и Рим? Нещо като якобинският терор?

Малка неяснота. Думата "налага" има донякъде двусмислие- 1. Налага се със сила и 2. Налага се=неизбежна е, като естествен, закономерен ход в общественото развитие. Какво съдържание влагаш? Интересно ми е, защото имам, може би наивно разбиране за демокрацията. За мен тя е разрешение, изход от тиранията. Тираноубийците биват прославени и хората заживяват дълго време в демокрация. Не се сещам за налагане на демокрацията със сила нито в Елада, нито в Рим, но не се и сещам да е неизбежна. Персия не е била демокрация и общо взето е ефективна система. Претопява елинизма на Александър, господства в района...

Използвам думата лицемерие за да кажа това, което имам предвид. Заради това и я дублирам с думата "двуличие". Имай предвид, че в различна среда човек може да постъпва различно, но да не е ефективен нито тук, нито там. Разбирам, че социалната ефективност допуска различно поведение (гореказаният релативизъм), към което се отнасям много положително, но други хора са по- консервативни и смятат, че трябва да се ограничим в принципи. Вметвам, защо харесвам релативизма За демократа, Сократ/Платон би казал, че има в себе си демократичност. Ние обаче преценяваме, че в едни отношения постъпва демократично, в други- не. Това не го прави лош човек, просто вярното е да се казва- "В обществения си живот е демократ, но в частния- тиранин"

Специално за фронтова обстановка от значение са и пропагандните ограничения. Едната страна може да намали известията, за да пропагандира устойчивост, но другата да ги увеличи и пропагандира победи. Когато обаче разглеждаме социални промени без информационни ограничения, отсъствието на вести може да се приеме като продължаване на устойчива тенденция, при която няма новости, раздвижващи умовете и устите . Това може и да е "затишие пред буря", но може и да не е. Ще поизчакам да видя как е в реалността, преди да търся друг носител на повече информация за промени.

ДеДо Либен реагира на това 1 ДеДо Либене, уточни, моля, кое е смешното? Дали това, че 1. човек трябва да е принципен и като се бори за демокрация такъв трябва да е и в частния си живот, иначе е двуличник или 2. това, което аз твърдя, че може да се бори за демокрация, а в частния си живот да се съобразява със средата и може да е тираничен. А?

Тази тема е свързана с темата "Повратната точка". Хипотезата в онази тема беше, че измерването на броя на убитите в Руско- Украинската война е характерното за предсказването на края на войната. Оказа се, че това не е така и въпреки, че броят на жертвите надмина очакваните стойности, войната продължава. Заради това тук търся друга връзка- броят на позитивните изказвания за военните действия. Става дума за контент анализ на коментарите, при който се следи динамиката на положителните и отрицателните изказвания при свобода в публикуването. При отсъствие на противопоставяне на изказвания за и против, тогава следва да броим само честотата на наличните изказвания. За промяна (екстремум или инфлексия) ще ни говори само максимум/ минимум на наличните коментари. Колкото повече става броят им, толкова по- твърда е позицията. Колкото повече се разреждат, намалява броят им, толкова по- колеблива е позицията и евентуално може да се предскаже промяна. Предлагам този възглед като основа на дискусия.

В размишленията си имам предвид разликата между потребяването и възпроизвеждането на всеобщата форма на управление. По- конкретно, бих го илюстрирал с поведението на човек, настояващ за демокрация в държавата, който в дома си е тиранин, а във фирмата се държи като либерален анархист. Явно човек се съобразява и в някои случаи може да избира към каква форма на управление да се присъедини или да практикува. Дори не е необходимо да генерализира своето поведение, то да е еднакво във всички групи в които присъства, макар това да се пирема като двуличие. Просто във всяка група се формират някакви отношения, някаква форма на управление, за да може групата да функционира и всеки участник заема съответна позиция. В отклонение, участникът се явява в повечето случаи пасивна страна на взаимоотношенията, а по- рядко активно да ги управлява, защото по- често се присъединява към група с утвърден ред, отколкото да участва в създаването й. Изказвайки горното, изразявам това, че намирам за естествено различно поведение в различните групи. Колкото и лицемерно да изглежда, но е допустимо един борец за демокрация в държавните дела да е тоталитарист в частните си. Казано анекдотично, борец съм за правата на негрите/бедните, но не бих бил доволен дъщеря ми да се ожени за негър/просяк.

Хи- хи. Това не е мое и не искам да доказвам. Другото, което пишеш е със смисъл, несъмнено. ОК.

Държавна политика. Отпускат се средства за пребиваване на Запад. И Лилиев ходи, но попива и толстоизъм. В този смисъл може да отидеш на запад, а да останеш русофил. Ако си прочел статията на Алипиева, там разглеждайки сблъсъка на българина със запада, авторката пише Пенчо също се връща. Носи някакви идеи, които не биват широко приети. Освен чужд за Европа, той става чужд и за България. Какво мислиш по това?

Наистина, неразгадаеми са пътищата на Нобеловите награди. На всеки конкурс също. Това за обективни критерии са голи приказки. Така че не мога да кажа кое прави някого подходящ за Нобел или Мис Свят. Интересно е българското неучастие- тук Към това, че Вазов е разбираем за българите бих добавил, че е по- интересен и за света. Обяснил съм защо мисля така. Ще илюстрирам с цифри: Статии за Вазов в Уики има на 50 езика. За Славейков- на 17. За съжаление, Вазов е пострадал от вътрешни тесногръди критици, а Яворов е особено ощетен- никога не е предложен, а е изключителен, вероятно оценката за личния му живот е повлияла. Това си заслужава разговор, но за съжаление не е по темата. Става дума за това, че динамиката на развитието на литературата е стъпала от устойчивост и промени. Класици и романтици. Традиции и революции. Винаги се цени да има нещо познато и нещо ново в различни пропорции. Когато нещо е съвсем ново като смисъл и изразни средства, то не се приема, както и ако е банално, без капка новост. Ето поетите, които творят между Освобождението (честит празник) и Първата световна. Мара Белчева, Димитър Бояджиев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Иван Йончев, Трифон Кунев, Николай Лилиев, Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Емануил Попдимитров, Пенчо П. Славейков, Петко Тодоров, Теодор Траянов, Кирил Христов, Цанко Церковски, Пейо Яворов, Христо Ясенов, Види се, не всички са западнофили. Да, има последователи на модни течения, черпещи идеи от Запада, но ето- Подвъзачов превежда от руски, а Лилиев е близък с толстоисти. Вазов... знаеш. Искам да кажа, че поетите са под влияние на литературни настроения в страната, измежду горните- символизъм, модернизъм, но това не е западнофилия, както и реализмът след 1944 не е русофилия. Край на офтопика. Ето едни разсъждения на Антоанета Алипиева тук, препратено от тук. Има и други изследвания. И когато от Мисъл се противопоставят на Вазов и фаворизират Пенчо, те залагат на един мит, а не на една истина.

Няма да навлизам в спорове, не защото не уважавам мнението ти, но защото ми липсва конкретната ти теза. Може да смяташ, че ППСлавейков е митологизиран, но аз не излагам верни факти. Може да смяташ, че ППСлавейков не е митологизиран. Може да смяташ, че Вазов е митологизиран и още какво ли не, но не мога да вникна. По тази причина не мога и да споря. Благодаря за пояснението за чучелото в диспутите, разбрах смисъла, макар че не внизах какво е "погледна" Предполагам е от прибързаност и заменя "по- лесна". Не ти приписвам никаква теза, виждаш, че повече наблягам на своята и не съм се улеснил с нищо в оборването. Между другото, ако изясниш тезата си, трудно ще бъде подменяна.

Първо. Ако не те затруднява, моля напиши какво значи "правя си чучело". Проявявам интерес, още повече, че тук има и ник "чучело". Второ. Написаното в този абзац приемам и не оспорвам. За Пенчо тръгнах с тезата, че е 1. син на висш политик 2. западофил- син на русофил 3. харесван от персони от запада, непопулярен у нас, което е присъщо и на съвременни митологизирани лица. Да, именно. И американска, отразяваща бита и отношенията в мегаполиса, и Дикенсовите жители на града и именията, и руските градове и села. Така е. Дори нещо просто, като Бажов е силно именно със своето уникално представяне на бит и отношения в тесния кръг на търсачите на полускъпоценни камъни. Връщам се на ПП Славейков. Не съперничи на великите. Напразно го митологизират. Споменаваш "търсения". Нямам против, обаче по това време други имат "намирания". Отдалечаването може да е с отричане или с приемане. Не си спомням Яворов да е отричал Вазов. Ако да- кажи къде. Мнението ми е, че той не заявява отношение и си върви по пътя. ПЮ Тородов също, но с по- малко успехи. Особеното на Пенчо, а и на демитологизирането в темата е, че първо искат да се разправят с великите личности, а после да не направят нищо съществено. Представям си Галилей да се занимава с демитологизация на Аристотел или Караваджо с демитологизация на средновековни автори. Ами талантите са заети да го правят и да вървят напред. Други пък търсят кусури и са горди, когато ги открият. Ха- ха, намерили петна на слънцето. Сетих се "Тирани, всуе се морите, не се гаси туй що не гасне" ама пак е от Вазов.

Не произведения, а цитати. Нещо, което си струва да се увековечи.Сещам се за "Неразделни"- Стройна се калина вие, "Во стаичката пръска аромат" и "Спи езерото". Обаче те не са "европейска модерност". На практика не правят революция, а утвърждават народното. Кое се сещаш ти? Описанията на българския бит са уникални. Отношенията между хората преди въстанието са уникални. Ако си чел "Годениците" на Мандзони ще видиш, че и там това са нещата, които правят класиката. Да речем, отричаш Вазов като носител на статуквото. Обаче Пенчо не прави революция. Както и съвременните.

Това за "безинтересен", не зная дали е важало в края на 19в., но по принцип се цени повече автентичността, а не епигонството. Когато един автор пише неподражаемо в своята родина, той ще бъде четен и в чужбина, защото втори като него няма, независимо в кой век е писал. "Провинциалната култура" се превръща в "столична" заедно с икономиката и обществото, така че Пенчо няма и не може да има принос- икономиката а не културата е локомотивът. Ако си чел "Изгубеният рай" на Милтън, ще разбереш как една въздигаща се до световна империя прави общо взето скучните произведения световни. Ако Милтън беше написал и издал същото, абсолютно същото в Малта или Палестина, щеше да остане провинциален. Като стана дума за "народен", кажи, кои текстове от Пенчо си спомняш. Предварително се обзалагам, че тези, които са народни, а не тези, които са епигонски. И не търси в гугъл...

Прочете ли коментарите под статията? Привържениците на Украйна излъчват агресия. Както там, тук и навсякъде.

yes

Заради тази твоя Ера на Путин възпитаник на комунизма и социализма (на 61 години) реши да вандалства в София на паметника. Не съм преживял тази метаморфоза, питай преформираните. Прочее, видя ли българско знаме на онзи рехав митинг? Казвам ви, това са част от украинските емигранти. Неголяма част.

Не е необичайно незначителни като постижения синове да се държат високомерно и да отричат постиженията на велики бащи. В Библията има един Ровоам. Името му е по- непопулярно от това на хаджи Ровоама от "Под игото". Та този Ровоам е син на Соломон и казва за баща си, че не струва колкото малкия му пръст. Така и нашите литератори, които никой не чете, нито ще чете. Робоам. Фрагмент от стенопис в кметството на Базел, худ. Ханс Холбайн Млади

Тъй е то "Кметът разпореди". Властимащите така си правят меко.

На този рехав митинг не видях българско знаме. Изглежда протестират малка част от украинските емигранти, които с плаката на български език искат отношение и помощ от нашата страна.

Разбираш ама се правиш, че не разбираш. Казвам, че след Путин, всичките като теб ще станете големи привърженици на новия диктатор. И троленето по форумите няма да спре. т.е. след Путин русофили пак ще има. Добре разбрах, независимо от пресилените приказки. По принцип съм на същото мнение.

Интересен в българската култура е портретът на Пенчо Славейков. Малко го митологизираме с постановката, че е представен за Нобелова награда, но това не е направено от български комитет. До последно има дискусии кой да бъде предпочетен Пенчо или Иван Вазов, така че предложението бива дадено от експерта по славянска литература към Нобеловия комитет. Вазов е народен поет. "Сто двадесет души те бяха на брой" кой го знае в сравнение с "Тих бял Дунав" ? Или Кървава песен в сравнение с Епопея на забравените? А сега това, което ми е направило впечатление. Пенчо е син на прочут поет и държавник: председател на НС и министър, русофил. Учи на Запад и симпатизира на западната култура. Изказва се презрително към Народния поет като към "фасулковец". Лансиран е от тесен кръг и от западни литературоведи, малко, да не кажа 1-2 са стихотворенията му, които се знаят. "Стройна се калина вие". Тази история много ми напомня на жизненият път и литературни постижения на съвременни автори. Те също произлизат от родители с авторитет и длъжности при социализма, от хора- русофили. Получават някакво западно образование. Стават симпатизанти на Запада и съответно наградите им, похвалите идват от там. Печелят там конкурси, а у нас са малко познати. Не създават традиции и школи, не отразяват нашия живот и естетически потребности, остават ни някак си чужди, отгледани от чужд градинар.

Разбирам,ти смяташ, че след ерата Путин, Путин ще има многобройни привърженици. Факт е, че в Русия подкрепата за него е висока. Смяташ ли, че след войната те ще се въодушевят още повече и броят им ще нарасне? "Путин в Хага" е новият слоган. Надявам се, че привържениците на слогана нямат предвид първо да му постелят руските танкове, самолети и ракети съответен килим, а след това той да отиде да приеме парада... но и това може да имат предвид. Знае ли човек?

Зловещо е да смяташ тази, следващата и многото по- следващи месомелачки "забава" , но уви, често ще ги имаш. Купи си пуканки и брой жертвите. Днес са към 500.