Втори след княза

Ще се наложи още едно усилие. Няма народ Вокил. Доизмисляш фалшификации за факти.

Смятам, че грешиш, но искам да разбера как го осмисляш. Моля отговори на въпросите ми. Ако хората с кръвна връзка са в родове, то те не принадлежат ли примерно на прабългарския народ? Ако ханът се обърне към "своите хора" с "народе", той кого има предвид? Ако "народ" обясняваш като "на- рода", то представката "на-" не винаги означава принадлежност, примерно на- стигам, на-трупвам, на- хоквам, т.е. нещо в повече, "над". Твоето не е ли спаротокизъм?

Да се върнем в началото. Не съм съгласен, че народ е тези без власт. Няма хора, които не влизат в род. Робите принадлежат на рода, както конете и юртите. Те не са от рода, а са собственост. Свободните чужденци вероятно са покровителствани от някой род. (Има един интересен епизод от Тайната книга на монголите" в който Чингис Хан разпределя властта по родове. Неговият пълководец от дясната страна (най- пръв) Богарчи остава без дар, защото е чужденец, не е от никой род. Тогава той му дава власт над няколко рода) (Друг епизод разказва за едного, който бил нещо съмнителен. Ханът заповядал всички да се строят по родове. Този останал сам. Оправдавал се, че бил еди какъв си и тръгнал да воюва с войската. Ханът заповядал ... Т.е. онзи е можел при някакви условия да бъде включен в някакъв род, било като слуга, войник, покровителстван, но не е имало кой да го приеме и бил декапитиран ) Така че, народът не е опозиция на властта, а сумата от родове. Опозицията народ/власт е по- скоро латинска- патриции/плебеи (Цезар е от патрицианския род Юлиевци), но тя не е в българското разбиране, което пък от своя страна означава, че обяснявайки българските явления е по- добре да ползваме български думи (род вместо клан), латинските- с латински, а келтските с келтски. Със старобългарското добиток=придобивка и добитък=стока по- ясно се обясняват нещата за хора, гледащи стада и колещи животни от Великден на Коледа.

Не ми се влиза в изтънчени спаротоковски етимологии. Надявам се да приемеш позитивно, като ти кажа, че имаш знания, върху които трупаш мисли,като за добитък. Не зная какво разбираш под клан, но това което е в Шотландия, Япония, у нас го няма. Вероятно кланът е изклан още при покръстването заедно с Дуло или Вокил. Дори Асеневци не са клан, а род. Във фамилното име има някаква клановост, но и тя е недостоверна. И Чорбаджийски, и Говедарови са много родове, без кръвна връзка помежду си. Не бих използвал чуждица, в която изобретателите й влагат съдържание, отсъстващо при нас. Не е пуризъм. Приемам телефон и кибрит за означение на нещата. Приемам и "клан" за означаване връзки в някои страни, при това малко на брой. Антрополозите използват и Lineage, освен Clan, но "род" е достатъчно добро за нас. Нашият съфорумец Горо Петков си цени личното име и пише, че то има дълга традиция. Ти не си чувал за подобен клан, нали? Може би е род с дълга история, но не и клан. Конкретен въпрос Ти, от кой "клан" си?

И това е хипотеза. И това няма логика. Ако добитък е печалба, печалбата добитък ли е? Тя може да е в звонк! Това е по- интересно. Именно за това е необходимо преходно понятие. От род не можеш да скочиш в народ. Прим. родът на Дядо Вазов, родът на Баба Тонка или на Индже. От тях не можеш да скочиш в български народ. Вместо "племе" , щом те дразни, ползвай друга дума, но е редно да отбележиш шопи, македонци, тракийци, северняци. Те сами се определят като българи, в частност шопи или др.. Ами помаците, павликяните, петдесятниците, католиците? Те в повечето случаи са целият род такива. Именно заради това ти е нужно преходно понятие. Ако не ги организираш в под- множества, приеми че народ е съвкупност от родове. Върши работа. Но както искаш. Въпросът е да стигнеш по- близо ти до истината.

Днес е Преображение. Това ме навежда на мисълта, че значителните Повратни точки в стопанския календар са важни. Те не са от бога дадени, а са плод на интереса на хората, закрепен с божествен авторитет и запечатани в паметта/календара. В този смисъл, най- важни са точките, отнасящи се до оцеляването на човека, в интерес на оцеляването му. Сега са по- важни повратните точки, свързани с икономиката- криза/просперитет. Засега те не се свързват с календар, а с разни борсови индекси, но хубавото е, че икономиката може да се контролира и съответно насищането на пазара и необходимостта от иновации са в някакъв смисъл в човешки ръце. Та след Преображение е добре да си закърпим кожуха и да мислим за зимата. Там- газ, ток, консерви... да сме подготвени.

Възражение. По- добре обяснява нещата следното: Народ е организиран сбор от родове, но с еднакъв език. За другоезичните е думата "немец". Нужно е и междинното понятие "племе". Родът Дуло си е род, но племето доведено от Аспарух включва и рода Вокил, Ерми, Угаин. А пък племенният съюз включва и други племена. Когато са уседнали стават народ и се организират в държава. Под турско, наименованието на българския народ е заменено със съответното за турската държавна организация. През Възраждането "народът" се възражда с идеята за църковна и политическа независимост. В т. см. Народ е не само продукт на държавната система, но и продукт на самоорганизацията на хора, обикновено с един език и обичаи, споделящи сходни възгледи и като така, самоопределящи се като еди какъв си народ.

Възраждането на българския език. Между търговия, книжнина и политика. направи ми впечатление, че авторката отдава по- значително място на политиката за формиране на езика. Тя има право примерно за Влахия, която в съответствие с Австроунгарската политика започва да говори един трансилвански език. Това е съпроводено и със съответната политика за разпространението на книжнина. Там където българин е можел свободно да общува с влах, два века по- късно, вече не може, при това без сериозни миграции. На търговията отдава по- малко значение. В моя разказ за джелепите, търговците имат доверието на българите. По същото време много българи поемат и събирането на данъци- прим. бегликчии, но те са негативно приемани. А търговията на българските търговци е била слаба. Въпреки това търговията е предтеча на инициативността и деловитостта. Тя е в основата на националното възраждане. У нас, уви, много по- важен фактор е политиката. Султанските фермани и целенасочената политика за повлияване, вкл. религиозно изтикват естествените процеси. Протестантството у нас не е реакция срещу църковното управление, а е привнесена от мисионери. Католицизмът пък не е избор, а религиозна дейност върху установено православие. Езикът също. Австроунгария не подкрепя отпечатването на книги на кирилица, а частната инициатива не може да добие значение. Книжнината, идваща от запад е скъпа, недостъпна. Купуват я търговци и свещеници. До намесата на Русия като държава, личната инициатива на Венелин- Априлов- Палаузов- Денкоглу е недостатъчна. В интерес на истината, политика върху посятите надежди и разбирания у народа е имала по- голям шанс отколкото против тях. Така че проспериралите граждани и издадените с техни средства книги са имали много важно значение. Чак после са интересите и противопоставянето на Русия и Австроунгария и разграничителната линия, след която Русия е заявила покровителствано славянско население. Види се поучила се е от езиковата агресия във Влашко. Прочее, ако процесите бяха естествени, славянски говореща Влахия щеше естествено да ни свързва със славяните в Полша, но ... политика, променяща значително света.

Това безспорно не е "планова икономика". Това също не е "планова икономика". А каква е? Олигархията е политическа форма на управление, но не знам дали е прието да се казва Олигархическа форма на икономика. Виж, в либералната икономика може да възникнат и картели, и олигарси, като олигарсите искат да управляват държавата. Добре е ти да дадеш определение каква е икономиката, но определено не е държавна, планова, защото решенията не се взимат от оторизирани държавни органи. Не, представяш ли си в НС да се изготви план в който се разпореди на Божков или Хюлет Пакард достигане на еди какви си показатели?

Ето какво знаят в Нидерландия за българското възраждане

Ха! Големият чешки учен препоръчал на руснаците да помагат на българите в името на славянското братство.

Ето от коя посока на света идват приказките, че българският народ е татарски За Аделунг тук

Един интересен текст, който няма да коментирам

За мен "народ", като обръщение е "хора" и включва познати и непознати, с които сме в общност. Ако обръщаме синонимното пояснение, не бих казал, че като кажа "Тълпа моя" ще се разбере "Хора мои" или "Народе мой". А иначе- хора, люде, човеци е равнозначно. Речникът на БАН види се дава по- абстрактно и на друго познавателно ниво определение и не може да се сравни нито с битовото ни разбиране, нито със средновековното. Просто това е друго познавателно ниво, метаниво. Преходът към него е появата на обществени науки. Точно както казваш, след 19 към 20 в. И на кого държавата си позволява да планира дейността? На Лукойл, на Сименс, на А1 или на зърнопроизводителните латифундии?

Дори да е ирония, но трябва да признаем, че икономиката ни не е планова, а либерална. Имаш право да произвеждаш компютри, стига да се пребориш без подкрепа с конкуренцията. Ако смяташ, че икономиката сега е друг вид, моля, обясни. Би ли припомнил, какво е предишното мислене за думата и какво последвалото?

Тъй като сме в 21 в. няма да строим теория с термините от старобългарски език. Имаме още от векове класификация на животните, а как стоят нещата с хората? Род- ясно, някакъв общ прародител. Народ- съвкупност от родове с някаква обща черта. Приемам "тълпа". Обаче когато родът е организиран, това е община. Когато народът е организиран, това е държава. Въпросът за нацията е интересен, защото включва и хора от различни родове и народи. Американската нация има ... да не изброявам. Българската също. Организацията обаче носи същото име- държава. Национална държава. Ако в нея народите се припознават като отделни. Примерно тук- евреи, там етруски, а още по- натам траки, това е империя. Ако всички са римляни или американски граждани, това е национална държава. Съгласен ли си с такова определение или имаш предвид друго за общности и организации?

Читателите ще научат, че славянофилството до Кримската война е било потискано в Русия, но се е развивало в Австроунгария.

Ето по- нататък какво ще научат нидерландците "Около 1840 г. Русия се превръща в най-важния център на диаспорния национализъм сред българите, тъй като емигрантите основават патриотични дружества и допринасят за отпечатването на българска литература и българското образование. Русия става източник на много нови идеи сред българите. Онези от тях, които са учили в Русия, възприемат славянофилството, на което са свидетели там, и го превръщат в български национализъм."

Статистиката на споменаванията не решава въпроса с ИНТЕРЕСИТЕ. Това е отразено в текста- гл. 7: Руската империя и българите. По отношение думата, която използвам, тя е неутрална- "значение", без интерпретация позитивно или негативно.

Не въвеждай свои възгледи, когато коментирам г-жа Сампимон. Темата е за това, какво ще научат нидерландците.

И сега не е по- различно. Няма буржоазия, която да раздвижи българщината. Ако някой се издигне, започваме да го оплюваме. А нали смисъла на либералната икономика е някои да станат по- богати, други по- бедни, (все пак националното богатството бавно нараства или играе)

Не, грешката е твоя. Изводът ми е безупречен.

Бих добавил, че в някои страни побеждава Контрареформацията. В една такава се ражда девиза "Свобода, братство, равенство". Явно и там процесът от религиозна свобода е продължил в борба за политически свободи.

Контент анализ на употребените в дисертацията имена на държави с интерес към българското възраждане, а именно Русия, Германия и Австроунгария. глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 общо Русия 4 3 1 6 6 21 106 15 6 168 Германия 0 0 0 0 1 0 3 3 2 9 Австрия Австрийска имп. Австроунгария 0 2 0 4 0 1 3 3 0 13 От анализа става ясно, че Нидерландците ще са запознаят, че най- често е споменавана Русия, повече от десетократно надвишаваща броя споменавания на Австроунгария и Германия. Изявява се значението на Русия, което не е неочаквано.

За съжаление Джон Атанасов е щатски учен, а Дилма Русеф е бразилски политик. Влиянието им върху българщината е незначително. Тези, които се връщат са факторът. И преди, и сега.