Втори след княза

Не бива да я изключваш. Враждата на Славейков с Панарета не е породена от Хатихумаюна, нито Стаданията на грешнаго ... са от държавни решения в ОИ.

Не, това е вторият процес. Първият е забогатяване на българи, за да почнат строителство на църкви и разкриване но училища. А забогатяването е като занаят- започваш при свой забогатял и се учиш. Уважаваш го, тачиш го като кум и баща. Той те има като роднина, тебе и други, които учат занаят при него.

Два примера за недостатъчно развити парични отношения в българските земи под Турско иго. Първият пример е, че домакините на Паисий са предпочитали да го гощават, докато бъде преписана Историята, вместо да купят печатни книги, каквито вече са съществували. Просто са нямали пари за това. Достоверно е, че абонати на печатните книги са ставали предимно търговци и свещеници. Другото е наличието на паралелни пари в някои селища, с които се заплащали църковните услуги. Цената на свещите е била по- малка от тази на най- дребната турска пара, поради което църквите са възлагали на занаятчии да им изрежат ламаринки с кръстче, които се заплащали някои църковни услуги. Българите на са разполагали с пари дори да спонсорират църквите с минимума турска пара. Паричните отношения са били в зародиш, а натуралното заплащане е продължило и след Освобождението.

Което означава, че не едрият капитал, който е космополитен, е двигател на националното движение (във всички страни), а дребният, средната класа. Волов, Каблешков, Хаджи Димитър, Капитан Дядо Никола. ПП Интересното е, че и високата интелигенция е добре адаптирана и космополитна, а двигател на промени е полуинтелигенцията.

Предположението ми е, че в различни периоди от Османската империя е имало доминиране на различни етноси в търговията. Арабите са несъмнено първи и най- значими. В други периоди евреи, арменци... Мисля, че от тогава е анекдотът "Кога плачат евреите? Когато се роди арменец", т.е. това са съперничещи си в търговията и препитанието сред Ориента етноси. По отношение участието в търговията на българи, удовлетворява ме мнението, че са били заети с по- дребна търговия- с продукти на занаятчийството и животновъдството. Не виждам проблем да са били различавани от другите по облеклото и езика. С появата на облекло алафранга стремежът към гърчеене е нараснал. Именно срещу това се провиква и Паисий. Защото успех може да се постигне и чрез мимикрия- гърчеене, но може и чрез заяввяване на своя етнос. Че успешен е и българинът.

Започнах с влашкото потекло на Асеневци, което не е било различно като език и вяра от българското. Влахия се смята за държава след царуването на Иванко, син на Тихомир. Любопитно ми е как славянско население, ползващо кирилица през Влашкото възраждане става романизирано, ползващо латиница. Това не е могло да стане без големите унгарски интереси към тези земи. Влахия се е задържАла самостоятелна само когато Австроунгария е била заета с други битки. В този смисъл, приемам като факт, че Янош Хуняди воюва с османлиите не за да освободи България, а да прибави към Унгария бащиния от хунско време. Загрижен съм, че сме единствени в ЕС с кирилица и интересът на Съюза ще е да я премахне. Не забравям прокуждането на Седмочисленици от Моравия, а ето и Влахия! Ето, вече се действа да се обясни Българското възраждане със западни ценности. Не, то е самобитно. Плод на зараждаща се българска търговия и индустрия, а то и буржоазия.

Защото съществува! Защо му е трябвало на възрожденския българин да знае какво е кит? Защото е искал да знае света. Ограничеността на ума е лошо нещо.

Не бих се решил да кажа, че мислещи мъже от Паисий до Иван Стоянов са дебили. Виждам, че има един повик на чалга- хисторичарите за отричане. Стефан Цанев, Спароток, гледам и Щапаров, сигурно има и още, вплели умствени напъни за изхвърляне на всички български историци. Дано не им се удаде, защото това означава изпепеляване на спомена за размисли и разкази на български историци от два века и половина назад. От уважение към труда им, крепил българската нация вече два века, нека оставим "дебилизма" като упрек. Искаш да градиш нещо ново? Недей попада в графата "Разтурил къща, направил колиба". Направи твоята постройка, без да крещиш колко лоши са дюлгерите от дядово време. Ще срещнеш техните проблеми и не зная как ще ги решиш. Може би по- лошо. Тя и кокошката кряка като да е родила Исус, хайде по- скромно.

и заради това, когато византийски "експерти" писали българската история винаги ни унижавали.

Доколкото разбирам, понятието полу- планова е толкова разтегливо, че в него могат да влязат и САЩ, и Китай. Според насадените представи НДР Корея е извън, но друга няма. При това положение, когато всички са в кюпа, е лесно да го приема, но трудно да отграничи другите.

Чудесен повод да развиеш критични места от разказа на Иван Стоянов за възраждането. Подкрепям! Мисля, че поставяш прекалени изисквания пред Хилендарския монах от 18 в.. Първо, уводът е взаимстван, второ читателите нямат и нивото на автора, трето не е "странна смесица", а многостранно представяне ползите от Първото историческо съчинение от Българското възраждане. Имам възражение не толкова до думата, колкото до мисленето, че буржоазията желае нация, просто защото няма от кого да я пожелаеш. По- съгласен съм, че инициативни търговци и производители създават контакти, обикновено с териториално и езиково близки хора, с което създават чувство за близост и самочувствие за единство, а от нам и национално самочувствие. Идеята за "пазар" ми се струва продуктивна. Вече пазарът не е място сред селището, а район, голям район. Габровските чекии, келифаревските гайтани се продават далеч, а там габровецът, търновлията се срещат и общуват с охридчанина и тракиецът на един език. Те искат това да е своя, защитена пазарна територия, на която има свои закони. Искат държава, но СЪГРАЖДАТ чрез разбираемо общуване и взаимни интереси нация, която впоследствие желае и се бори за постигането й на държава.

Сравни Автокефална църква и Автокефалия .

следва това? Абсурдно е да питаш дали твърдя, че просвещението, национализмът и демократизмът са неестествени за българите и са привнесени, след като пиша, че "Протестантството по нашите земи е неестествено явление". Толкова е несвързано, че обяснението трябва да го дадеш ти. Как ти дойде на ум? През Българското възраждане много империи искат да завладеят българските умове. Освен католишка пропаганда, която е традиционна,постигнала и уния, прокарвана от векове, а в случая от Австроунгария, опит правят и протестантските държави. Библейското дружество(Великобритания САЩ) и д-р Алберт Лонг- методист (САЩ) се ангажират с издаване на Библията на български. Имат успехи в Македония, което не е добро за единната православна църква. Приобщените от тях през Възраждането са незначителна част от населението, но мисионерската дейност продължава. Надявам се разбра, че това е елемент от епохата на българското възраждане и до днес. Борбите са именно в рамките на православието. Българските вярващи желаят българи за владици и четене на български на службите. Не се засягат догмите, не се засягат други вероизповедания и църкви. Впечатлен съм, че и това не знаеш. Много.

Няколко въпроса Как от това: следва това? И още. Кое ако не православните църковни борби даде импулс? Отбелязвам, че българското православно християнство не се ограничава само тук, имаме го и в Щатите и Австралия. Относно цитата от Славейков, искам да ти обърна внимание, че той е 12 г. след Българския Великден и е свързан с новия етап на освобождение. Левски вече обикаля страната, създаден е БРЦК. Допускаш анахронизъм.

Протестантството по нашите земи е неестествено явление. Появило се е като протест срещу папата, но ние не сме имали папа... Много ми харесва казаното от православния баща на Симеон Радев на протестантски мисионер- "Добре, аз като съм кръстен в християнска вяра и ако живея праведно, ще вляза ли в рая?" Онзи, няма как, казал Да. Тогава нашият отвърнал "Тогава защо да си сменям вярата? Онзи е можел да му отговори "За да ви командваме ние", но въпросът е бил риторичен.

Изглежда срещаш проблем с тълкуването на някои термини и не можеш да ги изразиш категорично. Това те спъва за цялостен исторически разказ. Пожелавам ти успех и до някъде ти съчувствам заради оплитането.

Примерно лица от българска или турска народност в народа на България, които имат съзнание, че принадлежат на българския народ. Ако смятат, че принадлежат на турския народ, това ги отделя от българския народ. Така го тълкувам.

Понеже пишем за Възраждане на българския народ, явно родовата структура е отминала. Не- съвсем, защото и сега се говори за "шуро-баджанащина" и "калинки", т.е. има едни по- близки и на тях се правят едни по- специални услуги, за които другите от народа не са достойни. Обаче има български народ, различим сред това, което османлиите наричат "рум милет". Спорно ли е, че народът се Възражда или се Ражда, т.е. имало ли го е и преди турците? Моето познание е, че се възражда. Във Втората българска държава населението в преобладаващата си част е имало един език, обичаи, култура и вярвания. Това отговаря на идеята за народ. Спорно правиш и това, че род е по- горно понятие от народ. С това категорично не съм съгласен. Родовата структура не съществува в държавната структура. Хората се делят по териториален принцип и професионална заетост. Това не значи, че родовата връзка не съществува и прим. царица Сара да не иска нейният син да е цар. Просто това не е кодифицирано в държавната структура. Факт е, че и до сега в братска Англия има династии- Ето, сега, след Елисавета от династията на Кобургите ще дойде наследник от династията на Батенбергите. Това обаче е нещо отживяло, което консервативните англичани си тачат. Отживяло толкова, колкото и монархията. Обаче династичните родове не са критерий за властово положение на рода. Наред с тях съществуват и много родове и кланове (за Великобритания) от които произлизат нормални граждани и селяни от народа на Великобритания. Питаш и къде в средновековните текстове е писана думата "народ". То, има и съблогъри, които питат къде е писано за славяни и сочат, че думата се е появила късно, от което следва, че такива е нямало. Не съм съгласен. Науката поставя имена на явленията, които открива и ги превръща в понятия. Примерно елементът Айнщайний си е, но му е сложено името по- късно. Идеята за народ, която се формира сега, може да се приложи към общества в миналото. Примерно хуните не са народ, но българите от племе стават народ. Отговарят на съдържанието на понятието.

Ще се наложи още едно усилие. Няма народ Вокил. Доизмисляш фалшификации за факти.

Смятам, че грешиш, но искам да разбера как го осмисляш. Моля отговори на въпросите ми. Ако хората с кръвна връзка са в родове, то те не принадлежат ли примерно на прабългарския народ? Ако ханът се обърне към "своите хора" с "народе", той кого има предвид? Ако "народ" обясняваш като "на- рода", то представката "на-" не винаги означава принадлежност, примерно на- стигам, на-трупвам, на- хоквам, т.е. нещо в повече, "над". Твоето не е ли спаротокизъм?

Да се върнем в началото. Не съм съгласен, че народ е тези без власт. Няма хора, които не влизат в род. Робите принадлежат на рода, както конете и юртите. Те не са от рода, а са собственост. Свободните чужденци вероятно са покровителствани от някой род. (Има един интересен епизод от Тайната книга на монголите" в който Чингис Хан разпределя властта по родове. Неговият пълководец от дясната страна (най- пръв) Богарчи остава без дар, защото е чужденец, не е от никой род. Тогава той му дава власт над няколко рода) (Друг епизод разказва за едного, който бил нещо съмнителен. Ханът заповядал всички да се строят по родове. Този останал сам. Оправдавал се, че бил еди какъв си и тръгнал да воюва с войската. Ханът заповядал ... Т.е. онзи е можел при някакви условия да бъде включен в някакъв род, било като слуга, войник, покровителстван, но не е имало кой да го приеме и бил декапитиран ) Така че, народът не е опозиция на властта, а сумата от родове. Опозицията народ/власт е по- скоро латинска- патриции/плебеи (Цезар е от патрицианския род Юлиевци), но тя не е в българското разбиране, което пък от своя страна означава, че обяснявайки българските явления е по- добре да ползваме български думи (род вместо клан), латинските- с латински, а келтските с келтски. Със старобългарското добиток=придобивка и добитък=стока по- ясно се обясняват нещата за хора, гледащи стада и колещи животни от Великден на Коледа.

Не ми се влиза в изтънчени спаротоковски етимологии. Надявам се да приемеш позитивно, като ти кажа, че имаш знания, върху които трупаш мисли,като за добитък. Не зная какво разбираш под клан, но това което е в Шотландия, Япония, у нас го няма. Вероятно кланът е изклан още при покръстването заедно с Дуло или Вокил. Дори Асеневци не са клан, а род. Във фамилното име има някаква клановост, но и тя е недостоверна. И Чорбаджийски, и Говедарови са много родове, без кръвна връзка помежду си. Не бих използвал чуждица, в която изобретателите й влагат съдържание, отсъстващо при нас. Не е пуризъм. Приемам телефон и кибрит за означение на нещата. Приемам и "клан" за означаване връзки в някои страни, при това малко на брой. Антрополозите използват и Lineage, освен Clan, но "род" е достатъчно добро за нас. Нашият съфорумец Горо Петков си цени личното име и пише, че то има дълга традиция. Ти не си чувал за подобен клан, нали? Може би е род с дълга история, но не и клан. Конкретен въпрос Ти, от кой "клан" си?

И това е хипотеза. И това няма логика. Ако добитък е печалба, печалбата добитък ли е? Тя може да е в звонк! Това е по- интересно. Именно за това е необходимо преходно понятие. От род не можеш да скочиш в народ. Прим. родът на Дядо Вазов, родът на Баба Тонка или на Индже. От тях не можеш да скочиш в български народ. Вместо "племе" , щом те дразни, ползвай друга дума, но е редно да отбележиш шопи, македонци, тракийци, северняци. Те сами се определят като българи, в частност шопи или др.. Ами помаците, павликяните, петдесятниците, католиците? Те в повечето случаи са целият род такива. Именно заради това ти е нужно преходно понятие. Ако не ги организираш в под- множества, приеми че народ е съвкупност от родове. Върши работа. Но както искаш. Въпросът е да стигнеш по- близо ти до истината.

Днес е Преображение. Това ме навежда на мисълта, че значителните Повратни точки в стопанския календар са важни. Те не са от бога дадени, а са плод на интереса на хората, закрепен с божествен авторитет и запечатани в паметта/календара. В този смисъл, най- важни са точките, отнасящи се до оцеляването на човека, в интерес на оцеляването му. Сега са по- важни повратните точки, свързани с икономиката- криза/просперитет. Засега те не се свързват с календар, а с разни борсови индекси, но хубавото е, че икономиката може да се контролира и съответно насищането на пазара и необходимостта от иновации са в някакъв смисъл в човешки ръце. Та след Преображение е добре да си закърпим кожуха и да мислим за зимата. Там- газ, ток, консерви... да сме подготвени.

Възражение. По- добре обяснява нещата следното: Народ е организиран сбор от родове, но с еднакъв език. За другоезичните е думата "немец". Нужно е и междинното понятие "племе". Родът Дуло си е род, но племето доведено от Аспарух включва и рода Вокил, Ерми, Угаин. А пък племенният съюз включва и други племена. Когато са уседнали стават народ и се организират в държава. Под турско, наименованието на българския народ е заменено със съответното за турската държавна организация. През Възраждането "народът" се възражда с идеята за църковна и политическа независимост. В т. см. Народ е не само продукт на държавната система, но и продукт на самоорганизацията на хора, обикновено с един език и обичаи, споделящи сходни възгледи и като така, самоопределящи се като еди какъв си народ.