Втори след княза

Развесели ме тълкуването чрез руския речник, но така и трябва. Хора в кавички означава не-хора, нали?

13 березня агресивні проросійські нелюди вбили в Донецьку учасника мітингу «За єдність України» 22-річного Дмитра Чернявського, відкривши рахунок жертв на сході України. (из учебника за 11 кл.) ТУК Учебникът е един от предложените няколко. Предполагам, че и в другите основното представяне на участието в СССР на УССР е дадено като "русификация". Изобщо противопоставяне, разкол, обвинения към РСФР, сега Русия и постоянно повтаряне за измислен стремеж към асимилация. Когато тази дума е повторена 21 пъти(можете да го проверите), това намирисва на пропагандно описание на реалността за ученици.

Молба. Втори, Втори и тн.. Князете сте вие

Не е добро начало на дискусия да кажеш/напишеш всичко и да не оставиш място на другите да уточнят. Заповядай да изложиш в темата това, което смяташ за важно

22-та година на века постави остро въпроса за нацизма. Някои смятаме, че има украински нацизъм на държавно ниво, други смятат, че това са незначителен брой хора, които не подриват украинската демокрация. Във връзка с понятието се поставя въпроса дали може да има неантисемитски нацизъм. Сигурно е въпрос на ограниченост, да бъде въртян света около отношението към семитите, но това бе важен аргумент. Разбира се, че може. Нацизмът е възвеличаване на своята нация, основано на омраза към други общности. Антисемитизмът е частен случай, русофобията е частен случай, антикомунизмът, хомофобиуята и омразата към циганите са също частен случай. Общият случай е омраза и призиви да бъдат физически унищожавани някакви други хора. Опитах се да намеря текстове, които да потвърждават тази теза. Особеността на изследването на днешния нацизъм се състои в средата и медиите, разпространяващи тази идеология. Санитарното почистване на интернет от съществуващи призиви като „убий руснака” е възможно за часове. Изтриването на история в стил Оруел е реалност. Няма антируски текстове. Това значи ли, че не е имало? Значи само, че Министерството на истината е активно. Явно интернет като съхранител на история не е надежден. Утре друг фараон ще разпореди нов бог и от вечните камъни ще бъде заличено старото име и изчукано ново. Другият съществен проблем за идентифициране на нацизма е промяната на идейни и поведенчески стереотипи у всеки от нас. Силно впечатление ми е направил някакъв си филм за един отявлен терорист и муджехидин, който след емиграция на Запад прилежно бършеше дръжките в трамвая. Дали за вечно? Тълпите, които поздравяваха Дучето, Фюрера и Каудильо се стопиха. Станаха прилежни демократично настроени граждани. Тези идеи се раждат при определени условия и у определени хора и стихват с промяната на тези условия. Тоест за да определим като нацист една личност, то нацистките идеи и поведение трябва да са свързани веднъж с най- активната част от живота му, когато е направил и написал най- много, направил е съществени промени или втори път съобразно актуалното му поведение. Можем да кажем, че този е нацист сега, защото развява знаме със свастика сега или че е нацист, защото в миналото е участвал в чести акции срещу някаква общност, или е заявявал, че иска да се разправя и избива хора от някаква общност и особено, когато наистина е извършвал престъпления основани на ненавист към някаква етническа група. (това за паметта, пак споменавам, е подвластно на Министерството на истината, което може да промени на мига биографията на някого в желаната посока) Нацизъм и тоталитаризъм е една връзка, която е добре да бъде уточнена. Те не са свързани. Най- тоталитарната организация е църквата. Тя се бърка в най- интимните кътчета на човека и иска да ги контролира. Налага му да реже от плътта си, да не се жени, да се лишава от определени храни. Обаче ако тази тоталитарна система не е насочена към определена нация, която иска да унищожи, това не е нацизъм. В момента когато юдеизмът започне да проповядва изтребление на палестинците, а християнството- изтреблението на сарацините, тази идеология става нацистка. И сега въпросът заради който откривам темата. Нацисти ли са тези, които управляват Украйна? Смятам, че са нацисти. Историческата наука и съответно учебниците в страната са насочени към представяне на руския народ като не-до-човеци, зверове. Политиката е насочена към създаване на нетърпими условия за руснаците в Украйна. Ширят се призиви за гонения- Вокзал, чемодан, Москва. Руснаците не са приети в украинската нация „Кто не скачет, тот москаль” и биват системно бомбардирани в домовете им. Във външната политика украинската власт иска от ЕС да бъдат наложени забрани по етнически признак- недопускане руснаци в ЕС, т.е. не са обвинявани личности, а цели общности, нации. А това си е чиста проба нацизъм. От горното определение, че това е извършено в най- активната част от живота на тези управници и има големи последици за народа там и в Европа, то те ще бъдат определени трайно като нацисти и съответно трябва да бъдат преследвани… естествено от една сила, която не одобрява нацизма, а за сега такава е руската.

Нидерландците, както всички проектират своите преживявания и история върху събитията при другите. Така за българското възраждане мислят и през своя ренесанс ТУК Първа и основна точка- забогатели градове (в повече от нашите). Второ изобразителни изкуства (в повече от нашите). Трето архитектура (в повече от нашите). Четвърто- език. (имаме запазен самобитен, с диалекти). Това е интересна наша особеност. При това положение те не отчитат от къде тръгваме и колко време вървим. Заради това сме по- назад.

Статия Българско възраждане в Уики. nl (Нидерландия)

И аз отбелязвам враждебността на българските нацисти към националните интереси, стига да сме против Русия. Не са добри хора, но и не искат да са такива. Искат да са арогантни, лоши, да се страхуват от тях. Спомням си у Ремарк как героят му, воювал на фронта в Първата война седи и си пие питието, а келешите, които не са помирисвали барут и не са видели предателството на елитите към редниците, му крещят да стане при химна. Онзи, за Германия над всичко. Героят надига кълка и пръдва. Това му е отношението. За съжаление ония в Германия стават многобройни и се налага Ремарк да емигрира. Заради това нацизмът не трябва да вдига глава, въпреки че го поощряват гадове.

Винаги съм казвал, аз съм Втори. Няма да съм Първи никога. Обаче, ако някоя партия инициира референдум, а преди това събира подписи, ще се подпишем цялата рода. Дори преди това ще си направя застраховка "Живот" ... в коя ли страна фашистите не са диваци и варвари?

Определено лазиш и няма да полетиш. Основната причина в държавите от бившия соц. лагер да не се провежда плебисцит (народно допитване за тъпунгерите) по повод влизането в НАТО и ЕС е, че ПОВЕЧЕТО не искат влизане в ЕС и НАТО.

Не "украинците", а укронацистите.

Изглежда точката на преобръщане в Украинската война, която бе преценена в брой военни жертви наближава. Явно количествените данни са по- показателни от качествените при определянето на промяната. Докато ситуацията в Украйна се обръща, готви ли се САЩ да хвърлят Зеленски под автобуса. Автор: zahariada Джонас Е. Алексис, помощник редактор - 9 август От Глен Дизен В знак на подкрепа САЩ защитиха украинския президент Владимир Зеленски от всякакви критики, откакто Русия нападна Украйна през февруари. Тъй като става ясно, че войната е загубена, някой ще трябва да поеме падането и изглежда, че Вашингтон се готви да хвърли лидера в Киев на вълците. Началото на края Прокси войната на САЩ срещу Русия беше от полза за Вашингтон, докато имаше задънена улица, която изтощаваше военните, икономическите и човешките ресурси на Москва, дори заплашвайки да понижи Русия от ранга на велика сила. Например конгресменът Дан Креншоу оправда подкрепата си за процеса с аргумента, че „да инвестираме в унищожаването на армията на нашия противник, без да загубим нито една американска войска, ми се струва добра идея“. След повече от пет месеца унищожаване на украинската армия, цялата фронтова линия се пропуква. С пробиването на силно укрепената отбрана в Маринка, Пески, Авдеевка изглежда, че Москва е решила съдбата на Донбас. Тъй като боевете се преместват от гъсто населени индустриални зони към по-открит пейзаж, териториалният напредък на Русия вероятно ще се засили. Освен това санкциите имаха ужасен обратен ефект върху Запада, причинявайки политическа криза. Германските медии хвърлят светлина върху „тайните сделки“ на Зеленски Междувременно в Източна Азия възникна нова криза в сигурността, която повече заслужава вниманието и ресурсите на САЩ. САЩ и Обединеното кралство изградиха разказ за победа, когато убедиха Зеленски да се откаже от мирните преговори с Русия през март, но сега Вашингтон трябва да адаптира разказа за предстоящата загуба на Киев. Подготвяте сцената за края на Зеленски? Доскоро САЩ успешно поддържаха международния имидж на Зеленски като някакво превъплъщение на Уинстън Чърчил. Вашингтон доминира в информационната война, в която сложността на прокси битката беше опростена с дихотомични образи на двамата лидери. Зеленски и Путин бяха успешно представени като добродетелен демократ срещу порочен диктатор, победител Давид срещу провалящ се Голиат. Представянето на конфликтите като борба между доброто и злото е идеална стратегия за мобилизиране на обществена подкрепа и за изобразяване на липсата на компромис като морална позиция. Въпреки това, когато войната е загубена и е необходим компромис, разказът трябва да бъде променен. Президентът Джо Байдън трябва да защитава слабата си политическа позиция у дома и съюзниците трябва да бъдат уверени в американската решителност, следователно трябва да има пропаднал човек, който да поеме вината за предстоящото бедствие. Докато Вашингтон ще продължи да изпраща повече оръжия, за да обезкърви Русия, той изглежда същевременно се готви за поражение, като вече не предпазва Зеленски от критики. Това беше изключително труден месец досега за Зеленски в западните медии, които преди това въздържаха всякаква критика. Колумнистът на New York Times Томас Фридман, тясно свързан с Белия дом, съобщи , че „ има дълбоко недоверие между Белия дом и президента на Украйна Володимир Зеленски – значително повече, отколкото се съобщава. Фридман също описа нарастващата загриженост на Вашингтон относно украинската корупция и лошо управление, тема, която беше заклеймена като руска пропаганда от февруари. Това е същата медия, която доскоро повтаряше всяка реплика на Зеленски, включително определяйки масовата капитулация в Мариупол като „евакуация“. Няма повече. Германският бивш канцлер предлага начин за прекратяване на украинския конфликт Изглежда вече не е табу да се съобщава за вътрешните разделения в Украйна като източник на провал. New York Times съобщава за безразсъдната чистка на Зеленски в армията и службите за сигурност, докато Washington Post обвинява Зеленски, че отстранява кметовете и централизира контрола върху цялата помощ за възстановяване, „за да отслаби всички бъдещи политически съперници“. Sky News, силно антируска новинарска агенция, също излъчи сегмент със заглавие „ Зеленски „не е всичко, за което е представян“ от западните медии“. Водещ обвини Зеленски, че демонтира украинската демокрация, като пое контрола върху националните медии, забрани политическите опозиционни партии и арестува опозиционния лидер. Всичко е вярно, но преди е било табу. След това Amnesty International съобщи , че Украйна нарушава правилата на войната и международното хуманитарно право, като установява военни позиции в гъсто населени жилищни райони, училища и болници. По-късно той частично отстъпи след атака в Twitter от прокиевски медийни фигури, но остана зад общите си констатации. National Review спекулира, че Белият дом тихо се дистанцира от Зеленски, за да подготви разказ, който да обясни преминаването от безкомпромисна позиция към приемане на отстъпки. По този начин прогнозира, че разказът на Байдън ще бъде „ Направихме всичко възможно, за да помогнем на украинците да се защитят, но в крайна сметка те бяха твърде некомпетентни, твърде корумпирани и твърде обхванати от вътрешни борби. Подобна изкупителна жертва би последвала прецедентите, създадени в Ирак и Афганистан, където неадекватността и неспособността на протектората бяха обвинени за провала. Естеството на прокси войните: Използване на Зеленски и Украйна Струва си да се припомни, че в края на 2013 г. предишно правителство в Киев помоли Брюксел да замени споразумението ЕС-Украйна с тристранно споразумение ЕС-Украйна-Русия, тъй като тогавашният президент Виктор Янукович призна, че принуждаването на Киев да избира между Запада и Русия ще разцепи държавата. След като отказаха Споразумението за асоцииране на ЕС, САЩ подкрепиха смяната на режима в Киев, за да се установи по-отстъпчиво правителство. По-късно Вашингтон подкрепи „антитерористичната операция “ срещу онези в Източна Украйна, които се противопоставиха на новите власти в Киев. И след като новите украински власти загубиха тази битка, американците работиха за подкопаване на мирните споразумения от Минск през следващите седем години. Историята на Зеленски също е казус в трагедията на конфликтите на прокси. Като цивилен Зеленски често се появяваше по телевизията, спорейки страстно срещу драконовските закони, насочени към руския език и култура, тъй като биха разпокъсали Украйна. Неговата президентска кампания също беше мирна платформа, обещавайки да говори с лидерите в Донбас и да търси мир с Русия. Украинският народ му даде огромен мандат за това, като го възнагради със 73% от гласовете в съкрушителна победа. И все пак, след натиск от Вашингтон и заплахи от националистите, които САЩ въоръжиха и овластиха, Зеленски обърна цялата си позиция. Прокси войната между НАТО и Русия в Украйна беше трагична грешка, донесла огромни страдания. След като подтикнаха Украйна към опустошителен конфликт с Русия, сега САЩ настояват Зеленски да поеме вината. ИЗТОЧНИКРусия днес

Учудването ми идва от това, че при двете католически страни Полша и Унгария, названието на Италия се свързва с Влахия, името на която, споменаваш, като добре обяснено. Как така една държава с история се наименува по римска провинция по Дунава? То е все едно вместо "Букурещ е румънски Париж", да кажем "Париж е френски Букурещ" Италия е по- известното и по него трябва да се определят и земите й. (как да не се връщам на Ягело и Хуняди)

Това е необходимо само за обяснение на "влахи". Щом казваме, че влахи е славянско наименование, трябва да разгледаме произхода му при другите славяни. А съдържанието му при поляците е сходно с "италийци". Друг е въпросът, че католическата пропаганда може да е настоявала, че това са нейни земи и е сложила това име. Така че Варненчик не тръгва да освобождава българи, а да възвръща влохите в Рим. А пък Хуняди да си връща наследството на Атила. Но, нейсе, запуши я.

Как обясняваш полското "Język włoski" за италианския и "Włochy, Republika Włoska" за Италия? Ето, това е славянски език, нещо древно е, не личи да е заемка от чужд език, разбираемо - не се отнася за пастири, пък и поляците като католици имат пряка връзка с папското разбиране, а като съседи имат пряк контакт с Влахия, която наричат Wołoszczyzna тук. Решението на проблема е важно за славянското разбиране за влахи/власи.

Холандците проявяват траен интерес към историята на Балканите още:

Можем да обобщим, че българската НАРОДНОСТ се запазва ВЪПРЕКИ Османската империя, от която българите излизат 4-5 пъти по-многобройни отколкото са били в края на 14 век и живеещи на два пъти по-голяма територия с което се създават възможности за зараждане на българска нация. Този проблем можем да решим като въведем нива на осмисляне и разказване на историята Битово ниво. На него няма ясно дефинирани термини. Думите са с по- широко значение и прим. думата "народ" е синкретично и може да се интерпретира като етнос, народ, нация. Това е първото и базово ниво на което са общували първите интервюирани на историците, а днес се общува между неспециалисти Художествено ниво. Обикновено авторите на художествена литература са запознати с някои термини и концепции в историческата наука и използват по- точно присъщите на времето им термини. Те преразказват казаното от интервюираните с думи, приближени до термините. Това е преобладаващото ниво на предаване на информация между историци и несведущи. Този език формира моментния исторически разказ. Появява се понятието нация. Вж. Ст. Цанев Научно ниво. Осъществява се между специалисти и термините са категорични и с дефинирано съдържание. Етнос, народ и нация са различни понятия При изследване на стари източници преобладават разказите на битово ниво. При тези, след Просвещението се появяват художествените, а през 20 в. се стига до научно ниво. Нивата не са устойчиви и обясненията могат да са на различно ниво, прим наука и фолк- наука същевременно.

Мои си мисли за възраждането в изкуството в България. Като стане дума за Западно възраждане, все пред очите ми е Италианското изкуство, което възражда римски жизнерадостни образци. Из християнската догма да си чинен пред бога за да имаш рая се възражда да си деен и жив на белия свят. Ренесанс. Националните им борби не са кой знае колко по- напред от нашите. За тях има друга дума- Рисорджименто. За разлика от изкуството в Италия, нашето възраждане няма коренни образци, към които да се върне. То по- скоро въвежда светското като потребно. Тукашните тракийски и елински образци, на пук на аборигенските теории за българите, не се появяват в изобразителното изкуство. Светските текстове също са привнесени, а не връщане към корени. Разговорите в префинения Неаполски кралски двор, подбудили Бокачо се различават от тези в двора на Иван Александър, съдейки по Четвероевангелието. Светския мироглед може да се е развил преди турското нашествие, но по- скоро като деструктивен отказ от консолидацията на една насила привнесена вяра. С унищожаването на Втората българска държава изчезва шанса за изкуство- изобразително и писмовно, остава само устното народно творчество, някоя нова икона в стар стил. Уви. Възраждането в изкуството у нас е по- скоро една "контра ислямизация", шеговита дума по подобие на контрареформацията. Възвръща се украсяването на църкви по византийски стил. Самобитното е от народното изкуство и настоящето, не от древни образци. Светска и портретна живопис са късни и редом с националното възраждане. А за светска национална литература, какво да говорим, всичко започва от Паисий... и като вземат някои да го подценяват...

Този някой не е сериозен историк. А ако е историк, занимаващ се с Възраждането, сигурно разглежда проблеми като поголовието при говедата. Не вярвам да отсъства в който и да е учебник... освен в някое букварче, където това са трудни думи. Сигурен съм, че в твоя разказ присъстват, защото отварят шлюза. Но нито са народния поток, нито са идеите за българско бъдеще.

Моето народностно и национално съзнание. Наистина, то не е възрожденско, но в някакъв смисъл е по темата за народ, нация. Българин съм. Такъв съм и се приемам точно такъв. Не се крия или срамувам, но не се и пъча "Булгар! Булгар". Аз съм българин естествено. По света има разни, аз съм такъв. Това е моето убежище, дом. Когато срещам други хора, нрави, езици, аз ги отличавам като чужди. Предпочитам да съм сред своите. Сблъсъкът с чуждото не е страшен, когато знаеш, че ще се поблъскаш, пък ще си идеш у дома. Приемам си народностното минало, гледам с интерес музеите с камъни, дрехи, снимки. Когато гледам такива на други народи, възхищавам се, но после си влизам в автобуса за у нас. Не ми пречи да приема, че Алпите и Айфеловата кула са в "Новата ми родина", но не ми е лошо, че съм покрай Балкана. Възмутен съм когато някой обижда българското. Това е за българското като народност. Като нация, възприемам България като държава, съставена от разни етноси. Стига да се разбираме на български, приемам ги като свои. Когато ми говорят на цигански или турски, или с акцент, показващ, че българският им е чужд, пак ги приемам, но с резерви. Когато чужденец говори на български, също съм някак си нащрек. Дали не търси близост за да ме прекара? В националното ми чувство има по- високи категории от емоционалното. Важни стават националната независимост, армия, въоръжение, образование, социална система, политика и много други. Усещането за нация ми е по- хладно и не така вътрешно. Мисля, че то е етап, възрастов и на развитие на съзнанието за принадлежност. За мен, културата не е определящо при усещането за нация. Когато някой мете пред вратата или когато някой хвърля фас на улицата, за мен не е израз на "българското". Нито чушкопека, нито ксерокса правят нещо да е българско. Обаче българските гвардейци са български. Българските "гларуси"- свалячи по морето са български, независимо от кожата. Интересното е, че съзнавам, че Джон Атанасов и Дилма Русев са чужденци, но някак си ме кара да се вълнувам. С актьора от "Франкенщайн" Борис Карлоф е противоречиво. Хем известен, хем харесал българско име, ама пък чудовище. Нещо не е наред. По принцип нещата с "българска нация" не са така безусловни. Родът е непроменим и абсолютно приеман. Нацията е променима и някои неща могат да се подобрят. Не, че не ги харесвам, но ... . Не съм и мислил да променям националност, да ставам канадец или финландец. Намирам Балканите за райско кътче за народ и нация.

Значи нямаш пречки за ТВОЙ разказ. Това, че аз не го приемам или намирам в него слабости не е проблем, нали? Кой съм аз? Ментор? Просто събеседник с друг разказ, който, съсъществува с твоя. Да си губиш времето с ариегардни битки няма смисъл. Разказът на Вазов съсъществува с този на Захари Стоянов и този на Юрдан Иванов примерно, без да си пречат, та камо ли моят. Ако се опираш на факти и истини, к`во ти пука? А ако не- не си прав, майна.

Защо не става от самите съвременници или от учебниците преди Девети?

Не възразявам. Но обсъждаме и предходниците, тези които са двигател на националното осъзнаване. Преди да дойде интелигенцията, мнението ми е, че са били търговци, занаятчии, а от интелигенцията- свещениците, то други не е имало. По повод чорбаджиите, тези от земеделски райони, не зная, но сигурно са имали слабо участие- те богатеят без да контактуват с българи от далечни краища. Чорбаджиите от скотовъдни райони са друго- те трябва да организират превеждане на стадата, да се познават езика и хора в района където пращат чардата, а често са карали животни далеч- до Цариград. Те са прогресивните. Че това пречи ли ти за ТВОЯ разказ? Е, една част е за монархия. Това не е съвсем демокрация. Спомни си Левски според Вазов, дето го питат дали ще стане цар... той не!- той е за "чиста и свята република", което е всъщност демокрацията.

Колежката, а и жена ми не промениха материалното си положение. Същата панелка, същата работа, същото прилежание. Жена ми ходи да чисти офиси, нещо което преди не е правила... (е, млада-не е имало кога, но и при соца не се прави). И преди, и сега не говорят против властта и по принцип не политиканстват. Няма политически пристрастия и не се е люшкала по цар и Бойко. Не ползва интернет, а телефон и Вайбър. Приема участието си в митинга като случайно, също като, ако колежката кажеше, да се разходим до парка. Абе, доброволен участник в масовката. Не, идеята е, че масовите процеси се изразяват чрез дела на личности. Възразявам срещу приказки като "Народът избра царя" Всъщност някой партиен лидер или влияещ върху общественото мнение е провел разговори, ангажирал е партията си или медията си в някаква дейност и е постигнал еди какво си. Разбирате ли, без общи приказки, а с конкретни действия и лица.

Вторачването в социализма е разказ за социализма. Не е ли по- добре да разказваш за възраждането без граници, поставяни от когото и да било, още повече в миналото? Виждаш, че и аз, както и ти, можем да излагаме необезпокоявани, понякога противоречащи си разкази. Моето отклонение беше продиктувано от това, че масовите явления може да имат както формирана идея, прим "независима църква", "независима държава", "чиста и свята република", така и мъглява от рода на "да свалим БКП и ще видим", "Отворих в гърдите на тирана една рана, а сега Русия, може да заповяда".