Втори след княза

И аз отбелязвам враждебността на българските нацисти към националните интереси, стига да сме против Русия. Не са добри хора, но и не искат да са такива. Искат да са арогантни, лоши, да се страхуват от тях. Спомням си у Ремарк как героят му, воювал на фронта в Първата война седи и си пие питието, а келешите, които не са помирисвали барут и не са видели предателството на елитите към редниците, му крещят да стане при химна. Онзи, за Германия над всичко. Героят надига кълка и пръдва. Това му е отношението. За съжаление ония в Германия стават многобройни и се налага Ремарк да емигрира. Заради това нацизмът не трябва да вдига глава, въпреки че го поощряват гадове.

Винаги съм казвал, аз съм Втори. Няма да съм Първи никога. Обаче, ако някоя партия инициира референдум, а преди това събира подписи, ще се подпишем цялата рода. Дори преди това ще си направя застраховка "Живот" ... в коя ли страна фашистите не са диваци и варвари?

Определено лазиш и няма да полетиш. Основната причина в държавите от бившия соц. лагер да не се провежда плебисцит (народно допитване за тъпунгерите) по повод влизането в НАТО и ЕС е, че ПОВЕЧЕТО не искат влизане в ЕС и НАТО.

Не "украинците", а укронацистите.

Изглежда точката на преобръщане в Украинската война, която бе преценена в брой военни жертви наближава. Явно количествените данни са по- показателни от качествените при определянето на промяната. Докато ситуацията в Украйна се обръща, готви ли се САЩ да хвърлят Зеленски под автобуса. Автор: zahariada Джонас Е. Алексис, помощник редактор - 9 август От Глен Дизен В знак на подкрепа САЩ защитиха украинския президент Владимир Зеленски от всякакви критики, откакто Русия нападна Украйна през февруари. Тъй като става ясно, че войната е загубена, някой ще трябва да поеме падането и изглежда, че Вашингтон се готви да хвърли лидера в Киев на вълците. Началото на края Прокси войната на САЩ срещу Русия беше от полза за Вашингтон, докато имаше задънена улица, която изтощаваше военните, икономическите и човешките ресурси на Москва, дори заплашвайки да понижи Русия от ранга на велика сила. Например конгресменът Дан Креншоу оправда подкрепата си за процеса с аргумента, че „да инвестираме в унищожаването на армията на нашия противник, без да загубим нито една американска войска, ми се струва добра идея“. След повече от пет месеца унищожаване на украинската армия, цялата фронтова линия се пропуква. С пробиването на силно укрепената отбрана в Маринка, Пески, Авдеевка изглежда, че Москва е решила съдбата на Донбас. Тъй като боевете се преместват от гъсто населени индустриални зони към по-открит пейзаж, териториалният напредък на Русия вероятно ще се засили. Освен това санкциите имаха ужасен обратен ефект върху Запада, причинявайки политическа криза. Германските медии хвърлят светлина върху „тайните сделки“ на Зеленски Междувременно в Източна Азия възникна нова криза в сигурността, която повече заслужава вниманието и ресурсите на САЩ. САЩ и Обединеното кралство изградиха разказ за победа, когато убедиха Зеленски да се откаже от мирните преговори с Русия през март, но сега Вашингтон трябва да адаптира разказа за предстоящата загуба на Киев. Подготвяте сцената за края на Зеленски? Доскоро САЩ успешно поддържаха международния имидж на Зеленски като някакво превъплъщение на Уинстън Чърчил. Вашингтон доминира в информационната война, в която сложността на прокси битката беше опростена с дихотомични образи на двамата лидери. Зеленски и Путин бяха успешно представени като добродетелен демократ срещу порочен диктатор, победител Давид срещу провалящ се Голиат. Представянето на конфликтите като борба между доброто и злото е идеална стратегия за мобилизиране на обществена подкрепа и за изобразяване на липсата на компромис като морална позиция. Въпреки това, когато войната е загубена и е необходим компромис, разказът трябва да бъде променен. Президентът Джо Байдън трябва да защитава слабата си политическа позиция у дома и съюзниците трябва да бъдат уверени в американската решителност, следователно трябва да има пропаднал човек, който да поеме вината за предстоящото бедствие. Докато Вашингтон ще продължи да изпраща повече оръжия, за да обезкърви Русия, той изглежда същевременно се готви за поражение, като вече не предпазва Зеленски от критики. Това беше изключително труден месец досега за Зеленски в западните медии, които преди това въздържаха всякаква критика. Колумнистът на New York Times Томас Фридман, тясно свързан с Белия дом, съобщи , че „ има дълбоко недоверие между Белия дом и президента на Украйна Володимир Зеленски – значително повече, отколкото се съобщава. Фридман също описа нарастващата загриженост на Вашингтон относно украинската корупция и лошо управление, тема, която беше заклеймена като руска пропаганда от февруари. Това е същата медия, която доскоро повтаряше всяка реплика на Зеленски, включително определяйки масовата капитулация в Мариупол като „евакуация“. Няма повече. Германският бивш канцлер предлага начин за прекратяване на украинския конфликт Изглежда вече не е табу да се съобщава за вътрешните разделения в Украйна като източник на провал. New York Times съобщава за безразсъдната чистка на Зеленски в армията и службите за сигурност, докато Washington Post обвинява Зеленски, че отстранява кметовете и централизира контрола върху цялата помощ за възстановяване, „за да отслаби всички бъдещи политически съперници“. Sky News, силно антируска новинарска агенция, също излъчи сегмент със заглавие „ Зеленски „не е всичко, за което е представян“ от западните медии“. Водещ обвини Зеленски, че демонтира украинската демокрация, като пое контрола върху националните медии, забрани политическите опозиционни партии и арестува опозиционния лидер. Всичко е вярно, но преди е било табу. След това Amnesty International съобщи , че Украйна нарушава правилата на войната и международното хуманитарно право, като установява военни позиции в гъсто населени жилищни райони, училища и болници. По-късно той частично отстъпи след атака в Twitter от прокиевски медийни фигури, но остана зад общите си констатации. National Review спекулира, че Белият дом тихо се дистанцира от Зеленски, за да подготви разказ, който да обясни преминаването от безкомпромисна позиция към приемане на отстъпки. По този начин прогнозира, че разказът на Байдън ще бъде „ Направихме всичко възможно, за да помогнем на украинците да се защитят, но в крайна сметка те бяха твърде некомпетентни, твърде корумпирани и твърде обхванати от вътрешни борби. Подобна изкупителна жертва би последвала прецедентите, създадени в Ирак и Афганистан, където неадекватността и неспособността на протектората бяха обвинени за провала. Естеството на прокси войните: Използване на Зеленски и Украйна Струва си да се припомни, че в края на 2013 г. предишно правителство в Киев помоли Брюксел да замени споразумението ЕС-Украйна с тристранно споразумение ЕС-Украйна-Русия, тъй като тогавашният президент Виктор Янукович призна, че принуждаването на Киев да избира между Запада и Русия ще разцепи държавата. След като отказаха Споразумението за асоцииране на ЕС, САЩ подкрепиха смяната на режима в Киев, за да се установи по-отстъпчиво правителство. По-късно Вашингтон подкрепи „антитерористичната операция “ срещу онези в Източна Украйна, които се противопоставиха на новите власти в Киев. И след като новите украински власти загубиха тази битка, американците работиха за подкопаване на мирните споразумения от Минск през следващите седем години. Историята на Зеленски също е казус в трагедията на конфликтите на прокси. Като цивилен Зеленски често се появяваше по телевизията, спорейки страстно срещу драконовските закони, насочени към руския език и култура, тъй като биха разпокъсали Украйна. Неговата президентска кампания също беше мирна платформа, обещавайки да говори с лидерите в Донбас и да търси мир с Русия. Украинският народ му даде огромен мандат за това, като го възнагради със 73% от гласовете в съкрушителна победа. И все пак, след натиск от Вашингтон и заплахи от националистите, които САЩ въоръжиха и овластиха, Зеленски обърна цялата си позиция. Прокси войната между НАТО и Русия в Украйна беше трагична грешка, донесла огромни страдания. След като подтикнаха Украйна към опустошителен конфликт с Русия, сега САЩ настояват Зеленски да поеме вината. ИЗТОЧНИКРусия днес

Учудването ми идва от това, че при двете католически страни Полша и Унгария, названието на Италия се свързва с Влахия, името на която, споменаваш, като добре обяснено. Как така една държава с история се наименува по римска провинция по Дунава? То е все едно вместо "Букурещ е румънски Париж", да кажем "Париж е френски Букурещ" Италия е по- известното и по него трябва да се определят и земите й. (как да не се връщам на Ягело и Хуняди)

Това е необходимо само за обяснение на "влахи". Щом казваме, че влахи е славянско наименование, трябва да разгледаме произхода му при другите славяни. А съдържанието му при поляците е сходно с "италийци". Друг е въпросът, че католическата пропаганда може да е настоявала, че това са нейни земи и е сложила това име. Така че Варненчик не тръгва да освобождава българи, а да възвръща влохите в Рим. А пък Хуняди да си връща наследството на Атила. Но, нейсе, запуши я.

Как обясняваш полското "Język włoski" за италианския и "Włochy, Republika Włoska" за Италия? Ето, това е славянски език, нещо древно е, не личи да е заемка от чужд език, разбираемо - не се отнася за пастири, пък и поляците като католици имат пряка връзка с папското разбиране, а като съседи имат пряк контакт с Влахия, която наричат Wołoszczyzna тук. Решението на проблема е важно за славянското разбиране за влахи/власи.

Холандците проявяват траен интерес към историята на Балканите още:

Можем да обобщим, че българската НАРОДНОСТ се запазва ВЪПРЕКИ Османската империя, от която българите излизат 4-5 пъти по-многобройни отколкото са били в края на 14 век и живеещи на два пъти по-голяма територия с което се създават възможности за зараждане на българска нация. Този проблем можем да решим като въведем нива на осмисляне и разказване на историята Битово ниво. На него няма ясно дефинирани термини. Думите са с по- широко значение и прим. думата "народ" е синкретично и може да се интерпретира като етнос, народ, нация. Това е първото и базово ниво на което са общували първите интервюирани на историците, а днес се общува между неспециалисти Художествено ниво. Обикновено авторите на художествена литература са запознати с някои термини и концепции в историческата наука и използват по- точно присъщите на времето им термини. Те преразказват казаното от интервюираните с думи, приближени до термините. Това е преобладаващото ниво на предаване на информация между историци и несведущи. Този език формира моментния исторически разказ. Появява се понятието нация. Вж. Ст. Цанев Научно ниво. Осъществява се между специалисти и термините са категорични и с дефинирано съдържание. Етнос, народ и нация са различни понятия При изследване на стари източници преобладават разказите на битово ниво. При тези, след Просвещението се появяват художествените, а през 20 в. се стига до научно ниво. Нивата не са устойчиви и обясненията могат да са на различно ниво, прим наука и фолк- наука същевременно.

Мои си мисли за възраждането в изкуството в България. Като стане дума за Западно възраждане, все пред очите ми е Италианското изкуство, което възражда римски жизнерадостни образци. Из християнската догма да си чинен пред бога за да имаш рая се възражда да си деен и жив на белия свят. Ренесанс. Националните им борби не са кой знае колко по- напред от нашите. За тях има друга дума- Рисорджименто. За разлика от изкуството в Италия, нашето възраждане няма коренни образци, към които да се върне. То по- скоро въвежда светското като потребно. Тукашните тракийски и елински образци, на пук на аборигенските теории за българите, не се появяват в изобразителното изкуство. Светските текстове също са привнесени, а не връщане към корени. Разговорите в префинения Неаполски кралски двор, подбудили Бокачо се различават от тези в двора на Иван Александър, съдейки по Четвероевангелието. Светския мироглед може да се е развил преди турското нашествие, но по- скоро като деструктивен отказ от консолидацията на една насила привнесена вяра. С унищожаването на Втората българска държава изчезва шанса за изкуство- изобразително и писмовно, остава само устното народно творчество, някоя нова икона в стар стил. Уви. Възраждането в изкуството у нас е по- скоро една "контра ислямизация", шеговита дума по подобие на контрареформацията. Възвръща се украсяването на църкви по византийски стил. Самобитното е от народното изкуство и настоящето, не от древни образци. Светска и портретна живопис са късни и редом с националното възраждане. А за светска национална литература, какво да говорим, всичко започва от Паисий... и като вземат някои да го подценяват...

Този някой не е сериозен историк. А ако е историк, занимаващ се с Възраждането, сигурно разглежда проблеми като поголовието при говедата. Не вярвам да отсъства в който и да е учебник... освен в някое букварче, където това са трудни думи. Сигурен съм, че в твоя разказ присъстват, защото отварят шлюза. Но нито са народния поток, нито са идеите за българско бъдеще.

Моето народностно и национално съзнание. Наистина, то не е възрожденско, но в някакъв смисъл е по темата за народ, нация. Българин съм. Такъв съм и се приемам точно такъв. Не се крия или срамувам, но не се и пъча "Булгар! Булгар". Аз съм българин естествено. По света има разни, аз съм такъв. Това е моето убежище, дом. Когато срещам други хора, нрави, езици, аз ги отличавам като чужди. Предпочитам да съм сред своите. Сблъсъкът с чуждото не е страшен, когато знаеш, че ще се поблъскаш, пък ще си идеш у дома. Приемам си народностното минало, гледам с интерес музеите с камъни, дрехи, снимки. Когато гледам такива на други народи, възхищавам се, но после си влизам в автобуса за у нас. Не ми пречи да приема, че Алпите и Айфеловата кула са в "Новата ми родина", но не ми е лошо, че съм покрай Балкана. Възмутен съм когато някой обижда българското. Това е за българското като народност. Като нация, възприемам България като държава, съставена от разни етноси. Стига да се разбираме на български, приемам ги като свои. Когато ми говорят на цигански или турски, или с акцент, показващ, че българският им е чужд, пак ги приемам, но с резерви. Когато чужденец говори на български, също съм някак си нащрек. Дали не търси близост за да ме прекара? В националното ми чувство има по- високи категории от емоционалното. Важни стават националната независимост, армия, въоръжение, образование, социална система, политика и много други. Усещането за нация ми е по- хладно и не така вътрешно. Мисля, че то е етап, възрастов и на развитие на съзнанието за принадлежност. За мен, културата не е определящо при усещането за нация. Когато някой мете пред вратата или когато някой хвърля фас на улицата, за мен не е израз на "българското". Нито чушкопека, нито ксерокса правят нещо да е българско. Обаче българските гвардейци са български. Българските "гларуси"- свалячи по морето са български, независимо от кожата. Интересното е, че съзнавам, че Джон Атанасов и Дилма Русев са чужденци, но някак си ме кара да се вълнувам. С актьора от "Франкенщайн" Борис Карлоф е противоречиво. Хем известен, хем харесал българско име, ама пък чудовище. Нещо не е наред. По принцип нещата с "българска нация" не са така безусловни. Родът е непроменим и абсолютно приеман. Нацията е променима и някои неща могат да се подобрят. Не, че не ги харесвам, но ... . Не съм и мислил да променям националност, да ставам канадец или финландец. Намирам Балканите за райско кътче за народ и нация.

Значи нямаш пречки за ТВОЙ разказ. Това, че аз не го приемам или намирам в него слабости не е проблем, нали? Кой съм аз? Ментор? Просто събеседник с друг разказ, който, съсъществува с твоя. Да си губиш времето с ариегардни битки няма смисъл. Разказът на Вазов съсъществува с този на Захари Стоянов и този на Юрдан Иванов примерно, без да си пречат, та камо ли моят. Ако се опираш на факти и истини, к`во ти пука? А ако не- не си прав, майна.

Защо не става от самите съвременници или от учебниците преди Девети?

Не възразявам. Но обсъждаме и предходниците, тези които са двигател на националното осъзнаване. Преди да дойде интелигенцията, мнението ми е, че са били търговци, занаятчии, а от интелигенцията- свещениците, то други не е имало. По повод чорбаджиите, тези от земеделски райони, не зная, но сигурно са имали слабо участие- те богатеят без да контактуват с българи от далечни краища. Чорбаджиите от скотовъдни райони са друго- те трябва да организират превеждане на стадата, да се познават езика и хора в района където пращат чардата, а често са карали животни далеч- до Цариград. Те са прогресивните. Че това пречи ли ти за ТВОЯ разказ? Е, една част е за монархия. Това не е съвсем демокрация. Спомни си Левски според Вазов, дето го питат дали ще стане цар... той не!- той е за "чиста и свята република", което е всъщност демокрацията.

Колежката, а и жена ми не промениха материалното си положение. Същата панелка, същата работа, същото прилежание. Жена ми ходи да чисти офиси, нещо което преди не е правила... (е, млада-не е имало кога, но и при соца не се прави). И преди, и сега не говорят против властта и по принцип не политиканстват. Няма политически пристрастия и не се е люшкала по цар и Бойко. Не ползва интернет, а телефон и Вайбър. Приема участието си в митинга като случайно, също като, ако колежката кажеше, да се разходим до парка. Абе, доброволен участник в масовката. Не, идеята е, че масовите процеси се изразяват чрез дела на личности. Възразявам срещу приказки като "Народът избра царя" Всъщност някой партиен лидер или влияещ върху общественото мнение е провел разговори, ангажирал е партията си или медията си в някаква дейност и е постигнал еди какво си. Разбирате ли, без общи приказки, а с конкретни действия и лица.

Вторачването в социализма е разказ за социализма. Не е ли по- добре да разказваш за възраждането без граници, поставяни от когото и да било, още повече в миналото? Виждаш, че и аз, както и ти, можем да излагаме необезпокоявани, понякога противоречащи си разкази. Моето отклонение беше продиктувано от това, че масовите явления може да имат както формирана идея, прим "независима църква", "независима държава", "чиста и свята република", така и мъглява от рода на "да свалим БКП и ще видим", "Отворих в гърдите на тирана една рана, а сега Русия, може да заповяда".

В дисертацията е взет предвид момента на "заразяване" в масовите явления. Когато става дума за митинга от Плиска до Орлов мост, жена ми казва, че колежка й казала "Хайде да отидем". Колежката не е променила живота и работата си. Жена ми също. Със сигурност е имало "апостоли" на движението или координатори по новому. Те обаче, види се не са за почит или вярата в тях е преценена като нещо срамно, защото няма кой да напише "Епопея на забравените" за тях. И докато забравата на героите от Възраждането е била срамна за Вазов, то тези сегашни "апостоли" предпочитат да бъдат забравени. Със сигурност един от тях е Евгени Михайлов, Любен Дилов, Камен Во, т.е. медийни творци. Което иска да каже, че "заразяването" е ставало чрез медиите. Телевизорът е водил хората, не хладилникът. Е, да, хладилникът не лъже, но телевизията... ОК.

Как се самоорганизираха протестите след Десети, та не се създаде гражданско общество и не настъпи ново Възраждане? Интернет ли, някой активист ли(какво стана с него). Какво си спомняте за онази организация?

Моят извод е, че рушителната стихия на "Кой не скача е червен" не е възрожденска, а контравъзрожденска. Не се изгражда култура, а контракултура. Не се изгражда наука, а поп- фолк- наука. Не поражда любов към българското, а някаква омраза към миналото. В посоката на тълкуване на Възраждането, се търси нещо революционно ново, но аз пак се връщам на това, че мислещите хора до нас не са за изхвърляне. Те имат много постижения. Ще дам иносказателен пример. Българският фолклор има изключителни постижения. В стремежа да се постигне нещо "качествено ново", днес върлуват ориенталски кючеци, които не достигат до коляно това, което е било постигнато от българския народ. Поради това, който тачи българското, предпочита традиционния фолклор, а не модерния поп-фолк. Наистина е трудно да се надскочи такъв връх, но е тъпо, та тъпо, той да се руши и отрича, за да може "новаторите" да се втъкнат с техните миниатюрни постижения.

Два факта за самобитното българско възраждане ЧИТАЛИЩАТА Няма такъв образец на запад. Самородното им зараждане осигурява достъп на бедните до книжнина. Макар килийните училища да са основно за религиозна грамотност, това че християнските текстове са на български/славянски, дава възможност на ограмотените да четат и светски текстове. Този уклон за обществена, а не частна форма на достъп до знанията е много по- заразителен/епидемичен и дава възможност за бързо разпространение на освободителната идея. ВУК КАРАДЖИЧ И БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Явно рум- милет е бил само турско административно понятие, обаче народите в Империята са се чувствали различни. Народните песни не са продукт на Възраждането, събирателството им е от това време. Те дълго са съхранявали език и обичаи. Българският народ не е продукт на Възраждането, не е някакъв израстък на рум- милета, който се е нарекъл тъй впоследствие по територията. Българите имат запазени свой език и народност, независимо от унищожителните събития.

За да стане ясно дали "вашите" Светоглед, Начало, Път се вплитат с нечии, моля разкажи по- подробно. Уверен съм, че стремежът към просперитет е заразителен, та какъв е вашият? Много тайнствено и енигматично е иначе. ... и нямаш идея за промяна? Или имаш?

Не е вярно. Това е сравнително рядко явление. Паството да се противопоставя на пастира е нещо извънредно. И това, да има смелост някой (Славейков) да напише сатира срещу владиката, без да го пребие настойника и охули попа, означава, че миряните са станали по- смели и искат промени. Тази смелост и своето виждане за проблемите, за тях се поражда от живота. Не от посланията на Френската революция, които просто не са разбирали. Разказват в светлинното шоу в Трявна, че когато църквата им омаляла за населението, те я разширили, като незабавно опушили гредите, за да изглеждат стари. Нещата са вървели и са водели към Хатихумаюна. Той не е начало, а преходна точка и да се подминават предтечите е несправедливост към тях. И едно извинение. По- горе броих името Австрия/Австроунгария в текста на дисертацията. Не съм броил името Хабсбурги, което тя използва често. Не съм съобразил, че Австрийската империя е от 1804 г., а Австроунгария е от 1867г.

Хора, един възрожденски въпрос. Ще спомоществувателствате ли Форум Наука? По- горе пишем, че църквите са начало, че търговията е начало, а тук имаме един прост въпрос- Ще си купим ли канче или фанелка? Какво е мнението ви? Питам, защото съм Втори. Вие, Първите какво ще решите?