Втори след княза

В същият ред на мисли, някои българи доста успешно се заблуждават, че са потомци на траки или перси. Други пък, че българите са по- близо до саксонските протестанти отколкото до ортодоксалните славяни. Види се има една повратна точка, след която обръщането е малко по- трудно, но пак е променимо.

Нека помисля малко. Имам възражения, които ме спират от незабавно съгласие. Първо- турците са съзнавали, че превземайки България, а после Константинопол, че това са два различни народа. Второ- гърците, в желанието си да бъдат приемани за ромеи са отблъсквали вулгарните. . Трето, не зная на какъв език са били водени църковните служби, но ако е на български, то това е съхранение на езика, а от там чувството за различие с гърците. Фактът, че макар и трудно, текстове от Второто българско царство са разбираеми от случаен човек и днес, показва, че езикът не се заражда отново, не е от ромейски, а е траен народностен белег. (Чъртами и резками, погани сущи е толкова лесно за разбиране въпреки дистанцията от време) Не зная и дали турците са се отнасяли към цялата рая еднакво. Наследниците на Рум и на Армения, предполагам са имали някакъв друг статус, съответно и свои застъпници. Като казват "Оплачи се на арменския поп", ни казват "Вие не сте като нас". Ако да би турците се отнасяли към рум милиета еднакво, тогава и у нас щеше да има такова самочувствие, но смятам, че българите се гърчеят за да излязат от тежкия си статус и се домогнат до рум- милиета. Трябва да се обмисли. Иска "технологично време"

Тежнението ми е към това, процесът да бъде характеризиран от факти/моменти. Прим. "Размириците и грабежите плюс случващото се в Европа - френската революция и Наполеоновите войни обаче пораждат недоволство." Този процес трябва да се маркира от събития- "На ... в с. ... има бунт". "На ... в с ... в кръчмата попът казал на даскала "Бал съм му я на владиката, искам като във Франция" или поне от статистика (20 хаотични бунта) Моментите на процеса трябва да са ясни за да може тезата да бъде критуема. Иначе е доста аксиоматично това, как Наполеоновите войни пораждат недоволство. Де е връзката? Да не би недоволството да е от съвсем друго- от неработещите банкомати? При свободно време, препоръчвам да погледнеш книгата "Хаджи Баба от Исфахан": 19 в. Европа- напредък. В Персия, застой. Не знаят нищо за Европа, гордеят се с империята си, тя има достатъчно проблеми за да се оглеждат. Ами, ако така е и в Котел, Самоков, Охрид? Казваме, че не е, но без факти/личности, нещата са поетични. Ето, написа за учебниците и аз се съгласих. Факт! Пишеш, че френската революция, а не състоянието на икономиката довели до недоволство, не се съгласявам. Нали трябва да има връзка!? По този повод се сетих, как холандската авторка смята клонът на възраждането Паисий- Софроний за прекъснат, а не отчита, че на 13 г. възраст Славейков преписва Историята (факт) и съзнава величието на Софроний (така пише до Алеко Богориди). Като свържем и Славейков с Българския Великден (неспоменат в дисертацията поне засега) и с руския консул, стигаме по права линия до Освобождението.

Същата авторка в противоречие Намирам, че популяризирането на дисертацията на Сампимон е наистина новост и стремеж за нов дискурс за българското възраждане, подет от Либерален преглед. Дали ще се окаже повратна точка, ще видим. Намирам я за не- до- там задълбочена и допускаща противоречия. Идеята да се разсъждава за Възраждането чрез учебниците ми харесва, но все пак големите идеи не се зараждат в класните стаи, а малко по- късно. С интерес ще дочета материала. Разбирам и съдържанието на въпроса- А къде е народът?, този, който учи по учебниците на Наскович/Нескович/Нешкович или Сапунов? Въпреки това, ще се отнеса резервирано. От учениците в моя клас, почти никой не се задълбочи в изучаваната история. Народното образование дава основа, но издигнатите умове и характери влияят върху основата. Риторичен въпрос: От тези, които около Десети промениха посоката на наклона си, колко са учили по социалистическите учебници? Лидерите (водачите) определят насоката. Преди време имаше въпрос защо като норма в българския, през Възраждането не се наложи западния говор (или сръбския на Раич- шегичка). Моят отговор беше, че когато Славейков с търновския си говор, от сред Цариград беше четен по цялата страна, Григор Пърличев пише Сердарят на гръцки.

Погледнах в Уики бг и сръб. Бедно и не пише за последователи, което ме кара да мисля, че не е стигнала до мнозина. Не зная, но чудото на Паисий- при столетна история на книгопечатането да разнасяш ръкопис, който да се преписва има по- голямо влияние от една скъпо струваща печатна книга. Та, моля, Кои възрожденци цитират Раич? Нали за да твърдим, че има влияние, трябва да има реципиенти на това влияние. Предполага се, това са известни, по- издигнати и богати хора, които могат да купуват книги (Непосредственото влияние на Раич върху Паисий е спорно и хипотетично. Нашият цитира Маврубира, та няма да цитира сподвижник, стига естествено да го е смятал за такъв, защото Паисий се оплаква тъкмо от притеснения от страна на сърби... и сърбеещи се братя.

Да постъпим практично. Разглеждаме процеса на зараждане на българско народностно (или национално) съзнание а. търсим факти, които да ни покажат, че се появява идеята за национална идентичност. Тъй като тя не е предмет, а идея, нека потърсим нейните материални носители- книги, вестници, персони които я споделят и това е документирано. Стигаме до някои факти и лица. Правим таблица. Свързваме ги с други- броим цитиранията и по броя на положителните цитирания минус негативните, ранжираме за значимост. б. Изследваме стопанската статистика и установяваме, че няма данни за националност на развиващите индустрия лица и изоставяме този метод. в. броим във вестници, някакви смятани от редакторите и позволени от цензорите събития, които се отнасят до народите в Империята и според това констатираме дали са нараснали прим. след Кримската война цитиранията в турската преса на българите като етнос. г. можем да вземем и едно мнение на авторитет, прим. Симеон Радев, който бидейки роден след Освобождението не е съвременник, нито отдал се на науката, или Захари Стоянов, или учен, напр. Вера Бонева и го цитираме като авторитет. А го избираме примерно според държавните и чужди награди, (Опс. ще спечели някой учен от преди Десети) или по съвет на приятел със сходни външно или вътрешно политически възгледи. Не, не и не. Ще подреждаме личности, като очакваме, че те са еманация на народния дух и като така ще изразяват по- точно и по- адекватно това, което такива като Atom и Втори след княза мислят, ама не стигат до поглед за народна оценка. (на мен ми харесва да има Първи по форумите и да бере дафиновия лист, искам да кажа лавровите венци) И така. Подреждаме лицата, трасирали пътя от Паисий до Освобождението- прим. Софроний призовава Русия да ни превърне в руска територия, Раковски подготвя българско войнство за самоосвобождение, Левски ... и т.н. Гледам, Венелин е в тази посока и делото му е свързано с Освобождението. Има и други, които са също участници в целият народностен процес, но смятат, че Австроунгария или Франция ще помогнат и ходят, контактуват, излагат възгледи, но чисто исторически нямат връзка с Освобождението. Да, те са клон в българското израстване и тук можем да си поприказваме за хлорофила и жизнените сокове, но не са измежду точките, които са към Освобождението. И за да не продължавам все аз, поразбъбрих се, дай идея за установяване на предложените от теб три етапа. Как ще различиш, по какво, че идеята за българска нация се създава; как, че е в етап на привличане на хора и как, че идеята е обхванала повече от хората по примера за Възраждането? Може да обсъдим и промяната на разказа за Възраждането, как започва алтернативната идея, как тя привлича хора и как накрая разказът за Възраждането е преобърнат. (все пак обсъждаме точка на преобръщане). Най- добре е да започнеш с това, кои са точките и личностите, водещи от Паисий през либерално- демократичните идеи до Освобождението. Ще чета с интерес.

В контекста на темата: едно явление, действие, процес има много точки, много моменти. Някои отразяват съществена промяна (минимум, максимум, инфлексия, пресичане), други са в посоката на промяната. В т.см. съгласието за Паисий е добро. Моментът Паисий не отрича моментите Спиридон Габровски , Христаки Павлович, Димитър Миладинов. Те са в същата посока- на издигане познанието за българите. Спорен помежду ни е моментът на външно влияние. Дали Венелин е придал сила на процеса и ако да, дали тя го е променила съществено. Един от мотивите, да го приемем за значим е персонифицирането. Докато за западното влияние представяш неясните гърци и сърби, то името на Венелин е известно на значими българи- Априлов и е свързано с ангажирането на Русия по българския въпрос. Той е застъпник, инфлуенсър така да се каже, на българската кауза и влияе в това, Руско- турската война да е ОСВОБОДИТЕЛНА за България, а не да прибавя територии за Русия, населени с турци, а напротив и конкретно с българи. Приемането на либералните и демократични ценности идва и от студенти в Русия, просто тези ценности владеят будните умове. Това, че идеите са родени прим. във Франция, не спира разпространяването им в Италия, Турция, Зимбабве. Те стават идеи на света. Не ми се проучва, просто приемам примера с Кандов от Под игото.

Ще го разтълкувам: В началото на българското Възраждане е Паисий и "История славяноболгарска". Нейното преписване и разпространяване отпочват националното самоосъзнаване Ролята на Венелин е, че в обиколките из България, сред по- издигнатите българи , които не са склонни да се гърчеят или турчеят разкрива ценността на старата българска книжнина и значението на българския народ. Той повтаря стореното от Мавро Орбини (напомня на света за българите) и разширява успеха- вече се говори не само за Славянство, а за България сред славянството. Естествено, на запад нито Орбини, нито Венелин добиват популярност. (мислех, че съм написал цитирания тук коментар достатъчно ясно. Жалко, че се налага да го повтарям без изменение на идеята)

Така мислели и апостолите, но Този, който осветил бесилото не мислел така.

... и скрито остана кой го зачена.

Нима през 21 в. ще променяме това, което са знаели през 19-ти за Венелин? "Той пръв напомни на света" това, което Паисий разнасяше, а католикът "Маврубир" отпечатал без последици на запад през 1601. цък.

Къде са българите? Ами ние сме субектът. Тези, които патим от гърци и агаряни и намираме опора в Православието и Русия. С църковните борби се започват и борби за светско училище. От Русия иде първо писмовна помощ- Юри Венелин издирва стари български текстове и пише граматика на българския и за историята ни "Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам". На гроба му имало посвещение от българите „Той пръв напомни на света за забравеното, но някога славно и могъщо българско племе и горещо желаеше неговото възраждане. Господи, чуй молитвата на раба твоего." следват познаващите го Васил Априлов, Никола Палаузов ....и т.н. Тези две опори- православието и Русия ни дават надежда и смелост. Много добре е казано и написано на паметника на Капитан дядо Никола в Габрово, че той бие едно звънче, а след това други ще ударят камбаната. Нещо като крилцата на пеперуда, предизвикващи тайфун. Вече други организират Априлското и воюват заедно с Русия срещу Османците- въоръжени от германци, подкрепяни от англичани и от войски на поляци. Съвсем пък други са след това. НО Ето, в моят разказ за събитията остава въпросът, дали Повратна точка е Венелин, дали Българският Великден, дали Раковски, дали Левски, дали Бенковски? И ако приема, че те са точки от една графика, то тази графика има свои максимуми- българска екзархия, Априлско въстание, Санстефански договор. После нещата се променят и основополагащите идеи на Възраждането биват изменени. "Чистата и свята република" става царство, а Екзархията си остава екзархия чак до Червенково време. Та, не бива да се фалшифицира вярата в Дядо Иван, само защото сме в ЕС и НАТО. Това си е факт с големи последици за нас. Да изследваме повратите- да, дори да изследваме мнимата смърт на русофилството, но защо да се лъжем? Ето, към лица от запад носим своето уважение- улици в София и страната напомнят за тях. Дори трудното име Дженерариус е написано в няколко града, а на лейди Странгфорд е дори в няколко вариации. Какво да се прави, малко чужди са ни като произношение. ПП. Имаме и паметник, отбелязващ руско злотворство- лобното място на убитата Скобелева майка.

Мисля, че примерът не е показателен за русофилия/русофобия. Всеки който обича страната си, ще търси от всякъде кое е по- добро за да го приложи. Не можем да наречем Ленин американофил ако прецени, че американската система на трудова организация е по- добра и трябва да се въведе в СССР. Нито Марко Семов е кой- знае какъв японофил, след като е написал цяла книга за Япония като за Япония. Да речем Софроний във "Философския мудрости" коментира благочестието. "Сас таковое благочестие прехвална стана и Германия на време Карола Великаго и на другии, що бяха вардители на божия закон. И Аустрия на време Леополда царя преблажена стана сас неговое любовное и рачителное богопочитание. Тако и Вритания са прослави сас благочестие на време храбраго Едуарта, що беше чудний защитник на церковните свещеноначалници. Ала най- после от вси царие и властители най- благополучна и православна са показа самодержавнейшая Росия и най- много процветна и просветна на благочестие християнское ..." Е, достатъчно ли е това да го сметнем за германофил, австрофил, англофил или да останем на мнението, че е русофил, защото още в първото изречение на възхвалата към Русия има суперлативи, които можем да приемем, че са породени от "фИлия"

По поведението на сегашните русофоби. Мисля, че това обяснение е неудовлетворително. Мога да кажа, "Да, Стамболов е изпитвал едикакво си", но това са лични преживявания и като така могат да се извлекат, проектират само чрез думите и делата. Излишно е да философстваме дали той отвътре бил такъв, обаче го покривал с инакво поведение. Да приемем приоритет на постъпките/думите пред чувствата. Другото- Не един мислител се е спъвал и пред въпроса за сумиране на проявите- ако през живота си извършиш сто неправди и една праведна постъпка, ще ти прости ли човеколюбивия бог? И ХристОвият отговор е Да. Хората не сме толкова категорични и този, който е извършил само няколко престъпления наричаме престъпник. В този смисъл, ако някой е изказал 5 изпълнени с омраза съждения към Руся и 2 със симпатия, нека го наречем русофоб. Ако е изказал повече със симпатия- русофил. Намирам това за подходящо, защото отказът от наименуване (хорски работи, ние ли да ги съдим?) е нормален за бита, но не е сериозен. "Нормално, без преходи" като възглед ми се вижда недостоверно. Израстването на човек е постоянни преходи- Проходи. Проговори. Тръгна на училище. Първа полюция/мензис. Първа работа. Втора работа. Трети началник. Женитба. Деца. Развод.Смърт на близък. Тежка болест... Тези преходи отбелязват една неминуема промяна. Дето се вика готиното гадже след брака става свадлива съпруга. Това ако не е преход!? Това в защита личните преходи и промени във възгледите. Специално за русофилията през Възраждането, това е част от позиционирането на българина. Познаването на своя род и своите най- близки. Дядо Иван е случайна фикция, тя е на дистанция, малцина познават реалностите. Той е идеален. Обаче какво пречи на християнина да вярва и обича Христос, без сам да го е разпознал? Да не знае имперските му стремежи и това, че просто го е откупил от баща си и сега, вместо на Йехова, той принадлежи на Исус при същите права и задължения? Е, цивилизационният избор на възрожденеца е Православие и Русия, без да се пита "Ама царя ли или крепостните" "Ама Русия, Христос, обичат ли ме, щом искат десятък?" Така че българското възраждане е православно и русофилско. Впоследствие държавната политика се люшка, а напоследък стремежът е да се насади омраза към Русия и приемане на други вероизповедания, с което ще се сложи край на възрожденското. Просто вместо към Византия, ще сме към ЕС. Какво толкова? И защо да го наричаме "робство", като е толкова гот?

Надявам се Atom да прочете коментара ти.

Тъй като хората, а и общностите стават други след повратната точка, можем да постъпим по някакъв такъв начин Разделяне обществен и частен живот прим. В творчеството си Славейков пише с любов за Русия, но в частния си живот, споделят близки, е изразявал ненавист към нея. периодизация прим. Синият период на Пикасо; русофлският период на Славейков преобладаващо значение. прим. "Тъй като Славейков е допринесъл повече за България със своята омраза към Русия, общоприето е, че е русофоб". преобладаващо значение за периода прим. Цариградският период на Славейков е съпътстван от големи надежди към Русия и е прието да се смята за русофилски. преобладаващо обществено мнение- прим. След преврата и едноличния режим на Батенберг повечето са смятали Славейков за русофоб. друго (примерите не са исторически и са по- скоро шеговити). Смятам, като основно средство за познание личната изява, а не хорското мнение Другото е, че либералите, не само Славейков, са разочаровани в очакванията си за подкрепа от Русия, което е израз на идеализъм и несамостоятелност, но до омразата има път.

Неведоми са пътищата на идейните повеи. Ленин издава "Искра" от 1900 г. Иван Загубански съдейства с пренасянето й, сигурно и българските социалисти, последователи на Кандов от Под игото, който е студент в Русия, са знаели какво пише, а Стефан Данаилов и Евгени Леонов играят във филма "Първият куриер" от 1968 г. За кой преврат става дума? И кога Дядо Петко е променил възгледите си... да не цитираш сътрудник на "Македония"?

Доста жалко е, ако се нарича прагматизъм двуличието, каквото би било да пишеш едно, а да вършиш друго. Никой от съвременниците не е нарекъл Дядо Славейков двуличник, така че приемам, че в казаното е вярвал: че немци, френци, англичани са наши враждебници, дружни с нашите тирани. По отношение лозунгите на Френската революция за свобода, братство и равенство, имам големи резерви, че колониализмът на 19 в. е точно това. Американското робство, също не ще да е свобода братство и равенство. Това е повече двуличие. А иначе произнесеното по времето на Робеспиер и Марат и по времето на масовите екзекуции на роялисти е общочовешка ценност, често оставаща в далечното бъдеще. Прочее, свободата на България не е западна ценност (там е свобода на личността на мъжа), а е още от времето на Асеневци, които пак не са търсили помощ от Запада. Не ме респектира и месианското видение, какво би казал Славейков ако оживееше. С такива приказки утешават децата по филмите. Нека ние не се доверяваме на фантазми (призраци). Дори синът на бога обещал, че скоро ще дойде царството му, а вече 2000 г. не идва, явно за да покаже, че не бива да вярваме на съживяване и думи на едро, какво би казал някой ама един друг път. Писаното от Вазов е в синхрон с вижданията на революционерите от 1917 г. в Русия- от февруари и октомври и е добре казано. Види се мненията на Керенски и Ленин са веели и над Княжево. Искали са да свалят тиранията, фокусирана върху царя, хората. Една по- мека царска власт, като във Велика Британия и в други свободни и демократични страни не е проблем. Абе, докога демократите ще търпят монархии? Може би пропускаш, че голяма част от Българското възраждане е за църковна самостоятелност в рамките на православието. Това не бива да се игнорира. Западната идея за отделяне на църквата от държавата изобщо не се мисли.

А от какво и кога се е преобърнал? Все пак интересна е повратната точка. "Кат Русия няма втора" го определя като русофил. Разправят, че при писането на Конституцията имало дискусии и БСП била за 24 май, но надделели СДС, които правели една магическа връзка с рождения ден на Жельо Желев, който е на 03.03. Пък може и да си е обикновена реставрация на старите празници- Освобождението е празнувано от първите години на Третата Българска държава. Заради това не ми харесва тъпото противопоставяне и креслювците, които надделяват с викове... но докато умните се наумуват...

Малко е тъпо, но моля за консултация. От Славейков тук ли е или от Вазов тук"Кат Русия няма втора" със смущаващото Немци, френци, англичани наши са враждебници, дружни с нашите тирани, с нашите изедници. Спекуланти са омразни – интерес им покажи, че да виж дела проказни и чифутски в тях лъжи. Прилича на даскалска поезия, но сигурно има и лично.

Новоговорната дума "русороб", ползвана във форума, като начало на презрително отношение към русофилите. Захванах се с тази дума, защото е по- особена и я няма в говора ни от преди. Нейното появяване не е нова фаза, поврат в отношението към русофилите, но се почудих кога се появява в нашите среди. При търсене излизат 8 страници на които я има, на някои е използвана по повече от 1 път. За първи път е използвана на 13.08.18 от nik1, който я е използвал и максимум пъти- 6. През 2019 и 2021 е използвана по 1 път от новорегистриран2 и отново nik1. През 2022 е използвана 4 пъти от scaner, bulgaroid (2 пъти) и Горо Петков. Излиза, че от 2018 г. започва едно езиково ново обругаване на русофилите. То не е някаква реакция на движението "Русофили", което афишира намеренията си за партия през 2020 г. Изглежда политиката е на стягане на единомислието по отношение на Русия и недопускане разколни възгледи. Общо взето стягане срещу Русия. Такова нямаше при Горбачов и Елцин, когато РФ се рушеше, то се появява, когато тя става фактор. Да, общо взето разсъждавам в самота. Това ми дава възможност и да се чувствам защитен от нападки. Ще добавя, че и сред русофобите има фанатици и на някои от нашите съфорумци им е доста къс фитила и бързо гръмват.

При цялото ми уважение и съзнание, че коментарът не е отнесен към мен се налага да възразя. По- горе, импровизирах критерии за русофобия/русофилия. Дори в този си семпъл вариант, се оказа, че на едни от въпросите (айтемите) човек може да отговори в едната възможност, на други- в другата. И това в този прост вариант. При прецизиране на айтемите ще се получи още по- голямо разсейване. Така че възразявам- не си прав, че днешната русофилия е безусловна и подобен възглед принадлежи на черно- бяло мислене, което не е право.

Много интересно е, че романът е писан в Одеса- Русия, когато Вазов е изгнаник за русофилството си. Въпреки лъкатушенията на българо- руските отношения, романът е приеман от мнозинството българи като класически. Е, някои, учили на запад писатели са смятали автора му за "фасулковец". Но както казва поговорката "Книгите имат своя съдба" (Habent sua fata libelli) и "Под игото" има своя съдба, но ето, през 2009 г. е сметната за най- любима и ценна книга. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/Голямото_четене_(България)

Повратната точка по- често се определя от "превратностите на живота". Не само природни бедствия и обществени катаклизми, но и по- "прости" стресори- развод, смърт на много близък, уволнение, загуба или придобиване на значим имот... ей, колко човешки животи са взели новите къщи или като починат двама в рода и следва трети... Обаче и всеки човешки избор е повратна точка. То е като да вървиш по "жизнения друм" и да стигнеш кръстопътен камък, на който пише- "Цар ще станеш и ще те детронират" или нещо подобно, което винаги е енигма и не го разбираме. Ето, Славейков е бил русофоб, после русофил. Стамболов русофил, после русофоб. Някакво събитие или кривулица на жизнения път ги е променило. Дали са ни разказали кое? Заради това аз не се впрягам много от декларации. Знаете, че синовете на комунистите станаха антикомунисти, нищо не пречи на съвестта на следващият ред синове да станат комунисти и по- русофили от Путин. (Много съм впечатлен, че противниците им наричат демократите в САЩ социалисти. Може един ден да ги нарекат комунисти и нашите ветропоказатели, като хванат вятъра, да започнат да сочат към комунистическото бъдеще). То, заради многото погледи се дискутира, но ми допадна идеята, че едно се изоставя, друго се поема, когато осъзнаеш, че едното не си струва, а другото по- си струва. (не е от значение обективната цена, по- скоро социалният натиск и това пусто "осъзнаване")