Втори след княза

Ето заради това не ходя на психоаналитик. Те уж по- добре от мен знаят в какво се вторачвам и какво пропускам. Аз си знам кое ми е по душа. Вие се младо, старото е одървено. , поради което ти предлагам да излагаш на воля възгледите си, да отбелязваш грешните факти, но да не ми правиш психо- анални дисекции. Пиши "именитите хора не отразяват народното движение" или там каквото смяташ, пиши "Русия има малко значение при формирането на българската нация" или "Не е вярно, че Русия има голямо значение" и толкова. Пиши своя разказ. Аз не съм такъв, че да те спъвам. "Нема да се пуашиш, копеуе". Е, ако смятам, че нещо не е вярно, ще напиша, че не е вярно, но не и че ти си ... някакъв си. Но и да не променяш начина си на изразяване, не е беда.

Първо, ще споделя, че опитах да си съставя представа за онази "лавинообразна промяна" след някаква точка в националното самоопределение чрез броя на светските училища. Общо взето, не си личи особено, защото светски училища има в малко на брой и неголеми градове, извън консерватизма на многолюдните градове, които имат повече забогатели хора, борещи се за нова йерархия. Обаче училището е нещо такова, от което излизат годишно десетки просветени българи от различни краища, което обаче не си личи. Сигурно Славейков е имал стотици ученици, но известни да са станали 2-3, хайде 5. Другите са фон. Ако си помислиш и за твоето училище, повечето са една среда, да кажеш, че двама- трима от випуска са станали нещо особено. А пък това "обикновени" и "особени" как да се определи- то е качество? А и фонът в елитните гимназии е доста по- висок от елитът на хлебарското училище. Да речем този "лавинообразен процес" през 19 в. да се брои с грамотността. Тогава броят на учениците е важен, но винаги е било хвалба да учиш при този, а не при онзи, па макар да е изтипосан у Ботев (Сапунов, Пишурка, Славейков) . Оставям размишленията. Скачам на второто Изследванията на БАН, на институтите в образованието, изучават нещата и създават разказа за българското възраждане. Съпоставят факти и пр. колкото си могат. Във всички случаи са по- образовани в конкретните проблеми от мен. Заради това им се доверявам вместо да оспорвам. Обаче знаеш, дърветата се накланят според вятъра и съответно се променя съдържанието на песента на гората. Въпреки това авторитетът им остава- специализирано изучаващите имат по- голям шанс за доближаване до истината от лаиците. Третото е, че изобилието на информация дава възможност сам човек да стигне до собствени изводи и да направи свой частен и непризнат докторат по тема. Аз съм привърженик на това, защото виждам че дървета (материалът за главите) с положение се навеждат в противоположни посоки и се разправят, с което ме объркват. Четвъртото е, връщайки се на Възраждането, че намирам разказа, който описах за приемлив. Именитите просветители от епохата са свързани чрез езика и религията, а и с интересите й, с Русия. Намирам го за добре обосновано и може да се потвърди като се броят българските възрожденци, работили у нас, но учили в Русия или ползвали литература на руски. Това определено филтрира тези, които остават в чужбина, въпреки че днес не е както тогава и български учен в Канада може да участва в научния живот тук, ама пак не го прави, защото да публикува там е престижно и по- платено, пък е и зает с проблемите, които са там. (А за това, че ми приписваш акцентиране на "робството" - нека ти тежи на съвестта. Шегичка- Закачка.)

Добре. Приемам възгледа ти. С нищо не противоречи на моите. Лично аз нямам проблем с тях (възгледите ти), евентуално незначителни детайли и тогава си го казвам.

Не намираш в разказа ми народа?! Ами ху-у. И от гората едни се връщат с гъби, други не ги намират.

Пропускаш важното, че това е процес със свои етапи. Нали се сещаш за ония 10 %? онова което разказах за джелепина и таксидиота. Малцина предходници, осъзнавали, че сме. Предходниците набират самочувствие и нарастват като брой и успехи. Опитват да привлекат западни сили за съюзници. Обаче Англия е твърдо на страната на Турция, Франция след Наполеоновата африканска авантюра не ще да се занимава с Турция или най- много се решава да е съюзник на гърците, Австроунгария си има достатъчно успехи в Румъния и успешно я приобщава към латиницата и католицизма в Трансилвания, така че не й се ангажира още против Турция. и сега му е мястото на споменатия дядо- единственият, който става съпричастен. Русия има интереси да приобщи Балканските славяни, а у нас православието и идеята за Дядо Иван имат традиции. Идеите завладяват народа, не само елита. активна фаза за църковна независимост, https://bg.wikipedia.org/wiki/Борба_за_българска_църковна_независимост активна фаза за политическа независимост- Левски и апостолите Съзнанието за Дядо Иван е етап, който се потвърждава с акта на Освобождението. Винаги съм смятал, че ако Наполеон бе тръгнал към Цариград, а не Москва, нещата щяха да са други и да говорим за Свобода, братство и т.н., но не е така. Факт. Не може да не си мръднеш пръста в някаква история, а после да я пренапишеш и да остане трайна, само защото имаш голяма уста.

Не е така. Не е постулат, вяра и догма, а е теорема. Доказано е от връзки между събитията. Ето кое е бездоказателствен постулат в разглеждания текст Капан за наивници е да доказваш, че "XVII и XVIII в. се развива силна българска икономика" с примери от ХІХ в.

Един разказ за българското възраждане без руснаци, гърци и французи, с един джелепин и един таксидиот. Джелепинът е от Котел. Той пътува по търговията си чак до Цариград, но иначе в българските земи. Контакти и доверие създава, защото говори разбираемо и интересно. С неговия говор, с българите по Балкана и наоколо му е по- лесно. Кръсти се като тях, пее същите песни, разбира му се. Той пък им разказва за света, къде какво има, дали тази година за Курбан байрам ще се търси стока и как ще върви, дали в Загоре върви житото и ще има ли нужда от жътвари, пък ще каже и при кого да отседнат, ще подари някоя кърпа или сахан на стопаните и изобщо интересни и важни неща. Самият той е отворен, контактен, делови и важен и прави чест на дома в който е отседнал. После стопанинът преразказва думите му и селото се интересува, а младите мечтаят да станат такива и когато дойде пак, се осмеляват да попитат. Таксидиотът пък е от Атон и носи вярата в Единосъщния, който помага, а един ден облажава хорските души. Събира помощи, та и там се искат добри контакти и доверие. Говори един славянски, който му дава възможност хем повече хора да го сметнат за свой- православните славяни, хем по- малко- само църковниците. Неговият свят е ограничен и от това, че гърци и сърби вече са заели територии, където хората му обръщат гръб. Те имат свои, на които да даряват. Нали знаете, по чуждото куче все лаят. Той обикаля и на запад, и по- към центъра на земите, сред които го разбират, където говорят същия светски език и имат същите нрави. Там, където го подслоняват и уважават. Където са готови да го изслушат. А той е интересен. Говори за бога, за странстванията си, за случки и за това, какво е чел. Защото такъв е животът в килията- четеш, а навън- скиташ. Интересни неща има в днешното и в миналото. За гордост и слава. После, като си тръгне, домакините знаят повече, пък и знаят как да го кажат и стават по- важни. Това не е скитник, някой опърпан просяк, това е грамотен монах, който много е чел. Ей! Не като техния поп, който е прост като мотика. И друг свят имало, хора, при това постижим. Той го каза. Това са хора, които имат нови познания, умения и влияние, и ги разпространяват в своя ареал. Светът навън може да е по- хубав, но там сме чужди. В домът ни и сред съседите да има успех и уважение, сред тези които имат един нрав и език с нас. Да си помагаме и преживяваме заедно. Така се възражда. Ако апостолите бяха останали във Влашко, нямаше да са никакви апостоли.

Такава е ролята на Първата степен на ракетата. Отломките й падат на земята и биват забравени. Паисий е нормално да предаде енергия и да остане само като знание за него. "Историята" му не се цени по познанията, а по патоса. Тя е задвижила нещата чрез преписването и познанията на поповете, отразила се е в килийните училища и проповедите. Руско- турските войни са станали после актуални и са привличали вниманието повече от старинните му четива.

Как смяташ, дали Пиколо е с по- голям принос от Берон за българската възрожденска култура? Да или не- обоснови се, моля.

Не разбирам защо в Амстердам смятат, че българи са член на гръцката група. Дори турците да наименуват една смес от народи "рум милет", то не значи, че народите се смятат част от групата или, че народите в нея се отнасят към другите като към свои. Нито гърците са участници в бунтовете на българите, нито българите са се смятали и са били смятани от гърците за жители и наследници на Рум- добре позната за перси и турци империя. Това неразбиране от страна на авторката влече и други погрешни схващания. Гърчеенето не е защото сме едно, а защото гърците са с друг статус, към който българи искат да се присъединят. Какво ти социално наименование? Просто език на гърците. В сместа, наречена рум- милет това не е общ или официален език. Всяка народност си има майчин език и майките не говорят на рум- милетски. Търговците от този рум милет говорят помежду си на турски. Ако в Щатите внуците не говорят езика на бабите, то не се и очаква НИКАКВО възраждане на национално самочувствие. Не, не, в Амстердам разпространяват небивалици, които препечатват и тук. Това съждение на авторката е невярно. В културната памет на българина е най- добре запазена самотната фигура на Петър Берон, благодарение на това, че е създал за българското училище "Рибния буквар". Другите не са създали нищо толкова популярно. (тази обърква представите на Запада за България)

Нямам притеснения. Коментирам това, което ми прави впечатление. Още съм до Трета глава.

В библиографията на представената дисертация има цитирани много материали от български учени. Темата Възраждане е добре разработена. Обаче авторката иска да наблегне на участници във възраждането, които не са с поглед към Русия. Те също са добре изследвани и тя цитира изследванията за тях, т.е. няма принос към това, което се знае. Това, което чета сега за Пиколо, Берон и Селимински не е новост. При това авторката дори не се опитва да представи приноса им като много значителен за осъщественото Освобождение, така че при сравнение с традиционната гледна точка за Възраждането, няма някаква новост.

Авторката смята, че при въстанията през 17 в. католици и православни обединяват силите си. Не зная на какво се опира и дали е имало в Търново католическа колония, дали само повишава значението на католиците, но ето и текста. Види се надеждите към Дядо Иван (или Петър I) са отрано.

Според авторката, идеята за славянството и принадлежността на българите към славянския род се привнася от католическите мисионери Това е в разрез с шумно налаганото напоследък у нас мнение, че Русия чрез измислено славянство се стреми да обедини народите, говорещи славянски езици. В оценката си за произхода на Христофор Жефарович (извадка от уики.бг) авторката избира страната за сръбски произход

Кратка вметка Темата за Влахия и власите е коментирана от 27.11.08 до 20.10.14 в темата Недоглеждането е мое

Не си в спор с мен, на едно мнение сме. Обаче за словоизлиянието за робите малко ме подразни Всъщност Пандора първа споменава в темата думат "робство" и то от Радините вълнения. Разбирам г-ца Госпожина, защото на изпита е и Киряк Стефчов, който не обича да се говори за Русия. Абе, предател. Следват няколко коментара, в които си първенец по желание да се приказва за робите (броил към до 9-та стр., може да се интерполира) Та проблемът ти не съм аз, аз не казвам това, което ти лъжеш, че казвам("Твоята приказка е следната:"). Проблемът ти е Вазов. За да се преобърне представата за русофилията у нас, трябва да бъде преборен КласИка. Заради това го профанизират и издават "Под игото" на шльокавица, заради това превъзнасят алтернативни теории за някакво голямо влияние на Британия и Австроунгария за възраждането у нас. Ама не е така. Да, има факти, но те не са с голямото значение на очакването на Русия. Но мнението ми е незначително. Борбата с Вазов е важната. (Днес почвам втората глава на Амстердамската дисертация. Защо ти не препрочетеш Вазов? За начало "Чичовци". Много е лека. Има един много весел момент със страха да погледнат в една написана хартийка.)

В определението на уики, което оспорвам е "корниз". При тебе е "арка". Надежден ли е източника?

А, не мога да съм сигурен вече в обобщения. Ето какво пише за черногорския крал Никола І в уики "Никола Петрович е роден в село Негуши, в старото владение на управляващата династия Петровичи". Ето и за Влашко Влашко става васално на турците княжество, по време на Мирчо Стари задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, а по-късно е сведено владение чиито княз (каймакам) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав. А, ето какво пише и за фанариотите и недоволството от тях във Влашко, доста преди "Свобода, братство и т.н." там "От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци-фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. " Това последното не е нищо особено. Просто друг разказ, но предполагам се основава на нещо различно от амстердамските източници.

Това е цитат от дисертация по българското възраждане. Авторката вероятно иска да ни обясни, че Втората българска държава е била под влашко управление и изобщо каква ти българска държава, разгромена от османлиите!?! Българщината се появява едва през 19 в.

Дали пък не е така само в книги пренаписващи историята? Защото Софроний, още през 18 в. пише за притеснения от страна на гърците, което е по- сериозен повод за отцепване и искане справедливост отколкото гръцките войни по- късно. Защо пренебрегваш автентичните източници? Прочее ето как е ставал изпита за свещеници по негово време

Моля за експертно мнение. Ако някой е запознат с архитектурните орнаменти от строителството на средновековна до възрожденска България, моля да ме насочи, кое е вярно по отношение орнамента "вълчи зъб" това е надпрозоречен корниз, както е в уики https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълчи_зъб_(корниз) това е подпокривен корниз като тук Имам предвид, че ако това е тухленият орнамент с тухли на ръб и той е установен в други, вкл. османски градежи, може да се допусне, че те са от български дюлгери. Но дори да не е това, защото маниерите се усвояват, то този начин на строеж показва архитектурни и строителни умения у българите при отсъствие на български архитектурни паметници, което означава, че са били унищожени или никога не са били строени. Значи имаме майстори, а не сме имали строителство. А това е така, защото са унищожавани и аристократите, които биха поръчали такъв дом. Това прави идеята за катастрофално унищожение на българската култура по- възможна.

Съществен принос за разбирането на нидерландския поглед към България има познанието за Махиел Кийл, който е направил и съхранил множество фотографии от Балканите, с преобладаващо османски градежи http://www.nit-istanbul.org/kielarchive/index.php. Той не е търсил национално специфичното, а османски- общото. При това експониране, нищо чудно, че докторантката смята, че българите са просто неразличима от другите рая. Интересно е мнението на същия, че Това, че в България няма български аристократични родове и аристократични постройки ме кара да мисля, че разрушаването им е било системно, катастрофално, целенасочено за смазване на съпротивата. Наистина, Кийел е авторитет, поне за страната си, така че не мога да съм твърд в настояването, че съм прав.

В Нидерландия смятат, че тези, които са родени на територията на Македония преди Възражданеот са македонци, дори да декларират, че са българи Предполагам, че в думите "македонските интелектуалци от този период често се представят като..." се проявява филологическа небрежност. "Представят се" се подразбира "сами се представят пред другите", но може да се тълкува (и това смятам за реално) "Биват представяни", "Представяни са". Другото е нелепост- обявяват се за българи, а се представят за македонци... но и такива неща се срещат. Все пак авторката е имала късмет и монетата паднала на това, да ги включи в българското национално движение.

Хм. Наистина ли до 1762 г. не е съществувал етноним "българи", а когато е бил използван е изцяло в негативна конотация?

Въпросът ми е "Влах ли е Асен? Иван Асен I." В момента с интерес чета "Ставането на българщината" - по дисертацията на Жанет Сампимон- ТУК. В темата ще задавам въпроси по неясни ми моменти. Благодаря, ако последват отговори. Ето цитатът, който ме озадачи