Втори след княза

Имам съмненията, че си е взел доктората "борчески", т.е. къде с рушвет, къде с приятелство, къде с нахалство. Това "приятелството" сред пожарникарите върши голяма работа. Нарицателното "Калинка" произлиза от назначаването на несъответстваща на образованието длъжност на дъщерята Калина на пожарникар.

Глупостта, както я разбирам, е несправяне с леки интелектуални задачи от обкръжението. Именно от обкръжението, защото добре адаптираният не е глупак. Не са глупаци и органично увредените- идиоти, дебили. Те са увредени. Не са глупаци и невежите. Не можем да очакваме емигрант да се ориентира в нова среда, която не познава. Той е невежа и като го насочим, проумява и не допуска грешки. Във фолклора, приказките за глупаци изразяват народното възприемане- едни вкарват с кошове светлина в къщата, други поздравяват не както трябва на сватба и погребение, трети се плашат как секирата ще убие Нероден Петко. Всички тия не са адекватни в средата и не я осмислят. Приказките се присмиват като хиперболизират поведението им, та слушателят да се извиси над тях и да се старае да е "умен"- да не допуска да прави или казва глупости.

Първото, което бих споделил е, че не свързвах Платон с "Корабът на глупаците" и благодаря за текста и информацията. Другото е, че наистина съм в едно Каравеловско двоумение към глупостта. Смятам, че това са "наши хора" на които е нужно просвещение, но реалността, а и цитирания текст ме насочват към това, че да, те пак са си наши, но не бива да пипат управлението на "кораба". Третото е, че и аз нямам куража да се смятам за "умен", щом съм натикан на скамейката с гребци. Изпитвам дистанция към мостика на умните и съм склонен да приемам фалшивия статус на кърмчия за доказателство за умност, което в действителност не е така. Четвърто, гледам на съсъществуването ни като на природен закон. Наоколо има хиени, овце, кучета, червеи, вируси и бактерии, които са по- глупави от човека. От екологична гледна точка, те са успяващи. Размножават се, могат да погубят по- умния човек. Така че индивидуалният ум не дава такова предимство като колективния. Човечеството е умно, не човекът. А когато човечеството изглупява? Като през 1932 в Германия? В този смисъл самотният учен в мрачна килия е нещо средновековно. Дори може да се каже, че самотният ум принадлежи на глупав човек. Парадоксално, но факт.

Продължава да ме занимава въпросът за глупостта. Тук се включих с някои коментари. Сега, обаче, искам да свържа отношението към глупостта с поведението на двама популярни литературни герои- Хамлет и Ханибал Лектър. За трима такива става дума в последното, пето действие на Хамлет, последната, втора сцена. Двама са известните Розенкранц и Гилденстерн, приятели на принца от детство, които са пренасяли, без да знаят съдържанието, писмо, до английския крал, в което се указва Хамлет да бъде убит. Хамлет подправя писмото с текст, според който двамата приносители трябва да бъдат умъртвени. Ето как преценява моралността на постъпката си героят Те са нечовеци, глупаци, към които не си струва да се изпитва жалост. Героят смята, че не носи морална отговорност за гибелта на невинни, убити само за това, че са по- глупави от него, при това не чак толкова. Третият глупак, с когото се сблъсква в тази сцена образованият и мислещ Принц Датски е Озрик. С него постъпва иронично. Думите му са превзети, изпълнени с наукоподобни изрази и излишна метафоричност. В Ренесанса подобен подход за приземяване на сноби- глупаци проявява и Тил Ойленшпигел. Това е работело за подлагането им на присмех. Ето натруфеното изказване за Лаерт: По- нататък същият този Озрик използва не на място дума, но веднага е срязан от Хамлет. В нашия форум също се използват често термини с друго съдържание, а не научно възприетото. Обаче, докато угодливият Озрик трябва да се съобрази с принца, при нас такъв респект към знаещите няма. Ето диалога, който имам предвид- обсъждат се залозите на краля и Лаерт за предстоящия дуел между Лаерт и Хамлет. Колко често и в нашите теми и коментари се говори за калъфки, а се има предвид бог знае какво. Изглежда саксонската култура е заредена с презрение към глупаците. Ханибал Лектър направо ги изяжда такива. Неговото уважение си спечелват само стажантката Старлинг и надзирателят. Защото са професионалисти и безупречни в работата си. С глупаците като д-р Чилтън си позволява да обядва. Тази хипербола ни насочва и към това, че когато човек е на мястото си, когато си върши точно работата, не е важен неговият интелектуален квотиент, за да бъде приеман с уважение. В противовес на горните, саксонски нрави, у нас толерантността е много по- съществена. Глупаците не само са равни с умните, но и когато са на висока длъжност, към тях се изпитва дължимото уважение. Все пак, „и най- умният си е малко прост” и няма универсален умник, все в нещо ще се издъним. Колко примери има за глупави постъпки на знаменити личности?! Още от времето на Л. Каравелов се смята, не без основание, че глупаците трябва да се ограмотяват и образоват. За съжаление това не е дало богати плодове нито тогава, нито по времето на мечтаната от Людмила Живкова „хармонично развита личност”. Глупакът си остава такъв, само че като се отнасяш с него като с по- умен, за да го подкрепиш, да му дадеш самочувствие, става нагъл. Само когато е на подходящо място, където да изпълнява задължения, достъпни за способностите му, той може да добие уважение като това, към надзирателя от „Мълчанието на агнетата”. Има басня, в която горските военачалници се противопоставили на включването на страхливия заек във войската. Мъдрият, просветен монарх- лъвът се наложил и го назначил за вестоносец. Колкото и да се дразня от глупостите, не мога да застана против човеците, които ги казват, пишат и правят. Българин съм и се отнасям толерантно към тях. Това си е тяхна особеност, която не ги прави непълноценни, стига да си намерят мястото. Може би, правейки си равносметка, Предпочитам тези стъпки в отношенията си с такива: първата- разяснение, нещо като обучение, нещо като споделяне; втората- присмех, сарказъм, когато се разбере, че „учиш го, учиш го и пак ненаучен”; третата- игнориране „Обущарю, не по- високо от обувките!” и толкова. Друм широк. Моля за вашите мнения, как се справяте или бихте предложили да се справим с глупостта.

Припомних си някои моменти от темата Има ли смисъл компатибилизма ? тук , тук и тук В темата стигам до извода, че измежду многото причини за едно явление, една е и човешката дейност, а това е и проява на свободната воля. При това разбиране, детерминизмът не изключва свободната воля като една от детерминантите за явленията, а съответно и за морална или правна отговорност на действащия/бездействащия. Обаче тук не искам да коментирам онази тема, а да се отнеса към съвсем друг момент. Тези философски, може да се каже умозрителни, спекулативни обсъждания показват, че Галилеевски преврат във философията още не е настъпил. Казано простичко. Галилей въвежда експеримента, практиката като критерий за вярност. Пренесено, искам да кажа, че обсъждайки отговорността, съдържаща се в идеята за свободна воля, трябва дълбоко да изследваме конкретно събитие и съставящите го причини. Вместо в кабинет да философстваме дали подредените плочки на доминото падат по изчислими следствия от физически закони или поради волята, изразена в показалеца на този, който е бутнал първата плочка, по- важно е в практиката да решаваме случай подир случай, да правим обобщения и трупаме индуктивни съждения, породени от практиката. Естествено, настоящите ми размисли са незначителни, но ето, част от Нобел за икономика тази година е даден за анализ на причинно-следствени връзки.

Защо Теория на относителността не ме обърква Вариант 1- имам обяснение. Вариант 2- не я разбирам и обяснението ми е за нещо друго. А ето и обяснението ми. Проблем 1 Ракета се движи със скоростта на светлината и изпраща радио сигнал напред. Според Галилей скоростите трябва да се удвоят. Примерно свръхзвуков самолет изстрелва свръхзвукова ракета напред и тя лети с хиперзвукова скорост. Обаче скоростта на светлината е крайна. То е нещо като крайната температура на кипене на водата. Ако добавим още енергия, температурата наистина ще се покачи малко, но няма да съответства на приложената енергия, само изпарението ще стане интензивно. Има някаква граница, някакво насищане. Проблем 2 Ракета се движи със скоростта на светлината и изпраща радиосигнал назад. Според Галилей, скоростите трябва да се изваждат. Обаче според теорията на Айнщайн скоростта на радиосигнала ще е същата- скоростта на светлината. Проблем 3 В светлинен лъч от прожектор, което е и радиолъч, една частица трепти. Така рисуват електрическите вълни и перпендикулярно магнитната интензивност. Тя изминава неимоверно разстояние, докато лъчът измине своите 300000 км/с. Значи тя се движи с много по- голяма скорост? Шаш. Тука настъпва проблемът с неприемане крайната скорост на светлината. Обаче аз съм спокоен. Зная що е безкрайност и как се пресмятат безкрайности тук Решение на проблем 1 и 3. Безкрайност плюс безкрайност е равно на безкрайност. с+с=с Решение на проблем 2 Безкрайност минус безкрайност е неопределено, но дуги смятат, че с-с=с Решение на парадокса във влака, където влакът се движи с някакви си 50 км/ч, и ние светим нагоре към огледалце, било вертикално, било под ъгъл. Безкрайност плюс константа е безкрайност с+а=с.

Когато еснафът се хвали с нещо, той ще каже "С много икономии го направих" или "Спазарих го по- евтино". Когато някой от горната класа се хвали ще каже "С един удар го направих" или "Да знаеш само колко (разб. много) пари струва". От долната класа не се хвалят, а викат "Братоци, идвайте, аванта е!".

Споменаван епизод от детството на Симеон Радев. В родния му Ресен имало авторитетен турчин, който безделничейки в кафенето, хокал непослушните деца и общо взето бил чорбаджия. Обаче като тръгнали към Ресен разбойници- турци, той излязъл от село на пътя им. Седнал на стол, обкръжен от синовете си, изчакал ги и им казал да заобиколят Ресен. Ресен не бил плячкосан. По имотните критерии този е бил еснаф, както и бащата на Симеон (ЧИД) Радев. Не зная какво е станало с турчина, увековечен в тази случка, но синът на еснафа Радев се е издигнал до интелектуален връх. Искам да кажа, че да се отнася който и да е презрително с тези с по- лошо положение е заредено с опасността, когато падне, всички да го отбягват... абе- не плюй в кладенеца от който пиеш.

Съгласен с този морален поглед, макар че в някои среди, да презираш долните е белег за чест. Искам да обърна внимание и на друго- възползване от консервативността на "дребния" като бизнес и интелект/познания. По- горе бе казано, че едрите взимат от дребните идеи, каквито те за оцеляването си непрекъснато генерират. У Балзак, "Изгубени илюзии", има няколко посоки в които дребните полагат неимоверни усилия за да открият нова ниша за оцеляване, а едрите им я отнемат. Дребните стават жертва. Много от идеите на големите писатели също са взети от дребните. Примерно "информаторите" на Хайтов, но и много други. Това е добро за културата, но в много малка част за "информаторите". Ето и "дребната интелигенция", която никога не става едра, как бъка- бъка из форумите като хранителен бульон, който се гълта от средната, от по- едрата, до върха на "хранителната" верига. В началото, преди да осъзная тази верига се дразнех от "тъпаците"- тролове. Сега смятам, че това е нормална хранителна среда. Виждаме, как подобни влизат/ме в диалог, обменят/ме мисли и стигат/ме до мироглед. А обратното- силните "едри" и техните мисли остават недостъпни... много са трудни за смилане. Надявам се метафората бе разбираема

Ето и характеристиката на "филистерите", която е близка до това, което подразбираме като еснафи. Уики.де тук машинен превод Рубриката "Дребна буржоазия" също съответства. Там става дума, че Последния абзац в цитата копирах заради това, че са презряни от висшите и отхвърлени от комунистите. В аналогичната статия в уики.англ. се прави връзка между дребния буржоа и фашизма Интересни са и литературните препратки Явно е, че неоснователно пренебрегвам/е положителния образ на еснафа. Връщам се на Иван Вазов- Този колос се роди сред Чичовци, в еснафската среда, описана в дома на чорбаджи Марко.

Аз го разбирам другояче- в някакво (динамично променящо се) ограничено положение на доходите, еснафът се дефинира като положителен, съответстващ си еснаф. Ако доходите спаднат под някаква точка, но той продължава да се държи по еснафски, то става хвалипръцко , "на гол тумбак- чифте пищови" и пр. Ако доходите надскочат някаква граница, но продължи да се държи еснафски, той е дребнав, скъперник, абе- еснаф. Само в своята област на доходи е адекватен, истински еснаф и поне тези от същата черга го ценят. Има една немска приказка- Заешко училище. Много изразителна е илюстрацията на бюргерското. Дебел баща, бирата пред него, лулата зад него, майката поднася супата в порцеланови чинии и бели салфетки, послушните деца са спретнати и чисти. Рай. При социализма, това е обект на присмех. Тези зайци- бюргери нямат възможности да са значителни, но им се ще да подражават. Като си помисля и за Пинокио, и там смисълът е доста еснафски- палавият Пинокио трябва да бъде формиран в тесни рамки, да стане "тухла в стената" на дребното общество. Когато става "идеален", става спретнат, послушен, вози престарелия Джепето в ръчна количка и ходи на училище. Такъв иска да види и вдовицата Дъглас Хък Фин, но това би била най- безинтересната история. Марк Твен вижда отказа от еснафското и в долната класа- Хък и негърът Джим. Те са интересните. Хипарите. Другият шанс е на Успелите млади, което не се случва на всеки.

Това е така, обаче кое количество се променя за да измени еснафа в мащабно мислещ индустриалец или мислител?

Еснафското мислене е вкоренено. Да се изкорени еснафското мислене е възглед само на този,който смята, че нечие поведение не съответства на доходите. „Как може да взима/м толкова, а да е/съм такъв еснаф?” Наистина трогателна загриженост. Ами, може. Толкова добре е, манталитетът да съответства на доходите и умствените възможности, че за дребните занятия и способностите им, ако не съответстваше такова нещо като еснафско поведение, то трябва да бъде измислено. Българите от старо време и чичовците на Вазов са именно такива. А авторът им- този интелектуален колос добродушно се шегува с тях, смятайки, че и те могат да се издигнат до него. За съжаление не само хаджи Ахил, но и Пенчо Славейков не могат да стигнат толкова високо, ако че последният нарича Вазов „фасулковец”. Тези интересни взаимоотношения между двамата, които са имали шанс за номиниране за Нобел показват, колко неизкоренимо е еснафското. От една страна, училият на Запад интелектуалец, който обичал да седи по турски, от друга самородният талант, който се учи от живота на еснафите и става „патриарх”. Животът показа, чие творчество е по- значимо, а значи по- малко еснафско. А иначе, да си спестовен, да премисляш сто пъти за дреболии ще си остане стабилен и необходим мироглед за тези, които имат малък поминък. И няма какво да бъдат упреквани, че са дребни души. На такава черга могат да се протегнат само такива души.

Да очистим еснафското в себе си Част от проповядваното от Исус има отношение. Той, а и някои негови последователи смятат, че отърсването от земните блага води до духовно израстване. Погледнато под ъгъла, че дребният имотец ражда дребни възгледи, това преминаване в по- долна класа е едно отърсване от мисленето за и без това незначителния имот и насочване към възвишеното, значимото. Нещо като смяната на климата и отражението върху физическото здраве. В случая, отново без статистически наблюдения, видимо е, че това много не помага, защото едни са раздали, а пастирите са се обогатили. Ренесансът и протестантството търсят друг, деятелен път. Дори протестантството ни насочва към противоположната промяна- да удвоим и утроим даденото ни като налично в таланти сребро. Дори в духовен план или по- скоро интелектуален, нещата са подобни. Проповядва се блаженството на нищите духом, Ренесансът, напротив поставя като значим човекът, който много е научил, труди се да усвоява нови умения, знания, да твори. Нямам много познати, които смениха своя „духовен климат”, имам предвид отидоха н чужбина и промениха своя начин на мислене. Като че ли си останаха същите. „От тиква- тиква”. Тези, които имаха широки възгледи си останаха с такива и там, и тук, еснафите- също. Може да не съм бил наблюдателен, но така си мисля- и селяни по Тракия може да не са еснафи, и програмисти в София може да си останат еснафи.

Вярно пишете. Благодаря. Обаче, стоейки на етап Хипотеза, първо ми беше необходима концепция. Това, че поставяте въпроса за дефиниционната област по координата Доходи ме кара да си мисля, че приемате концепцията. Така ли е? По отношение "едро" и "дребно" , в търговията е по- ясно: дребен е този, който сам произвежда или купува от ангросиста и продава. В производството- занаятчията и индустриалният производител също лесно се различават. При съвременната концентрация и уедряване на производството, когато една фирма може да задоволи потребностите на половин свят, занаятчиите са пренебрежимо малко. Обущарите, шивачите се свиха до ремонт, а шапкарите изчезнаха, поне в България, просто защото не могат да определят модата. Кой да е занаятчия? - лютиерът, майсторът на гайди, шивачите на народни костюми? Тези, които са собственици на квартални магазинчета, кафенета, семейни хотели или в някоя умираща борса държат фургон. Обаче по отношение на продуктите на ума, нещата са още по- неизмерими. Дори тук във форума, т.е. при непосредствена близост, не можем да определим кой е даровит, притежаващ голямо количество информация, която може да съпоставя и да го отграничим от ограничения, този с малки мащаби както на знанията, така и на операциите с тях. В делничния говор лесно можем да определим "посредствения", защото не се искат критерии, а малко самочувствие и съгласие на събеседника, обаче да сложим някакви критерии... не зная. Не можем да сложим Успехи, Образование, Математически способности... не мога да стигна до нещо конкретно. Съжалявам.

И пак в контекста за "мащаба"... преди Десети някои натрупаха по някой лев, както казвате и започнаха да мислят "по- мащабно". Промениха нещата и разбраха, че тяхното "мащабно" е нищожно провинциално в сравнение с мащабите на света. Дано следващото им/ни поколение изучи реалността и действа с размах в нея.

Може би Ван Гог е бил по- беден за да си вярва, че чрез икономии ще има успех в живота. Пък може би личният фактор да е оказвал по- силно влияние- бил е толкова разкрепостен във въображението си, че правил нещата в друг мащаб- невъзприеман от съвременниците, които може би са били с малкия мащаб=еснафи. Не слагам икономическото като основно влияние, давате хубав пример за могъщо личностно, надскачащо икономическите ограничения. За Маркс- не познавам икономическото му положение, ще прочета в Уики, но може би интелектуалците, чийто предмет на дейност е свързан с нещо умствено- Ван Гог с преживявания и възприятия, а Маркс с познания и размишления, мащабите на творчеството им се основават на това в ума, а не на това в книжата за собственост. Все пак, еснафът разчита на дюкяна, стоката, материалното. .... . Знам ли

Най- специфичното за еснафа са малките мащаби. На имот, на печалби, на планове, на решения. Мисля, че и прословутата му почтеност е с малък мащаб. Марк Твен показва колко е крехка тази маломерна почтеност и благопристойност в "покваряването" на Хадлибърг тук . Възможно е, тази маломащабност да е свързана с психическото- който мисли с малки мерки, става еснаф, но може и да е икономическо явление- който има малки доходи е длъжен да е с поведение на еснаф. Което и да е от двете, не променя констатацията, която споделям в първото изречение на коментара.

Синоними и връзки на понятието за чест. авторитет Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност. влияние, добро име доверие досие (в см. опис на дела, постъпки) достойнство заслуги известност име именитост категория обратно на Лоша репутация. минало обаяние Обществено мнение (положително) отличаване отличие Оценка за някого (положителна) похвала почест почит почитание престиж признание Ранг рейтинг (висок) реноме репутация слава служебна характеристика тежест уважение удостояване чест Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна. В чест на (нещо или някого). В знак на уважение. За зла чест. За нещастие. За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно. Излизам с чест (от нещо). Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя. Прави ми чест. Похвално е за мене. Отдавам чест. За военен – изразявам почит към началник, като козирувам. Имам честта да. Удостоен съм с възможността да направя нещо.

Ако близките ти (твоята референтна група) го оценява, пред тях имаш авторитет, а то и достойнство. Кучетата, дето дебнат да те разкъсат биха те оценили, ако имаш здрава тояга, а най- добре колт или калашников.

Чест и безсрамие От определението, че чест е това, с което можеш да се похвалиш, а безчестие е това, от което се срамуваш следва, че когато човек не се срамува, той е с чест. Дори да има от какво, не се срамува. Противоречието е очевидно. От една страна, срамежливостта не е предпоставка за честта. Срамежливият е без самочувствие, не може да отстоява мястото си и да ръководи- качества на човек с чест. Безсрамният, обаче, също не е с чест. Под "безсрамие" най- често се разбира излагане на показ интимното, свързано с пола, но и изобщо. Безсрамен е който излага на показ половите си органи, но и половите си прояви. Откъсва се, не се съобразява с обществените норми за редно. Философски погледнато, Диоген Циника е прав, когато е мастурбирал на агората/форума и е защитавал поведението си с думите, че облекчаването на глада и на половия глад са едно и също. А защо да може да се яде на агората, а да не може да засища половя нагон? Обаче едното е приемливо, а другото е безсрамие и той е наречен Кучето=Циника. Безсрамието, отхвърлянето на социалните ограничения, които моралът ни е поставил е стъпка, преди изключването от нормата. Започвайки с това, следващата стъпка е влизането в групата на ненормалните. Това, естествено, не е чест. Проявите на безсрамие са много, но ми иде на ум излагането на показ на скритите части от тялото при прайдовете или както там се наричат демонстрациите на хомосексуалистите. Както казах, само по себе си показването на задника не е съществено, но е предхождащо отказ от норми и отчуждаване. Също и уринирането на обществено място, все прояви на безсрамие. Казват, че бивш високопоставен държавен чиновник привиквал подчинените си в сауната, където се разпореждал гол. Други пък ходят в тоалетната с подчинени и уринирайки разговарят с тях. Известно е, че в елинските обществени тоалетни са се вършели сделки и в римските бани са се обсъждали държавни дела, но в нашите случай, отнасящи се до 21 в. подобни прояви са по- скоро поведение на власт. Нещо, което бих изразил грубо с думите " Ще ме следваш! И като пик@я, ще ме следваш. Като куче ще ме следваш. За мен си незначителен и от теб не се срамувам". Неприемането, презрението към приемливото у другите класи и касти е израз на самочувствие, но е реално откъсване от нормите, ненормалност. Когато, обаче, се спазват нормите на своята класа/каста това не се отразява на уважението в нея. Ако към робите се отнасят зверски, това не нарушава статуса в групата на робовладелците. Тези ми разсъждения подкрепят, че честта зависи от оценката на конкретна група, но това на което наблегнах бе, че безсрамието уврежда честта и е предпоставка за изключване, приемане за ненормалност.

Именно за българската чест пише Паисий. Той поставя и въпроса за честта на простите хора- овчари и орачи, а по този начин за правото на чест и достойнство за всеки.

В онзи град еснафите държат да знаят живота на другите и да го поставят в "правилната" форма. Те са консервативни, с трайни връзки, не допускат в своята среда смятани за по- долни. Това пречи на социалната динамика, човек се оценява по семейната оценка, а не по личните качества. Тези от центъра се отнасят пренебрежително към тези от периферията, а тези от периферията към тези от селата. В обратна посока е завистта и това, че ги смятат за еснафи. Всички са вежливи, услужливи, усмихнати при контакт с непознат, едновременно резервирани за сближаване, докато преценят към коя страта да сложат този човек, което споделят със своя кръг и променят мнението си съобразно обратната връзка от своите. Това моята позната нарича клюкарски навици. Лично аз не виждам разлика със столицата, където отделните групи са затворени и не допускат кой- да е да влезе в тях. Има и нещо друго. Позната, значи жена, т.е. мъж може да я изтегли и да я представи в друга- в своята среда. По тази причина тя е склонна да се отдаде на някой, когото е преценила (къде вярно, къде- не), че може да й придаде друг статус. С течение на времето се отдава все по- малко взискателно. Че колко аспирантки и колко професори се възползват от тази кастовост на еснафите (цеховета, групите) и дават път на тези, които вървят с... гърба напред! ... не само жени. Само дето еснафите са силно критични към възможността да се пробива с гърба напред и бързо слагат тези жени и мъже в лоша група. Това пък е добро на еснафското.

Наскоро ми се оплака една млада жена от еснафските нрави в града им. На тях тя противопоставяше един безреден живот- по- скоро скандален, отколкото положителен. Бихте ли споделили своите възгледи за "еснафското"? Любопитно ми е също дали познавате хора от Димитровград и имате ли идеи за морала там? Все пак, Градът на младостта има ли нещо различно от другите? Как така идеалите за социализъм родиха Пайнер и борсата?

Чест е с което се хвалиш, безчестие е от което се срамуваш. Това помага на много наглеци, които срама си нямат, да изглеждат хора с чест пред непознати. Прим. хвалиш се, че общуваш с велики- "На мен се падна честта да ... ", че си извършил нещо велико- "Имах честта да установя..." Срамуваш се от постъпка... "Не се рови в мръсното му бельо".