Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5881 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Плурализмът в психологията дава широк спектър от школи и обяснения на психичните явления. Уважавам Фройд, че е заговорил смело за секса в едно консервативно време, но дотолкова. Да ме прощава. Повече харесвам школите, които търсят решение, а не причината. Не дали травмата е от кола или от тухла, а да се спре кръвта и да се дезинфекцира.
-
Драмата бе повторена като анимация. Грета Тунберг. Съгласен. Това добавя личен опит. Не ми се политиканства, защото управлението на държавата е именно политика. Сега пък има избори и оферти много. Факт е и отсъствието на партия/лице, което да изрази интереси на повече хора. Тук възниква и въпросът, може ли чрез психологически средства да бъде повлияно на нещо, което се влияе с политически средства. Ако държавна политика въвежда травмираща среда, дали е по- важно да се помага на хората да се спасяват поединично или да се обединят около идея, която да промени травмиращата среда? Ето заради това не ми се политиканства.
-
Юнак без рана не може. Не става дума за лишаване жените от правото да са юнаци. Просто обръщението ми е към мъжете. Нервната им система позволява по- голяма издръжливост на психични травми. Както се знае, хистерията преобладава повече при жени. Поради това, поне докато са млади, мъжете е редно да се сблъскват с повече стресови ситуации- авантюри, пътувания, нови начинания, нови срещи и разлъки. Да помагаме на хората, да помагаме на по- слабите, на дамите. Млади мъже, достигнете границата на възможностите си за да научите себе си. Как така ще познавате възможностите на колата, а няма да познавате собствените си възможности? Да, ще получите рани, можете да разбиете сърцето си, обаче „Юнак без рана не може”.
-
Екстраверсия и стрес в социалните контакти. Нормално е интровертите да не са толкова безгрижни в социалните контакти. Нормално е и екстравертите да предпочитат да решават проблемите си с един- два телефонни звънеца, вместо с усамотени размишления. Натура. В този смисъл, докато човек е млад, трябва да опита много и различни дейности, за да научи кой е. Да разбере кое е постижимо за него и кое трудно постижимо. В края на краищата, не всеки, направо никой, не може да скочи колкото Стефка Костадинова. Невъзможните неща трябва да се знаят също.
-
Моят медиен стрес е свързан със следното преживяване- колега, много пъргав работник, искаха да интервюират от местната медия, а той се скри, клекна и се сви зад тезгяхите. А беше висок, едър. Поведението му би трябвало да е пример. Приех, че медиите могат да минат и без мен, а аз без минутата известност. Може би става дума и за темперамент- флегматик съм, а изненадващите събития плашат. Загубеното- загубено. Търся други медии- ето- интернет. Все пак, съзнавам, че и за други новото е плашещо и в медиите имат обичай да правят нещо за да адаптират новака, а не веднага да го изтъпанчват пред прожекторите. Чувал съм заекващи от притеснение и потни пред екрана... значи много сме, а също значи, че минава.
-
Моят дом е моята крепост- едно възможно средство за индивидуално спасение от побъркания свят. Наистина, политическите борби дават шанс да дойде по- добър ред и лидер, но като гледам света, не мога да посоча страна, в която това да действа системно. Случайно- да, има тук- таме. Поради това е хубаво човек да си има доходи и самочувствие, може би не толкова много, че да го преследват, че бил олигарх. Да, Сервантес го е казал- да имаш храната, за която да благодариш само на бога е достатъчно. Обаче и той започва "Дон Кихот" с благодарности към величията. Богатството не предпазва от психични травми, богатите също плачат, но с пари можеш да облекчиш страданието си. Богатите по- лесно посрещат разходите си, когато са травмирани. То е като едно ударено сито куче с бърлога и едно ударено гладно под дъжда.
-
Превантивният подход е по- надежден от последващото лечение, каквото и да разбираме под "травма". По- добре да не влизаме в затвора. Да нямаме конфликти в семейството и работата, да правим така, че да не обедняваме, да не ни уволняват, да не ни гонят от дома ни. Като се катурне колата, терапевти- много.
-
Методът ми на разсъждение е по подобие. Подобието с физическата травма. Факт е, че в детството си сме подложени на множество физически травми. Като цяло, детският организъм е жилав и надживява раните. Въпреки това детето е подложено според местните ни разбирания на постоянен тормоз от рода на "Не прави това, ни ходи там, не пипай мръсно, не пипай, може да те ухапе". Така предпазваме децата от травми, но не и от смелост и решителност да се хвърлят в живота самостоятелно. В този смисъл, детето понася, това е проверено, не само развод, не само смърт на родител, не само земетресение, война и бедствие по- леко от възрастния. Да го оставим под опека, отстраняваща само смъртоносните събития. Нека се сблъсква с реалността и "кожата му загрубява". Преодоляването на малки травми дава поука ДА НЕ СЕ ВРЕ ТАМ, КЪДЕТО МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТРАВМА. Девойчето ще се научи да не се прибира късно, момчето- да не се сбива с големи, да не се намесва в конфликти, да се държи така, че да не го унижават. А това си е избягване на големи травми, само защото се е преборило с малки.
-
Няма нужда от просторен анонс на тема, която е дискусионна и ще се развива. Още по- малко има нужда, ако темата загине в зародиш.
-
И аз не мога да си я обясня. Интересно ми е съвпадението на явления в Украйна и България. Поп-чалга история, разказваща, че Украйна, съответно България е люлка на цивилизацията; транссексуалният образ на Верка Сердючка и Азис; а сега и порно звезди, представяни като значими личности от съответната страна. И аз не мога да си обясня целта на провокацията, освен евентуално посяване на недоверие в българските медии или пък компрометиране националното самочувствие чрез изграждане на лесно разрушими фалшиви образци... Не съм изобщо наясно.
-
Рекет и корупция, при кого повече? Желание за подкуп съм срещал на ниски и високи нива, при портиери и зам. министри. Това не ще да е присъщо само на високите длъжности- успелите. Намирам приказките за това, че някой ще се справи с корупцията за празнословие. Не може да оставиш бакшиш в таксито или на сервитьорка, а да не се сетиш защо катаджия или министър казват "И сега, какво?" Явно тези , които си приказват така са шмекери. Аз също нямам идея за премахване на средата за корупция, защото ако не са парите, корумпираните ще търсят власт, привилегии или популярност. По отношение рекета, също няма различие дали си успял в живота или не, стига да имаш желание. През 1 в. пр.н.е., консулът Гней Долабела управлявал тема Македония. Сигурно бил положил някакви усилия за завоюването й, сигурно смятал, че тези усилия трябва да му се възмездят със звонк, сигурно така са правели всички високопоставени римляни, когато направят зависима от Рим някоя територия. Долабела бил от партията на властващите успели хора- оптиматите. Бил от република, която се славела с демокрацията и достиженията си, но това не му пречело да изнудва чрез властта, която му дават римските легиони. Партийните борби ги е имало и тогава и Юлий Цезар, привърженик на популарите, завел дело срещу него през 77 г. пр. н.е., едва ли от чиста безкористност, като във всички случаи на народа се харесало да бъде повдигнато обвинение срещу един забогатял от важните. Престъпление не било доказано, но все пак Цезар бил в опозиция, а Тръмп и на власт не можа да докаже някаква връзка в борбата с опонента си. Това на високо ниво. На ниско ниво е най- обикновения хайдутлук и помежду им мафията. Не е въпрос на статус, а на среда. Ако се усещаш изнудван от някого, сам започваш да изнудваш. Само дето Робин Худ е по- преследван от шерифа на Нотингам.
-
Георги Марков дава поне четири портрета на "успели" българи от 70-те години на ХХ в. Виждането му е за хора, които демагогски са приели почти феодален начин на живот, ако правилно съм разбрал есето. Те са насочени към обогатяване чрез привилегии. Наблегнато е, че децата им "по право учат в английски гимназии, постъпват в дипломатическия корпус, заемат привилегировани постове в държавния апарат и в решителна степен корумпират естествения подбор на държавните кадри", т.е. родителите им смятат за успех научаване на западен език и дипломатическа или управленска кариера.
-
В какво отношение са Успели нацистите, фашистите и водачите на хунти? От трите критерия (до сега) за успех, тези не са известни с някакви баснословни имущества. Имат последователи, но след лишаването им от власт, се стопяват. Значи е властта. Те са имали власт над много хора. Колкото повече, толкова по- голяма, толкова и по- успешни са. Хитлер- с власт над Германия е по- малко успешен от Хитлер с власт над Германия, Австрия и Чехия, а най- успешен е Хитлер с власт от Франция, до Полша. По въпроса за комунистите се въздържам малко, защото ККП има привърженици и след Мао, а КПРФ е голяма партия в Русия и то в опозиция, без Ленин- Сталин, т.е. не е само до властта. Имат значим брой последователи, което е някакъв критерий за успех на лидерите им. Съжалявам, че се отнесох за Успелите в други страни, но и в България е имало такива Успели и нещата могат да бъдат пренесени и за тях... без китайците, разбира се
-
Според Уики.де https://de.wikipedia.org/wiki/Geheime_Staatspolizei на Нюрнбергския процес Гестапо е призната за престъпна организация. Дойч са навътре в нещата и имам основание да им вярвам. Интересен въпрос: Ако една организация спазва безупречно престъпни закони, тя за пример ли е? Защото определено има човешки общества, които създават закони, спазването на които води до античовешки действия. Човек работи в интерес на това общество, против човечността. Примерно банда, в която се наказва този, който донесе на полицията. Или екзекутира този, който казва истина за престъпление. Или избива конкретен етнос, лица с някакви религиозни или политически възгледи. Мисля, не е трудно да се отговори.
