Втори след княза

Некрасивите генитали Външните полови органи определено са прикривани, дори и в най- примитивни общества. Това е не само от хигиенна гледна точка, но и от естетическа. Освен личното ми мнение, че детеродните органи на мъжа и жената са некрасиви, изглежда така мислят и творците, и потребителите на изкуството. С изключение на първобитните мадони, тези каменни и глинени баби, по- развитите общества се прикриват. Елините имат скулптури на младежи, които си имат специфичното име "курос" https://bg.wikipedia.org/wiki/Древногръцка_скулптура и са изработени със съответните атрибути. На по- възрастните модели ... това е отчупено. Казват, че го отчупвали жени с проблеми при забременяване, които го слагат под възглавницата с надежда за магия, но по- вероятно е, да не са били оформяни изобщо. Не ми е съвсем ясно защо, но ми е ясно, че това не е естетично и за показване, макар че нудистите не го намират за неприлично.

Днес обеща да разкаже нова приказка... отнасям се към фолклорните масали с повече симпатия отколкото към поп- фолк- историята. Допадна ми Декамероновската острота на шегобиеца. Ами така се създава среда за култура.

Уви, не мога. дадох определение на изкуство, че е ВСЯКО подражаване на нещо впечатляващо, така че и детската смешка е изкуство. Мога само да кажа, че съм го предал непълноценно, за да ви е интересно.

Вечерта се случи още нещо, свързано с изкуството. Един от компанията разказваше небивалици. 1. Веднъж отишъл при приятел за да му помага на лозето. Онзи му дал една синя манта и го качил на магарицата, а сам тръгнал с друго магаре и с инструменти и кошове. Обаче не го предупредил или пък не знаел, че магарицата е разгонена. Когато минали до пасящи в трънаците край селото магарета, един осел се откъснал и започнал да преследва магарицата. Работата станала много бързо и нашият дори не се опомнил, кога оселът се качил на магарицата. За зла участ, копитата му попаднали в джобовете на мантата и злощастният ездач не можел да мръдне докато оселът си вършил работата. После, шашнати от разказа започнахме да коментираме "Ама как, ама къде, ама колко" докато разказвачът се засмя и каза, че това е измислен разказ, но много му допада това, което обсъждаме. 2. Друг път му се повредила колата- чисто нова лада и я дал на сервиз при много опитен майстор в родния град. Казали му, да дойде след две седмици и той тръгнал с влака. Бил сам в купето, разположил се, дори си запалил цигара. По някое време, обаче, дошъл някакъв с потури и фес и го попитал за свободни места. Този не можел да откаже и новият се настанил, но нещо нервничел и изведнъж направо попитал "Абе, къде мога да се изсера?" (оставям вулгарността, защото има своето значение- привлича внимание и не се забелязват несъсъгласуваните и неверни елементи). Нашият му казал, че на края на вагона има клозет, но онзи съобразил и казал "Ама как, нали влака се движи?". "Ами като се движи, спри го" сърдито изтърсил нашия, че отгоре на всичко и посочил аварийната спирачка на новодошлия, когато оня наивно попитал как изглежда тя. Когато се разположил в купето с надежда всичко да е свършило, влакът се затресъл и спрял. Настъпило суматоха, нашият погледнал през прозореца и видял, че оня със свлечени панталони клечал до влака, а двама от Транспортна милиция (тогава) тичали към него. Погледал още, как го хванали под мишници и вдигнали, а оня сочел към прозореца на купето. Не чакал повече, а тръгнал напред. Милиционерите обаче го последвали като мъкнели нещастния будала. Влакът тръгнал, така че когато стигнал до първия вагон, нашият нямало накъде и милиционерите го спипали. Съставили му акт за 80 лв, а на извъриштелят за 100, глобили и машиниста 50 лв. Добре, че се отървал, та не съобщили в поделението му, (разказвачът беше от сухоъптните войски- кашик) и всичко минало със заплащането на една доста солена за времето глоба. Пак започнаха "прения", ама как, защо, кой и пр. Развеселен разказвачът изчака въпроса "Добре, де, а защо са глобили машиниста" и отговори "Защото не му дал тоалетна хартия" и ни накара да се чувстваме много объркани, като поясни, че това е измислена история и най- хубавото й е, че всички можем после да се посмеем, че зме й повярвали. Да, и това е изкуство...

Днес ходих в музей и в галерия В музея имаше фризове с яйцевидни орнаменти , разделени от стрелообразни. Имаше мозайки с вълнообразни елементи, четирилистни цветове, чертани с пергел, въжеобразни орнаменти в мозайки с две спрегнати линии. Дойде ми на ум, че орнаментите изразяват впечатлението или може би символизират редицата от мъжко- женски символи стрела/яйце. Вълнообразните са с морска символика, а венчелистчетата, писани с пергел са радостта на човек, открил черти, които подражават на света. Продължавам да търся смисъла на декоративнети орнаменти. Изложбата в галерията имаше две голи женски тела, вечна тема, едното по- ефектно, с автор- жена маркиран, но забележим профил на лицето и с едри мазки украса- кордела или ленти в косата. Другото беше по- грубо. Имаше мъглив пейзаж и необясними неща, наречени пейзаж. Хубав портрет на мъж, слял се с морето беше посветен на починал приятел. Имаше и експозиция на три поколения художници от една фамилия, които бяха различни по стил. Общо взето, в сблъсъка на фотографията с рисуването, първо падна в боя рисуването от натура. Достатъчно е художникът да направи снимка, която да прерисува на спокойствие. Евентуално има шанс с особена техника да прерисува това, което фотоапаратът не може да предаде или да избере исторически или фантастичен сюжет, за снимането на който се искат по- специални условия или реквизит. Иначе, фотографската техника позволява възпроизвеждането на всичко от света и при това с достатъчно прости средства и популярни умения.

По- скоро когато красотата се изравни или изчезне в старостта, дава възможност да изпъкнат и други качества, или поне да не ни засветяват някои с красота.

Има ли красота в старостта? Дядо Добри, който позирал в Художествената е обект на многобройни портрети и академични рисунки. Той е обект на изкуството, но не мога да кажа, че е заради неговата красота. В старостта не виждам красота и имам оправдание в определението за красивото като нещо, което изразява адаптацията, успехът на живота. Старостта е белег за загубата на жизненост. В този смисъл не мога да я приема за красива. Като обект на изкуство- да. Изобразяването на старостта е изображение на част от живота. Освен това може да ни препраща към разни мисли и значими образи. Старостта ни насочва към отшелници, мъдреци, патриарси, страдалци, към онова "мементо мори", изобщо тя е с много подтекст, но не и с красота. Именно със своето отсъствие на красота, старостта става ценен обект на изкуството.

Напълно съм съгласен. Аз самият твърдя, че красотата произлиза от една синкретична=обща оценка за добро/красиво/истинно. Нещо като "така трябва", като "това поведение е адаптивно, подкрепящо човешкото". Така че, съгласен съм.

Трогателно. Все пак бих го отнесъл повече към "доброта" отколкото към "красота".

Не авангардизъм, а компютърна анимация! От схематичните изображения в пещерите, през изображенията в гробниците, храмовете и църквите, човешките портрети стават все по- натуралистични и фотографски верни. Изведнъж става чудо- Пикасо се прекършва, Модиляни криви! Авангардизмът отива до абсурдното, човек би казал, че изобразителното изкуство умира с появата на фотографията. Всъщност изкуството се възражда, но във формата на компютърна анимация. Виждаме фотографски точно предаване на треви, сенки, емоции. В предходни времена за пагубний гняв на Ахила можехме да съдим по ситуацията. Сега вече мимиката става достатъчно изразителна, за да предаде отблизо всяка емоция. Ами говорът?- рисуваните герои говорят, включително и на български. Може би някой ще каже, че компютърната анимация е различна от изкуството на рисуването. Не съм съвсем съгласен. Това, че авангардът в рисуването отиде в някакво грешно дере, не значи че няма да се върне към намерения път от рисуваните герои. Изразяването на емоции в портретирането е онова, което ще го спаси от чисто декоративната посока в която ни води някой чер или бял квадрат. Не ми хвали абстракционизма. Невъзможно и за рисуване и за разбиране. Виц: Стои загрижен пред платно "Портрет" авторът- авангардист. Колега го пита "От какво си недоволен?" "- Ами, моделът настоява, да е със сини очи, а аз не си спомням къде съм ги нарисувал."

Моля, за извинение за нелепата грешка. Разбира се, че става дума за нокаут. Това е ясно и от последващия текст. Така че, моля в този цитат погрешното нокдаун да се чете като нокаут.

И все пак в бокса, колкото и субективно да се броят точките, има явна победа- нокдаун. Другаде- ипон. Преди няма седмица, в мача Поветкин- Уайлд в Лондон след два нокдауна Поветкин с ъперкът хвърля Уайт в нокаут. Неоспоримо. На някой конкурс за красота би трябвало претендентката да хвърли журито в туш... по гръб... поне мъжете... поне председателя... В мис- конкурсите има няколко етапа, като по- същественото е да не се изложат, да няма гаф когато представят различни стилове дрехи и отговарят на въпроси. Това не е лошо, прави нещата по- ясни. Гледам на различните етапи като на поглед- отношение към различни страни на красавиците. Отношение към фигура, отношение към прическа, отношение към родните национални костюми, отношение към благородно поведение, отношение към поведение с другите хубавици, отношение към владеенето на английски. Така, с точкова система се прави някаква оценка, която не се отнася само до красота, а до мискинлък или както там се казва умението да си мис. т.е. ако бъдат определени характеристики на красотата на нещо, хайде да не е общо, ще може отношението по отделни характеристики да бъде точкувано, а общия бал да бъде оценката. Прим. ябълка- цвят, сочност, аромат, зрелост. Или морски плажове- чистота, вода, брой слънчеви дни, значими гости, цени на престой. и накрая- този плаж е много красив. Нещата пак няма да са съвсем точни, но поне някаква стъпка в желаната посока.

О-о, това би било мечта. Аз не мога да сравня красотата на Балкана, на Пирин и Родопите. Повърхностно мога да се изкажа кое ми харесва повече но пак не е чисто. Родопите се ходят по- леко, Пирин е бял и строг, Балканът шумнат. Но това са характеристики извън тези за красиво... а иначе скала за красивото е мечта. Трябва обаче да се изберат въпроси, които ще са за всички обекти и ще се отнасят само до красотата, а не до моите обувки в Родопа.

Дефинирането на грозното ще срещне същите проблеми, както дефинирането на красивото. С кое би било по- лесно да определим грозно?

Красотата е ценност Красивите по- лесно си намират работа и са по- успешни във всяка дейност с хора. Те по- лесно променят статус и биват приети в по- горни класи. Не е чудно, че чрез поправка на външността си ВСИЧКИ искат да се представят като по- красиви. Имам предвид не само ботокса, но и дрехи, парфюми, реч. Като всяко предимство и красотата се използва и за постигане противозаконни цели. В случая обаче трябва да разделяме целта от средството. Красотата си е красота и на нея гледаме с удоволствие, а това за какво се използва можа и да е зло. Все пак, ако си сложа постер на красавица, това не значи че той ми доставя удоволствие за това, че тя е кариеристка и мъжеизползвачка. Допускам обаче, че има хора, които биха си сложили портрет на някоя точно защото успешно краде или се бие (Джоли като Лара Крофт).Все пак и това изкуство- постерът ни препраща, дава метафора за жената- боец. Разработен е образът на жената- вамп Вж. тук и тук, и което е интересно, е дадена като белег на декаданс, упадък на културата. Има и хубаво определение като "жената- хищник", а хищниците са много привлекателни, хората назовават децата си Сокол, Лъв, Вълчо и никога Овньо, Бивол и Свинчо, независимо от ползата от последните. Искам да кажа, че асоциирайки красивото с успешното, не можем да избегнем респекта към непочтения успех. Обаче общество, което започне да се прекланя пред злото, облечено в красота, то загива. Красотата е ампутирана от присъщото й добро и е присадена на чуждо място Както всяка ценност, красотата събужда чуждите апетити. Не става дума само за Елена, която " донесе безбройни беди на войските ахейски, да ходят и да се скитат, немили, клети, недраги" Шегичка. Също и красотата на Преслав е помамила византийците, и на Йерусалим на кръстоносците, и на Вавилон за Александър, и на Александрия на Цезар, и на Картаген, и на Рим и т.н. И когато красотата бива заграбена, озлочестена, тогава скърбим наистина... пак "Момчета, не я пущайте. Какво е селото без Албена?"

А- ха. И по- горе ставаше дума за използване на красотата за лоши цели. Красиви шарлатани, шпиони, съблазнителки, брачни измамници. Превъплътени лисици. Да, човек става предпазлив към красивите, но и златото се ползва за зло... Съгласен съм, че особени качества на човек или на художествено произведение предизвикват завист. Бих добавил, че заради това някои картини и актриси са под специална охрана. Това е наистина особен феномен. Допускам, че в дома на такъв човек има много изображения на неговия фетиш или идол. Много интересно движение от преклонение към агресия. Специално към красиви от другия пол агресията е акт на фрустрация от несподелена любов. Има мит за Федра и Иполит, библейска притча за жената на Потифар и Иосиф, приказка за Зулейха и Юсуф, където отблъснати жени оклеветяват младежите, които са ги отблъснали. При мъжете- също. "Не е на хубаво такава хубост" "Бог, кога даде някому много хубост, праща и напаст", обаче винаги ме е вълнувало, че и да е драматично, да е трагично, по- добре да я има "Какво е селото без Албена!" е точно за това. Много художествени произведения има на тема убийство на красива жена заради несподелени чувства. Обикновената завист пък бива игнорирана с думите "По-добре на хората в устата, отколкото в краката. За тва на всичките в устата.”- песен на рапъра Боро Първи (не, не, не съм я слушал ) Благодаря за приноса към дискусията. Давате поводи за размисъл.

Моля, дай пример Считам, че когато нещо е "лошо,зловещо,страшно,жестоко,неприятно,неправилно и т.н." то е противно.

съгласен съгласен Аз, макар да съм безусловно съгласен, ще се въздържа от определение, защото за понятието голямо/ малко съм учил дъщерята: динята е голяма, лешникът е малък, но за красивото е по- сложничко- зелената рокля с розовите чорапи е грозно, а същата рокля с бежовите е хубаво, без чорапи също не е хубаво и с черни терлички не е хубаво . Давал съм друг ден друга оценка, после друга, после друга. По- сложно е. Имали сме и противоречия със съпругата. Ако я оставим, тя ще си изработи свой вкус, но не е културно утвърденият като красиво. Длъжни сме да я научим на езика на красивото, а после да си го обогатява.

Можете ли да формулирате съдържанието в "същата причина"? Ако ДА, моля да споделите.

Да, така е. Но остава въпросът защо този отделен човек е нарекъл това нещо красиво? Тук, благодарение на думите се опитваме да научим. Прочее, един от начините за обяснение, "Какво е това?" е десния показалец. "Ето!" Това, че не съм го ползвал е все поради тази относителност на красивото. Субектът и нещото се съотнасят, като субектът и нещото са в постоянна промяна. (Ако Наполеон нямаше подагричен пристъп при Ватерло... Ами ако във Ватерло не беше валяло в навечерието?) Но както и всички виждаме строго индивидуално една ябълка, а това е функция на комуникацията, да се спогаждаме, можем да се спогодим за това "що е това ябълка ... пардон красиво"

Изкуството като памет и декорация Идеята за красивото от Сократовото разбиране: ако две неща са красиви, то те имат нещо присъщо, някаква субстанция в тях, която ги прави такива. Нещо като маса или отразяван цвят. У Платон красотата е идеален еталон в отвъдното, нещо като грам, метър. Това принадлежи на историята на изкуството. Ако приемем изкуството, а в частност красивото, като социално явление, то трябва да открием функцията му. 1. изкуството като външна памет, документ. Това се свързва с идеята, че изкуството и речта се появяват съвместно. Изкуството, обаче, притежава по- добри възможности за изразяване на неща за които "загубих и ума и дума", експресивни, емоционални. Изображението (визуално, музикално, словесно- метафорично) ни напомня за събитието и неговата емоционална оценка. То става стимул, който предизвиква същите или подобни емоции. При това има богатството да ги представи синкретично (извинете за повтарянето), общо, като нещо от което може да се извлече представа за реалността или фантазията, за хубавото или лошото, за правилното или неправилното. Красивото е частният случай на представяне на приятно, правилно. Именно като документ и комуникация със следващите поколения се изобразяват портрети на роднини, любими животни, места с романтични спомени и мечти, трудови сцени свързани с богатство, успех, младост. Подобно е и изобразяването на героични или поучителни сцени от семейната, родовата история и митология, религиозни сцени. Те са послание, комуникация за напомняне чувство на чест, гордост, радост, дълг и пр. 2. изкуството като декорация Това е по- неясното за мен разделение по отношение хубаво/противно. Във фън-шуй има някакво търсене, при което се изисква предварителна култура за познаване на връзката на декоративните елементи с основните стихии. Предписвайки особено значение на вода, камъни, светлина, мислителите в това направление препоръчват съответни декорации. В случая, обаче красотата не действа непосредствено и на непосветения, а се иска някаква подготовка по метафорознание . Продължавам да се чудя на "красотата" на триглифите, които дори да приема, че са три летвички, не мога да си обясня защо три, а не пет и защо летвички? Не ми е понятна и красотата на калиграфията- краснописа. Изобщо, без да се намери връзка на декоративния елемент с нещо от околния свят, критерият ми за красиво, интелектуално не може да се оформи. Иначе мога да кажа кое ми харесва, но не и защо. Вероятно нещо е станало символ и се ползва без връзка със символизираното, както буква Е не съответства с нищо на изговора на звука Е. В рамките на шегата, ако един декоративен орнамент, примерно фриз се състои от поредица от ЕЕЕЕЕЕЕ-та, едва ли ще предизвика спонтанното ми е-е-е-е! Мисля, че няма да го приема за красив, пък може и да го приема, зависи от художника и неговия усет, който ще документира, а аз ще разчета.

Както знаете, уважаеми колеги, до всички участници в клуба изпратих пробна анкета от 3 въпроса по темата „Красивото”. До момента има 3ма отговорили. Става по- ясно, че могат да се определят 1. приоритетните информационни канали и 2. към какво от действителността препращат предпочитаните произведения на изкуството. Разбирате, че моята парадигма е, че посоката не е да се определи „красивото само по себе си”, а кое от средата смятаме за красиво. Все пак „За вкусове не спорят”, значи всички мнения са верни. Нямам намерение да изнасям резултати или текст извън клуба, така че ще напиша и предложа за дискусия, което си мисля за резултат, но това накрая. Благодаря на отговорилите.

А- ха. Демек, красотата като острие за пробив е недостатъчно, требе и акъл. Приемливо! (да не стане като във вица на Малоум 2- да са противни и красотата, и ума)

Е, Фейсбук е място за популярност, а за пробив нагоре се иска жив контакт с важните хора. Предполагам, че тя е вече бита карта, щом е поувяхнала. Нейното и преди не беше кой- знае каква красота, едно време са им казвали "напудрена красавица", сега- тунингована. Може да пробие при някой футболист от Б- група . При този търговски вид и втора употреба, пак си е пробив, макар че и името "бившата на Божинов" работи. То е като да си вземеш от втора употреба маркова стока.

Смятам, че се възприема наличието на красота, а не мотивът. Може парадирането с кич да е вулгарно, но красотата не отблъсква. Ако се сещате пример, случай на отблъскване с предвзета красота, моля, споделете.