Втори след княза

Не съм съгласен с две неща. С думата "провокирали". В романа/филма "Петият печат", един смяташе, че много хора трябва да станат жертви за да се свърши и с нацизма (да се изпълни числото). Той предаде група волнодумци и гестапо ги уби. Един от тях- истински участник в съпротивата се унизи, но остана жив да работи за каузата. Така че, не обичам "провокаторите". Дертлиев и Пиночет нямат общо. Нито по поведение, нито по идеология, нито по достъп до военни ресурси.

Критерий за успешност- последователи Някои се възмутиха, че като първи критерий за успешност поставих парите. Наистина, в примитивните общества успял е този, който е водач, има власт да води воините или селището към по- добри земи. Алфата. Успял е и този, който е близо до божеството- жрец или магьосник. Бетата или обратно- алфата. Един момент от историята на Буда. Буда получил своето прозрение и бил готов да прекъсне веригата на кармата. (или както му се казва). В този момент обаче, му просветнало, че трябва да сподели своите открития и започнал да проповядва (или както му се казва). Исус също е можел да извърши своята жертва дискретно и да не вдига шум. Не се казва, че трябва да жертва и апостоли, това си е било отношение с Отеца. Обаче той е проумял, че учение без ученици е мъртво. Месията трябва да има последователи. Така е. Управлението дава власт. Поучаването- последователи. Няма успял философ, мъдрец, месия или пропагандист без последователи. Това са другите критерии за успешност. Това е просто за разбиране. Някой, да речем нов гуру, проповядва, че еди как си е правилно да се живее. Хората пробват- да, така е. Те започват да живеят така и животът им става по- така (оставям неяснота за да сложи всеки свой избор на промени по избор). Броят на последователите показва колко по- добро е решението на този гуру, т.е. колко по- успешен е методът му и той самият. Да се върнем към Дертлиев. Последователите му останаха малобройни. Може идеите му да са добри (не ги познавам, но и тук философстваме, а не политиканстваме), но явно не са оформени стегнато и пропагандирани ефективно ... накратко, според критерия Последователи, той не е успял за момента. Може би в бъдеще, но ако това, което му е попречило преди, продължи и в бъдеще, едва ли. Но не се знае, де.

Моля, разкажете за тях. В моята представа те са почтени и отстъпчиви хора, които не ламтят за власт, а за справедливост. По- скоро духовни водачи, отколкото политически.

Моята теория за българския народ е оптимистична. Не се паля толкова да търся вина в мин. председателя, бил той Сакскобургготски или Борисов, защото нямам предвид някой изключително способен, който ги затъмнява. Ето- мнозина гласуват за Борисов вече години- възприемат го като успешен. Кого виждате вие като такъв? Това е точно по темата- Кой според вас е успешният български политик? Добре е да е реална личност, а не психопрофил. Интересен въпрос е и дали по- добре е да е наведен на презокеанския или презморския посланик или да е изправен срещу му? Или наведен в едната посока, а с рога срещу другата?

Българският футбол е изразителен за "успешният българин", сиреч неуспешен. Не зная качествата на Набил Еженави, но няма да се изненадам, ако са го взели да се помайтапят с клубни пари. Неумението да правиш тим е като неумението да правиш фабрика. Избираш да наемеш чужденци за управители или служители, да обучаваш или взимаш обучени и накрая имаш резултат. Като българския футбол.

Нашите управници се оплакват от "мат'риала" и "чипа", което ще рече, че не могат да намерят желаните, с които искат да се заобиколят. Така че въпросът за "Морал и поведение на успелите българи" остава. В оня смисъл- 1. Какви са тия, дето не харесват матриала? 2. Какви са тия от матриала, че толкова не стават за нашите, а други ги ценят? 3. Какви характеристики има хубавият матриал.

Да погледнем и от другия ъгъл. Какво е поведението ни към успелите. Статията, от която съм извадил успелите личности от началото на века бе озаглавена "Наръчник за рекетьори". В ония времена, това е първата мисъл за употреба на богатите. Поради това и доста измряха. Но VIP-овете имат и друго приложение. Човек може да им извърши услуга, очаквайки щедрост, да им стане приятел, да търси съвет и закрила. В Елада и Рим, пред портите им, под стрехата или пропилеите е стояла сутрин тълпа паразити, готови да свършат работа на патрона или просто да му донесат някоя клюка, като в замяна ще получат храна. VIP-ът е бил водач на глутница, всеки му се е подмазвал. Симеон Радев разказва случка от Ресен. Турчинът, VIP за селото, цял ден седи в кафенето и пуши, привиква непослушните деца и въвежда ред само със строгост. Обаче, когато разбойници тръгнали към селото, излязъл със синовете си на пътя и седнал на стол, а те край него прави. Когато бандата наближила, той станал и строго им казал да вървят настрани и не бастисват селото. Хубава картинка. Български учен, като студент на запад, разказва, че на някакъв празник състуденти- африкански негри го подкрепили с пари. Той смутено и енергично отказал, но те настояли, защото в техните страни били VIP и като така, редът е да дават. Лично аз страня от VIP-ове. Притесняват ме. Други пък са направо враждебни и щом стане дума за някой, че е успял, започват да го хулят. Това е реалистично, все пак, като ти влезе крава в двора, можеш да я издоиш, а можеш да се стреснеш или да я напъдиш с тояга. Доенето е най- разумно. Все едно. Искам да кажа, че поведението на успелите се определя и от средата. Ако средата е враждебна и те съответно. Ако средата е от подмазвачи, вирват си носа. И т.н. Накрая- виц. Киркор отишъл в Париж и се обърнал към Азнавур с молба. Всеизвестно е, че Азнавур всячески и неотклонно е подкрепял арменци. Та Киркор го помолил за нещо незначително- в ресторанта, на обяд, като го види, да го поздрави по име. На другия ден, седи Киркор с приятели или контрагенти, все едно и Азнавур влиза. "Здравей Киркор" казва, а нашият: "Абе, я си ... майката"

Разбрах го и не го осъждам. Напротив- има право на мнение. Артистите са специални, но това го казах. Българските артисти имат право на отношение към другите, както и другите да имат отношение към тях... но и това го казах. Не заставам с гърди да защитавам нито Хоакин, нито Блатечки. Поддържам правото на Блатечки на мнение. Вие смятате, че е погрешно, на мен ми е все едно. Но той е артист и има право на мнение. Прочее, за много скъпи художествени произведения, които смятам за мацаница, трябва ли аз да бъда осъждан? А Блатечки разбира от игра повече от мен от картини. Имам питане. Дали сте гледал Борат2? Аз не съм. Обаче Борат1 ми се стори блудкав и с неприлични вулгарни сцени. Дали нашата звезда е участвала в подобни? ПП. Дойде ми на ум, че по темата бих добавил: Успелият българин проявява дързост. За него няма неподлежащи на критика лица. А това е пътят към достойнството и гражданската доблест.

Ако не остане тайна, да видим кой ще я купи? Ако е от странство, ще стане ясно, че се е разиграла сценка за пред публиката, за да падне цената и някой- ханс, джон или луи да стигне до успеха.

Точно така. И твърдим примерно следното: "В етап N по морал българите бяха преобладаващо работливи, но имаше и измамници. Вторите бяха в сфери А, Б и В". Защото и в изкуството, и в науката, и в медицината, и в бизнеса има измамници. Много рядко има дела за измама и плагиатство в науката и изкуството. В медицината, напоследък хората протестират срещу някои мерки на властимащите, които после ще си пишат точки (успехи), че са спасили нацията. Понеже съм в България, имам контакти както с българи, така и с чужденци. Примерно купувам чужди домати, влизам в чужди банки, пия бира с вносен хмел от чужди фирми. Не мога да кажа, че чужденците не са измамници. Вече повече от година се пише, че качеството на европейските стоки у нас е по- лошо отколкото в Европа. Не зная за банковите лихви, но чужденците собственици на производство у нас здраво мамят със заплати работниците ни. Така че виждам и свои, и чужди, и имам симпатии към българския бизнес. Да, таковат ни, мамят ни, де, но после дадат някой лев на общината, харчат у нас. Абе, своето си е свое. Таковат, ама и пазят.

Намирам финансовият израз на успеха като добър критерий. Ето, от списъка за мътните времена в началото на века са се проявявали хора с агресивен и престъпен морал, артисти от лекия жанр у нас и на класическия репертоар в чужбина, малък брой бизнесмени, основно в търговия и внос, но не и производство. Не мога да кажа нищо за характера на бизнесмените, не вярвам да са благородници, но пък са правили добрини на градовете, т.е в някакъв смисъл родолюбци. Разправя се една история за жената на Манджуков- мениджър, ако може така да се каже. Предишната му жена. Построили й къща в Родопите- Гела, но тя не я харесала и я разрушили, та я построили наново. Сега живеела някъде по Средиземноморието, в скъпите градове.

Приемаме, че ДА. Спомняте ли си, преди години един професор, който прислужвал в гараж-заведение в кв. Захарна фабрика- София, бе убит. Той успешен ли е? И така, от споменатия вестник, цитиращ книгата "Най- богатите българи", 2003 г. без подреждане: Александър Кашукеев Металснаб холдинг Петър Терзиев- Ален мак Пв Васил Божков Нове холдинг Емил Кюлев Георги Илиев брат на В Илиев ВАИ инвест холдинг Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев ТИМ Варна Гриша Ганчев ЛУКоил България Славчо Христов Дарина Павлова- вдовица Симеон Сакскобургготски Кристо Явашев Слави Трифонов Камен Воденичаров Ути Бъчваров Къци Вапцаров Димитър Станчев- продуцент Нико Тупарев- продуцент Магърдич Халваджиян- продуцент Любомир Стойков- журналист Ванко-1 рапър Лили Иванова Богдана Карадочева Йълдъз Ибрахимова Николай Гяуров Райна Кабаиванска Гена Димитрова Никола Гюзелев Александрина Пендачанска Минчо Минчев Явор Милушев Стефан Данаилов Несъмнено, за изтеклите 20 г. нещата са много променени. И богатството, и успехът са преходни. Особено артистите, имат зенит, имат и мизерия. Дори интервюирани от горния списък са отричали да са милионери, т.е. не са били толкова богати. Къци Вапцаров напр. Направи ми впечатление, че корумпираните политици не стават милионери.

Така излиза. Гениалност е едно, успех е друго. Един художник разказваше за свой състудент- "Той беше по- талантлив, но аз се ожених за дъщерята на професора". Оня- талантливият скоро се отказал, защото нямал реализация, а то и успех. Ако филмите на Чарли не бяха търсени от милионите зрители, той нямаше да е успял. Колко много таланти умират неуспели да се проявят. Друг е въпросът за успех-слава (популярност) и успех-богатство или успех-власт. В тези случаи талантът пак остава встрани и може да го има, може да го няма. То е като с търсенето "морал и поведение" успяват по различен начин. Да- де. Универсалната ценност- пари. И в елинските полиси, и в Рим степенуването по класа и важност било по доходи. Който управлява добре парите си, може да управлява и хората, и да се реализира в което е даровит. ПП. В стар вестник припомнят някаква експозиция на Американското посолство преди Десети на най- богати българи. Начело била Лили Иванова. Някои партийци били след нея.

Проблемът за емиграцията и успехът в империята е много интересен. Не мога да го осмисля дълбоко. Ние имаме представа как е бивало в Римската и Османската империи. Примерно Спартак- един вероятно славен тракийски боец, който не си останал на село, а отишъл да се бие в центъра на империята. Там разбрал колко е скапан животът и се разбунтувал. Да речем и другото- защо селските чорбаджи Йордановци поискали България да е независима, вместо да продават за цялата империя? Докато мюсюлманите са били на 3 континента, те са можели да пътуват и продават от Испания до Индия, обаче се пеели за Крали Марко. Чудна работа! Гурбетчиите- градинари, дюлгери не са заселвали къщи в другите краища на империята сред друго говорящи, а след сезона са се връщали в българско. Изглежда има нещо, ако не носталгия и национален характер, то нещо, което прави за предпочитане да имаш свои. Може би и за тях е имало сметка да печелят вън, а да харчат тук... знае ли човек? Ето- Стоичков се върна, а други искат децата им да са там. Този проблем е бил и по времето на Йовков. В "Чифликът край границата", Нона е учила в Швейцария, обаче се връща тук. Сега, вярно, че тя не търси професионална реализация, защото е обезпечена, а любов, но пък в любовта е хубаво да си говорите на един език, но пък тя е знаела езика там, а когато си идва швейцарският й годеник се самоубива. Могла е да стане швейцарка, но си дошла... и за какво? Та не зная кое е доброто- да нямаш време за разпускане по български и да имаш пари в чужбина или да си с хора от една черга, но да си обкръжен от свои. Сигурно е въпрос на предпочитание- Лична реализация срещу Социално приемане, не зная. Кафка, Камю отразяват, че и в родината си човек може да се чувства като чужденец, сиреч с неразбиране, а в чужбината- направо непоносимо. Стана дума и за Гена Димитрова, тя не била кой- знае колко щастлива като живее все по хотели, а като умряло другарчето й, животът й свършил. Пък може и да си въобразявам. Гяуров пък на 60 си намерил другарче не- българка. Знам ли. Сложно за осмисляне. Към артистите се отнасям с особено чувство- те не са от този свят. Това да си и тоя, и оня, е като да се превръщаш в тигър и мишка- магия. Помежду им има истински и престорени чувства, завист и високомерие, заради това не приемам сериозно направеното извън професията, извън сцената. Предполагам и ония оттам се държат особено и щом ония могат да презират нашите, защо нашите да не презират ония? ПП. А пък Григор Димитров харесвам. Колкото и да не харесвам Хасково. Може би е повече емоционално, защото не мога да кажа повече, освен че вее трибагреника.

Моля, кажете кое, според вас, го прави успешен. Аз не обичах да го гледам, защото се държеше високомерно и унизяващо с бенда, но признавам, че продължително организираше шоу по вкуса на много хора и особено младежи, т.е. тези които сега гласуват.

Разговарях веднъж с един от управляващите Пайнер. Преди Десети били заводски работници и започнали с копиране на аудиокасети. Не излъчват благородство, но бачкат. Разбрах, че това е като фабрика с капризни работнички. Аз не се наемам. С извинение към споменатия събеседник бих казал, че не са високо образовани, но се съобразяват с това, което се търси и с нравите изобщо. Такова нещо като "Ми ту" при тях няма. Мадамите сами се натискат... някои, де, а партито след концерт е тъпкано със "спонсори", т.е. чичко- паричковци, издържащи певачките... някои де. Такива нрави има и при първичното натрупване, изобразено от Балзак, а нашите са си буржоа с всичките недостатъци и успехи. Не мога да упрекна мъже, че се възползват , щом жени им се натискат с користни намерения. Аз имам няколко такива случая, в които бях будала. Прочее, дори и Мата Хари на Борисов е използвала бройкаджийството му.

1. Нека бъдем прагматични. Ако предложа някакъв критерий, по- горе шеговито наречен "общо кратно", не държа да бъде точно той, но нали все някакъв трябва да има? Дайте някакъв критерий за успех. 2. Ако игнорираме разглеждането на новобогаташи- аферисти и маймуни в рокли, то ще избегнем негативните примери. 3. Кажете някой успял българин, моля.

Смисълът на афиширане на Успешния българин е в това да бъде последван и изпреварван, а не да бъде обезценяван от непрокопсаниците (неуспелите). Напредничавите българи са искали да подражават и приличат на успелите- искали са да станат богати, т.е. да се занимават с печеливша дейност, децата да се изучат, да имат съвременен дом и външност, . Другите са искали да им е по- леко, да е същото с което са свикнали и са си оставали на опашката. Заради това не изключвам новобогаташите от успелите. Те се стремят към нещо, а не да си пият ракията пред телевизора.

Оценен отрицателно. В един от най-силните отбори в света,този на "Манчестър Юнайтед",сър Фергюсън държеше Бербатов на пейката,щото се притесняваше,че ако го пусне да играе,може да провали мача. Освен това Бербатов отказа да играе в националният отбор на България защото съотборниците му...завиждали! Успял човек би ли изтъкнал такъв повод за бягство?! Разбирам, но разнообразието на личните качества е предпоставено в темата и не би трябвало да е предпоставка за успеха. Споменато бе, че успелите са доминантни, нарциси, което ще рече, че Бербатов се вписва. Не се съгласих с тази постановка, защото някои хора успяват с подмазване, рушвети, угодливост на най- висшите или обратното- с талант. Ето данни за Бербатов, сочещи, че е успял: във футбола Златната обувка е като Нобел Това, което пишете за характера му точно отговаря на темата- морал и поведение на успял българин. Може да се добавят и фондациите му и грижата за детския футбол... ако ги реализира

Гениален, но неуспешен. (Не е постигнал УСПЕХ). Благодаря за поздравленията и оценявам към какво ме насочвате.

Кое в морала и поведението на споменатите не харесвате?

Щях да пиша, че Бербатов е оценен в чужбина, но се спрях, защото въвеждам нелогичен критерий- приемам чужда оценка без да зная как ТЕ са стигнали до нея. Прочетох два разказа от Деян Енев в Портал Култура. Не бях запознат, благодаря.

Така е, обаче оценявайки в двоична система с опозиции успял-неуспял, добър- лош, честен- нечестен и т.н. всеки заема една от позициите или ако допуснем,че може да е неутрален, стават три. Тогава една част от хората ще оценят нещо като положително, друга част като отрицателно. Ако големините на тези групи се различават съществено, можем да приемем, че повечето са определящи и нещото е такова. Съвсем условно, разбира се- може мнозинството да не са прави, но така или иначе са определящи. Ето в примера с Пеевски (който вече е бита карта) повечето са на мнение, че не е пример за успял българин. Така че статистически мненията са ограничени и различията не пречат. Моля, все пак, да се върнем към дискусия за успелия българин. Дайте поне няколко случая на успели българи за да не философстваме напразно. Споменатият Влад е “американски бизнесмен“ и заедно с Джон Атанасов и Дилма Русев не вършат работа. Наши са Стоичков, Пулев, Бербатов. Липсата на примери за успели българи би говорила твърде лошо за обществото ни. Все пак у нас има бизнес, култура, все чужди ли са та нямаме свои?

И да, и не. Съгласен, че Бойко Борисов е успешен, но и Емил Димитров е успешен, а казват, че бил деликатен човек.

Не възразявам. Обаче как да намерим "общото кратно" за успеха, когато целите са разнопосочни? Прим. Един иска да е безгрижен, друг да има власт? Аз допускам, че за успеха в техните цели има нужда от пари. Вярно, за безгрижния са нужни по- малко, дори съвсем малко, ама пък успехът в безгрижието/безделието какъв успех е? Така дори може да се каже, че разходите са критерий за величината на успеха- този дето иска власт има нужда от повече пари от този, който иска безгрижие, значи добилият власт е по- успял от безгрижния. Връщаме се на парите и установяваме, че безгрижният има по- малко, употребява по- малко, пари от властния.